Решение по дело №164/2024 на Административен съд - Смолян

Номер на акта: 949
Дата: 5 юли 2024 г. (в сила от 5 юли 2024 г.)
Съдия:
Дело: 20247230700164
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 15 май 2024 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ

№ 949

Смолян, 05.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Смолян - IV състав, в съдебно заседание на шести юни две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

Съдия: КАЛИНКА МЛАДЕНСКА
   

При секретар ЗЛАТКА ПИЧУРОВА като разгледа докладваното от съдия КАЛИНКА МЛАДЕНСКА административно дело № 20247230700164 / 2024 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е по реда на чл. 172, ал. 5 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) във връзка с чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по жалба от „П.Л.БГ“ ЕООД, с ЕИК: , адрес: [населено място], [жк], Б. П. [област], сграда 12А, чрез адв. К. Й. Д., АК- [област], адрес на кантората: [населено място], пл. „К.Ч.“ № 2Б, ет. 1, [тел. номер], срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №24-0373-000064/25.03.2024 г. на Н. група в РУ - [населено място] към ОД на МВР - [населено място].

В жалбата се твърди, че оспорваната заповед е незаконосъобразна, като издадена при съществено нарушение на материалния закон и в нарушение на административнопроизводствените правила. Твърди се, че същата не е мотивирана. Прави се искане оспорваната заповед да се отмени.

В съдебно заседание жалбоподателят „П.Л.БГ“ ЕООД, [населено място], редовно призовано, се представлява от надлежно упълномощен процесуален представител адвокат Д., който поддържа жалбата. Излага съображения за незаконосъобразност на оспорваната заповед и моли същата да се отмени. Претендира присъждане на направените по делото разноски по представен списък.

Ответникът по жалбата Н. група „Охранителна полиция“ в РУ - [населено място] към ОД на МВР - [населено място] И. К., редовно призован, не се явява. Представлява се от надлежно упълномощен процесуален представител юрисконсулт В., който оспорва жалбата. В съдебното заседание и в представено по делото писмено становище излага съображения за законосъобразност на оспорваната заповед и моли жалбата срещу нея да се отхвърли, като се присъди възнаграждение за юрисконсулт. Прави възражение са завишаване и прекомерност на претендирания адвокатски хонорар на жалбоподателя.

Смолянският административен съд като прецени събраните по делото доказателства, доводите и съображенията на страните, намира за установено от фактическа страна следното:

Със Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи, на основание чл. 165, чл. 186, ал. 1 и чл. 189, ал. 1, ал. 5 и ал. 12 от ЗДвП, чл. 37, ал. 1, б. „б“, чл. 39, ал. 2а и чл. 47, ал. 2, във връзка с ал. 1, б. „а“ от ЗАНН, чл. 45, ал. 2, т. 13 от Правилника за устройството и дейността на Министерството на вътрешните работи и чл. 33, т. 9 от Закона за Министерството на вътрешните работи са определени основните структури на Министерството на вътрешните работи (МВР), които да осъществяват контрол по Закона за движението по пътищата, включително Областните дирекции на МВР, в рамките на обслужваната територия.

Съгласно т.1.6 от Заповед № 345з-1695/22.12.2022 г. на Директора на ОД на МВР - [област], са оправомощени да прилагат с мотивирана заповед принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, т. 2, т. 2а, т. 4, т. 5, буква „а“ и т. 6 и т. 7 от ЗДвП началниците на сектори/групи „Охранителна полиция“ в РУ при ОД на МВР - [област], за нарушения на ЗДвП, извършени на територията, обслужвана от съответното РУ при ОД на МВР - [област].

С оспорената Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 24-0373-000064/25.03.2024 г., издадена от Н. група „Охранителна полиция“ при Районно управление - [населено място] в ОД на МВР - [населено място] И. К., упълномощен със Заповед №345з-1695/22.12.2022 г. на Директора на ОДМВР - [област], във връзка със Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г., е наложена на „П.Л.БГ“ ЕООД, [населено място] принудителна административна мярка по чл. 171, т. 2а, б. „а“ ЗДвП - Прекратяване на регистрацията на ППС - лек автомобил [Марка] с рег. № [рег. номер] за срок от 6 месеца. Съгласно чл. 172, ал. 4 от ЗДвП е допуснато предварително изпълнение на заповедта, считано от 14,46 ч. на 22.03.2024 г. и са отнети документи: 1) С. М. № *********; 2) 2 бр. рег. табели с № [рег. номер].

В заповедта са изложени следните мотиви: Н. 22.03.2024 г. в 14,46 ч. на път II-86 [населено място] пред КПП, [населено място] в посока на движение [населено място] - [населено място] А. Б., [ЕГН] от [населено място] управлява лек автомобил [Марка] с рег. № [рег. номер], собственост на „П.Л.БГ“ ЕООД, [населено място] и допуска следното нарушение. 1. Като водач на горепосоченото МПС, който е български гражданин го управлява с чуждестранно национално СУ на МПС Великобритания, без да е подменено, след предвидения повече от три месеца срок на територията на Република България. Великобританското СУ е издадено на дата на 06.02.2019 г. и е валидно до 27.03.2027 г. и е с № . След извършена справка чрез ОДЧ в РУ Ч. подсистема АИС - Граничен контрол се установило, че Б. е влезнал на територията на Република България на 15.09.2023 г. през Аерогара [област] и може да управлява МПС с него до 15.12.2023 г. Считано от 05.09.2023 г. Великобритания не е страна членка на Европейския съюз.

Към административната преписка е приложен акт за установяване на административно нарушение серия GA № 121704 от 22.03.2024 г., съставен от И. Г. Р. на длъжност младши инспектор към ОДМВР - [област], РУ - Ч. против П. А. Б., затова, че на 22.03.2024 г. в 14,46 ч. на път II-86 [населено място] пред КПП, [населено място] в посока на движение [населено място] - [населено място] А. Б., [ЕГН] от [населено място] управлява лек автомобил [Марка] с рег. № [рег. номер], собственост на „П.Л.БГ“ ЕООД, [населено място] и допуска следното нарушение. 1. Като водач на горепосоченото МПС, който е български гражданин го управлява с чуждестранно национално СУ на МПС Великобритания, без да е подменено, след предвидения повече от три месеца срок на територията на Република България. Великобританското СУ е издадено на дата на 06.02.2019 г. и е валидно до 27.03.2027 г. и е с № . След извършена справка чрез ОДЧ в РУ Ч. подсистема АИС - Граничен контрол се установило, че Б. е влезнал на територията на Република България на 15.09.2023 г. през Аерогара [област] и може да управлява МПС с него до 15.12.2023 г. Считано от 05.09.2023 г. Великобритания не е страна членка на Европейския съюз. Посочено е в акта за установяване на административно нарушение, че нарушението е по чл. 150 във връзка с чл. 162 от ЗДвП. С акта са иззети като доказателства: С. М. №  и 2 бр. рег. табели с № [рег. номер].

П. А. Б. е подписал издадения срещу него акт за установяване на административно нарушение и е получил препис от него на 22.03.2024 г.

Липсват данни по делото за датата, на която е връчена Заповедта за прилагане на принудителна административна мярка № 24-0373-000064/25.03.2024 г. на Н. група „Охранителна полиция“ при Районно управление - [населено място] в ОД на МВР - [населено място] на законния представител на жалбоподателя. Жалбата против заповедта е подадена на 09.05.2024 г., чрез административния орган.

При така установената фактическа обстановка и при служебно извършената проверка на основание чл. 168, във връзка с чл. 146 от АПК, съдът намира от правна страна следното:

Жалбата, като подадена в срок и от надлежна страна - адресат на акта, за която обжалвания акт е неблагоприятен, срещу подлежащ на съдебно оспорване административен акт, е процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните съображения:

Оспорената заповед е издадена от компетентен орган, съгласно приложените Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи и Заповед № 345з-1695/22.12.2022 г. на директора на Областна дирекция на МВР - [населено място], в предписаната от закона форма. В същата са посочени фактическите и правни основания за нейното издаване, поради което изискването по чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК е спазено. В заповедта, като правно основание за прилагане на принудителната административна мярка, е посочена нормата на чл. 171, т. 2а, б „а“ от ЗДвП.

Материалният закон е правилно приложен.

Съгласно нормата на чл. 171, т. 2а, буква „а“ от ЗДвП за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилага принудителна административна мярка „прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство“ на собственик, който управлява моторно превозно средство без да е правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, или след като е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс, както и на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, за което са налице тези обстоятелства - за срок от 6 месеца до една година.

Приложимата разпоредба на специалния закон дава възможност на органите на Министерството на вътрешните работи, с цел осигуряване на безопасността на движението по пътищата и преустановяване на административните нарушения, да прилагат принудителни административни мерки по отношение на собственик на МПС, чието моторно превозно средство е управлявано от водач, чието СУМПС не е валидно на територията на Република България, съответно управление на МПС от водач, който не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него превозно средство - за срок от 6 месеца до една година. Принудителната административна мярка е с превантивен характер и предназначението й е да осуети възможността на дееца да извърши други подобни нарушения. Именно с оглед непосредствената цел за ограничаване на евентуално противоправно поведение и обезпечаване положителните действия на субекта на правоотношението, мярката се прилага за определен срок - за срок от 6 месеца до една година.

В случая се установява от събраните по делото писмени доказателства, че е налице фактическото основание на заповедта, че на посочените дата и час водачът П. А. Б. е управлявал собственият на жалбоподателя лек автомобил [Марка] с рег. № [рег. номер] с чуждестранно национално свидетелство за управление на МПС (от Великобритания), издадено на 06.02.2019 г. и валидно до 27.03.2027 г., без да е подменено, след предвидения повече от три месеца срок на територията на Република България, считано от 15.09.2023 г., което не е валидно на територията на Република България, респ. същият не е притежавал свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него превозно средство, което съставлява нарушение по чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП. Към преписката е приложен акт за установяване на административно нарушение серия GA № 121704 от 22.03.2024 г. срещу П. А. Б. за нарушение на чл. 150 във връзка с чл. 162 от ЗДвП. При тези доказателства за компетентния орган по чл. 172, ал. 1 от ЗДвП е налице основанието по чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП за прилагане на принудителната административна мярка - прекратяване на регистрацията на ППС за срок 6 месеца. Целта на принудителната административна мярка е да се предотврати възможността за по-нататъшно извършване на нарушение от водач и собственик на МПС.

Поради горното, съдът намира обжалваната заповед за законосъобразна, поради което жалбата срещу нея следва да се отхвърли.

С оглед изхода на спора, на ответника се дължи юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева, съгласно чл. 143, ал. 3 от АПК във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ.

Мотивиран от изложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Смолянският административен съд

 

Р Е Ш И :

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на „П.Л.БГ“ ЕООД, с ЕИК: , адрес: [населено място], [жк], Б. П. [област], сграда 12А, чрез адв. К. Й. Д., АК- [област], адрес на кантората: [населено място], пл. „К.Ч.“ № 2Б, ет. 1, [тел. номер], срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 24-0373-000064/25.03.2024 г. на Н. група в РУ - [населено място] към ОД на МВР - [населено място].

ОСЪЖДА „П.Л.БГ“ ЕООД, с ЕИК: , адрес: [населено място], [жк], Б. П. [област], сграда 12А, да заплати на Областна дирекция за МВР - [населено място] сумата от 100 лв. (сто лева), представляващи юрисконсултско възнаграждение.

Решението не подлежи на касационно обжалване, съгласно чл. 172, ал. 5 от ЗДвП.

 

Съдия: