№ 78
гр. Кула, 05.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КУЛА в публично заседание на двадесет и пети
ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Дияна Ив. Дамянова Цанкова
при участието на секретаря НИНА ИВ. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от Дияна Ив. Дамянова Цанкова Гражданско дело
№ 20241330100296 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 30, във вр с чл. 29, ал.1,т.9 и по чл. 28, във вр. с чл.
26, ал.1, във вр. с чл. 25, ал. 1, т.1 и т.2 от Закона за закрила на детето,
образувано по П.од молба от директора на „Дирекция за социално
подпомагане” гр.Кула за прекратяване настаняването на детето М.Ц. П., ЕГН
********** в семейството на близки - З. И. М. и П. Т. М. с постоянен и
настоящ адрес: гр.Г., общ.Г., обл.В., ул."************"№3 и настаняването му
в семейството на близки - В. П. Т. с постоянен и настоящ адрес
гр.Г.,общ.Г.,обл.В.,ул."***********"№6 до промяна в обстоятелствата, довели
до предприемане на мярката за закрила.
Молбата се обоснована при изложени твърдения, че детето М.Ц. П. е родена
на ********* г. от съвместното съжителство на Ц. П. Р. и Ц. П. Т., но детето не
е припознато от бащата. През 2015г. майката напуска семейството след
възникнал семеен скандал и оттогава до настоящия момент не е поддържала
контакт с дъщеря си, като трайно без причина се е дезинтересирала от нея.
Посочва се в молбата, че до 2018г. грижи за М. и по-големият й брат В. е
полагал Ц. П. Т., след което със Заповед от 21.11.2018г. на директора на ДСП-
Кула, детето М. П. е настанено в семейството на З. и П. М. по
административен ред, а в последствие и по съдебен. Посочва се, че семейство
М. се идентифицират като биологични баба и дядо по бащина линия на
детето, където е настанен и по-големият брат на М., В. П. с предприета мярка
по реда на чл.26 от ЗЗД-настаняване в семейство на роднини и близки. Твърди
се в молбата, че М. е на 75г., лице с увреждане и трудно се придвижва, поради
което детето М. е била натоварена с голяма част от домакинските
задължения, както и да обгрижва баба си, а М. е на 71г., също е лице с
увреждане, като често и голямата разлика във възрастта между детето и
отглеждащите я е довеждала до спор и разногласие в ежедневието, а след
посещение на домашния адрес през месец октомври 2024г. е установен
проблем в отношенията между тях, за което детето е споделило, че често са
1
влизали в спор, не е получавало джобни пари от известно време. Излагат се
твърдения в молбата, че М. нямат нужния капацитет и не разпознават
правилно нуждите и потребностите на момичето, което заявява категорично,
че не желае да се върне при тях, а желае грижи за нея да полага нейната леля
В., с която заявява, че се разбира, с която споделя и се чувства добре в нейното
семейство. Твърди се също, че при извършено посещение на домашен адрес на
Т. е установено, че същата е създала нужните условия и комфорт за
правилното отглеждане и емоционално спокойствие на детето и същата е
попълни ла декларация по реда на чл.24,ал.3 от ППЗЗД с изразено съгласие и е
депозирала, в което изразява желание детето М. П. да се отглежда в нейното
семейство. Твърди се също, че М. не познава роднините си по майчина линия
и никога не е имала контакти с тях, а от направена справка в масивите на МВР
е установено, че майката последно е напуснала страната на 28.01.2024г. и е с
неизвестно пребиваване, а соченият за биологичен баща е починал през
декември 2022г. В молбата се посочва също, че с оглед запазване социалното,
емоционално и нравствено развитие на малолетната М. П. е изцяло в неин
интерес е да се отглежда в семейството на В. Т., която ще удовлетворява по
най- добрия начин потребностите на момичето, поради което е издадена
Заповед на 29.10.2024г. от директора на ДСП-Кула за прекратяване на
настаняването на детето в семейството на З. и П. М., както и друга Заповед от
същата дата, с която детето е настанена в семейството на В. П. Т..
В съдебното заседание представител на дирекция "Социално подпомагане"
–Кула се явява и поддържа молбата и прави искане същата да бъде уважена.
В. П. Т. се явява в съдебно заседание. Изразява желание да отглежда детето.
Детето се явява и с оглед възрастта му – 12 години, същото е изслушано.
Съдът, след като обсъди приложените по делото доказателства намира от
фактическа страна следното:
Детето М.Ц. П. е родена на ********* г. от съвместното съжителство на Ц.
П. Р. и Ц. П. Т., но детето не е припознато от бащата, видно от представеното
по делото удостоверение за раждане на детето. От приетия по делото социален
доклад, както и от изслушването на социалния работник от ДСП – Кула –
Ц.П.М., която е изготвила доклада се установява, че през 2015г. майката
напуска семейството и до настоящия момент не е поддържала контакт с
дъщеря си, като до 2018г. грижи за М. и по-големият брат В. е полагал Ц. П.
Т., след което детето е настанено в семейството на З. и П. М. – родители на Т.,
по административен ред, а в последствие и по съдебен, видно и от приетото по
делото Решение № 1 по Гр. дело 356/2018г. на РС – Кула със срок до
навършване на пълнолетие на детето, а ако учи - до завършване на средно
образование, но не повече от 20 годишната възраст на детето.
От социалния доклад и изслушването на социалния работник се установява
също, че бабата и дядото на детето са полагали адекватни грижи за детето, но
с оглед напредналата им възраст - бабата е на 75г., лице с увреждане и трудно
се придвижва, а дядото е на 71г., също е лице с увреждане, както и голямата
разлика във възрастта между детето и отглеждащите я, която все по – често
става причина за спорове и разногласия в ежедневието, бабата и дядото вече
не са в състояние да осигурят адекватна грижа за детето, като все по – често се
налага детето да полага грижи за тях. Също така при посещение на домашния
адрес през месец октомври 2024г. е установен проблем в отношенията между
тях, за което детето е споделило, че често са влизали в спор, не е получавало
джобни пари от известно време, като детето се е преместило да живее при В.
П. Т., която се самоопределя като леля по бащина линия на детето, която
2
видно и от нейното изслушване от съда през всичките години, когато детето е
отглеждано от неговите баба и дядо / родители на Т./, активно е присъствала в
живота на детето. Същата собственоръчно е попълнила декларация по реда на
чл.24,ал.З от ППЗЗД с изразено съгласие и е депозирала заявление на
08.10.2024г., в което изразява желание детето да се отглежда в нейното
семейство, което потвърждава и пред съда. От социалния доклад се
установява също, че детето не познава роднините си по майчина линия и
никога не е имала контакти с тях, майката на детето не е търсила контакт с
него от доста години, соченият за биологичен баща на детето, който го е
отглеждал до 2018г. Ц. П. Т. е починал през 2022г., както и че детето е
изразило категоричното си нежелание да се върне в дома на баба си и дядо си ,
а желае да живее при леля си В..
От изготвения социален доклад за възможности за полагане на грижи за
дете се установява, че след направеното социално проучване и проведени
разговори е изразено становище, че Т. полага грижи за момичето М. от около
месец, като има желание и възможност да я отглежда в своето семейство.
Същата отглежда двете си непълнолетни деца в семейна среда и има качества
и житейски опит в отглеждането на деца.Разполага с условия, желание и
възможност да осигури всичко необходимо за правилното отглеждане на
детето. В посочения социален доклад е посочено също, че за осигуряване на
адекватно психическото, емоционално и нравствено развитие на малолетната
М. е изцяло в неин интерес е да се отглежда в семейството на В. Т., с която
имат изградена силна емоционална връзка, което е установено и от съда при
изслушването на Т. и на детето.
Видно от приетата по делото Заповед № ЗД/Д-ВН-К-056/29.10.2024г. на
директора на ДСП Кула е прекратено настаняването на детето в семейството
на нейните баба и дядо по бащина линия по административен ред, а със
Заповед № ЗД/Д-ВН-К-056/29.10.2024г. на директора на ДСП Кула детето е
настанено по административен ред в семейството на В. Т..
Изслушана в съдебно заседание, В. Т. заявява, че има необходимите
условия, както и желание да полага грижи за М., както и че между тях има
изградена силна емоционална връзка.
Изслушано от съда, детето също заявява, че се чувства много добре при В.,
която приема за своя леля и желае да живее в нейното семейство.
При така установеното от фактическа страна, съдът приема, че молбата на
директора на Дирекция ”Социално подпомагане” – Кула е процесуално
допустима – същата е направена от оправомощено лице по смисъла на чл.
26,ал.2 от Закона за закрила на детето до съответния районен съд по
седалището на Д”СП”, а разгледана по същество, молбата се явява
основателна.
При така установените обстоятелства, съдът приема следното от правна
страна:
Основанията за прекратяване на настаняването са посочени в чл. 29 от
ЗЗакрД. Според разпоредбата на чл. 29, т.9 от ЗЗкрД настаняването се
прекратява при промяна на обстоятелствата, свързани с детето, ако е в негов
интерес. Видно от приетия по делото социален доклад предвид напредналата
възраст и здравословните проблеми на бабата и дядото, същите не могат да
полагат необходимите грижи за детето. Налице е настъпило трайно
неразбирателство в отношенията им, като детето категорично не желае да
съжителства с тях. От друга страна лелята на детето, която е участвала в
отглеждането му от най – малка възраст, има желание и възможности да
3
отглежда детето, между нея и детето има изградена силна емоционална връзка
и детето се чувства много добре в нейното семейство, където живее и към
момента. С оглед на всичко това, съдът приема, че е в интерес на детето да
бъде прекратено настаняването му в семейството на неговите баба и дядо, тъй
като е налице условието, визирано в чл. 29, т.9 от ЗЗкрД, а с оглед
разпоредбата на чл.30, ал.1 от същия закон, настаняването се прекратява от
районния съд по искане на дирекция „Социално подпомагане”, каквото искане
се съдържа в исковата молба по делото.
Съгласно чл.25 ал.1, т.1 и т. 2 от ЗЗакрД, основание за настаняване на дете
извън семейството е налице, ако родителите са починали/т.1/ и/или без
основателна причина трайно не полагат грижи за детето/т.2/. От приложения
по делото социален доклад се установява, че майката е напуснала пределите
на страна, не поддържа никаква връзка с детето от години, а соченият за
биологичен баща на детето е починал.
По силата на разпоредбата на чл. 28, ал.4 ЗЗакрД при определяне на
мерките съдът е длъжен да следва поредността посочена в чл. 26, ал.1 от
същия закон.
От приетия по делото социален доклад, както и от приложената декларация
по чл. 24, ал.3 от Правилника за приложение на Закона за закрила на детето и
заявление до директора на ДСП се установява, че В. Т., която се самоопределя
като леля на детето и при което детето към момента е настанено по
административен ред, изразява желание да отглежда детето.
Детето също изразява желание да живее при В. Т. и заявява, че се чувства
много добре приета в нейното семейство.
На основание чл. 28, ал.5 ЗЗкрД задължително се посочва срока за
настаняването, като с оглед данните по делото, че майката на детето не се е
интересувала от него и няма контакт с него от много години, детето не познава
роднините си по майчина линия, соченият като биологичен баща е починал, а
неговите родители, които са отглеждали детето към момента са в напреднала
възраст и влошено здравословно състояние, съдът намира за подходящо този
срок да е до навършване на пълнолетие на детето, а ако учи - до завършване
на средно образование, но не повече от 20 годишната възраст на детето. Така,
съдът приема, че ще се гарантира една стабилност и сигурност за детето, която
е изключително важна за емоционалното му развитие, като в тази връзка
намира за необходимо да отбележи, че при желание и възможност от майката
да отглежда детето, същата може да сезират за това съда и да поискат
прекратяване на настаняването и преди изтичането на този срок.
При така установеното, съдът счита, че са налице основанията на чл. 29,т.9
ЗЗкрД за прекратяване на настаняване на детето в семейството на З. И. М. и П.
Т. М., както и че са налице основанията на чл. 25, т.1 и т.2 от ЗЗакрД за
настаняването му извън семейството, а именно в семейството на В. П. Т..
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА на основание чл. 30, ал.1 вр. с чл. 29,т.9 от Закона за закрила
на детето, постановената мярка за закрила на детето М.Ц. П., ЕГН **********
- настаняването му в семейството З. И. М., ЕГН ********** и П. Т. М., ЕГН
********** с постоянен и настоящ адрес: гр.Г., общ.Г., обл.В.,
ул."************"№3 по силата на Решение № 1 от 03.01.2019г. по
4
Гражданско дело № 356 от 2018г. по описа на Районен съд Кула.
НАСТАНЯВА на основание чл. 28 във вр. с чл. 26, във вр. с чл. 25, ал.1, т.1
и т.2 от Закона за закрила на детето М.Ц. П., ЕГН ********** в семейството
на В. П. Т., ЕГН **********, постоянен и настоящ адрес
гр.Г.,общ.Г.,обл.В.,ул."***********"№6 до навършване на пълнолетие на
детето, а ако учи - до завършване на средно образование, но не повече от 20
годишната възраст на детето.
На основание чл. 28, ал.4 от Закона за закрила на детето решението подлежи
на незабавно изпълнение.
На основание чл. 28, ал.6 от Закона за закрила на детето решението може да
бъде обжалвано от страните в седемдневен срок от връчването му пред
Окръжен съд – В..
Съдия при Районен съд – Кула: _______________________
5