РЕШЕНИЕ
№ 1683
гр. Пловдив, 15.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на шестнадесети март през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Кристина Янк. Табакова
при участието на секретаря Елица Ч. Колибаровска
като разгледа докладваното от Кристина Янк. Табакова Гражданско дело №
20215330116510 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба на „Първа Инвестиционна Банка” АД,
ЕИК *********, против Д. Т. М., ЕГН **********, с която са предявени обективно
съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК,
вр. с чл. 430 и сл. ТЗ и чл. 86 ЗЗД.
В исковата молба се твърди, че на 07.04.2014 г. между страните бил сключен Договор
за банков кредит ***, по силата на който ищцовото дружество предоставило на ответника
банков кредит в размер на 3015 евро. Сумата била усвоена изцяло от кредитополучателя на
*** г. Крайният срок за погасяване на предоставения кредит, съгласно т. 3 от договора, бил
*** г. Задълженията не били погасени в срок, поради което, считано от датата на падежа –
*** г., целият кредит бил изискуем.
За вземанията си ищцовото дружество подало заявление за издаване на заповед за
незабавно изпълнение и изпълнителен лист на основание чл. 417, т. 2 ГПК, въз основа на
което било образувано ч.гр.д. № *** г. по описа на Районен съд – Пловдив. Въз основа на
издадения изпълнителен лист било образувано изпълнително дело № *** г. по описа на
ЧСИ М. К., рег. *** на КЧСИ, с район на действие Окръжен съд – Пловдив.
Ответникът подал възражение срещу издадената по ч.гр.д. № *** г. по описа на
Районен съд – Пловдив, заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист, поради
което са предявени настоящите установителни искове.
С оглед изложеното, от съда се иска да постанови решение, с което да признае за
установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца следните суми:
1150.96 евро – просрочена и непогасена главница; 72.79 евро – възнаградителна лихва,
дължима на основание т. 4 от Договора, за периода *** г. – *** г. вкл.; 774.87 евро –
наказателна лихва, дължима на основание т. 10 от Договора, от която 762.64 евро за периода
*** г. – *** г. и 12.23 евро за периода *** г. – *** г. вкл.; 35.68 евро – обезщетение за забава
на просрочени плащания за периода *** г. – *** г. вкл., ведно със законната лихва върху
1
главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – *** г. до окончателното
погасяване. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК, ответникът е подал писмен отговор, с който оспорва
исковете.
Счита, че не е спазено изискването за обявяване на кредита за предсрочно изискуем.
Сочи, че правото на банката да обяви кредита за предсрочно изискуем следва да е
упражнено преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение.
На следващо място, ответникът счита, че договорът за кредит е недействителен
поради неспазване разпоредбата на чл. 22, ал. 1, вр. с чл. 10, ал. 1 ЗПК. Поддържа, че не е
спазено изискването за размера на шрифта в договора, който в настоящия случай бил по-
малък от 12.
Освен горното, сочи, че договорът е недействителен и на основание чл. 22, вр. с чл.
11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Твърди, че процесният договор съдържа ГПР в т. 5, но счита, че не са
спазени минималните законови изисквания, като не са посочени изрично и изчерпателно
разходите, отчетени при формирането на ГПР.
Поддържа, че при недействителен договор за кредит, потребителят връща само
чистата стойност, без да дължи лихва или други разходи по кредита.
Поради изложеното, моли за прогласяване недействителността на процесния договор
за кредит, както и за отхвърляне на предявените искове. Претендира разноски.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, и с оглед изявленията на страните, намира от фактическа и
правна страна, следното:
Видно от приложеното ч.гр.д. № *** г. по описа на РС - Пловдив, в полза на „Първа
Инвестиционна Банка“ АД са издадени против Д. Т. М., Заповед № *** за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК от 0*** г. и изпълнителен лист
от *** г. за следните суми: 1150.96 евро – просрочена и непогасена главница, дължима по
Договор за банков кредит № 006LD-R-005146/07.04.2014 г., с краен падеж: *** г.; 72.79 евро
– възнаградителна лихва, дължима на основание т. 4 от Договора, за периода *** г. – *** г.
вкл.; 774.87 евро – наказателна лихва, дължима на основание т. 10 от Договора, от която
762.64 евро за периода *** г. – *** г. и 12.23 евро за периода *** г. – *** г. вкл.; 35.68 евро –
обезщетение за забава на просрочени плащания за периода *** г. – *** г. вкл., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда –
*** г. до окончателното й изплащане, както и за разноски в производството, въз основа на
които е образувано изпълнително дело № 20218230400238 по описа на ЧСИ М. К., рег. ***
КЧСИ, с район на действие – Окръжен съд – Пловдив.
В срока по чл. 414 ГПК ответникът Д. Т. М. е възразила срещу заповедта. В
предоставения на ищеца от съда едномесечен срок за това е подадена настоящата искова
молба.
Предвид изложеното, съдът приема, че установителните искове против Д. Т. М., по реда
на чл.422 ГПК са допустими, тъй като са предявени в срок, в резултат от своевременно
депозирано възражение от длъжника в заповедно производство, имащо за предмет същите
вземания.
Относно тяхната основателност, съдът приема следното:
За успешното провеждане на исковете, при условията на пълно и главно доказване,
ищецът следва да установи следните правопораждащи факти, а именно – наличието на
валидно правоотношение по договор за банков кредит № **** от 07.04.2014 г., при спазване
на законовите изисквания и зачитане правата и интересите на потребителя; предоставяне на
уговорената сума и усвояването й; настъпването на падежа за плащане; наличието на
2
валидни уговорки и предпоставки за начисляване на договорна лихва в търсения размер за
исковия период, както и наказателна лихва за просрочие, т.е. както по основание, така и по
размер дължимостта на процесните вземания за исковите периоди, както и правомерността
на начисляването им.
Ответникът следва да проведе насрещно доказване, както и да докаже обстоятелства,
които изключват, унищожават или погасяват процесните вземания, като установи и всички
свои твърдения и възражения в отговора, вкл. за недействителност на договора, поради
наличие на сочените нарушения на ЗПК, а при установяване на горните предпоставки от
ищеца - следва да докаже, че е погасил задълженията.
Между страните по делото, на основание чл. 153, вр. с чл. 146, ал.1, т.3 и т .4 ГПК
като безспорни и ненуждаещи се от доказване, са отделени обстоятелствата, че между
страните е сключен Договор за банков кредит № **** от 07.04.2014 г. /виж Определение по
чл. 140 ГПК № 3966/11.04.2022 г./.
Съдът приема тези факти за доказани, вкл. като съобрази и ги съпостави с приетите
доказателства.
От приетите по делото като писмени доказателства - Договор за банков кредит №
**** от 07.04.2014 г. и Погасителен план към него, се установява, че същият е сключен
между „Първа Инвестиционна Банка“ АД – Банката и Д. Т. М. – като Кредитополучател, по
силата на който на последния е предоставен банков кредит в размер на 3015 евро по
посочена в договора разплащателна сметка за погасяване на съществуващи задължения по
Договор за кредит № 006LD-R-002202 от 01.11.2011 г. и кредитна карта с договор №
000СС-R-030508/09.12.2011 г., със срок за усвояване на кредита – до 14.04.2014 г. Според
чл. 3 от договора, крайният срок за погасяване на кредита е *** г. Според Раздел ІІ, чл. 4 от
договора, за ползвания кредит, кредитополучателят заплаща на Банката годишна лихва в
размер на БЛП на Банката за евро, увеличен с надбавка от 10.01 пункта. Към датата на
сключване на договора, БЛП на Банката за евро е в размер на 7.99 %. Според чл. 5 от
договора, към датата на сключване на договора, ГПР е 21.79 %, като общата сума, дължима
от кредитополучателя е 4717.69 евро. Според чл. 10 от Договора, плащания, дължими, но
неизвършени в срок поради недостиг на авоар по разплащателната сметка на
Кредитополучателя в Банката, се отнасят в просрочие и олихвяват с договорения в раздел ІІ,
т. 4 лихвен процент плюс наказателна надбавка в размер на законната лихва, считано от
деня, следващ датата на падежа на съответната вноска, независимо от това дали падежът е в
неработен дан. При наличие на просрочени плащания, Банката има право да обяви кредитът
за предсрочно изискуем или да увеличи размера на лихвения процент по кредита, вкл.
надбавката. В Договора изрично е посочено, че с подписването му, Кредитополучателя
декларира, че са му представени и е и запознат с Общите условия на Банката за кредити на
физически лица и приема прилагането им при уреждане на отношенията между него и
Банката във връзка със сключване и изпълнение на договора.
По делото са приети като писмени доказателства и: Общи условия на „Първа
Инвестиционна Банка“ АД за кредити на физически лица и Методика на „Първа
Инвестиционна Банка“ АД за определяне на Базов лихвен процент.
По делото е прието заключение на съдебно-техническа експертиза, прието като
обективно, компетентно дадено и неоспорено от страните, от което се установява, че
шрифтът в Договора за банков кредит № **** от 07.04.2014 г. е „Таймс Ню Роман“, с размер
11,1 рt, а шрифтът на Погасителния план към договора, е „Калибри“, с размер 11,2 рt.
По делото е прието заключение на съдебно-счетоводна експертиза, прието като
обективно, компетентно дадено и неоспорено от страните. Според заключението на вещото
лице, Банката е предоставила на ответника – кредитополучател, по процесния договор за
кредит, сумата от 3015 евро е усвоена еднократно и изцяло на *** г. Вещото лице
установява също, че по кредита са извършвани плащания в общ размер на 3 392.21 евро, от
3
които: 1864.04 евро – за главница и 1528.17 евро – за договорна лихва, като размерът на
остатъчното задължение към датата на подаване на заявлението в съда -*** г. е в общ
размер на 2034.30 евро, от които по пера, са: главница – 1150.96 евро; договорна
възнаградителна лихва – 72.79 евро, наказателна лихва по Раздел ІІ, т. 10 от договора –
774.87 евро и законна лихва– 35.68 евро.
При така установената по делото фактическа обстановка, съдът от правна
страна намира следното:
От събраните по делото писмени доказателства безспорно се установява, че на
07.04.2014 г. между страните - „Първа Инвестиционна Банка“ АД – Банката и Д. Т. М. –
като Кредитополучател, е сключен Договор за банков кредит № **** от 07.04.2014 г., по
силата на който на ответника е предоставен банков кредит в размер на 3015 евро по
посочена в договора разплащателна сметка за погасяване на съществуващи задължения по
Договор за кредит № 006LD-R-002202 от 01.11.2011 г. и кредитна карта с договор №
000СС-R-030508/09.12.2011 г., с краен падеж: *** г.
По силата на така възникналото договорно правоотношение ищецът е изпълнил
задължението си да предостави на кредитополучателя сумата от 3015 евро, като за
последният е възникнало синалагматичното му задължение да върне така предоставената
сума в определения в договора срок и вноски.
Относно сключения между страните Договор за банков кредит № **** от *** г.,
съдът намира да важат разпоредбите на Закона за потребителския кредит.
Сключеният договор по своята правна характеристика и съдържание представлява
такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат
изискванията на специалния закон - ЗПК в релевантната за периода редакция.
Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т.
7 - 12 и т.20 и ал.2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е
недействителен. Липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпване
на последиците по чл. 22 ЗПК - изначална недействителност, тъй като същите са изискуеми
при самото му сключване. Тя е по - особена по вид с оглед на последиците, визирани в чл.
23 ЗПК, а именно – че, когато договорът за потребителски кредит е обявен за
недействителен, отговорността на заемателя не отпада изцяло, но той дължи връщане само
на чистата стойност на кредита, а не и на лихвата и други разходи.
Разпоредбата на чл. 10, ал. 1 ЗПК, регламентира задължение за изготвяне на текстовата
част на съглашението с шрифт не по – малък от 12. По делото е приета СТЕ, която съдът
изцяло кредитира, от която се установява, че размерът на шрифта е 11,1 pt. Само изложеното
е достатъчно, за да се приеме недействителността на договора. Налице са обаче и други
нарушения.
В случая, не са спазени изисквания на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Разпоредбата сочи, че
договорът трябва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума,
дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като
се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния
процент на разходите по определения в приложение № 1 начин.
В процесния договор никъде не са посочени взетите предвид допускания,
използвани при изчисляването.
Според чл. 19, ал. 1 ЗПК, ГПР изразява общите разходи по кредита за потребителя,
настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисиони,
възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на
договора/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.
ГПР се изчислява по специална формула. Спазването на това изчисление, дава
информация на потребителя как е образуван размерът на ГПР и общо дължимата сума по
4
договора. Тоест, в посочената величина /бидейки глобален израз на всичко дължимо по
кредита/, следва по ясен и разбираем за потребителя начин да са инкорпорирани всички
разходи, които ще стори и които са пряко свързани с кредитното правоотношение.
Нарушение е налице, тъй като в договора кредиторът се е задоволил единствено с
посочването като абсолютни стойности на лихвения процент по заема и ГПР. Липсва обаче
ясно разписана методика на формиране годишния процент на разходите /кои
компоненти точно са включени в него и как се формира същият/. Посочената годишна
фиксирана лихва не е ясно как точно се съдържа и как е изчислена по отношение на общия
ГПР. По този начин потребителят е поставен в невъзможност да разбере какъв реално е
процентът на оскъпяване на ползвания от него финансов продукт.
Ето защо, не е ясно по какъв начин е формиран ГПР, неясни са както компонентите,
така и математическият алгоритъм, по който се формира годишното оскъпяване на заема.
След като кредиторът, при формиране цената на предоставения от него финансов ресурс,
задава допълнителни компоненти, които го оскъпяват, следва по разбираем за потребителя
начин да посочи какво точно е включено в тях.
Отделно - посочването само с цифрово изражение на процента ГПР не е достатъчно, за
да се считат спазени законовите изисквания. Целта на цитираната разпоредба на чл.11, т.10
ЗПК е на потребителя да се предостави пълна, точна и максимално ясна информация за
разходите, които следва да стори във връзка с кредита, за да може да направи информиран
и икономически обоснован избор дали да го сключи.
Поради това в договора трябва да е посочено не само цифрово какъв годишен
процент от общия размер на предоставения кредит представлява ГПР, но изрично и
изчерпателно да бъдат посочени всички разходи, които длъжникът ще направи и които
са отчетени при формиране на ГПР. Поставянето на кредитополучателя в положение да
тълкува всяка една от клаузите в договора и да преценява дали тя създава задължение за
допълнителна такса по кредита, невключена в ГПР, противоречи на изискването за яснота,
въведено с чл. 11, ал.1, т.10 ЗПК /в т см. - трайната практика на Окръжен съд Пловдив -
Решение № 242/18.02.2016 г. по гр. д. № 45/2016 г.; Решение № 1561/30.11.2016 г. по гр. д.
№ 2355/2016 г.; Решение № 656/ 26.05.2017 г. по гр. д. № 499/2017 г.; Решение
№ 336/13.03.2018 г. по в. гр. д. № 3025/2017 г. и др./. Липсата на разбираема и
недвусмислена информация в договора по см. на чл. 11, т. 10 ЗПК, е възможно да заблуди
средния потребител относно цената и икономическите последици от сключването му,
поради което договорът е недействителен.
С оглед изложеното, съдът приема, че не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1 и
на чл. 11, ал.1, т.10 ЗПК, поради което договорът за паричен заем е недействителен.
За пълнота на изложеното, от представения договор се установява, че при просрочие
се начислява лихва в размер на договорения лихвен процент в т. 4 от договора – (18.99 %)
плюс надбавка в размер на законната лихва. Така реално прилаганият процент на
наказателната лихва е 28.99 %.
Подобна клауза, позволяваща начисляването на наказателна лихва за забавено
изпълнение над законната лихва, съдът намира за неравноправна на основание чл. 143, т. 5
ЗЗП (в редакция преди изменението с ДВ бр. 100 от 2019 г.), защото задължават
потребителя при неизпълнение на негово задължение да заплати необосновано високо
обезщетение.
Съгласно приложимия чл. 33, ал. 2 ЗПК - когато потребителят забави дължимите от
него плащания по кредита, обезщетението за забава не може да надвишава законната лихва.
В случая, наказателната лихва надвишава законната, поради което е и недължима.
Възнаградителната лихва по всеки договор за кредит се дължи за предоставената от
кредитора възможност длъжникът да ползва определена сума за определен период от време.
5
В традиционния случай, какъвто е и настоящият, вземането се погасява на вноски, през
определен период, предимно месечен. На падежа на всяка отделна вноска длъжникът
погасява натрупаната върху неизискуемата част от кредита възнаградителна лихва за
периода и част от главницата, с което последната постепенно намалява. Възнаградителната
лихва винаги се начислява за неизискуемата част от главница. През тези периоди,
кредиторът не може да иска изпълнение на задължението за връщане на кредита (извън
включената във всяка падежираща вноска част от главницата). За този срок на изчакване
(предоставената от него услуга), получава възнаграждение, изразяващо се в уговорената
лихва. С настъпването на уговорения падеж, на периодична вноска или на последната,
уговореният срок за ползване изтича, длъжникът губи правото си да ползва предоставената
сума (изцяло или за част от нея), а кредиторът получава правото да иска изпълнение. След
като падежът настъпи и кредиторът може да иска изпълнение, той вече не предоставя
услугата, а именно: възможността длъжникът да ползва сумата. Вярно е, че длъжникът не е
върнал кредита, но това негово поведение представлява неизпълнение и следва да бъде
санкционирано като такова, съобразно предвидените в ЗПК правила. Кредиторът не би
могъл едновременно да има право да иска изпълнение, чрез връщането на кредита и да
получава възнаградителна лихва. Независимо по какъв начин е наречена, всяка лихва
дължима върху главницата по кредита след настъпването на нейния падеж (изцяло или
частично), представлява обезщетение за забавено изпълнение, а то не може да превишава
размера определен в чл. чл. 33, ал. 2 ЗПК. Следва да се посочи, че в тази насока са и
разясненията дадени в т. 2 на ТР 3/2017 от 27.03.2019г. на ОСГТК на ВКС.
За разлика от унищожаемостта, която се инициира от съответната страна, за
нищожността съдът следи служебно и при констатиране се позовава на същата в мотивите
при обсъждане основателността на исковете. Имайки предвид последиците й, съгласно чл.
23 ЗПК, потребителят – ответник дължи връщане само на чистата стойност по заема, но
не и лихви или други разходи.
Относно размера на задълженията и погасените суми, по делото е прието
заключението на съдебно-счетоводна експертиза, неоспорено от страните, което съдът
кредитира като компетентно и обективно дадено, от което се установява, че от датата на
отпускане/предоставяне на кредита до *** г. от страна на ответника Д. М. са извършени
плащания в общ размер на 3392.21 евро.
Следователно с общо платената сума в размер на 3392.21 евро се покрива цялата
предоставена и претендирана главница по кредита. В този смисъл е и практиката на ПОС:
Решения по в.гр.д.№ 1063/20г.; в.гр.д.№ 653/2020г.; в.гр.д. № 2151/2020г.; в.гр.д.№
2269/2020г.; в.гр.д.№ 1389/2020г. и в.гр.д.№ 1222/2020г.
Ето защо и, предявеният иск за сумата за главница в размер на 1150.96 евро, ще се
отхвърли, като неоснователен.
Доколкото не се установява наличие на главен дълг, неоснователен се явява и искът
за обезщетение за забава в размер на 35.68 евро, за периода от *** г. – *** г., поради което и
този иск ще се отхвърли.
След като съдът достигна до извод за недействителност на договора, съгласно чл. 23
ЗПК – сумата за възнаградителна лихва не се дължи, поради което предявения иск за
заплащане на възнаградителна лихва от 72.79 евро, за периода от *** г. – *** г. вкл., ще се
отхвърли също като неоснователен.
Претендираната сума в размер на 774.87 евро – за наказателна лихва, дължима на
основание т. 10 от Договора, не се дължи, както предвид изложените по-горе мотиви, така и
поради недействителност на договора, съгласно чл. 23 ГПК.
Предвид всичко изложено, исковете следва да бъдат отхвърлени изцяло.
Относно разноските:
6
Съгласно т. 12 от ТР №4/18.06.2014г. на ВКС, ОСГТК, съдът, който разглежда иска,
предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал.1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта
на разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на спора
разпредели отговорността за разноските, както в исковото, така и в заповедното
производство. В мотивната част на тълкувателното решение е указано, че съдът по
установителния иск следва да се произнесе с осъдителен диспозитив и за разноските,
сторени в заповедното производство, тъй като с подаване на възражение от длъжника
изпълнителната сила на заповедта за изпълнение в частта й относно разноските отпада.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, разноски се дължат на
ответника.
Ответникът е направил искане и е представил доказателства за сторени такива в
размер на 213 лева – за СТЕ. Ответникът, е представляван от свой пълномощник в процеса,
на когото той не е заплатил хонорар, в която връзка същият моли за определяне на неговото
възнаграждение на основание чл. 38 ал. 2 от Закона за адвокатурата. Изрично в подобни
хипотези законодателят е предвидил възможността съдът да определи размер на
адвокатското възнаграждение, което с оглед цената на иска, тук следва да бъде изчислено
съгласно нормата на чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г., действала към момента на
сключване на договора, предвиждащи минимален размер на адвокатското възнаграждение
от 508.51 лева. Посочената сума следва да се присъди в полза на процесуалния
представител, а не на ищеца, с оглед на обстоятелството, че последният не е реализирал този
разход.
За заповедното производство, ответникът не е представил доказателства за сторени
разноски, поради което и за заповедното производство, такива не следва да се присъждат.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Първа Инвестиционна Банка“ АД, ЕИК *********,
против Д. Т. М., ЕГН **********, искове за признаване за установено в отношенията между
страните дължимостта на следните суми: сумата от 1150.96 евро (хиляда сто и петдесет евро
и деветдесет и шест евроцента) – главница, по Договор за банков кредит №*** г., с краен
падеж: *** г.; 72.79 евро (седемдесет и две евро и седемдесет и девет евроцента) -
просрочена договорна лихва, дължима на основание т. 4 от договора, за периода *** г. –
*** г. вкл.; 774.87 евро (седемстотин седемдесет и четири евро и осемдесет и четири
евроцента) – наказателна лихва, дължима на основание т. 10 от Договора, от която 762.64
евро за периода *** г. – *** г. и 12.23 евро за периода *** г. – *** г. вкл.; 35.68 евро
(тридесет и пет евро и осемдесет и шест евроцента) – обезщетение за забава на просрочени
плащания за периода *** г. – *** г. вкл., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението в съда – *** г. до окончателното й изплащане,
за които суми е издадена Заповед № ***/0*** г. за изпълнение на парично задължение въз
основа на документ по чл. 417 ГПК по ч.гр.д. № *** г. по описа на РС – Пловдив.
ОСЪЖДА „Първа Инвестиционна Банка“ АД, ЕИК *********, да заплати на Д. Т.
М., ЕГН **********, сумата от 213 лева (двеста и тринадесет лева) – деловодни разноски по
настоящото гр.д. № 16510/2021 г. по описа на РС – Пловдив.
ОСЪЖДА „Първа Инвестиционна Банка“ АД, ЕИК *********, да заплати на адв. Р.
Д. Д., АК - Пловдив, сумата от 508.51 лева (петстотин и осем лева и петдесет и една
стотинки) – адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ на Д. Т. М. за
производството по настоящото гражданско дело № 16510/2021 г. по описа на РС - Пловдив.
7
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчването му на
страните пред Окръжен съд – Пловдив.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
8