№ 64711
гр. София, 18.04.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 28 СЪСТАВ, в закрито заседание на
осемнадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:АНДРЕЙ КР. ГЕОРГИЕВ
като разгледа докладваното от АНДРЕЙ КР. ГЕОРГИЕВ Частно гражданско
дело № 20251110109055 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 411, ал. 2, т. 2 и 3 ГПК.
Подадено е заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение
(уточнено с молба от 27.03.2025 г.) в полза на „Банка ДСК“ АД, по която
длъжникът К. Й. К. да плати 10 834,56 лева – главница с настъпил падеж в
периода 23.08.2022 г. до 23.12.2024 г.; 25 837 лева – предсрочно изискуема
главница, като се твърди, че предсрочната изискуемост е настъпила на
20.01.2025 г.; 4708,26 лева – договорна лихва за периода от 23.08.2022 г. до
19.01.2025 г.; 1415 лева – обезщетение за забава за плащане на вноските по
договора за периода от 23.08.2022 г. до 19.01.2025 г., и 237,44 лева –
обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва върху цялото
задължение за периода от 20.01.2025 г. до 06.02.2025 г. – вземания по Договор
за кредит за текущо потребление от 27.05.2019 г., воден от банката под №
11/0000000026121542.
На първо място, настоящият съдебен състав съобразява, че предсрочна
изискуемост на кредита не е съобщена на длъжника редовно.
Съгласно указанията, дадени в т. 18 от Тълкувателно решение № 4/2013
г. за заповедното производство, за да бъде допуснато незабавно изпълнение на
вземане, чиято изискуемост според падежите по договора не е настъпила,
заявителят в заповедното производство следва да установи надлежно
уведомяване на длъжника за това, че му е съобщено, че вземането е
предсрочно изискуемо, като това може да е или лично уведомление, или някой
от способите за връчване по ГПК. Заявителят поддържа, че длъжникът е
редовно уведомен чрез връчване чрез залепване на уведомление по реда на чл.
47, ал. 5 ГПК на книжа, връчени чрез частен съдебен изпълнител.
От представената на лист 35 от делото разписка обаче се установява, че
уведомлението по чл. 47 ГПК, залепено на настоящия адрес на длъжника в
Горни Богров (вж. и справката на 51 от делото) не е било пуснато в пощенска
кутия, нито е отбелязано изрично, че такава няма (въпреки налични места за
отметка в бланката на връчителя). В тези случаи чл. 47 ГПК изисква
връчителят да посочи причина за липса на поставяне на екземпляр в
1
пощенската кутия – че такава няма, недостъпна е, затворена или нещо
подобно. Такива причини не са посочени (макар че обективно е възможно),
поради което връчването следва да се приеме за нередовно и така не са
изпълнени предпоставките по чл. 47, ал. 5 ГПК за установяване, че длъжникът
не пребивава и на двата си регистрирани адреса, както и че до входните врати
на жилищата там е залепено уведомление и е пуснато в пощенските кутии.
Поради това заявлението следва да се отхвърли за вноските по кредита, които
не са с настъпил падеж – за сумата от 25 837 лева, както и за лихвата върху
пълния размер на кредита от 20.01.2025 г. до 06.02.2025 г. в размер на 237,44
лева, тъй като не се е дължала в този размер, а индивидуализация само върху
вноските с настъпил падеж не е направена от заявтеля.
По дължимостта на падежиралите вноски настоящият съдебен състав
намира, като съобразява служебното си задължение във всеки един момент да
преценява евентуалната неравноправност на договорни клаузи, когато са
налице фактически данни за такава неравноправност, въведено както в чл. 7,
ал. 3 ГПК, че за момента не се констатира начисляване на такси в договора, за
които не е предвидено основание, и изглежда по наличните данни ГПР по
кредита да е правилно определен, вкл. механизмът за определяне на
променлива лихва се основава на обективни критерии, поради което заповед
следва да се издаде за вноските с настъпил падеж, договорна лихва и лихва за
забава до 19.01.2025 г.
Пропорционално на основание чл. 78, ал. 3 ГПК следва да се присъдят и
разноските със заповедта, като искането е уважено за 16 957,26 лева от общо
43 031,70 лева, или за 39,41 % от предявения си размер, като следователно
пропорционално на заплатената държавна такса от 25 лева и 100 лева
юрисконсултско възнаграждение, следва да се присъдят само 339,17 лева
държавна такса и 59,12 лева юрисконсултско възнаграждение (определено по
чл. 78, ал. 8 ГПК на 150 лева).
Така мотивиран, Софийският районен съд, 28. състав,
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ на основание чл. 411, ал. 2, т. 2 и 3 ГПК заявление за
издаване на заповед за изпълнение с вх. № 335801/23.10.2024 г. В ЧАСТТА, с
която „Банка ДСК“ АД, с ЕИК: *********, и адрес на управление: София,
ул. „Московска“, № 19, иска осъждане на К. Й. К., с ЕГН: **********, с
адрес: С. о., с. Г. Б., ул. „К. и М.“ № *, да плати на заявителя сумите в размер
на 25 837 лева (двадесет и пет хиляди осемстотин тридесет и седем лева) –
предсрочно изискуема към 20.01.2025 г. главница, и 237,44 лева (двеста
тридесет и седем лева и 44 стотинки) – обезщетение за забавено плащане в
размер на законната лихва върху цялото задължение за периода от 20.01.2025
г. до 06.02.2025 г. – Договор за кредит за текущо потребление от 27.05.2019 г.,
воден от банката под № 11/0000000026121542.
УКАЗВА на основание чл. 415, ал. 1, т. 3 ГПК на заявителя „Банка
ДСК“ АД, с ЕИК: *********, и адрес на управление: София, ул. „Московска“,
2
№ 19, че може да предяви гореописаните си претенции с осъдителен иск в
едномесечен срок от влизане на определението в сила, като ползва платената
държавна такса за вземанията, за които заявлението е отхвърлено, в размер на
521,49 лева (т.е. за тези вземания следва да се внесат 521,49 лева такса).
Разпореждането може да се обжалва с частна жалба пред Софийския
градски съд в едноседмичен срок от връчване на препис на заявителя. Препис
да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3