№ 251
гр. Пловдив, 28.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в публично заседание на
осми февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Стефка Т. Михова
Членове:Борис Д. Илиев
Николай К. Стоянов
при участието на секретаря Ангелинка Ил. Костадинова
като разгледа докладваното от Николай К. Стоянов Въззивно гражданско
дело № 20235300500026 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Делото е образувано по въззивна жалба вх. № 252/05.01.2023 г. на „Първа
Инвестиционна Банка” АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: град
София, бул. „Драган Цанков” № 37, представлявана от изпълнителните директори
Ч.Г.З. и С.А.П., чрез пълномощник юрисконсулт П. против решение № 3332/17.10.2022
г., постановено по гр. д. № 7381/2021 г. по описа на РС Пловдив, в частта, с която са
отхвърлени предявените от жалбоподателя против И. В. Н., ЕГН: **********, от град
Пловдив, ул. „*** искове за признаване на установено, че И. В. Н. дължи следните
суми: сумата в размер на 1 084, 47 лева- договорна лихва за периода 18.09.2017 г.-
17.07.2020 г. включително, сумата в размер на 2 606, 02 лева- наказателна лихва по т. 9
от договора и т. 1 от анекса за периода 27.08.2017 г.- 12.05.2020 г. включително, сумата
от 219, 46 лева- лихва по т. 7 от договора за периода 13.03.2020 г.- 13.05.2020 г.
включително и сумата в размер на 378, 15 лева- наказателна лихва по т. 9 от договора и
т. 1 от анекса за периода 14.05.2020 г.- 26.08.2020 г. включително, за които вземания е
издадена заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 от ГПК № 5299/ 25.09.2020 г. по
частно гр. дело № 10966/ 2020 г. по описа на ПдРС.
В жалбата са релевирани доводи за неправилност и необоснованост на
първоинстнационното решение в посочената част, като се отправя искане до въззивния
съд за неговата отмяна и постановяване на ново, с което исковите претенции да бъдат
уважена в цялост. Претендира разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от
въззиваемата страна И. В. Н., чрез адвокат М., с който оспорват въззивната жалба като
неоснователна. Моли се първоинстанционното решение да бъде оставено в сила.
Претендира разноски.
1
Пловдивският окръжен съд, след като провери обжалваното решение
съобразно правомощията си по чл.269 от ГПК, прецени събраните по делото
доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК и обсъди възраженията,
доводите и исканията на страните, намери за установено от фактическа и правна страна
следното:
Въззивната жалба е подадена в срок, от страна, която има право да обжалва и
срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява процесуално
допустима.
Първоинстанционният съд е бил сезиран с искове с правна с правна
квалификация по чл. 422 от ГПК, вр. с чл. 430 от ТЗ и чл. 86 от ЗЗД, предявени от
„Първа Инвестиционна Банка” АД против И. В. Н., ЕГН: **********, с които ищецът
иска да се признае за установено, че ответникът му дължи следните суми: 13 665, 06
лева- главница, дължима по договор за банков кредит № 06КР-АА-1884 от 13.07.2005 г.
и Анекс № 1/ 19.07.2010 г., сумата в размер на 1 084, 47 лева- договорна лихва за
периода 18.09.2017 г.- 17.07.2020 г. включително, сумата в размер на 2 606, 02 лева-
наказателна лихва по т. 9 от договора и т. 1 от анекса за периода 27.08.2017 г.-
12.05.2020 г. включително, сумата от 219, 46 лева- лихва по т. 7 от договора за периода
13.03.2020 г.- 13.05.2020 г. включително, сумата в размер на 378, 15 лева -наказателна
лихва по т. 9 от договора и т. 1 от анекса за периода 14.05.2020 г.- 26.08.2020 г.
включително, сумата от 309, 30 лева- разноски за подновяване на ипотеката по т. 24 от
договора, ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на
заявлението27.08.2020 г., до изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед
за изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК № 5299/ 25.09.2020 г. по
частно гр. дело № 10966/ 2020 г. на ПРС, II бр. св.
Установено е по делото, че с договор за банков кредит № 06КР-АА-1884 от
13.07.2005 г. ищецът е предоставил на ответника сумата от 45 000 лева, за срок до
18.07.2020 г., при съответни условия, като в последствие се сключил и Анекс № 1/
19.07.2010 г. с нов погасителен план.
Първоинстанционният съд е уважил отчасти така предявените искове, като е
приел, че клаузите за лихви са неравноправни, защото поставяли потребителя в
неравноправно положение и не отговарят на изискванията за добросъвестност, тъй
като длъжника – ответник не бил информиран за промяната на лихвата (писмено, чрез
имейл или пък посредством публично достъпен в офис или интернет сайт
информационен бюлетин), за да е наясно клиентът, че е била извършена промяна на
лихвения процент по договора му, което пък било нарушение на чл. 58 ЗКИ. Поради
това районният съд е отхвърлил всички претенции за лихви- договорна и наказателна,
тъй като произтичат от нищожни клаузи в договора за кредит и не обвързват
потребителя.
Поради това сумите в размер на: 1 084, 47 лева- договорна лихва за периода
18.09.2017 г.- 17.07.2020 г. включително, 2 606, 02 лева наказателна лихва по т. 9 от
договора и т. 1 от анекса за периода 27.08.2017 г.- 12.05.2020 г. включително, сумата от
219, 46 лева- лихва по т. 7 от договора за периода 13.03.2020 г.- 13.05.2020 г.
включително и сумата в размер на 378, 15 лева- наказателна лихва по т. 9 от договора и
т. 1 от анекса за периода 14.05.2020 г.- 26.08.2020 г. включително, са отхвърлени от
районния съд, като недължими на основание нищожни клаузи, предвидени в
нарушение на ЗЗП.
По отношение на претенцията за присъждането на договорна и наказателна
лихва.
2
В чл. 7 от процесния договор за кредит страните са постигнали съгласие, че
кредитополучателят дължи на банката годишна лихва в размер на основания лихвен
процент на БНБ, увеличен с надбавка от 8,96 пункта. При промяна на основания
лихвен процент, определен от УС на БНБ, договорния лихвен процент се променя,
считано от датата на промяната, без да е необходимо предоговаряне- чл.7.4 от
договора. В чл. 9 от договора страните са уговорили, че при недостиг на авоар
годишната лихва по чл. 7 се увеличава с 20 пункта.
По делото няма спор, че ответникът като кредитополучател по договора за
банков кредит има качеството "потребител" по смисъла на § 13,т.1 от ДР на ЗЗП,
според който "потребител" е всяко физическо лице, което придобива стоки или ползва
услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална
дейност, и всяко физическо лице, което като страна по договор по този закон действа
извън рамките на своята търговска или професионална дейност. Съгласно разпоредбата
на чл.146 от Закона за защита на потребителите - ЗЗП (ал.1– 4),неравноправните
клаузи в договорите са нищожни,освен ако са уговорени индивидуално. Не са
индивидуално уговорени клаузите, които са били изготвени предварително и поради
това потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието им, особено в
случаите на договор при общи условия. Когато търговецът или доставчикът твърди, че
определено условие от договора е индивидуално уговорено,тежестта за доказването
пада върху него–ал.4. Обстоятелството, че някои условия са индивидуално уговорени,
не изключва обявяването на останалата част от договора за нищожна. В случая по
делото не се доказва индивидуалното договаряне на клаузата на договорната и
наказателната лихва, тоест твърдението за възможността на ответника да влия върху
съдържанието им. Доказателствената тежест за установяване на факта, че клаузите са
индивидуално уговорени е възложена на търговеца, който има и интерес от това
установяване, но в настоящия случай по делото не се и твърди от банката
индивидуално договаряне на процесните клаузи. Според разпоредбата на чл.143,т.5 от
ЗЗП, неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, е всяка уговорка в негова
вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително
неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и
потребителя,като задължава потребителя при неизпълнение на неговите задължения да
заплати необосновано високо обезщетение или неустойка.
След преценка на съдържанието на оспорените клаузи, настоящата инстанция
намира за неоснователно възражението на ответника, че договореното с клаузите
договорна и наказателна лихва са неравноправни.
Трайната съдебна практика приема, че промяната на цената на следва да се
налага от обективни, външни и извън контрола на търговеца фактори, които да са
подробно разписани в договора, както и методиката на банката за изменението да е
част от договорното съдържание, а не да представлява вътрешен акт на търговеца,
съответно при изменение на договора да липсва възможност за субективна
едностранна преценка на доставчика на услугата.
Уговорките, които определят основния предмет на договора и не са
индивидуално договорени, не могат да бъдат преценени като неравноправни, ако са
ясни и разбираеми – чл. 145, ал. 2 ЗЗП. Клаузата за възнаграждението на кредитодателя
е съществен елемент на договора за кредит и изискването на яснота и разбираемост се
3
счита за изпълнено, не само ако цената е посочена ясно от граматическа гледна точка,
но и ако от съдържанието й може точно да бъде разбран обхватът на поетото
задължението и средният потребител, относително осведомен и в разумна степен
наблюдателен и съобразителен, да разбере икономическите последици от сключването
на договора.
При конкретна преценка на клаузи от договори за кредит, в които размерът на
възнаграждението (лихвата) на търговеца е изразен в абсолютна стойност като процент
към момента на сключване на договора, е прието, че е спазено изискването за яснота и
разбираемост. Съображенията са изведени от възмездния по дефиниция характер на
договора за банков кредит съгласно чл. 430, ал. 1 във връзка с ал. 2 ТЗ, при който
заплащането на лихвата представлява насрещна престация на кредитополучателя за
ползването на предоставените парични средства. Посочването на задължение за лихва
в отнапред известен размер не нарушава изискването за добросъвестност и не води до
значително неравновесие между правата и задълженията на банката и на
заемополучателя.
Неправилно районният съд е приел, че има нарушение на нормата на чл. 58
ЗКИ, тъй като процесният договор е сключен на 13.07.2005 г., а ЗКИ е обн., ДВ, бр. 59
от 21.07.2006 г. и е в сила от деня на влизане в сила на Договора за присъединяване на
Република България към Европейския съюз - 1.01.2007 г., поради което няма как да
съответства на закон, който не е бил в сила към датата на сключване на договора.
При отпускане на кредит банката е предоставила информация в писмена форма
за своите условия по кредитите, като е посочила лихвения процент, изразен като
годишен лихвен процент, метода за изчисляване на лихвата, както и условията, при
които може да се променя лихвата до пълното погасяване на кредита. Обстоятелството,
че лихвата се определя от два компонента – основния лихвен процент на БНБ и
надбавка, всеки от които е посочен като стойност, не внася неяснота, тъй като за
средния потребител е разбираемо, че общият размер на лихвата представлява сбор от
двата елемента и се изисква само прилагане на едно аритметично действие за
изчисляването й. Въведеното изискване относно посочването на метода на
изчисляване на лихвата, от една страна, е изпълнено с посочването на двата
лихвообразуващи компонента, а от друга страна, евентуалната промяна на основния
лихвен процент на БНБ е предмет на регламентация в други клаузи.
В чл. 7.3 от договора изрично е посочено, че точния размер на лихвата е
посочен в приложение № 1 към договора. Премахването изцяло на клаузата за
определяне на лихвата по кредита, при изрична и ясна уговорка за възнаграждение,
изразено като в абсолютна стойност към момента на сключване на договора, би
променило възмездния му характер. Потребителят е разбрал обхвата на своето
задължение в оспорената клауза на договора. Посочването на лихвата, при която се
4
сключва договорът е в съответствие с принципа за добросъвестност в гражданските и
търговските взаимоотношения.
Съдът намира, че клауза в договор за банков кредит, с която е постигнато
съгласие дължимата от кредитополучателя цена по възмездния договор за банков
кредит да се формира от два компонента - основния лихвен процент на БНБ и
договорна надбавка, с възможност за промяна на цената (лихвата), обусловена от
промяна на основния лихвен процент на БНБ не е неравноправна по смисъла на чл.
143, т. 10 и т. 12 ЗЗП.
В самия договор е определена методиката за изменение на лихвения процент
през периода на действие, като е конкретизиран видът, количествените изражения и
относителна тежест на отделните компоненти и промяната е обвързана с обективни
критерии- промяна на основния лихвен процент на БНБ. Поради това настоящият
съдебен състав намира, че промяната на лихвения процент е извършена при обявени
предварително и включени, като част от съдържанието на договора ясни правила.
Поради което отговаря на изискването за добросъвестност.
Клаузата на чл. 9 от договора съдържа отнапред уговорено обезщетение при
забава, а не цена по договора, поради което не е неравноправна. Включването на
клаузата за заплащане на обезщетение на банката при просрочие на погасителни
вноски по кредита не представлява уговорка във вреда на потребителя, доколкото
произтича от възмездността на договора за кредит.
Поради гореизложеното клаузата настоящият съдебен състав приема, че чл. 7
от договора е уговорен в съответствие с чл. 430, ал. 2 ТЗ и представлява
възнаграждение за предоставения кредит, като ясно е определен размерът му.
Посочването, че лихвеният процент по кредита се състои от два компонента –
фиксирана надбавка за целия срок на кредита от 8,96% и основния лихвен процент на
БНБ, не представлява уговорка, която да противоречи на закона и поради това не
следва да бъде прогласена за нищожна, тъй като законовата забрана се ограничавала до
неоснователното и едностранно изменение на цената на финансовата услуга от страна
на доставчика. В клаузите на чл. 7.4 от договора е предвидена възможност на банката
едностранно, без изрична уговорка за това с кредитополучателя, да променя размера на
договорната лихва, с оглед на което да измени и размера на възнаградителната лихва и
съответно месечната анюитетна вноска. Клаузата на чл. 9 от договора съдържаща
отнапред уговорено обезщетение при забава, а не цена по договора, поради което не е
неравноправна на основание чл. 143, т. 12 ЗЗП. В тези клаузи са посочени условията,
при които банката ще извършва промяна на лихвен процент; методологията, на която
се позовавала банката е част от договора и кредитополучателя е бил запознат с нея.
С оглед на изложеното съдът намира, че клаузите за лихва не са неравноправни.
Като е приел обратното, районният съд е постановил неправилно решение,което в тази
му част следва да се отмени. Вместо това следва да се постанови друго,с което искът в
5
тази му част да се уважи като основателен.
С оглед изхода на делото и на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва
да бъде осъдена да заплати на ищцовата страна направените по заповедното,
първоинстанционното и въззивното производство разноски. По заповедното
производство на ищцовата страна следва да се присъди още 376,64 лева, по
първоинстанционното производство още 214,91 лева. По въззивното производство е
направила разноски за държавна такса в размер на 85, 76 лева и следва да й се определи
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение №3332 от 17.10.2022г., постановено по гр.д. №7381/2021 г.
по описа на Районен съд- Пловдив, 16-ти гр.с., в частта му, с която са били отхвърлени
исковете на „Първа Инвестиционна Банка” АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес
на управление: град София, бул. „Драган Цанков” № 37, представлявана от
изпълнителните директори Ч.Г.З. и С.А.П., за признаване на установено в отношенията
между страните, че И. В. Н., ЕГН: ********** дължи на „Първа Инвестиционна Банка”
АД следните суми: сумата в размер на 1 084, 47 лева- договорна лихва за периода
18.09.2017 г.- 17.07.2020 г. включително, сумата в размер на 2 606, 02 лева-
наказателна лихва по т. 9 от договора и т. 1 от анекса за периода 27.08.2017 г.-
12.05.2020 г. включително, сумата от 219, 46 лева- лихва по т. 7 от договора за периода
13.03.2020 г.- 13.05.2020 г. включително и сумата в размер на 378, 15 лева- наказателна
лихва по т. 9 от договора и т. 1 от анекса за периода 14.05.2020 г.- 26.08.2020 г.
включително, за които суми е издадена заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 от
ГПК № 5299/ 25.09.2020 г., по частно гр. дело № 10966/ 2020 г. на ПдРС, II бр. с-в,
както и в частта, с която „Първа Инвестиционна Банка” АД, ЕИК: *********, е
осъдена да заплати на И. В. Н., ЕГН: **********, направените разноски по
заповедното производство, възлизащи в размер на 1 015, 42 (хиляда и петнадесет лева
и четиридесет и две стотинки) лева, изчислени по съразмерност, както и разноските по
първоинстанционното дело, възлизащи в размер на 399, 16 (триста деветдесет и девет
лева и шестнадесет стотинки) лева, също изчислени по съразмерност, като вместо това
ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА за установено в отношенията между страните, че И. В. Н., ЕГН:
**********, дължи на „Първа Инвестиционна Банка” АД, ЕИК: ********* следните
суми: сумата в размер на 1 084, 47 лева- договорна лихва за периода 18.09.2017 г.-
17.07.2020 г. включително, сумата в размер на 2 606, 02 лева- наказателна лихва по т. 9
от договора и т. 1 от анекса за периода 27.08.2017 г.- 12.05.2020 г. включително, сумата
от 219, 46 лева- лихва по т. 7 от договора за периода 13.03.2020 г.- 13.05.2020 г.
включително и сумата в размер на 378, 15 лева- наказателна лихва по т. 9 от договора и
т. 1 от анекса за периода 14.05.2020 г.- 26.08.2020 г. включително, за които суми е
издадена заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 от ГПК № 5299/ 25.09.2020 г., по
частно гр. дело № 10966/ 2020 г. на ПдРС, II бр. с-в.
ОСЪЖДА И. В. Н., ЕГН: **********, от град Пловдив, ул. „***, да заплати на
„Първа Инвестиционна Банка” АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: град София, бул. „Драган Цанков” № 37, представлявана от
изпълнителните директори Ч.Г.З. и С.А.П., направените разноски по заповедното
производство, възлизащи на още 376,64 лева, по първоинстанционното производство
6
още 214,91 лева и 185,76 лева – разноски по настоящото дело.
В необжалваната му част решението е влязло в законна сила.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7