№ 133
гр. Габрово, 29.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ II, в публично заседание на
първи юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Полина Пенкова
Членове:Кремена Големанова
Велемира Д.
при участието на секретаря Ваня Д. Матеева
като разгледа докладваното от Полина Пенкова Въззивно гражданско дело №
20234200500172 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивни жалби на С. Р. И. и Д. И. И., подадени чрез адв.С. вх.
№260005/16.01.2023г. и чрез адв.Н. вх.№260006/20.01.2023г. срещу постановеното решение
от 15.12.2022г. по гр.д.№1226/2019г. на Севлиевски районен съд .
В подадената чрез адв. С. въззивна жалба решението е обжалвано в частта, с която е
поставен в дял на Д. С. И. недвижимия имот в с.К.,общ.С.. Наведени са доводи, че не е
установено по делото съделителят Д. И. да отговаря на изискванията на чл.349,ал.2 ГПК.
Прави се позоваване на свидетелски показания. Оспорват се да е доказано Д. И. да е живял в
имота при открИ.е на наследствотоот баща му С. и майка му Д.. Сочи се, че по отношение
на него не е налице и изискването да не притежава друго жилище.
Претендира се за отмяна на решението в частта, с която имотът е поставен в дял на
съделителя Д. И. и същият да бъде изнесен на публична продан.
В подадената чрез адв.Н. жалба решението е обжалвано ,с наведени доводи за
незаконосъобразност и необоснованост относно приетото от първоинстанционния съд, че са
налице основанията за прилагане на чл.349,ал.2 ГПК за имота, предмет на съдебната делба,
който е неподеляем. Оспорват се изводите на съда за извършени в имота подобрения ,като се
твърди, че за част от тях се касае за движими вещи. Поради това сумата следва да се намали
на 3491,,43лв., респективно относно 2/3 -2327,62лв. Сочи се, че не са отчетени исканията на
жалбоподателите за местни данъци и такси и направени разходи във връзка с търпимостта
на имота. Излагат се и доводи, че искането на Д. И. по чл.346 ГПК следва да се отхвърли
1
изцяло като недоказано, като в тази част решението се отмени изцяло . При условията на
евнтуалност се прави искане дължимата по чл.59 ЗЗД сума от жалбоподателите да се
определи в размер на 2327,62лв., като им се присъдят и разноски по чл.78 ГПК. Твърди се,че
обезщетението по чл.31 ЗС не е присъдено за целия период, за който се дължи, като следва
да се присъди и за периода 02.10.2019-15.12.2022г. , или вместо 511лв., сумата от 1808лв. на
всеки от ищците . С оглед на това се прави искане за изменение на решението в тази му
част, като Д. С. И. да заплати на С. И. и Д. И. ,на всеки от тях , на основание чл.31 от ЗС
сумата от по 1297лв., представляваща обезщетение за периода 11.02.2021г. до 15.12.2022г.,
както и разноски по чл.78 ГПК.
Депозиран е писмен отговор от ответника , подаден чрез адв.Ж., и по двете жалби.
В него са наведени твърдения за неоснователност на жалбите.
Въззивният съд ,като взе предвид събраните по делото доказателства и наведените
от страните доводи, прие за установено следното:
Предмет на въззивно обжалване е постановеното във втората фаза на делбата
решение №260007 от 15.12.2022г. по гр.д.№1226/2019г. на РС-Севлиево, с което е
поставен в дял на съделителя Д. С. И. следният недвижим имот: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с
кадастрален идентификатор *** по КККР на с.К., общ.С., одобрени със Заповед № РД-18-
171/25.03.2019 г. на ИД на АГКК; адрес на имота: с.К., община С.; площ: 1392 кв.м.; ТПТ:
Урбанизирана; НТП: Ниско застрояване /до 10 м./, при граници: имот с кад.идентификатор
***, изток – имот на В., север – имот № ** по КВС на землище С. и юг-улица, заедно с
разположените в имота:
1. Жилищна сграда – еднофамилна с кад.идентификатор ***.1 на едно ниво
със ЗП-72 кв.м., състояща се от: кухня, три стаи и сервизно помещение /баня с тоалетна/;
2. Селскостопанска сграда с кад. идентификатор ***.2 на два етажа, със ЗП-43
кв.м. и
3. Селскостопанска сграда с кад.идентификатор ***.3 на един етаж със ЗП – 22
кв.м., на осн. чл.349, ал.1 ГПК.
Отхвърлен е предявеният иск по чл.349, ал.2 ГПК от С. Р. И..
Постановено е Д. С. И. да заплати на С. Р. И. и на Д. И. И., на всеки един от
тях сумата от 8545лв. за уравнение на дяловете, както и на всеки от тях обезщетение по
чл.31 ЗС за периода 02.10.2019 – 10.02.2021г. в размер на 511лв.
Съделителите С. Р. И. и Д. И. И. са осъдени да заплатят на Д. С. И. сумата в
размер на 3290.00 лева (три хиляди двеста и деветдесет), представляваща обезщетение по
чл.59 ЗЗД, като искът е отхвърлен в останалата част до размер на 3954.13 лева, като
недоказан.
На всяка от страните са възложени разноски по делото съгласно диспозитива
на обжалваното решение.
Постановеното от първоинстанционния съд решени е валидно и допустимо в
2
обжалваните части : за извършване на делбата по реда на чл.349,ал.2 ГПК и уважаването на
исковата претенция на съделителя Д. И. по чл.346 ГПК за присъдената сума в размер на
3290лв.
От данните по делото се установява,че във втората фаза на делбата съделителят Д.
И. е направил искане за възлагане при условията на чл.349,ал.2 ГПК допуснатия до делба
жилищен имот в с. К.,общ.С..
Първоинстанционният съд е уважил направеното искане ,като е приел за
доказано наличието на предпоставките на чл.349,ал.2 ГПК по отношение на съделителя Д.
И..
Предмет на оспорване от останалите съделители е , че по отношение на
съделителя Д. И. е осъществено изискването на чл.349,ал.2 ГПК за възлагане на процесния
имот , като се твърди, че не са осъществени две от кумулативните предпоставки -
съделителят да е живял в имота при открИ.е на наследството и да не притежава друго
жилище.
С т. 7 на ТР №1/19.05.2004 г. по гр.д.№1/2004 на ОСГК на ВКС по
приложението на чл.288 , ал. 3 ГПК (отм.); , аналогичен на чл.349, ал.2 от действащия ГПК,
е прието, че изискването съделителят да е живял в процесното жилище предполага трайно
фактическо състояние, продължително във времево отношение, установяване и пребиваване
в делбения недвижим имот с цел използването му по предназначение, като доказването на
правнорелевантния факт, че претендиращият съделител е живял в имота, е свързано с
установяване на различни конкретни за случая обстоятелства. То следва да е пряко и пълно
като изводът на съда не може да почива на предположение въз основа на регистрацията на
постоянен адрес по чл.26, ал.1, т.5 във вр. с чл. 27 3БДС (Закон за българските документи за
самоличност - обн., ДВ, бр. 93 от 1998 г.). Постоянният адрес е този, на който българският
гражданин получава официалните съобщения от органите на държавната администрация и
съдебната власт, но този адрес може да не съвпада с адреса по местоживеене. Съдебната
практика приема, че трайното пребиваване в жилището преди открИ.е на наследството,
независимо от причините и целта на това пребиваване - било за задоволяване на жилищна
нужда, било за осигуряване грижи за наследодателя поради здравословни проблеми и
напреднала възраст, запълва законовото изискване съделителят да е живял в жилището при
открИ.е на наследството - решение № 166/2011 г. по гр.д. №1390/2010 на ВКС , ІІ-ро г. о.
Законът не съдържа изискване наследникът да е живял в имота при възникването на
съсобствеността. Достатъчно е наследникът да е живял трайно в имота при открИ.е на
последното наследство, от което черпи права. В случая релеванттно за спора по делото е
дали при открИ.е на наследството със смъртта на наследодателката Д. Ц. през 1990г.
нейният наследник Д. И. е живял в процесния имот.
От събраните по делото гласни доказателства чрез показанията на свидетелите П.
Н., Ц. Х., П. П.в , С. С.а , П. Д., които възпроизвеждат свои впечатления преди открИ.е на
наследството , се установява, че Д. си е ходил, когато наследодателката е била жива /св.П.
3
Н./, идвал си е редовно , поддържал къщата, най-вече Д. се грижел за баба Д., най-вече
събота и неделя и през останалото време /св.Ц.Х./, след смъртта на баща му С. И. , двамата
братя Р. и Д. останали и те поддържали всичко , а брат им И. като се оженил, останал заврян
зет и нямал допир до К.; къщата не била изкаран, Р. починал , пред св. П.в баба Д. е
казвала,че ще остави къщата на Д. ,“защото той се върти там“ / св.П.П.в/, преди да почине
наследодателката е била болна , включително няколко месеца и на легло , и Д. се е грижил
за нея, включително и известно време останал в къщата след смъртта й /св.С.С.а/, когато
баба Д. била болна, я гледал Д. /св.П.Д./. Заявеното от св.С. С.а ,ценено съгласно чл.172
ГПК, не се опровергава от останалите данни по делото ,предвид на което няма основание в
тази част показанията й да не бъдат кредитирани. Съгласно отразеното в протокола от с.з. на
16.11.2022г. в РС-Севлиево, няма вписано като показаания на свителката С. С.а твърдение,
че почти не се спомня баба си. Като нейно изявление е вписано : „дядо ми почина 74-та
година, аз почти не си го спомням, баба ми почина 1990г., като преди да почине беше
болна“.
От тези гласни доказателства се установява,че съделителят Д. И. е пребивавал в
процесния имот докато наследодателката / неговата майка/ е била жива, грижил се е за нея и
за имота, като това е продължило до нейната смърт, което сочи на трайно създадено
фактическо положение ,съществуващо към момента на открИ.е на наследството през 1990г.,
като имотът е бил използван по пердназначение – като жилище , с оглед на което е
осъществена предпоставката по чл.346,ал.2 ГПК наследникът да е живял в имота при
открИ.е на наследството .
Обстоятелството ,че през 2007г. съгласно свидетелските показания и посочено
като обстоятелство и в насрещната искова молба на съделителя Д. И., той заедно със
съпругата си , са се преместили за постоянно в процесния имот , не опровергава че
съделителят е пребивавал трайно в имота в един предходен период – към открИ.е на
последното наследство през 1990г. със смъртта на неговата майка.
Налице е и другото изискване на закона - съделителят, предявил възлагателната
претенция, да не притежава друго жилище. Обстоятелството, че в хода на делбения процес
съделителят Д. И. се е разпоредила с жилищен имот , не е пречка в негов дял да бъде
възложен процесният имот по реда на чл.349, ал.2 ГПК - съгласно разясненията, дадени в т.
7 на ТР №1 /19.05.2004 г. по тълк. д. № 1/2004 г. на ОСГК на ВКС, право на възлагане по
този ред има съделителят-наследник, който не притежава друго жилище към момента на
извършване на делбата, дори същият да се е разпоредил с жилищен имот преди или по
време на делбения процес.
На основане изложеното приетият от първоинстанционния съд способ за
извършване на делбата по реда на чл.349,ал.2 ГПК няма основание да бъде отменен и да
бъде постановено изнасяне на имота на публична продан. В тази част обжалваното решение
е законосъобразно и обосновано и следва да бъде потвърдено.
Неоснователни са възраженията на жалбоподателите за недължимост на
4
присъдената сума на съделителя Д. И. за извършени подобрения в процесния имот.
Твърдението, че част от тях са движими вещи, които не са трайно прикрепени – тоалетна
чиния ,казанче, тоалетна мивка ,смесителна батерия, ел.бойлер, душ батерия, конструкция
над растения , е неоснователно и се опровергава от приетата по делото СТЕ и дадените от
вещото лице Б. И.ова обяснения в с.з. на 28.10.2022г. Неоснователно е и твърдението, че не
е доказано да са извършени от съделителя разходи ,с които да е увеличена стойността на
имота. Констатациите на СТЕ, отразени в табличен вид ,не са опровергани от
доказателствата по делото. Същите са направени на база представените доказателства по
делото ,както и установеното при личния оглед и измервания на място, извършени от
вещото лице. От съделителя Д. И. са представени по делото писмени доказателства за
закупени материли през периода 2017-2020г.,като съпоставени с констатациите на вещото
лице за извършените в имота СМР ,дава основание да се приеме,че тези документи
удостоверяват направени разходи за извършването на претендираните в процесния имот
подобрения, остойностени в таблица №2 от заключението на СТЕ. Съгласно чл.77,ал.1 ЗЗД
длъжникът може да изиска от кредитора разписка. В случая след като приложените по
делото документи – фискални бонове и стокови разписка са представени от съделителя Д.
И.,то предвид , че се намарт при него ,следва че за него е възникнало задължението по тях.
Видът и стойността на подобренията е установено от заключенето на СТЕ , като вещото
лице е извършило оглед на същия. За конструкцията над входа не е присъждано
обезщетение, видно от мотивите на обжалваното решение. Относно оранжериите
показанията на св.П. Д. няма основане да не бъдат кредитирани, тъй като не се установява
заинтересованост от изхода на делото , а доколкото св.Т. и св.К. твърдят кога последно са
посещавали имота – свидетелката 2019г., а св.К. ,че преди две-три години последно е ходил,
то заявеното от тях не опровергава показанията на св.Д., която твърди ,че е съседка на
имота и че лятото почти всяка седмица е там.
На основание изложеното пръвоинстанционното решение в обжалваната му
част, с която е уважена претенцията на съделителя Д. И. по чл.346 ГПК за сумата от 3290лв.
следва да бъде потвърдено като законосъобразно и обосновано.
В обжалваното решение първоинстанционният съд не се е произнасял по
искане за сметки за местни данъци и такси и разходи във връзка с търпимостта на имота,
предвид на което на настоящата фаза на производството не може да бъде извършена
въззивна проверка за правилността на съдебен акт, който не е постановен.
Въззивната жалба в частта, с която се прави искане за присъждане на
допълнително обезщетение на двамата съделители по чл.31,ал.2 ЗС на сумата от по 1297лв.
на всеки от тях за периода 11.02.2021г.-15.12.2022г., по същество представлява
самостоятелно искане, тъй като такъв отхвърлителен диспозитив няма постановен от
първоинстанционния съд с постановеното решение №260007 от 15.12.2022г. по гр.д.
№1226/2019г. във втората фаза на делбата. С това решение е присъдено обезщетение по
чл.31 ЗС за периода 02.10.2019г.- 10.02.2021г. на всеки от съделителите Д. И. и С. И., като в
тази част решението като необжалвано, е влязло в сила. С оглед на това по така заявеното
5
искане за присъждане на допълнително обезщетение на двамата съделители по чл.31,ал.2 ЗС
на сумата от по 1297лв. на всеки от тях за периода 11.02.2021г.-15.12.2022г., компетентен да
се произнесе е първоинстанционният съд.
Предвид изхода на спора, на ответника по въззивните жалби Д. И. следва да се
присъдят направените за настоящата инстанция разноски в размер на 1600лв., заплатено
адвокатсо възнаграждение.
Предвид изложеното, въззивният съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №260007 от 15.12.2022г. по гр.д.№1226/2019г. на РС-
Севлиево в обжалваната част :
- с която е постановено извършването на делба по реда на чл.349,ал.2 ГПК чрез
поставянето в дял на Д. С. И. на ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с кадастрален идентификатор *** по
КККР на с.К., общ.С., одобрени със Заповед № РД-18-171/25.03.2019 г. на ИД на АГКК;
адрес на имота: с.К., община С.; площ: 1392 кв.м.; ТПТ: Урбанизирана; НТП: Ниско
застрояване /до 10 м./, при граници: имот с кад.идентификатор ***, изток – имот на В.,
север – имот № ** по КВС на землище С. и юг-улица, заедно с разположените в имота:
1. Жилищна сграда – еднофамилна с кад.идентификатор ***.1 на едно ниво
със ЗП-72 кв.м., състояща се от: кухня, три стаи и сервизно помещение /баня с тоалетна/;
2. Селскостопанска сграда с кад. идентификатор ***.2 на два етажа, със ЗП-43
кв.м. и
3. Селскостопанска сграда с кад.идентификатор ***.3 на един етаж със ЗП – 22
кв.м.;
- с която е уважена претенцията по чл.346 ГПК за сумата от 3290лв., която С.
Р. И. и Д. И. И. са осъдени да заплатят на Д. С. И. като обезщетение по чл.59 ЗЗД .
ОСЪЖДА С. Р. И., ЕГН**********, от гр.Габрово ,ул.“Т.“№*** и Д. И. И.,
ЕГН**********, от гр.Габрово , бул.Х. №23,ап.***, да заплатят на Д. С. И., ЕГН**********,
от гр.Габрово , бул.“Х.“№**, сумата от 1600лв. разноски за въззивното производство.
След влизане на решението в сила, въззивна жалба вх.№260006/20.01.2023г.,
подадена чрез адв.П. Й. Н. , да се изпрати по компетентност на РС-Севлиево за произнасяне
по инкорпорираното в нея искане за присъждане на осн.чл.31 от ЗС сумата от по 1297лв.
като дължимо обезщетение за периода 11.02.2021г.-15.12.2022г. от Д. С. И. на С. Р. И. и на
Д. С. И., на всеки от тях .
Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок от
връчването му на страните .
6
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7