О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №260759
гр. Пловдив, 15.12.2020 г.
ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, въззивно гражданско отделение, VІІ-ми граждански състав в закрито заседание на
15.12.2020 г.в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕФКА МИХОВА
ЧЛЕНОВ
:БОРИС ИЛИЕВ
МИРЕЛА
ЧИПОВА
като разгледа докладваното от съдията Стефка Михова в.ч.гр.д. N 2904 по описа на ПОС за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 274 и сл. във връзка с
чл.413, ал.2 от ГПК.
Образувано по въззивна частна жалба от „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД, ЕИК:*********, против Разпореждане № 275741/16.10.2020 г., постановено по ч. гр. д. № 13328/2020 г. на РС Пловдив, ХIХ гр. състав, с което отхвърлено заявлението на жалбоподателя за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК срещу А.И.К., с ЕГН **********, за сумата от 1495,06 лева-главница, 101,71лв. - договорна лихва, 299,02 лв. -неустойка за неизпълнение на задължението; 200 лв. -разходи и такси; 100,38 лв. -лихва за забава ,както и законна лихва върху главницата от подаване на заявлението до окончателното изплащане. Жалбоподателят твърди, че обжалваното разпореждане е незаконосъобразно, като оспорва формирания от РС извод за евентуална неравноправност на клаузите на договора, от който произтичат претендираните вземания. От въззивния съд са иска да отмени първоинстанционното разпореждане и да разпореди издаване на исканата със заявлението на жалбоподателя заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК срещу длъжника.
След преценка на събраните по делото доказателства във връзка със становищата на страните, съдът намира за установено следното:
Производството пред РС – Пловдив е образувано по заявление с вх. № 271648/15.10.2020 г. от „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД, ЕИК:*********, за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК срещу А.И.К., с ЕГН **********, за следните суми: 1495,06 лева-главница, 101,71лв. - договорна лихва, 299,02 лв. -неустойка за неизпълнение на задължението; 200 лв. - разходи и такси за извънсъдебно събиране на задължението; 100,38 лв. -лихва за забава , както и законна лихва върху главницата от подаване на заявлението до окончателното изплащане, всички произтичащи от сключен между страните договор за КРЕДИТ „Бяла карта“ № 570378/24.01.2019 г.
С обжалваното разпореждане РС е отхвърлил заявлението като е приел, че е налице обоснована вероятност за неравноправни клаузи в потребителски договор.
Тези изводи на районния съд са правилни. Нормата на чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК вменява задължение на съда да извърши проверка дали искането на заявителя не е в противоречие със закона или с добрите нрави, както и проверката за потребителска закрила, т.е. за съответствие на договорите с повелителни норми на закона, в конкретния случай с разпоредбите на ЗПК и ЗЗП.
В случая правата на заявителя се претендират от договор за паричен заем, т.е. длъжникът се явява потребител по смисъла на ЗЗП, поради което и заповедният съд е процедирал правилно, извършвайки проверка за наличие на неравноправни клаузи в договора. Съгл. чл.411, ал.2, т.3 от ГПК съдът не издава заповед за изпълнение, ако искането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за това.
По същество, настоящата инстанция намира, че извършената преценка за евентуална неравноправност на клаузи от договора за заем е правилна. В случая, в договора за потребителски кредит е посочено, че годишният лихвен процент е 43,20%, ГПР е 45,90%, поставено е условие на кредитополучателя за дължимо поведение – предоставяне на обезпечение чрез поръчителство, като е определен изключително кратък срок за това, след изтичане на който е предвидено заплащане на неустойка, която е в голям размер. В чл.143, т.5 от ЗЗП е предвидено изрично, че клауза, която задължава потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано високо обезщетение или неустойка е неравноправна. Именно такава е процесната клауза, тъй като с нея неустойката е договорена при неизпълнение на задължение за предоставяне на обезпечение в тридневен срок от сключване на договора. Обосновава се изводът, че неустойката не служи за обезщетение на вредите, тъй като на третия ден след подписване на договора не може да бъде преценено дали такива изобщо ще настъпят, а е договорена като средство за увеличение размера на главницата. Поради това клаузата, която я предвижда, се явява нищожна, поради противоречие с добрите нрави съгласно чл. 26 от ЗЗД.
Договореният лихвен процент също е необосновано висок, при което с оглед нормата на чл.143, ал.1 от ЗЗП, а именно, че всяка клауза уговорена във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя, следва да се третира като неравноправна.
Претендираните разходи за извънсъдебно събиране на задължението са договорени в противоречие с нормата на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК, която забранява от потребителя да се изискват такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на кредита.Действията по извънсъдебно събиране на задължението са такива по управление на кредита.Този вид дейност на кредитора се компенсира и се взема предвид при определяне размера на възнаградителната лихва, чийто ценообразуващ елемент е.Оттук следва, че уговарянето на бъдещите разходи във фиксиран размер, събиран по силата на самия договор и въвеждането на отделна такса за същата дейност несъмнено придава на клаузата неустоечен характер и предполага неоснователно обогатяване на кредитора и заобикаляне на забраната на чл. 33 от ЗПК.Поради това се споделя извода за нищожност на коментираната клауза.
По изложените съображения въззивният съд приема, че заявлението правилно е отхвърлено за сумите, претендирани като договорна лихва, неустойка за неизпълнение на задължение, такса и разходи за извънсъдебно събиране на задължението.
Налице са условията за издаване на исканата заповед досежно претенциите за връщане на предоставената главница, ведно със законната лихва от предявяване на заявлението, както и за заплащане на лихва за забава в размер на законната лихва от 07.09.2019 г. до 28.09.2020 г. Затова в тази част разпореждането следва да бъде отменено и делото да се върне на РС за издаване на исканата заповед, а в останалата част обжалваният акт се приема за законосъобразен и следва да бъде потвърден.
По изложените съображения съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ Разпореждане № 275741/16.10.2020 г., постановено по ч. гр. д. № 13328/2020 г. на РС Пловдив, ХIХ гр. състав, В ЧАСТТА, с която е отхвърлено заявление с вх. № 271648/15.10.2020 г. от „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД, ЕИК:*********, за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК срещу А.И.К., с ЕГН **********, за следните суми: главница в размер на 1495,06 лв., ведно със законната лихва, считано от предявяване на заявлението, както и лихва за забава в размер на 100,38 лв. – законната лихва от 07.09.2019 г. до 28.09.2020 г., произтичащи от сключен между страните договор за КРЕДИТ „Бяла карта“ № 570378/24.01.2019 г., КАТО ВРЪЩА делото на РС за продължаване на съдопроизводствените действия и издаване на исканата заповед за посочените суми.
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 275741/16.10.2020 г., постановено по ч. гр. д. № 13328/2020 г. на РС Пловдив, ХIХ гр. състав, в останалата му част.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.