№ 263
гр. гр.Несебър, 22.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, VI-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на осемнадесети юли през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Валери Вл. Събев
при участието на секретаря Маринета Д. Шаренкова
като разгледа докладваното от Валери Вл. Събев Гражданско дело №
20242150100392 по описа за 2024 година
Предявени са искове по чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
От ищеца „********** ЕАД срещу А. Н. М. са предявени искове по чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл.
86, ал. 1 ЗЗД за присъждане на сумата от 305,39 лв. – главница, ведно със законната лихва от датата
на подаване на исковата молба, както и на сумата от 80,48 лв. – лихва върху главницата за периода
26.12.2021г. – 09.04.2024г. Главницата се претендира за потребени ВиК услуги – доставена,
отведена и пречистена вода през отчетен период 27.05.2021г. – 27.10.2021г. (по издадена фактура от
25.11.2021г.) до имот, находящ се в к. к. „**********, с идентификатор ********, аб. № *********.
Изложено е, че ищецът и ответникът са страни по валидно възникнало облигационно отношение,
по силата на което за цитирания отчетен период неплатените задължения, съгласно действащите
цени, одобрени от КЕВР, възлизат на 305,39 лв., като за тези суми от ищеца е издадена фактура №
********** от 25.11.2021г. Наведено е, че сумите не са заплатени в предвидените срокове. С тези
доводи до съда е отправено искане да уважи претенциите. Претендират се разноски.
В срока по чл. 131 ГПК от ответницата не е депозиран отговор на исковата молба.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, достигна до извод, че са налице
предпоставките за постановяване на неприсъствено решение спрямо ответника. Съображенията за
този извод са следните:
Ответникът А. Н. М. е получил на вписания в регистър БУЛСТАТ адрес препис от исковата
молба и приложенията към нея на 17.04.2024г. – като връчването е осъществено редовно – чрез
друго лице, поело задължение да предаде съобщение. В дадения срок не е депозиран отговор на
исковата молба. За съдебното заседание на 18.07.2024г. ответникът е уведомен редовно по реда на
чл. 41, ал. 2 ГПК – на адреса, на който веднъж са му връчени книжата, след като не е открит в
рамките от над 1 месец, не е уведомил съда за нов адрес и е бил предупреден за последиците. С
разпореждането по чл. 131 ГПК ответникът е предупреден за последиците по чл. 238 ГПК. От
1
изложеното може да се направи извод, че въпреки редовното връчване на книжата по делото
ответникът не е подал отговор на исковата молба в срока по чл. 131 ГПК. Наред с това въпреки
редовното си призоваване ответникът не са се е явил в съдебно заседание, като не е депозирал по
делото молба за разглеждането му в негово отсъствие. Същевременно в първото по делото съдебно
заседание ищецът е поискал постановяването на неприсъствено решение (с изрично становище вх.
№ 6671 от 17.07.2024г. по описа на Районен съд Несебър). Т.е. всички предпоставки на чл. 238, ал. 1
от ГПК са налице. При това положение съдът достигна до извод, че са изпълнени изискванията на
чл. 239, ал. 1 ГПК за постановяване на неприсъствено решение спрямо ответника.
Освен това предявеният иск е вероятно основателен, тъй като посочените в исковата молба
обстоятелства (описани по-горе) се подкрепят от представените писмени доказателства – справки-
извлечения (на л. 6 - л. 8 от делото), фактура (на л. 13 от делото), решение на КЕВР (на л. 11 – л. 12
от делото). Така описаните доказателства установяват (по начина, предвиден в чл. 239, ал. 1, т. 2 от
ГПК) фактите от фактическите състави на предявените искове, за които е разпределена и
доказателствена тежест на ищеца.
Описаните по-горе доказателства установяват по вероятно основателен начин претенциите
на ищеца за заплащането на главница в размер на по 305,39 лева, както и лихва за забава от деня,
следващ фактурирането на задължението за главница.
С оглед изложеното съдът счита, че са налице всички предпоставки за постановяване на
неприсъствено решение спрямо ответника, поради което предявените искове следва да се уважат
изцяло. Настоящото решение не следва да се мотивира по същество на основание чл. 239, ал. 2
ГПК.
При този изход на спора в полза на ищеца следва да се присъдят направените от него
разноски. Ищецът е направил разноски от 100 лв. – платена държавна такса. Наред с това, съдът
намира, че при определяне на юрисконсултското възнаграждение следва да бъде съобразена
нормата на чл. 78, ал. 8 от ГПК. Според този текст размерът на присъденото възнаграждение за
юрисконсулт не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда
на чл. 37 от Закона за правната помощ. Според чл. 37, ал. 1 от ЗПП заплащането на правната помощ
е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на
Министерския съвет по предложение на НБПП. Въз основа на този текст е приета Наредба за
заплащането на правната помощ. Съгласно чл. 25, ал. 1 от цитираната Наредба за защита по дела с
определен материален интерес възнаграждението е от 100 до 360 лв. Т.е. съдът следва да определи
юрисконсултското възнаграждение именно в тези рамки. С оглед липсата на фактическа и правна
сложност по настоящото производство и като се вземе предвид ниският размер на претендираната
сума, съдът достигна до извод, че за осъщественото от юрисконсулта процесуално
представителство в полза на заявителя следва да се определи възнаграждение по реда на чл. 78, ал.
8 от ГПК в размер на 100 лв. Следователно за исковото производство на ищеца следва да се
определи дължимо юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. Т.е. общият размер на
осъществените от ищеца разноски в исковото производство е 200 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА А. Н. М., роден на **********г., гражданин на *********, с постоянен адрес в к
2
**********, БУЛСТАТ: ********, да заплати на „********** ЕАД, ЕИК ********, със седалище и
адрес на управление гр. **********, на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД сумата от 305,39 лв.,
представляваща незаплатена стойност по фактура № ********** от 25.11.2021г. за доставена,
отведена и пречистена вода през отчетен период 27.05.2021г. – 27.10.2021г. до имот, находящ се в к.
к. „**********, с идентификатор ********, аб. № *********, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на исковата молба – 10.04.2024г., до окончателното
изплащане на вземането, на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 80,48 лв. – лихва върху
главницата за периода 26.12.2021г. – 09.04.2024г., а на основание чл. 78, ал.1 ГПК сумата от 200
лв., представляваща разноски в настоящото производство, от които 100 лева държавна такса и 100
лева юрисконсултско възнаграждение.
БАНКОВА СМЕТКА, по която може да бъде внесена присъдената сума:
ЦКБ – клона Бургас, IBAN: **** **** **** 1006 **** 00, BIC: ********
Решението не подлежи на обжалване.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Несебър: _______________________
3