Разпореждане по дело №391/2010 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

и за да се произнесе, взе предвид следното:

С решение № 108 от 03.08.2011 г., постановено по гр.д.№ 414/2011 год., Кърджалийският районен съд е осъдил А. Д. А. от Г. да заплати на непълнолетното си дете К. А. А., действащо със съгласието на майка си С. Т. А., сумата 840 лева, представляваща издръжка за минало време за периода от 15.03.2010 г. до 14.03.2011 г. включително, като сбор от ежемесечни издръжки за периода по 70 лева месечно, като е отхвърлил предявения иск за издръжка за минало време за разликата над сумата 840 лева до 2 340 лева. С решението си съдът е осъдил А. Д. А. да заплаща на К. А. А., действаща със съгласието на майка си С. Т. А., ежемесечна издръжка в размер на 130 лева, считано от 15.03.2011 г. до навършване на пълнолетие на детето или настъпване на друга причина, изменяваща или погасяваща издръжката, ведно със законната лихва за забава за всяка просрочена месечна издръжка, като е отхвърлил иска за разликата над сумата 130 лева до пълния му предявен размер от 150 лева, както и да заплати разноски по делото в размер на 141.33 лева. Съдът е осъдил А. Д. А. да заплати по сметка на Районен съд – Кърджали сумата 127.20 лева, представляваща държавни такси по делото и е допуснал предварително изпълнение на решението в частите, с които е присъдена издръжка.

Недоволен от така постановеното решение е останал въззивникът А. Д. А., който чрез своя представител по пълномощие го обжалва в срок в частта, с която е осъден да заплати издръжка за минало време за периода от 15.03.2010 г. до 14.03.2011 г. в размер на 840 лева, както и в частта, с която е осъден да заплаща ежемесечна издръжка, считано от 15.03.2011 г., за разликата над 80 лева и до присъдения размер от 130 лева. Счита, че решението на съда в обжалваните части е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необосновано. В жалбата се излагат подробни съображения, че съдът не е извършил правилна и задълбочена преценка на събраните писмени и гласни доказателства, както и преценка на съотношението между нуждите на непълнолетната му дъщеря и неговите възможности и доходи, като баща и родител. Моли съда да отмени атакуваното решение в обжалваните му части, като отхвърли изцяло предявения иск с правно основание чл.149 от СК за присъждане на издръжка за минало време, както и да отхвърли иска за текуща издръжка за разликата над 80 лева до уважения размер от 130 лева. Претендира направените по делото разноски.

В срока за отговор е постъпила насрещна въззивна жалба от К. А. А., действаща със съгласието на майка си, чрез нейния представител по пълномощие, против постановеното по делото решение в частта, с която искът за издръжка за минало време е отхвърлен за разликата от 840 лева до пълния му предявен размер от 1 800 лева, както и в частта, с която искът за издръжка е отхвърлен за разликата от 130 лева до пълния предявен размер от 150 лева месечно.Решението в обжалваните му части се обжалва като необосновано, незаконосъобразно и постановено в противоречие със събраните по делото доказателства. В насрещната въззивна жалба се излагат подробни съображения за неправилна преценка на съда както на нуждите на детето, така и относно участието на бащата в издръжката му. Моли съда да отмени обжалваното решение в атакуваните му части, като се уважат предявените искове за издръжка в пълен размер. Претендират се разноски.

В срока по чл.263, ал.3 от ГПК е постъпил отговор от А. Д. А. на насрещната въззивна жалба, в който се излагат подробни съображения за неоснователност на насрещната въззивна жалба.

Въззивният съд, като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните, констатира следното:

Атакуваното решение е валидно и допустимо, като не са налице основания за обявяването му за нищожно или обезсилването му като недопустимо.

Пред първата инстанция са били предявени иск от К. А. А., действаща със съгласието на майка си С. Т. А., против А. Д. А. за присъждане на издръжка за минало време, с правно основание чл.149 от Семейния кодекс, за периода от 15.03.2010 г. до 14.03.2011 г. включително, в размер общо на 1 800 лева, както и иск, с правно основание чл.143, ал.2 от СК, за заплащане на текуща издръжка в размер на 150 лева месечно, считано от 15.03.2011 г.

От представеното по делото удостоверение за раждане от 17.09.1994 г. е видно, че ответникът по предявените искове А. Д. А. е баща на непълнолетното дете К. А. А. /ищца/, родена на **.**.**** г., действаща със съгласието на майка си С. Т. А..

Не се спори, че през периода, за който се претендира издръжка за минало време – от 15.03.2010 г. до 14.03.2011 г., както и след това, родителите на непълнолетната К. А. – Соня А. и А. А., са били във фактическа раздяла, като през този период детето живее с майка си.

Установено е по делото, че за учебната 2010/2011 г. непълнолетната К. А. е редовна ученичка в 10-и клас на ГПЧЕ „Х. Б.” Г., както и че същото има доброкачествено новообразувание на яйчника без изписана лекарствена терапия и препоръчана оперативна терапия. Тези обстоятелства се установяват от приетите по делото като доказателства 2 броя амбулаторни листове за посещение при специалист – гинеколог, съотве‗но от 21.09.2010 г. и 24.11.2010 г.

От представените по делото доказателства се установява също, че майката на детето – С. А., работи по трудово правоотношение, като за периода м.01.2011 г. – м.06.2011 г. е получила средномесечен доход, включващ брутен доход по ЗДДФЛ и обезщетения за временна неработоспособност и майчинство, в размер на 793.99 лева. От експертно решение № 1358 от 16.06.2010 г. на ТЕЛК за общи заболявания при М. „Д. А. Д.” К. се установява, че същата има 60% трайна намалена работоспособност с диагноза злокачествено новообразувание на шийката на матката, като срокът на инвалидността е до 01.06.2012 г.

От представените и приети по делото като доказателства – писмо изх.№ 10021/ 13.07.2011 г. и удостоверение обр.УП – 7 от 12.07.2011 г., и двете на Р. у. „С. о.” гр. К., се установява, че бащата на детето – ответникът А. А., получава лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване в размер на 115.67 лева. Видно от медицинско удостоверение № 1762/21.07.2011 г., издадено от П. б. с диспансер Г., ответникът А. е лекуван в болницата за времето от 26.06.2009 г. до 12.09.2009 г., от 26.11.2009 г. до 01.01.2010 г., от 11.02.2010 г. до 30.03.2010 г. и от 13.05.2010 г. до 20.05.2010 г., с диагноза рекурентно депресивно разстройство – тежък депресивен епизод.

Видно от приетите по делото като доказателства – справка актуално състояние на всички трудови договори на А. Д. А., издадена на 13.07.2011 г. от НАП – Териториална Д. П., служебна бележка изх.№ 146/22.07.2011 г., издадена от „Н.” ООД, удостоверение № 1/22.07.2011 г. и удостоверение № 2/ 27.07.2011 г., и двете издадени от „С. – 1 – Х. С.”, за релевантните периоди – от 15.03.2010 г. до 15.03.2011 г. и за периода след 15.03.2011 г., ответникът А. е получил и получава следните трудови доходи: 1. от 15.03.2010 г. до 31.08.2010 г. – не е получавал трудови доходи; 2. за месец септември 2010 г. – брутен доход в размер на 94 лева или 84.60 лева нетен доход; 3. за месец октомври 2010 г. – нетен доход /без ДОД, УПФ, ДОО и здравно осигурителни вноски/ общо в размер на 220.21 лева, от които 135.61 лева нетен доход, получен от „Н.” О. и 84.60 лева нетен доход от „С. – 1 – Х. С.”; 4. за месец ноември 2010 г. – нетен доход общо в размер на 401.04 лева, от които 316.44 лева нетен доход, получен от „Н.” О. и 84.60 лева нетен доход от „С. – 1 – Х. С.”; 5. за месец декември 2010 г. – нетен доход общо в размер на 401.04 лева, от които 316.44 лева нетен доход, получен от „Н.” ООД и 84.60 лева нетен доход от „С. – 1 – Х. С.”; 6. за 2011 г. – за месеците от януари до юни включително, нетен доход общо в размер на 438.40 лева за всеки от посочените месеци, от които 348.40 лева нетен доход, получен от „Н.” О. и 90 лева нетен доход от „С. – 1 – Х. С.”.

Или, от гореизложеното се установява, че за периода от 15.03.2010 г. до 15.03.2011 г. ответникът А. е имал нетен доход общо в размер на 2 202.89 лева /84.060 лева за м.09. + 220.21 лева за м.10 + 401.04 лева за м.11 + 401.04 лева за м.12 + 438.40 лева за м.01.2011 г. + 438.40 лева за м.02.2011 г. + 219.20 лева за периода от 01.03.20111 г. до 15.03.2011 г., представляващи половината от дохода за м.03.2011 г./ или по 183.57 лева на месец. Тук следва да се отбележи, че за този период съдът не включва получаваната от ответника А. лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване в размер на 115.67 лева, доколкото от така събраните по делото доказателства не се установява такава да е получавана през този период. В тази връзка, цитираните по – горе – писмо изх.№ 10021/13.07.2011 г. и удостоверение обр.УП – 7 от 12.07.2011 г., и двете на Р у „С. оц” гр. К., удостоверяват единствено вида и размера на пенсията, но не удостоверяват по никакъв начин от кога същата е отпусната. При това положение и доколкото посочените доказателства са издадени през месец юли 2011 г., то следва да се приеме за доказано, че ответникът А. е получил лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване за месец юли 2011 г. и получава същата и след това.

От цитираните по – горе доказателства се установява също така, че за периода след завеждане на иска – от 15.03.2011 г. до 30.06.2011 г., А. А. е получавал нетен трудов доход общо в размер на 438.40 лева месечно. Що се касае за периода от месец юли 2011 г., то предвид горното следва да се приеме, че ответникът А. има месечен нетен доход общо в размер на 554.07 лева, от които 438.40 лева трудов доход, получаван от „Н.” О. и „С. – 1 – Х. С.” и 115.67 лева – лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване.

Разпитаните по делото свидетели Т. Г. и Д. А. /син на ответника и брат на ищцата/ установяват, че А. А. е давал от време на време на дъщеря си суми по 20, 30 или 40 лева, както и че за Коледа й подарил преносим компютър. Свидетелят Д. А. установява също, че през 2011 г. баща му е давал на сестра му следните суми: 250 лева през месец април за пътуване на преглед в Пловдив и 300 лева през месец юли за море.

Пред тази инстанция са представени като доказателства – заверени копия от епикриза № 1286/ 2011 г. на А. Д. А., издадена от Д. п. б. – К., Т. м. о. и болничен лист № 284/ 26.08.2011 г., издаден от ДПБ – К., видно от които въззивникът А. А. е постъпил в болницата на 04.08.2011 г. и е изписан на 30.09.2011 г., с диагноза – Рекурентно депресивно разстройство, умерено тежък депресивен епизод. Представено е и копие от пощенски запис от 13.09.2011 г., видно от който А. е превел на С. Т. А. сумата в размер на 240 лева, като е посочено, че същата представлява издръжка за дъщеря му К. А. за месеците юли, август и септември 2011 г., или по 80 лева месечно. Представени са и медицинско направление от 10.09.2011 г. и фактура № 54/10.09.2011 г. за 20 лева за направена на К. А. ехография на вътрешните гениталии.

При така установените по делото обстоятелства, съд намира въззивната жалба, в частта й, с която се обжалва размера на присъдената издръжка за минало време, за частично основателна. Съгласно чл.142, ал.1 от СК, размерът на издръжката се определя според нуждите на лицето, което има право на издръжка, и възможностите на лицето, което я дължи. В тази връзка, от гореизложеното се установи, че за периода от 15.03.2010 г. до 14.03.2011 г., майката и бащата на детето К. А. са били разделени, като последната живее при майка си. Установи се, че ищцата през този период е била на 15-16 години и е била редовна ученичка в 10-и клас на ГПЧЕ „Х. Б.” Г., както и че има доброкачествено новообразувание на яйчника без изписана лекарствена терапия и препоръчана оперативна терапия. Установи се също така, че за процесният период – от 15.03.2010 г. до 14.03.2011 г., ответникът А. е имал нетен доход общо в размер на 2 202.89 лева или по 183.57 лева на месец, както и че за времето от 11.02.2010 г. до 30.03.2010 г. и от 13.05.2010 г. до 20.05.2010 г. е бил лекуван в П. б. с диспансер Г. с диагноза рекурентно депресивно разстройство – тежък депресивен епизод. При това положение, като взе предвид възрастта на ищцата – същата е непълнолетна и е била на 15-16 години, здравословното й състояние, съобразявайки възможностите на ответника през този период – същият е имал нетен доход в размер на 183.57 лева на месец, както и неговото здравословно състояние и отчитайки обстоятелството, че през този период същият е давал издръжка макар и инцидентно в размер на по 20, 30 и 40 лева и е закупил на дъщеря си преносим компютър, намира че следва да му бъде определена за минало време минималната издръжка за този период, а именно – по 60 лева месечно или за 12 месеца общо в размер на 720 лева.

Неоснователна е в тази връзка въззивната жалба в частта й, с която се иска изцяло отмяна на решението в частта, с която е присъдена издръжка за минало време и отхвърляне на предявения иск. Съгласно чл.143, ал.1 от СК, всеки родител е длъжен съобразно своите възможности и материално състояние да осигурява условия на живот, необходими за развитието на детето, като алинея втора предвижда, че родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. В тази връзка, установи се, че ответникът не живее заедно с дъщеря си, като не се установи за процесния период да е давал издръжка /извън инцидентната такава по 20, 30 и 40 лева месечно/, необходима за развитието на детето с оглед неговите нужди и потребности. Впрочем, в представения пред първата инстанция писмен отговор не се оспорват изложените в исковата молба фактически твърдения и не се оспорва дължимостта на претендираната издръжка, а само нейния размер.

Поради горното неоснователна се явява и подадената насрещна въззивна жалба в частта й, с която се иска отмяна на решението в отхвърлителната му част и присъждане на издръжка за минало време в размер на 1 800 лева, като съображенията относно нуждите на ищцата и възможностите на родителя, респективно – относно дължимия размер на издръжката за минало време, в пълна степен се отнасят и до нея и не се налага тяхното повтаряне.

Ето защо следва да се отмени обжалваното решение в частта му, с която е присъдена издръжка за минало време – за периода от 15.03.2010 г. до 14.03.2011 г., за разликата от 720 лева до присъдения размер от 840 лева, като се отхвърли иска за тази част. В останалата му част, с която е отхвърлен иска за заплащане на издръжка за минало време, за разликата от 840 лева до предявения размер от 1 800 лева /12 месеца по 150 лева/, решението е правилно и като такова следва да бъде потвърдено.

По отношение размера на дължимата издръжка, считано от завеждане на искова молба /доколкото по делото не се оспорва нейната дължимост/, съдът съобрази по – високия доход на ответника за периода след 15.03.2011 г. – 438.40 лева месечно до юни 2011 г. включително, а от юли 2011 г. – нетен доход в размер на 554.07 лева, обстоятелството че понастоящем ищцата е на 17 години, както и здравословното състояние на страните – в тази връзка са представените пред въззивната инстанция доказателства за направено изследване на ищцата и лекуване в Държавна психиатрична болница на ответника за 57 дни. Имайки предвид изложеното и съобразявайки обстоятелството, че за периода след 15.03.2011 г. ответникът А. е заплащал средства, необходими за развитието на дъщеря му в размер на 550 лева, от които 250 лева за пътуване и преглед в Пловдив през месец април и 300 лева за море през месец юли /видно от показанията на нейния брат свидетеля Димо А./, съдът намира, че за да се осигурят обикновени условия на живот, необходими за развитието на детето, следва да се осъди бащата да заплаща издръжка в размер на 115 лева месечно, като разликата в издръжката следва да се поеме от другия родител, при който детето живее, заедно с неоценимите грижи по отглеждането и възпитанието му.

Поради гореизложеното, неоснователна е както жалбата на въззивника в частта, с която иска отмяна на решението и отхвърляне на иска, с правно основание чл.143, ал.2 от СК, за разликата от 80 лева до посочения по – горе размер от 115 лева, така и насрещната въззивна жалба, с която се иска отмяна на решението в неговата отхвърлителна част и присъждане на текуща издръжка в размер на 150 лева. Впрочем, по отношение на направения в насрещната въззивна жалба довод, че съдът следва да вземе предвид официалните данни на Института за социални и синдикални изследвания към КНСБ, съгласно които издръжката на живот на един член от четиричленно домакинство /двама възрастни и две деца/ в края на м.март достигнала 528.14 лева, то следва да се посочи, че в случая целият доход на ответника, включващ получавано от него трудово възнаграждение и лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване, до месец юни 2011 г. е по – малък от цитирания размер, а от месец юли 2011 г. е приблизително колкото него. В тази връзка, отново следва да бъде посочено, че издръжката се определя, както от нуждите на лицето, което има право на издръжка, така и от възможностите на лицето, което я дължи, като разликата до необходимия за осигуряване на условия за развитието на детето размер на издръжка, следва да се поеме от майката.

Ето защо следва да се отмени решението на районния съд в частта, с която ответникът е осъден да заплаща на дъщеря си текуща издръжка, считано от 15.03.2011 г., за разликата от 115 лева до присъдения размер от 130 лева, като искът в тази му част следва да се отхвърли, като неоснователен. В останалата част, решението е правилно и като такова следва да бъде потвърдено.

При този изход на делото – основателност на иска за издръжка за минало време за сумата от 720 лева или по 60 лева месечно и основателност на иска за текуща издръжка за 115 лева месечно или общо за 2 070 лева /18 месеца по 115 лева, отчитайки периода, който остава до навършване на пълнолетие на детето/, на ищцата се следват разноски в размер на 334.93 лева, а на ответника – в размер на 128.44 лева, поради което и по компенсация ответникът следва да заплати на ищцата разноски в размер на 206.49 лева. И тъй като с атакуваното решение ответникът е осъден да заплати на ищцата, действаща със съгласието на майка си, разноски в размер на 141.33 лева, то следва същият да бъде осъден да заплати разноски на ищцата още в размер на 65.16 лева, представляващи разликата между дължимите разноски общо в размер на 206.49 лева и присъдените от районния съд такива в размер на 141.33 лева. С оглед този изход на делото, се следва държавна такса общо в размер на 132.80 лева, от която 50 лева – държавна такса за предявения и уважен в размер на 720 лева иск за издръжка за минало време, определена съобразно чл.1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, съгласно който таксата при оценяем иск е не по – малко от 50 лева, и 82.80 лева – държавна такса за иска за текуща издръжка, уважен за сумата от 115 лева месечно или общо за 2 070 лева. Ето защо и доколкото с решението на районния съд ответникът е осъден да заплати държавна такса в размер на 127.20 лева, следва същият да бъде осъден да заплати допълнително по сметка на Окръжен съд – Кърджали държавна такса в размер на 5.60 лева.

Водим от изложеното и на основание чл. 271, ал. 1 от ГПК, въззивният съд

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ решение № 108 от 03.08.2011 г., постановено по гр. д. № 414/2011 г. по описа на Районен съд – Кърджали, В ЧАСТТА, с която А. Д. А. от гр. К. е осъден да заплати на непълнолетното си дете К. А. А., действащо със съгласието на майка си С. Т. А., издръжка за минало време за периода от 15.03.2010 г. до 14.03.2011 г. включително, ЗА РАЗЛИКАТА от 720 лева до присъдения размер от 840 лева, вместо което постановява:

ОТХВЪРЛЯ предявения от К. А. А., с ЕГН *, действаща със съгласието на майка си С. Т. А., с ЕГН *, против А. Д. А. от гр. К., У.П. Р. С.” № *, с ЕГН *, иск с правно основание чл.149 от Семейния кодекс за присъждане на издръжка за минало време, за периода от 15.03.2010 г. до 14.03.2011 г. включително, ЗА РАЗЛИКАТА от 720 лева до 840 лева, като неоснователен.

ОТМЕНЯ решение № 108 от 03.08.2011 г., постановено по гр. д. № 414/2011 г. по описа на Районен съд – Кърджали, В ЧАСТТА, с която А. Д. А. от гр. К. е осъден да заплаща на непълнолетното си дете К. А. А., действащо със съгласието на майка си С. Т. А., ежемесечна издръжка, считано от 15.03.2011 г., ЗА РАЗЛИКАТА от 115 лева до присъдения размер от 130 лева, вместо което постановява:

ОТХВЪРЛЯ предявения от К. А. А., с ЕГН *, действаща със съгласието на майка си С. Т. А., с ЕГН *, против А. Д. А. от гр. К., У.П. Р. С.” № *, с ЕГН *, иск с правно основание чл.143, ал.2 от СК, за заплащане на текуща издръжка, считано от 15.03.2011 г., ЗА РАЗЛИКАТА от 115 лева до 130 лева, като неоснователен.

ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата му част.

ОСЪЖДА А. Д. А. от гр. К., У.П. Р. С.” № *, с ЕГН * да заплати на К. А. А., с ЕГН *, действаща със съгласието на майка си С. Т. А., с ЕГН *, разноски по делото в размер на 65.16 лева.

ОСЪЖДА А. Д. А. от гр. К., У.П. Р. С.” № *, с ЕГН * да заплати по сметка на Окръжен съд – Кърджали допълнително държавна такса в размер на 5.60 лева.

Решението не подлежи на касационно обжалване.

Председател : Членове : 1. 2.