РЕШЕНИЕ
№ 118
гр. Велико Търново, 27.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, трети касационен състав, в открито
съдебно заседание на четиринадесети май две хиляди двадесет и първа година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГЕОРГИ ЧЕМШИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНКА ДАБКОВА
КОНСТАНТИН
КАЛЧЕВ
при секретаря М.Н.и в присъствието на прокурора СВЕТЛАНА ИВАНОВА
като разгледа докладваното от съдия Дабкова касационно а.н.д. № 10094/2021г. по описа на съда, за да се
произнесе съобрази следното:
Производство по реда на Глава ХІІ от
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 63, ал. 1, изреч.
2-ро от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
На касационна проверка е подложено Решение
№ 260026/16.03.2021 г., постановено по а.н.д. № 545/2020 г., с което състав на
Районен съд – гр. Горна Оряховица е потвърдил като законосъобразно Наказателно
постановление /НП/ № 19-0268-001861/05.12.2019 г., издадено от Началник сектор
„Охранителна полиция“ в Районно управление – Горна Оряховица при ОД на МВР –
Велико Търново, с което на В.С.М. с ЕГН ********** за извършено нарушение по
чл. 638, ал. 3 от Кодекса за застраховането, на основание чл. 53 от ЗАНН и чл.
638, ал. 3 от КЗ е наложено административно наказание „глоба“ в размер на
400,00 лева.
Така постановеното решение е обжалвано в
законния срок от името на В.М. чрез упълномощения адвокат. В касационната жалба
се релевират доводи за неправилност поради нарушение на материалния закон и
съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Изразено е несъгласие с
мотивите на въззивния съд, че в административнонаказателното производство не са
допуснати съществени процесуални нарушения. В тази връзка се посочва, че в
наказателното постановление е посочена само
санкционната разпоредба, но липсва посочване на материалноправната разпоредба, която е била нарушена. Това е
довело до нарушаване на правото на защита на касатора, тъй като от текста на НП
не е могъл да разбере в извършването на какво нарушение е обвинен, за да
организира адекватно защитата си. Извън това, посочва, че от въззивния съд не е
изследван въпросът дали не са налице основания за придвижването на автомобила
за определен срок без задължение за собственика за сключване на застраховка
„ГО“, тъй като същият е бил с транзитни номера. По тези съображения, касаторът
претендира за отмяна на решението на районния съд и за постановяване на такова
по същество от касационната инстанция, с което НП да бъде отменено. Претендира
разноски.
В съдебно заседание касаторът, редовно
призован, не се явява и не се представлява.
Ответникът по касационната жалба – РУ – Горна
Оряховица при ОД на МВР Велико Търново, не изпраща представител и не взема
становище.
Представителят на Окръжна прокуратура –
гр. Велико Търново дава мотивирано заключение за неоснователност на
касационната жалба. Счита, че решението на РС следва да бъде потвърдено като
правилно и законосъобразно.
Оплакванията в жалбата ВТАС квалифицира
като такива за неправилно приложение на закона и съществено нарушение на
процесуални правила. Предвид това, ВТАС извърши проверка за наличие на
касационни основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК, във връзка с чл.348,
ал.2 и ал.3 от НПК.
Съдът в качеството на касационна
инстанция, на основание чл. 218, ал. 2 от АПК, служебно провери валидността,
допустимостта и съответствието на решението с материалния закон. Като прецени
оплакванията в жалбата и доводите на страните, съдът приема за установено
следното:
Касаторът е бил страна в производството
пред РС, като за него съдебното решение е неблагоприятно по резултата си.
Касационната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, против съдебен акт,
подлежащ на касация, поради което е процесуално допустима за разглеждане.
По същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА поради
следните съображения:
РС е установил, че НП е издадено срещу В.С.М.
за това, че на 25.11.2019г. в 10:10 часа в гр. Горна Оряховица, ул. „Иван
Момчилов“ до № 3 в посока жп гара Горна Оряховица, е управлявал лек
автомобил „Форд Галакси“ с транзитен номер
209М72, собственост на Наска Парашкивова Димитрова, като при извършена проверка
от контролните органи – полицейски служители в РУ – Горна Оряховица към ОД МВР
В.Търново е установено, че за автомобила няма сключен и действащ договор за
задължителна застраховка “Гражданска отговорност“ на автомобилистите –
нарушение по чл. 638, ал. 3 от КЗ.
РС е установил фактическа обстановка,
съответна на посочената в НП. За да потвърди НП, РС е приел на първо място, че АУАН
и НП са съставени от материално компетентни лица, в законоустановените срокове
и притежават необходимите реквизити – чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Съставът на съда е
посочил, че в съдържанието на наказателното постановление наказващият орган е
индивидуализирал както словесно, като точно е посочил фактическите признаци
нарушението, така и неговата правна квалификация. Анализирайки всички писмени и
гласни доказателства въззивният съд е достигнал до извода, че е безспорно
установено извършването на визираното в НП нарушение и неговото авторство. Посочено
е, че наказанието е правилно и законосъобразно определено по вид и размер.
Изложени са подробни мотиви защо не са налице предпоставки за прилагане на чл.
28 от ЗАНН.
При проведения контрол, настоящата
инстанция не намери основания за касиране на решението на РС. ВТАС в този състав намира, че фактическите
констатации на въззивния съд са основани на достатъчно годни и допустими
доказателствени средства, приети по предвидения процесуален ред – писмени и
гласни такива. Действителните факти по случая са изяснени обективно, всестранно
и пълно след задълбочен анализ на доказателствата по отделно и в тяхната
съвкупност. Върху фактите, чието осъществяване е доказано, въззивният съд е
основал правните си изводи, които съответстват на приложимия материален закон.
Изложени са ясни и адекватни мотиви, във връзка с предмета на доказване и
заявените възражения. При това, изводите на въззивния съд по фактите и по
правото се споделят изцяло от настоящата инстанция, и не е необходимо да се
преповтарят. В тази връзка на основание чл.221, ал.2, изреч.2-ро от АПК
настоящата инстанция препраща към мотивите на РС.
Касационната инстанция намира за неоснователно възражението на касатора, че в НП липсва пълно и точно описание на нарушението. В случая
извършеното нарушение е описано достатъчно пълно и ясно, както в АУАН, така и в НП и съдът не установи твърдяната неяснота относно вмененото деяние, като
същото се изразява в липса на валиден договор за застраховка "Гражданска
отговорност" на управляваното от В.М. чуждо МПС към момента на осъществяване на проверката от контролните органи
/25.11.2019 г./.
Неоснователен е и доводът на касатора за липса
на посочване на нарушената материалноправна разпоредба. В случая наказанието е
наложено за това, че лицето, без да е собственик, е управлявало моторно
превозно средство, за което няма сключен и действащ договор за задължителна
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите. Разглежданата
хипотеза е уредена в разпоредбата на чл.638, ал.3 от КЗ, според която лице,
което не е собственик и управлява моторно превозно средство, във връзка с чието
притежаване и използване няма сключен и действащ договор за задължителна
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, се наказва с
глоба от 400,00 лв. Посочената разпоредба съдържа в себе си както хипотезата на
изпълнителното деяние, което ако бъде осъществено ще доведе до реализиране на
административно-наказателната отговорност на съответното лице, така и самата
санкция, която следва да изтърпи нарушителя, ако бъде осъществен предвиденият
фактически състав на нарушението. Иначе казано, касае се за една специфично
структурирана правна норма, в която се съдържат както хипотезата, така и
санкцията на правната норма и като е посочил като нарушена точно тази норма и е
посочил същата и като основание за налагане на санкцията за така извършеното
административно нарушение административно-наказващият орган правилно е приложил
материалния закон.
Съдът намира за неоснователни и доводите на касационния жалбоподател, че въззивния
съд не е изследвал въпроса дали не са налице основания за придвижването на
автомобила за определен срок без задължение за собственика за сключване на
застраховка „ГО“, тъй като същият е бил с транзитни номера, поради следното:
В жалбата си пред първата инстанция той не е направил
такива твърдения, нито е ангажирал доказателства в тази насока. Възражения в
този смисъл не са изложени и в съставения АУАН. Видно от приложения такъв на
л.7 от въззивното дело е, че касаторът е записал в графата за възражения -
"нямам възражения", което сочи, че дори в момента на проверката не е
имал възражения от характер, че не дължи заплащане на застраховка „ГО“. Нещо
повече, възражения в тази насока не са представени от него и в срока по чл.44,
ал.1 от ЗАНН. Такива са наведени едва пред настоящата инстанция. Следва да се
отбележи, че касационната инстанция е инстанция по правото, а не по
доказателствата. Казано с други думи, в производството, образувано по касационна
жалба се извършва проверка за законосъобразността на първоинстанционния съдебен
акт на база на събраните доказателства и е недопустимо събирането на нови
такива. Допустими са само писмени доказателства, установяващи касационните
основания, които основания са изчерпателно изброени в чл.209 от АПК. Сред така
посочените касационни основания не попада “непълнотата на доказателствата”,
следователно събирането на доказателства, отнасящи се до съществото на спора
приключва в първоинстанционното производство. В светлината на изложеното се
налага изводът, че ако касаторът е желаел да бъдат събрани доказателства в
подкрепа на тези доводи е следвало да стори това при разглеждането на делото
пред районния съд.
Независимо от изложеното за правна яснота следва да се
отхвърли това оплакване, като неоснователно. Такова тълкуване води до абсурд, т.к.
то обезсмисля института и функциите на задължителната
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“/вж. чл.477, ал.1, вр. с
чл.461, т.1 от КЗ/. За движещи се на територията на Република България МПС с
транзитни номера не е предвидено изключение, което е логично.
С оглед изложените съображения,
касационната инстанция счита атакуваното решение за валидно, допустимо и
правилно. При постановяването му не са допуснати посочените в касационната
жалба нарушения, поради което решението следва да бъде оставено в сила.
Мотивиран така и на основание чл.221,
ал.2, предл. първо от АПК, във връзка с чл.63, ал.1, изреч. 2-ро от ЗАНН, съдът
в настоящия касационен състав
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 260026/16.03.2021 г.,
постановено по а.н.д. № 545/2020 г. по описа на Районен съд – гр. Горна
Оряховица.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: