Р Е Ш Е Н И Е

                                                                

гр.София, 23.01.2018 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГК, І г.о., 8 с-в в открито заседание на тридесети ноември, през две хиляди и седемнадесета година,  в състав :

 

                                                                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕФАН КЮРКЧИЕВ

 

при участието на секретаря Румяна Аврамова,

като изслуша докладваното от съдията Кюркчиев гр. д. № 7915 по описа на състава за 2016г., за  да се произнесе взе предвид следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 226, ал.1 от КЗ /отм/.

Ищецът Д.С.Б. поддържа твърдение, че претърпял значителни неимуществени вреди, в резултат на описаната в исковата молба физическа травма, която му била причинена при пътно- транспортно произшествие, настъпило на 03.09.2014г. по пътя между с. Кардам и с. *******, в Община *******. Самото произшествие било реализирано при удара върху управлявания от ищеца велосипед от страна на лек автомобил „Опел Вектра” с рег. № *******, който бил управляван от водача С.С.С.. Виновният противоправен характер на поведението на водача на лекия автомобил довело до настъпването на процесното пътно- транспортно произшествие, а това обстоятелство било установено със споразумение в рамките на НОХД № 254/2015г. по описа на РС *******. Предвид обстоятелството, че причинителят на вредите имал сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” с ответното дружество, според ищеца – то било задължено да изплати справедлив размер на обезщетение за причинените вреди, който размер в конкретния случай бил глобално оценим на сумата от 40 000 лева. При изложените фактически твърдения, ищецът претендира за осъждане на ответника, да му заплати застрахователно обезщетение за претърпените неимуществени вреди, в размер на сумата от 40 000 лева, заедно със законната лихва, считано от деня на настъпване на увреждането - 03.09.2014г. до деня на окончателното плащане на присъденото обезщетение. С оглед очаквания изход на спора, ищецът претендира за осъждане на ответника да му заплати и  направените съдебни разноски за настоящото производство.

Исковата претенция е оспорена от ответника Застрахователно дружество „Б.И.“ АД. В подадения отговор и допълнителен отговор на исковата молба, ответникът оспорва предявения иск както по основание, така и по размер. Без да оспорва факта на настъпването на процесното ПТП - ответникът оспорва всички останали (предвидени в закона) предпоставки, определящи възникването на деликтна отговорност за водача на автомобила и задължението му да заплати търсеното застрахователно обезщетение, а именно: оспорва твърденията за характера и обема на посочения в исковата молба вредоносен резултат, оспорва и съществуването на валидно застрахователно правоотношение по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“. При условията на евентуалност, ответникът навежда доводи за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия при преобладаващ принос на последния, поради това, че при настъпването на процесното ПТП той не спазил изискванията на чл. 15, ал.5 от ЗДвП и на чл.79, ал.3 от ЗДвП и чл.80 от ЗДвП. Заявява становище за прекомерност на претендирания размер на застрахователно обезщетение, с оглед действителния обем на претърпените от ищеца неимуществени вреди, посочения в исковата молба и медицинските документи срок от два месеца и принципа на справедливостта. Оспорва акцесорната претенция за лихви, досежно нейната дължимост. По всички изложени съображения - ответникът моли за отхвърляне на иска и претендира за осъждане на ищцата да му заплати направените съдебни разноски.

Третото лице- помагач на страната на ответника - С.С.С., не изразява становище по допустимостта и основателността на иска, след като е призован за участие в процеса.

Съдът, като прецени доводите и възраженията на страните, взети предвид съобразно събраните доказателства и по реда на чл. 235 ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

Приетият като доказателство препис от Споразумение за прекратяване на наказателното производство по НОХД № 254/2015г. по описа на РС ******* установява съдържанието на одобреното от съда споразумение между подсъдимия и Прокуратурата на РБ, че С.С.С. е виновен в това, че на 03.09.2014г. по пътя между с. Кардам и с. *******, в Община *******, в качеството на водач на лек автомобил „Опел Вектра” с рег. № ******* е нарушил правилата за движение по пътищата – чл. 20, ал.2 от ЗДвП и така е причинил пътно транспортно произшествие с велосипедиста Д.С.Б., причинявайки му по непредпазливост средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на проксималния край на радиуса на дясната предмишница, което е довело до затруднение на движенията на крайника за период от около два месеца – престъпление по чл.343, ал.3 вр. с ал.1, б. „б“ от НК и вр. с чл. 342 от НК.

Приетите като доказателства Протокол за оглед на местопроизшествие и Констативен протокол за ПТП с пострадали лица, както и Фотоалбум сочат, че на 03.09.2014г. на пътен участък между с. Кардам и с. *******, в Община ******* е настъпило пътно- транспортно произшествие, с участници: лек автомобил „Опел Вектра” с рег. № ******* от една страна и Д.С.Б., в качеството на водач на ППС велосипед с неустановена марка/модел. Съдържанието на споменатите документи, което съдържа данни за механизма на настъпването на ПТП е обект на анализ от допуснатата съдебна авто- техническа експертиза.

Заключението на изслушаната съдебна авто-техническа експертиза, анализира механизма на настъпването на процесното ПТП и обосновава следните изводи за правно значимите факти:

·         Ударът между автомобила и велосипеда е настъпил на разстояние около 4, 7 км. от табелата за край на населеното място с. Кардам, измерени в посока на                       с. *******, а върху пътното платно - на разстояние от около 0, 25 до 0, 50 метра в ляво от десния край на това платно. Ширината на лентата за движение е около 3, 85 метра.

·         За мястото на удара може да се съди по наличието на  протривна следа от гума на автомобил на около 0, 25 метра от десния край на платното и разпилени части от автомобилен фар и мигач, което дава основание да се счита, че за автомобила ударът е нанесен с предната дясна част.

·         Според протокола за оглед на мястото на произшествието е бил намерен счупен триъгълен светлотразител за велосипед.

·         Не са налице преки или косвени данни за използвана светлоотразителна жилетка от страна на велосипедиста Д.Б. при настъпването на ПТП и според вещото лице, извод в тази насока не може да бъде направен.

·         Според наличните данни може да се приеме условно, че скоростта на автомобила в момента на удара и била около 50 км/ч.

·         За водача на автомобила - ударът е бил предотвратим, въпреки факта, че е настъпил в тъмната част от денонощието т.е. при неблагоприятна видимост. Ако водачът на велосипеда използва и светлоотразителна жилетка, този факт реално би допринесъл за още по- голяма видимост, като се има предвид условията, при които е настъпило самото ПТП (в тъмната част от денонощието - около 20.15 ч. на 03.09.2014г.)

Като доказателства по делото са приети Лист за преглед на пациент в спешно отделение, амбулаторни листове, обменна карта, рентгенографско изследване, които съдържат данни за здравословното състояние на ищеца непосредствено след настъпването на процесното ПТП и по време на последвалия лечебно- възстановителен период. Съдържанието на споменатите документи е обект на анализ от допуснатите съдебно- медицински експертизи (първоначална и повторна).

Заключението на изслушаната и приета първоначална съдебно- медицинска експертиза (д-р К.) сочи, че в следствие на процесното ПТП, ищецът Д.С.Б. е получил счупване на костта на дясната предмишница и охлузвания. Според становището на вещото лице, травмата е довела до трайно затруднение на движенията на контузения крайник в продължение на около два месеца. Вещото лице счита, че обичайният период на възстановяване на конкретно причинената травма е около 3 месеца. В този период, пострадалият е изпитвал затруднения и необходимост от чужда помощ, за удовлетворяване на битовите си потребности. Към момента на изготвяне на експертното заключение, оздравителният процес е приключил. Налице е възможност за поява на спорадични болки в контузената ръка, при промяна в атмосферните условия или при значително натоварване.

Заключението на изслушаната и приета първоначална съдебно- медицинска експертиза (д-р Б.) сочи, че в следствие на процесното ПТП, ищецът Д.С.Б. е получил счупване на дясната лъчева кост в горния й край и множество ожулвания на дясното рамо с размери от около 1 см., както и кръвонасядане с размери от 10х12 см. на  меките тъкани на мишницата. Според становището на вещото лице, травмата е довела до трайно затруднение на движенията на контузения крайник в продължение на около три до четири месеца. Вещото лице счита, че обичайният период на възстановяване на конкретно причинената травма е около 3 месеца, а само през първите две- три седмици от периода болките са били по- интензивни. В този период, пострадалият е изпитвал затруднения и необходимост от чужда помощ, за удовлетворяване на битовите си потребности. Към момента на изготвяне на експертното заключение, оздравителният процес е приключил успешно и без усложнения. Налице е възможност за поява на спорадични болки в контузената ръка, при промяна в атмосферните условия или при значително натоварване.

В дадените пред делегирания съд показания, свидетелят К.С.Б. заявява, че е брат на ищеца и поддържа близки социални контакти с него, поради което възприел здравословното състояние на ищеца както непосредствено след пътния инцидент – в болницата, където пострадалия постъпил за лечение, така и след болничния престой, в условията на домашно лечение на пострадалия, което било осъществено в дома на свидетеля.  Според свидетеля, след настъпването на ПТП брат му (пострадалия) бил в лошо здравословно състояние, не можел да се движи, оплаквал се силни от болки. Като „дошъл на себе си”, пострадалият обяснил, че няма ясен спомен за настъпването на пътния инцидент. Свидетелят заявява, че понастоящем пострадалият продължавал да се оплаква от болки при промяна на времето или натоварване на дясната ръка при извършване на по- тежка работа.  

В дадените пред делегирания съд показания, свидетелката М.В.Р.заявява, че е роднина по сватовство с ищеца (съпруга на брат му), поради което поддържа близки социални контакти с него и по този повод възприела състоянието му при приема за оказване на спешна медицинска помощ в Окръжна болница - Добрич. Свидетелката възприела, че ищецът първоначално бил в безсъзнателно състояние, имал видими следи от травми по дясното рамо и по главата, реагирал остро на силната болка. В болницата гипсирали ръката на ищеца и го освободили за домашно лечение. В продължение на три месеца, ищецът не могъл да се обслужва сам, поради което бил активно подпомаган от своите близки. Лечебният и възстановителен период бил продължителен, а ищецът се оплаквал от болки е неудобства повече от три месеца.

Данните от извършената служебна справка – извлечение от ИЦ на Гаранционен фонд мотивират извод, че към момента на настъпване на процесното ПТП е било налице валидно застрахователно правоотношение по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” покриваща отговорността на водача на лекия автомобил „Опел Вектра” с рег. № *******. Изводът, че отговорността на водача е покрита именно от ответното дружество, се основава на разпоредбата на чл. 295, ал. 7 от КЗ /отм./  -  с оглед данните от съдържанието на документа. Ето защо съдът приема за неоснователни релевираните от ответника доводи за липса на доказателства относно покритието на застраховката.

При така установената фактическа обстановка, настоящият състав на съда достигна до следните правни изводи:

Съдът е сезиран с иск, който се основава на твърдението, че при наличие на предпоставките по чл. 226 КЗ /отм./, ответникът - в качество на застраховател по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” на причинителя на вредата е длъжен да покрие имуществената (деликтна) отговорност, като заплати на пострадалия застрахователно обезщетение. 

Основателността на предявената претенция за изплащане на застрахователно обезщетение е обусловена преди всичко от  установяване наличието на всички елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане - противоправно деяние на водач на МПС, вреда и причинно - следствена връзка помежду им, а на следващо място, от установяване на валидно застрахователно покритие по задължителна застраховка „Гражданска отговорност”  на собственика/ водача на МПС.

Първата от посочените предпоставки за възникване на задължението на ответника е налице, защото в хипотезата на чл. 300 от ГПК, настоящият състав на съда е обвързан да приеме извода на наказателния съд, че настъпването на процесното ПТП и произтичащата от него телесна повреда за ищеца са резултат от виновното противоправно поведение на водача на лекия автомобил „Опел Вектра”, който при управление на автомобила е нарушил разпоредбата на чл. 20, ал.2 от ЗДвП.

В този смисъл са налице предпоставките за реализиране на деликтна отговорност спрямо причинителя на вредата, респ. налице е застрахователно събитие, покрито от задължителната застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, покрита от ответника.

По- голямата част от релевираните от ответника твърдения за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия /чл. 51, ал.2 от ЗЗД/, следва да бъдат отхвърлени. За да достигне до този извод, съдът кредитира изцяло заключението на приетата съдебна авто- техническа експертиза, след като анализира изводите на експерта и ги сравни с данните, съдържащи се в изготвените в хода на досъдебното наказателно производство документи при огледа на местопроизшествието.

Съдът не възприема възраженията на ответника, че в качеството си на велосипедист, преди настъпването на процесния пътен инцидент ищецът е извършил нарушения на чл. 79, т. 3 от ЗДвП и чл. 80, т.2 от ЗДвП, като се е движил на велосипед без светлоотразител и не се бил  съобразил със задължението си да се движи възможно най- близо до дясната краница на пътното платно. Споменатите факти, на които се основават тези вързажения бяха опровергани отзаключението на авто- техническата експертиза, което е изготвено въз основа на анализа от данните от огледа на местопроизшествието. Намереният на мястото на инцидента счупен светлоотразител и следите от точното местоположение на удара върху пътното платно показват, че пострадалият е спазил изискванията за използване на червен светлоотразител отзад на велосипеда и се е движил възможно най-близо до дясната граница на платното за движение.

Съдът възприема възраженията на ответника, относно нарушение на чл. 80, т.1 от ЗДвП, тъй като пострадалия се е движил на велосипеда извън населено място, без да използва светлоотразителна жилетка.

За правилната оценката на доказателствата, следва да се отчита и една специфика -  светлоотразителната жилетка не е част от възлите и детайлите на ППС /за разлика от червения светлоотразител, предпазния колан, фар или др./, а е персонален, личен аксесоар. Именно поради тази специфика, факта на използването на светлоотразителна жилетка предполага обличането й и не трябва да бъде възложена изцяло в тежест на ответника, който на практика не би могъл да докаже отрицателния факт, който оспорва т.е. че такава жилетка не е била облечена. Ищецът би следвало да докаже, че бил с облечена светлоотразителна жилетка, по време на настъпването на ПТП, но този положителен факт не бе доказан, нито пряко, нито косвено. В протокола за оглед на ПТП няма данни, че водачът е бил облечен със светлоотразителна жилетка, няма данни при огледа на ПТП да са били намерени светлоотразителна жилетка или дори остатъци от  такава, макар да има данни за много по- дребни и трудно забележими детайли и следи, а свидетелите съобщиха детайли за външния вид и състоянието на пострадалия при приемането му в спешното отделение за медицинска помощ, но не посочват наличието на подобен аксесоар, който, впрочем е така изработен, че не би могъл да не направи впечатление при възприемане.

Макар да е било спазено изискването - велосипедът да е оборудван с червен светлоотразител отзад, задължението за използване на светлоотразителна жилетка от пострадалия велосипедист очевидно не е било спазено, а спазването на едното задължение не компенсира нарушението на другото. Важно е да се отбележи в случая, че светлоотразителната жилетка, която ищецът е бил длъжен да носи, значително повишава възможността – той да бъде забелязан от по- далечно разстояние и намалява риска от настъпването на ПТП. Извод в тази насока се съдържа в самия закон, а в конкретния случай и в заключението на авто- техническата експертиза.

 По изложените съображения, съдът приема, че приносът на пострадалия за настъпването на процесното ПТП е значително по- малък от релевирания от ответника и                    по оценка на съда той възлиза на около 1/5 част.

При изложените по- горе изводии, разрешаването на спора се концентрира върху размера на платимото застрахователно обезщетение за неимуществени вреди, което следва да бъде определено по справедливост - след анализ на събраните доказателства за характера, обема и интензивността на неимуществените вреди. Въз основа на тези доказателства, се налага извода, че получените в следствие на процесното ПТП травматични увреждания са довели до болки, страдания и неудобства за пострадалия в период от около два до три месеца. Максималната продължителност на болките и страданията е до три месеца, тъй като в този смисъл са двете заключения на медицинската експертиза и съдебния акт на наказателния съд, а също и част от свидетелските показания. В тази насока, съдът кредитира преимуществено медицинската документация и становището на медицинската експертиза (д-р К., д-р Б.), пред показанията на разпитаните двама свидетели, понеже отчита възможната заинтересованост на свидетелите (близки родственици на ищеца) от изхода на делото.

Като специфично за обема на вредите обстоятелство следва да се отчита сравнително младата възраст на пострадалия, която от една страна способства за сравнително по - бързо и по- пълно възстановяване, но от друга страна създава предпоставки за по- сериозни вреди, произтичащи от ограничената социална и икономическа активност (пострадалият е млад мъж, в работоспособна възраст, а контузената дясна ръка е била водеща за него при упражняване на трудова дейност).

При преценката на обема на вредите, не може да бъде пренебрегнат и факта, че възстановителният период е приключил напълно и не са събрани обективни данни за медицински усложнения в З.равословното състояние на пострадалия.

Като отчете характера и степента на претърпените вреди, съобразно установения от чл. 52 ЗЗД принцип на справедливостта и в контекста на социално - икономическите условия в страната, към момента на настъпването на вредите през 2014г., съдът приема че компенсирането на вредните последици от травматичното увреждане, в периода, в който е доказано тяхното проявление (два месеца според съдебния акт на наказателния съд и три до четири месеца според изводите на медицинските експерти) е справедливо оценимо на 15 000 лева. Според данните за жизнения стандарт, определен от размера на минималната (ПМС № 139/04.06.2015г.) и средната работна заплата за страната за 2014г., този размер на обезщетението е съизмерим с около 40 (четиридесет) месечни минимални работни заплати и с около двадесет и шест средни месечни работни заплати за периода на 2014г.. Ето защо, съдът приема, че претендираното обезщетение за разликата над сумата от 15 000 лева до пълния претендиран размер от 40 000 лева е в действителност прекомерно.

Размерът на обезщетението обаче следва да бъде редуциран с 1/5 съобразно приноса на пострадалия и на основание чл. 51, ал.2 от ЗЗД  до окончателен размер на сумата от 12 000 лева.

Следователно, искът в рамките на предявения размер, следва да бъде уважен за сумата от 12 000 лева, а за разликата над посочената сума и до пълния размер на претендираното обезщетение за 40 000 лева - претенцията на ищеца следва да бъде отхвърлена, като неоснователна.

На основание чл. 223, ал. 2 от КЗ, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца и законната лихва върху присъдената сума на обезщетението, за периода, считано от датата на причиняването на вредите до окончателното изплащане на сумата.

По предявените претенции на страните за присъждане на съдебни разноски:

Ищецът е претендирал, с оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал.1 от ГПК, да получи от ответника направените съдебни разноски, но доколкото е бил освободен от заплащането им - на основание чл. 83, ал. 1, т.4 от ГПК – на практика ищецът не е направил разходи за събиране на доказателства пред Софийски градски съд и разноски не му се дължат.

Понесените от съдебния бюджет разноски за събиране на доказателства, съразмерно с уважената част от иска, както и съответната част от невнесената държавна такса, от чието заплащане ищецът е освободен - следва да бъдат възложени в тежест на ответника – на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК. Съразмерно с уважената част от иска, тази сума възлиза на 150 лева за съдебни разноски и 480 лева за държавна такса. В крайна сметка, ответникът следва да бъде осъден, да заплати по сметката на настоящия съд сумата от 630 лева.

 Ищецът е представил списък на разноските по чл. 80 от ГПК, а процесуалният му представител е заявил в последното съдебно заседание, че претендира само възнаграждение за процесуално представителство, в размера, който е определен от 38 на Закона за адвокатурата.

Процесуалният представител на ищеца е легитимиран да получи претендираното възнаграждение, според установените в Наредбата за минималните адвокатски възнаграждение размери и уважената част от иска, а това възнаграждение възлиза на сумата от 890 лева.

Настоящият състав на съда намира за недопустимо искането да „начисли“ данък добавена стойност /ДДС/ върху възнаграждението по чл. 38 от ЗА. Данъкът върху добавената стойност е косвен данък, уреден в специален данъчен закон, който предвижда, че се облага всяка възмездна облагаема доставка на стока или услуга /чл.2, т.1 от ЗДДС/. За целите на данъчното облагане, ЗДДС предвижда задължително с издаване на предвидени в закона данъчни документи, с оглед отчитането на данъка и контрола върху него.

За сравнение – следва да се отбележи, че възнаграждението, което се дължи на адвоката, осъществил безплатно процесуално представителство по реда на чл. 38, ал.2 от Закон за адвокатурата е една особена хипотеза, уредена чрез специалния Закон за адвокатурата. Но дори и този закон не предвижда задължение на съда, да „начислява“ ДДС. Този закон е общ и устройствен нормативен акт, чието приложение не може да се противопоставя на ГПК, нито на ЗДДС, в които два нормативни акта съдът не е изрично посочен, като субект, който може да начислява ДДС, нито пък да „присъжда“ ДДС!

Както бе посочено, съдът няма задължение по облагането с ДДС, нито би следвало да издава и документи, установяващи факта на данъчното облагане (а тези две неща са свързани). Данъчно правните норми не могат да се прилагат по аналогия.

За прецизност и само с цел да бъде удовлетворено искането на процесуалния представител на ищеца, съдебното решение на настоящия съд, в частта за разноските, следва да бъде с указание, че адвокатския хонорар по чл. 38 от ЗАдв е с посочен размер без ДДС.               А правните субекти, които са ангажирани с начисляване и отчитането на данъка – ще имат грижата да приложат данъчно облагане с данък върху добавената стойност /ДДС/. Проблемът с прилагането на ЗДДС от лицето, което би било длъжно да начисли този данък, върху възнаграждението по чл. 38 от ЗА, във всеки случай се намира извън предмета на настоящия процес, не е от компетентността на гражданский съд и не бива да бъде обременяващ за разрешаването на гражданския спор!

Ответното дружество също има право да получи претендираните съдебни разноски, в рамките на представения списък по чл. 80 от ГПК/на стр.82 от делото/ и съразмерно с отхвърлената част от иска. В случая, размерът на разноските, които ответникът е направил възлиза общо на 300 лева, а адвокатският хонорар на процесуалния представител остава неустановен като размер и факт на плащане /пълномощно на стр. 45 от делото/. Ето защо, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК и съразмерно с отхвърлената част от иска, ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника общо сумата от 210 лева.

Така мотивиран, съдът

Р Е Ш И  :

 

ОСЪЖДА „Б.И.“ АД с ЕИК *****и адрес- гр. *********,, да заплати на Д.С.Б. с ЕГН **********, с адрес-*** на основание чл. 226, ал.1 от КЗ /отм/ – сумата от  12 000 лева (дванадесет хиляди лева), представляваща обезщетение за неимуществените вреди, в следствие телесни увреждания, при ПТП от 03.09.2014г., причинено от водача на лек автомобил „Опел Вектра” с рег. № *******, заедно със законната лихва върху присъдената сума, считано от 03.09.2014г. до окончателното плащане, като отхвърля иска за разликата над присъдената сума и до пълния предявен размер на претенция за сумата от 40 000 лева.

 

ОСЪЖДА  „Б.И.“ АД да заплати на адвокат адв. М.Д.Я. с адрес-***, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 38 от ЗА - сумата от 890 (осемстотин и деветдесет лева) лева без включен ДДС, представляващи възнаграждение за процесуално представителство на Д.С.Б..

 

ОСЪЖДА Д.С.Б.,***“ АД, на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 от ГПК - сумата от 210 лева (двеста и десет лева) за съдебни разноски.

 

Решението е постановено при участието на С.С.С. с ЕГН ********** и адрес.***, в качеството на трето лице- помагач на страната на ответника – ЗД „Б.и.“ АД.

 

Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд София, чрез въззивна жалба, която може да бъде подадена в двуседмичен срок от връчване на препис от него на всяка от страните.

                                                                                                                    

СЪДИЯ: