№ 29078
гр. София, 21.08.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 125 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и първи август през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА
като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА Гражданско
дело № 20231110134430 по описа за 2023 година
Съдът намира, че делото му е подсъдно и исковата молба е съобразена с разпоредбите
на чл. 127 и чл. 128 ГПК, изпълнена е процедурата по чл. 131 ГПК, след като съобрази чл.
140, ал. 1 ГПК, чл. 140, ал. 3, изр. 1 ГПК във връзка с чл. 146 ГПК,
ОПРЕДЕЛИ:
ИЗГОТВЯ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД.
I.Обстоятелствата, от които произтичат претендираните права и възражения:
Ищецът Е. С. твърди, че на 4.10.2022г. сключил с Ю.Л. договор за заем, по силата
на който да й се отпусне сумата 200 лева, като съгласно чл.6 от договора за заем, се
предвиждало предоставяне на кредитора едно обезпечение физическо лице – поръчител и
банкова гаранция, ипотека или особен залог върху движима вещ, като съгласно чл.8 от
договора, в случай на непредставяне на обезпеченията, на кредитополучателя ще се начисли
неустойка в размер 87,50 лева. Твърди се, че неустойката е начислена още при сключването
на договора.
Ищцата счита, че договорът за кредит е нищожен на основание чл.10,ал.1,вр.чл.22
ЗПК, поради неспазване на предвидената в закона форма – не е написан по ясен и разбираем
начин, като всички елементи на договора следва да се предоставят в един шрифт – поне 12,
в два екземпляра; нищожен при нарушение на чл.11,ал.1,т.10 ЗПК - не е посочен ГПР, като
в договора е посочен само като процент, без посочване на данните, послужили за
изчисляването му; което нарушава и разпоредбата на чл.19,ал.1 вр.10,ал.2 и чл.10а, ал.2 и 4
ЗПК – посочен е само ГЛП, като неясно е как той се съотнася към ГПР, такса експресно
разглеждане и неустойка. Сочи се, че грешно е посочен ГПР, а действителния му размер е
по – висок от максимално допустимия по чл.19,ал.4 ЗПК. Не е посочена договорна лихва.
Сочи се, че разпоредбата на чл.8 е нищожна, защото задължението е изначално невъзможно
1
за изпълнение, което влече нищожност на договора. Отговорността, предвидена в чл.8, е за
задължение, което не е пряко свързано с претърпени вреди, като накърнява добрите нрави.
Налице е заобикаляне на закона- чл.33, ал.1 ЗПК. Чл.8 предвижда още едно допълнително
обезпечение на кредитора, за неизпълнение на аксцесорно задължение, от което не
произтичат вреди. Събира се ведно с лихва за забава. Разпоредбата е нищожна и поради
противоречие с чл.143,ал.2,т.5 ЗЗП, и не е индивидуално уговорена. Нарушена е
разпоредбата на чл.19,ал.1 вр.чл.11,ал.1,т.10 ЗПК – неустойката не е включена в ГПР, както
и чл.19,ал.4 ЗПК, като потребителят е заблуден за действителния му размер. Твърди се, че
договорът е сключен при крайна нужда. В обстоятелствената част на исковата молба се
прави искане съдът да се позове в мотивите на нищожност на договора, а петитумът е
формулиран за признаване за установено, че неустоечната клауза е нищожна.
Ответното дружество, в срока за отговор оспорва основателността на иска, като сочи,
че клаузата за неустойка е уговорена предварително, изготвена разбираемо, и още при
сключването на договора, ищецът е наясно с дължимостта и основанието й. Към
сключването на договора, ищцата е била съгласна с неустойката. Сочи се, че неустойката
цели да осигури обезщетяването на заемателя, от евентуални вреди при неизпълнение, както
и да санкционира заемателя чрез заплащане на допълнителна сума, в полза на изправната
страна. Твърди се, че неустойката е разход, който заемателят плаща и е начислена, поради
неизпълнение на задължение. Твърди се, че същата е уговорена индивидуално с ищцата,
като изразено нейно желание във формуляра за кандидатстване за кредита. Доколкото
заемателят не е банка, и не е дадено обезпечение, заемът е рисков, като неустойката служи
за обезпечението му. Твърди се, че ГПР е фиксиран, не надвишава предвиденото в чл.19,ал.
4 ЗПК, а същият е изчислен по формулата в Приложение 1 на ЗПК, като неустойката не се
включва в ГПР, поради разпоредбата на чл.19,ал.3,т.1 ЗПК. Оспорват се твърденията за
нищожност на договора. При условията на евентуалност, ако съдът приеме, че разпоредбата
на чл.8 е нищожна, то това не води до недействителност на целия договор, защото същият
би бил сключен и без тази разпоредба. Сочи се, че се прави възражение за прихващане с
насрещни вземания за 11,66 лева – неплатена неустойка за м.10 и 11.2022г., като се прави
искане същата да се разпредели за покриване на дължимата лихви и главници по
падежирали и изискуеми към момента просрочени вноски.
Правна квалификация на правата, претендирани от страните:
Предявен е установителен иск с правно основание чл.124,ал.1 ГПК във връзка с чл. 26
ЗЗД за признаване на разпоредбата на чл.8 от договора за нищожна, поради: - противоречие
със закона, добрите нрави, заобикаляне на закона, посочени по – горе.
НЕ ПРИЕМА предявеното от ответника възражение за прихващане с насрещни
вземания за 11,66 лева – неплатена неустойка за м.10 и 11.2022г – целта на заявяване на
възражение за прихващане, е отхвърлянето на иска, в случай, че съдът прецени, че
ответното вземане е дължимо. Ответникът не може да постигне, и при основателност на
притезанието си, търсеният ефект, защото предявеният иск е установителен, за нищожност,
2
на разпоредба на договора за кредит.
ІІІ.Доказателствена тежест.
УКАЗВА на ищеца, че носи тежестта да докаже твърдението си за сключен договор
за кредит, твърдението се, че същият е сключен от нея при крайна нужда, твърдението, че
разпоредбата на чл.6 предвижда изначално невъзможно за изпълнение задължение.
УКАЗВА на ответното дружество, че носи тежестта да докаже твърдението си, че
неустойката е определена индивидуално, твърдението, че същата е извън ГПР.
ІV. Безспорни факти.
Обстоятелства, които не се нуждаят от доказване: Безспорно е, че на 4.10.2022г.
страните са сключили договор за паричен заем, при главница от 200 лева, посочен ГПР като
цифра в договора 49,549 %, 15 седмични вноски, че с договора, страните са предвидили
ищцата да предостави обезпечение – гарант отговарящ на условията на чл.10,ал.2,т.1 ОУ и
поръчител и банкова гаранция, ипотека или особен залог върху движима вещ, предоставено
от заемателя в тридневен срок от сключването на договора, че при неизпълнение, заемателят
ще дължи неустойка от 87,50 лева, на разсрочено плащане, заедно с вноските по заема, че
още при сключването на договора, заемателят е начислил същата неустойка, платима заедно
с вноските по договора.
Съобщава на страните, че на съда е служебно известно, че към датата на сключване
на договора, мораторната лихва възлиза на 10 %.
VІ. По доказателствените искания на страните.
ПРИЕМА представените с исковата молба и отговора документи като писмени
доказателства.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца по чл.190 ГПК – документи,
относими към спора, са представени към отговора, и за издаване на СУ – останалите
договори, сключени между страните, са неотносими към спора.
СРС съобрази, че ответникът е предоставил 1 екземпляр от доказателствата –само към
отговора, но не и към копието и РАЗПОРЕДИ: ДА СЕ ИЗГОТВЯТ заверени от
деловодител с вярно с представените копия към отговора, документи към отговора,
които да се изпратят на ищеца, заедно с копието от отговора.
Доколкото с разпореждане № 78553/26.6.2023г. и съобщението до ответника, той е
предупреден, че следва да представи и копия за връчване, УКАЗВА на ответника в
едноседмичен срок от получаване на препис от настоящото определение да представи
доказателства за платена по сметка на СРС такса от 24 лева за възпроизвеждане на
писмените документи по делото, в противен случай и на основание чл.77 ГПК, съдът ще го
осъди да заплати тази сума в полза на бюджета.
НА ОСНОВАНИЕ чл. 145, ал. 3 ГПК приканва страните към спогодба като им указва,
че съгласно чл. 78, ал. 9 ГПК при приключване на делото със спогодба половината от
внесената държавна такса се връща на ищеца, като направените разноски си остават за
3
страните, както са ги направили, ако не е уговорено друго и спорът ще се разреши в
по[1]кратки срокове.
ПРЕПИС от отговор № 202337/14.7.2023г.и № 186428/29.6.2023г., да се изпрати на
първоначалния ответник, които могат да изразят становище и да ангажира доказателства във
връзка с него в първото по делото съдебно заседание.
НА ОСНОВАНИЕ чл. 146, вр. чл. 140, ал. 3 от ГПК, на страните да се връчи препис
от настоящото определение за насрочване, ведно с проекта за доклад по делото, като те
могат да вземат становище по него и дадените със същия указания, най-късно в първото по
делото съдебно заседание.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 9.10.2023 г. от
9,50ч., за която дата и час да се призоват страните с посочените по – горе преписи.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4