Р Е
Ш Е Н
И E
№ 346 16.09.2022 год. град Стара Загора
В
И М Е
Т О Н
А Н А
Р О Д А
Старозагорският
административен съд, VІ състав, в публично съдебно заседание на тринадесети
септември две хиляди двадесет и втора година, в състав:
СЪДИЯ:
МИХАИЛ РУСЕВ
при секретар
Зорница Делчева като разгледа докладваното от съдия Михаил Русев
административно дело №379 по описа за 2022 год., за да се произнесе, съобрази
следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл.
Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл.186, ал.4 от Закона за данък
върху добавената стойност /ЗДДС/.
Образувано е по жалба на Н.Н.Н. ***, против Заповед
за налагане на принудителна административна мярка №ФК-146-0450636/18.05.2022 год.,
издадена от Началник отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив в ЦУ на НАП. С
оспорената заповед на е наложена
принудителна административна мярка – запечатване на търговски обект – автосервиз,
находящ се в гр. Стара Загора, ул.“ХХХ“№20 /северно от завод „Наталия“/,
стопанисван от Н.Н. и забрана за достъп до него за срок от 14 дни, на основание
чл.186, ал.1 от ЗДДС и чл.187 ал.1 от ЗДДС.
В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност
на оспорения административен акт, по съображения за издаването му при допуснати
съществени нарушения на административно-производствените правила и в
противоречие и при неправилно приложение на материалния закон. Излага доводи,
че посочения в заповедта адрес няма автосервиз и е налице разминаване между
посочения в заповедта търговски обект и сградата на посоченият административен
адрес са различни. Твърди също така, че считано от 30.04.2022 год. отношенията
между него и „Наталия“АД са прекратени, а обекта в момента се ползва от трето
юридическо лице. По подробно изложени в жалбата съображения е направено искане
оспорената ЗНПАМ №ФК-146-0450636/18.05.2022 год., да бъде отменена като
незаконосъобразна.
Ответникът по жалбата - Началник отдел „Оперативни
дейности“ – Пловдив в ЦУ на НАП, чрез
процесуалния си представител, в съдебно заседание и в представеното по делото
писмено становище, оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде
отхвърлена. Поддържа, че с оглед установеното нарушение на чл.3, ал.1 от
Наредба № Н-18 от 13.12.2006 год. на МФ в проверявания търговски обект,
обосновано, в съответствие и при правилно приложение на материалния закон
административният орган в условията на обвързана компетентност е издал
обжалваната Заповед за налагане на ПАМ № ФК-146-0450636/18.05.2022 год.
Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Въз основа на съвкупната преценка на представените
по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа
страна по административно-правния спор:
На 15.04.2022 год. в 13:50 часа е извършена
проверка на търговски обект по смисъла на §1, т.41 от ДP на 3ДДC - автосервиз,
находящ се в гр. Стара Загора, ул.“ХХХ“№20 /северно от завод „Наталия“/,
стопанисван от Н.Н., ЕГН **********, при която е констатирано, че в обекта се
извършва търговска дейност без да е монтирано, въведено в експлоатация и
използвано, регистрирано в НАП фискално устройство от датата на започване на
дейността – 01.04.2022 год., заявена в писмена декларация от Н.Н..
При проверката на 15.04.2022 год. преди легитимацията
на контролните органи е извършена контролна покупка на един литър моторно масло
на стойност 12.00 лв. платени в брой от Г.Ф. – проверяващ на Н.Н., за която не
е издаден фискален бон или ръчна касови бележки от кочан. При проверка в
информационната система на НАП е установено, че няма данни за регистрирано в
НАП – ФУ за горепосочения обект, на което да се отчитат оборотите от
извършените продажби. Нарушението е констатирано при извършена проверка,
документирана с ПИП №0450636/15.04.2022 год. и води до неотразяване на приходи.
За установените факти и обстоятелства е съставен
протокол за извършена проверка сер. AA № 0450636/15.04.2022 год. на основание
чл. 110, ал. 4, вр. чл. 50, ал. 1 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс,
съставен от Г.Ф., на длъжност инспектор по приходите в дирекция „Оперативни
дейности“ — Пловдив, Главна дирекция „Фискален контрол“ при Централно
управление на Национална агенция за приходите, ведно със събраните
доказателства.
От констатацията следва, че Н.Н., ЕГН **********, не
е въвел в експлоатация и не е регистрирал в НАП на фискално устройство или
интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност. Горното
изпълнява състава на чл.7, ал.1 от Наредба №Н-18/13.12.2006 год. на МФ, вр. с чл.118,
ал.4, т.1 от ЗДДС, което се явява основание по смисъла на чл.186, ал.1, т.1, б.„б“
от ЗДДС за прилагане на принудителна административна мярка. Установеното се
потвърждава от Протокол за извършена проверка сер. AA № 0450636/15.04.2022 год.
С оспорената в настоящото съдебно производство
Заповед за налагане на принудителна административна мярка №ФК-146-0450636/18.05.2022
год., издадена от Началник отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив в ЦУ на НАП,
на е наложена принудителна
административна мярка – запечатване на търговски обект – автосервиз, находящ се
в гр. Стара Загора, ул.“ХХХ“№20 /северно от завод „Наталия“/, стопанисван от Н.Н.
и забрана за достъп до него за срок от 14 дни, на основание чл.186, ал.1 от ЗДДС и чл.187 ал.1 от ЗДДС. От фактическа страна обжалваната заповед и
наложената със заповедта принудителна административна мярка се основават на
констатациите от извършената на 15.04.2022 год. оперативна проверка на
търговски обект по смисъла §1, т.41 от ДР на ЗДДС – автосервиз, находящ се в гр.
Стара Загора, ул.“ХХХ“№20 /северно от завод „Наталия“/, стопанисван от Н.Н. при
която е установено, че същият не е въвел в експлоатация и не е регистрирал в
НАП, за обекта фискално устройство, с което е допуснато нарушение на разпоредбите
на същата наредба. В хода на проверката е установено, че за извършената от Г.Ф.
/проверяващ, преди легитимация/ контролна покупка на един литър моторно масло на
стойност 12.00 лева, платени в брой на лицето Н.Н., не е бил издаден фискален
бон, нито бележка от кочан с ръчни касови бележки, отговарящ на изискванията на
Наредба №Н-18 от 13.12.2006 год. на МФ. За установените факти и обстоятелства
се сочи съставен на основание чл.110, ал.4 във вр. с чл.50, ал.1 от ДОПК Протокол
за извършена проверка сер. AA №0450636/15.04.2022 год. год., ведно със
събраните доказателства към него. Въз основа на констатациите е направен извод,
че не е спазило реда и начина за
издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения ред за
продажба. Извършеното нарушение на чл.7, ал.1 от Наредба №Н-18 от 13.12.2006 год.
на МФ във вр. с чл.118, ал.1 от ЗДДС, е възприето като основание по смисъла на
чл.186, ал.1, т.1, б „б“ от ЗДДС за прилагане на принудителна административна
мярка със заповед по чл.186, ал.3 от ЗДДС. С оглед на което на е наложена принудителна административна мярка
- запечатване на търговски обект – автосервиз,
находящ се в гр. Стара Загора, ул.“ХХХ“№20 /северно от завод „Наталия“/,
стопанисван от Н.Н. и забрана за достъп до него за срок от 14 дни, на основание
чл.186, ал.1 от ЗДДС и чл.187 ал.1 от ЗДДС.
Като доказателства по делото са приети документите,
съдържащи се в образуваната административна преписка по издаване на обжалваната
Заповед за налагане на ПАМ №ФК-146-0450636/18.05.2022 год., в т.ч. ПИП сер. АА
№0450636/15.04.2022 год., въпросен лист, Декларация от Н.Н..
Съдът, като обсъди събраните по делото
доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата
на страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността на
оспорения административен акт на основание чл. 168, ал.1 във връзка с чл.146 от АПК, намира за установено следното:
Оспорването, като направено от легитимирано лице с
правен интерес – адресат на наложената с обжалваната заповед принудителна
административна мярка, в законово установения срок и против административен
акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност, е
процесуално допустимо.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл.186, ал.3 във вр. с
ал.1 от ЗДДС, принудителната административна мярка „запечатване на обект“ се
прилага с мотивирана заповед от органа по приходите или от оправомощено от него
длъжностно лице. По делото са
представена и приета като доказателство Заповед № ЗЦУ-1148/25.08.2020 год. на
Изпълнителния директор на НАП, с която на основание чл.10, ал.1, т.1 от Закона
за Националната агенция за приходите, чл.186, ал.3 и 4 от ЗДДС и чл.81, ал.1 от АПК, са определени началниците на отдели „Оперативни дейности“ в Дирекция „Оперативни
дейности“ в Главна дирекция „Фискален контрол“ в Централното управление на
Националната агенция за приходите да издават заповеди за налагане на ПАМ по
чл.186 от ЗДДС /лист 22 по делото/.
Следователно обжалваната Заповед за налагане на ПАМ по чл.186, ал.1,
т.1, б.„б“ от ЗДДС №ФК-146-0450636/18.05.2022 год. е издадена от материално
компетентен административен орган – Началник отдел „Оперативни дейности“ –
Пловдив в ЦУ на НАП, в рамките на предоставените му правомощия.
Оспорената заповед е постановена в писмена форма и
съдържа изискуемите се реквизити по чл.59, ал.2 от АПК. Посочено е както
правното основание за упражненото от Началник отдел „Оперативни дейности“ –
Пловдив в ЦУ на НАП правомощие, така и релевантните факти и обстоятелства за
обосноваване на възприетото от административния орган наличие на
материалноправна предпоставка по чл.186, ал.1, т.1, б. „б“ от ЗДДС за прилагане
на ПАМ. В обстоятелствена част на заповедта е описано фактическото основание за
осъщественото публичното право на налагане на ограничителните административни
мерки, с обосноваване от фактическа и правна страна на констатираното
правонарушение, датата и мястото на неговото извършване. С оглед на което съдът
приема, че е изпълнено изискването на чл.186, ал.3 от ЗДДС и чл. 59, ал.2, т.4
от АПК за постановяване на мотивиран административен акт. Доколкото съгласно
нормативната регламентация при налагането на ПАМ по чл. 186, ал.1 от ЗДДС
кумулативно с нея и при същите предпоставки се прилага и принудителна административна
мярка по чл.187, ал.1 от ЗДДС, противно на твърдяното от жалбоподателя,
излагането на отделни мотиви с посочване на фактически основания за наложената ПАМ „забрана за достъп до обекта“,
не е необходимо – по силата на закона прилагането на ПАМ по чл.187, ал.1 от ЗДДС се следва заедно и едновременно с налагането на ограничението по чл.186,
ал.1 от ЗДДС.
Съдебният контрол за материална законосъобразност
на обжалвания административен акт обхваща преценката налице ли са установените
от административния орган релевантни юридически факти /изложени като мотиви в
акта/ и доколко същите се субсумират в посочената като правно основание за
неговото издаване норма, съответно - следват ли се разпоредените с акта правни последици.
В случая на оспорващият търговец е наложена
принудителна административна мярка по чл.186, ал.1, т.1, б „б“ от ЗДДС, според
която норма принудителната административна мярка запечатване на обект за срок
до 30 дни, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага
на лице, което не спази реда или начина за издаване на съответен документ за
продажба, издаден по установения ред за доставка/продажба. По силата на чл.
187, ал. 1 от ЗДДС при прилагане на ПАМ по чл.186, ал.1 от ЗДДС се забранява и достъпът
до обекта или обектите на лицето, а наличните стоки в тези обекти и прилежащите
към тях складове се отстраняват от лицето или от упълномощено от него лице.
Следователно юридически факт, пораждащ правомощието на органа в хипотезата на
чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „б“ от ЗДДС да наложи ПАМ запечатване на обект
/кумулативно с нея и при същите предпоставки и ПАМ по чл.187, ал.1 от ЗДДС
- забрана на достъпа до обекта/, е
неспазването на реда или начина за издаване на документ за продажба, издаден по
установения ред за доставка/продажба.
В нормата на чл.118, ал.1 от ЗДДС е предвидено
задължение за лицата да регистрират и отчитат извършените от тях
доставки/продажби в търговски обект, чрез издаване на фискална касова бележка
от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от
интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност
(системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. Редът
и начинът за издаването на фискални касови бележки от ФУ и касови бележки от
ИАСУТД и задължителните реквизити, които трябва да съдържат, са регламентирани
в издадената въз основа на законовата делегация по чл.118, ал.4 от ЗДДС Наредба
№ Н-18 от 13.12.2006 год. на МФ за регистриране и отчитане чрез фискални
устройства на продажбите в търговски обекти, изискванията към софтуерите за
управлението им и изискванията към лицата, които извършват продажби чрез
електронен магазин /чл.1, ал.1, т.4 от Наредбата/. По силата на чл.7, ал.1 от
Наредба №Н-18/2006 год. на МФ, лицата по чл.3 са длъжни да монтират, въведат в
експлоатация и използват регистрирани в НАП ФУ/ИАСУТД от датата на започване на
дейността на обекта..
Въз основа на посочената нормативна регламентация
следва извода, че неспазването на изискването /неизпълнението на задължението/
по чл.7, ал.1 от Наредба №Н-18 от 13.12.2006 год. на МФ, се субсумира във
фактическия състав на законово предвиденото материалноправно основание за
прилагане на ПАМ по чл.186, ал.1, т.1, б „б“ от ЗДДС, доколкото се касае за
бездействие по отношение на задължението за въвеждането в експлоатация и
регистриране на фискално устройство, с което да се отчитат извършените продажби
или доставка на услуги.
В случая от събраните по делото доказателства по
несъмнен начин се установява описаната в обжалваната заповед фактическа
обстановка от гледна точка на обстоятелството, че на 15.04.2022 год. при
извършена оперативна проверка на търговски обект по смисъла §1, т.41 от ДР на
ЗДДС – автосервиз, находящ се в гр. Стара Загора, ул.“ХХХ“№20 /северно от завод
„Наталия“/, стопанисван от Н.Н., е констатирано, че за извършената от Г.Ф.
/проверяващ, преди легитимация/ контролна покупка на един литър моторно масло
на стойност 12.00 лева, не е бил издаден фискален бон или касова бележка от
ИАСУТД. Всъщност това обстоятелство не е спорно между страните. Не е спорно
също така, че в обекта няма регистрирано,
нито въведено в експлоатация фискално устройство.
С оглед на което съдът приема за безспорно
установено удостовереното в съставения Протокол за извършена проверка сер. AA №0450636/15.04.2022
год., че при извършена на 15.04.2022 год. контролна покупка в обект – автосервиз,
находящ се в гр. Стара Загора, ул.“ХХХ“№20 /северно от завод „Наталия“/,
стопанисван от Н.Н., на един литър моторно масло на стойност 12.00 лева, не е
бил издаден фискален бон или касова бележка. Правилно установеното при
извършената проверка /липса на регистрирано фискално устройство/, е
квалифицирано като нарушение на императивното изискване по чл.7, ал.1 от
Наредба №Н-18 от 13.12.2006 год. на МФ и съответното юридически факт пораждащ
правомощието на органа в хипотезата на чл.186, ал.1, т.1, б.„б“ от ЗДДС, да
наложи ПАМ запечатване на обект, заедно с нея и ПАМ по чл.187, ал.1 от ЗДДС за
забрана на достъпа до обекта, поради неспазването на изискването за въведено и
регистрирано фискално устройство, от което да бъде издаден документ за продажба.
Ето защо настоящият съдебен състав намира, че правилно е определено като задължено по чл.7, ал.1 от
Наредба № Н-18 от 13.12.2006 год. на МФ лице във връзка предоставяните във търговският
обект стоки, което е довело и до правилното му определяне като субект на
нарушението - липса на въведено и
регистрирано фискално устройство и съответно правилно и законосъобразно с
оспорената заповед на Н.Н. е наложена принудителна административна мярка в
хипотезата на чл.186, ал.1, т.1, б.„б”
от ЗДДС. Следователно вярна е констатацията,
че обектът, при осъществяването на дейността в който е констатирано допуснатото
нарушение на чл.7, ал.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 год. на МФ, се
стопанисва от жалбоподателят. Следователно по отношение на него, в качеството
му на задължено лице по чл.3 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 год. на МФ, при
извършената проверка е констатирано неизпълнение на нормативно регламентираното
задължение за регистриране и въвеждане на фискално устройство.
Предвид така установените по делото факти съдът
намира, че административният орган правилно е приел, че в стопанисван от Н.
обект е допуснато констатираното нарушение на чл.7, ал.1 от Наредба №Н-18 от
13.12.2006 год. от МФ във вр. с чл.118, ал.1 от ЗДДС и съответно че лицето не е
спазило реда за въвеждане и регистриране на фискално устройство. С оглед на
което фактически, правно и доказателствено обоснован и правилен от гледна точка
на материалния закон е направения извод за наличието на нормативно
регламентираната материалноправна предпоставка за налагането на ПАМ по чл.186,
ал.1 и чл.187, ал.1 от ЗДДС спрямо Н..
Оспореният административен акт съдържа мотиви,
които не са бланкетни и са съобразени с установената при проверката фактическа
обстановка. Наложената ПАМ отговаря както на целта на закона, така и
прокламираният в чл.6 от АПК принцип на съразмерност. Установено е нарушение за
липса на фискалното устройство, поради което и обосновано е определен срокът на
наложената ПАМ в размер на 14 дена. От друга страна с налагането на ПАМ се
преустановява извършеното административно нарушение на лицето, изразяващо се в липсата
на регистрирано фискално устройство, респективно отчитане на извършените
продажби и доставки на услуги. Деянието е под формата на бездействие, а с
налагането на ПАМ ще се мотивира проверяваното лице да отчита получаваните
приходи.
Основните оплаквания се отнасят до
административният адрес на обекта, който е погрешно посочено в оспорената
заповед. Съдът намира обаче, че това нарушение не е съществено по своя характер
и не може да доведе до отмяната на заповедта. Видно от приложената преписка,
договор за наем в момента на проверката не е представен, а местонахождението на
автосервиза до северния вход на завода, както и липсата на табела относно
административният адрес на същия, е довело до погрешното посочване на адреса.
Договорът за наем е представен едва с депозирането на жалбата в Административен
съд Стара Загора. Нещо повече, налице е допуснато предварително изпълнение,
което е осъществено и няма данни да е запечатан търговски обект находящ се на
административен адрес гр. Стара Загора, ул.“ХХХ“№20. Всъщност не е установено
по никакъв начин, че на този адрес се намира друг автосервиз или друг търговски
обект. Съдът намира, че процесния търговски адрес е индивидуализиран в достатъчна
степен, за да не се допусне налагането на ПАМ на друг търговски обект. Ето
защо, така допуснатото нарушение, изразяващо се в посочването на грешен
административен адрес на търговския обект – автосервиз, не представлява
съществено процесуално нарушение, представляващо самостоятелно основание за
отмяната на оспорената заповед за налагане на принудителна административна
мярка.
Ирелевантно за спора е дали този обект продължава
да се стопанисва или не от жалбоподателят. Предмет на съдебен контрол е издаването
на заповедта и нейната материално законосъобразност, но не е изпълнението на
разпоредените с оспореният индивидуален административен акт законови последици.
С оглед на изложеното
жалбата се явява неоснователна, а оспорената Заповед за налагане на принудителна
административна мярка № ФК-146-0450636/ 18.05.2022 год., издадена от Началник
отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив в ЦУ на НАП, с която на е наложена принудителна административна мярка
– запечатване на търговски обект - автосервиз, находящ се в гр. Стара Загора, ул.“ХХХ“№20
/северно от завод „Наталия“/, стопанисван от Н.Н. и забрана за достъп до него
за срок от 14 дни, на основание чл.186, ал.1 и чл.187, ал.1 от ЗДДС, като издадена в съответствие с приложимият материален закон
и при липса на допуснати съществени нарушения на
административно-производствените правила, се явява правилна и законосъобразна.
Предвид изхода на
делото, следва да бъдат уважено искането на ответника за присъждане на разноски
по делото. С оглед неоснователността на оспорването, в полза на ответника,
представляван от юрисконсулт, следва да се присъди юрисконсултско
възнаграждение в размер 100.00 лв., съгласно приложения по делото списък на
разноските, определени в съответствие с чл.24 от Наредбата за заплащането на
правната помощ във връзка с чл.78, ал.8 от ГПК и чл.37 от Закона за правната
помощ. Размера на разноските е определен с оглед на фактическата и правна
сложност на делото.
Водим от горните мотиви
и на основание чл.172, ал.2 от АПК, Старозагорският административен съд
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
ОСПОРВАНЕТО на Н.Н.Н. ***
против Заповед за налагане на принудителна административна мярка №ФК-146-0450636/18.05.2022
год., издадена от Началник отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив в ЦУ на НАП, като неоснователно.
ОСЪЖДА
Н.Н.Н., ЕГН ********** *** да заплати на Националната агенция за приходите, ЕИК
*********, гр. София, бул.„Княз Дондуков“№52, представлявана от Изпълнителният Директора
Борис Михайлов сумата от 100.00 /сто/ лева, разноски по делото.
Решението подлежи на
касационно обжалване пред Върховния административен съд на Република България в
четиринадесетдневен срок от съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: