Р Е Ш Е
Н И Е
№
гр.София 17.06.2019 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Г.О., ІV-Д състав, в закрито заседание на седемнадесети юни през две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Здравка
Иванова
ЧЛЕНОВЕ: Цветомира Кордоловска
мл.с. Боряна
Петрова
като разгледа докладваното от мл. съдия ПЕТРОВА ч.гр.дело № 4040 по описа за 2019г. и за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството
е по чл.435, ал.2 от ГПК.
Подадена е жалба от длъжника изпълнително
дело № 20199210400182 по описа на ЧСИ С.П., с рег.№ 921 при КЧСИ, с район на
действие СГС, З.Б.И. АД, чрез
процесуалния му представител адв. Г., срещу разпореждане от 16.10.2018г. за отказ
на ЧСИ за намаляване на приети в изпълнителното дело разноски в размер на 5 994
лева, дължими за адвокатско възнаграждение за процесуално представителство на
взискателите.
В жалбата са изложени доводи за неправилност и
незаконосъобразност на обжалваното разпореждане Твърди се, че отказът е да се
намали размерът на хонорара е неправилен, т.к. посоченият адвокатски хонорар е
прекомерен и поради това, че делото не съставлява фактическа и правна сложност,
същият следва да бъде намален. Твърди също и че липсват доказателства такъв
изобщо да е бил По така изложените аргументи жалбоподателят моли разпореждане от 16.10.2018г. за
отказ на ЧСИ за намаляване на приети в изпълнителното дело разноски да се отмени, а размер
на разноски за адвокатски хонорар бъде определен към законовия минимум.
В срока по чл. 436,
ал. 3, изр. 1 ГПК е подадено възражение
от взискателите чрез пълномощника им – адв. В.И.-К.. В него се иска жалбата да бъде
оставена без уважение, като неоснователна, т.к. размерът на разноските съобразен
с Наредба № 1 от 09.07.2014г.за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
В срока и на
основание чл. 436, ал. 3 ГПК, съдебният изпълнител е представил мотиви, в които
излага съображения за допустимост на подадената частна жалба, по същество – за
неоснователността й. Излага становище, че така определеният размер на
разноските не е прекомерен, с оглед извършените и конкретно поискани от представителя
на взискателите справки и изпълнителни
действия. Сочи, че освен първоначалната молба за образуване на изпълнителното
дело, адвокатът на взискателите е депозирал по делото и друга такава –
становище за вдигане на наложните запори върху банковите сметки на длъжника. По
тази причина намира, че така приетото възнаграждение отговаря напълно на
Наредба № 1 от 09.07.2014г.за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
Съдът, като взе
предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, преценени
поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното от фактическа и
правна страна:
Жалбата е
допустима, тъй като е подадена в срока по чл. 436, ал. 1 ГПК, от легитимирано
лице - длъжникът и е насочена срещу действие на съдебния изпълнител, което
подлежи на съдебен контрол – арг. чл. 435, ал. 2 ГПК, както и задължителните
указния на т.2 от Тълкувателно
решение № 3/2015г. от 10.07.2017г. на
ОСГТК на ВКС, според които : „на обжалване подлежи всеки акт на съдебния
изпълнител, в който се определя размера на задължението на длъжника за разноски
по изпълнението.“
Изпълнително дело №
20199210400182
по
описа на ЧСИ С.П., с
рег.№ 921 при КЧСИ,
с район на действие на СГС е образувано по молба взискателите Е.С., М.И.и Д.И.чрез
адв. В.И.-К. - ЛАК въз основа на изпълнителен лист от 29.01.2019 г. по гр.д.№ 2455/2018
г. по описа на САС.
От молба за
образуване на изпълнително дело с вх. № 03049/05.02.2019г. се установява, че
взискателите са поискали образуване на изпълнително дело, като са посочили
действията по проучване, които да бъдат извършени и конкретните изпълнителни
способи, които да бъдат изпълнени от
ЧСИ. Към молбата са приложени пълномощно и договор за правна защита и
съдействие с адв. В.И.-К., който съдържа изрично договаряне по доверителната
сделка, дължимото адвокатско възнаграждение да се изплати по реда на чл. 38,
ал.2 от ЗАдв.
С покана за доброволно
изпълнение с изх. № 3478/08.02.2019г. е определено, че е дължима сумата в размер
на 5 994 лева – разноски по изпълнителното дело за адвокатски хонорар.
На 08.02.2019г. е
постъпило възражение от длъжника срещу така приетите за дължими от ЧСИ разноски
за адвокатски хонорар и е било поискано неговото намаляване, до размер
съответен на предвидения съгласно Наредба № 1 от 09.07.2014г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения.
С разпореждане от 16.10.2018г. ЧСИ е отказало да
намали адвокатския хонорар.
При наличните по
делото доказателства настоящата инстанция намира, че подадена жалба е основателна.
С оглед разпоредбата на чл. 435, ал.2 от ГПК, в която са изброени изчерпателно и
лимитативно действията на съдебния изпълнител, които могат да бъдат предмет на
обжалване от длъжника, към които се включва и постановлението за разноски,
съдът приема, че жалбата, с която е сезиран, е процесуално допустима и като
подадена в срока по чл. 436, ал.1 от ГПК, следва да се разгледа по същество.
Отговорността за разноски е уредена
в общата част на ГПК, като в чл.79 ГПК е посочено
от кого се понася тази отговорност в изпълнителното производство. Съгласно разпоредбата
на чл.79 от ГПК разноските по изпълнението са за сметка на длъжника.
В случая по делото са
представени доказателства, че взискателите се представляват в изпълнителното
производство от адвокат, при изрично договаряне дължимостта на адвокатското
възнаграждение по реда на чл.38, ал.2 от ЗАдв. – т.е. не се заплаща авансово от
доверителя – взискател и не се представят по делото доказателства за извършеното
плащане. По тази причина оплакването на жалбоподателя, че липсват доказателства
по делото за реалното му заплащане, съдът намира за неоснователно.
С оглед на изложеното претендираното от взискателите
адвокатско възнаграждение следва да се определи, съгласно разпоредбата,
регламентираща дължимо възнаграждение за образуване на изпълнително дело.
Съгласно нормата на чл.10, т.1 от Наредба № 1/2004г. за образуване на
изпълнително дело възнаграждението е в размер на 200.00 лв., до който размер
именно следва да се намалят претендираните от взискателя разноски за адвокатско
възнаграждение.
На следващо място съдът намира, че в случая следва да
се отчете факът, че образуваното изпълнително дело не се отличава нито с
фактическа, нито с правна сложност. Преценката за правната и
фактическа сложност на изпълнителното дело следва да се извърши с оглед всички
факти, сочещи за обема и сложността на оказаната по делото правна помощ; с
оглед извършените процесуални действия и други обстоятелства, определящи
правната и фактическа сложност на делото – в този смисъл е ТР № 6/2013г. на ОСГКТ на ВКС. В
хода на конкретното изпълнително
производство освен подадената
молба за образуване на изпълнително дело пълномощника на взискателя
не е извършвал други процесуални действия свързани с вземането, предмет на
изпълнение, поради това съдът приема, че образуваното изпълнително производство
не е усложнено от фактическа и правна страна. Становището за вдигане на наложения запор на банкови
сметки на длъжника, което е било депозирано от адв. К.по същината си не е
действие, което би могло да удовлетвори притезание.
В тази връзка направеното от страна на длъжника
възражение по чл.78, ал.5 ГПК се явява
основателно и следва да бъде уважено.
Начислените в полза на взискателя в изпълнителния
процес разноски за адвокатско възнаграждение от 5 994 лева следва да бъдат намалени на 200.00
лв., минимален размер, определен в чл.10, т.1 от Наредба
№1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
По изложените съображения обжалваното разпореждане от
16.10.2018г. на ЧСИ Петров, с което е отказано да бъде намалено адвокатско
възнаграждение на взискателите от 5 994 лв., следва да се отмени и претендираното адвокатско възнаграждение на
процесуалния представител на взискателие да се уважи до размера от 200.00 лв.
По разноските:
Претенцията на жалбоподателя за присъждане на
разноски, сторени в настоящото производство е неоснователна. Предмет на съдебен
контрол по делото е процесуалната законосъобразност на действията и актовете на
съдебния изпълнител, поради което субект на отговорността за обезщетяване на
причинените от тях вреди е съдебният изпълнител. Той, обаче, не е страна в
съдебното производство по обжалване на действията и актовете му, поради което и
общият ред за присъждане на разноски, предвиден в чл.78 ГПК и чл.81 ГПК в случая е неприложим. Процесуалният способ за защита на жалбоподателя е
общият исков ред, чрез предявяване на иск по чл.441 ГПК и чл.74 ЗЧСИ за възстановяване на вредите, причинени от незаконосъобразни действия и
актове на съдебния изпълнител.
Водим от горното СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Г.О.,
ІV-Д състав
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ по жалба на З.Б.И. АД, длъжник по изпълнително дело № 20199210400182
по описа на ЧСИ С.П., с рег.№ 921 при КЧСИ, с район на действие СГС,
разпореждане от 16.10.2018г., с което е отказано намаляване на адвокатско
възнаграждение на взискателя от 5 994 лева като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
НАМАЛЯВА на основание чл.78, ал.5 ГПК разноски за
адвокатско възнаграждение за
взискателите по изпълнително дело № 20199210400182– Е.С., М.И.и Д.И.ЛАК по описа на ЧСИ С.П., с рег.№ 921
при КЧСИ, с район на действие СГС, с район на действие СГС от 5 994 лв. на 200 лв. /двеста лева/.
РЕШЕНИЕТО е окончателно по аргумент на
чл.437, ал.4, изр.2-ро от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: