РЕШЕНИЕ
№ 1519
гр. Русе, 31.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Тихомира Г. Казасова
при участието на секретаря Станка Ст. Иванова
като разгледа докладваното от Тихомира Г. Казасова Гражданско дело №
20234520103120 по описа за 2023 година
Ц. Р. П. заявява, че е .............................. в Сектор „.........................към ОДМВР – Русе.
На 25.01.2023г. около 11 часа изпълнявал служебните си задължения в гр.Русе на
главен път І-5 в района на 2+300 км, посока ГКПП „Дунав мост“, пътен възел „Охлюва“,
където поставил техническо средство, установяващо МПС превишили максимално
допустимата скорост от 60 км/час, въведена с пътен знак „В-26“.
На същата дата, около 12.25 часа С. Р. Н. – водач на лек автомобил „Пежо 306“ с рег.
№Р .........................АМ забелязал разположеното техническо устройство и полицейският
автомобил. Спрял управляваното от него МПС пред техническото средство, като
препятствал възможността, ищецът да изпълнява служебните си задължения. Приближил се
до полицейския автомобил в който седял Ц. П. и се обърнал към него с думите: „Така ли
рекетирате народа? Мишка! Защо нарушавате закона?“. През това време Д.К.Г – доведен
син на ответника, снимал случващото се с мобилния си телефон. Ц. П. потърсил съдействие
от колегите си по радиостанцията и на място пристигнали В. П. и С. Г. –................. в Сектор
........................ С. Н. повторил думите си и поискал обяснения от колегите на ищеца за
разположението на служебния полицейски автомобил и техническото средство.
Репликите и действията на ответника предизвикали силното възмущение на ищеца,
който се почувствал омерзен и обиден не само като човек, който по никакъв начин не е
заслужил подобно унизително отношение, но и като полицейски служител, длъжен да следи
за реда в обществото. Имал усещането, че се подиграват с него и с полицейската институция
като цяло.
Органите на ОДМВР – Русе съставили на С. Н. акт за констатиране проява на дребно
1
хулиганство и с влязло в сила решение, постановено по АНД №949/2023г. по описа на РРС,
потвърдено с решение от 05.06.2023г. по ВАНД №465/2023г. по описа на РОС, ответникът
бил признат за виновен в това, че на 25.01.2023г. около 12.25 часа в гр.Русе, на главен път І-
5 в района на 2+300 км, посока ГКПП „Дунав мост“, на пътен възел „Охлюва“ извършил
непристойни действия като попречил на Ц. П. – полицейски служител да изпълнява
служебните си задължения и целенасочено прекъснал процеса на заснемане на МПС с
техническо средство, паркирайки пред него, след което се обърнал към него с думите: „Така
ли рекетирате народа? Мишка! Защо нарушавате закона“, но поради своята по-ниска степен
на обществена опасност, деянието не можело да се квалифицира като престъпление по
чл.325 НК, а представлявало акт на дребно хулиганство по чл.1, ал.3, пр.1 и 3 УБДХ и му
било наложено административно наказание глоба.
Ищецът счита, че с извършените действия и отправените към него обидни думи,
ответникът му е причинил неимуществени вреди, изразяващи се в накърняване честта и
достойнството му като човек и полицейски служител, неудобство и негативни изживявания
, които вреди следва да се поправят.
Моли съда да постанови решение, с което да осъди С. Р. Н., ЕГН ********** да му
заплати сумата 1000 лева – обезщетение за причинени неимуществени вреди в резултат на
непозволено увреждане, причинено на 25.01.2023г. в гр.Русе на главен път І-5 в района на
2+300 км, посока ГКПП „Дунав мост“, пътен възел „Охлюва“, изразяващо се в изричане на
висок тон думите: „Така ли рекетирате народа? Мишка! Защо нарушавате закона“,
адресирани към ищеца, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 25.01.2023г.
до окончателното й изплащане.
Претендира направените по делото разноски и адвокатско възнаграждение по реда на
чл.38, ал.2 ЗА.
В срока по чл.131 от ГПК, С. Р. Н. е депозирал отговор на исковата молба в който
излага доводи досежно недопустимостта и неоснователността на ищцовите претенции.
Намира иска за недопустим, тъй като описаните от ищеца действия на практика
покривали състава на престъпление по смисъла на чл.146, ал.1 НК, а в случая престъпното
деяние не било установено с влязла в сила присъда на наказателния съд.
Счита, че не са налице доказателства относно причинени на ищеца вреди. Поддържа,
че репликите, които е изрекъл не са обидни и по никакъв начин не засягат честта и
достойнството на полицейския служител. В тази връзка сочи, че всеки свободно би могъл да
изразява мнението и отношението си, включително и към представители на властта. Твърди,
че думата „мишка“ не може да бъда квалифицирана като тежка и жестока обида, която да
причини вреди на един полицай.
Оспорва претенцията по размер.
Съдът, съобразявайки становищата на страните, събраните по делото
доказателства по вътрешно убеждение и приложимия закон, прие за установено от
фактическа страна, следното:
От приложеното към настоящото производство АНД №949/2023г. по описа на РРС,
образувано във връзка с твърдяното събитие, е видно, че с Решение от 01.06.2023г. С. Р. Н. е
2
признат за виновен в това, че на 25.01.2023г. около 12.25 часа в гр.Русе, на главен път І-5 в
района на 2+300 км, посока ГКПП „Дунав мост“, на пътен възел „Охлюва“ извършил
непристойни действия като попречил на Ц. П. – .......................л да изпълнява служебните си
задължения и целенасочено прекъснал процеса на заснемане на МПС с техническо средство,
паркирайки пред него, след което се обърнал към него с думите: „Така ли рекетирате
народа? Мишка! Защо нарушавате закона“, но поради своята по-ниска степен на обществена
опасност, деянието не е квалифицирано като престъпление по чл.325 НК, а на основание
чл.6, ал.1, б.“а“, вр.чл.1, ал.1, т.2 от УБДХ, на ответника е наложено административно
наказание глоба.
Съдебният акт е потвърден с Решение от 05.06.2023г., постановено по ВАНД
№465/2023г. по описа на РОС.
С оглед установяване претърпените от ищеца неимуществени вреди е допуснат
разпита на В. Н. П. и С. Л. Г..
Свидетелите излагат фактическа обстановка идентична с твърдяната от ищеца и
установена по АНД №949/2023г. Поддържат, че пред тях, ответникът един или два пъти
нарекъл ищеца „мишка“. Потвърдил, че и преди идването им го е нарекъл „мишка“ и
изглеждал горд, че го е направил. Въпреки, че служебният автомобил се намирал на видимо
място в отбивката, С. Н. обяснил, че ищецът се криел в храстите и незаконно снимал
автомобилите с превишена скорост. Бил афектиран, а придружаващото го лице снимало
ищеца с мобилния си телефон. Твърдят, че Ц. П. бил зачервен, видимо ядосан, но се
сдържал. Чувствал се омерзен, дълбоко обиден от отношението на ответника. Притеснявал
се последният да не качи клипа в социалните мрежи, тъй като това би му се отразило
негативно в служебен и личен план. Няколко дни след инцидента ходел умислен.
Установената фактическа обстановка, налага следните правни изводи:
Предвид изложените в исковата молба обстоятелства и формулиран петитум, съдът
квалифицира правно предявените обективно съединени искове по чл.45 и чл.84 ЗЗД.
По иска с правно основание чл.45 ЗЗД:
Съгласно чл.45 и следващите от ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите, които
виновно е причинил другиму, като вината на увреждащия се предполага до доказване на
противното. Обезщетение се дължи за всички вреди – имуществени и неимуществени,
явяващи се пряка и непосредствена последица от увреждането.
За успешно провеждане на претенцията с посоченото правно основание, ищецът
следва да ангажира доказателства, относно предвидения от закона фактически състав на
непозволеното увреждане – противоправно поведение на ответника, което е в причинна
връзка с настъпването на вреди, които следва да бъдат установени от ищеца по основание и
размер. В този смисъл са и дадените от съда указания в доклада по делото.
В практиката на ВКС е прието, че противоправно поведение по смисъла на чл.45 ЗЗД
е всяко действие или бездействие, обусловено от волята на извършителя, което нарушава
установената обща законова забрана да не се вреди другиму и накърнява правно защитено
имуществено или неимуществено благо на друго лице. Всяка негативна промяна в
психическото състояние на човека (отрицателно емоционално изживяване, душевно
3
страдание) представлява неимуществена вреда по смисъла на чл.52, вр.чл.45 ЗЗД.
Ищецът претендира обезщетение за неимуществени вреди, резултат от
оскърбителното отношение на ответника, който безпричинно отправил към него обидни
квалификации: „Мишка! Така ли рекетирате народа?“.
По образуваното във връзка с инцидента АНД №949/2023г. е постановено решение, с
което С. Р. Н. е признат за виновен в това, че на 25.01.2023г. извършил непристойни
действия като попречил на Ц. П. – ............................... да изпълнява служебните си
задължения и се обърнал към него с думите: „Така ли рекетирате народа? Мишка! Защо
нарушавате закона?“.
Предвид характера на административнонаказателното производство по УБДХ, по
аргумент от чл.413, ал.2 НПК и с оглед разпоредбата на чл.300 ГПК, съдът приема, че
решението на Районен съд – Русе по цитираното АНД е задължително за гражданския съд,
изследващ последиците, настъпили от едно общественоопасно деяние и обвързва
решаващия съд по въпросите относно извършването на деянието, неговата противоправност
и вината на дееца, поради което тези обстоятелства, в конкретния случай, не подлежат на
ново доказване от ищеца. В тази насока е налице задължително тълкуване по отношение
решенията по чл.78а НК, което е съпоставимо с решението по УБДХ, респективно
аргументите на ВКС, дадени в т.15 на ТР №6/06.11.2013г. по ТД №6/2012г. на ОСГТК са
приложими по аналогия и във връзка с водените наказателни производства по УБДХ. С
решението по УБДХ, както и с решението по чл.78а НК, наказателният съд се произнася по
същия кръг въпроси, по които и с присъдата, поради което има и задължителен характер за
гражданския съд относно това дали и кой е извършил деянието, противоправността и
виновността на дееца. В случая противоправността на деянието е установена с влязло в сила
решение по АНД №949/2023г.
Отправените от ответника спрямо ищеца изразни средства, във връзка с изпълнение
на служебните му задължения, а именно: „Мишка!“, „Така ли рекетирате народа?“ са от
естество да накърнят чувството за лично достойнство и чест на едно лице, като преценката
се основава на общоприетите в обществото критерии за морално и етично поведение.
Установено бе, че изразите са били възприети от Ц. П. като унизителни за честта и
достойнството му. Нещо повече, обидите са повторени и в присъствието на неговите колеги.
Налице е причинена вреда, изразяваща се в пряко и непосредствено накърняване личните
интереси на ищеца.
Изложеното дава основание на съда да приеме, че са доказани елементите от
фактическия състав на чл.45 ЗЗД – претърпени неимуществени вреди от ищеца и
причинната връзка между противоправното деяние на ответника и вредите.
Неимуществените вреди са неизмерими с пари и затова следващото се за тях
обезщетение, което възмездява отрицателните емоционални преживявания, понесени от
увредения се определя на принципа на справедливостта. Понятието „справедливост“ по
смисъла на чл.52 ЗЗД не е абстрактно. Свързано е с преценка на редица конкретни
обективно съществуващи обстоятелства, които следва да се съобразят от съда при
определяне размера на обезщетението: вида и характера на увреждането; негативните
4
преживявания; периода, през който са търпени; отражението върху личния, семейния,
обществения и професионален живот на пострадалото лице; жизнения стандарт в страната,
като при последния критерий се изхожда от принципната позиция, че присъждането на
парично обезщетение има за цел да репарира (доколкото е възможно) действително
понесените от увредения страдания и неудобства. Обективно по делото е установено, че
вследствие безпричинно отправените обидни квалификации, Ц. П. е претърпял
неимуществени вреди, изразяващи се в негативни емоционални изживявания по време на
инцидента и в следващите няколко дни.
Съобразявайки психическия дискомфорт и неудобствата, които е търпял, съдът счита,
че сумата 500 лева е справедливо обезщетение за причинените неимуществени вреди и
претенцията, като доказана следва да бъде уважена до посочения размер, а в останалата част
– отхвърлена.
На основание чл.84 ЗЗД, върху главницата следва да се присъди законна лихва,
считано от датата на деликта – 25.01.2023г. до окончателното й изплащане.
По разноските:
Съобразно разпоредбата на чл.78, ал.1 ГПК в тежест на ответника са направените от
ищеца разноски, съразмерно с уважената част от иска. От представения списък по чл.80
ГПК е видно, че разноските на ищеца възлизат на 50 лева – заплатена държавна такса.
Съразмерно с уважената част от иска, ответникът дължи на ищцата сумата 25 лева.
Претендира се възнаграждение за процесуално представителство за оказана безплатна
адвокатска помощ. В хипотезата на чл.38, ал.1, т.3, пр.2 от ЗА (какъвто е настоящия случай)
адвокатът сам определя кои лица са от кръга на неговите близки, на които оказва безплатна
адвокатска помощ. Когато в съдебното производство насрещната страна дължи разноски,
съгласно чл.38, ал.2 от ЗА процесуалният представител, оказал на страната безплатна правна
защита, има право на възнаграждение в размер, определен от съда, което се присъжда на
адвоката. Съобразявайки цената на иска, фактическата и правна сложност на спора съдът
определя възнаграждение за процесуално представителство на адв.К.Х. в размер на 400
лева.
На основание чл.78, ал.3 ГПК ищецът следва да заплати на ответника разноски
съразмерно с отхвърлената част от иска. Ответникът е направил разноски в размер на 1300
лева – възнаграждение за процесуално представителства. Съдът намира за основателно,
релевираното от ищцовата страна възражение по чл.78, ал.5 ГПК. Предвид извършените от
пълномощника на ответника процесуални действия, цената на иска, фактическата и правна
сложност на спора, съдът редуцира възнаграждението за процесуално представителство до
400 лева. Съразмерно с отхвърлената част от иска, ищецът дължи на ответника сумата 200
лева.
Мотивиран така и на основание чл.235 ГПК, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА С. Р. Н., ЕГН ********** да заплати на Ц. Р. П., ЕГН ********** сумата
5
500 лева – обезщетение за причинени неимуществени вреди в резултат на непозволено
увреждане, причинено на 25.01.2023г. в гр.Русе на главен път І-5 в района на 2+300 км,
посока ГКПП „Дунав мост“, пътен възел „Охлюва“, изразяващо се в изричане на висок тон
думите: „Така ли рекетирате народа? Мишка! Защо нарушавате закона“, адресирани към
ищеца, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 25.01.2023г. до
окончателното й изплащане, както и сумата 25 лева – разноски по делото.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Ц. Р. П., ЕГН ********** срещу С. Р. Н., ЕГН
********** иск за разликата над 500 лева до предявените 1000 лева.
ОСЪЖДА С. Р. Н., ЕГН ********** да заплати на адвокат К. Х. възнаграждение за
процесуално представителство в размер на 400 лева.
ОСЪЖДА Ц. Р. П., ЕГН ********** да заплати на С. Р. Н., ЕГН **********
разноски в размер на 200 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд – гр.Русе в
двуседмичен срок от съобщаването на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
6