Р Е Ш Е Н И Е
№ 244
гр. Кюстендил, 26.09.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
КЮСТЕНДИЛСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданско
отделение, в открито съдебно заседание на осемнадесети септември през две хиляди
и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА САВОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА
КОСТАДИНОВА
СИМОНА НАВУЩАНОВА
и при участието на съдебен секретар Вергиния Бараклийска, като разгледа докладваното от младши съдия С. Навущанова в.гр.д. № 340 по описа на ОС- Кюстендил за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Образувано е по въззивна жалбa депозирана от П.В.К.,
чрез адв. Б.В., САК, със съдебен адрес за връчване на призовки и книжа: гр.
София, бул. „Витоша“ № 1А, ет.2, кантора 223 против Решение № 40 от 16.01.2019
година, постановено по гр. дело 1211 по описа на Дупнишкия районен съд за 2017
г., в частта, с която е осъдена да заплати
на ищеца „ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЕРНИК“ АД, ЕИК **********, със седалище и адрес на
управление: гр. Перник, кв. „Мошино“ ТЕЦ „Република“ следните суми: ***** лв.-
главница консумирана топлинна енергия за период 01.05.2014 - 30.04.2016г, ****** лв.- лихва
за забава за периода, ведно с законната лихва върху главница от 29.03.2017г. и
деловодни разноски в общ размер на 608 лв.
С определение от 24.04.2019 г.,
постановено по в.г.д.№ 211/2019 г., КнОС е констатирал нередовности по
въззивната жалба и е отбелязал обстоятелството, че в същата се съдържа искане
за изменение на решението в частта за разноските с пр. осн. чл. 248 от ГПК. Със
същото определение е прекратил производството и е върнал делото на
РС- Дупница за надлежно администриране на въззивната жалба съобразно мотивите на постановения акт, както и за разглеждане на искането по чл. 248 ГПК, по което дължи произнасяне първоинстанционния съд.
С
определение № 733 от 17.05.2019 г., постановено по г.д. № 1211 от 2017 г., РС –
гр. Дупница е оставил без уважение искането по чл. 248 от ГПК, съдържащо се в
депозираната от П.В.К.
въззивна жалба. Препис от определението е връчен на страните и в рамките на
законоустановения срок не са депозирани частни жалби срещу него, поради което
същото не е предмет на въззивна проверка от настоящия състав.
С постъпилата
въззивна жалба се оспорва изцяло постановения от
първата инстанция съдебен акт. Поддържа се, че решението е неправилно,
необосновано и незаконосъобразно и се иска неговата отмяна.
Изтъква
се, че правните и фактическите изводи на съда не кореспондират със събраните по
делото доказателства и че приетата от съда фактическа обстановка не отговаря на
действителната такава. Акцентира се на обстоятелството, че съдът не е взел
предвид факта, че липсват каквито и да било доказателства, от които да се
установява, че ответницата е изключителен собственик или ползвател на процесния
имот, а съгласно чл. 3, ал. 1 от ОУ за продажба на топлинна енергия за битово
нужди от „Топлофикация – Перник“ АД, купувач на топлинна енергия може да бъде
всяко физическо лице, което е собственик или титуляр на вещно право на ползване
в имот в топлоснабдена сграда. Този факт е следвало да бъде доказан от ищцовата
страна, както правилно е указал първоинстанционния съд в изготвения от него
доклад. В противоречие с разпределената в доклада доказателствена тежест, в
мотивите на решението си, ДнРС е посочил като основание за уважаване на
предявения осъдителен иск обстоятелството, че ответникът не е доказал, че
партидата, по която е вписан имота не е негово жилище. Твърди се, че от страна
на ищеца не са представени никакви доказателства в тази насока, въпреки факта,
че му е предоставена такава възможност и са му издадени съответните съдебни
удостоверения. ДнРС не е взел предвид при постановяване на съдебния си акт и
факта, че по делото не са представени никакви доказателства, от които да се
установява, че между страните е налице валидно облигационно правоотношение.
Тези оспорвания и възражения, подробно релевирани в депозирания писмен отговор,
нито са взети предвид от първоинстанционния съд, нито са обсъдени от него в
постановения съдебен акт. Не е взето предвид и направеното възражение за
погасяване на част от претендираното вземане по давност.
На
тази база се иска да бъде отменено изцяло постановеното от ДнРС решение и да
бъде постановено от въззивната инстанция ново, с което да бъде изцяло
отхвърлена претенцията на ищеца, евентуално да бъде уважена частично за сумата
от 45 (четиридесет и пет) лева. Не са въведени искания по доказателствата. Претендират се разноски за настоящата съдебна инстанция.
В
законоустановеният срок по чл. 263 от ГПК не е постъпил отговор на въззивната
жалба от въззиваемата страна „ТОПЛОФИКАЦИЯ - ПЕРНИК“ АД, ЕИК ******.
В съдебно заседание въззивникът П.В.К., редовно
призована не се явява лично и не изпраща процесуален представител. Постъпила и
приета по делото е молба, депозирана от адв. Б.В., в качеството му на
процесуален представител на въззивницата, с която същият не възразява да се
даде ход на делото в негово отсъствие и се поддържа изцяло подадената жалба по
съображенията подробно изложени в нея. Иска се отмяна на постановения съдебен
акт и присъждане на сторените по делото разноски, за които се прилага договор
за правна защита и съдействие и списък по чл. 80 от ГПК.
В съдебно заседание въззиваемата страна „ТОПЛОФИКАЦИЯ
- ПЕРНИК“ АД, редовно призован не се явява лично и не изпраща процесуален
представител.
Кюстендилският окръжен съд, като взе предвид
доводите на страните, събраните по делото доказателства, преценени поотделно и
в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено
от
фактическа страна следното:
Производството по гр. дело № 1211/2017 г. пред ДнРС е образувано по искова молба на „Топлофикация-Перник“ АД, гр.
Перник, с която са
предявени срещу П.В.К. обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422, вр. чл.
415 от ГПК, вр. с чл. 150 от ЗЕ, чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД, за признаване за
установено по отношение на ответницата, че същата дължи на ищеца сума в размер
на ******лева - главница, представляваща стойността на доставена, ползвана, но
незаплатена топлинна енергия за топлоснабден имот-жилищен апартамент, находящ
се в гр. П., на ул. „*******“, бл. **, ап. **, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение- 29.03.2017
г., до окончателното изплащане, както и сума в размер **** лева,
представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва, начислена за
периода от 08.07.2014 г. до 29.12.2017 г. С определение от 02.08.2017 г., постановено
по ч.г.д. № 794/2017 г., Дупнишкият районен съд е обезсилил издадената в полза
на ищеца заповед за изпълнение на осн. чл. 415, ал.2 от ГПК. Срещу това
определение е депозирана частна жалба от "Топлофикация- Перник" АД, по която е
образувано в.г.д. № 420/2017 г. по описа на КнОС. С определение от 20.09.2017
г., постановено по същото въззивно гражданско дело, КнОС е потвърдил обжалвания
съдебен акт. В съдебно заседание,
проведено пред ДнРС на 07.12.2017 г., ищецът „Топлофикация-Перник“ АД е изменил петитумът на предявения
иск от установителен в осъдителен.
В депозираната искова молба ищецът твърди, че за периода от 01.05.2014 г. до 30.04.2016 г. е доставял топлинна енергия в горепосочения топлоснабден имот на
ответницата, в качеството й на потребител на посочената по-горе стойност. Сочи, че между него и титуляра на партидата била налице облигационна връзка по силата на общите
условия за битови нужди, действали през процесния период. Към настоящия момент
в топлофикационното дружество нямало никакви доказателства относно изразено
несъгласие на ответната страна с публикуваните условия или предложени различни
условия за уреждане на взаимоотношенията между страните. Ответницата била
абонат на топлопреносното дружество по силата на общите условия, като собственик
на имот в топлоснабдената сграда. Топлофикационното дружество изпълнило своето
задължение да доставя до имота топлинна енергия, а ответницата не изпълнила
задължението си да заплати доставената услуга, поради което предявява настоящите осъдителни искове за
заплащане на дължимите суми.
В срока по
чл. 131 от ГПК
ответницата е депозирала писмен отговор, с който оспорва изцяло предявените
искове. Оспорва твърденията на ищеца, че е собственик или ползвател на посочения в
исковата молба топлоснабден имот. Ответницата оспорва и наличието
през процесния период на съществуваща между страните облигационна връзка, въз
основа на която ищецът основава вземанията си, като твърди, че не е пасивно
легитимирана да отговаря по предявения иск и не дължи сумите, които се претендират, тъй като не е потребител на топлинна енергия и не е абонат на ищцовото
дружество за процесния период. Релевира и възражение за погасяване на част от вземанията по давност.
В хода на първоинстанционното производство са събрани
и приети следните доказателства :
Ищецът е представил и ДнРС е приел като доказателства по делото извлечение от сметка относно неплатени в срок
задължения, произтичащи от доставка на топлинна енергия за абонат П. К. към дата 19.12.2016 г. и Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от
"Топлофикация-Перник" АД на потребители в гр. Перник, публикувани в
бр. 82/29.04.2008 г. на в. "Съперник".
Пред първоинстанционния съд е допусната и приета
съдебно-счетоводна експертиза, изготвена от вещото лице Н.Ш.. От заключението
на същата се установява, че определената месечна такса за услугата дялово
разпределение на топлинна енергия е в размер на **** лева, а дължимата от ответницата
сума за тази услуга, за търсения исков период, възлиза на **** лева, която сума
е включена в претендираната главница в размер на ***** лева. Експертът е посочил също така, че законната
лихва за забава за периода от 08.08.2014 г. до 29.12.2017 г. е в размер на ****
лева.
Пред въззивната инстанция не са събирани
доказателства.
Въз основа на събраните доказателства, съдът направи следните правни изводи:
Въззивният съд намира въззивната жалба за редовна и
допустима. Депозирана е в законоустановения срок, срещу съдебен акт, който
подлежи на обжалване и е подадена от лице, легитимирано и разполагащо с правен
интерес от обжалване на решението, чрез постановилия атакувания акт Районен съд
- Дупница.
При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 ГПК, настоящата инстанция констатира, че обжалваното решение е валидно.
Постановено е от надлежен съдебен орган, функциониращ в надлежен състав в
пределите на правораздавателната власт на съда, изготвено е в писмена форма и е
подписано от съдебния състав, който го е постановил, а с оглед пълния обхват на
обжалването е и допустимо.
При извършване на въззивния контрол за
законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките,
поставени от въззивната жалба, настоящия съдебен състав, след преценка на
събраните доказателства, намира, че обжалваното решение е неправилно и следва
да бъде отменено, а предявения иск отхвърлен като неоснователен и недоказан. Съображенията за това са следните:
Въззивният
съд осъществява решаваща правораздавателна дейност. 3а да се произнесе по
спорния предмет, в рамките на основанията, въведени във въззивната жалба,
въззивният съд е длъжен да извърши своя преценка на фактическия и
доказателствен материал, като и да направи собствени правни изводи, включително
и по възраженията и доводите на страните. Фактическите и правни изводи на съда
трябва да намерят израз в мотивите му.
Предявени са осъдителни искове с правна квалификация чл. 150 от ЗЕ, вр. чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД, за осъждане ответницата П.К. да
заплати на ищеца "Топлофикация-Перник" АД, сума в
размер на ******лева - главница, представляваща стойността на доставена, ползвана, но
незаплатена топлинна енергия за топлоснабден имот-жилищен апартамент, находящ
се в гр. П., на ул. „*******“, бл. **, ап. ** и сума в размер **** лева,
представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва, начислена за
периода от 08.07.2014 г. до 29.12.2017 г.
В тежест на
ищеца е да докаже наличието на валидно облигационно правоотношение между страните
по повод доставка на топлинна енергия за битови нужди в посочения
топлоснабдяван имот и свързаните с това други услуги (качеството на ответницата
на "потребител на топлинна енергия"), че е доставяло ТЕ в имота на
ответницата за процесния период от време, количеството на реално потребената от
нея топлинна енергия, както и стойностите (размера) на начислените за това суми
и тези за услугата дялово разпределение и отчет на средствата за дялово
разпределение. За да се приеме, че ответницата дължи сумите, търсени от нея
като стойност на доставена топлинна енергия, ищецът следва да установи главно и
пълно, че ответницата има качеството "потребител на топлинна
енергия", и ако това бъде установено - да докаже размера на вземането си.
С доклада по
делото, на основание чл. 146, ал. 2 ГПК, съдът е указал на ищеца, че негова е доказателствената тежест да
установи твърдяното обстоятелство, че ответницата е била собственик/ползвател на посочения
в исковата молба топлоснабдяван имот през процесния период. Въпреки разпределението
на доказателствената тежест и дадените указания, ищецът не е представил каквито
и да било доказателства за твърдяното от него обстоятелство, че именно
ответницата е била собственик или ползвател на процесния топлоснабден имот в
посочения период. В първото открито съдебно заседание ищецът е поискал, а съдът
е разпоредил да му бъдат издадени съдебни удостоверения, по силата на които да
се снабди от Дирекция "Местни приходи" към общ. Перник и от Служба по
вписванията при РС-Перник с доказателства относно собствеността и/или
ползването на топлоснабдения имот през процесния период, но ищецът не е проявил
активност, като дори не е взел издадените му съдебни удостоверения. Ищецът
следва да понесе последиците от процесуалното си бездействие, като обстоятелствата,
които е целял да установи с исканите съдебни удостоверения, а именно-че
ответницата е била собственик и/или ползвател на топлоснабдения имот през
процесния период, следва да се приемат за недоказани. Основателността
на исковата претенция по чл. 79, ал. 1 от ЗЗД е обусловена от успешно проведено
от страна на ищеца доказване наличието на облигационна връзка между него и
ответницата, по която да е изпълнил задълженията си точно. Понеже облигационната
връзка между топлопреносното предприятие и потребителите (собственици и
носителни на ограничено вещно право на ползване на обекти в етажната
собственост) възниква по силата на чл. 150, ал. 1 във вр. с чл. 153, ал. 1 от
ЗЕ, доказването на такава между страните по необходимост включва и положително
установяване, че правото на собственост, респ. правото на ползване върху
процесния имот през процесния период е принадлежало на ответника. Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката (обн. ДВ,
бр. 107/09.12.2003 г.) потребител на топлинна енергия за битови нужди е
собственикът или титулярът на вещно право на ползване на топлоснабдявания имот.
Единствено обстоятелството, че той се води титуляр по партидата на имота не
може да ангажира неговата отговорност.
С оглед на
гореизложеното и тъй като ищецът не ангажира доказателства, чрез които да
установи чрез пълно и главно доказване изложените в исковата молба твърдения,
обосноваващи дължимост на претендираната главница, съдът намира, че обжалваното решение следва да се
отмени като неправилно и вместо него да бъде постановено друго, с което предявеният осъдителен иск по отношение на главницата да бъде отхвърлен като е недоказан
и неоснователен. С оглед отхвърлянето на главните искове не следва да се уважава и предявения акцесорен иск за
заплащане на лихва за забава.
По разноските:
При този изход на спора, на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК жалбоподателката П.К. има право на разноските, направени от нея в производството пред първата и
въззивната инстанция в общ
размер от 1030 лева. Пред първата инстанция са сторени разноски за адвокатско възнаграждение от
ответницата П. К. в размер на *****лева, чието
заплащане е доказано от приложения договор за правна защита и съдействие. Пред въззивната
инстанция са сторени разноски за адвокатско възнаграждение в размер на ****
лева, видно от представените по делото договор за правна защита и съдействие и
списък по чл. 80 от ГПК.
Водим от горното и на основание чл. 271, ал.1 от ГПК,
КнОС
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение № 40
от 16.01.2019 година, постановено по гр. дело 1211 по описа на Дупнишкия
районен съд за 2017 г. с което е осъдена П.В.К., ЕГН ********** да заплати на ищеца „ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЕРНИК“ АД, ЕИК ******,
със седалище и адрес на управление: гр. Перник, кв. „Мошино“ ТЕЦ „Република“
следните суми: ***** лв.- главница консумирана топлинна енергия за период
01.05.2014 - 30.04.2016г., ***** лв.- лихва за забава за периода, ведно с
законната лихва върху главница от 29.03.2017г. и деловодни разноски в общ
размер на ***** лв. и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни предявените
от „Топлофикация-Перник“ АД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление: гр. Перник, 2303, кв.
"Мошино", ТЕЦ "Република", срещу П.В.К., ЕГН **********, осъдителни искове с
правно основание чл. 150 от ЗЕ, вр. чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД, за осъждане на отвтеницата П.В. К. да
заплати на ищеца сума в размер на ***** лв.- главница консумирана топлинна енергия за период 01.05.2014 г. -
30.04.2016 г., представляваща стойността на доставена, ползвана, но незаплатена топлинна
енергия за топлоснабден имот-жилищен апартамент, находящ се в гр. П., на ул. „*******“,
бл. **, ап. **, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение- 29.03.2017 г., до окончателното щ изплащане, както и сума в размер ****** лева,
представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва, начислена за
периода от 01.05.2014 -
30.04.2016г, ****** лв. и деловодни разноски в общ размер на **** лева.
ОСЪЖДА „Топлофикация-Перник“ АД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр. Перник, 2303, кв.
"Мошино", ТЕЦ "Република", да заплати на П.В.К., ЕГН **********, сторените от нея разноски пред двете съдебни инстанции в размер на ****** лева.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.