Р Е Ш Е Н И Е
№ 63 26.03.2018г. град
Кюстендил
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Кюстендилският
административен
съд
на
двадесет и шести февруари две хиляди и осемнадесета година
в открито съдебно заседание в
следния състав:
Административен
съдия: МИЛЕНА АЛЕКСОВА-СТОИЛОВА
при
секретаря Лидия Стоилова
като
разгледа докладваното от съдия Алексова-Стоилова
административно дело № 383 по описа
на съда за 2016г.
и
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
по делото е по реда на чл.156-161 от ДОПК във вр. с чл.9б от ЗМДТ и чл.22, ал.2
от ЗАвПр във вр. с чл.53а, ал.2 от Наредба №33/03.11.1999г. за обществен превоз
на пътници и товари на територията на Република България /обн. ДВ, бр.
101/23.11.1999г., изм. и доп./.
„В.Б.“ ООД, ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление *** със законен представител управителя Б.Д.В.чрез
адв.Г.Д. *** обжалва Акт за установяване на публично общинско вземане /АУПОВ/
№АУТ009/24.11.2016г. на старши инспектор Ц.А.в отдел „МДТ“ при Община Дупница.
Релевират се основанията за оспорване по чл.160, ал.2 от ДОПК. Липсата на
компетентност на органа се свързва с твърдението, че по-горестоящ орган е кмета
на общината, а не началника на отдел „МДТ и АД“ и вземането не е публично, а частно. Неспазването на
установената форма се свързва с липса на яснота за начина на формиране на
задължението, правното основание и лихвата. Същественото нарушение на процедурата
е поради нарушения на чл.26, чл.35 и чл.36 от АПК и липса на покана по чл.182
от ДОПК. Противоречието с материалния закон е с оглед липса на собственически
права на общината върху автогарата, на валидно правоотношение поради отсъствие
на сключен договор и смесване на понятията „такса“ и „цена на услуга“. Моли се
за обявяване нищожността на акта и връщане на преписката за произнасяне от
компетентния орган, евентуално за неговата отмяна. Претендират се деловодни
разноски.
В
с.з. и писмена защита пълномощникът на жалбоподателя поддържа жалбата.
Ответният
началник на отдел „МДТ и АД“ при Община Дупница като решаващ орган по чл.156,
ал.2 от ДОПК лично и чрез пълномощника в съдебно заседание и писмена защита
оспорва жалбата като неоснователна.
Кюстендилският
административен съд, след запознаване с жалбата, становищата на страните и
събраните доказателства, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установена следната фактическата обстановка по спора:
АУПОВ
№АУТ009/24.11.2016г. на старши инспектор Ц.А.на длъжност „старши инспектор“ в
отдел „МДТ“ при Община Дупница е издаден на основание чл.6, ал.1 от ЗМДТ,
чл.22, ал.2 от ЗАвПр, чл.52, ал.1 от Наредба №33/1999г. и решение
№116/18.07.2008г. на ОбС – Дупница. С него е установен размер на задължението
на „В.Б.“ ООД към общината за такса сектор автогара през периода 15.06.2013г. –
31.12.2013г. в размер на 1432.80лв. главница. АУПОВ е връчен на адресата на 24.11.2016г.
/вж. л.5 и л.6/.
С
жалба №26-002489/07.12.2016г. до кмета на общината управителят на дружеството е
оспорил АУПОВ с мотиви, идентични с тези в жалбата по делото /вж. л.107-108/.
С
писмо изх.№26-00-2489-112/07.12.2016г. ответникът по делото в качеството на
решаващ орган е намерил жалбата за неоснователна /вж. л.113-114/.
Писмото
на органа е връчено на дружеството на 09.12.2016г., а жалбата по делото е
подадена в съда на 20.12.2016г. /вж. л.2 и л.115/.
За
сумата по АУПОВ е издадена фактура №**********/24.11.2016г. с доставчик
общината и получател „В. Б.“ ООД на основание „услуга по преминаване и престой
на автогара Дупница“ с включено ДДС за възникнало данъчно събитие на
24.11.2016г. /вж. л.71/. С посоченото в
АУПОВ решение №116 по Протокол №8/18.07.2008г. на ОбС – Дупница са приети
допълнения в Наредбата за определяне на местните такси и цени на услуги и
администрирането им на територията на Община Дупница във връзка с добавяне на
нова т.49 към Тарифата по чл.49 от Наредбата. Точката има наименование „Услуги
срещу заплащане, предоставяни от Община Дупница на обект „Автогара – Дупница“ и
прилежащите съоръжения по реда на чл.22 от ЗАП и чл.53а от Наредба 33/1999г.“
като в 6 подточки са определени цени за преминаване, за престой до и над 15
минути на сектор, за предоставяне право на продажба на билети и за паркиране на
паркинга на автогарата /вж. л.16-17/. В тази връзка, със заповед
№1680/26.08.2008г. кметът на общината е наредил заплащане на сумите за ползване
на сектор и паркинг да се извършва след справка от отдел „Транспорт и
транспортни схеми“ на база утвърдено маршрутно разписание до 10-то число на
текущия месец в касата на общината /вж. л.18/. Посоченото в жалбата Решение
№195 по Протокол №10/25.10.2013. на ОбС касае допълване на Тарифата към
общинската Наредба с цени за рекламни услуги, поради което е ирелевантно за
спора.
Със
заповед №1242/21.06.2012г. на основание чл.44, ал.2 от ЗМСМА във вр. с чл.4,
ал.5 от ЗМДТ кметът е определи началника на отдел „МДТ“ при общината да
упражнява правомощията на териториален директор на НАП /вж. л.157/.
Със
заповед №1243/21.06.2012г. на основание чл.44, ал.2 от ЗМСМА във вр. с чл.4,
ал.3 и 3 от ЗМДТ, чл.1 от ДОПК и във връзка със заповед №827/25.04.2012г.
кметът е определил служителите от отдел „МДТ“ с права и задължения на органи по
приходите по ДОПК в производствата по установяването, обезпечаването и
събирането на местни данъци и ТБО, като измежду лицата е и издателя на
оспорения АУПОВ /вж. л.158/.
С
договор рег.индекс Д-00-571/11.06.2013г. Община Кюстендил в качеството на
възложител и „В.Б.“ ООД като изпълнител са договорили извършването на обществен
превоз на пътници по автобусна линия Кюстендил – Дупница по утвърдена областна
транспортна схема с маршрутни разписания със срок на действие до провеждане на
процедура по ЗК или ЗОП, но не повече от 2 години. Маршрутните разписания по
договора включват курсове по посочената автобусна линия от АГ Кюстендил до
Дупница /вж. л.52-60/. Договорните правоотношения са продължени с договор
рег.индекс Д-00-1277/19.12.2014г. със срок на изпълнение от 29.12.2014г. до
29.12.2019г. /вж. л.61-68/.
С
договор от 20.03.2008г. Община Дупница е наела за временно ползване от
собственика НК „Железопътна инфраструктура“ открита площ от 750кв.м.,
представляваща част от предгаровия площад на жп гара Дупница и помещение от
90кв.м. в приемното здание на жп гарата за ползване като временна автогара,
чакалня и багажно отделение срещу договорена цена със срок до провеждане на
тръжна процедура /вж. л.151-154/. С писмо от 02.08.2011г. наемодателят е
прекратил договора, а с приемо-предавателен протокол от 10.07.2012г. страните
са коригирали ползваната открита площ на 216кв.м. и са уговорили заплащане на
обезщетение за ползваните площи по чл.236 от ЗЗД /вж. 195-201/. Съгласно
удостоверение №24/16.06.2008г. на главния архитект на общината за въвеждане в
експлоатация на строеж, общината като наемател е извършила ремонт на наетото
помещение за автогара, изразяващ се в подобряване, поддържане в изправност на
помещение „чакалня“ и извършване на вътрешно преустройство с цел обособяване на
багажно отделение, гише за продажба на билети, каса и помещение за диспечер на
автогарата /вж. л.215/. Съгласно Констативни протоколи на служители от ОО
„КД-ДАИ“ – Кюстендил, на 16.05.2013г., 16.10.2013г. и 28.11.2013г. са извършени
комплексни проверки на Автогара Дупница, като е прието, че отговаря на
изискванията на Наредба №33/1999г. /вж. л.322-325 и л.328-333/.
Страните
по делото са спорили по отказ на кмета на общината да сключи автогаров договор
с превозвача, обективиран в писмо изх.№26-00-40-3/28.03.2016г. С определение
№351/29.06.2016г. на КАС по адм.д.№141/2016г. съдът е оставил жалбата на
дружеството без разглеждане и е прекратил съдебното производство, приемайки, че
спорът касае облигационни правоотношения /вж. л.23-24/.
От
приетата съдебно-счетоводна експертиза на вещо лице Н.С.С. се установява, че
през периода по АУПОВ жалбоподателят е изпълнявал курсове по утвърдените
маршрутни разписания, като бройките пътувания са документирани в дневник за пристигащите и отпътуващи автобуси. Вещото
лице сочи, че причина за по-късното издаване и изпращане на фактурата за
услугата за преминаване и престой на автогара Дупница през периода 15.06.2013г.
– 31.12.2013г. са неуредените в договор взаимоотношения между страните. Вещото
лице изчислява дължимата обща сума за периода на 1426.05лв. без лихви. Сумата
се отнася за престой до 15 минути на сектор. Изчислена е на база ½ от цената
на билета за 597 пътувания през периода.
Заключението
на вещото лице съдът намира за обективно и достоверно, т.к. е основано на
писмени документи в счетоводството на ответника, които жалбоподателят не
оспорва.
Приета
е съдебно-техническа експертиза на вещо лице инж.Н.К.В. с предмет проверка на
автогара Дупница за изискванията по Наредба №33/1999г. Заключението на вещото
лице съдът не кредитира като обективно, т.к. в отговорите на повечето от
въпросите вещото лице е работило по сведения на длъжностни лица, без да
установи данните въз основа на лични възприятия.
Приета
е допълнителна съдебно-техническа експертиза на вещо лице доц.д-р инж. Г.Б.Д.,
изготвена след оглед на място в присъствие на представители на страните. Вещото
лице установява моментното състояние на автогарата, съпоставяйки го със
състоянието в констативните протоколи от проверката на ОО „КД-ДАИ“ – Кюстендил
от 2013г. Вещото лице констатира, че автогарата е отговаряла на изискванията на
Наредба №33/1999г. Сочи, че автогарата не притежава категория, т.к. такава не
се е изисквала. Автогарата е с едно работещо гише за текуща и предварителна
продажба на билети за автобусите на фирма „Юнион Ивкони“, като разполага с още
2 възможности за предоставяне на гишета за продажба на билети на други
превозвачи. Имал гише за информация, на което се обслужват водачите и се
заверяват пътните им листове, а данните се вписват в дневник. На предната стена
на автогарата има табло с разписание на тръгващите автобуси, като част от
промените в разписанията са на гишето за информация. Има помещение за пътници
/чакалня/, стая за приемане и съхранение на багажа, помещение за майки с деца,
работещ телефонен автомат зад автогарата и служебен телефон на разположение на инвалиди.
В автогарата има действаща подземна платформа, но повечето автобуси не са
пригодени за нейното ползване. На около 36м от автогарата има тоалетна за
пътниците срещу заплащане. Маршрутите от улицата до автогарата и от автогарата
до автобусите са достъпни за лица с увреждания и лица с намалена подвижност,
като такива са и залата за пътници, гишето за билети и чакалнята. Пред цялата
сграда има навес над тротоара и секторите за потеглящите автобуси, излизащ на
около 1.10м извън тротоара, който обаче може да предпази само пътниците,
качващи се през предната врата на автобусите. На улицата пред автогарата има
табела за пристигащите автобуси, а на пътното платно има вертикална маркировка
с пътни знаци. Вещото лице е установило, че част от превозвачите имат договор с
общината за ползване на автогарови услуги, като жалбоподателят не е сред тях.
Допълнителното
заключение съдът намира за обективно и достоверно. Съобразено е с констатациите
в протоколите за проверка от контролните органи през 2013г., чиято достоверност
не е оспорена от жалбоподателя, а изводите са формирани според вида на автогарата
към периода по оспорения АУПОВ.
Откритото
с протоколно определение от 10.05.2017г. производство по оспорване на
констативните протоколи за извършена комплексна проверка на автогарата през
20015г. и 2016г. е неотносимо към спорния период по АУПОВ, поради което съдът
не дължи произнасяне за тяхната достоверност.
Горната
фактическа обстановка се установява и доказва от посочените по-горе доказателства.
С
оглед установената фактическа обстановка, оспорването е допустимо. Жалбата
срещу АУПОВ изхожда от представител на легитимиран правен субект с право на
оспорване. Дружеството като превозвач е изпълнявало обществената услуга по
обществен превоз на пътници по утвърдена от община Кюстендил областна
транспортна схема с маршрутно разписание по линията Кюстендил – Дупница през
периода по АУПОВ. В това качество е ползвало автогара Дупница, стопанисвана от
Община Дупница като отделен стопански обект, нает за предоставяне на автогарови
услуги на превозвачите. С издаденият АУПОВ дружеството е задължено за заплащане
на „такса сектор автогара“. Следователно, АУПОВ е утежняващ за жалбоподателя административен
акт, т.к. поражда задължения за превозвача за заплащане на посоченото общинско
вземане. Считайки вземано за недължимо, дружеството е с безспорен правен
интерес от неговото съдебно оспорване. Оспорването е направено пред
компетентния за разглеждането му административен съд, който е съдът по местонахождението
на решаващия орган по см. на чл.156, ал.1 от ДОПК. Оспорването по
административен ред е в срока по чл.152, ал.1 във вр. с чл.144, ал.1 от ДОПК и
чл.4, ал.1 във вр. с чл.9б от ЗМДТ. В срока по чл.155, ал.1 от ДОПК има
произнасяне на решаващия орган, а жалбата по делото е подадена в срока по
чл.156, ал.1 от ДОПК.
Разгледано по същество, оспорването
е основателно. Съображенията за това са следните:
В
резултат на служебната проверка по чл.160, ал.2 от ДОПК съдът констатира, че
АУПОВ е издаден при липса на материална компетентност от издателя.
В нормите на чл.22 от ЗАвПр,
доразвити в чл.53а от Наредба №33/1999г. по императивен начин са уредени взаимоотношенията
между превозвачите и собствениците на автогари. Превозвачите имат задължение да
ползват утвърдените по маршрутните разписания автогари, а собствениците на
автогарите да допускат превозвачите до автогарите срещу заплащане. По
нормативна регламентация автогаровите услуги включват преминаване, престой,
предоставяне на право за продажба на билети и др., за които собственикът на
автогарата определя размерите на съответните цени. Разпоредбите на чл.22, ал.4
от ЗАвПр /ред. ДВ, бр.92/2005г./ и чл.53а, ал.3 от Наредбата /ред., ДВ,
бр.52/2012г./ сочат, че начинът на формиране на цените се определя съгласно
методика, утвърдена от министъра на транспорта, информационните технологии и
съобщенията на база на категоризиране на автогарите. През 2013г. не е имало
утвърдена методика и липсва категоризация на автогарите. С оглед делегацията по
чл.9 от ЗМДТ, приложими са цените по т.49 от Тарифата към Наредбата за
определяне на местните такси и цени на услуги и администрирането им на
територията на Община Дупница, приети с решение №116 по Протокол 8/18.07.2008г.
за изменение на Наредбата. Това ще рече, че задължението на дружеството по оспорения
АУПОВ не представлява такса по чл.6, ал.1 от ЗМДТ, а цена за автогарова услуга
по чл.6, ал.2 от ЗМДТ. Редът за установяване и събиране на това задължение не е
по чл.165 и чл.166 от ДОПК във вр. с чл.4, ал.1 и чл.9б от ЗМДТ чрез издаване
на АУПОВ. Този ред е приложим само за местните такси. По арг. от чл.162, ал.4
във вр. с ал.2, т.3 от ДОПК вземанията на общината за автогарарови услуги са
частни общински вземания. Следователно, отношенията между превозвача и общината
по отношение заплащане на цената за предоставените автогарови услуги са
облигационни между гражданскоправни субекти. Тези отношения се уреждат по
правилата на ЗЗД обикновено чрез сключване на договор за автогарово обслужване.
Липсата на такъв договор обаче, както е в случая по делото, не променя вида на
правоотношението и реда за събиране на частното вземане с оглед регламентацията
по чл.163, ал.2 от ДОПК. Различният правен ред за установяване и събиране на
частното общинско вземане води до липса на материална компетентност на издателя
по оспорения АУПОВ. Съществуването на паричното вземане на общината по
автогаровата услуга срещу дружеството подлежи на установяване по
гражданскоправен ред /вж. решение №8057/23.06.2017г. на ВАС по
адм.д.№185/2017г., III
о.; опр. №12476/05.10.2011г. на ВАС по адм.д.№10994/2011г., III о.,
опр.№13098/14.10.2011г. на ВАС по адм.д.№12323/2011г., VII о./.
Липсата на компетентност на органа
води до нищожност на издадения АУПОВ, която съдът ще прогласи.
Отреченият характер на общинското вземане
като публично не налага обсъждане на въпроса кой административен орган е
по-горестоящ по см. на дефиницията в чл.152, ал.2 от ДОПК.
Липсата на валиден административен
акт не налага разглеждане на спора по същество, но с оглед релевираните от
жалбоподателя основания за незаконосъобразност съдът ще формира съответните
правни изводи.
АУПОВ
е издаден при спазване на общите изисквания за форма на индивидуалните
административни актове по чл.59, ал.2 от АПК във вр. с препращането от §2 от ДР
на ДОПК. Правните основания за неговото издаване са пълни и ясни. Налице е
разпоредителна част с ясно вменени задължения към адресата. Посочени са дата на
издаване, име и длъжност на издателя и негов подпис. Във фактическите основания
за издаване на АУПОВ т.нар. „такса сектор автогара“ не е диференцирана за коя
от отделни видове услуги се отнася в подточките по т.49 от Тарифата към чл.49
от общинската Наредба, респ. чл.22, ал.3 от ЗАвПр. Този пропуск обаче не е съществен,
т.к. не води до нарушаване, респ. ограничаване правото на защита на адресата.
Дължимите суми и техния произход /за предоставена автогарова услуга/ са
посочени, а останалите елементи от фактическия състав за отговорността подлежат
на установяване в съдебното производство по делото. Въз основа на съдържащите
се в АУПОВ фактическо и правно основание съдът може да провери неговата
материална законосъобразност. В оспорения АУПОВ няма начислени лихви върху
главницата поради което няма неяснота, противно на възражението на
жалбоподателя.
Не
е налице и твърдяното нарушение на административнопроизводствените правила. При
издаване на АУПОВ органът е приел за приложими правилата на ДОПК във вр. с
препращането от чл.4, ал.1 във вр. с чл.9б от ЗМДТ. Вземането по акта е
установено въз основа на издадена от общината фактура. Фактурата се основава на
отразени вписвания в счетоводството на органа за осъществена стопанска дейност
в автогарата. Дейността на превозвача е обективирана във водения в автогарата
дневник въз основа на заверените пътни листове за автобусите. АУПОВ е връчен на
законния представител на превозвача, който е подал жалба, на която е отговорено
в писмото на ответника. Покана по чл.182 от ДОПК се издава след установяване на
вземането, което ще рече след стабилизиране на АУПОВ, противно на твърдението
на жалбоподателя.
АУПОВ обаче противоречи на
материалния закон.
Цената за автогаровата услуга по
акта е определена като публично общинско вземане, но по посочените по-горе
правни изводи представлява цена за частно общинско вземане. Като такава, цената
подлежи на установяване по общия гражданскоправен ред без издаване на АУПОВ, а
чрез прилагане на правилата по ЗЗД в съдебен исков процес. Неправилно
приложеният закон относно реда за установяване на вземането води до
незаконосъобразност на акта в неговата цялост. Отделно от това, съгласно
заключението на вещо лице Н.С., вписаният в АУПОВ размер на вземането е
недължим за сумата над 1426.05лв. до търсените 1432.80лв.
Неоснователно е възражението на жалбоподателя
за липса на съществуващо притезание за общината. Вярно е, че общината не
притежава собственически права върху недвижимия имот, който ползва като автогара,
с оглед доказаните собственически права на НК „Железопътна инфраструктура“. Автогарата
обаче като обект за обслужване на пътници по см. на §1, т.12 от ДР на ЗАвПр се
използва от общината. Чрез него общината осъществява стопанска дейност и
реализира приходи в общинския бюджет. Не случайно в чл.52а /нов, ДВ,
бр.86/2016г./ от Наредба №33/1999г. е регламентирано, че автогарите или части
от тях могат да бъдат собствени или наети.
Неоснователно е възражението, че
отсъствието на сключен договор за автогарови услуги води до липса на валидно
правоотношение. Писмената форма не е изискуема като форма за действителност на
облигационното праовоотношение. Съществуването на това правоотношение зависи от
изпълнение на нормативните изисквания от превозвача да използва автогарата като
част от възложеното му маршрутно разписание и от страна на собственика на
автогарата да допуска превозвача до нейните съоръжения, определяйки цена за
това използване. Към процесната 2013г. автогарата е отговаряла на нормативните
изисквания по чл.54-58 от Наредба №33/1999г., видно от констативните протоколи
на ОО „КД-ДАИ“ – Кюстендил за извършени комплексни проверки. Протоколите са
официални писмени документи с необорена в рамките на съдебното производство
материална доказателствена сила. В тази връзка е и заключението на вещо лице
инж.Д., което съдът кредитира като обективно и достоверно. Към 2013г.
нормативната уредба не е предвиждала категоризиране на автогарите.
Изводът за материална
незаконосъобразност на АУПОВ не оказва влияние върху крайния изход от спора,
имайки предвид решаващите мотиви на съда за нищожност на акта.
На
основание чл.161, ал.1 от ДОПК Община Дупница дължи заплащане на жалбоподателя
на деловодни разноски в размер на 694.68лв., включващи 50лв. ДТ, 350лв.
адвокатско възнаграждение и 294.68лв. възнаграждения за вещи лица /50лв. за
вещо лице С., 140лв. за вещо лице инж.В. и 104.68лв. за вещо лице инж.Д./.
Мотивиран
от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОБЯВЯВА ЗА НИЩОЖЕН Акт за установяване на
публично общинско вземане №АУТ009/24.11.2016г. на старши инспектор Ц.А.в отдел
„МДТ“ към Община Дупница, с който на „В.Б.“ ООД /с посочени данни/ на
основание чл.6, ал.1 от ЗМДТ, чл.22, ал.2 от ЗАвПр, чл.52, ал.1 от Наредба
№33/1999г. и решение на ОбС – Дупница №116/18.07.2008г. за допълнение на
Наредбата за определяне на местните такси и цени на услуги и администрирането
на територията на Община Дупница във връзка с начислени суми по фактури е
установено задължение за „такса сектор автогара“ за периода 15.06.2013г. –
31.12.2013г. в размер на 1432.80лв. /хиляда четиристотин тридесет и два лева и
осемдесет стотинки/ главница.
ОСЪЖДА ОБЩИНА ДУПНИЦА да заплати на „В.Б.“
ООД деловодни разноски в размер на 694.68лв.
/шестстотин деветдесет и четири лева и шестдесет и осем стотинки/.
Решението
подлежи на касационно обжалване от страните пред ВАС в 14-дневен срок
получаване на съобщенията за изготвянето му.
Решението
да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи от същото.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: