О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
№ 606 / 23.11.2018 г., гр.Монтана
В името на народа
Административен съд - Монтана, в закрито съдебно заседание на двадесет и трети
ноември две хиляди и осемнадесета година, в състав :
Председател: О*** Е***
Членове: С*** К***
М*** Н***
разгледа
докладваното от съдия Н*** КАНД № 597/2018
г. по описа на Административен съд Монтана
Производството е по гл.ХІІ и ХІІІ АПК във вр. с чл. 63 ЗАНН.
Образувано по частна касационна жалба от адв.Г., като пълномощник на П.К.Х. ***, с посочен съдебен адрес ***, „ против определение от 05.11.2018 г. по АНД №110/2018 г. по описа на РС Лом“, с което е прекратено производството по делото като недопустимо. Частният жалбоподател излага съображения, че районният съд е следвало да разгледа по същество твърдението за нищожност на НП.
За да разреши въпроса по частната жалба по същество, съгласно изискването на чл. 235, ал.1 АПК във вр. с чл. 63 ЗАНН, касационният съд взе предвид следното:
Предмет на делото пред районния съд е било искане за обявяване нищожността на наказателно постановление № 16-0294-000521 от 11.08.2016 г. на началник сектор към ОД на МВР Монтана, РУ Лом, с което на частния жалбоподател за нарушение по чл.150 ЗДвП, на основание чл.177, ал.1, т.1 ЗДвП е наложено административно наказание н глоба в размер на 300 лв. В частната жалба се твърди, че въззивният съд е следвало да разгледа депозираната жалба за нищожност на издаденото НП по същество, предвид което прави искане за отмяна на постановеното определение и връщане на делото за разглеждане от РС.
Въззивният съд е изложил подробни мотиви защо намира подадената жалба за недопустима и с определение № 249от 05.11.2018 г. по АНД № 110/2018 г. е прекратил производството.
Наказателните постановления се издават поначало от административни органи и само по изключение и при изрично нормативно овластяване - от съдебни или прокурорски органи /чл. 47, ал.1 ЗАНН/, по своето правно естество наказателното постановление не е административен, а правораздавателен акт, с който по повод на сезиране със съставения акт за извършване на административно нарушение и при следване на опростено състезателно производство се решава независимо и самостоятелно, със сила на присъдено нещо, административноправен спор /относно това извършено ли е или не административно нарушение, от кого, виновно или не, при какви обстоятелства и т.н./ и се налага санкция – административно наказание, ако е извършено нарушение. В ЗАНН въпросът за основанията за отмяна или изменяване на наказателните постановления не е уреден изрично. Според чл. 84 ЗАНН "доколкото в този закон няма особени правила ... за производството пред съда по разглеждане на жалби срещу наказателни постановления, се прилагат разпоредбите на Наказателно-процесуалния кодекс". В тази връзка доколкото въпросът за основанията за отмяна на наказателните постановления не е изрично уреден в ЗАНН, следва да се приеме, че те могат да се приравнят в значителна степен с основанията за отмяна на присъдите и решенията, указани в чл. 352, ал.1 НПК, според който присъдата и решението подлежат на отменяване или изменяване когато е нарушен законът /т.1/; когато е допуснато съществено нарушение на процесуални правила /т.2/; когато наложеното наказание е явно несправедливо /т.3/. Съгласно чл. 352, ал.3, т.3 НПК, нарушението на процесуални правила е съществено, и когато присъдата или решението са постановени от незаконен състав. Доколкото обаче нормите, които установяват компетентността на административните органи, са материалноправни, а не процесуалноправни, основание за отмяна на наказателно постановление, издадено от некомпетентен орган, ще бъде не нарушение на процесуални правила, а нарушение на материалноправна норма.
Обжалването на административнонаказателните постановления по ЗАНН е различно от оспорването на индивидуалните административни актове по АПК, като за всяко от тях се прилагат съответните му процесуални норми. Възможността за съдебна защита срещу наказателни постановления е регламентирана в ЗАНН, а не в АПК. Като специален по отношение на АПК нормативен акт, ЗАНН намира приложение винаги, когато изрично регламентира процесуални средства за съдебна защита и няма изрично препращане към процесуалните правила на кодекса. ЗАНН и АПК регулират различни производства, всяко със собствена специфика. Единствената връзка между двата нормативни акта е чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, който препраща към АПК само относно правилата за касационното производство, развиващо се пред съответния административен съд. В административнонаказателното производство не се прилага субсидиарно АПК, а се прилагат правилата, съдържащи се в НПК (чл. 84 от ЗАНН). Разпоредби на АПК могат да се прилагат само въз основа на изрично препращане, каквото не е налице относно нормите на чл. 146 и чл. 149, ал. 5 от АПК. Следователно предвиденият ред изключва разглеждането на каквито и да било искания относно наказателни постановления по реда на АПК, включително за прогласяване на нищожността им.
В жалбата е формулирано искане за прогласяване нищожността на НП, което не може да бъде удовлетворено в административнонаказателно производство по Глава трета, раздел V-ти от ЗАНН, доколкото районният съд не притежава такова правомощие; а искане, свързано с проверка на законосъобразността на НП, не може да бъде разгледано по същество. Като контролно-отменителна инстанция районният съд проверява законосъобразността на акта, който в случая е административно-правораздавателен, а не общ или индивидуален административен акт по смисъла на чл. 65 и чл. 21 от АПК. Реда на чл. 128, ал.1, т.1 АПК за прогласяване нищожност на административен акт, не е допустим за прогласяване нищожност на наказателно постановление. Съгласно ЗДвП съставянето на актовете, издаването, обжалването и изпълнението на наказателните постановления се извършва по реда на Закона за административните нарушения и наказания. Предвиденият ред изключва разглеждането на каквито и да било искания относно наказателни постановления по реда на АПК.
В допълнение само следва да се посочи, че и подадената жалба не отговоря на изискванията на закона, не е достатъчно да се твърди само „обжалвам горното НП като нищожно..“
Предвид изложеното, настоящият състав приема, че РС Лом се е произнесъл мотивирано по въпроса за допустимостта на жалбата срещу НП и правилно е прекратил производството поради това, че съдебният контрол е изключен по силата на императивната разпоредба на ЗДвП във вр. с чл. 63, ал.2 ЗАНН и първоинстанционното определение за прекратяване на производството по делото следва да бъде потвърдено.
По изложените съображения, Административен съд-Монтана
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ В СИЛА определение № 249/05.11.2018г. по АНД № 110/2018 г. по описа на РС Лом.
Определението не подлежи на
обжалване.
Председател:
Членове: