Решение по дело №119/2025 на Административен съд - Плевен

Производство по чл. 172 от Закона за движение по пътищата ЗДвП/.

Производството е образувано по жалба с вх.№ 952/06.02.2025 г. подадена от А. Д. Б. с [ЕГН], чрез адв. Д. П. от АК - Плевен, гр. София 1113, [улица], против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 24-0374-000297/31.12.2024 г. издадена от началник РУ Червен бряг към ОД на МВР Плевен, с която на основание чл. 171, т. 2а, б.“А“ от ЗДвП е наложена принудителна административна мярка „прекратяване на регистрация на ППС за срок от 6 месеца до 1 година, а именно 180 дни“.

Административният орган е представил по делото копие от преписката по издаване на оспорената заповед.

Жалбоподателят твърди, че при издаването на процесната заповед са допуснати нарушения на закона. В съдебното заседание по същество на спора не се явява, представлява се от адв. П., поддържа жалбата.

Ответникът по жалбата Началник РУ към ОДМВР Плевен, РУ Червен бряг, не се явява и не се представлява.

По делото са събрани писмени доказателства, представено е заверено копие от административната преписка по издаване на обжалваната заповед.

Съдът, след като прецени законосъобразността на обжалвания административен акт с оглед разпоредбата на чл. 168, ал. 1 във вр. с чл. 146 от АПК, и доводите на оспорващия, след преценка поотделно и в тяхната съвкупност на събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

Съгласно чл. 171, т.2а, б. “а“ от ЗДвП се прекратява регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно средство, без да е правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, или след като е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс, както и на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, за което са налице тези обстоятелства – за срок от 6 месеца до една година.

От данните по делото, съдържащи се в представената административна преписка, се установява, че на 31.12.2024 г. в с. Глава, [улица], е извършена проверка от служители на ОДМВР Плевен, РУ Червен бряг, по сигнал на служители на ЗЖУ - Плевен, на А. Д. Б. [ЕГН], водач на МПС БМВ с рег.№ [рег. номер], негова собственост. При проверката е установено, че лицето управлява МПС без свидетелство за управление.

За нарушението е съставен АУАН и на основание чл. 171, т.2а, буква „а“ от ЗДвП на водача А. Д. Б. [ЕГН] е приложена принудителна административна мярка „прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца“, като са отнети СРМПС №***и са отнети два броя регистрационни табели с № [рег. номер].

Б. оспорва заповедта по съдебен ред, като се твърди, че на към датата на проверката е бил правоспособен водач, като представя свидетелство издадено на 20.01.2025 г., в което е отбелязано, че на 27.12.2024 г. е придобил правоспособност. На следващо място се твърди, че не е управлявал процесното МПС.

От събраните доказателства по делото се установява, че Б. е положил изпит за придобиване на правоспособност за управление на МПС от категория В и В1 на 27.12.2024 г., а СУМПС му е издадено на 20.01.2025 г., от която дата е валидно за срок от 10 години.

Съгласно чл.150а, ал.1 от ЗДвП, за да управлява моторно превозно средство, водачът трябва да притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, да не е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, както и свидетелството му за управление да е в срок на валидност, да не е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс и да не е обявено за невалидно, тъй като е изгубено, откраднато или повредено.

Чл. 171, т. 2а, б. “а“, предл. второ от ЗДвП предвижда прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно средство, без да притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство.

Полагането на изпит за придобиване на правоспособност за управление на МПС не прави лицето водач на МПС в съответствие със закона. Законът изисква да се притежава издадено свидетелство за управление, валидно за категорията на управляваното МПС. Т.е. лицето може законосъобразно да бъде водач на ППС едва след издаването и предоставянето на документа Свидетелство за управление на МПС, и то от същата категория.

В случая е безспорно доказано, че жалбоподателят не е притежавал валидно СУМПС към датата на проверката 31.12.2024 г. Същото му е издадено на 20.01.2025 г., от която дата е валидно за срок от 10 години.

Относно второто твърдение, че на процесната дата Б. не е управлявал МПС, съдът установи следното:

По делото са разпитани свидетели – Л. В., служител на РУ Червен бряг, Б. М., служител на ЗЖУ - Плевен, М. Х. – съсобственик на процесното МПС, А. А., М. Н., служител на ЗЖУ – Плевен, Т. С. – служител на ЗЖУ – Плевен.

От дадените пред съда показания на свидетелите се установява по безспорен начин, че на 31.12.2024 г. Б. е управлявал процесното МПС в с. Глава. Свидетелите М., Н. и С. лично и непосредствено са възприели движението на МПС, видели са кое лице е водач и кое лице е пасажер в колата. Движещото се срещу служебния автомобил на ЗЖУ – Плевен превозно средство е спряло и от него са слезли водачът Б. и свидетелят А., пресекли са пътя и са застанали с гръб към него. При проверката Б. не е представил СУМПС, поради което служителите на ЗЖУ – Плевен са сигнализирали дежурния в РУ Червен бряг и е изпратен автопатрул за извършване на проверка. Очевидците на нарушението са трима служители на ЗЖУ и свидетелят А.. При разпита пред съда А. твърди, че Б. не е управлявал превозното средство, а само е седнал на шофьорското място, за да види светлините, като ключът на колата е бил там. Твърди, че колата е управлявана само от свидетелката Х., която е съсобственик на колата и съжителства с жалбоподателя. Но изложеното от този свидетел съдът не кредитира, тъй като същият е в приятелски отношения с жалбоподателя, возел се е в колата с него и показанията му очевидно са част от защитната версия на Б.. Съдът не кредитира и показанията на свидетелката Х., която твърди, че Б. не е управлявал колата, а тя е паркирала колата и Б. и А. са останали да чакат в нея. На първо място тя не е била там при започване на проверката, а е повикана от Б.. Дори и да е управлявала превозното средство преди това, тя не е била на място и няма как да потвърди, че колата не е управлявана след нея от Б., след като е слязла от МПС и е напуснала мястото.

Показателно за това, че автомобилът е управляван от Б., е и твърдението, че целта на пътуването е била колата да бъде оставена за ремонт на лице на име Р., посочено от жалбоподателя като свидетел, от разпита на който в последствие се отказа. От направената в Кметство с. Глава справка се установи, че на [улица], където е спрял автомобилът, не живее лице на име Р., а от данните за призоваване на лицето Р. А. Р. се установява, че същият живее на [улица], т.е. на разстояние и то от другата страна на улицата. Дори и Х. да е оставил колата пред дома на Р. Р. на [улица], това не опровергава изложеното от М., Н. и С., че автомобилът се е движел по улицата, управляван от Б., и е спрял на [улица].

Свидетелите М., Н. и С. не са видели свидетелката Х. да управлява автомобила, но са видели жалбоподателя Б.. Х. изобщо не е била на мястото при започналата проверка, а е извикана по телефона от Б..

С оглед изложеното съдът счита, че е безспорно доказано, че Б. е управлявал процесното ППС на 31.12.2024 г., без да притежава валидно СУМПС за категорията, от която е било превозното средство.

Следва да се вземат предвид и данните от представената по делото справка за Б. като водач, от която е видно, че същият е допуснал в периода от 2020 г. до момента три нарушения на чл. 150 от ЗДвП (включително това от 31.12.2024 г.), изискващ всяко пътно превозно средство, което участва в движението по пътищата, отворени за обществено ползване, да се управлява от правоспособен водач, за които нарушения са му издадени наказателни постановления и са отнемани СРМПС и регистрационни табели на превозните средства (лист 21 от делото).

Съгласно чл. 171, т.2а, буква „а“ от ЗДвП принудителната мярка се прилага на собственика на ППС и в случаите, когато той е водач, и в случаите, когато е предоставил превозното средство на друг водач, за който са налице обстоятелствата по тази норма.

Прекратяване на регистрацията може да се наложи само на лице, което е собственик на регистрираното МПС. С процесната заповед е приложена ПАМ „прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 180 дни“ спрямо лице, което безспорно е съсобственик на превозното средство.

Пред административния орган до издаването на заповедта не са представени доказателства, които да опровергават събраните в административното производство доказателства за наличие на предпоставки за прилагане на ПАМ. За законосъобразността на наложената ПАМ значение има единствено наличието на следните предпоставки: наличие на материална компетентност на издателя на заповедта, съставен на водача АУАН за установено нарушение, визирано в чл. 171, т.2а от ЗДвП, наличие на необходимите реквизити на заповедта като административен акт, издаване в писмена форма и съответствие с целта на закона.

На първо място е налице безспорна материална компетентност на издателя на заповедта, видно от представената по делото Заповед № 316з-2561/04.07.2022 г. издадена от директор на ОДМВР – Плевен (лист 37). В оспорената ЗППАМ са посочени номерът и датата на заповедта, с която органът е овластен. За наличието на материална компетентност е достатъчна издадената заповед от директор на ОДМВР – Плевен.

Заповедта за прилагане на ПАМ е издадена в писмена форма. Представени са съставен АУАН серия GA №3356436/31.12.2024 г. (лист 20), справка за водач (лист 21), копие от СУМПС (лист 53), копие от СРМПС (лист 84). Актът е мотивиран, описана е фактическата обстановка, възприета от органа, и сторените правни изводи.

Безспорно е доказано, че на посочената в заповедта дата жалбоподателят е допуснал нарушение, попадащо в обхвата на чл. 171, т.2а, б. “а“ от ЗДвП и правилно и законосъобразно, в условията на обвързана компетентност, органът е приложил принудителна административна мярка от вида и в сроковете, предвидени от закона.

Заповедта е законосъобразна и следва да бъде отхвърлена предявената против нея жалба.

Воден от горните мотиви и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Плевенски административен съд, десети административен състав,

 

Р Е Ш И:

 

ОТХЪРЛЯ като неоснователна предявената жалба с вх.№ 952/06.02.2025 г., подадена от А. Д. Б. с [ЕГН], чрез адв. Д. П. от АК - Плевен, гр. София 1113, [улица], против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 24-0374-000297/31.12.2024 г. издадена от началник РУ Червен бряг към ОД на МВР Плевен, с която на основание чл. 171, т. 2а, б. “А“ от ЗДвП е наложена принудителна административна мярка „прекратяване на регистрация на ППС за срок от 6 месеца до 1 година, а именно 180 дни“.

На основание чл. 172, ал. 5 от ЗДвП решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Препис от решението да се връчи на страните.