Р E Ш Е Н И Е
№ 256
гр.Плевен, 06.04.2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН съд - гр.Плевен, ПЪРВИ касационен състав, в открито съдебно заседание на шести март две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: НИКОЛАЙ ГОСПОДИНОВ
Членове: 1.ЕЛКА БРАТОЕВА
2. РАЛИЦА МАРИНСКА
при секретаря Бранимира Монова и с участието на прокурор от Окръжна прокуратура- Плевен- Иван Шарков, като разгледа докладваното от съдията МАРИНСКА касационно административно-наказателно дело №89/2020г. по описа на Административен съд - Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН, във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.
Депозирана е касационна жалба от П.Р.И., против Решение №838/10.12.2019г. по НАХД №2320/2019г. по описа на Районен съд – Плевен. Твърди се, че постановеното решение е неправилно, необосновано, постановено в противоречие с материалноправните норми и процесуален закон. Посочва се, че по делото няма събрани писмени доказателства относно компетентността на актосъставителя и на издателя на НП. Твърди се, че е допуснато нарушение на чл. 42, т.4 от ЗАНН - по отношение на АУАН и на чл. 57, а.1, т.5 от ЗАНН- по отношение на НП, като липсва описание на нарушението и на обстоятелствата, при които е извършено; не е посочена и конкретната правна норма. Твърди се, че описаната в АУАН фактическа обстановка е неправилна и невярна. Посочва се, че нарушението е установено чрез фиш на 07.03.2019г, а АУАН е съставен на 20.06.2019г., във Второ РУ, в присъствието на един свидетел. Посочва се, че е допуснато нарушение на чл. 40, ал.3 от ЗАНН. Твърди се също, че е налице разминаване в отразеното в АУАН и в НП, досежно времето на извършване на твърдяното нарушение. В заключение, моли съда да отмени обжалваното решение и да постанови друго по същество на спора, с което да отмени издаденото НП.
В съдебно заседание, касаторът, р. пр, не се явява и не се представлява. Същата депозира допълнително становище, с което поддържа депозираната касационна жалба. Посочва, че адм. нарушение не е установено и доказано по несъмнен начин.
Ответникът по касационната жалба, р. пр., не се представлява.
Представителят на Окръжна прокуратура- Плевен изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Посочва, че решението на ПлРС е правилно и законосъобразно, и предлага на съда да го остави в сила.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна и е допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна.
С оспореното Решение №838/10.12.2019г. по НАХД №2320/2019г. по описа на Районен съд– Плевен съдът е потвърдил НП №19-0938-003340/0.07.2019г. на Началник- сектор “Пътна полиция“- Плевен, въз основа на което, на касатора П.Р.И., е наложено, на основание чл. 183, ал.4, т.8 от ЗДвП, административно наказание „глоба“, в размер на 50лв., за нарушение на чл. 98, ал.1, т.5 от ЗДвП, за това, че на 07.03.2019г. ок. 15,45 часа, в гр. Плевен, ул. „Сан Стефано“, до кръстовището с ул. “Самара“, като водач на собствения си л.а. „БВМ“, с рег.№ ********, паркира в зона на пешеходна пътека тип Зебра, с пътна маркировка М 8.1. С решението си, въззивният съд е приел, че в хода на административнонаказателното производство няма допуснати съществени нарушения на материалния и процесуалния закон, АУАН и НП са издадени от компетентен орган, а изложената в тях фактическа обстановка изцяло се подкрепя от събраните по делото доказателства. Приел е, че в случая не е оборена материалната доказателствена сила на АУАН по реда на чл. 189, ал.2 от ЗДвП. Приел е, че в случая е установено по безспорен начин извършването на вмененото на касаторката нарушение на нормата на чл. 98, ал.1, т.5 от ЗДВП. Приел е също, че размер на наложеното наказание съответства на тежестта на нарушението.
Касационният съд приема, че атакуваното решение по НАХД №2320/2019г. по описа на Районен съд – Плевен, е правилно и законосъобразно, не страда от пороците, изложени в касационната жалба поради което, същото следва да бъде оставено в сила.
По делото безспорно се установява, факта на съставяне на АУАН №3340-/20.06.2019г., в присъствието на двата свидетели, против касатора П.И., за това, че на 07.03.2019г, около 15,40 ч., в гр. Плевен, ул. „Сан Стефано“, до кръстовище с ул. „Самара“, като водач на собственият си л.а. „БВМ“, с рег.№ ********, паркира в зона на пешеходна пътека тип Зебра, с пътна маркировка М 8.1.; със съставянето на АУАН, е иззет контролен талон. По делото се установява също, че процесният АУАН , е съставен по реда на чл. 36, ал.2 от ЗАНН, след оспорване на съставен фиш, серия Н №0265892/07.03.2019г., въз основа на разпореждане №240/27.03.2019г. По НАХД№688/2019г. по описа на ПлРС, потвърдено с определение №8921/10.05.2019г. по КАД№491/2019г. по описа на АдмС-Плевен. Въз основа на съставеният АУАН, е издадено процесното НП №19-0938-003340/0.07.2019г. на Началник- сектор “Пътна полиция“- Плевен, въз основа на което, на касатора П.Р.И., е наложено, на основание чл. 183, ал.4, т.8 от ЗДвП, административно наказание „глоба“, в размер на 50лв., за нарушение на чл. 98, ал.1, т.5 от ЗДвП. В обстоятелствената част на НП, е описано извършеното адм. Нарушение, а именно- че на посоченото в АУАН място в гр. Плевен, в 15,45 часа, И., като водач на посочения л.а., е паркирала в зоната на пешеходна пътека, тип Зебра, маркирана с пътна маркировка М.8.1., с което е нарушила нормата на чл. 98, ал.1, т.5 от ЗДвП.
По делото са разпитани като свидетели К. П., Г. Г. и К. Б., от показанията на които се установява следното: св. К. П.- като актосъставител, посочва, че на установените дата и място, са констатирали неправилно паркиран лек автомобил, непосредствено преди пешеходната пътека. Посочва, че водачът на автомобила не е установен на място, поради което е съставен фиш за нарушението, като собственикът е установено от справка в системата „АИС-Пътна полиция“. Св. Г. Г.- като свидетел на нарушението- изрично отразено в АУАН, посочва, че автомобилът е бил паркиран непосредствено пред пешеходната пътека и не е установен неговия водач, за което е съставен фиш. Св. Б.- като свидетел на съставяне на акта, посочва, че АУАН, е бил съставен в негово присъствие и в присъствието на касатора.
При така установената фактическа обстановка, правилно въззивният съд е приел, че жалбоподателката П.Р.И., е осъществила състава на нарушението по чл. 98, ал.1, т.5 от ЗДвП и не са налице за отмяна за издаденото НП, с което е ангажирана административно наказателната й отговорност, с налагането на адм. Наказание „глоба“, в размер на 50лв. Настоящият касационен състав изцяло възприема мотивите на въззивният съд, по реда на чл. 221, ал.2, изр. второ от АПК и не следва да ги преповтаря.
Настоящият състав приема, че оспореното НП е издадено от компетентен орган, съобразно предоставената му със заповед № 8121з-515/14.05.2018г. на Министъра на вътрешните работи, приета по делото, като част от адм. преписка, независимо от персоналната смяна на министъра след датата на издаването на заповедта. В процесния АУАН и издаденото въз основа на него НП, се съдържа пълно описание на извършеното от И. адм. нарушение и обстоятелствата, при които то е извършено. В процесното НП ясно е описано нарушението- „паркира в зоната на пешеходна пътека тип “зебра“- нарушение по чл. 98, ал.1, т.5 от ЗДвП.
При съставянето на процесния АУАН няма нарушение и на нормата на чл. 40, ал.3 от ЗАНН, както се твърди с касационната жалба. Съобразно нормата на чл. 40, ал.1 от ЗАНН, АУАН се съставя в присъствието на нарушителя и свидетелите, които са присъствали при извършване или установяване на нарушението. Цитираната в касационната жалба норма на чл. 40, ал.3 от ЗАНН постановява, че при липса на свидетели, присъствали при извършването или установяването на нарушението, или при невъзможност да се състави акт в тяхно присъствие, той се съставя в присъствието на двама други свидетели, като това изрично се отбелязва в него. В случая, процесния АУАН е съставен в присъствието на един свидетел- К. Б.. От показанията на другият свидетел, посочен като такъв в акта, но неподписал същия- Г. Г., присъствал на установяване на нарушението, се установява, че не могъл да подпише акта, по обективни причини. Настоящият състав намира, че факта, че процесния АУАН е подписан само от един свидетел, не съставлява съществено процесуално нарушение, с оглед нормата на чл. 53, ал.2 от ЗАНН, съобразно която, наказателно постановление се издава и когато е допусната нередовност в акта, стига да е установено по безспорен начин извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина. Настоящият състав приема, с оглед на установената фактическа обстановка, че са налице предпоставките по чл. 53, ал.2 от ЗАНН. Не съставлява нарушение на процесуалните правила и посочването на точен час- 15,45 ч в процесното НП и посоченият в АУАН час на установяване на нарушението- около 15,40 часа. Разликата в посоченият час на установяване не е съществена, в АУАН същият е посочен като приблизителен- “около“, което напълно съответства на посоченият в НП час от 15,45ч. , без по този начин да се нарушава правото на защита на касаторката.
На основание гореизложеното, настоящата касационна инстанция, достига до същия правен извод за незаконосъобразност на издаденото НП, поради което, атакуваното решение следва да бъде потвърдено.
Водим от горното и на основание чл.221, ал.2, предл. първо от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №838/10.12.2019г. по НАХД №2320/2019г. по описа на Районен съд – Плевен.
РЕШЕНИЕТО Е ОКОНЧАТЕЛНО. Преписи от решението да се връчат на страните и на ОП- Плевен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /П/ ЧЛЕНОВЕ:1. /П/
2. /П/