Р А З П О Р Е Ж Д А Н Е
Номер Година
18.09.2015 Град
Стара Загора
Старозагорски
районен съд Първи граждански състав
На 18 септември Година две хиляди и петнадесета
В закрито заседание в следния състав
Председател:
Генчо Атанасов
Членове:
Секретар
Прокурор
като разгледа докладваното от съдията Атанасов
гражданско дело номер 4038 по описа за 2015 година.
Производството по делото е образувано по искова молба на С.Е.Б.,
като майка и законна представителка на малолетното дете Е. П. Г.. По делото е
постъпил отговор от ответника П.Х.Г..
Съдът намира, че са налице процесуалните предпоставки,
обуславящи правото на иск и надлежното му упражняване, поради което делото
следва да бъде внесено за разглеждане в открито съдебно заседание, да бъде
изготвен писмен доклад, да бъдат приканени страните към спогодба и да им бъдат разяснени
преимуществата на различните способи за доброволно уреждане на спора.
Съдът намира, че следва да бъдат уважени доказателствените искания на страните
за събиране на доказателствата, които са
относими, допустими и необходими. С оглед на това следва да се приемат като
доказателства представените с исковата молба и отговора документи, да се изиска
за прилагане гр. дело № 4000/2010г. по
описа на Старозагорския районен съд, по което е определена издръжката, чието
изменение се иска. На основание чл.183 от ГПК следва да се укаже на ищеца да завери
представения с исковата молба препис от решение № 1044
от 04.11.2010г. по гр.д. № 4000/2010г.
на Старозагорски районен съд, тъй като в противен случай същия
няма да бъде приет като доказателство по делото.
На основание чл.15, ал.1 от ЗЗакрД следва да бъде допуснато изслушване на
ненавършилото пълнолетие дете Е. П. Г. в съдебно заседание, като бъде задължена
майката да осигури присъствието на детето в заседанието.
Следва да се укаже на страните, че в едноседмичен срок от връчване на
препис от разпореждането могат да вземат становище във връзка с дадените
указания и доклада по делото и да предприемат съответните процесуални действия,
тъй като в противен случай губят възможността направят това по-късно, освен ако
пропускът се дължи на особени непредвидени обстоятелства; че неявяването на
някоя от страните, която е редовно призована, не е пречка за разглеждането на
делото; че при неподаване в срок на писмен отговор, респ. невземане на
становище по отговора, и неявяване в съдебно заседание, без да е направено
искане за разглеждане на делото в отсъствие на страната, насрещната страна може
да поиска постановяване на неприсъствено решение или прекратяване на делото,
както и присъждане на разноските; че с писмена молба могат да заявят желание да
ползват правна помощ при необходимост и право на това.
На основание чл.15, ал.6 от ЗЗакрД следва по делото да бъде призована
Дирекция „Социално подпомагане” – гр.Стара Загора. Съобразно разпоредбата на
чл.15, ал.4 от ЗЗакрД следва същата Дирекция да бъде задължена да осигури
присъствието в съдебно заседание на социален работник, който да присъства при
изслушването на детето.
Воден от
горното и на основание чл.312, вр. чл.157 от ГПК, съдът
Р А З П О Р Е Д И:
ВНАСЯ делото за разглеждане в открито съдебно заседание и
НАСРОЧВА същото за 07.10.2015 г. от 10,00 ч., за която дата
да се призоват страните и Дирекция „Социално подпомагане” – гр.Стара Загора.
ДОКЛАДВА ДЕЛОТО както следва:
Предявен е иск за увеличение на издръжката, определена с
решение по гр. дело № 4000/2010 г. по описа на Старозагорския районен съд.
Ищецът Е. П. Г., чрез неговата майка и законна представителка С.Е.Б.,
твърди, че бракът с ответника бил прекратен със съдебно решение постановено по
гр.д. № 4000/2010г. по описа на Районен съд Стара Загора. Със същото съдебно
решение на майката били предоставени родителските права върху малолетния Е. П. Г.,
роден на ***г. Ответникът бил осъден да заплаща на малолетното си дете Е. П. Г.
ежемесечна издръжка в размер на 80 лева, чрез неговата майка и законен
представител. През 2010г. детето било на 7 години, а сега било на 12 години. От
определянето на издръжката икономическата обстановка много се променила. Детето
пораснало и така нараснали и неговите нужди. Към настоящия момент посещавало
СОУ „Иван Вазов" гр. Стара Загора, където било записано в 5 клас.
Издръжката от 80 лева не достигала за елементарни разходи за училище и била под
законовия минимум - четвърт от минималната работна заплата. Детето имало и
други нужди освен училище, разходите за които на майката й било много трудно да
посреща сама. Имало нужда от силна храна, прилични дрехи, закупуване при нужда
на лекарства и всичко необходимо за неговото отглеждане и възпитание. Доходите
на майката не били високи и същите не й достигали дори за заплащане на
домакинските разходи - вода, ток, телефон и др. Не разполагала с допълнителни
доходи, чрез които да осигури необходимите средства за издръжка за нормални и
ежедневни условия за живот на сина й, за неговото нормално отглеждане. Твърди,
че било трудно да се издържа детето само с тези 80 лева от бащата, поради което
моли да бъде увеличена издръжката в размер на 200 лева. Счита, че ответника има
възможност да заплаща тази издръжка. Той работел, получавал трудово
възнаграждение и едновременно с това получавал и пенсия. Счита, че
предоставянето на достатъчно средства за пълноценното израстване на детето ще е
изцяло в негов интерес, с оглед осигуряване по най-добър начин на интересите му
и задоволяване на потребностите му. Моли съда да постанови решение, с което да
осъди П.Х.Г. да заплаща на малолетното дете Е. П. Г., чрез неговата майка и
законна представителка С.Е. Генова, ежемесечна издръжка, в размер на 200 лева,
считано от датата на подаване на исковата молба в съда до настъпване на
обстоятелства за изменение или прекратяване на присъдената издръжка, ведно със
законната лихва за всяка закъсняла вноска до окончателното й изплащане, като
издръжката да се заплаща по банков път или чрез пощенски запис до 10-то число на месеца, за който
се дължи. Моли да й бъдат
присъдени разноските по делото. Ответникът П.Х.Г. оспорва предявения иск за
заплащане на издръжка в размер на
200 лв. От
брака си родителите имали две деца- Х. П. Г. и Е. П. Г.. За двамата към
настоящият момент изплащал издръжка в общ размер на
210 лв.,
като за Х. продължавал да изплаща след навършване на 18 години по
130 лева месечна
издръжка от датата на изменение на същата при ЧСИ Ивелина Биволова гр. Стара
Загора, ведно с всички държавни такси по изпълнителното дело. Продължавал да
плаща и за сина си Е. по 80
лева всеки месец. Децата
редовно го посещавали в с. Сърнево, като престоявали при него колкото време
желаят, редовно им изпращал продукти и месо от село, като им давал и пари на
ръка. Твърденията на ищцата, че имала нужда от средства за да осигурява силна
храна на сина им, били абсурдни, тъй като „силната храна" я осигурявал
той. Ищцата живеела с един мъж на
съпружески начала- Ленко, който бил автобусен шофьор в градския транспорт в
Стара Загора,
заради когото и се развели и при когото работила допълнително като
„кондуктор". Ответникът работел на временен трудов договор/ сезонна работа/ и издържал цялото домакинство
в къщата, в която живеел, болната му майка, подпомагал и племенника си - Христо
Г., който бил на хемодиализа, и сподвижницата си- Маргарита Йорданова, която в
момента била безработна. Получавал пенсия за инвалидност- III
степен пожизнено. Също така бил с травматична ампутация на едната ръка
и въпреки всичко работел, не бил лишил децата си от издръжка и храна, от която
храна знаел, че не се хранят само те.
След като му удържат данъците и дължимите осигуровки, получавал
чисто трудово възнаграждение в размер на около 600 лева. След като удръжките по
направените запори, издръжките по изпълнителните дела в размер на 230 лева,
такси по изпълнителните дела, чистото възнаграждение, с което разполагал било в
размер на 390 лв., граничещо с минималната заплата в страната. Получаваното от него обезщетение по болест било несеквестируемо и
предназначено за нуждите му като инвалид.
Възможностите му не били безгранични, с тази
нетрудоспособност нямал възможност да избира много работи и
да работи неограничено, както и да печели повече. Заплащал суми за лекарствата
за него и близките му всеки месец на стойност
150-180 лева месечно. Нямал
собствено жилище, живеел в дома на майка си. Във възможностите му било
да заплаща на детето определената до момента издръжка в размер на
80 лв.,
която изплащал и всеки месец. Моли съда да отхвърли като
неоснователен и недоказан предявения иск за заплащане на издръжка в размер на
200 лв. Моли да му бъдат присъдени направените разноски. От така изложените
обстоятелства в исковата молба се налага изводът, че искът следва да бъде
квалифициран като такъв по чл.150 от СК, тъй като посочената разпоредба урежда
възможността за изменение на присъдената издръжка при изменение на
обстоятелствата. В производството по иска по чл.150 от СК ищеца следва да докаже
изменението в обстоятелствата, при които е била определена издръжката –
нарастване на нуждите на детето и/или възможностите на дължащия издръжка
родител. В същото производство ответникът следва да докаже възраженията си
относно изменението на нуждите на детето и/или възможностите си за да заплаща
издръжка.
ПРИКАНВА страните към спогодба, като им РАЗЯСНЯВА нейните предимства, както
следва: със спогодбата страните доброволно уреждат спора си и десезират съда,
поради което делото се прекратява; одобрената от съда спогодба не подлежи на
обжалване и има значението на влязло в сила решение, като се ползва със сила на
пресъдено нещо и изпълнителна сила; при спогодба се дължи заплащане на държавна
такса в половин размер.
УКАЗВА на страните, че спорът е
възможно да бъде решен чрез медиация – доброволна и поверителна процедура за
извънсъдебно решаване на спорове, при която трето лице-медиатор подпомага
спорещите страни да постигнат споразумение. Спорът може да бъде решен и чрез друг способ за доброволното му
уреждане – извънсъдебна спогодба.
ПРИЕМА като доказателства по делото заверени ксерокопия
от удостоверение изх.№21/03.07.2015г. от Детски Ясли -
Община Стара Загора, удостоверение за раждане издадено въз основа на акт за
раждане №1844/03.12.2003г. на Община Стара Загора, Служебна бележка изх. № 2240/02.04.2015г. от СОУ „Иван Вазов" Стара
Загора, декларация за СИС на С.Е.Б. от
19.08.2015г., рецептурна
книжка на Янка Христова, експертно решение №1797 от 15.08.1991г., съобщение по
изп.д№20105530403095, удостоверение изх.№4-74/10.09.2015г., удостоверение
изх.№1021-23-423/1 от 17.09.2015г., служебна бележка изх.№77/17.09.2015г.
УКАЗВА на ищеца да завери представения с исковата молба препис от решение №
1044 от 04.11.2010г. по гр.д. №
4000/2010г. на Старозагорски районен съд,
тъй като в противен случай същия няма да бъде приет като доказателство по
делото.
ИЗИСКВА за прилагане гр. дело №4000/2010г. по описа на Старозагорския районен съд.
ДОПУСКА изслушване на ненавършилото
пълнолетие дете Е. П. Г. в съдебно заседание, като ЗАДЪЛЖАВА майката да осигури
присъствието на детето в заседанието.
ЗАДЪЛЖАВА Дирекция „Социално подпомагане” – гр.Стара Загора да осигури
присъствието в съдебно заседание на социален работник, който да присъства при
изслушването на детето.
УКАЗВА на страните, че в едноседмичен срок от връчване на препис от
разпореждането могат да вземат становище във връзка с дадените указания и
доклада по делото и да предприемат съответните процесуални действия, тъй като в
противен случай губят възможността направят това по-късно, освен ако пропускът
се дължи на особени непредвидени обстоятелства; че неявяването на някоя от
страните, която е редовно призована, не е пречка за разглеждането на делото; че
при неподаване в срок на писмен отговор, респ. невземане на становище по
отговора, и неявяване в съдебно заседание, без да е направено искане за
разглеждане на делото в отсъствие на страната, насрещната страна може да поиска
постановяване на неприсъствено решение или прекратяване на делото, както и
присъждане на разноските; че с писмена молба могат да заявят желание да ползват
правна помощ при необходимост и право на това.
Да се връчи на страните
препис от разпореждането, а на ищеца – и препис от писмения отговор на
ответника с приложенията към него.
Разпореждането не подлежи
на обжалване.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: