Р Е Ш Е Н И Е
Гр.С., 26.10.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІI „А“ въззивен
състав, в открито заседание на втори юли две хиляди и двадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВИОЛЕТА ЙОВЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА ГЕОРГИЕВА
СИМОНА УГЛЯРОВА
при
секретаря Емилия Вукадинова, като разгледа докладваното от мл. съдия Углярова в.гр.д.
№ 15181 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение № 147438 от 21.06.2019г.,
постановено по гр. д. № 11871/2018 г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 151
състав, е признато за установено по предявените
от „Т. – С.“ ЕАД срещу СД „Г.– П.и СИЕ“ искове с правно основание по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл.59, ал.1 ЗЗД и
чл.86 ЗЗД, че ответникът дължи на ищеца сумата от 1 256,33 лева – главница,
представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от м.11.2015
г. до м.04.2017г. до топлоснабден имот с адрес в гр.С., ж.к.“Гоце Делчев“,
местност *****, Т 363046, ведно със законната лихва върху главницата, считано
от датата на подаване на исковата молба в съда – 06.10.2017г. до окончателното
плащане, като искът по чл.422 ГПК, вр. чл.59, ал.1 ЗЗД е отхвърлен като
неоснователен за горницата над присъдения до пълния предявен размер от 1 473,82
лева, а искът по чл.86 ЗДД за мораторна лихва в размер на 161,91 лева за
периода от 01.12.2015г. до 27.09.2017г. е отхвърлен изцяло.
С решението съдът се е произнесъл по
разноските в производството, съобразно изхода на спора.
Решението е постановено при участието на
трето лице – помагач „Д.Е.Б.Б.“ АД, на страната на ищеца – „Т. – С.“ ЕАД.
Въззивникът – ответник СД „Г.– П.и СИЕ“,
посредством пълномощника си адв.К. – САК, с доказателства по делото за надлежно
учредена представителна власт, обжалва решението в частта за уважаване на
исковете, с оплакване за неправилност и нарушение на материалния и процесуалния
закон. На първо място поддържа, че ищецът
в производството, съобразно правилата за разпределение на доказателствената
тежест, не е установил, че ответникът е ползвал процесния имот в периода,
заявен с исковата молба, при липсата на договор за доставка на топлинна
енергия, с което същият да се е обогатил неоснователно за сметка на „Т. – С.“
ЕАД. Сочи, че неправилно първостепенният съд е приел, че въззивникът – ответник
е собственик на процесния недвижим имот, както и че не е налице идентичност
между недвижимия имот, предмет на сделката, обективирана в нотариален акт №
130, рег.№ 2576, нот.дело № 123 от 2005г., и процесния топлоснабден недвижим
имот. Отделно от това навежда, че ответникът не е сключвал писмен договор за
продажба на топлинна енергия за стопански нужди, с предмет – доставка на
топлинна енергия до процесния топлоснабден имот, поради което и не е безспорно
установено по делото кое лице е потребител на топлинна енергия за процесния
абонатен номер. Счита, че районният съд неправилно е кредитирал заключенията на
изготвените по делото експертизи, доколкото същите не установяват точното
количество топлинна енергия, реално доставено до топлофицираната сграда и в
частност – до процесния имот. По изложените съображения, моли въззивният съд да
отмени първоинстанционното решение в атакуваната част, като вместо него
постанови друго, с което да отхвърли изцяло предявените искове като неоснователни
и недоказани. Претендира сторените в първоинстанционното и във въззивното
производство разноски, за които представя списък по реда на чл.80 от ГПК.
Въззиваемият
– ищец „Т.С.“ ЕАД, посредством надлежно упълномощен процесуален представител, е
депозирал в срока по чл.263, ал.1 ГПК отговор на въззивната жалба, с който
същата се оспорва изцяло като неоснователна по подробно изложени съображения.
Моли се въззивният съд да потвърди първостепенния съдебен акт в обжалваната
част, като правилен и законосъобразен. Претендира сторените в производството
разноски и юрисконсултско възнаграждение, като релевира възражение за
прекомерност, относно претендираните от насрещната страна съдебни разноски за адвокатско
възнаграждение.
Третото
лице помагач в производството, не е депозирало отговор на въззивната жалба в
срока по чл.263, ал.1 от ГПК.
Решението в частта
за отхвърляне на исковете е влязло в сила, като необжалвано.
Софийски градски
съд, II А въззивен състав, след преценка по реда на въззивното производство на
твърденията и доводите на страните и на събраните по делото доказателства,
намира следното:
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта
– в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна
материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от
страните – т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на
ВКС. Настоящият случай не попада в двете визирани изключения, поради което
въззивният съд следва да се произнесе по правилността на решението само по
наведените оплаквания в жалбата.
При извършената
служебна проверка по чл. 269, изреч. 1 от ГПК, въззивният съд намира, че първоинстанционното
решение е валидно и процесуално допустимо.
Първоинстанционното
решение е постановено в съответствие с материалния закон и като правилно следва
да бъде потвърдено. Пред настоящата инстанция не са събрани доказателства по
смисъла на чл. 266 от ГПК, които да променят установената фактическа
обстановка. В тази връзка в мотивите на настоящия съдебен акт не следва да се
преповтарят отново събраните в първата инстанция доказателства, от които се
установяват факти и обстоятелства, относими към конкретния правен спор, като
настоящият съдебен състав изцяло споделя мотивите на СРС, към които препраща по
реда на чл. 272 ГПК. С оглед доводите в жалбата, следва да се отбележи
следното:
Предявен е по реда
на чл. 422, ал. 1 от ГПК иск с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗЗД за
установяване съществуването на вземане в полза на ищеца, с източник – неоснователно
обогатяване.
Не е спорно между
страните обстоятелството, че на 06.10.2017 г. "Т. - С." ЕАД е
депозирала пред СРС заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу СД“Г.– П.и СИЕ“ за сумата от 1 473,82 лв. – главница, както и 161,91
лв. – мораторна лихва за периода 01.12.2015 г. – 27.09.2017 г. В т. 12 от
заявлението е пояснено, че длъжникът е ползвал доставена от ищеца топлинна
енергия за периода м. 11. 2015 г. – м. 04. 2017 г. за топлоснабден имот,
находящ се в гр. С., ж. к. "*****, код на платеца Т363046. Посочено е, че
дължимите суми са, както следва: за доставена, но незаплатена топлинна енергия:
1 442,54 лв. - главница и 174, 157,72 лв. лихва, а за дялово разпределение: 31,28
лв. - главница и 4,19 лв. - лихва. Длъжникът се е обогатил без основание за
сметка на дружеството и дължи да му върне онова, с което се е обогатил до
размера на обедняването.
На 02.11.2017 г.
по ч. гр. д. № 71499/2017г. по описа на СРС, ГО, 151 състав, е постановена
исканата заповед, като на заявителя е присъдена сумата от 32,71 лв. – държавна
такса и 50 лв. – възнаграждение за юрисконсулт.
В срока по чл.
414, ал. 2 ГПК длъжникът е депозирал възражение срещу постановената заповед, в
което е посочил, че не дължи изпълнение на сумите, за които същата е
постановена.
В срока по чл.
415, ал. 1 ГПК, в приложимата към момента на завеждане на делото редакция,
ищецът е предявил искове за установяване на вземанията си по исков ред.
От представения по
делото Нотариален акт за покупко – продажба на недвижим имот № 130, том I, рег.№ 2576, дело № 123 от 2005г. по описа на Д.Т.–
нотариус, с район на действие СРС, рег.№ 187 в Нотариалната камата, се
установява, че Държавно предприятие „Строителство и възстановяване“ е продало
на Събирателно дружество „Г.– П.и СИЕ“ следния обект: апартамент № 16, във вход
Б, етаж 1, на ЕЖК – „Витоша“ 2, в жилищен блок № 13Е, находящ се в гр.С.,
ж.к.“Гоце Делчев“, местността Мотописта, квартал 151, състоящ се от: две
спални, дневна – столова, кухненски бокс и сервизни помещения, със застроена
площ от 102,26 кв.м. и веранда с площ от 7,64 кв.м.
По делото е
приложено писмо рег. индекс П 7785/25.07.2017 г. от "Т. - С. " ЕАД до
Събирателно дружество „Г.– П.и СИЕ“, в което ищецът заявява, че съгласно чл.
149, ал. 1, т. 3 ЗЕ продажбата на топлинна енергия за небитови нужди от "Т.
- С." ЕАД се извършва само въз основа на писмен договор, поради което
изпраща формуляри за уреждане на търговските си отношения с ответника.
Отправена е покана в 7 – дневен срок от датата на получаване на писмото да
заплати дължимите суми за топлинна енергия, определени към 21.07.2017 г. с
посочени в писмото размери. Съгласно представения препис от известие за
доставяне писмото не е връчено на адресата, като е върнало с отбелязване, че
пратката е непотърсена.
Описаните в
писмото формуляри не са представени по делото, нито са ангажирани доказателства
ответникът да ги е подписал.
По делото пред
районния съд е приета съдебно – техническа експертиза, която съдът кредитира
изцяло като компетентно изготвена, в която е посочено, че от м.05.2015г. на Събирателно
дружество „Г.– П. и СИЕ“ е открита служебно партида, като през процесния период
процесният имот е бил топлоснабден, че сградата, в която се намира процесният
имот, е топлоснабдена и е доставяна ТЕ, като е избрана фирма за дялово
разпределение. Според представените от ФДР писмени доказателства, за втората
част от исковия период м. 05. 2016 г. – м. 04. 2017 г. в процесния ап. № 16 не
е осигурен достъп на две дати за снемане на показанията на уредите. От
заключението на изслушаната СТЕ се установява начисляваната от ищеца за имота
топлинна енергия да е такава за отопление на имота и отдадена от сградна
инсталация. Според СТЕ дяловото разпределение през процесния период е
извършвано съгласно Наредба № 16-ЗЗ4 за топлоснабдяването и Методика за дялово
разпределение на топлинната енергия в сгради–етажна собственост към Наредба №
16-ЗЗ4; начисляваната за процесния период ТЕ, отдадена от сградната инсталация,
е в съответствие с нормативната уредба, а монтираните измервателни уреди в
абонатната станция съответстват на нормативно установените изисквания,
подлагани са на изискуемия контрол и точно са отразявали количествата топлинна
енергия. Количествата потребена топлинна енергия са начислявани при спазване
поднормативната уредба, при реален отчет за първата част от периода (сезон
2015г. – 2016г.) и при неосигурен достъп за втората част от периода – сезон
2016г./2017г. – на база реална консумация през предходен сезон. Общо дължимата
сума за доставена ТЕ за процесния период за имота по партидата е в размер на 1
256,33 лева, равняваща се на сумата по прогнозни сметки 1 391,28 лв. минус 134,95
лв. за получаване от абоната.
При така
установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:
Обществените
отношения, свързани с осъществяването на производство и продажба на топлинна
енергия за заявения в исковата молба период, се регулират от Закона за
енергетиката.
Съгласно
разпоредбата на чл. 59 от ЗЗД всеки, който се е обогатил без основание за
сметка на другиго, дължи да му върне онова, с което се е обогатил до размера на
обедняването. Правото на иск по чл. 59, ал. 1 от ЗЗД възниква, когато ищецът не
разполага с друг иск, с който може да се защити. С тази законова норма се
осуетява всяко неоснователно преминаване на блага от едно имущество в друго,
въпреки липсата на конкретно уредена възможност в други текстове на закона.
Имуществените
облаги имат материално естество и те са оценими в пари. Изразяват се в
увеличаване на актива на имуществото на обогатения, в намаляване на неговите
пасиви или спестяване на обогатения на някои разходи, които той иначе е
трябвало да понесе. В последната хипотеза спестяването на разходи води до
обогатяване в случай, че разходите са били необходими и ответникът по иска с
правно основание чл. 59 ЗЗД е трябвало да ги понесе от собственото си
имущество, без да съществуват изгледи за тяхното връщане. В този смисъл са
разясненията, дадени с решение № 587/01.11.2010 г. по гр. д. № 941/2009 г. на
ВКС, ГК, ІV ГО, постановено по реда на чл. 290 ГПК).
От представения Нотариален
акт за покупко – продажба на недвижим имот № 130, том I, рег.№ 2576, дело № 123
от 2005г., се установява, че ответникът е собственик на процесния недвижим
имот, като липсва спор между страните в производството, че същият е
предназначен за задоволяване на стопански нужди на ответника. В тази връзка
неоснователни са възраженията във въззивната жалба, че въззивникът не е
собственик на процесния недвижим имот, както и че не е налице идентичност между
недвижимия имот, предмет на сделката, обективирана в нотариален акт № 130,
рег.№ 2576, нот.дело № 123 от 2005г., и процесния топлоснабден недвижим имот. Видно
от представените и неоспорени по делото писмо рег. индекс П 7785/25.07.2017 г.
от "Т. - С. " ЕАД до Събирателно дружество „Г.– П.и СИЕ“ и
предоставените от третото лице – помагач документи за главен отчет на уредите
за дялово разпределение, протоколи за неосигурен достъп за отчет на
измервателните уреди в СЕС и изравнителни сметки за процесния период, същите се
отнасят за недвижим имот, находящ се в гр.С., ж.к.“*****, който изцяло кореспондира
с административния адрес на имота, придобит от въззивника – ответник по силата
на договор за покупко – продажба, обективирана в Нотариален акт № 130, том I,
рег.№ 2576, дело № 123 от 2005г. по описа на Д.Т.– нотариус, с район на действие
СРС, рег.№ 187 в Нотариалната камара, а именно – апартамент № 16, във вход Б,
етаж 1, на ЕЖК – „Витоша“ 2, в жилищен блок № 13Е, находящ се в гр.С.,
ж.к.“Гоце Делчев“, местността Мотописта.
Наведените във
въззивната жалба доводи за липса на ползване от страна на въззивника – ответник
на процесния недвижим имот през процесния период, са релевирани извън
регламентираните процесуални срокове за това, поради което и настоящата
инстанция намира същите за преклудирани. Отделно от изложеното следва да бъде
отбелязано, че в молба от 18.02.2019г., депозирана пред първостепенния съд,
ответникът е навел довод за извършено плащане на топлинна енергия, което от
своя страна води до извод и за неоснователност на твърдението, че липсва
ползване на имота.
С оглед изложеното,
топлоснабдяването на имота следва да се извършва при условията на чл. 149, ал.
1, т. 3 ЗЕ – въз основа на писмен договор при Общи условия, сключен между
топлопреносно предприятие и клиенти на топлинна енергия за небитови нужди. По
делото не се твърди, а и не се установява, между страните да е подписан договор
за продажба на топлинна енергия за стопански нужди за процесния исков период.
Както в
депозираното заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК, така и в обстоятелствената част на исковата молба, ищецът
обосновава задължението на ответника с неоснователното обогатяване на последния
с доставената му и използвана от него топлинна енергия, доколкото за исковия
период страните не са подписали писмен договор за имот, представляващ
апартамент № 16, находящ се в гр.С., ж.к.“*****. Ищецът поддържа, че като
собственик на процесния имот ответникът е ползвал топлинна енергия, доставена
от ищцовото дружество, без да я заплаща, поради което е налице неоснователно
обогатяване на ответника, обедняване на ищеца, като имущественото разместване е
осъществено при липса на валидно правно основание за това.
В тежест на ищеца
е да докаже, че ответника е спестил разходи за доставената и ползвана от него
топлинна енергия за процесния имот. Съгласно
заключението на изготвената по делото съдебно-техническа експертиза, през
процесния период в имота е била доставена топлинна енергия, отдадена от
отоплителни тела и от сградната инсталация, като вещото лице е установило, че
стойността на потребената топлинната енергия за периода от м. 11. 2015 г. до м.
04. 2017 г. възлиза на сумата от 1 256,33 лв. Съдът изцяло възприема
експертното заключение, тъй като същото е компетентно дадено, обстойно
мотивирано и обосновано. Изводите на вещото лице изцяло кореспондират с
ангажираните по делото доказателства, като не са представени такива, които да
разколебават доказателствената му стойност или да ги опровергават, експертното
заключение е прието без възражение от страните в производството, поради което и
доводите във въззивната жалба за недоказаност на реалното количество доставена
топлинна енергия и нейния размер, съдът намира за неоснователни.
По изложените
съображения, исковете са основателни и доказани до присъдените от първоинстанционния
съд размери, а предвид съвпадението на изводите на двете инстанции, решението
следва да бъде потвърдено.
Предвид
изхода на правния спор пред настоящата съдебна инстанция в полза на въззиваемия
- ищец следва на основание чл. 78, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 273 ГПК да бъдат
присъдени сторените от него разноски. Съдът при съобразяване на действителната
фактическа и правна сложност на делото, намира, че размерът на юрисконсултското
възнаграждение, определен на основание чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 37 ЗПП и
чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащането на правната помощ, следва да бъде определен
в размер от 100 лева, която сума следва да му бъде присъдена.
С оглед цената на иска,
въззивното решение не подлежи на
касационно обжалване по правилата на 280,
ал. 2 ГПК,
във вр. с чл. 69, ал. 1, т. 1 ГПК.
Така мотивиран, Софийският градски съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 147438 от 21.06.2019г., постановено по гр. д. № 11871/2018 г. по
описа на Софийски районен съд, ГО, 151 състав, в обжалваната част.
ОСЪЖДА СД „Г.– П.и СИЕ“, ЕИК *****,
със седалище и адрес на управление ***, съдебен адрес ***, офис – партер, чрез
адв.К., да заплати в полза на „Т. – С.“ ЕАД, ЕИК *****, със седалище и адрес на
управление ***, на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата от 100,00 лева,
представляваща разноски във въззивното производство.
Решението е постановено при участието на
трето лице-помагач на страната на въззиваемия – „Д.Е.Б.Б.“ АД.
Решението не подлежи на касационно
обжалване, на основание чл. 280, ал. 3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.