Решение по дело №64/2025 на Административен съд - Кърджали

Номер на акта: 1165
Дата: 23 май 2025 г. (в сила от 11 юни 2025 г.)
Съдия: Айгюл Шефки
Дело: 20257120700064
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 30 януари 2025 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

№ 1165

Кърджали, 23.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Кърджали - II*** състав, в съдебно заседание на двадесет и девети април две хиляди двадесет и пета година в състав:

Съдия: АЙГЮЛ ШЕФКИ
   

При секретар МАРИАНА КАДИЕВА като разгледа докладваното от съдия АЙГЮЛ ШЕФКИ административно дело № 20257120700064 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс, във вр. с чл.112, ал.1, т.4 от Закона за здравето.

Делото е образувано по жалба от Н. К. Б. от [населено място], [община] против Експертно решение №92499 от зас.№207/05.12.2024 г. на Национална експертна лекарска комисия /НЕЛК/ - *** състав ***, в частта относно определената дата на инвалидизиране.

Жалбоподателката намира решението за неправилно в оспорената му част, като постановено в противоречие с материалния закон и при съществени нарушения на процесуалните правила. Твърди, че през 2020 г. е подала необходимите документи за освидетелстване и признаване на трудова неработоспособност пред ТЕЛК *** при МБАЛ ***, [населено място]. На 06.05.2024 г. получила писмо от ТЕЛК, с указания за представяне на направление от личния лекар, тъй като представеното такова, не фигурирало в електронната система на ТЕЛК. Счита, че неправилно е определена началната дата на неработоспособността от 11.07.2024 г., вместо от 2020 г. Иска от съда да отмени решението на НЕЛК и да върне преписката на административния орган със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. В писмено становище, представено от пълномощник, поддържа подадената жалба. Претендира и направените по делото разноски.

Ответникът по жалбата – Национална експертна лекарска комисия, в писмено становище, представено от пълномощник, оспорва жалбата. Намира твърденията в същата за неоснователни, тъй като през 2020 г. не е било образувано производство пред ТЕЛК, във връзка с освидетелстването на жалбоподателката. Административното производство е било образувано въз основа на медицинско направление № [номер]/[дата], а не въз основа на документи, подадени през 2020 г. Счита, че оспореният акт е законосъобразен и моли съда да отхвърли жалбата, като неоснователна. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Заинтересованата страна – ТЕЛК - *** състав към МБАЛ ***, [населено място], намира жалбата за неоснователна.

Заинтересованите страни – ТП на НОИ Кърджали, Агенция за хора с увреждания гр. София и Регионална дирекция „Социално подпомагане“ – Кърджали, редовно призовани, не се представляват и не вземат становище по жалбата.

Административния съд, като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

На 05.10.2020 г., жалбоподателката Б., чрез РКМЕ-Кърджали, е подала заявление –декларация за освидетелстване с рег.№Кж-3-2692/05.10.2020 г. В заявлението е декларирала, че не работи, не получава пенсия и не се осигурява.

В приложеното към МЕД медицинско направление за ТЕЛК №[номер]/[дата], издадено от ОПЛ, е отбелязана диагноза ***. Горните обстоятелства са отбелязани и в *** епикриза, издадената от лекуващия лекар на 02.10.2020 г., като са посочени и приложените епикризи и проведена консултация ***.

Медицинската документация съдържа и заявление–декларация за освидетелстване с вх.№[номер]/[дата], подадено от жалбоподателката, в което отново е декларирано, че не работи, не получава пенсия и не се осигурява. Приложено е и медицинско направление за ТЕЛК №[номер]/[дата], издадено от ОПЛ, чието съдържание, по отношение на заболяванията на лицето, са идентични със съдържанието на предходното МН за ТЕЛК №[номер]/[дата]издадено от същия ОПЛ.

С Експертно решение № [номер] от зас.№[номер] от [дата] на ТЕЛК *** състав към МБАЛ ***, [населено място], е извършено освидетелстване на работоспособността на жалбоподателката и е определен процент на трайно намалена работоспособност /ТНР/ - *** %, без чужда помощ, ***. Посочена е дата на инвалидизиране – 11.07.2024 г. - датата на медицинско направление № [номер] за ТЕЛК, издадено от личния лекар. В ЕР е посочено също, че експертизата е по реда на чл.40, ал.1, т.1 от Правилника за устройството и организацията на работа на органите на медицинската експертиза и на регионалните картотеки на медицинските експертизи /ПУОРОМЕРКМЕ/.

На 11.11.2024 г. Н. Б. е уведомена за образуваното пред НЕЛК административно производство по чл.112 от ЗЗ, свързано с оспорването на Експертно решение № [номер] от [дата] на ТЕЛК. Съобщена е датата на планираното разглеждане – 27.11.2024 г., както и че административното производство ще бъде приключено по документи, на основание чл.50, ал.1 от ПУОРОМЕРКМЕ.

С Експертно решение №[номер] от зас.№[номер] от [дата], предмет на настоящото производство, *** състав *** на НЕЛК е потвърдила експертното решение на ТЕЛК по всички поводи, вкл. и по отношение на датата на инвалидизиране, оспорена от освидетелстваното лице. В ЕР на НЕЛК е прието, че датата на инвалидизиране е правилно определена по реда на чл.70, ал.4 от Наредбата за медицинската експертиза /НМЕ/, предвид представеното медицинско направление № [номер]/[дата], издадено от личен лекар.

Обжалваното ЕР на НЕЛК е съобщено на жалбоподателката на 30.12.2024 г., според приложената по делото обратна разписка, а жалбата срещу него е подадена на 13.01.2025 г.

Видно от представената справка от регистрите на НОИ, в периода 01.01.2020 г. до 31.12.2024 г., жалбоподателката не е упражнявала трудова дейност и не е осигурявана.

При така установеното от фактическа страна, съдът намира, че жалбата до административния съд е подадена в срок, от надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

При извършената проверка за законосъобразност съдът констатира, че обжалваният административен акт е издаден от компетентен орган по чл. 103, ал.4, във вр. с чл. 106, ал.2 от Закона за здравето. Решението е взето от *** състав ***, определен съобразно *** диагноза, в съответствие с разпоредбата на чл. 49, ал.1 от ПУОРОМЕРКМЕ.

При постановяването на оспореното решение, не се констатираха съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Спазено е изискването по чл. 18, ал.3 от ПУОРОМЕРКМЕ, в *** състав да бъдат включени не по-малко от трима лекари, един от които е председател на състава. Експертното решение е постановено в състав от трима специалисти; по документи, съобразно изискването на чл. 50, ал.1 от ПУОРОМЕРКМЕ и по повода – дата на инвалидизиране, посочен в жалбата.

Обжалваното решение е съответно и на материалния закон.

Според чл.61, ал.1, т.4 от НМЕ, експертизата на трайно намалената работоспособност включва определяне и на началната дата на трайно намалената работоспособност (дата на инвалидизиране), а съгласно чл.61, ал.2, т.4, експертизата на вида и степента на увреждане включва определянето на дата на инвалидизиране.

Начините за определянето на ДИ са предвидени в чл. 70 от НМЕ, като съгласно ал.1, дата на инвалидизиране се определя, когато се определя процент трайно намалена работоспособност (вид и степен на увреждане). Според относимата разпоредба на чл.70, ал.4 от НМЕ, когато лицето не е ползвало отпуск по болест или не е осигурено, датата на инвалидизиране се определя въз основа на медицинските документи и здравословното му състояние при освидетелстването. Когато липсва медицинска документация и здравословното състояние на лицето не дава достатъчно основание, за дата на инвалидизиране се определя датата на издаване на протокола на ЛКК.

Безспорно е в случая, че жалбоподателката не е осигурено лице. Установи се също от приложената МЕД, че на 05.10.2020 г. лицето е подало заявление-декларация за освидетелстване, към което приложило медицински документи, в т.ч. и медицинско направление за ТЕЛК, издадено от ОПЛ, с отбелязана диагноза ***. Представило е и *** епикриза от ОПЛ, с идентични констатации за здравословното състояние на лицето, резултати от направено изследване, както и амбулаторен лист №[номер]/[дата] от извършена консултация ***, в който отново е отбелязана *** диагноза: ***.

Видно обаче от Експертно решение № [номер] от зас.№[номер] от [дата] на ТЕЛК *** състав към МБАЛ ***, [населено място], *** диагноза на освидетелстваното лице, въз основа на която е определен ТНР - *** %, ***, по част ***, раздел ***, т.*** от отправните точки в приложение №1 към чл.63, ал.1 от НМЕ е „***“. Последната диагноза е установена след подаването на първоначалното заявление, след консултация *** и извършено [изследване], и е съобразена с актуалното здравословното състояние при освидетелстването. Тази актуална диагноза е различна от диагнозата „***“, посочена в медицинската документация, представена от лицето на 05.10.2020 г. В тази връзка следва да се отбележи също, че съгласно т.***, раздел ***, част *** от отправните точки в приложение №1 към чл.63, ал.1 от НМЕ, заболяването *** обуславя *** % ТНР, а последното безспорно е по-неблагоприятно за жалбоподателката, както по отношение на предвидения % ТНР, така и по отношение на срока на инвалидизиране.

Предвид горното съдът приема, че настоящият случай попада в хипотезата на чл.70, ал.4, изр. второ от НМЕ, тъй като представената на 05.10.2020 г. медицинска документация, предвид установеното актуално здравословно състояние на освидетелстваното лице, не е била достатъчна за надлежно определяне на вида и степента на увреждане към момента на освидетелстването, поради което правилно датата на инвалидизиране е определена съобразно чл.70, ал.4, изр.2-ро НМЕ.

По изложените съображения оспореното решение на НЕЛК е законосъобразно, а жалбата следва да се отхвърли, като неоснователна.

При този изход на спора и предвид заявеното искане, на ответника се дължат разноски за юрисконсултско възнаграждение в минимален размер от 100 лв., определен съгласно чл. 78, ал. 8 от ГПК във връзка с чл. 143, ал. 4 и чл. 144 от АПК вр. с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ.

Воден от горното и на основание чл.172, ал.2 от АПК съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Н. К. Б. против Експертно решение №92499 от зас.№207/05.12.2024 г. на Национална експертна лекарска комисия.

ОСЪЖДА Н. К. Б. от [населено място], [община], с [ЕГН], да заплати на Национална експертна лекарска комисия, гр.София, [улица], деловодни разноски в размер на 100 лв.

Решението може да се обжалва с касационна жалба, в 14-дневен срок от съобщаването му, пред Върховния административен съд на РБ.

Решението да се съобщи на страните по реда на чл.137 от АПК.

 

Съдия: