№ 3086
гр. София, 12.09.2022 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО 4 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Петя Г. Крънчева Тропчева
при участието на секретаря Ваня Хр. Гаджева
и прокурора Н. С. А.
Сложи за разглеждане докладваното от Петя Г. Крънчева Тропчева Частно
наказателно дело № 20221100201127 по описа за 2022 година.
На именното повикване в 15:55 часа се явиха:
ОСЪДЕНИЯТ М. Б. – редовно призован, доведен от СЦЗ, се явява
лично и с адв. И. И. – от САК, назначен служебен защитник на осъдения по
настоящото производство.
В съдебна зала се явява и назначеният преводач по настоящото
производство А. А. Д. – заклет преводач от албански език на български език и
обратно.
НАЧАЛНИКЪТ на ЗАТВОРА–гр.София – редовно призован,
изпраща процесуален представител – М.М. – Инспектор IV степен
„Режимна дейност“ при СЦЗ, с представено по делото пълномощно.
СТРАНИТЕ /поотделно/: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ, като взе предвид становището на страните и наличието на
законоустановени предпоставки за даване ход на делото в днешното съдебно
заседание,
ОПРЕДЕЛИ
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
ПРОДЪЛЖАВА ХОДА НА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ
ПРОЦЕСУАЛНИЯТ ПРЕДСТАВИТЕЛ на Началника на Затвора –
гр. София М.М.: Представям актуална справка относно изтърпяната и
неизтърпяна част от наложеното на осъденият Б. наказание „Лишаване от
свобода“.
1
На Вас трябва да Ви е изпратен отговор от Началника на Затвора, с
приложени към него – актуален доклад от ИСДВР, както и други документи.
СЪДЪТ ДОКЛАДВА постъпил писмен отговор от Затвора – гр. София,
ведно с приложени към него документи, под формата на доклади, заповеди за
определяне на ИСДВР в Затвора – гр. София, за отделните времеви периоди,
както и Заповеди за предоставени награди на осъдения М. Б., които
ПРЕДЯВИ на останалите страни – за запознаване и становище.
СТРАНИТЕ /поотделно/: Запознахме се. Да се приемат.
СЪДЪТ, с оглед относимостта на изисканият и постъпил писмен
отговор от Затвора – гр. София, ведно с приложени към него документи, а
така също и на представената в днешното с.з. от процесуалния представител
на Началника на СЦЗ актуална справка относно изтърпяната и неизтърпяна
част от наложеното по отношение на осъденият М. Б. наказание „Лишаване от
свобода“ – към предмета на делото, СЧИТА, че тези документи следва да
бъдат приобщени към доказателствения материал по воденото производство,
в насока на което
ОПРЕДЕЛИ
ПРИЕМА като писмени доказателства постъпилите такива от Затвора
– гр. София, изпратени с писмен отговор от НС „СДВР“, от 12.08.2022 г., с
приложните към него – доклад от ИСДВР от 12.07.2022 г., съдържащ
указаната от Съда информация; заповеди на Началника на Затвора – гр.
София, за определяне на ИСДВР във връзка с обезпечаването на социалните
дейности и възпитателната работа с лишените от свобода лица в Затвора – гр.
София, за отделни времеви периоди; заповеди за предоставени награди на
осъдения М. Б. – № 46/01.02.2019 г. и № 184/25.04.2019 г., заедно с
приложените към тях докладни записки от ИСДВР, както и представената в
днешното с.з. от процесуалния представител на Началника на СЦЗ актуална
справка относно изтърпяната и неизтърпяна част от наложеното по
отношение на осъденият М. Б. – рег. № 82/12.09.2022 г.
СТРАНИТЕ /поотделно/: Няма да сочим други доказателства.
По ДОКАЗАТЕЛСТВАТА, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ
ПРОЧИТА и ПРИЕМА приложените в съвкупност по делото писмени
доказателства.
2
След като съобрази становището на страните, че няма да сочат нови
доказателства, нямат доказателствени искания, както и, че делото е изяснено
от фактическа страна, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ
ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО ПО СЪЩЕСТВО
ПРОКУРОРЪТ: Считам, че е налице първата предпоставка на чл.70,
ал.1, т.1 НК, както и втората такава, тъй като са налице достатъчно данни за
поправяне на осъденото лице, с оглед на което молбата на осъдения за УПО,
следва да бъде уважена.
ПРОЦЕСУАЛНИЯТ ПРЕДСТАВИТЕЛ на Началника на Затвора –
гр. София М.М.: Становището на Началника на СЦЗ е, че към момента
молбата на осъдения е неоснователна. Налице е само първата изискуема от
закона предпоставка – изтърпяно повече от половината от наложеното
наказание. По отношение на втората предпоставка, становището на
Началника на СЦЗ е, че от наличните доказателства не може да се направи
обоснован извод за постигане целите на чл.36 НК. Мотивите за това са
изложени в неговото становище и придружаващите документи, с оглед на
което моля да оставите молбата на осъдения за УПО, без уважение.
Адв.И.: Поддържам молбата и считам, че същата е основателна, тъй
като са налице и двете предпоставки за УПО.
По отношение на първата предпоставка – тя е изпълнена и към момента
осъденият е изтърпял над половината от присъдата си. Същият има само 1
осъждане.
По отношение на втората предпоставка – осъденият има адрес в Р К.,
като сме представили доказателство и за негов настоящ адрес в гр.София. По
делото има доказателства, които доказват, че със своето честно отношение
към труда, осъденият Б. е дал достатъчно доказателства за своето поправяне,
което би му помогнало и за бъдеща ресоциализация в обществото. Видно от
справките, още при постъпване в затвора, не се наблюдават от осъдения
агресивни прояви и признаци на несдържаност. Осъденото лице е в добри
отношения с всички. Налице са доказателства, че осъденият е съдействал и
помагал за преводи от сръбски, албански и турски език. При възлагане на
работа на осъдения, не са били констатирани каквито и да било нередности
при изпълнение на работата. Установено е, че рискът от вреди към
обществото е изключително нисък при едно бъдещо УПО. Налице са
заповеди, с които осъденият е бил награждаван, което отново е доказателство
за неговото положително корекционно поведение и за това, че рискът към
обществото, при едно УПО, е изключително нисък. Осъденият е открит към
позитивни влияния, приел е присъдата си за справедлива и в тази връзка, не
3
се очакват от него проблеми при ресоциализацията му извън Затвора. От
значение е и възрастта на осъдения – над 68 годишна, не малка за един
жизнен път, като няма доказателства за други негови осъждания или
противоправни прояви.
С оглед изложеното, моля да уважите молбата на осъдения за УПО.
ОСЪДЕНИЯТ М. Б. /в своя защита/: Няма какво да кажа. Поддържам
казаното от моя защитник.
СЪДЪТ ПРЕДОСТАВИ ПОСЛЕДНА ДУМА на осъдения М. Б.:
Поддържам казаното от защитника ми. Много ще съм благодарен, ако ме
освободите.
СЪДЪТ след съвещание, след като съобрази доводите на страните,
изложени в днешното съдебно заседание, както и доказателствените
материали по делото, намери за установено следното:
Производството е по реда на чл.437, ал.2, вр. ал.1 НПК, вр. чл.70, ал.1
НК.
Образувано е по повод депозирана молба от осъдения М. Б., с правно
основание чл.70, ал.1 и сл. от НК, за постановяване на условно предсрочно
освобождаване /УПО/ по отношение на конкретното осъдено лице, от
изтърпяване на остатъка от наложеното спрямо него наказание „Лишаване от
свобода“, в размер на 11 години.
В днешното съдебно заседание, прокурорът изразява становище, че са
налице законовите предпоставки за УПО на осъдения Б., както с оглед
изтърпяната част от наложеното му наказание, така и предвид данните за
неговото поправяне, с оглед на което счита, че молбата на осъдения Б. за
УПО, следва да бъде уважена.
В обратен аспект е становището на представителя на СЦЗ, който
приема, че молбата не следва да бъде уважена, тъй като е налице само
първата предпоставка за УПО, с оглед изтърпяно повече от половината от
наложеното на Б. наказание, като приема, че от наличните по делото
доказателства, не може да се направи обоснован извод за постигане целите на
чл.36 НК. Подкрепя изложените за това мотиви в отрицателното становище
на Началника на Затвора – гр. София, ведно с придружаващите го документи,
с оглед на което пледира молбата на осъдения Б. за УПО, да бъде оставена без
уважение.
В изложението си, защитата изтъква доводи за уважаване на така
депозираната молба от осъдения М. Б., предвид наличието и на двете
законови предпоставки за УПО. В тази връзка посочва, че още при
постъпването си в Затвора, осъдения е демонстрирал сдържано поведение, без
агресивни прояви, кето поведение продължава да проявява и към момента.
Акцентира, че при възлагане и изпълнение на работа на осъдения, не са били
констатирани каквито и да било нередности, като Б. е съдействал на
4
затворническата администрация и при извършвани преводи от сръбски,
албански и турски език. Обосновава, че рискът от вреди към обществото, е
изключително нисък при едно бъдещо УПО на конкретното осъдено лице,
какъвто е и този към рецидив. Заявява, че на осъденото лице са били
предоставени множество награди, което отново е доказателство за
положителният ефект от корекционната дейност, провеждане спрямо него.
Излага, че осъдения е открит към позитивни влияния, приел е присъдата си за
справедлива и в тази връзка, не може да се очакват от него проблеми при
ресоциализацията му извън Затвора. Акцентира и, че осъдения Б. е на възраст
над 68 годишна, не малка за един жизнен път, както и, че няма доказателства
той да е бил осъждан друг път, или да е имал други противоправни прояви, с
оглед на което моли да бъде уважена молбата му за УПО.
В своя защита и в последната си дума, осъденият Б. подкрепя
изложеното от своя защитник и моли да бъде УПО.
Въз основа на приложените по делото доказателства, СЪДЪТ
КОНСТАТИРА, че осъденият М. Б. е постъпил в Затвора – гр.София на
06.04.2018 г., преместен от затвора – гр. Бобов дол, като по отношение на
същия с начало 30.09.2016 г., е било приведено в изпълнение наложеното му
наказание 11 години „Лишаване от свобода“, определено му въз основа на
присъда на ОС–Кюстендил, постановена по НОХД № 36/17 г. по описа на
ОС–Кюстендил, с която същият е бил признат за виновен за извършени от
него престъпления по чл.242, ал.4, вр. ал.2, пр.1, вр. чл.26, ал.1 НК и по
чл.354а, ал.2, изр.2, вр. ал.1, изр.1 НК, за които престъпления, на основание
чл.23, ал.1 НК, му е било определено едно общо наказание в размер на 11
години „Лишаване от свобода“, следващо да бъде изтърпяно при
първоначален „Строг“ режим.
Съгласно приложените материали и в частност приобщената в
днешното с.з. актуална справка от Затвора–гр.София относно изтърпяната и
неизтърпяна част от наложеното спрямо Б. наказание „Лишаване от свобода”,
СЪДЪТ УСТАНОВЯВА, че към момента, от така определеното на осъдения
наказание в размер на 11 години, същият е изтърпял фактически – 5 години,
11 месеца и 12 дни; от работа – 07 месеца и 12 дни, или всичко – 6 години, 06
месеца и 24 дни, който срок фактически изтърпяно наказание, съотнесен към
разпоредбата на чл.70, ал.1, т.1 НК, приложима в конкретният случай с оглед
правната квалификация на престъплението, за което Б. е осъден, следва да се
приеме като относим досежно наличието на първата формална предпоставка
за постановяване на УПО, доколкото Б. е изтърпял фактически много повече
от ½ от определеното му наказание в размер на 11 години „Лишаване от
свобода”, като остатъкът, който следва да търпи, се равнява към момента на
04 години, 05 месеца и 06 дни.
Що се отнася до останалите предпоставки, регламентирани в закона,
във връзка с преценка дали са налице основанията за УПО на осъдения,
следва да се имат предвид обстоятелствата, визирани в нормата на чл.439а,
ал.1 НПК, а именно – тези, които сочат на положителна промяна на осъденото
5
лице, като добро поведение, участие в трудови, образователни, обучителни,
квалификационни или спортни дейности, в специализирани програми за
въздействие, общественополезни прояви. Освен това, положителни данни и
доказателства за осъдения, следва да се установят и от оценката за същия по
реда на чл.155 ЗИНЗС, работата по индивидуалния план за изпълнение на
присъдата по чл.156 ЗИНЗС, както и от всички други източници на
информация за поведението на осъдения по време на изтърпяване на
наказанието „лишаване от свобода”.
По настоящото производство, СЪДЪТ ИЗИСКА допълнителни
доказателства, освен първоначално приложените към досието на осъденото
лице, които доказателства, представени от затворническата администрация,
бяха приети в хода на настоящото съдебно производство и които отразяват
актуалните данни за личностното и поведенческо проявление на Б. по време
на престоя му в пенитенциарните заведения. Въз основа на всички
приобщени по делото доказателства, СЪДЪТ НАМИРА, че са налице
изискуемите по закон такива, от които да се счете, че е налице и другата
предпоставка за УПО на конкретния осъден, предвид изведения от Съда
довод за настъпил при този осъден целян, положителен поправителен ефект,
вследствие на провежданата спрямо него корекционна работа.
В тази връзка, въпреки отрицателното становище на затворническата
администрация, СЪДЪТ ПРИЕМА, че доказателствата по делото изобилстват
от положителни данни за осъдения, за неговото напълно реално и
одобрително поведение по време на престоя му в местата за лишаване от
свобода, и за устойчива нагласа на осъдения към спазване на строгите
правила и ред в тези места. Така се установява от приложените доклади от
ИСДВР, че Б. е постъпил първоначално в Затвора–гр.Бобов дол, като е бил
настанен в зона с повишена сигурност, която е ограничавала в значителна
степен възможностите за включването му в определени дейности. В тази
връзка, поради липса на възможност за устройването на осъдения Б. в трудов
процес предвид режимните ограничения, същият не е работил по време на
престоя си в Затвора – гр. Бобов дол, както и не е бил включван в
специализирани програми за въздействие или в някакъв учебен процес.
Независимо от това, обаче, по време на малкия, няколко месечен период на
пребиваване в конкретния осъден в това пенитенциарно заведение – 2 месеца
и 19 дни, затворническата администрация е потвърдила, че осъдения Б. е бил
с добро положително поведение, като не е регистрирано проблемно такова и
участие в субкултурата; спазвал е правилата на Вътрешния ред и на ЗИНЗС,
поради което и спрямо същия не са били налагани дисциплинарни наказания.
Впоследствие, осъдения М. Б. е преведен безсрочно в Затвора – гр.
София, за доизтърпяване на наложеното му наказание. Тук следва да се
отчете, че във всички приложени по делото доклади от ИСДВР, което
длъжностно лице при затворническата администрация има най-пряк контрол
и наблюдение върху поведението на осъдения по време на престоя му в
затвора, се посочва, че от началото на постъпването на осъдения в Затвора –
гр. София, поведението му се е отличавало със сдържаност и
добронамереност към останалите лишени от свобода, като същият е бил с
6
положителна нагласа за изпълнение на присъдата, съобразно възможностите
си. Изтъква се, че владеенето от страна на осъдения Б. на български език на
добро ниво, е способствало за по-бързото му адаптиране към средата в
Затвора и е улеснявало неговата социализация след общността. При осъдения
от самото начало до сегашния момент, не са наблюдавани агресивни прояви и
признаци на агресивна несдържаност; съумявал е да сдържа емоциите си, да
поддържа добри отношения с голяма част от лишените от свобода, като
демонстрира уважително отношение и към пенитенциарните служители.
Изтъква се, че осъденият е съдействал при превод от сръбски, албански и
турски езици, като по време на престоя си е бил награждаван четирикратно,
заповедите от които награди са приложени към затворническото досие досие.
Посочва се, че същият е изпълнявал различни трудови дейности, които
длъжности са били съобразени с неговия здравословен статус и възраст, като
при изпълнение на възложените му задачи и задължения, не са констатирани
никакви нередности – факт, който между впрочем се отчита както в
първоначалния доклад на ИСДВР от 15.03.2022 г., така и в последващо
изготвените такива от месеците юни и юли 2022 г. Конкретизира се, че Б. е
положително настроен към корекционната дейност, като още първоначалната
оценка на риск от рецидив е в ниска степен – 35 т. При осъдения са били
отчетени рискови зони – „Управление на финанси и доходи“, „Емоционални
проблеми“ и „Умения за мислене“. Извода на ИСДВР е, че при осъдения М.
Б., по време на престоя му в СЦЗ, се наблюдава устойчива линия на
поведение и са налице положителни резултати от провеждания спрямо него
корекционен процес, като се препоръчва поведението му да бъде
проследявано при условията на облекчен режим.
Въз основа на допълнително изисканите от Съда доказателства се
установява, че по отношение на Б. са отчетени положителни резултати във
връзка със заложените цели и задачи, като към 15.04.2021 г. е извършено
препланиране на присъдата му, предвид отчетената положителна промяна в
зона „Начин на живот и обкръжение“, тъй като при осъдения не е
наблюдавано безразсъдно и рисково поведение за голям период от време,
точките в която зона са редуцирани с 1 пункт надолу. При последното
планиране на присъдата на осъдения Б. през м. 04.2022 г., е заложена работа в
зоните „Умения за мислене“ и „Емоционални проблеми“, като е отчетена
положителна промяна в първата от тези зони, както и в зона „Трудова
заетост“, в които точките са редуцирани с по 1 пункт надолу. Съдът
установява, че по отношение на констатираната при осъдения дефицитната
зона „Емоционални проблеми“, оценката не е била снижена, доколкото Б. е
бил настанен в специализирано медицинско заведение за психичноздравни
проблеми, като е отчетено и, че при него все още се наблюдава емоционален
стрес и тревожност; изживява стресови ситуации по неблагоприятен за
психичното му състояние начин, тъй като задържа проблемите в себе си и с
неохота споделя на някого какво го притеснява и тревожи. СЪДЪТ в тази
връзка категорично не приема, че това са показатели, които следва да се
отчитат като отрицателни за осъденото лице, доколкото са свързани изцяло с
индивидуалната психологическа нагласа на същия и с начина на изживяване
7
на емоциите – характеристики, които не следва да влияят негативно върху
оценката за същия. Този начин не е свързан с агресия и враждебност, или с
други укорими нагласи, а с личната структура на лицето да приема и да
изживява дадени житейски ситуации, зародиша на която е заложен още при
раждането, възпитанието и впоследствие утвърждаването на лицето като
личност, поради което и корекция в тази зона на тази плоскост трудно би
могла да бъде оказана, още повече, че описаните емоционални изяви на
осъдения, според Съда, нямат оценъчен негативен елемент.
Същевременно, изложената преценка на ИСДВ относно тази зона
„Емоционални проблеми“, отчетена като дефицит за осъдения, настоящият
съдебен състав приема, че не е правилна, поради пълната й
противоположност с извършената актуална, експертна, психологична оценка
от инспектор – психолога при Затвора – гр. София, приобщена към
доказателствения материал по делото, в която между впрочем се посочва, че
Б. е емоционално стабилен; няма индикации за агресивна предразположеност
и враждебни нагласи както в поведенческо, така и в когнитивно ниво; при
него е налице способност да упражнява контрол над афектите и да избягва
прояви на вербална и физическа агресия. В така направената експертна
оценка всъщност се съдържат изцяло положителни характеристики за
волевата, емоционална и психологична изява на конкретния осъден. Така
специалист – психолога отчита, че при изследването на Б., се наблюдава, че
същия е със спокойно, ведно настроение; с ясно съзнание и изразени мнения и
позиция, като мисловният процес при него протича с нормален темп,
смислово и логически свързан е; без налудна продукция в него. Посочва се, че
Б. е психо-моторно напълно овладян; ориентиран е за време, място и
собствена личност. При осъдения не се наблюдават качествени и
количествени разстройства на волята; напълно способен е да извършва
съзнателно различни дейности, насочени към осъществяване на
предварително поставени цели, като е последователен и методичен. При
осъдения не се отчита наличие на болестно разстройство от количествен
характер на активното внимание, от които се извежда, че е способен
съзнателно да се насочва и съсредоточава към поставени задачи и проблеми.
Психологът констатира още една положителна характеристика на конкретния
осъден, която не може да бъде подмината без нужното внимание, относима до
преценката, че осъдения Б. в поведенчески план се изявява като
непретенциозна личност, с реални изисквания както към околните, така и към
себе си; проявява търпеливост и устойчивост на провокации; има позитивно
отношение към бъдещето и притежава способност да извлича доброто от
всяка ситуация; изявява се като внимателен и разумен, със способност да
гледа на ситуацията в дългосрочен план и в дълбочина. На база на
психологическия анализ се отчита, че при Б. няма завишени нива на
криминогенни нужди; няма депресивни състояния; няма суицидни или други
автодеструктивни прояви; не страда от социална тревожност; няма данни за
зависимост към алкохол и психоактивни вещества; при него не са налични
данни и за психично разстройство или друга форма на емицонален дистрес. С
оглед изложеното и предвид положителните резултати от провежданата
8
корекционна дейност, отчитайки и липсата на индикации за прояви на
рецидивизъм на правонарушението, както и на такива за проблеми при
социализацията на Б. извън местата за лишаване от свобода, специалист –
психологът заключава, че евентуалното положително развитие на молбата на
осъдения за УПО, би подействало благоприятно на лицето в пълна степен.
В докладите на ИСДВР, относно другата констатирана дефицитна зона
при осъдения – „Умение за справяне с финансите“, се отчита, че същият
разчита основно на финаскова подкрепа на близките си, което според СЪДА
не може да бъде прието за негативна нагласа, доколкото и ИСДВР е отчел, че
всъщност Б. не получава доход от работа в затвора. Същевеременно, в
няколко доклади, приложени по делото, в контраст от изложената негативна
преценка от ИСДВР относно тази проблемна зона, се посочва, че на осъдения
е била възлагана работа, съобразена с неговата възрост и физически
възможност – бил е назначен като „Библеотекар на 10-та група“ и като
„Отговорник кухненски блок“. И на двете места е отчетено, че Б. се е справял
добре с възложените му задачи; изпълнявал е съвестно и отговорно
трудсовите му задължения, като не е констатирано нарушение на трудовата
дисциплина, на установените режимни правила и изисквания от осъденото
лице. В тази връзка, за отговорно отношение към трудовата дейност, СЪДЪТ
отчита, че Б. е бил поощряван от администрацията на Затвора – София, чрез
предоставени му награди, които са приложени към досието на конкретното
осъдено лице.
СЪДЪТ констатира, че във връзка с провежданата корекционна
дейност спрямо Б., в първоначалния план на присъдата е било заложено като
форма на корекционно въздействие, включването на същия в целева програма
и в специализирани програми, с оглед на което Съдът изиска допълнителна
информация от СЦЗ дали реално такива форми на въздействия са прилагани
по отношение на конкретния осъден. В тази връзка, в постъпилия писмен
отговор от 12.08.2022 г. и в доклада на ИСДВР от м.06, 2022 г., се
конкретизира, че осъденият не е бил включван в такива програми поради
неутвърждаване на специализирана програма за работа с чужди грагдани, от
Главния директор на ГД „ИН“, с оглед на което спрямо осъдения е бил
приложен индивидуален подход , съобразно наличните му ресурси и е
включен в друдова дейност. В този смисъл, отсъствието на възможност за
участието на Б. в специализирани програми за въздействие, е извън неговата
воля и желание, което не следва да рефлектира негативно върху преценката
на Съда за извършваната корекционна работа спрямо него и повлияването му
от тази дейност, доколкото е изцяло в зависимост, принадлежаща и поставима
в случая от затворническата администрация.
СЪДЪТ счита, че с оглед предоставените му възможности и условия по
време на престоя му в местата за лишаване от свобода, осъдения Б. е
демонстрирал цялостно добро поведение – факт, който не се отрича и от
длъжностните лица в тези места, с изключение на периода през 2019 г., когато
осъдения е бил санкциониран за притежаване на неразрешени вещи, но с
оглед периода от време до сега и затвърдената положителна линия на
поведение, тези наказания вече са заличени. Същия е положително настроен
9
към всички форми на въздействие, насочени към изпълнението на плановете
на присъдата; спазва изрядно установения в пенитенциарното заведение
вътрешен ред; включвал се е в различни спортни спрояви, предимно
футболни мачове, турнири по шах и табла. В тази връзка, констатацията,
направена от затворичнеската администрация в последно постъпилия писмен
отговор, в насока, че все още следва да продължи корекционната работа с
осъдения, доколкото се приема, че Б. частично разпознава проблемите, което
затруднява в известна степен адекватното им разрешаване; че формално
осъзнава последиците от собственото си поведение, въпреки наченките на
самокритичност и целепологане, свързано с поставянето на краткосрочни и
адекватни цели, както и, че формално разбира вижданията на другите, но е
склонен към ригидност в мисленето си, е според настоящият съдебен състав
повърхностна и неубедително изводима въз основа на приложените по делото
доказателствени източници. Налице е привидност на изразеното отрицателно
становище на Затворническата администраци относно нуждата от
продължаване корекционното въздействие върху осъдения Б., преддвид
настъпилия според този съдебен състав утвърдителен модел на поведение,
което налага мнението, че целите на наложеното на Б. наказание, са изцяло
изпълнени, поради което не е налице отчетлива необхоД.ст от
продължаващото пребиваване на този осъден в пенитенциарното заведение, с
оглед на което това отрицателно становице на Началника на Затвора – гр.
София, поддържано в днешното с.з. от неговия процесуален представител, не
може да бъде поставено в основата на изводите на съда за това, че следва
спрямо М. Б. да продължи корекционната дейност и занапред, доколкото
СЪДЪТ отчита една стабилна поведенческа характеристика при този осъден,
която не търпи укор, а напротив – позитиви, от които същият и правилно се е
възползвал чрез молбата за условно предсрочно освобождаване. СЪДЪТ
отчита напълно положителна и убедителна тенденция в развитието на
осъденото лице към спазване на всички строги изисквания по време на
престоя му в местата за лишаване от свобода и към бъдещо спазване на
обществено-приемливите и правомерни норми, към демонстриране на
желание и нагласа за бъдещ законосъобразен начин на живот, още повече, че
по делото е налице писмено доказателство – нотариална декларация за
възможност осъденияда живее на адрес в гр. София. Липсата на каквото и да
било дисциплинарно нарушение от страна на Б. по време на престоя му в
местата за лишаване от свобода /доколкото по-горе бе отчетено, че
наложените на Б. през 2019 г. дискциплинарни наказания за държане на
забранени вещи, са вече заличени , от която година до настоящи момент,
няма данни при същия да са констатирани каквито и да е отрицателни
поведенчески проявления, за които да е бил дисциплинарно наказван/, както и
ниските оценки на риска от вреди и от рецидив – 32 т., съгласно приложения
доклад от 12.07.2022 г., сами по себе си сочат, че този осъден е приел
отговорността за собственото си противоправно поведение в миналото;
осъзнал е поуката от тази противоправност, посредством провежданата
спрямо него корекционна работа, доказала необходимия превъзпитателен
ефект върху личността на конкретното осъдено лице.
10
Сериозно отношение към преценката за нагласите на Б. към осмисляне
на миналите му грешки, за които търпи наложеното спрямо него ефективно
наказание "Лишаване от свобода" и поуката от това да води занапред
правомерен начин на живот, без да е налице при осъдения личностна нагласа
към бъдещо криминилизиране, СЪДЪТ отчете всъщност не само от така
изложеното в писмените доказателства, но и от факта, както правилно бе
отчетен от защитата в днешното съдебно заседание, че това е първо осъждане
на Б. – при това с наказание в сериозно завишен размер, поради което приема
същото за изолирана проява в неговия живот, доколкото няма данни същият
да е бил съден за каквото и да е друго престъпление преди това, с оглед на
което настоящия съдебен състав аргументира, че всъщност липсват негативи,
от които да се изведе, че отрицателното становище на СЦЗ относно не
достатъчно убедителни доказателства за поправянето на осъденото лице, е
правилно и обосновано. Напротив, Съда отчита една изключително
последователна, утвърдителна и устойчива, положителна характеристика при
осъдения по време на целия му престой в местата за лишаване от свобода;
множество предоставените му награди; налчие на изцяло положителни данни,
с оглед трудовата ангажираност на Б. по време на този престой, предвид което
настоящия съдебен състав приема, че при всички тези позитиви, които са
достатъчно добре обезпечени чрез приложените по делото доказателствени
източници, отрицателното становище на затворническата администрация, за
необхоД.ст от продължаващо пребиваване на този осъден в пенитенциарното
заведение, е по-скоро безаналитично, изложено при липса на конкретни
аргументи – кое налага като мотив и нужда М. Б. да продължава да бъде
контролиран в условията на тази изолирана среда.
В този смисъл настоящия съдебен състав прие, че молбата на осъдения
Б. за УПО, се явява основателна, с оглед дадените утвърдителни
характеристики за осъдения както в докладите на ИСДВР, така и в
актуалната, експертна психологична оценка, а така също и въз основа на
останалите приложени по делото писмени доказателства. СЪДЪТ счита, че са
налице добри възможности и ресурси за ресоциализация на осъдения в
свободни условия предвид проведената спрямо него ефективна корекционна
дейност и съобразно нея – напълно положителните промени в поведението на
конкретния осъден; наличие на позитивна нагласа за законосъобразен начин
на живот, което СЪДЪТ приема за достатъчно доказателство в полза извода,
че изтърпяното от Б. наказание до момента, е изпълнило своите цели и дава
възможност той да се ресоциализира в условията на нормален, естествен
живот.
Действително, немалък е остатъка от наложеното спрямо Б. наказание –
към момента 4 години и 5 месеца, но същият не може да обуслови на
самостоятелно основание причина за неуважаване на депозираната молба,
още повече, че СЪДЪТ прие, че всъщност осъдения достатъчно добре е
осмислил необхоД.стта от това да води правомерен начин на живот за в
бъдеще, доколкото поправителния ефект от изпълняваното спрямо него
наказание, според този съдебен състав, е реално настъпил. В този смисъл,
настоящия съдебен състав прие, че доказателствата за поправяне на осъдения
11
Б. са устойчиви и категорични. Наложеното спрямо него наказание и
изтърпяно до момента, е в нужната степен осмислено, като са налице
утвърдително позитивни данни и нагласи при конкретния осъдения, с оглед
на което искането на осъденото лице за УПО, следва да бъде уважено.
За затвърждаване на положителната линия на поведение на М. Б.,
СЪДЪТ намира, че следва при условно предсрочното му освобождаване, да
бъде постановено и изпълнение на една пробационна мярка, предвидена в
закона, за да бъде отразена в цялост позитивната тенденция за промяна в
мисленето и поведението на осъдения и занапред, като на същия бъде
предоставена възможност за отговорно обществено поведение и спазване на
добрите нрави в обществото, в който смисъл СЪДЪТ счита, че тази мярка
следва да бъде „Задължителни периодични срещи с пробационен служител“
за срок от 2 години, който ще окаже и допълнително положително
въздействие върху нагласите за бъдещия начин на живот на конкретния
осъден. В контекста на изложеното, СЪДЪТ отчита както възрастта на
лицето, така и от приложената декларация от лицето М.Н., живуща във
фактическо съжителство с осъдения, с декларирана възможност за изцяло
пребиваване на същия на територията на страната на адрес в гр.София, ж.к.
“*******3, на който адрес като живущ, осъдения ще може да бъде
допълнително контролиран чрез посочената пробационна мярка, с цел
стабилизиране на неговата личностнова и поведенческа нагласа.
Така, като отчете всички свои съображения, одобрителната,
характеристика за цялостното положително поведение на осъденото лице в
местата за лишаване от свобода и доказателствата за трайно, устойчиво и
реално поправяне на същия в нужната степен, настоящият съдебен състав
прие, че молбата на М. Б. се явява основателна и следва да бъде уважена, в
който смисъл и на основание чл. 440, ал. 1 НПК, вр. чл. 70, ал. 1 и ал. 6 НК,
ОПРЕДЕЛИ:
ОСВОБОЖДАВА УСЛОВНО ПРЕДСРОЧНО осъдения М. Б. –
роден на ******* г. в гр.Д., Р К., албанец – косовар, гражданин на Р К.,
семейно положение – вдовец /живущ по негови данни във фактическо
съжителство/, осъждан, със средно образование, безработен преди
задържането, с постоянен адрес по местоживеене – гр.Д., Р К., ул.
„*******старо име “*******, с настоящ адрес по местоживеене – гр.София,
ж.к. “******* – от изтърпяване на останалата част от наложеното му
наказание „Лишаване от свобода“ в размер на 11 години, а именно – остатък
в размер на 4 години, 5 месеца и 6 дни.
На основание чл.70, ал.6 НК, ОПРЕДЕЛЯ изпитателен срок в размер
на остатъка от наказанието, а именно – 4 години, 5 месеца и 6 дни.
На основание чл.70, ал.6, вр. чл.42а, ал.2, т.2 НК, НАЛАГА по
12
отношение на осъдения М. Б. пробационна мярка „Задължителни
периодични срещи с пробационен служител“ – за срок от 2 години.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване и на протест в 7 – дневен
срок от днес пред САС, по реда на Глава 22 НПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО следва да бъде изпълнено незабавно след изтичане
срока на обжалване и/или на протестиране, освен ако подаденият протест и
жалба, не са в интерес на осъденото лице.
За явяване и извършения превод в днешното с.з. от преводач А. А. Д.,
СЪДЪТ ОПРЕДЕЛЯ възнаграждение в размер на 200 лв., платими от
бюджета на съда, за което да се издаде 1 бр. РКО.
Протоколът е изготвен в открито съдебно заседание, което приключи в 17.05
часа.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
Секретар: _______________________
13