Решение по дело №116/2021 на Административен съд - Ямбол

Номер на акта: 104
Дата: 18 май 2021 г. (в сила от 18 май 2021 г.)
Съдия: Димитринка Христова Стаматова
Дело: 20217280700116
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 2 април 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р   Е   Ш   Е   Н   И  Е

№104/18.5.2021г.

Гр. Ямбол,

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

 

 

Ямболският административен съд, първи състав, в публично  заседание на  десети май  две хиляди  двадесет и първа година в състав:

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТРИНКА СТАМАТОВА

 

 

при секретаря Ст. Панайотова, разгледа докладваното от председателя  адм. д. № 116 по описа за 2021 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

  

Производството е образувано по жалба на   М.М.Т. *** против Решение № 2153-28-52/09.03.2021 г. на Директора на ТП на НОИ, гр. Ямбол, с което е оставена без уважение жалбата му против Разпореждане № 281-00-2189-8 от 26.01.2021 г. на Ръководителя на осигуряването на безработица, с което на осн. чл. 54ж, ал. 1 във вр. с чл. 54д, ал. 1, т. 2 от КСО е прекратено изплащането на отпуснатото с Разпореждане № 281-00-2189-3/23.10.2020 г. парично обезщетение за безработица, считано от 17.05.2018 г.   Твърди се, че оспореното решение е незаконосъобразно, тъй като поради безпрецедентното забавяне на производството по отпускане на паричното обезщетение за безработица жалбоподателят не е знаел периода, през който има право да получава парично обезщетение за безработица. Сочи се още, че прилагането на разпоредбата на чл. 54д, ал. 1, т. 2 от КСО предполага наличие на производство по отпускане на парично обезщетение, каквото към м. май 2018 г. не е имало.

 В съдебно заседание жалбоподателят Т., редовно призован, не се явява. Упълномощеният от него процесуален представител  поддържа жалбата изцяло на основанията, изложени в същата.

Ответната страна,  чрез   процесуалния си  представител оспорва  жалбата  изцяло. Счита, че същата е неоснователна и като такава, не следва да бъде уважавана, предвид обстоятелството, че регистрацията на Т. в Агенцията по заетостта е била прекратена от 17.05.2018 г. по негово заявление. Претендира се и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

След като извърши цялостна преценка на всички събрани по делото доказателства, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

На 30.11.2017 г. жалбоподателят Т. подал заявление за отпускане на парично обезщетение за безработица на осн. чл. 54а от КСО.

С Разпореждане № 281-00-2189-1/14.12.2017 г. на Ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ - Ямбол, производството по отпускане на парично обезщетение за безработица по подаденото от жалбоподателя заявление било спряно на осн. чл. 54г, ал. 4 от КСО до получаване на СЕД U002.

С Разпореждане № 281-00-2189-2/23.10.2020 г. на Ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ – Ямбол, производството по отпускане на парично обезщетение за безработица по подаденото от М.Т. заявление било възобновено, като с Разпореждане № 281-00-2189-3 от същата дата, на последния било отпуснато парично обезщетение за безработица, считано от 20.11.2017 г. до 19.07.2018 г. в размер на 69 лева дневно.

С Разпореждане № 281-00-2189-4 от 23.10.2020 г. на Ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ - Ямбол, на осн. чл. 54ж, ал. 1 във вр. с чл. 54д, ал. 1 от КСО, считано от 17.05.2018 г. било прекратено изплащането на отпуснатото с Разпореждане № 281-00-2189-3/23.10.2020 г. парично обезщетение за безработица поради започване на трудова дейност.

С Разпореждане № 281-00-2189-5 от 26.10.2020 г. на Ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ – Ямбол, изплащането на отпуснатото с  Разпореждане № 281-00-2189-3/23.10.2020 г. парично обезщетение за безработица  за периода от 17.05.2018 г. до 19.07.2018 г.  в размер на 69 лева дневно, е възстановено на осн. чл. 54ж, ал. 1 от КСО.

С Разпореждане № 281-00-2189-6 от 26.10.2020 г. на Ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ – Ямбол, на осн. чл. 54ж, ал. 1 от КСО изплащането на паричното обезщетение за безработица, отпуснато с Разпореждане № 281-00-2189-3/23.10.2020 г. е прекратено, считано от 17.05.2018 г.  Това разпореждане е обжалвано от Т. пред Директора на ТП на НОИ и с Решение № Ц2153-28-43/02.12.2020 г. последният е отменил същото е и върнал преписката на Ръководителя по осигуряването за безработица при ТО на НОИ за ново разглеждане.

С Разпореждане № 281-00-2189-7/26.01.2021 г. на Ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ – Ямбол изплащането на отпуснатото с Разпореждане № 281-00-2189-3/23.10.2020 г. парично обезщетение за безработица за периода от 17.05.2018 г. до 19.07.2018 г. в размер на 69 лева дневно, е възстановено на осн. чл. 54ж, ал. 1 от КСО, като с друго разпореждане - № 281-00-2189-8 от 26.01.2021 г. на Ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ – Ямбол, считано от 17.05.2018 г. изплащането на паричното обезщетение е прекратено на осн. чл. 54ж, ал. 1 във вр. с чл. 54д, ал. 1, т. 2 от КСО. Срещу последното разпореждане е подадена жалба до Директора на ТП на НОИ – Ямбол, който с Решение № 2153-28-52/09.03.2021 г. е оставил жалбата без уважение.  Именно това решение е предмет  на жалбата, въз основа на която е образувано настоящото съдебно производство.  

Към делото е приложено Решение от 17.05.2018 г. на Директора на Дирекция „Бюро по труда“ – Ямбол, с което е прекратена регистрацията на М.М.Т., считано от 17.05.2018 г., както и заявление-декларация от Т., с която същият е поискал прекратяване на регистрацията в Агенцията по заетостта по негово желание.  

С оглед на така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е подадена в срок и е допустима. Разгледана по същество обаче, тя се преценя  като НЕОСНОВАТЕЛНА. Съображенията за това са следните:

В съответствие с разпоредбата на чл. 168 от АПК във връзка с чл. 142 от АПК, съдът проверява законосъобразността на оспорения административен акт към  момента на издаването му на всички основания по чл. 146 от АПК, без да се ограничава само с тези, посочени от оспорващия.

За да е законосъобразен един административен акт, е необходимо да са налице в тяхната съвкупност всички изисквания за валидност, а именно: да е издаден от компетентен орган, в изискуемата форма, при спазване на административнопроизводствените  правила, да не противоречи на материалноправните разпоредби и да съответства на целта на закона.    

В конкретния казус предмет на оспорване е Решение № 2153-28-52/09.03.2021 г. на Директора на ТП на НОИ. Съгласно разпоредбата на чл. 117, ал. 1, т. 2, б. „б” от КСО, пред ръководителя на съответното ТП на НОИ се подават жалби срещу разпореждания за отказ или неправилно определяне, изменяне и прекратяване на обезщетенията за безработица, като ал. 3 от същия текст регламентира, че ръководителят на ТП на НОИ се произнася по жалбите или исканията с мотивирано решение в едномесечен срок от получаването им. Оспореното решение е издадено от Директора на ТП на НОИ – Ямбол, поради което съдът намира, че то е издадено от компетентен орган по чл. 117   от КСО. Потвърденото с него разпореждане също е издадено от компетентен по материя, време и място орган.

 Решението – предмет на жалбата  е и законосъобразно.   Става въпрос за следното:

Основанията за прекратяване на изплащането на паричните обезщетения за безработица са изрично изброени в ал. 1 на чл. 54д от КСО, като едно от тези основания е прекратяването на регистрацията в Агенцията по заетостта  (т. 2 от ал. 1 на чл. 54д). За настъпването на това обстоятелство, съобразно разпоредбата на ал. 3 от чл. 54д от КСО, жалбоподателят е следвало да подаде декларация пред ТП на НОИ – Ямбол в срок до 7 работни дни,  което обаче той не е сторил. Това е наложило Ръководителят на осигуряването за безработица при ТП на НОИ – Ямбол да изиска служебно справка от Агенцията по заетостта досежно регистрацията на жалбоподателя Т., при която, както вече бе посочено по-горе се установило, че тази регистрация е прекратена, считано от 17.05.2018 г. При тези данни и с оглед законодателната уредба, изводът на административния орган, че е налице основанието по чл. 54д, ал. 1, т. 2 от КСО за прекратяване на изплащането на отпуснатото парично обезщетение за безработица е напълно законосъобразен.

Що се отнася до твърдението в жалбата, че към 2018 г. производството по отпускане на паричното обезщетение е било прекратено  и поради това жалбоподателя Т. е поискал да прекрати своята регистрация в Агенцията по заетостта следва да се отбележи, че законът не се интересува от причините, поради които е прекратена тази регистрация. Достатъчен е факта на прекратяването на регистрацията в Агенцията по заетостта, за да бъде прекратено и изплащането на отпуснатото парично обезщетение за безработица. Освен това, видно от данните по делото, производството  е било спряно, а не прекратено с Разпореждане № 281-00-2189-1 от 14.12.2017 г. и е възобновено на 23.10.2020 г. с Разпореждане № 281-00-2189-2. Т.е., към 17.05.2018 г., когато е подадено заявлението от страна на жалбоподателя Т. за прекратяване на регистрацията в Агенцията по заетостта, производството във връзка с обезщетението за безработица не е било прекратено.

Следва да се посочи също, че дългият период от време, в който не е имало произнасяне на административния орган по заявлението за отпускане на парично обезщетение за безработица няма отношение към подаването на заявлението за прекратяване на регистрацията. Действително, от момента на подаването на заявлението за отпускане на парично обезщетение за безработица (30.11.2017 г.),  до издаването на Разпореждане № 281-00-2189-3/23.10.2020 г., с което такова обезщетение е отпуснато,  са изминали почти три години, но  жалбоподателят Т. е поискал да бъде прекратена регистрацията му на още 17.05.2018 г., т.е. около пет месеца и половина след подаване на заявлението.  

С оглед изложеното съдът  намира, че оспореното решение на Директора на НОИ – Ямбол и потвърденото с него разпореждане са напълно законосъобразни и обосновани. Подадената жалба е неоснователна и като такава, следва да бъде отхвърлена

  При този изход на делото и  на осн. чл. 143, ал. 4 и чл. 144 от АПК, на ответната страна следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева, определен на основание чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ, към които препраща чл. 78, ал. 8 от ГПК.   

Водим от горното,  Я А С, първи състав

 

 

 

 

 

Р     Е     Ш    И     :

 

 

 

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на  М.М.Т. ***  против Решение № 2153-28-52/09.03.2021 г. на Директора на ТП на НОИ, гр. Ямбол, с което е оставена без уважение жалбата му против Разпореждане № 281-00-2189-8/26.01.2021 г.  на Ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ, гр. Ямбол.   

ОСЪЖДА    М.М.Т. да заплати на ТЕРИТОРИАЛНО ПОДЕЛЕНИЕ НА НОИ, гр. ЯМБОЛ сумата от 100   (сто) лева, съставляваща юрисконсултско възнаграждение.      

  Решението, на осн. чл. 119 във вр. с чл. 117, ал. 1, т. 2, б.“б“ от КСО,  е окончателно.

 

 

 

 

 

 

 

                                         СЪДИЯ:/п/не се чете