№ 749
гр. София, 22.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XIII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Даниела Борисова
Членове:Милен Михайлов
ИРИНА СТ. СТОЕВА
при участието на секретаря Татяна Ив. Асенова
в присъствието на прокурора Р. Хр. Ч.
като разгледа докладваното от Милен Михайлов Въззивно наказателно дело
от общ характер № 20221100602133 по описа за 2022 година
Производството е по реда на гл. ХХІ от НПК.
С Присъда от 07.02.2022 г., постановена от СРС, НО, 95-ри състав по
НОХД № 10115/2020 г. съдът е признал подсъдимия Д. В. К., ЕГН
**********, роден на **** г. в гр. Пазарджик, българин, български
гражданин, с висше образование, женен, неосъждан, работи, живущ в гр.
София, ж.к. ****, за ВИНОВЕН в това, че на 15.11.2017 г., около 15:40 ч., в
гр. София, по бул. „Ботевградско шосе”, с посока на движение от
„Околовръстен път” към бул. „Владимир Вазов”, управлявал моторно
превозно средство - автомобил марка „Мерцедес”, модел „Е200”, peг. №
СА****СМ, с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда, а
именно 2, 01 на хиляда, установено по надлежния ред - с техническо средство
„Дрегер Алкотест” 7410+ с № 0090, проба № 3327, съгласно чл. 3, ал. 1 и чл.
6, ал. 9 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване употребата на
алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози /обн. ДВ. бр. 61 от 28
юли 2017 г., в сила от 29.09.2017 г./, като съгласно чл. 3, ал. 1 „При
извършване на проверка на място от контролните органи употребата на
1
алкохол се установява с техническо средство....” и чл. 6, ал. 9 „При отказ на
лицето да получи талона за изследване, при неявяване в определения срок на
посоченото място или при отказ за изследване, употребата на алкохол и/или
наркотични вещества или техни аналози се установява въз основа на
показанията на техническото средство или теста“, след като е отказал да даде
кръв за изследване - престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК. Поради това на
основание чл. 343б, ал. 1 вр. чл. 54 НК съдът му е наложил наказание
„лишаване от свобода“ за срок от една година, отложено по реда на чл. 66, ал.
1 от НК за изпитателен срок от три години и наказание „глоба“ в размер на
400 лева.
Със същата присъда на основание чл. 343г, вр. чл. 343б, ал. 1 вр. чл.
37, ал. 1, т. 7 от НК съдът е наложил на подсъдимия наказание „лишаване от
право да управлява МПС“ за срок от една година и шест месеца, като е
приспаднал от същото времето, през което подсъдимият е бил лишен от
правото да управлява МПС по административен ред.
С така постановената присъда съдът е осъдил подс. К. да заплати в
полза на държавата направените по делото разноски в размер на 244,94 лева,
от които 144,94 лв. по сметка на СДВР и 100 лева по сметка на СРС.
Срещу присъдата е постъпила въззивна жалба от подсъдимия Д. В. К.
чрез неговия защитник адв. К. Г. от САК, в която се твърди наличието на
допуснати в хода на досъдебното производство съществени процесуални
нарушения, които са се отразили и на материалноправната страна и са довели
до неправилно постановяване на осъдителна присъда. Твърди се, че по делото
остава недоказано изпълнителното деяние „управление“. Оспорва се и
наложеното наказанието като несправедливо.
Подадено е и допълнение към въззивната жалба, в което се прави
разбор на свидетелските показания, оспорват се заключенията на
техническата експертиза и се повтарят доводите, изложени в жалбата, като се
твърди, че СРС не е обсъдил доводите и възраженията на защитата, което
според адв. Г. означава, че липсват мотиви към първоинстанционния съдебен
акт. В заключение отново се иска отмяна на Решението и оправдаване на
подсъдимия по повдигнатото му обвинение или връщане на делото за ново
разглеждане от СРС.
2
В закрито заседание по реда на чл. 327 от НПК въззивният съд е
преценил, че присъдата е атакувана в срок и е от категорията актове,
подлежащи на контрол пред въззивния съд по съответния ред, поради което
подлежи на разглеждане в открито съдебно заседание. Приел е, че за
изясняване на обстоятелствата от предмета на доказване по делото, не се
налага разпит на подсъдимия, свидетели или експерти, както и събирането на
нови доказателства.
В съдебно заседание защитникът на подс. – адв. Г. поддържа жалбата и
не прави искания за отводи. Прави доказателствени искания.
Прокурорът оспорва жалбата и не прави искания за събиране на
доказателства.
С оглед направените доказателствени искания и допускането им от
страна на съдебния състав въззивният съд е провел съдебно следствие.
В хода по същество адв. Г. твърди, че при анализа на доказателствата
се стига до извод за недоказаност на обвинението. Излага доводи, че видно от
събраните доказателства е налице разминаване между момента, в който на
подсъдимия е направена проба с дрегер за концентрация на алкохол и този, в
който е влязъл в контакт с полицейските служители. Моли съда да вземе
предвид показанията на св. А., депозирани в съдебно заседание пред СГС,
НО, XIII-ти въззивен състав, видно от които при последната проверка на
техническото средство дрегер то е било настроено и не е имало как
полицейските служители след това да му въздействат ръчно. Моли за отмяна
на атакувания съдебен акт и постановяване на оправдателна присъда.
Прокурорът моли жалбата да бъде оставена без уважение и присъдата
да бъде потвърдена. Счита, че часът на пробата с дрегер е коректен,
доколкото съответства на проведения разговор между дежурния в КАТ и
свидетеля Р., в който изрично е посочено, че подсъдимият е задържан и ще
бъде тестван. На мнение е, че дори да се приеме, че тестът е бил настроен по
такъв начин, че да показва времето с един час по-рано, то при тестване на
подсъдимия около 16:00 часа, изложените от него обяснения напълно се
опровергават, тъй като между спирането на автомобила му и тестването му с
дрегер не би имало време за извършване на описаните в обясненията
действия. Изнася становище, че по делото е безспорно установено, че
подсъдимият е управлявал автомобил под влиянието на алкохол на
3
инкриминираното място и време, поради което моли за потвърждаване на
първоинстанционния съдебен акт като правилен и законосъобразен.
В реплика на изложеното в пледоарията на прокурора адв. Г. твърди,
че по делото не е установено, че подсъдимият е управлявал автомобил към
момента на установяването му от полицейските служители, доколкото
разпитаните свидетели не възпроизвеждат данни в тази насока. Коментира и
заключението на изготвената в хода на досъдебното производство СТЕ, като
сочи, че свидетелят Р. се свързва с телефон 112 в 15:18 часа, а полицията
съобщава, че е при лицето и ще бъде изпробван едва към 16:57 часа. Счита за
недоказано, че в периода от време, преди да бъде тестван, подсъдимият е бил
контактен със служителите на МВР. На мнение е, че обясненията на
подсъдимия не могат да бъдат игнорирани като доказателство, независимо, че
представляват и средство за защита.
Подсъдимият К. лично в своя защита поддържа казаното от неговия
адвокат.
В последната си дума подсъдимият К. моли да бъде признат за
невиновен. Сочи, че от 40 години управлява МПС, няма нито едно наказание
и винаги се е съобразявал с правилата на ЗДвП, като е уважал закона и
полицейските служители.
Софийски градски съд, след като обсъди доводите жалбата, както и
тези, изложени в съдебно заседание от страните, и след като на основание чл.
314 от НПК, провери и служебно изцяло правилността на атакуваната
присъда, счита, че не са налице основания за нейното изменение или отмяна,
като установи следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Първоинстанционната присъда е постановена при изяснена фактическа
обстановка, която по категоричен начин се установява от събраните по делото
доказателства, обсъдени в мотивите на присъдата. При обсъждането на
доказателствата, настоящия съдебен състав не намира основания за
съществени промени във фактическата обстановка, възприета от районния
съд, която е следната:
Подсъдимият Д. В. К., ЕГН **********, е роден на **** г. в гр.
Пазарджик. Същият е българин, български гражданин, с висше образование,
4
женен, неосъждан, работи, с поС.ен адрес в гр. София, ж.к. „Разсадника-
Коньовица”, бл. ****.
На 15.11.2017 г. свидетелят З. Р. управлявал лек автомобил марка
„Фолксваген“, модел „Транспортер“, ДК № **** по автомагистрала „Хемус“
в посока към гр. София. Наближавайки гр. София, забелязал в своето платно
за движение нетипично движещ се автомобил марка „Мерцедес”, модел „Е
200”, ДК № СА****СМ. Последният бил управляван от подсъдимия Д. К.. На
Р. направило впечатление, че въпросният автомобил се движел от крайна лява
пътна лента, след това към средната и после към аварийната лента, без да
подава светлинен сигнал и без да се съобразява с останалите участници в
движението. Тогава свидетелят предприел изпреварване на опасно
движещото се моторно превозно средство и изравнявайки с него видял водача
му, установен в последствие като подсъдимия К., който бил навел глава към
волана на автомобила, без да следи пътното движение.
Виждайки съС.ието на К., свид. Р. се отказал да го изпреварва, върнал
се в лентата зад него и подал сигнал на Национален телефон 112, като
съобщил на оператора: „112 на магистралата, в посока София, на края на
магистралата, буквално до „Джъмбо“, има един „Мерцедес“, който се
движи на зиг-заг, или е много пиян човек, или му е лошо. Ако има кой да го
спре по някакъв начин. Номерът му е СА****СМ, аз карам след него на
аварийки, но вече трети-четвърти път бутна мантиН.те.“. Включил
аварийните светлини на автомобила, който управлявал, и започнал да кара зад
автомобила, управляван от подсъдимия К..
Преди влизане в гр. София, в района на магазин „Джъмбо“ и заведение
за бързо хранене „МакДоналдс“, подсъдимият К. предприел маневра по
навлизане в паркинга на цитираните търговски обекти, в резултат от което
навлязъл в насрещното платното за движение, изгубил управлението над
автомобила и катастрофирал с предната лява част на автомобила в метален
стълб. Свидетелят Р. също отбил и спрял управлявания от него автомобил в
близост до автомобила на К., като в същия момент последният привел в
движение на заден ход автомобила си и леко блъснал автомобила на свид. Р..
Р. слязъл от колата и се приближил до тази на подсъдимия К., който свалил
прозореца на предната шофьорска врата, при което двамата провели разговор,
от който Р. се усъмнил, че К. е употребил алкохол и отново подал сигнал на
5
телефон 112, съобщавайки съответното обстоятелство. Р. посъветвал К., ако
не се чувства добре или е употребил алкохол, да остави автомобила си на
място, но в следващия момент подсъдимият потеглил отново с лекия си
автомобил „Мерцедес”, модел „Е 200”, ДК № СА****СМ по посока гр.
София. За последното, с оглед подадените от Р. сигнали на телефон 112, бил
уведомен дежурният център при СДВР.
Междувременно свидетелите Д. И., Д.К., Б.Й. и И.Ф., полицейски
служители при ОСПСОВОР-СДВР, били назначени дневна смяна на работа
за времето от 08:30 ч. до 20:30 ч. на 15.11.2017 г. Около 15:40 ч„ след подаден
им сигнал от ОДЦ при СДВР относно лек автомобил „Мерцедес”, модел „Е
200”, ДК № СА****СМ, И., К., Й. и Ф. установили и спрели за проверка
цитираното МПС, движещо се в гр. София, по бул. „Ботевградско шосе“, с
посока от „Околовръстен път” към бул. „Владимир Вазов”, управлявано от
подсъдимия К..
Полицейските служители установили самоличността на водача, който
представил документ за самоличност и СУМПС. При проведения с него
разговор, свидетелите се усъмнили, че е употребил алкохол, поради
неадекватното му съС.ие, и докладвали на ОДЦ-СДВР, искайки съдействие от
ОПП-СДВР.
На местопроизшествието бил изпратен екип на Отдел „Пътна полиция”
при СДВР в състав свидетелят С. А. и колегата му Б.З., които извършили
проверка на К. с техническо средство „Алкотест Дрегер“ 7410+, сериен №
0090, с цел установяване наличието на алкохол в издишалия въздух.
Техническото средство отчело положителен резултат от проба № 3327, а
именно 2,01 /две цяло и нула едно/ на хиляда.
След отчитане на съответния резултат, свид. С. А. съставил срещу К.
АУАН бл. № 0259038/15.11.2017 г. и му издал талон за медицинско
изследване № 0025629/15.11.2017 г. за явяване в МБАЛ „Св. Анна” за
вземане на кръвна проба за анализ. К. получил срещу подпис екземпляр от
съставения АУАН и бил отведен от полицейските служители Д. И., Д.К., Б.Й.
и И.Ф. в МБАЛ „Св. Анна“ гр. София, където отказал да даде кръвна проба.
След удостоверяване на отказа му, бил отведен в 05 РУ-СДВР, където
били оформени документите по задържането му за срок до 24 часа със
заповед peг. № 28933- 3209/15.11.2017 г., считано от 15:40 ч. на 15.11.2017 г.,
6
когато бил спрян за извършване на полицейската проверка.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
Съдът прие изложената фактическа обстановка за установена въз
основа събрания и приобщен към делото доказателствен материал, при
преценка на доказателствата и доказателствените средства поотделно и в
тяхната съвкупност, както следва:
ГЛАСНИ : обясненията на подсъдимия Д. К. /частично/ и показанията
на свидетелите Д.К., Б.Й., И.Ф., С. А., Д. И., както и показанията им от
досъдебното производство, приобщени към доказателствения материал чрез
прочитане на съответните процесуални основания/, показанията на З. Р.,
депозирани в хода на съдебното следствие;
ПИСМЕНИ : заключенията на СТЕ и допълнителна СТЕ, изготвени в
хода на досъдебното производство, АУАН бл. № 0259038/15.11.2017 г.; талон
за изследване № 0025629/15.11.2017 г.; ЗППАМ № 5213/15.11.2017 г.; заповед
per. № 28933-3209/15.11.2017 г. за задържане за срок до 24 ч.; справка-картон
на водач; справка от ОПП СДВР; справка peг. № 3286р-35605/ГДНП;
разпечатка от техническо средство „Алкотест Дрегер“ 7410+, сериен № 0090
в превод на български език; ежедневна ведомост на личния състав от 01 гр.,
ПК при ОПП СДВР за 15.11.2017 г.; ежедневна форма на отчет от 15.11.2017
г.; ежедневна ведомост на личния състав от 01 група, С-2, ОСПСОВОР-СДВР
от 15.11.2017 г.; доклад за проведени лица и МПС на 15.11.2017 г.; сведение
за силите на ОСПСОВОР-СДВР, сектор С-2 за 15.11.2017 г.; пътна книжка на
лек автомобил „Киа Сийд“, ДК № СВ****КВ; часови график; справка peг. №
513000-32100/07.06.2021 г.; извлечение от книга-регистър за получени и
предадени сигнали и разпореждания при ОДЦ СДВР от 15.11.2017 г.,
извлечение от дневник за получени и предадени сигнали и разпореждания в
ОДЦ /ОДЧ/ СДВР от 15.11.2017 г.; технически паспорт и ръководство за
експлоатация на „Алкотест Дрегер“ 7410+; справка от „За Едно Евро“ ООД;
епикриза на Д. В. К. и медицинско направление; справка за съдимост за
подсъдимия, както и събраните в хода на съдебното следствие пред СГС
доказателства, а именно: показанията на св. А., депозирани пред въззивният
съд, заключение по допълнителна СТЕ, назначена в хода на въззивното съд.
сл, Справка от МВР, Дирекция „Национална система 112“, ксерокопие на
7
регистъра на 05 РУ - СДВР за получени сигнали на 15.11.2017 г., ксерокопие
на книги на ООДЦ-СДВР за получени и предадени сигнали на 15.11.2017 г.,
превод на български език на доклад от дихателен тест, находящ се на л.41 от
ДП.
За да постанови присъдата си първоинстанционният съд е провел
пълно и всестранно разследване. Аналитично са изследвани фактите и
обстоятелствата, установявани и изведени от показанията на разпитаните
свидетели (в това число прочетените по реда на чл. 281 от НПК), както и
събраните в хода на съдебното следствие и приобщени по делото писмени
доказателства. В наказателното производство са събрани необходимите
доказателства и доказателствени средства за изясняване на обективната
истина и в това отношение не са допуснати процесуални нарушения, с които
да са ограничени правата на страните да сочат доказателства. Въззивният съд
подложи на внимателен анализ същите доказателства и не установи
възможност въз основа на тях да се стигне до различни изводи относно
фактите по делото.
Във връзка с горното, без да бъдат преповтаряни изводите на СРС,
настоящият съдебен състав намира за необходимо, с оглед на доводите и
възраженията във въззивната жалба, както и в съответствие със законово
вмененото му задължение за служебна проверка на правилността на
присъдата в цялост, да посочи следното:
Обосновано и правилно СРС се е доверил на показанията на
свидетелите К., Й., Ф. и И., които са разпитани в хода на съдебното следствие
пред СРС, като са прочетени и приобщени и показанията им, депозирани пред
орган на досъдебното производство. Обяснимо е, че към момента на разпита
им пред съда, свидетелите не помнят процесния случай, доколкото с оглед
естеството на служебните им задължения, те се сблъскват с многобройни
подобни ситуации, поради което в тези си разпити описват единствено
процедурите на работа при подобни ситуации. От друга страна показанията
им, дадени в хода на досъдебното производство, които са приобщени към
доказателствената маса по делото по надлежния ред, са депозирани
непосредствено след инкриминирания случай, по-късно в същия ден, като
свидетелите потвърждават изцяло тези показания. В тях те описват подробно
8
развилите се събития, като посочват по кое време на деня са спрели
автомобила на подсъдимия, констатираното неадекватното съС.ие на
последния и следите от удар по колата. Изнасят данни относно своите
действия, като разказват как са повикали екип на ОПП-СДВР и са го изчакали
на място. Сочат, че при пристигането си колегите им ОПП-СДВР са
извършили на подсъдимия К. проба за алкохол, като резултатът е бил
положителен – 2.01 на хиляда, с оглед на което му е бил съставен АУАН и му
бил издаден талон за медицинско изследване. След това К., Й. Ф. и И. са
съпроводили подс. до МБАЛ „Св. Анна“, където той е отказал да даде кръвна
проба.
Тези показания въззивният съд намира за последователни, логични и
напълно кореспондиращи както помежду си, така и с останалия
доказателствен материал по делото. Изложеното от свидетелите намира
подкрепа в показанията на св. А. – служител в ОПП-СДВР към момента на
деянието, който разказва, че на процесната дата около 15:30 часа неговият
екип е бил повикан от техни колеги от ОСПСОВОР-СДВР във връзка със
спрян автомобил и подозрение за употреба на алкохол от страна на шофьора.
Свидетелят потвърждава изложеното от другите полицейски служители
относно извършената проба на подсъдимия и резултата от нея, като сочи, че
към момента на пристигането му подсъдимият К. се е намирал до автомобила
си. Доколкото разказа на свидетеля звучи логично и правдоподобно и
кореспондира с доказателствената съвкупност, съдът се доверява на неговите
показания, дадени в различните фази на наказателното производство.
Изложеното от коментираните свидетели се подкрепя и от събраните
по делото писмени доказателства – съставения на подсъдимия АУАН, талон
за изследване и разпечатка, съдържаща показанията на техническото
средство, използвано за пробата за алкохол. Тези писмени доказателства
съдържат несъмнени данни относно времето на извършване на проверката и
резултатът от нея.
Съдът не може да се съгласи с възражението на защитата относно
липса на доказателствена стойност в разпитите на свидетелите К., Й., Ф. и И.,
проведени в хода на досъдебното производство. Житейски логична е
констатираната идентичност в показанията на свидетелите с оглед на
обстоятелството, че свидетелите са били заедно по време на описваната
9
ситуация, възприели са случилото се по еднакъв начин и са били разпитани
непосредствено след това, като следва и да се отбележи, че случаят далеч не е
необичаен за тяхната практика, предвид което е обяснимо да боравят с
еднаква терминология и речник. Показанията са лаконични и точни,
депозирани са от полицейски служители във връзка с често срещана в
работата им ситуация, не са налице данни, който да предизвикват съмнение в
тяхната обективност и непредубеденост, като същите освен, че звучат
правдоподобно, намират подкрепа в доказателствената съвкупност, а
свидетелите, разпитани пред СРС, потвърждават съдържанието им, както и
това, че подписите под протоколите за разпит са техни.
С коментираните дотук доказателства кореспондират и показанията на
св. Р.. Същите съдът намира за относими към процесния случай, доколкото
макар да се отнасят за действията на подсъдимия предхождащи спирането му
за проверка от полицейските служители, съдържат данни относно
поведението му на пътя и времето, по което е управлявал автомобила, както и
неадекватното съС.ие на подсъдимия К., което Р. е възприел лично.
Доколкото св. Р. не познава подсъдимия и между двамата няма породени от
процесния случай правни взаимоотношения, за съда не е налице основание да
се съмнява в обективността на Р., предвид че неговият разказ е обстоен,
правдоподобен и логичен. Изложеното от свидетеля е в синхрон с
показанията на разпитаните полицейски служители, като се подкрепя и от
заключението на СТЕ, обективиращо проведените между св. Р., диспечер на
тел. 112 и дежурен към ОПП-СДВР телефонни разговори, както и
заключението по допълнителната СТЕ, изготвено в хода на досъдебното
производство, онагледяващо в снимкови файлове разпечатки от системата на
112 относно подадения сигнал.
Налице е противоречие между изложеното от Р. пред съда и
депозираните от него в хода на досъдебното производство показания по
отношение на обстоятелството дали при проведен разговор с подсъдимия през
прозореца на неговия автомобил, К. му е съобщил, че е консумирал алкохол.
В тази връзка настоящият съдебен споделя преценката на
първоинстанционния такъв, да приеме разясненото от св. Р. пред СРС, че
вследствие на разговора свидетелят е останал с впечатлението, че
подсъдимият е под влиянието на алкохол, доколкото това обяснение резонира
с останалата част от показанията му. Действително е логично такава
10
представа да се оформи в свидетеля с оглед начина, по който подсъдимият е
управлявал превозното си средство и неадекватното му съС.ие, което св. Р. е
възприел. Необходимо е да се отбележи, че обстоятелството, че подсъдимият
е бил под влиянието на алкохол, се изяснява по категоричен начин от
разпечатката с показанията на дрегера и се подкрепя от разпитите на другите
свидетелите и съставения на подсъдимия АУАН. Във връзка с изложеното, се
явява неоснователно възражението на защитата, че установеното от
фактическа страна, че св. Р. е усетил, че подсъдимият е употребил алкохол, е
недоказана констатация. Както бе споменато по-горе, св. Р. пояснява пред
съда, че е останал с впечатлението, че подсъдимият е под влиянието на
алкохол, а пък по време на проведения между тях разговор подсъдимият е
„мънкал“, поради което Р. не е могъл да разбере ясно всичко, което му казва.
Предвид изложените дотук съображения въззивният съд споделя
преценката на първоинстанционния такъв, да кредитира изцяло депозираните
в хода на наказателното производство показания на свидетелите К., Й., Ф., И.,
А. и Р., както и коментираните писмени доказателства - съставения на
подсъдимия АУАН, талон за изследване и разпечатка, съдържаща
показанията на дрегера.
Относно прочетените и приобщени по делото показания на св. К.,
депозирани в хода на съдебното следствие по НОХД 12697/18 г. на СРС, НО,
12 състав, в тях свидетелят също не демонстрира спомен от процесната
ситуация и единствено описва служебните си задължения. Съдът кредитира
същите, тъй като макар те да не са пряко относими към инкриминирания
случай, същите способстват за изясняването на някои негови аспекти.
Настоящият съдебен състав намира за обоснована преценката на СРС,
да не се довери на обясненията на подсъдимия К., относно твърдяното от него
напускане на мястото, където е бил спрян автомобила му и пътуването му с
такси оттам до дома му и обратно преди появата на екипа на ОПП-СДВР.
Описаните действия си противоречат с показанията на коментираните дотук
свидетели, с част от писмените доказателства по делото, както и с житейската
логика.
Четиримата полицейски служители от ОСПСОВОР-СДВР не дават
показания в тази насока, като сочат единствено, че са задържали подсъдимият
и са повикали екип от ОПП-СДВР, без да излагат никакви данни относно
11
твърдяното от подсъдимия, че той е напускал мястото преди появата на този
екип. Тези твърдения се оборват и от показанията на св. А. от ОПП-СДВР,
който разказва, че когато с колегите му са пристигнали на мястото,
подсъдимият е бил сам и се е намирал до автомобила си.
Твърденията на подсъдимия К., че е напуснал мястото, където е спрян
от полицейските служители за определено време влиза и в противоречие с
установената и ноторно известна последователност на действията на
полицейските служители при спирането на шофьор със съмнение относно
употреба на алкохол. Тяхно задължение е да осигурят водача, който следва да
остане на място, до пристигане на екипа, който да го тества. В случай, че
водачът има нужда от медицинска помощ, полицейските служители биха
придружили водачът до болница, за да му бъде оказана необходимата помощ
или биха подали сигнал на тел. 112, ако случаят е спешен, но не биха
нарушили процедурата и позволили на водача да си тръгне от
местопрестъплението. Не става ясно и каква е била целта на твърдяното от
подсъдимия напускане на местопрестъплението, доколкото твърденията за
употреба на екстракт от мента, глог и валериан по никой начин не може да
бъде приета за спешна, неотложна или животоспасяваща. В тази връзка,
съдът намира, че дадените обяснения представляват защитна теза и опит да се
обясни с употребата на този препарат резултата от пробата, отчетена от
дрегера, а именно, а именно 2.01 промила.
Следва да се отбележи, че подсъдимият е имал възможност, чрез
даване на кръвна проба, да опровергае показанията на техническото средство,
ако действително е смятал, че то е отчело неправилно и същият не е
употребил алкохол. Дадените от него обяснения за причината за отказа му
отново са нелогични, особено съпоставени с последствията за подсъдимия,
поради отчетената от дрегера висока концентрация на алкохол – деяние,
съставомерно на престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК.
Вземайки предвид двойствения характер на обясненията на
подсъдимия като доказателствено средство и средство за защита, след
извършване на самостоятелен анализ на същите и съпоставката им останалия
доказателствен материал, съдът ги намери за нелогични и неподкрепящи се от
доказателствената маса, като напротив, кредитираните от съда показания на
останалите свидетели оборват изложеното от подсъдимия. Предвид всички
12
изложени съображения въззивният съд споделя преценката на СРС да не
кредитира обясненията на подсъдимия в частта им относно твърденията, че не
е консумирал алкохол, и че е отишъл до дома си и обратно с такси в периода
от време между спирането му от патрул на ОСПСОВОР-СДВР и тестването с
дрегер от служители на ОПП-СДВР, като по пътя е консумирал мента, глог и
валериан, вследствие на което е дал положителна проба за алкохол, като прие,
че същите се явяват защитна версия, неотговаряща на действително развилите
се събития. Доколкото в останалата им част обясненията на подсъдимия се
явяват правдоподобни и не се опровергават от другите доказателства, няма
пречка да им бъде дадена вяра.
Настоящият съдебен състав, подобно на първата инстанция намира, че
не следва да кредитира показанията на разпитания по искане на защитата св.
Йончев. Дадените от този свидетел показания са нелогични, противоречиви,
изолирани и не се подкрепят от останалия доказателствен материал. СРС е
направил задълбочен анализ на показанията на този свидетел, за да достигне
до извод, че не следва да им дава вяра, който анализ и настоящата инстанция
споделя напълно и не намира за нужно да го преповтаря.
Съдът намери за необходимо да отговори на направените възражения
на защитата за недоказаност на обстоятелството, че подсъдимият е
управлявал автомобил, както и на посочения в обвинителния акт час на
извършване на деянието, като съдът намира същите за неоснователни, като
съображенията за това са следните:
Обвинението е повдигнато за управление на моторно превозно
средство от подсъдимия под влиянието на алкохол, осъществено около 15:40
часа. Видно от показанията на свидетеля Р. и заключението на СТЕ,
обективиращо неговите разговори с оператор на телефон 112, както и от
заключението на допълнителната СТЕ, изготвена в хода на ДП и
онагледяваща в снимков файл извадки от системата на 112 относно
подадения сигнал, около 15:18 часа, Р. е забелязал неадекватното движение по
пътното платно от страна на управлявания от подсъдимия автомобил
„Мерцедес“, като е сигнализирал за него на телефон 112, след което е
продължил да шофира след посочения автомобил, наблюдавайки
необичайното му движение. От показанията на свидетелите К., Й., Ф. и И. се
установява по един безспорен начин, че същите, след като са получили сигнал
13
с описание на автомобила на подсъдимия, включително регистрационния му
номер, са установили и спрели същия около 15:40 часа, като въпросният
автомобил е бил управляван именно от Д. К.. Свидетелят А. също сочи, че
екипът му е бил повикан към 15:30 часа, а по-късно при пристигането му на
мястото подсъдимият е бил сам и се е намирал до автомобила си.
Коментираните доказателства в съзвучие и по един напълно категоричен
начин водят до фактическия извод, че по времето около 15:40 часа,
подсъдимият К. е управлявал своя автомобил.
Действително, видно от разпечатка, съдържаща показанията на
дрегера, тестът е извършен в 16:59 часа – около час и двадесет минути след
спирането на подсъдимия от полицейските служители. Според съда,
наличието на времеви интервал между спирането на водача на МПС и
тестването му с техническо средство е логично и напълно обяснимо,
доколкото от събраните по делото доказателства стана ясно, че подсъдимият
К. е задържан от екип на ОСПСОВОР-СДВР, а същите е трябвало да повикат
екип от служители на ОПП-СДВР и да изчакат пристигането им, тъй като
именно последните са били компетентни да извършат на лицето проверка за
алкохол с техническо средство. Доколкото обвинението е за деяние,
извършено около 15:40 часа и предвид установеното, че от задържането на
подс. К., до появата на екип на ОПП-СДВР и тестването му с техническо
средство за измерване на концентрация на алкохол в кръвта, същият не е
напускал мястото и е останал в присъствието на свидетелите К., Й. Ф. и И., то
не остава съмнение, че към посочения в обвинителния акт час – около 15.40,
подсъдимият К. е управлявал лек автомобил с концентрация на алкохол от
2,01 на хиляда.
Точният час в който лицето е тествано и дали дрегерът е бил сверен в
лятно или зимно часово време е без значение, доколкото законодателят е
инкриминирал моментът в който лицето е управлявало МПС, а не моментът в
който същият е бил подложен на проверка. За настоящият състав няма
съмнение, че когато е бил спрян от полицейските служители в 15.40ч.,
подсъдимият К. е управлявал своят автомобил с концентрация на алкохол в
кръвта, установена по предвидения в закона ред, в размер на 2,01 на хиляда.
Дори хипотетично да се приеме, че дрегерът не е показвал точния час,
а е следвало да показва зимното часово време, т.е. 15.59ч. вместо 16.59ч. то и
14
при двете версии тестването е извършено след инкриминираното деяние и
съответно не остава съмнение, че около 15:40 часа подс. К. е управлявал своя
автомобил с концентрация на алкохол в кръвта не по-ниска от 2.01 на хиляда,
доколкото именно това е времето, по което автомобилът му е бил спрян от
полицейските служители.
Настоящият състав кредитира писмените доказателства по делото като
относими и събрани при следване на надлежния процесуален ред, както и
изготвените по делото експертизи, като прецени, че същите са обективно и
компетентно изготвени, кореспондират с доказателствената маса и
способстват за изясняване предмета на делото. Вещите лица са обосновали
заключенията си професионално и са дали отговор на поставените от съда
въпроси и задачи.
Така изложената фактическа обстановка в цялост може да бъде
приета за изяснена от първоинстанционния съдебен състав в
необходимата степен и достатъчно пълнота. Установени са по безспорен
начин обстоятелствата, значими за правилното решаване на делото -
фактите относно извършване на деянието, авторството на същото,
механизма на извършването му, субективната страна на престъплението
и конкретното своеобразие на обстоятелствата, при които е било
извършено.
Настоящият състав счита, че основните фактически констатации на
СРС са правилно установени и са изведени без допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила. Не са допуснати и логически грешки
при оценката на наличния доказателствен материал, като в съответствие с
изискванията на чл. 305, ал. 3 от НПК съдът е обсъдил комплексно събраните
по делото доказателства и е обосновал съображенията си, въз основа на които
е изградил фактическите си констатации.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
Въз основа на така установената фактическа обстановка съдът е извел
верен правен извод, че с деянието си подсъдимият е осъществил от обективна
и субективна страна признаците на престъпния състав по чл. 343б, ал. 1 от
НК.
Безспорно от доказателствения материал по делото се установява, че
подсъдимият от обективна страна е осъществил изпълнителното деяние на
15
престъплението по чл. 343б, ал. 2 от НК, а именно че на 15.11.2017 г., около
15:40 ч., в гр. София, по бул. „Ботевградско шосе”, с посока на движение от
„Околовръстен път” към бул. „Владимир Вазов”, управлявал моторно
превозно средство - автомобил марка „Мерцедес”, модел „Е200”, peг. №
СА****СМ, с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда, а
именно 2, 01 на хиляда, която е установена по надлежния ред - с техническо
средство „Дрегер Алкотест” 7410+ с № 0090, проба № 3327, поради отказа на
водача да даде кръв за изследване за употреба на алкохол. Категорично от
доказателствата по делото се установява, че именно подсъдимият е
управлявал лекия автомобил след употреба на алкохол. Безспорно се доказа,
че подсъдимият е бил в спешното отделение към УМБАЛ "Св. Ана" - гр.
София, където е отказал да даде кръвна проба за изследване на количеството
алкохол в кръвта. Издаденият талон за медицинско изследване не задължава
подсъдимият да се подложи на такова, а само му предоставя такава
възможност. Негов личен избор е дали ще предостави кръвна проба за
изследване на алкохола в кръвта или не. Обстоятелството, че подсъдимият К.
не се е възползвал от предоставената възможност, не прави деянието
несъставомерно. Поради фактическия отказ на подсъдимия да се подложи на
такова изследване е налице хипотезата на чл. 6 от Наредба № 30/2001 г.,
вследствие на което за достоверно отчитане на алкохолното съдържание се
приема отчетеният резултат от извършената проверка чрез техническо
средство. Именно тази хипотеза попада и в обхвата на понятието "по
надлежен ред" съгласно чл. 343б, ал. 1 от НК. В конкретния случай
техническото средство "Алкотест Дрегер 7410+" с № 0090, е отчело
концентрация на алкохол в кръвта на подсъдимия от 2.01 на хиляда.
От субективна страна деянието е извършено умишлено при форма на
вината пряк умисъл. Видно от данните по делото подсъдимият К. е
управлявал автомобила си в неадекватно съС.ие, предизвикано от употребата
на алкохол. Следователно той е осъзнавал обществено опасните последици и
е желаел тяхното настъпване, като умишлено е започнал да управлява лекия
автомобил, въпреки консумирания от него алкохол. Следва да се отбележи и
че подсъдимият К. е продължил да шофира, след като се е сблъскал с метален
стълб на паркинга на заведението „Макдоналдс“, както и след като е ударил
на заден ход автомобила на свидетеля Р. и е преустановил управлението на
автомобила си едва когато е бил спрян от полицейските служители. Тези
16
действия сочат, че въпреки очевидно неадекватното си съС.ие, предизвикано
именно от употреба на алкохол, подсъдимият К. е имал категорично
намерение да управлява моторно превозно средство.
ПО ВИДА И РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЕТО:
Настоящият състав извърши самостоятелна проверка на присъдата в
частта за наказанието, като не намери основание за изменение на присъдата в
тази й част.
За престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК законодателят е предвидил
наказание "лишаване от свобода" за срок от една до три години и глоба от
двеста до хиляда лева.
Разпоредбата на чл. 54 от НК задължава съда да определи наказанието
в рамките, посочени в съответната специална норма, като прецени наличието
на смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, освен ако не се установи
наличието на многобройни или изключителни такива, като в този случай
следва да се приложи разпоредбата на чл. 55 от НК.
Настоящата инстанция намира, че по делото не са налице условия за
прилагане на разпоредбата на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК, тъй като не са
установени нито многобройни смекчаващи вината обстоятелства, нито
изключителни такива.
При индивидуализацията на наказанието на подсъдимият К., като
смекчаващо отговорността обстоятелство СРС правилно е взел предвид
чистото съдебно минало на същия. Вярна е и констатацията на
първоинстанционния съд, че отегчаващи отговорността обстоятелства се
явяват високата концентрация на алкохол, установена при извършената
проверка, значително по-висока от инкриминираната в разпоредбата на чл.
343б, ал. 1 от НК стойност от 1,2 на хиляда, както и реалната опасност,
създадена от подсъдимия К. за живота здравето и имуществото на другите
участници в движението, както и предизвиканите от него ПТП-та, след което
същият не е останал на място, а е продължил да управлява автомобила си.
С оглед изложеното и при така установеното съотношение между
смекчаващите и отегчаващи вината обстоятелства настоящият съдебен състав
намира за неоснователно възражението на защитата за несправедливост на
наложеното наказание, като счита, че определените от първоинстанционния
състав наказания „лишаване от свобода“ за срок за срок от една година –
17
предвидения закона минимум и наказание „глоба“ в размер на 400 лева – над
предвидения в закона минимум, но близо до него, са законосъобразни,
справедливи и отговарят на спецификите на конкретния случай.
Съдът констатира, че са налице предпоставките за приложението на
чл. 66, ал. 1 от НК – подсъдимият К. не е осъждан и срокът на всяко от
наложените наказания не надвишава три години. Посочената разпоредба не е
императивна, но първоинстанционният съд правилно е преценил, че с оглед
особеностите на настоящия случай за постигане на генералната и специална
превенция не е необходимо ефективно изтърпяване на наказанието лишаване
от свобода, поради което правилно е отложил изтърпяването му за срок от
три години.
С оглед установената виновност на подсъдимия К. в извършването на
престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК, СРС правилно е съобразил
имепративната разпоредба на чл. 343г от НК и е наложил на подсъдимия и
наказание „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от една година и
шест месеца. Предвид констатираните относими към вината обстоятелства и
особено високата концентрация на алкохол в кръвта на подсъдимия,
въззивният съд счита опредения от СРС срок на наказанието за справедлив и
годен да изпълни целите на наказанието, предвидени в чл. 36 от НК.
ПО РАЗНОСКИТЕ:
Предвид изхода на делото и съобразявайки разпоредбата на чл. 189, ал.
3 от НПК първоинстанционният съдебен състав правилно е осъдил
подсъдимия К. да заплати направените по делото разноски в размер на 244,94
лева, от които 144,94 лв. по сметка на СДВР и 100 лева по сметка на СРС.
Предвид изложеното дотук присъдата като правилна и
законосъобразна следва да бъде потвърдена.
Така мотивиран, Софийският градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Присъда от 07.02.2022 г., постановена от СРС, НО,
95-ри състав по НОХД № 10115/2020 г.
Решението не подлежи на обжалване и протест.
18
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
19