№ 386
гр. Шумен, 18.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, IX-И СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Димитър П. Димитров
при участието на секретаря Татяна Б. Тодорова
като разгледа докладваното от Димитър П. Димитров Гражданско дело №
20213630101059 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба от К. ИВ. КР., против АТ.
ИВ. АТ., в която са предявени, в обективно съединение, конститутивен иск, с
правно основание чл. 59, ал. 9 СК за промяна на определения с Решение по
ГД № 3458/2017 г., по описа на РС Шумен, режим на лични отношения на
бащата с малолетното дете И. К. К., с ЕГН **********, роден на 10.03.2011 г.,
и иск, с правно основание чл. 127а, ал. 2 СК, за даване на разрешение,
заместващо съгласието на майката, на детето по Заявление от бащата, да бъде
издаден паспорт, както и разрешение, детето, придружавано от бащата, да
напуска пределите на Р. България, за да пътува до други държави, с цел
почивка и екскурзии през всеки сезон на годината до навършване на
пълнолетие на детето.
Ищецът обосновава исковата си претенция твърдейки, че с Решение №
97/07.02.2018 г., по ГД № 3458/2017 г., по описа на РС- Шумен, бракът му с
ответницата бил прекратен, като родителските права по отношение на И. К.
К., роден на 10.03.2011 г., били предоставени на майката и местоживеенето
му било определено при нея на адрес: град Шумен, *** като на ищеца бил
определен режим на лични контакти с детето. След прекратяване на брака
ищецът се установил да живее в Германия, където постъпил на работа. След
развода ответницата променила поведението си спрямо ищеца. Започнала
1
грубо и тенденциозно да се меси в отношенията баща-дете, като искала власт
и подчинение. Твърди, че бил принуден да контактува с детето изключително
ограничено и под контрола на ответницата, която започнала да манипулира
детето по всякакъв начин, за да не се среща с ищеца. Ответницата вземала
решения касаещи детето без да го уведомява и без негово съгласие. Без да е
бил лишен по законовия ред от родителски права получил ограничаване от
страна на майката. Подадените от него жалби до РП-Шумен и ДСП-ОДЗ-
Шумен, останали без резултат. През цялата 2019 г. не бил виждал детето и в
действителност нямал контакти с него. През месец септември 2019 г. по
сигнал от ответницата било образувано ГД № 2795/2019 г., по описа на ШРС,
по което с Решение № 1075/11.11.2019 г., бил осъден за домашно насилие
спрямо майката и детето, като му било забранено да приближава жилището
им и училището на детето, като съдът изрично разпоредил това да е без да се
препятства режима му на лични отношения с детето, но това останало само на
хартия. Понеже бил ограничен да вижда детето, в края на 2019 г. подал молба,
по която било образувано ИД № 238/2019 г., по описа на ДСИ при PC, но
действията на ДСИ не успели да спрат майката в отчуждаващото поведение и
той бил игнориран от живота на детето през цялата 2020 г.. Счита, че
постановеният режим на лични контакти е недостатъчен за него, тъй като
желае да се включа активно в живота на детето и да помага с преки и
непосредствени грижи. Твърди, че живее в Германия под наем, на адрес:
85354 Фрайзинг, ул. „Греметсхаузер“, № 6а, в жилище което било просторно
и добре обзаведено. Разполагал с необходимите удобства и пространство за
гостуването на детето при него. В Германия имал избран личен лекар и бил
социално осигурен. Желае да има възможност да пътува извън страна с
детето. Моли съдът да постанови решение, с което да измени постановения с
Решение № 97/07.02.2018 г., по ГД № 3458/2017 г., по описа на РС Шумен,
режим на лични отношения на бащата с детето, като предлага разширен
такъв, както и да даде разрешение, заместващо съгласието на майката, на
детето да бъде издаден паспорт, за да пътува извън страната, придружавано
от бащата, през всеки сезон на годината, до всички държави членки на
Европейския съюз, Турция, Сърбия, Северна Македония, Египет, Дубай,
държави от Руската федерация и Тунис, като престоява до 14 дни
(четиринадесет дни) в определения режим на лични отношения на бащата. Не
претендира разноски. В срока и по реда на чл. 131 ГПК, ответницата подава
2
писмен отговор на исковата молба. Намира исковете за допустими, но
неоснователни. Счита, че тъй като през по-голямата част от годината ищецът
живее и работи в Германия, не е в състояние да изпълнява определения от
съда режим на лични контакти с детето, а предложеният от бащата нов режим
- за неподходящ. Намира за неоснователен и иска за издаване на паспорт на
детето и то да пътува придружавано от бащата, извън пределите на Република
България. Претендира разноски.
В проведените съдебни заседания страните, чрез процесуалните си
представители, ищецът поддържа исковата молба, а ответницата поддържа
отговора, като предлага по-разширен режим на лични контакти на бащата с
детето, но оспорва основателността на иска с правно основание чл. 127А СК.
Съдът, след като взе предвид допуснатите и приети по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
По делото са приети за безспорни и ненуждаещи се от доказване, на
основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК, обстоятелствата: че страните са родителите
на малолетното дете И. К. К.; че родителските права са предоставени на
майката, като е определено детето да живее на нейния адрес; че на бащата е
определен режим на лични контакти с детето, както следва: всяка първа и
трета събота и неделя от месеца от 10.00 ч. сутринта в събота, до 17.00 часа в
неделя, с преспИ.е в дома на бащата, който се задължава да взема детето от
дома на майката и да го връща в същия, по 20 дни през лятната ваканция на 5
детето както следва: от 20.07. до 30.07. и от 20.08. до 30.08., по 5 дни през
зимната и 5 дни през пролетната ваканция, по време на четна година детето
следва да прекарва Коледните празници /24.12., 25.12., 26.12./ с бащата,
респективно по време на нечетна година – с майката, а по време на нечетна
година детето следва да прекарва Великденските празници с бащата,
респективно по време на четна година с майката, както и че бащата е осъден
да плаща издръжка от 200 лв.
От Служебна бележка /л. 30/ се установява че през учебната 2018/2019 г.
детето И. К. К. е ученик първи клас в СУ „ Сава Доброплодни“ - гр. Шумен.
Страните не спорят, че след осъществен на 19.09.2019 г. акт на агресия с
Решение № 1075/11.11.2019 г., по ГД № 2795/2019 г., по описа на РС Шумен,
ищецът е задължен да се въздържа от извършване на домашно насилие над
ответницата и детето, като му е забранено да приближава жилището им на
3
адрес - гр. Шумен, *** и жилището на родителите на ответницата в гр.
Смядово, ул. Средец № 12, както и учебните заведения посещавани от детето,
за срок от 1 /една/ година, като мярката забрана за приближаване жилището
на адрес: гр. Шумен, ***, да не препятства постановения режим на лични
контакти между бащата и детето.
От Социален доклад изх. № СЛ/Д-Н/736-003/17.02.2020 г. /л. 38/
изготвен по образувано ИД № 238/2019 г., по описа на ДСИ – при ШРС, в
производство за изпълнение режима на лични контакти на бащата, се
установява, че на 18.01.2020 г. и на 19.01.2020 г. бащата не е могъл да
осъществи среща с детето. При проведен разговор майката заявила, че детето
не желае да ходи при баща си, което било последица от извършеното
домашно насилие на 11.09.2019 г., след който акт то имало проблемно
поведение в училище, но след декември 2019 г. вече било по - спокойно. След
31.01.2020 г. детето е насочено за ползване на социална услуга
психологическо консултиране, с цел изясняване на психоемоционалното му
състояние. При среща с ответницата на 12.02.2020 г. социалните работници
установили, че на 08.02.2020 г. бащата се е срещнал с детето, завел го е в гр.
Варна, където са изкарали добре заедно. С Уведомление /л. 40/ ответницата
заявява на ДСИ, че е в състояние да предаде детето на бащата, само след
овладяване на неговата агресия и след доклад от социален работник.
От Писмо рег. № 612/17.01.2022 г., по описа на РС Шумен /л. 112/, се
установява, че от Д „СП“ Варна са констатирали, че на посочения в исковата
молба постоянен адрес на ищеца в гр. Варна, ***, бащата не е открит, поради
което не е извършено постановеното социално проучване.
По делото е прието Удостоверение /л. 133/, издадено въз основа на Акт
за граждански брак № 0037/13.01.2022 г., по описа на Община Варна, от което
се установява, че след завеждане на настоящото дело ищецът е сключил
граждански брак в Тунис с Л. Ю..
От свидетелските показания на П. С., майка на ответницата, чиито
показания съдът кредитира при условията на чл. 172 ГПК, с оглед евентуално
заинтересованост от изхода на делото, се установява, че за детето ежедневни
грижи полага майката, подпомагана от своите родители. Твърди, че детето не
иска да пътува извън страната с баща си, защото не се чувствало сигурно.
Имало негативни преживявания - преди няколко години било изоставен на
4
плаж край морето, което му донесло психическа травма. Детето споделяло, че
когато е с баща си отсядали на хотел, а денят минавал по молове.
От свидетелските показания на Петър Ганев, съжител на ответницата,
чиито показания съдът кредитира при условията на чл. 172 ГПК, с оглед
евентуално заинтересованост от изхода на делото, се установява, че детето.
желае да пътува в чужбина, но със свидетеля и с майка си.
От приетата по делото комплексна съдебно-психиатрична и
психологична експертиза /л. 135/, се установява, че детето е с нормално за
възрастта физическо, психическо, нравствено, интелектуално и социално
развитие; с добро психично и училищно функциониране. Възприема себе си,
майка си и баща си като членове на психичния конструкт „семейство“. Ролята
и функциите на бащата, детето възприема като „родителски“ и факта, че той
не присъства ежедневно в живота му, не променя стойността му. Детето е
адаптирано към новата семейна ситуация на бащата и приема без съпротиви
присъствието на новата му съпруга. Новият партньор на майката не замества
и не подменя възприятието на детето за баща, както и сегашната съпруга на
бащата, не е възприета като майка. В този смисъл, според вещите лица, детето
има строго възприети семейни конструкти, не е повлияно от житейските
обстоятелства и новите партньорства на родителите си, не е объркано и не е
раздвоено. Към момента на изследването то е изцяло положително повлияно
от срещите, контактите и взаимодействието с бащата. Радва се, обича,
харесва, цени и очаква с нетърпение срещите с него. Изследването открива
индикации, че детето се нуждае от запазен периметър на индивидуално
общуване с баща си, т. е. повече време насаме с него и индивидуално
внимание. Предвид, че реалните физически контакти между детето и бащата
се осъществяват нерегулярно /случва се веднъж на няколко месеца/, към
момента бащата не успява адекватно и активно да участва в живота на детето,
да го изгражда и възпитава, да познава в детайли проблемите, интересите,
желанията, намеренията, плановете, страховете и притесненията му. Образът
на бащата е архетипов, идентификационен и основен мъжки поведенчески
модел за детето. Пълноценното общуване с бащата е необходимо за
изграждане на масюолинната идентификация и развитието на момчето, както
и предпоставка за превръщането му в пълноценен и зрял мъж. Бащата успява
да предложи по-атрактивни преживявания и активности на детето: осигурява
множество подаръци и придобивки, пътувания, преживявания, посещения на
5
атракциони и забележителности; осигурява вълнуващ опит на момчето чрез
посещения на хотели, ресторанти и заведения /подходящи и съобразени с
възрастта/. Предвид житейската ситуация срещи поне веднъж месечно за
няколко дни, спиред вещите лица, са приемлив формат и превенция на
емоционално дистанциране между бащата и детето. На този етап няма
формиран Синдром на родителско отчуждение към бащата. Отношенията са в
процес на изграждане, опознаване, развитие на доверие. При детето се
забелязва леко повишена тревожност, в контекста на конфликта между
родителите. Към момента на изследването, детето не е докрай открито с баща
си по линия на доверие и споделяне - процес произтичащ от личния му опит и
вероятно, макар и несъзнателно, повлиян от майката. Детето е по-силно
свързано с майката, тъй като е живяло с нея през целия си живот - чувства се
спокойно и сигурно, адаптирано и интегрирано в отношенията с нея и
прилежащия й социум, но привързаността към майката не е пречка да обича и
баща си, да иска и да търси контакт с него, да има чувство за принадлежност
и към бащата. Детето се усеща като част от двамата си родители и е доволно
и щастливо от този факт. Живеейки с майка си, детето се намира в зоната на
психоемоционален комфорт. Предвид доброто психично, физическо и
социално развитие, постигнато до момента, на детето е осигурявана
пълноценна, адекватна и качествена грижа. При бащата няма анамнестини
данни и клинични признаци за наличие на тежки психопатологични
симптоми и/или психични заболявания. Налице са данни за акцентуация,
определящ „Хипертимен тип личност“, при която се наблюдава повишена
емоционалност, но няма статут на психична болест по смисъла на МКБ10,
„Психични и поведенчески разстройства“. Според заключението бащата
притежава добър родителски капацитет и възможности /личностови и
материални/ да задоволи емоционалните и развитийни нужди, да полага
грижи и да взема самостоятелни решения за отглеждането и възпитанието на
детето. Тежкият и дълбок конфликт между родителите понижава родителския
капацитет, независимо, че всеки един от тях е с достатъчен родителски и
личностов ресурс. Между детето и баща му съществува силна привързаност,
характерна за диадата родител - дете. Отношенията им имат характер на
любов, обич, грижа и са източник на радост и щастие и за двамата. Детето се
чувства щастливо и удовлетворено при контактите и иска повече време да
прекарва с баща си, тъй като той му предоставя интензивни и позитивни
6
преживявания. Връзката с бащата е добра, детето иска да бъде с баща си, иска
да пътува с него, но не иска да живее при него. Детето преценява като голям
период срок от един месец да живее при баща си - споделило, че един месец
раздяла с майката е дълъг, затъжва се и иска да я вижда, т. е. за по-малък
период от време, няма да има драматични проблеми детето да остане с баща
си и да пребивава някъде с него, когато емоционалната връзка с майката не е
нарушена. Според заключението периоди от две седмици би било допустимо
детето да се справи с раздялата с майката.
Съдът, въз основа на установеното, като съобрази становищата на
страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения,
преценени поотделно и в съвкупност, извежда следните правни изводи:
Относно искът с правно основание чл. 59, ал. 9 СК.
Разпоредбата на чл. 59, ал. 9 СК допуска промяна на вече постановени
мерки относно режима на лични контакти на дете с родител, който не
упражнява родителските права, при изменение на обстоятелствата. Съгласно
постановките в ППВС № 1/12.11.1974 г., ГД № 3/1974 г., под изменение на
обстоятелствата по смисъла на чл. 59, ал. 9 СК се разбират, както новите
обстоятелства, които влошават положението на детето при родителя, при
когото то е оставено за отглеждане и възпитание, така и обстоятелствата, с
които би се подобрило положението му при ново разрешение, като във
всички случаи съдът има задължение да обсъжда дали обстоятелствата се
отразяват на положението на детето и на ефикасността на по-рано взетите
мерки. Към промените, засягащи мерките и тяхната ефективност спадат
невъзможност да се изпълни решението поради поведение на самото дете;
нерационален режим, като в течение на изпълнението му мерките са се
оказали неблагоприятни за детето; болест на детето и невъзможност за
прилагане на мерките и други случаи. Обособена е група от изменени
обстоятелства, породена от нововъзникнали права и задължения на
родителите по повод задължителното спазване на мерките по чл. 59, ал. 9 СК,
защото тези обстоятелства имат отношение към ефикасността на защитата на
детето и на положението му, а именно отчуждаване на детето по вина на
отглеждащия родител спрямо другия родител или обратно; пречки на
родителя, който отглежда детето, за осъществяване на личните отношения с
другия родител; невръщане на детето след осъществяване на личните
7
отношения от родителя, на когото не са предоставени за упражнение
родителските права, или пък нарушаване по различни начини режима на
детето, ако е във възпитателно заведение, отвличане на детето и т. н.;
неизпълнение на мерките и неосигуряване на лични грижи по отношение на
детето. Към тези правила и задължителни предписания, по които следва да се
уредят отношенията между страните, настоящия състав на съда приема, че е
необходимо да се добави и най-добрия интерес на детето, защото самите те са
основани изцяло, винаги и само за съблюдаване и осигуряване именно на
интереса на детето. В тази насока е и Конвенцията за правата на детето
/ратифицирана с решение на ВНС от 11.04.1991 г., в сила от 03.07.1991 г./,
която формира фокус върху детето като пълноправен носител на права с
широк спектър - граждански, икономически, социални и културни, което като
член на обществото заслужава уважение и зачитане като се държи сметка за
детската уязвимост, изискваща прилагане на адекватни мерки. Разпоредбата
на чл. 3, пар. 1 от Конвенцията за правата на детето гарантира на детето
правото неговите най-добри интереси да бъдат оценявани и вземани под
внимание като първостепенно съображение във всички актове и действия,
които се отнасят за него - както в публичната сфера, така и в частната сфера.
Легално определение на понятието „най-добър интерес” се съдържа в пар. 1,
т. 5 ДР ЗЗДетето, съгласно която разпоредба: „Най-добър интерес на детето” е
преценка на желанията и чувствата на детето; физическите, психическите и
емоционалните потребности на детето; възрастта, пола, миналото и други
характеристики на детето; опасността или вредата, която е причинена на
детето или има вероятност да му бъде причинена; способността на
родителите да се грижат за детето; последиците, които ще настъпят за детето
при промяна на обстоятелствата и други обстоятелства, имащи отношение
към детето. В спора относно режима на лични отношения с детето съдът не е
обвързан от предложенията на родителите, още повече в случаите, когато
липсата на нормална комуникация между тях и напрежение в отношенията им
е довела до затруднена или прекъсната връзка с единия родител, в т. ч. до
родителско отчуждение. В такива случаи, ръководейки се от интереса на
детето и преценяйки съвкупността от обстоятелства, съдът може да
постанови за определен период от време режимът на лични отношения да се
осъществява в присъствието на служител от дирекция „Социално
подпомагане”, психолог, или друго лице по местоживеене на детето, като
8
постепенно времето за контакт да се разшири, а присъствието на лицето,
медииращо срещите да отпадне. В крайна сметка, чрез режима на личните
отношения целта, която трябва да се постигне, е да се осигури възможност
децата да растат и да се развиват под грижата и с подкрепата и на двамата
родители. В същия смисъл е и решение № 19/15.02.2019 г. по гр. дело №
2578/2018 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС, в което се изтъква, че съдът не може да
определи адекватни мерки относно упражняването на родителските права и
личните отношения на детето, без да съобрази необходимите мерки за
преодоляване на родителското отчуждение, готовността на родителите да ги
приложат и поведението им в хода производството по делото, особено ако
такива мерки са предприети в друго производство или са препоръчани от
експерта и съдът ги намира полезни.
В настоящия случай ищецът претендира режимът на лични контакти с
детето да бъде изменен и бъде осигурена възможност да го осъществяван и
зад граница, като детето бъде извеждано за престой от 14 дни през
ваканциите, за да пътува, с цел екскурзия, до държави членки на Европейския
съюз, Турция, Сърбия, Северна Македония, Египет, Дубай, държави от
Руската федерация и Тунис. Страните не спорят, а и от събраните по делото
доказателства се установи, че бащата трайно пребивава и полага труд в Р.
Германия. Според заключението на приетата по делото комплексна съдебно-
психиатрична и психична експертиза, не се установява т. н. „синдром на
родителско отчуждение“, но вещите лица са установили липсата на нормална
комуникация между родителите и напрежение в отношенията им, което води
до затруднена връзка с бащата. След постановяване на Решение 97/07.02.2018
г. по ГД № 3458/2017 г., по описа на ШРС, са настъпили изменение на
обстоятелствата относно режима на лични контакти на детето с родителя,
който не упражнява родителските права, тъй като бащата трайно пребивава в
Р. Германия и не може да осъществява в пълен обем постановения режим,
освен в случаите, когато се връща в страната. Това налага на бащата, поради
гарантираната от закона възможност, да се определи различен от
постановения режим на лични контакти с детето. По общо правило
преценката е служебна и се извършва от съда, който не е ангажиран с
конкретно предложените мерки от страните, като следва да бъде съобразен,
както с възрастта на детето, така и с местоживеенето на майката. Предвид
становището на вещите лица, че към момента на изследването, детето е
9
изцяло положително повлияно от срещите, контактите и взаимодействието с
бащата, радва се, очаква срещите с нетърпение, адаптиран е към новата
семейна ситуация на бащата, приема без съпротиви присъствието на
съпругата му, и че детето се нуждае от запазен периметър на индивидуално
общуване с баща си, т. е. повече време насаме с него и индивидуално
внимание, съдът намира, че на бащата следва да бъде разширен определения
режим. От комплексната съдебно психиатрична и психологична експертиза се
установи че бащата има достатъчен личностов и родителски капацитет и
възможности, да полага грижи и да взема самостоятелни решения за
отглеждането и възпитанието на детето. Детето желае да пътува с баща си
извън страната. Изслушани в съдебно заседание вещите лица заявяват, че
период до 14 дни детето да пътува с баща си извън страната е подходящ. Ето
защо, с оглед възрастта на детето и съобразявайки факта, че бащата трайно
живее в Р. Германия, следва да му бъде определен следния режим на лични
контакти с детето: 1/майката бъде задължена да дава възможност на детето да
контактува с бащата всеки ден чрез видео връзка, скайп, месинджър или друг
начин за комуникация за времето от 19.00 ч. до 20.00 ч.. 2/всяка първа и трета
седмица в месеца от 18:00 часа в петък до 07:30 часа в понеделник, като
бащата взема детето от училище и го връща на училище в понеделник; 3/за
рождения ден на детето 10.03. /десети март/: всяка четна година от 10:00 часа,
ако не е учебно време и от 18:30 часа, ако е учебно време с бащата, а нечетна
с майката, като детето ще остане с преспИ.е при бащата до 08:30 часа, ако е
учебен ден и е първа смяна и до 13:30 часа, ако е учебен ден и е втора смяна и
до 20:00 часа, ако не е неучебен ден на 11.03. (единадесети март), като бащата
следва да върне детето в училище, ако е учебен ден или в дома на майката в
20:00 часа, ако е неучебен ден; всяка нечетна година от 10:00 часа, ако не е
учебно време и от 18:30 часа, ако е учебно време на 11.03. (единадесети март)
детето следва да остане с преспИ.е в дома на бащата до 08:30 часа, ако е
учебен ден и е първа смяна, до 13:30 часа, ако е учебен ден и е втора смяна и
до 20:00 часа, ако не е неучебен ден на 12.03. (дванадесети март), като бащата
следва да върне детето в училище, ако е учебен ден или в дома на майката в
20:00 часа, ако е неучебен ден; 4/на Коледа всяка нечетна година от 10.00 ч.
на 24.12. до 12.00 ч. на 26.12.; 5/на Нова година, всяка четна година от 10.00
ч. на 30.12. до 12.00 ч. 03.01.; 6/на всички национални празници (официални
почивни дни), всяка нечетна година от 18:30 часа на предходния ден преди
10
03.03 (трети март), 01.05. (първи май), 06.05. (шести май), 24.05. (двадесет и
четвърти май) до следващия ден до 07:30 часа на училище/занималня, ако са
учебни дни или в 20:00 часа, като бащата ще взема детето от училище и ще го
връща в училище, ако са учебни дни, ако не са учебни дни в дома на майката;
7/през великденски празници (официални почивни дни) всяка нечетна година
от 08:30 часа на първия ден на ваканцията до 20:00 часа на последни ден от
ваканцията, като ще взема и връща детето от/в дома на майката; 8/през
лятната ваканция от 10:00 часа на 01.07. (първи юли) до 19:00 часа на 14.07.;
от 10:00 часа на 15.08. до 19:00 часа на 31.08.; от 10:00 часа на 01.09. (първи
септември) до 18:00 часа на 10.09., като детето се взема от дома на майката и
се връща обратно там.
Относно искът с правно основание чл. 127а, ал. 2 СК.
Искът с правно основание чл. 127а, ал. 2 СК е за постановяване на
решение, с което да бъде дадено разрешение, заместващо съгласието на
майката, по Заявление подадено от бащата на детето да бъде издаден паспорт
както и разрешение, заместващо съгласието на майката, то да напуска
пределите на Р. България, за да пътува заедно със своя баща. Искането е до
държави членки на Европейския съюз, Норвегия, Швейцария, Турция, Сърбия
и Северна Македония и държави от Руската Федерация, Тунис, Алжир,
Мароко, ОАЕ, Дубай, Тайланд, Сърбия, Босна и Херцеговина, като преминава
и престоява до 14 (четиринадесет дни), с цел почивка и екскурзии, за срок до
навършване на пълнолетие на детето. При решаване по същество на спора по
този иск настоящият състав на ШРС взе предвид, че въпросът, свързан с
пътуване на дете в чужбина, при разногласие на родителите, е от категорията
на спорна съдебна администрация, при решаването, на който съдът прави
преценка по целесъобразност. В производството по спорна съдебна
администрация по реда на чл. 127а СК съдът не е обвързан от формулираното
от молителя искане относно брой пътувания, период от време и определени
държави. В рамките на заявеното искане съдът разполага с власт да разреши
конкретни пътувания в период от време, различен от първоначално заявения
и до определени държави, част от поисканите с молбата, или да разреши
неограничен брой пътувания, но до определени държави. Водещи и най-
важни при решаване на въпроса за заместване съгласието на единия родител
за пътуване в чужбина са интересите на детето. По делото следва да е
установена и нужда на детето да пътува в чужбина. По общо правило всяко
11
дете има право на свободно придвижване, но до навършване на пълнолетие то
не може да упражнява това право нито само, нито със съдействието на единия
от родителите. Когато детето има нужда да пътува в чужбина, при
разногласие между родителите, съдът може да разреши конкретни пътувания
в определен период от време и до определени държави или неограничен брой
пътувания през определен период от време, но до определени държави. /в
този см. Р. № 403/29.02.2016 г., по ГД № 6903/2014 г., 4 г. о. на ВКС/.
Съгласно тази практиката, когато съдът решава спор между родителите
относно мерките на лично отношения между тях и детето, включително и при
разногласия на родителите относно пътуването на детето зад граница, той се
ръководи основно от интересите на детето. При глобално дадено
предварително разрешение и то без да бъде поставено условие кога и как
детето да бъде върнато на територията на страната, Държавата се лишава от
всякаква възможност за контрол върху действията на родителя, комуто са
предоставени за упражняване родителските права. В държави, с които
България няма сключени нарочни договори за правна помощ или които не са
от Европейската общност, Държавата не може да гарантира изпълнението на
собствените си съдебни решения за осигуряване на мерки на лични
отношения между детето и родителят, който се е противопоставял на
извеждането му зад граница. А това също не е в интерес на детето.
Въведените в чл. 76, ал. 1, т. 9 ЗБДС изисквания за напускане на страната по
отношение на ненавършилите пълнолетие деца не е ограничение на правото
за свободно придвижване по смисъла на чл. 2, т. 2 от Протокол № 4 към
Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи, а ред, по
който да бъде упражнено това право, в съответствие с общите правила на
националното законодателство, уреждащи дееспособността на лицата. В
производството по чл. 127а, ал. 2 СК съдът извършва преценка в интерес на
детето ли е да напусне пределите на страната, изхождайки от обстоятелствата
на конкретния случай. Когато пътуването извън територията на Р. България е
в интерес на детето - когато причината е определена необходимост, свързана
със здравословното му състояние; с интелектуалното му развитие или друга
нужда, отговаряща на интереса му, съдът дава разрешение за напускането на
страната, замествайки липсващото съгласие на родителя. Преценката се
извършва с оглед всички обстоятелства, обуславящи нуждата на детето от
пътуване извън границите на страната. Необходимостта да се разреши на
12
ненавършилия пълнолетие да пътува в чужбина може да бъде свързана не
само с належащи обстоятелства, свързани със здравословното му състояние -
необходимост от консултации с чуждестранни специалисти; провеждане на
изследвания и лечение в чуждестранни клиники и пр. или с участие в
олимпиади, конкурси и други лични изяви на детето, но и с други причини,
каквито са нуждата от обогатяване на мирогледа и общата му култура, за
което би допринесла екскурзия в чужбина с посещения на исторически
забележителности; посещения на концерти, представления и пр. културни
изяви, провеждани в чужда държава. Правото на детето да напусне пределите
на страната не може да бъде ограничавано само поради отказ на другия
родител да се лиши от регулярните свиждания с детето си през определен
период - необходимостта се преценява на първо място с оглед интереса на
детето, с който родителят е длъжен да се съобрази. В този смисъл е и
разпоредбата на чл. 76, ал. 1, т. 9 ЗБДС, съгласно която разногласието между
родителите може да бъде преодоляно по реда на чл. 127а СК, като
липсващото съгласие на родителя се замести от съда при преценка, че
пътуването извън пределите на страната е в интерес на детето. Във всички
случаи обаче съдът, даващ разрешение за напускане на пределите на страната,
заместващо съгласието на родителя определя периода и държавите, които ще
бъдат посетени, т. е. определя време и територия на пътуването, която може
да включва посещение на една държава или съюз на държави като
Европейски съюз, Бенелюкс, Африкански съюз и пр.. В Р. № 697/01.11.2010 г.
са изложени мотиви, че никога не е в интерес на детето да бъде разрешено на
единия от родителите да го извежда зад граница против съгласието на другия
постоянно и неограничено. Може да е в интерес на детето да се издаде такова
разрешение за определен период и за определена държава, като дали този
интерес е налице не се определя само от родителските качества на родителя,
който претендира за издаване на разрешението. В процесния случай съдът
намира за необходимо да посочи, че по делото не бяха представени никакви
доказателства, от които да се изведе извод за необходимостта от разрешение
за пътуване на детето в страни извън Европейския съюз. Ето защо следва да
бъде дадено разрешение детето да пътува заедно със своя баща само до
държави членки на Европейския съюз, Норвегия, Швейцария, като преминава
и престоява до 14 дни, с цел почивка и екскурзии, за срок от пет години, през
редовните ваканции за съответната учебна година в периодите на режим на
13
лични контакти на бащата с детето определени в настоящото решение, а за
държавите Турция, Сърбия и Северна Македония и държави от Руската
Федерация, Тунис, Алжир, Мароко, ОАЕ, Дубай, Тайланд, Сърбия, Босна и
Херцеговина, намира, че не следва да бъде давано такова разрешение. По
изложените съображения следва да бъде уважено искането на ищеца за
даване на заместващо от майката съгласие за издаване на задграничен паспорт
на детето.
Относно разноските:
Двете страни са направили искане за присъждане на разноски в
производството, за което представят списъци по чл. 80 ГПК. Разноските на
ищеца са в общ размер на 1 875 лв. /75 лв. – д. т.; 1250 – експертиза; 800 лв. –
адвокатско възнаграждение/, а разноските на ответника са в размер на 600 лв.
- адвокатско възнаграждение. При този изход на делото, с оглед на това, че
ответникът се е защитавал по пет предявени иска, независимо, че в хода на
производството ищецът е оттеглил част от исковете, следва в тежест на ищеца
да бъдат възложени разноските за адвокатско възнаграждение в
претендирания размер от 600 лв. С писмената защита ответната страна моли
разноските за комплексната експертиза да бъдат възложени изцяло на ищеца.
Тази молба съдът намира за неоснователна. Предметът на спора, в центъра на
който е интересът и благополучието на дете, задължава съда служебно да
следи за интереса на детето. Съгласно задължителните указания за
съдилищата, дадени в ТР № 1/09.12.2013 г., ТД № 1/2013 г., т. 1 ОСГТК,
когато законът е възложил на съда служебно да следи за интереса на някоя от
страните в процеса, негово задължение е служебно да събере доказателства в
подкрепа или опровержение на правнорелевантните факти, както и да
допусне поисканите от страните допустими и относими доказателства без
ограничение във времето. В случая в съгласие с посочената задължителна
практика на ВКС и при правилно приложение на разпоредбата на чл. 195 ГПК
като израз на въведения с чл. 7, ал. 1 ГПК принцип на служебно начало при
изясняване на обективната истина с оглед интереса на детето, е допусната
комплексната съдебна експертиза относно отношенията между детето и
бащата, както и родителския капацитет на бащата. Ето защо разноските за
възнаграждение на вещите лица по приетата комплексна експертиза следва да
бъдат поети от страните в съотношение уважена/отхвърлена част от исковете,
а не само от ищцовата страна. В този смисъл в тежест на ответната страна
14
следва да бъдат присъдени направените от ищеца разноски съобразно
уважената част от предявените искове, в размер на 750 лв..
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
Изменя и допълва мерките постановени с Решение № 97/07.02.2018 г.,
по ГД № 2458/2017 г., по описа на Районен съд гр. Шумен, като майката се
задължава да дава възможност на детето да контактува с бащата всеки ден
чрез видео връзка, скайп, месинджър или друг начин за комуникация за
времето от 19.00 ч. до 20.00 ч., както и относно режима на лични срещи на
детето И. К. К., ЕГН: **********, роден на 10.03.2011 г., с бащата К. ИВ. КР.,
ЕГН: **********, както следва:
1/всяка първа и трета седмица в месеца от 18:00 часа в петък до 07:30
часа в понеделник, като бащата взема детето от училище и го връща на
училище в понеделник;
2/за рождения ден на детето 10.03. /десети март/: всяка четна година от
10:00 часа, ако не е учебно време и от 18:30 часа, ако е учебно време с бащата,
а нечетна с майката, като детето ще остане с преспИ.е при бащата до 08:30
часа, ако е учебен ден и е първа смяна и до 13:30 часа, ако е учебен ден и е
втора смяна и до 20:00 часа, ако не е неучебен ден на 11.03. (единадесети
март), като бащата следва да върне детето в училище, ако е учебен ден или в
дома на майката в 20:00 часа, ако е неучебен ден; всяка нечетна година от
10:00 часа, ако не е учебно време и от 18:30 часа, ако е учебно време на 11.03.
(единадесети март) детето следва да остане с преспИ.е в дома на бащата до
08:30 часа, ако е учебен ден и е първа смяна, до 13:30 часа, ако е учебен ден и
е втора смяна и до 20:00 часа, ако не е неучебен ден на 12.03. (дванадесети
март), като бащата следва да върне детето в училище, ако е учебен ден или в
дома на майката в 20:00 часа, ако е неучебен ден;
3/на Коледа всяка нечетна година от 10.00 ч. на 24.12. до 12.00 ч. на
26.12.;
4/на Нова година, всяка четна година от 10.00 ч. на 30.12. до 12.00 ч.
03.01.;
5/на всички национални празници (официални почивни дни), всяка
15
нечетна година от 18:30 часа на предходния ден преди 03.03 (трети март),
01.05. (първи май), 06.05. (шести май), 24.05. (двадесет и четвърти май) до
следващия ден до 07:30 часа на училище/занималня, ако са учебни дни или в
20:00 часа, като бащата ще взема детето от училище и ще го връща в
училище, ако са учебни дни, ако не са учебни дни в дома на майката;
6/през великденски празници (официални почивни дни) всяка нечетна
година от 08:30 часа на първия ден на ваканцията до 20:00 часа на последни
ден от ваканцията, като ще взема и връща детето от/в дома на майката;
7/през лятната ваканция от 10:00 часа на 01.07. (първи юли) до 19:00
часа на 14.07.; от 10:00 часа на 15.08. до 19:00 часа на 31.08.; от 10:00 часа на
01.09. (първи септември) до 18:00 часа на 10.09., като детето се взема от дома
на майката и се връща обратно там, на основание чл. 59, ал. 9 СК.
Дава разрешение, заместващо съгласието на майката А.И. К.а, с ЕГН:
********** и постоянен адрес: гр. Шумен, ул. „Битоля“, № 5, ет. 3, ап. 2, за
издаване на паспорт за пътуване в чужбина на детето И. К. К., с ЕГН:
**********, роден на 10.03.2011 г., на основание чл. 127а, ал. 2 СК вр. чл. 45
и чл. 76, т. 9 ЗБДС.
Дава разрешение, заместващо съгласието на майката А.И. К.а, с ЕГН:
********** и постоянен адрес: гр. Шумен, *** за пътуване в чужбина на
детето И. К. К., с ЕГН: **********, роден на 10.03.2011 г., придружавано от
своя баща К. ИВ. КР., с ЕГН: ********** и постоянен адрес: гр. Варна, ***
извън пределите на Република България до държави – членки на Европейския
съюз, Норвегия, Швейцария, като преминава и престоява до 14 дни, с цел
почивка и екскурзии, за срок от пет години, през редовните ваканции за
съответната учебна година в периодите на режим на лични контакти на
бащата с детето определени в настоящото решение, на основание чл. 127а, ал.
2 СК, като отхвърля иска в частта, с която се претендира детето да пътува до
Турция, Сърбия, Северна Македония, държави от Руската Федерация, Тунис,
Алжир, Мароко, ОАЕ, Дубай, Тайланд, Сърбия, Босна и Херцеговина, като
неоснователен.
Осъжда А.И. К.а, с ЕГН: ********** и постоянен адрес: гр. Шумен, ул.
„Битоля“, № 5, ет. 3, ап. 2, да плати на К. ИВ. КР., с ЕГН: ********** и
постоянен адрес: гр. Варна, ***, сумата от 750.00 (седемстотин и петдесет)
лева - разноски, съразмерно уважената част от исковете, на осн. чл. 78, ал. 1
16
ГПК.
Осъжда К. ИВ. КР., с ЕГН: ********** и постоянен адрес: гр. Варна,
***, да плати на А.И. К.а, с ЕГН: ********** и постоянен адрес: гр. Шумен,
***, сумата от 600.00 (шестстотин) лева – разноски за адвокатско
възнаграждение, на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК.
Решението подлежи на обжалване, в двуседмичен срок от получаване на
съобщението от страните, че е изготвено и обявено, с въззивна жалба пред
Шуменски окръжен съд.
Препис от настоящето решение да се връчи на страните заедно със
съобщението за постановяването му, на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.
Съдия при Районен съд – Шумен: _______________________
17