№ 3243
гр. София, 24.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 14-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и четвърти август през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:МАРИНА ЕВГ. ГЮРОВА
като разгледа докладваното от МАРИНА ЕВГ. ГЮРОВА Административно
наказателно дело № 20211110216340 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „Б.Ф.“ ЕООД, ЕИК --------, срещу наказателно
постановление № 600620-F608959 от 17.09.2021 г., издадено от Началник
Отдел „Оперативни дейности“ в Централно управление на НАП, с което на
основание чл. 185, ал. 1 от Закона за данък върху добавената стойност, на
дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 500 /петстотин/
лева за нарушение на чл. 118, ал. 1 от Закона за данък върху добавената
стойност .
С жалбата се моли наказателното постановление да бъде отменено като
незаконосъобразно. Сочи се, че случаят е маловажен, тъй като нарушението е
за първи път и не е довело до неотразяване на приходи.
В съдебно заседание въззивникът, редовно призован, представлява се от
адв. Ц., който поддържа жалбата по изложените съображения. Моли да бъдат
присъдени направените разноски.
Въззиваемата страна, редовно призована, представлява се от юрк. ЙОР.,
която моли наказателното постановление да бъде потвърдено. Претендира
присъждане на разноски.
Съдът като разгледа жалбата и изложените в нея съображения, и
като прецени събраните по делото доказателства намира за установено
следното от фактическа страна:
На 05.04.2021 г. инспектори по приходите извършили проверка в
търговски обект - аптека, находящ се в гр. Б., ул. „КН.Б. I” № 6, стопанисван
от „Б.Ф.“ ЕООД. Била извършена контролна покупка на 1 бр. кутия
„Paracofdal” от 20 таблетки, на обща стойност 4,40 лв. платени в брой, за
която не бил издаден фискален бон от наличното в търговския обект
фискално устройство, което към момента на проверката било в техническа
1
изправност - модел „Datecs DP-25X” с ИН на ФУ DT 576097 и ИН на ФП
02576097, регистрирано в НАП с рег. № 4331692/31.08.2019 г. Покупката
била извършена от Д.Р.Ф., в качеството на магистър-фармацевт. За
извършената проверка бил съставен протокол № 0460877 от 05.04.2021 г. от
проверяващите инспектори Б.И. и ЦВ.Ц..
Съставен бил акт за установяване на административно нарушение на
14.04.2021 г. от Б. П. ИВ. - „инспектор по приходите“ в ЦУ на НАП - за
нарушение на чл. 118, ал. 1 ЗДДС. Актът бил връчен срещу подпис на
управителя на дружеството на 14.04.2021 г.
Въз основа на горепосочения акт било издадено атакуваното
наказателно постановление № 600620-F608959 от 17.09.2021 г от Началник
Отдел „Оперативни дейности“ в Централно управление на НАП, с което на
основание чл. 185, ал. 1 ЗДДС, на дружеството била наложена имуществена
санкция в размер на 500 /петстотин/ лева за нарушение на чл. 118, ал. 1 ЗДДС.
Препис от НП бил връчен на управителя на дружеството на 08.11.2021 г.
В съдебно заседание са събрани гласни доказателства чрез разпит на
свидетеля Б. П. ИВ..
Свидетелят поддържа фактическите констатации отразени в АУАН,
като подробно обяснява за начина на извършване на проверката.
Съдът намира показанията на свидетеля за подробни, последователни и
съответстващи на останалия доказателствен материал, поради което и ги
кредитира с доверие.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз
основа на събраните по делото доказателства: показанията на свидетеля Б.
П. ИВ. и писмените доказателства по делото, приети по надлежния
процесуален ред - протокол за извършена проверка № 0460877 от 05.04.2021
г., разпечатка на дневен финансов отчет, опис на парични средства, заповед
№ ЗЦУ-1149/25.08.2020 г., заповед № 574/04.10.2021 г., заповед №
252/12.02.2018 г. и заповед № 3766/25.09.2019 г.
На основата на така изяснената фактическа обстановка съдът
намери от правна страна следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално
легитимирано лице и срещу акт, който подлежи на проверка, поради което
същата е допустима.
Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.
При преценката си за законосъобразност на проведеното
административнонаказателно производство съдът прие, че не са допуснати
нарушения на процесуалните правила, водещи до неговото опорочаване и
ограничаващи правото на защита на нарушителя.
Административнонаказателното производство е проведено
законосъобразно, при съобразяване с изискванията на ЗАНН. Спазени са
сроковете за издаване на АУАН, визирани от разпоредбата на чл. 34, ал. 1
ЗАНН. В случая АУАН е съставен на 14.04.2021 г., след като на 05.04.2021 г. е
извършена проверка в обекта и именно от тази дата контролният орган се
счита за уведомен, и въз основа на проверката е било установено и
нарушението, и неговият извършител (автор). АУАН е бил предявен за
2
запознаване и подписан от управителя на дружеството - жалбоподател, като в
6 - месечния срок по чл. 34, ал. 3 ЗАНН е издадено и обжалваното НП.
Спазени са предписанията на чл. 42, ал. 1, т. 1 и чл. 57, ал. 1, т. 1 ЗАНН.
Процесният АУАН е съставен от Б. П. ИВ. - „инспектор по приходите“ в ЦУ
на НАП. Със заповед № ЗЦУ-1149 от 25.08.2020 г. на изпълнителния
директор на НАП органите по приходите са оправомощени да съставят актове
за установяване на административни нарушения. Съгласно разпоредбата на
чл. 193, ал. 2 ЗДДС наказателните постановления се издават от
изпълнителния директор на Националната агенция за приходите или от
оправомощено от него длъжностно лице. НП е съставено от Л.П.ХР. -
Началник Отдел „Оперативни дейности“ в Централно управление на НАП,
като със заповед № ЗЦУ-1149 от 25.08.2020 г. на изпълнителния директор на
НАП е оправомощен да издава наказателни постановления.
Налице е словесно описание на нарушението, по безспорен начин е
посочена и датата на извършване на нарушението - 05.04.2021 г. - датата на
проверката. Правилно е посочено и мястото на извършване на нарушението.
Не са налице нарушения на правилата за съставянето на АУАН и
неговото връчване, уредени в чл. 40 и чл. 43, ал. 1 ЗАНН, доколкото актът е
съставен в присъствието на свидетел и на управителя на дружеството, на
когото екземпляр от акта е бил връчен.
Следователно съдът трябва да разгледа спора по същество:
Административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е
ангажирана за нарушение на чл. 118, ал. 1 ЗДДС, съгласно който „Всяко
регистрирано и нерегистрирано по този закон лице е длъжно да регистрира и
отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез
издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон)
или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система
за управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това
дали е поискан друг данъчен документ.“ В издадената от министъра на
финансите, на основание законовата делегация по чл. 118, ал. 3 ЗДДС,
Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в
търговските обекти чрез фискални устройства е детайлизирано това
задължение и начинът за отчитането на продажбите.
За да възникне задължение за издаване на фискална касова бележка е
необходимо да са осъществени кумулативно следните предпоставки: да е
налице извършена продажба на стоки или доставка на услуги, да е извършено
плащане и в тази връзка да не е издадена касова бележка от ФУ. От събраните
по делото писмени и гласни доказателства безспорно се установява, че е
осъществен съставът на нарушението по чл. 118, ал. 1 ЗДДС. При
извършването на контролна покупка на 1 бр. кутия „Paracofdal” от 20
таблетки, на обща стойност 4,40 лв. платени в брой, не е бил издаден
фискален бон от наличното в търговския обект фискално устройство, въпреки
че към момента на проверката същото било в техническа изправност. Поради
това и съдът намира, че правилно наказващият орган е преценил, че
жалбоподателят е извършил нарушение на чл. 118, ал. 1 ЗДДС.
Отговорността на юридическите лица е обективна и безвиновна, поради
което не следва да бъде обсъждана субективната страна на нарушението.
3
Съгласно чл. 185, ал. 1 ЗДДС на лице, което не издаде документ по чл.
118, ал. 1, се налага имуществена санкция - за юридическите лица и
едноличните търговци, в размер от 500 до 2 000 лева. В случая на
жалбоподателя е наложена имуществена санкция в минималния предвиден от
закона размер от 500 лева.
Не е налице хипотезата на "маловажен случай" по смисъла на чл. 28
ЗАНН. Нарушението не се отличава с по-ниска степен на обществена
опасност в сравнение с други деяния от същия вид. Същевременно следва да
се отчете, че нарушаването на правилата по ЗДДС застрашава съществено
обществените отношения обект на защита от посочените разпоредби.
Обстоятелствата, че нарушението е извършено за пръв път, както и че
неотчетената сума е в минимален размер, в случая са преценени като
смегчаващи обстоятелства, релевантни за определяне размера на санкцията и
са взети предвид от административнонаказващия орган при определяне на
санкцията в минимален размер.
При този изход на спора, право на разноски има въззиваемата страна,
която претендира юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя, на
основание чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ, в размер на
100 лв.
Мотивиран от горното и на основание чл. 63, ал. 2 ЗАНН, Софийски
районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 600620-F608959 от
17.09.2021 г., издадено от Началник Отдел „Оперативни дейности“ в
Централно управление на НАП, с което на „Б.Ф.“ ЕООД, ЕИК --------, на
основание чл. 185, ал. 1 от Закона за данък върху добавената стойност, е
наложена имуществена санкция в размер на 500 /петстотин/ лева за
нарушение на чл. 118, ал. 1 от Закона за данък върху добавената стойност.
ОСЪЖДА „Б.Ф.“ ЕООД, ЕИК --------, да заплати на Национална
агенция по приходите сумата от 100 лв., представляваща разноски за
юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд - София град на основанията, предвидени в НПК, и по
реда на Глава Дванадесета от АПК, в 14-дневен срок от получаване на
съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4