Номер 139711.11.2020 г.Град Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен съд – ВарнаIII състав
На 03.11.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Юлия Р. Бажлекова
Членове:Даниела С. Христова
Светлана К. Цанкова
като разгледа докладваното от Светлана К. Цанкова Въззивно гражданско
дело № 20203100502198 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл.258 от ГПК.
Производството е образувано по въззивна жалба депозирана от Главна дирекция
„Гранична полиция“ – МВР срещу решение № 2271/10.06.2020 година постановено по гр.д.
16336/2019 год,с което се : ОСЪЖДА Главна дирекция „Гранична полиция“ – МВР, с адрес
гр.София, бул. „Мария Луиза“ № 46 ДА ЗАПЛАТИ на Д. М. М. , ЕГН ********** сумата от
1805.03 лв. , представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен
извънреден труд за периода от 01.09.2016г. до 30.09.2019г., ведно със законната лихва върху
главницата от датата на предявяване на иска – 11.10.2019г. до окончателно изплащане на
задължението, на основание чл. 178, ал. 1, т. 3 ЗМВР.
ОСЪЖДА Главна дирекция „Гранична полиция“ – МВР, ДА ЗАПЛАТИ по
сметка на Районен съд Варна в полза на бюджета на съдебната власт сумата в размер на
222.20 лева, представляваща разноски за дължима държавна такса и депозит за вещо лице,
на основание чл.78, ал.6 ГПК и чл.1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от
съдилищата по ГПК.
ОСЪЖДА Главна дирекция „Гранична полиция“ – МВР, ДА ЗАПЛАТИ на Д. М.
М. , ЕГН ********** и адрес гр.Варна, жк Младост, бл.139, вх.6, ап.121 сумата от 350 лева,
представляваща съдебно-деловодни разноски направени в производството за платено адв.
възнаграждение, на основание чл. 78, ал. ГПК. Твърди се,че постановеното решение е
изцяло незаконосъобразно по изложени подробни доводи във въззивната жалба. Претендира
се отмяна на решението и постановяване на друго,с което предявения иск бъде отхвърлен.
Претендират се разноски по делото.
Въззиваемата страна не е депозирала писмен отговор.
1
Съдът, след преценка на събраните доказателства, касаещи предмета на
спора, по вътрешно убеждение и въз основа на закона, предметните предели на въззивното
производство, очертани с жалбата, намира,че жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1
от ГПК, от легитимирано лице, съдържа необходимите реквизити, не страда от пороци,
поради което съдът я намира за допустима.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид
становищата и доводите на страните, изцяло възприема установената от ВРС
фактическа обстановка, както и правните изводи на съда изложени в мотивите на
обжалваното решение, които изцяло възприема и препраща към тях на основание
чл.272 от ГПК .
В отговор на въззивната жалба и за пълнота на изложението, следва да се
вземе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба от Д. М. М. , ЕГН ********** и, с
която е предявен иск с правно основание чл. 178, ал. 1, т. 3 ЗМВР за осъждане ответника
да заплати на ищеца сумата от 1805.03 лв. /хиляда осемстотин и пет лева и 0.03 ст./,
представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд за
периода от 01.09.2016г. до 30.09.2019г., ведно със законната лихва върху главницата от
датата на предявяване на иска – 11.10.2019г. до окончателно изплащане на задължението.
Твърди, че в периода от 01.09.2016г. до 30.09.2019г. е полагал труд на длъжност
„старши полицай“ в ГКПП Пристанище Варна към ГПУ Варна, РДГП Бургас, което било на
структурно подчинение към Главна дирекция „Гранична полиция“ при МВР. Твърди, че
положеният от него нощен труд от 22:00ч. до 06:00ч. за периода от 01.09.2016г. до
30.09.2019г. е в размер на 1832 часа, които следва да бъдат приравнени към дневен труд с
коефицент 1.143, които възлизат на 2093 часа. Преизчисляването на нощен към дневен труд
водело до извънреден труд от 261 часа, който следва да бъде допълнително заплатен от
ответника. При изчисляване на база основно месечно възнаграждение, увеличено с 50 %,
съгласно чл.187, ал.6 ЗМВР, всеки извънреден час следвало да бъде компенсиран с
по 6.50 лв. на час, като задължението на ответника за целия период
възлизало на 1805.03 лв. Ищецът моли за уважаване на исковата претенция и претендира
присъждане на направените по делото разноски.
В срока и по реда на чл.131 от ГПК е постъпил отговор от ответника, с който се
оспорва исковата претенция като неоснователна и недоказана. Моли за отхвърляне на
исковите претенции , и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
На основание чл. 146, ал.1, т. 3 и т.4 ГПК за безспорно и ненуждаещо се от
доказване в отношенията между страните е прието, че са били в служебно правоотношение в
процесния период, по което ищецът е заемал длъжност „старши полицай“ в ГКПП
Пристанище Варна към ГПУ Варна, РДГП Бургас,на структурно подчинение към Главна
дирекция „Гранична полиция“ при МВР.
Съобразно приобщеното заключение на вещото лице по съдебно-счетоводната
експертиза, незаплатената сума за извънреден труд, при прилагане на коефициент 1.143, за
2
процесния период е 1805.03 лв.
Въз основа на установеното от фактическа страна, съдът достигна до
следните правни изводи:
Предявен е иск с правно основание чл. 178, ал. 1, т. 3 ЗМВР.
Безспорно между страните е наличието на служебно правоотношение и
полагането на твърдените от ищеца часове труд в рамките на заявения период.
Спорът между страните се свежда до въпроса дължи ли се превръщане на
часовете положен нощен труд в дневен и следва ли да се заплаща извънреден труд за така
преобразуваните часове труд, предвид специфичния статут на държавните служители в
МВР, регламентиран от специалния закон- ЗМВР и издадените въз основа на него
подзаконови нормативни актове.ЗМВР регламентира брутното месечно възнаграждение на
държавните служители на МВР,което се състои от основно месечно възнаграждение и
допълнителни възнаграждения,включително и допълнително месечно възнаграждение за
извънреден труд,като чл. 179, ал.1 ЗМВР предвижда допълнително възнаграждение за
полагане на труд през нощта от 22,00часа до 6,00часа.ЗМВР регламентира и работното
време на държавните служители ,което следва да се изчислява в работни дни- подневно, а за
работещите на 8-, 12- или 24- часови смени- сумирано за тримесечен период.
Регламентирано е,че работата извън редовното работно време се компенсира с допълнителен
платен годишен отпуск за работата в работни дни и с възнаграждение за извънреден труд за
работата в почивни и празнични дни- за служителите на ненормиран работен ден; и с
възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период- за
служителите, работещи на смени. Посочените норми предвиждат компенсиране на работата
извън редовното работно време с възнаграждение за извънреден труд за служителите на
смени.Съгласно разпоредбите на ЗМВР редът за организацията и разпределянето на
работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните
служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и
почивките за държавните служители се определят с наредба на министъра на вътрешните
работи.За периода от 02.08.2016г. до 10.12.2019 г., който обхваща и процесния период, е
действала Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г. (обн., ДВ, бр. 60 от 2.08.2016 г., в сила от
2.08.2016 г., отменена с решение № 16766/10.12.2019г. по адм.д. № 8601/2019г. на ВАС,
петчленен състав/, издадени от Министъра на вътрешните работи,която всъщност е
отменена от деня на влизане в сила на съдебното решение, т.е от 10.12.2019г.Цитираната
наредба приема,че е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като
работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период.В периода
от 11.07.2016г. до издаването и обнародването на Наредба № 8121з- 776 от 29.07.2016г. в
сила от 02.08.2016г., е нямало изрично предвидено в подзаконов нормативен акт основание
за преизчисляване на положения от ищеца нощен труд с коефициент 1.143. Такава е имало в
чл. 31, ал. 2 от Наредба № 8121з- 407/ 11.08.2014г./ ДВ, бр. 69/19.08.2014г., в сила от
19.08.2014г., отм., бр. 40/02.06.2015г., в сила от 01.04.2015г./. Липсата на изрична норма
обаче не следва да се тълкува като законово въведена забрана за преизчисляване на
положените от служителите в МВР часове нощен труд в дневен, а представлява празнота в
3
уредбата на реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото
отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на
дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на
вътрешните работи. При наличие на такава непълнота в специалната уредба касаеща
служителите в МВР следва да намери субсидиарно приложение общото трудово
законодателство и конкретно- общата Наредба за структурата и организацията на работната
заплата (обн.ДВ бр. от 26.01.2007г.). В настоящия случай следва да се приложи нормата
на чл. 9, ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, която
предвижда, че при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат
в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на
дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за
съответното работно място, който възлиза на 1. 143.Обратното разбиране би поставило в
неравностойно положение държавните служители в МВР спрямо работниците по трудови
правоотношения, чиито правоотношения се регулират от Кодекса на труда и от приетата
към него Наредбата за структурата и организацията на работната заплата.
По изложените съображения съдът приема, че искът за заплащане на извънреден
труд за процесния период, както и за лихва за забава, се явяват доказани по основание и по
размер, видно от приетата ССчЕ,а в обобщение, решението на ВРс,като правилно и
законосъобразно следва да се потвърди,
С оглед изхода на правния спор пред настоящата инстанция въззивникът следва
да заплати на въззиваемия направените по делото пред въззивната инстанция разноски
, но поради липса на искане и доказателства за извършването им, такива не се
присъждат.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 2271/10.06.2020 година постановено по гр.д.
16336/2019 год по описа на ВРС.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване пред ВКС,на осн.чл.280
ал.2 от ГП.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4