РЕШЕНИЕ
№ 2289
гр. София, 15.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 96-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на седемнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:КИРИЛ Г. ДИМИТРОВ
при участието на секретаря Д. ЦВ. Г.
като разгледа докладваното от КИРИЛ Г. ДИМИТРОВ Административно
наказателно дело № 20241110201846 по описа за 2024 година
За да се произнесе, съдът взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и следв. от ЗАНН.
С наказателно постановление № 23-4332-007682/10.05.2023 г., издадено от
началника на Група към ОПП-СДВР, на А. К. Б. са наложени
административни наказания „глоба“ в размер на 200 лева и „лишаване от
право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца за извършено административно
нарушение по чл. 140, ал. 1 ЗДвП, изразяващо се в това, че на 20.02.2023 г.,
около 01.14 часа, в гр. София, по ул. „Иван Димитров -Куклата“ с посока на
движение от ул. „Спътник“ към ул. „Ропотамо“ управлява л.а. „.......“ с рег. №
.........., който е със служебно прекратена регистрация по чл. 143, ал. 15 ЗДвП,
считано от 02.02.2023 г.
Срещу горепосоченото наказателно постановление е подадена жалба от
санкционираното лице А. К. Б., с която се иска неговата отмяна. Твърди се, че
в хода на административнонаказателното производство са допуснати
съществени процесуални нарушения, доколкото в АУАН и НП не са описани
обстоятелствата при извършване на нарушението. Твърди се, че АНО не е
изложил мотиви защо счита, че е осъществен състав на административно
1
нарушение, доколкото СРП е приела, че няма извършено престъпление.
Изложено е, че в АУАН и НП не е описано дали е издавана и кога заповед за
спиране от движение на управлявания от жалбоподателя автомобил, нито
такава реално му е била връчвана. Твърди се, че собственикът на автомобила
не е получавал уведомление от ОПП-СДВР за служебно прекратената
регистрация на автомобила, поради което процесното деяние не е
осъществено виновно. С оглед на изложеното, от съда се иска да отмени
обжалваното НП като незаконосъобразно, като му присъди направените по
делото разноски за адвокатско възнаграждение.
В хода на съдебното производство наказващият орган не се явява и не
изпраща процесуален представител. В представени писмени бележки от
упълномощен юрисконсулт към СДВР са изложени съображения по същество
на правния спор, като се претендира юрисконсултско възнаграждение.
Жалбоподателят поддържа в хода на съдебното производство подадената
жалба по изложените в нея съображения. В допълнение е посочено, че не е
уведомен по надлежния ред, поради което и не е променил регистрацията на
автомобила си.
Софийски районен съд, намира, че жалбата е процесуално допустима,
доколкото е подадена в законоустановения 14-дневен срок от процесуално
легитимирана страна и срещу акт подлежащ на съдебен контрол. Следва да се
посочи, че в случая не е изпълнена процедурата по редовно връчване на НП
на жалбоподателя, поради което подадената от него жалба следва да се
приеме за депозирана в законоустановения срок. Същевременно, не е налице
и хипотезата на връчване на НП по чл. 58, ал. 2 от ЗАНН, доколкото, макар и
нарушителят да не е бил намерен на посочения от него адрес в гр. ........., е бил
известен новият му адрес – гр. ......... (ДЗ от 14.11.2023 г.). В този смисъл не
може да се приеме, че са изпълнени описаните в закона предпоставки, а
именно новият адрес на нарушителя да е неизвестен, за да се приеме, че е
налице хипотезата за редовно връчване по чл. 58, ал. 2 от ЗАНН. Нещо
повече, в случая служителите на СДВР са имали и телефонния номер на
жалбоподателя, чрез който са говорили с него, като не е установено
последният да не е пребивал на известния адрес в гр. София. С оглед на това,
в случая органите на реда са разполагали с актуалния адрес на
жалбоподателя, поради което е следвало да му връчат атакуваното НП. По
2
тези съображения, следва да се приеме, че процесната жалба е подадена в
законоустановения срок.
След като обсъди доводите в жалбата, както и тези, изложени от страните в
съдебно заседание‚ в контекста на събраните по делото доказателства и след
като в съответствие с разпоредбите на чл. 84 ЗАНН, вр. чл. 314 НПК съдът
провери изцяло правилността на атакуваното наказателно постановление,
констатира, че са налице основания за неговата отмяна. Съображенията на
съда за това са следните:
Въз основа на събраните по делото доказателства съдът приема следната
фактическа обстановка:
На 01.12.2022 г. А. К. Б. закупил лек автомобил марка „.......“, модел „........“
с рег. № ........... В законоустановения двумесечен срок А. К. Б. не
пререгистрирал автомобила в ОПП-СДВР, където се водил на отчет, поради
което на 02.02.2023 г. на основание чл. 143, ал. 15 ЗДвП ОПП-СДВР служебно
прекратила регистрацията му чрез отбелязване в автоматизираната
информационна система.
На 20.02.2023 г., около 01.14 часа, в гр. София, по ул. „Иван Димитров-
Куклата“ с посока на движение от ул. „Спътник“ към ул. „Ропотамо“ А. К. Б.
управлявал горепосочения л.а. марка „Фолксваген“ с рег. № СВ 0740 ТТ, като
пред блок № 53 бил спрян за проверка от служители на ОПП-СДВР – св. А.
М. К. и колегата му Н. Г. Б. Последните извършили проверка на автомобила,
като установили, че същият е дерегистриран. При извършената проверка чрез
ОДЧ към ОПП-СДВР било установено, че управляваният от А. Б. автомобил е
със служебно прекратена регистрация считано от 02.02.2023 г.
На място св. А. М. К., на длъжност „младши автоконтрольор“ при ОПП-
СДВР, съставил срещу А. К. Б. АУАН № ...../20.02.2023 г. за извършено от
последния административно нарушение по чл. 140, ал. 1, пр. 1 ЗДвП.
Служител на ОПП-СДВР изпратил преписката на 01 РУ-СДВР за
извършване на проверка за извършено престъпление по чл. 345, ал. 2 НК.
С постановление от 13.04.2023 г. на прокурор от СРП било отказано
образуването на досъдебно производство за престъпление от общ характер по
пр. пр. № ......./2023 г. по описа на СРП поради несъставомерност на
извършеното от А. Б. деяние по чл. 345, ал. 2 НК. Със същото постановление
3
преписката била изпратена на началника на ОПП-СДВР за извършване на
преценка за налагане на административно наказание за така извършеното
деяние.
Въз основа на постановлението на СРП и приложените материали по пр.
пр. № 19093/2023 г. по описа на СРП било издадено Наказателно
постановление №....../10.05.2023 г. от началника на Група към ОПП-СДВР, с
което за извършено административно нарушение по чл. 140, ал. 1 ЗДвП на А.
К. Б. били наложени административни наказания „глоба“ в размер на 200 лева
и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца.
Така изложената фактическа обстановка се установява по безспорен начин
от събраните по делото доказателства и доказателствени средства, а именно:
показанията на свидетеля А. М. К.; справка АИС-КАТ по отношение на
собствеността на процесния лек автомобил; писмо от ОПП-СДВР; материали
по пр. пр. № ......./2023 г. по описа на СРП и Заповед № ......../02.12.2021 г.,
издадена от министъра на вътрешните работи.
Настоящият съдебен състав счита, че възприетата от съда фактическа
обстановка е безспорно установена от събраните по делото доказателства. От
показанията на св. А. К., които съдът кредитира изцяло, се установява, че на
20.02.2023 г. е извършена проверка на процесния автомобил, като същият е
управляван от жалбоподателя А. Б.. От приложената по делото справка от
ОПП-СДВР се установява, че на 01.12.2022 г. А. Б. е придобил собствеността
на процесния л.а. „Фолксваген“, като предвид непререгистрирането му в
законовия срок, на 02.02.2023 г. регистрацията на същия е била служебно
прекратена на основание чл. 143, ал. 15 ЗДвП. Следва да се посочи, че по
делото не се събраха доказателства, че А. Б. е знаел към датата на
управлението на автомобила, че регистрацията на последния е била служебно
прекратена от органите на МВР и то на дата 02.02.2023 г. В този смисъл не
допринасят за изясняване на това обстоятелство и показанията на свидетеля
К., който няма спомен жалбоподателят да му е завявал по време на
проверката, че знае за прекратената регистрация на автомобила.
Съдът кредитира и приложените по делото писмени доказателства,
приобщени от съда на основание чл. 283 НПК, като относими към предмета
на доказване по делото.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна
4
страна следното:
Преди съдът да направи проверка на материалната законосъобразност на
обжалваното наказателно постановление, същият дължи проверка дали
издадените АУАН и НП отговарят на процесуалните изисквания на закона. В
този смисъл следва да се отбележи, че процесният АУАН и обжалваното НП
са издадени от материално компетентни лица по смисъла на закона,
доколкото по делото е приложен документ, удостоверяващ компетентността
им – т. 2.1, вр. 1.3.1 и т. 3.10 от Заповед ....../02.12.2021 г. на министъра на
вътрешните работи. Същевременно, АУАН и НП са издадени при
съблюдаване на визираните в разпоредбата на чл. 34, ал. 1 и ал. 3 ЗАНН
давностни срокове, като съдържат всички реквизити, посочени в нормите на
чл. 42, ал. 1 и чл. 57, ал. 1 ЗАНН, поради което обжалваното НП е съобразено
с изискванията на процесуалния закон.
Съдът намира за неоснователни възраженията на жалбоподателя, че в
АУАН и НП не е описано извършеното административно нарушение и
обстоятелствата при осъществяването му. От внимателния прочит на АУАН и
НП се установява, че в същите е описано на коя дата и на кое място А. Б. е
управлявал процесния автомобил, като недвусмислено е посочено, че същият
е бил със служебно прекратена регистрация на основание чл. 143, ал. 15 от
ЗДвП, считано от 02.02.2023 г. В този смисъл в АУАН и НП са описани
всички факти и обстоятелство, които са относими към съставомерните
признаци на вмененото на жалбоподателя административно нарушение по чл.
140, ал. 1, пр. 1 от ЗДвП. Не е нужно в АУАН и НП да се посочва въз основа
на какъв административен акт е била прекратена регистрацията на процесния
автомобил, доколкото ясно е посочено, че същата е била служебно
прекратена. Още повече, самото прекратяване се извършва чрез отбелязване в
АИС, като не се издава административен акт в тази насока. Абсолютно
неотносимо към съставомерността на процесното административно
нарушение е и посочването в АУАН и НП дали има издадена ЗППАМ
относно спиране от движение на автомобила, доколкото се касае за съвсем
отделно производство, свързано с прилагане на принудителна
административна мярка като последица от извършеното административно
нарушение.
При проверка на материалната законосъобразност на обжалваното
5
наказателно постановление, съдът счита, че жалбоподателят А. К. Б. е
осъществил от обективна страна състава на вмененото му административно
нарушение по чл. 140, ал. 1 ЗДвП.
Съгласно посочената разпоредба, по пътищата, отворени за обществено
ползване, се допускат само МПС и ремаркета, които са регистрирани и са с
табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. От
събраните по делото доказателства по несъмнен начин се установи, че на
20.02.2023 г., а именно момента на управление на процесния автомобил марка
„.......“ с рег. № ...... от страна на А. Б., същият е бил с прекратена по реда на
чл. 143, ал. 15 ЗДвП регистрация. Съгласно нормата на чл. 143, ал. 15 ЗДвП с
отбелязване в автоматизираната информационна система, служебно се
прекратява регистрацията на вече регистрирано пътно превозно средство на
собственик, който в 2-месечен срок от придобиването му не изпълни
задължението си да регистрира превозното средство. В настоящия случай е
установено, че собственикът на автомобила А. Б. не е регистрирал същия след
придобиването му на 01.12.2022 г., поради което на 02.02.2023 г.
регистрацията му е служебно прекратена.
С оглед на така събраните доказателства, жалбоподателят А. К. Б. е
осъществил от обективна страна състава на вмененото му административно
нарушение, тъй като е управлявал МПС, което не е регистрирано по
надлежния ред (същото е със служебно прекратена регистрация, считано от
02.02.2023 г.).
Съдът обаче счита, че жалбоподателят А. Б. не е осъществил вмененото му
административно нарушение от субективна страна. По аргумент на
противното от разпоредбата на чл. 7, ал. 2 ЗАНН, процесното
административно нарушение може да бъде извършено и при двете форми на
вина – умисъл и непредпазливост. Нарушението не е осъществено умишлено,
доколкото по делото по несъмнен начин се установи, че А. Б. не е узнал до
момента на съставянето на АУАН, че автомобилът е с прекратена
регистрация. В този смисъл се установи, от една страна, че служители на
ОПП-СДВР, прекратил регистрацията на МПС, не са уведомявала
собственика на автомобила или някое друго лице за прекратената
регистрация на същия, доколкото не е имала такова законово задължение. С
оглед на изложеното, доколкото А. Б. не е съзнавал, че управляваният от него
6
автомобил е с прекратена регистрация, то не е бил налице интелектуалният
момент на умисъла, поради което и административното нарушение не е
извършено при тази форма на вина. В този смисъл е налице т. нар. фактическа
грешка, регламентирана в разпоредбата на чл. 14, ал. 1 НК.
Съдът счита, че административното нарушение не е осъществено и в
хипотезата на небрежност (доколкото предвид липсата на съзнание за факти
от обективната страна на административното нарушение, последното не би
могло да се извърши при форма на вина самонадеяност (съзнавана
непредпазливост). В Тълкувателно постановление № 2 от 05.04.2023 г. на
ОСС на НК на ВКС и Първа и Втора колегия на ВАС по тълк. дело № 3 от
2022 г. ясно е посочено, че „ Собственикът на моторно превозно средство
обективно няма как да знае кога точно е била прекратена служебно
регистрацията на моторното превозно средство. Знанието за точната
дата на дерегистрацията е от значение за субективната съставомерност
на деянието. Обратното би довело до отговорност въз основа на
предположение за знание. Едва след момента на узнаването на факта на
прекратяването на регистрацията собственикът е длъжен да съобрази
поведението си с дерегистрацията на моторното превозно средство и с
породените от нея правни последици. … В случаите, когато няма
доказателства, че прекратяването на регистрацията е било съобщено на
собственика на моторно превозно средство от отдел "Пътна полиция" или
не се докаже по друг начин узнаването за служебното прекратяване на
регистрацията, деянието по чл. 175, ал. 3 от ЗДвП ще е несъставомерно“.
Макар Тълкувателното постановление да касае служебното прекратяване на
регистрацията на ППС на основание чл. 143, ал. 10 ЗДвП, посоченото
тълкуване е релевантно и за процесния случай, доколкото касае принципно
положение относно узнаване на факт от обективната действителност, пряко
относим към съставомерността на процесното административно нарушение.
Съгласно чл. 18б ал. 1, т. 10 от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за
регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно
отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на МПС и
ремаркета, теглени от тях и реда за предоставяне на данни за регистрираните
ППС, регистрацията се прекратява по чл. 143, ал. 15 от ЗДвП по отношение на
собственик, който в двумесечен срок от придобиването не изпълни
задължението си да регистрира превозното средство. По аргумент на
7
противното от разпоредбата на чл. 18б, ал. 2 от Наредба № I-45 от 24.03.2000
г., собственикът на автомобила не се уведомява при служебно прекратяване
на регистрацията на автомобила на основание чл. 143, ал. 15 ЗДвП. Такова
обстоятелство не се установява и от приложените по делото доказателства,
вкл. и справка от ОПП-СДВР. Действително, разпоредбата на чл. 143, ал. 15
от ЗДвП не вменява задължение на административния орган да уведомява за
служебното дерегистриране на автомобила. В случая обаче не може да се
приеме за правилно тълкуването на закона, споделяно и от някои състави на
АССГ, че в настоящата хипотеза е налице презумпция за знание на това
обстоятелство (прекратяването на регистрацията) от страна на собственика на
автомобила. Това е така, доколкото, макар и собственикът на автомобила да е
бил наясно с датата на придобиване на собствеността му и със задължението
си да регистрира последния в законоустановения срок, респ. че регистрацията
на автомобила се прекратява след изтичане на 2-месечен срок от
придобиването на собствеността в случай не нерегистрирането му от новия
собственик, същият не е могъл да разбере и да знае дали регистрацията ще
бъде прекратена, още по-малко кога е станало това. Следва да се отбележи и
че не съществува възможност за собственика на автомобила и всеки негов
ползвател да провери дали регистрацията на автомобила е прекратена и кога е
станало това. (в този смисъл е и Тълкувателно постановление № 2 от
05.04.2023 г. на ОСС на НК на ВКС и Първа и Втора колегия на ВАС по тълк.
дело № 3 от 2022 г.). Видно от разпоредбата на чл. 143, ал. 15 от ЗДвП, в
процесния случай регистрацията на автомобила се прекратява служебно след
отбелязване в автоматизираната информационна система. Тоест, макар и
регистрацията да се прекратява служебно, то същата не настъпва автоматично
след изтичане на 2-месечния срок по чл. 143, ал. 15 ЗДвП, а е в резултат от
действието на служители на МВР, които отбелязват това обстоятелство в
АИС, като това може да стане, както е и в случая, в деня след изтичане на 2-
месечния срок по чл. 143, ал. 15 от ЗДвП, така и в период след това. В този
смисъл, собственикът на автомобила не би могъл да знае дали и кога е
прекратена регистрацията на автомобила му, доколкото не е получил такова
уведомление от органа, извършил същото действие, в случая от ОПП-СДВР.
За да е налице непредпазливост в хипотезата на небрежност се изисква деецът
да е бил длъжен и да е могъл да предвиди общественоопасния резултат. Както
се посочи по-горе, обаче, в случая А. Б. не е можел да предвиди
8
неправомерния резултат (управлението на МПС със служебно прекратена
регистрация), тъй като обективно не е могъл да узнае това обстоятелство. В
този смисъл е и преобладаващата съдебна практика на АССГ по идентични
казуси – Решение № 2753/25.04.2024 г. по КНАХД № 9925/2023 г. по описа на
АССГ, XXIII-ти касационен състав, Решение № 171 от 08.01.2024 г. по
КНАХД № 10448/2023 г. по описа на АССГ, XXVIII-ми касационен състав и
др. В случая е налице хипотезата на чл. 15 НК, т. нар. „случайно деяние“,
която изключва и непредпазливата форма на вина при извършване на
процесното нарушение.
С оглед на всичко гореизложено, подадената жалба се явява основателна,
поради което атакуваното НП следва да се отмени като незаконосъобразно.
Съобразно разпоредбата на чл. 63д, ал. 1 ЗАНН жалбоподателят има право
на разноски, но доколкото по делото не са представени доказателства за
извършени такива, то искането му в тази насока не следва да бъде уважавано.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 ЗАНН, Софийски районен
съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № ........../10.05.2023 г., издадено от
началника на Група към ОПП-СДВР, с което на А. К. Б. са наложени
административни наказания „глоба“ в размер на 200 лева и „лишаване от
право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца за извършено административно
нарушение по чл. 140, ал. 1 ЗДвП.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд - гр. София на основанията, предвидени в НПК и по реда на Глава XII от
АПК в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9