РЕШЕНИЕ
№ 522
гр. Благоевград, 28.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, VI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Кристина Евг. Панкова
при участието на секретаря Латинка Г. Насина
като разгледа докладваното от Кристина Евг. Панкова Административно
наказателно дело № 20221210201452 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК, вр. чл. 72, ал. 4 от ЗМВР.
Образувано е по жалба от Е. Л. Б., ЕГН ********** с адрес с.Б***, ул.”В***,
общ.Б*** срещу Заповед за задържане на лице с рег. № 1899зз - 168 от
03.09.2022 г., издадена от С. Р. Ч.на длъжност полицай в 01 РУ Благоевград, с
която на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, заради "данни за извършено
престъпление по чл.216 от НК", на жалбоподателката е била наложена
принудителна административна мярка "задържане за срок от 24 часа".
В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност на действията на
служителите на полицията във връзка със задържането на Б. и се иска от съда
да отмени заповедта. Излагат се доводи за незаконосъобразност на атакувания
акт, за допуснати нарушения, изразяващи се в липсата на съществени
реквизити в същия, както и с несъответствие на същия с целта на закона.
В съдебно заседание жалбоподателката не се явява, представлява се от
редовно упълномощен адвокат, който поддържа жалбата, по същество и в
писмени бележки излага доводи за незаконосъобразност на процесната
заповед, като счита, че същата противоречи на процесуалния и материалния
закон и моли за нейната отмяна. Претендира разноски.
1
Ответникът – полицейски орган полицай С. Ч. се явява лично, като моли
заповедта да бъде потвърдена като законосъобразна. Районна прокуратура
гр.Благоевград , редовно призовани не изпращат представител и не ангажират
становище по същество.
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателства, намира за установено следното от фактическа страна
На 03.09.2022 г. в 01 РУ Полиция бил получен сигнал, че в с.Б*** е
станал скандал, поради което св.Д., съвместно със св.Д. се отзовали на
сигнала, като на входа на селото спрели колите, които им били подадени.
Установили самоличността на лицата, които били в колата и заедно с тях се
насочили към мястото. Там св.Д. останал с тези лица, а св.Д. отишъл да види
какво е увредено, според посоченото в сигнала. Била повикана оперативна
група, като на място пристигнал св.И., разузнавач в сектор „КП”, който
извършил оглед на мястото и установил увреждането, след което по
разпореждане на дежурен всичките лица били поканени да отидат в
управлението. Същите доброволно с техен превоз придружили полицаите до
01 РУ Полиция. По същото време около 19.30.ч. на посочената дата ответника
Ч. бил на работа, заедно със св.Н., като били помолени да изготвят заповеди
за задържане на лицата. В изпълнение на разпореждането Ч. издал Заповед за
задържане на лице с рег. № 1899зз - 168 от 03.09.2022 г., с която
жалбоподателката била задържан в 20. 30ч. за срок до 24 часа на 03.09.2022г.
с оглед данни за извършено престъпление по чл.216 от НК във връзка с ДП
№340/03.09.2022г. по описа на 01 РУ Полиция. Тази заповед е връчена на
задържаното лице, което е било освободено на следващия ден в 19, 40ч. По
повод на задържането на Б. е извършен обиск, който е документиран в
Протокол за обиск на лице от 03.09.2022 г., извършен и е медицински
преглед, както и е уведомена за правата и по чл. 72, ал. 5 и ал. 6 от ЗМВР, а
именно на защитник, на отказ от защитник и последиците от него, и устно е
запозната с правата по чл. 72, чл. 73 и чл. 74 от ЗМВР съгласно Декларация
приложение № 1 към чл. 15, ал. 2. По повод цитирания сигнал било
образувано досъдебно производство № 340/2022 г. по описа на 01 РУ
Полиция за престъпление по чл. 216, ал. 1 от НК.
Към настоящият момент досъдебното производство се води за
престъпление по чл.216, за което като обвиняем е привлечен М. Л. Б..
2
В хода на настоящото съдебно производство са разпитани св.Д., Н., Д. и И..
От показанията на тези свидетели се установяват факти, свързани с
посещението на сигнала, установените лица, както и че в последствие са
задържани.. Съдът кредитира показанията на разпитаните свидетели,
доколкото същите кореспондират със събраните писмени доказателства, По
делото са приобщени следните писмени доказателства: Заповед за задържане
на лице с рег. № 1899зз - 168 от 03.09.2022 г., издадена от С. Ч. на длъжност
полицай „Охрана обществен ред” при 01 РУ Благоевград, протокол за обиск
на Б., декларация от Е. Б. от 03.09.2022 г., разписка за върнати вещи и пари на
задържано лице, писмо на РП Благоевград Докладна записка от полицай Д.,
удостоверение от Отдел "Административен" – ОД МВР в уверение на това, че
С. Ч. е държавен служител, изпълняващ длъжността полицай „Охрана
обществен ред”, ведно с длъжностна характеристика за посочената длъжност.
Доколкото цитираните по-горе доказателства съдържат достоверна дата,
обективни и непредубедени са, явяват се информативни и относими към този
правен спор и същевременно няма противоречия помежду си, настоящият
съдебен състав ги кредитира изцяло.
От Заповед за задържане на лице с рег. № 1899зз - 168 от 03.09.2022 г.,
издадена от С. Ч. се установява, че на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР Б.
е била задържана в 01 РУ – Благоевград за времето от 20. 30 часа на
03.09.2022 г. до 19. 40 часа на 04.09.2022 г.
С доказателствена сила за посочените в него обстоятелства се характеризира
и предоставеното на съда удостоверение от Отдел "Административен” при
ОД МВР Благоевград. От него се установява, че Ч. заема длъжността
"полицай „Охрана обществен ред” при 01 РУ-Благоевград, а от представената
длъжностна характеристика се установяват неговите правомощия във връзка с
длъжността.
От Докладната записка, показанията на св.Д. и св.Д., с оглед тяхната
еднопосочност и обективност, съдът приема за безспорно доказано, че на
03.09.2022 г. са посетили сигнал за увреждане, като пет лица впоследствие са
задържани от други колеги, което се потвърждава и от показанията на св.Н. .
От представените от Районна прокуратура гр.Благоевград доказателства,
писмо се установява, че е било образувано досъдебно производство №
340/2022 г. по описа на 01 РУ – Благоевград.
3
При така приетата за установена фактическа обстановка, съдът направи
следните правни изводи: Жалбата е процесуално допустима, тъй като е
подадена в законоустановения срок по чл. 149, ал. 1 от АПК и от надлежна
страна, която има право и интерес от обжалването, поради което следва да
бъде разгледана по същество.
Съобразно разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК съдът преценява
законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания
по чл. 146 от АПК. Оспореният акт е издаден от полицейски орган по смисъла
на чл. 53 от ЗМВР в границите на предоставената му съгласно чл. 72, ал. 1 от
ЗМВР компетентност, за което по делото са представени безспорни
доказателства. Спазена е предвидената от закона форма съгласно чл. 74, ал. 1
от ЗМВР, а именно издадена е писмена заповед за задържане, която е връчена
на адресата. Заповедта съдържа задължителните реквизити, посочени в ал. 2
на чл. 74 от ЗМВР- вписани са името, длъжността и местоработата на
служителя издал заповедта, както и данните индивидуализиращи
задържаното лице- три имена, ЕГН и адресна регистрация, датата и часа на
задържането. Разяснени са му правата по чл. 72 от ЗМВР, за което е подписал
декларация по чл. 74, ал. 3 от ЗМВР и му е предоставено копие от нея и от
заповедта срещу подпис. Заповедта е издадена на основание чл. 72, ал. 1, т. 1
от ЗМВР като е посочено, че лицето се задържа във връзка с данни за
престъпление по чл.216 от НК.
Настоящата съдебна инстанция намира, че към момента на издаване на
атакуваната Заповед за задържане са били налице данни за извършено
престъпление, което е довело до образуване още същия ден на досъдебно
производство. Същият ден са проведени процесуално следствени действия, за
които обаче няма данни да са свързани по какъвто и да било начин с действия
или бездействия от страна на жалбоподателката, с евентуална нейна
съпричастност към деянието, авторство и съставомерност. Това е така, тъй
като по делото не са представени никакви данни, че Б.. има съпричастност
към посоченото престъпление. Единственото такова се съдържа в
обжалваната заповед, което обаче не е достатъчно да обоснове приложената
принудителна административна мярка по реда на чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР .
Цитираната норма овластява полицейските органи да задържат лица в случаи,
определени от закон, а именно за които има данни, че са извършили
4
престъпление, като процедурата е регламентирана в следващите правни
норми от закона. По правната си същност задържането под стража по реда на
ЗМВР представлява принудителна административна мярка по смисъла на чл.
22 от ЗАНН- административно разпореждане на орган на власт,
непосредствено засягащо правната сфера на адресата, която има за цел чрез
задържането да се предотврати възможността лицето да извърши
престъпление, да продължи да извършва престъпление или да се укрие.
Предпоставка за прилагането е наличието на данни, от които може да се
направи обосновано предположението, че задържаното лице е извършило
противоправно деяние. Целта на закона е задържането като превантивна
мярка да предотврати възможността задържаното лице да се укрие и спрямо
него да не може да бъде проведено предварително разследване. Поради това,
възможността на органите на МВР да приложат принудителната
административна мярка "задържане за срок до 24 часа" е дейност, свързана с
разкриването на престъпление, а не с наличието на вече доказано такова. За
прилагането на мярката е необходимо данните, обосноваващи
предположението, че има вероятност лицето да е извършител на
престъплението или да е съпричастен към него, да са установени преди
извършване на задържането, което в случая не е налице, тъй като не са
събрани никакви доказателства в настоящото производство, въпреки
разпределението на доказателствената тежест в процеса. Указано е на
ответника както с разпореждането за насрочване, така и в първото по делото
заседание, че той следва да установи съществуването на фактическите
основания и изпълнението на законовите изисквания по издаването на
обжалвания административен акт, но въпреки това по делото не са налични
никакви данни за отношение на жалбоподателката към деянието, което е
описано в обжалваната заповед. Действително по делото са представени
писмени доказателства /докладна записка/, както и събрани гласни такива, че
на процесната дата е получен сигнал, който е посетен от полицейските
служители, че са установени пет лица, но от тези доказателства не може да се
извлече информация за съпричастност на жалбоподателката. Вярно е че
задържането, като принудителна административна мярка, се предприема от
полицейския орган при условията на оперативна самостоятелност, като за
прилагането й законодателят не е предвидил необходимост да са събрани
доказателства, установяващи по категоричен начин вината на лицето,
5
извършило престъпление по смисъла на НК. Достатъчно е само наличието на
данни, обосноваващи предположението, че има вероятност лицето да е
извършител на престъплението, което дава право на административния орган,
при условията на оперативна самостоятелност да наложи мярката дори без да
се поставя условие за точна квалификация на деянието, а още по-малко е
задължително престъплението да е безспорно и окончателно установено.
Въпросът дали задържаното лице е извършител на конкретно деяние и дали
то е извършено от него виновно, подлежат на разследване в рамките на
наказателното производство. За целите на задържането по реда на чл. 72 от
ЗМВР наличието на такива категорични данни, които да обвързват
жалбоподателката със соченото нарушение, не са задължителни, като
задържането се извършва не поради несъмненост на фактите, а с оглед
тяхното изясняване. Но по настоящото дело не само не са представени
доказателства, но няма каквито и да било данни или индиции за
съпричастност на задържаното лице с подадения сигнал станал повод за
образуване на посоченото досъдебно производство, напротив установява се,
че същото е образувано срещу друго лице. На следващо място не може да
бъде пренебрегнато и обстоятелство, че в хода на съдебното производство се
установи, че ответника Ч. не е бил на сигнала, не е бил очевидец на
действията на жалбоподателката, за да се приема, че е спазено изискването,
че към момента на издаване на заповедта, същия е имал данни, че това лице
може да е извършило престъпление. Член 72, ал. 1 от ЗМВР овластява пряко
полицейските органи по своя преценка /съобразявайки се с ограниченията на
закона/ да постановяват принудителни административни мерки,
ограничаващи временно правата на определени лица. Преценката за това е
субективна, но за установяване в последствие на законосъобразността на
предприетите действия полицейският орган дължи да установи и докаже, че
действително е разполагал с данни, даващи му основание да направи
основателно предположение за участие на задържаното лице в извършването
на престъпление (в този смисъл е Решение № 7556/03.12.2019 г. на АССГ, V
касационен състав по КНАХД № 8239/2019 г.). Това задължение в случая не е
изпълнено, самият Ч. в хода по същество заявява, че му е разпоредено от
дежурен, обстоятелство, че същият практически не е могъл да извърши
собствена преценка дали има данни за престъпление, се установява и от
показанията на св.Д.. Ето защо в случая обжалваната заповед не се явява
6
издадена от полицейски орган при наличие на фактическо основание- данни
за извършено престъпление и съпричастност на жалбоподателката към това, с
което не е изпълнено изискването на чл. 170, ал. 1 от АПК, съгласно който
административният орган трябва да установи съществуването на
фактическите основания,които в случая обаче не са били известни на издателя
на заповедта, но посочени от него в акта и изпълнението на законовите
изисквания при издаването му, което води до неговата незаконосъобразност.
На следващо място задържането за срок от 24 часа по чл. 72 от
ЗМВР налага неблагоприятни последици на адресата с цел постигане на
правно определен резултат. Тази мярка, в зависимост от конкретния случай,
би могла да има превантивен или преустановителен характер. За да се
прибегне до задържане, същото трябва да преследва някаква легитимна,
законовопризната цел, а не да се явява съобразно наказание, репресия
налагана по усмотрение на административния орган. В случая от
доказателствата по делото не се установява каква е била конкретната цел за
издаването на оспорената заповед и постановеното с нея задържане, а именно
превантивна или преустановителна. В случая може и да са били налице данни
за престъпление от общ характер посочено като такова по чл. 216 от НК, но
по делото не са налични такива, от които да може да се направи каквото и да
е предположение, че съществува вероятност или е възможно Б.. да е
извършила или да е съпричастна към извършването на конкретно
престъпление. Действително за прилагането на ПАМ по чл. 72, ал. 1, т. 1 от
ЗМВР, не е необходимо да са събрани доказателства, установяващи по
категоричен и безспорен начин вината на лицето, извършило престъпление и
съответно да е определена точната правна квалификация на деянието по НК и
основанието за подвеждане под наказателна отговорност, но е задължително
да има наличие на данни обосноваващи предположение, че има вероятност
задържаното лице да е извършител на престъпление, каквито в настоящото
дело не са налице. Съгласно Решение на ЕСПЧ от 24.06.2014 г. по жалби №
50027/08 и № 50781/095- П. и П. срещу България, за да е налице обосновано
подозрение, следва да има факти и информация, от които да следва, че
въпросното лице може да е извършило престъплението, като това подозрение
следва да се отнася до конкретно престъпление. В случая обаче такива факти
и информация липсват, тъй като по никакъв начин не е установена връзката
между образуваното ДП № 340/2022 г. по описа на 01 РУ Благоевград за
7
престъпление по чл. 216 от НК и задържаното лице Е. Б.. При липсата на
каквито и да било данни, които обективно да сочат, че към момента на
задържането са били установени фактически обстоятелства и са били налице
данни, сочещи дори и на предположение, че жалбоподателката има
вероятност да е извършител на престъплението, за което е задържана, или да
е съпричастна към това престъпление, то в случая упражненото от
полицейския орган правомощие за прилагане на принудителна
административна мярка по задържане за срок до 24 часа, е в нарушение на
нормативно регламентираните изисквания и при липса на основание по чл.
72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР.
От всичко изложеното до тук настоящият съдебен състав приема, че
приложената принудителна мярка с атакуваната Заповед не е наложена
съгласно изискванията на закона, заповедта не е издадена в съответствие с
целта му, както и липсва доказана необходимост от задържането на лицето,
поради което следва да бъде отменена като незаконосъобразна.
Предвид изхода на делото и своевременно направено искане за
присъждане на разноски по делото от страна на адв.Н., същото се явява
основателно. В тежест на ОД МВР Благоевград следва да бъде възложено
заплащането на възнаграждение за осъществената правна защита, така както е
поискано, в общ размер на 350, 00 лв. платени съгласно представеното
адвокатско пълномощно,
Така мотивиран и на основание чл. 172, ал.2 от АПК, Благоевградския
районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Заповед за задържане на лице с рег. № 1899зз - 168 от 03.09.2022 г.,
издадена от С. Р. Ч на длъжност полицай в 01 РУ Благоевград, с която на
основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, заради "данни за извършено
престъпление по чл.216 от НК", на жалбоподателката е била наложена
принудителна административна мярка "задържане за срок от 24 часа".
ОСЪЖДА ОДМВР- Благоевград да заплати на Е. Л. Б., ЕГН ********** с
адрес с.Б*, ул.”В*, общ.Б* сумата от 350 лв. представляваща направените
разноски за адвокатска защита по делото.
8
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд –
БЛАГОЕВГРАД в 14 - дневен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
9