№ 185
гр. Пазарджик, 13.10.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на тринадесети октомври, през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Минка П. Трънджиева
Членове:Венцислав Ст. Маратилов
Димитър П. Бозаджиев
при участието на секретаря Лилия Г. Кирякова
Сложи за разглеждане докладваното от Венцислав Ст. Маратилов Въззивно
гражданско дело № 20215200500498 по описа за 2021 година.
На именното повикване в 10:30 часа се явиха:
Жалбоподател ИСМ. Т. АРД., редовно призован, не се явява. Не се
явява и пълномощникът му адвокат Ч.С. Ч.. Ответник М. С. П., редовно
призована, не се явява. За нея се явява адвокат Н.Г. А., надлежно
упълномощен да я представлява .
Съдът докладва постъпила молба от адв. Ч., в която моли да се даде ход
на делото в негово отсъствие, поради ангажираност. Представя писмено
становище. Поддържа се въззивната жалба. Няма доказателствени искания.
Адв. А. – Не възразявам, въпреки липса на мое редовно уведомяване да
се даде ход на делото.
Съдът намира, че няма процесуална пречка по даване ход на делото.
Страните са редовно призовани, затова
О П Р Е Д Е Л И :
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО:
На основание чл.268 ал.1 от ГПК, ДОКЛАДВА СЕ ДЕЛОТО:
С решение на Велинградски районен съд № 260112 от 12.05.2021г.
1
постановено по гр.д.№131/2020г. по описа на същия съд, е отхвърлен
предявения от ИСМ. Т. АРД., ЕГН-**********, с постоянен адрес
гр.Сърница, ул.“Спартак“ №1, община Сърница, обл.Пазарджик, със съдебен
адрес гр.Пазарджик, ул.“Иван Вазов“ №18,против М. С. П., с ЕГН-
**********, с постоянен адрес гр.Сърница, ул.“Свобода“ №20, обл.
Пазарджик, иск с правно основание в чл.124 от ГПК, за признаване за
установено по отношение на отв.М. С. П., че ищецът И.Т. А. е собственик на
основание давностно владение, упражнявано в периода от 1983г. на следния
недвижим имот, а именно поземлен имот №699, с площ от 369 кв.м., находящ
се в кв.59 по действащия кадастрален план на гр.Сърница, от 1983г., при
граници и съседи на имота-улица, имот №698, имот №1462;имот №697;имот
№701 и имот №700, който имот попада в УПИ 11-698,699 в кв.59 по
регулационния план на гр.Сърница, за който регулацията не е приложена. Със
същото решение е осъден ищеца ИСМ. Т. АРД., да заплати на М. С. П.
сумата от 850лв представляваща разноски в производството.
Решението се обжалва изцяло с въззивна жалба с вх.№262722 от 02.06.
2021г. подадена от ищеца ИСМ. Т. АРД. чрез пълномощника си адв. Ч.Ч. с
доводи за неправилност като постановено при съществени нарушения на
съдопроизводствените правила изразяващо се в необсъждане поотделно и в
съвкупност на всички събрани по делото доказателства както и да обсъди
всички наведени възраженията от страните. Коментира се ,че предмет на
материалния спор е поземлен имот №699 в кв.59 по КП на гр.Сърница от
1983г. с неприложена регулация, поради което неправилно съдът е приел ,че
се касае за претенция за реална част от УПИ и е обособявал изводите си с
разпоредбите на ЗТСУ и ЗУТ. Излага теоретична правна постановка, че с ПИ
се свързва собствеността върху дадена територия, че УПИ представлява
проект за обособяване на нови ПИ с нови граници и площи, гарантиращи
функционалното използване на територията и постигане на минимални
изисквания за осъществяване в него, които след одобряването им и уреждане
на регулационните смети се нанасят в кадастралния план и им се дават нови
номера на ПИ. Посочва се, че в ЗТСУ и ЗУТ е установено правилото, че в
урегулираните територии всеки собственик на имот притежава право на
собственост в рамките, очертани от регулационния план, като при този режим
след влизане в сила на регулационния план правото на собственост върху
имотите послужили за кадастрална основа, се преобразува в право на
2
собственост върху парцелите, които са отредени за тези имоти, ако два или
повече имота са урегулирани в един парцел, при наличието на
предпоставките за това, то собствениците им стават съсобственици на
парцела като възниква съсобственост по регулация при което е налице
преобразуване на правото на собственост върху кадастралната основа в право
на собственост на парцела по силата на непосредственото отчуждително
действие на ДРП/дворищно-регулационния план/, които са придаваеми по
регулация части. Цитира се съдебна практика по приложението на ДРП до
01.01.2001г. Посочва, че предмет на спора, е при действието на ЗКИР и ЗУТ
от 2001г да се установи правото на собственост, придобито по давност на
имот, който е нанесен като самостоятелен в кадастралния план. Коментирано
е заключението на експерта и извода му, че по КРП от 1983г., изменен от
09.06.017г., за процесният имот №699 от 369кв.м. е отреден УПИ II 698, 699 в
кв.59 с урегулирана площ от 610кв.м., в който ПИ №699 участва с площ
369кв.м., а ПИ №698 участва с площ от 111кв.м. и че с последното изменение
от 2017г. не е създаден ПИ №699, защото е образуван още с плана от 1983г., а
единственият новообразуван имот е ПИ 1462, който по плана от 1983г. е
принадлежал към имот №697. Проследено е регулационното отреждане на
ПИ №699 по плана от 1956г., към 1971г., е представлявал част от
парцел III-108 в кв.14 отреден за имот пл.№108 с площ от 520кв.м.,като по
действащия план от 1983г. с изработването на кадастралната основа част от
бившия имот с пл.№108, включена в парцел III-108 по плана от 1956г. е
отразена като имот с пл.№698, а останалата площ от парцел III-108 е отразена
като част от други 4 имота. Коментират се правните последици на
постановено съдебно решение от 03.05.1971г. по гр.д.№152/1970г. на РС-
Велинград чийто предмет на спора е друг парцел и имот/III-109 от 642кв.м./ ,
който не е идентичен с процесния, и че страните погрешно са отразени в
разписния лист като собственици на спорния имот- парцел III-108, в който е
съществувала и отразена паянтова сграда. Навежда се извода, че преди 1971г.
процесното дворно място реално се е владяло само от братята-Т.С. А., и Н.С.
А., извършвали подобрения в имота, като с тяхно съгласие през 1973г. и без
противопоставяне от другите наследници на С. А., ищецът завладял реална
част от това дворно място от 369кв.м., оградил го с телена мрежа и железни
колове, и в оградената част извършил преустройство на бащина паянтова
3
постройка, изграждайки масивна селскостопанска сграда на 68кв.м.,като
другата част от имота от 129кв.м. била оградена от Н.С. А.,която придал към
собственото му дворно място с отреден парцел IV-109, а останалата трета
част била завладяна и придобита от наследниците на Ш.А.П.. Твърди
жалбоподателят, че с едностранни фактически действия той завладял изцяло
за себе си тази реална част от 369кв.м. от това дворно място, непрекъснато,
явно и несъмнено, без някой да му оспорва това право. Като в последствие
това негово владение при материализирани на място граници, тази реална
част по новия КП от 1983г. била заснета като самостоятелен ПИ №699 с площ
от 369кв.м. и че от обособяването на процесния имот от 1983г. като отделен
обект на собственост, ищецът го владее до момента явно, непрекъснато и
несъмнено без оспорване повече от 10г. Твърди се, за неосъществена
процедура по снабдяване на ищеца КНА за собственост поради постъпило
възражение от част от наследниците -М. С. П. като наследник на С. С.ов А. и
сънаследник С. М. А. и без да е предявен от последните иск. Счита за
неоснователни възраженията на ответника за новообразуваност на процесния
имот със заповед №420 от 09.06.2017г.,доколкото ПИ №699 е образуван още
по плана от 1983г., а единственият новообразуван имот е ПИ 1462,
принадлежал по плана от 1983г. към имот пл.№697. Коментира се липсата на
идентичност между спорния имот и този предмет на делба -парцел III-109 в
кв.14 с площ от 642кв.м.,като според записванията в разписния лист към РП
от 1983г. е записан на наследниците на С. М. А., което не е годно
доказателствено средство за правото на собственост. Направен е анализ на
свидетелските показания и се навежда извода за липса на установено
физическо държане на имота от ответницата или някой друг от наследниците
и установено единствено владение от ищеца, но не въз основа на
наследствено правоприемство или друго правно основание, а едностранно с
фактически действия, със съгласието на баща си Тефик С.ов А. и Н.С. А. от
1973г. и без противопоставяне от другите наследници на С. М. А. като
завладял дворното място, оградил го с телена мрежа и железни колове плюс
преустройство на съществуваща и изградена от баща му сграда изграждайки
и масивна селско-стопанска сграда на 68км.м Жалбоподателят акцентира на
приложимостта на презумпцията на чл.69 от ЗС при липса за лицето
установило фактическа власт без основание да демонстрира промяна в
намерението си за своене по отношение на собственика тъй като от момента
4
на установяване на фактическата власт, последната имала характер на
владение а не на държане. При което достатъчно за придобиването на имота
по давност е владението да е явно, необезпокоявано, непрекъснато и да е
упражнявано в предвидения от закона срок. Твърди, че в случая
презумпцията не е оборена тъй като е налице своене на вещта от владеещия е
от началния момент на установяване на фактическа власт върху нея и че ако
владението е осъществявано в срока на придобивната давност вещта или
идеална част от нея ,притежавана от третото лице, става собственост на
владелеца. Твърди, че при преценката дали е установено владение следва да
се вземат в предвид характеристиките на владението, да не е загубено за
период повече от 6месеца,да е спокойно/да не е установено по насилствен
начин/, и да е явно / да не е установено по скрит начин/, несъмнително и с
намерение да се държи вещта като своя. Твърди, че по делото е установено,
че владението упражнявано от ищеца е непрекъснато през целия исков
период, установено спокойно от И.А., явно, несъмнително и с явно намерение
да държи вещта като своя, продължаващо и понастоящем. Поддържа още, че с
направеното извънсъдебно възражение от страна на М.П. при направено от
ищеца искане за снабдяване с КНА, не се прекъсва придобивната давност, ако
по делото ответникът не е предявил насрещен иск за собственост и че
плащането на данъци и декларирането на имота са ирелевантни за
осъществяване на фактическата власт по смисъла на чл.68 от ЗС. Моли да се
отмени решението и се уважи предявения иск.
В срок е постъпил отговор на въззивната жалба от насрещната страна
М.П. чрез адв. А. от АК-Пловдив. Излагат се довади, че обжалваното решение
е валидно, допустимо и по същество правилно и не страда от пороците
изложени във въззивната жалба.Твърди се, че доводите на жалбоподателя за
допуснати съществени нарушения са бланкетни и без конкретика като не са
посочени доказателствата необсъдени от съда. Твърди се още, че съдът е
изготвил законосъобразен и правилен доклад, разпределил е
доказателствената тежест, приел е доказателствата и е уважил всички
доказателствени искания на ищеца-настоящ жалбоподател, правилно е
определил предмета на спора, като е проследил регулационното състояние на
процесното дворно място по всички регулационни планове, отрежданите за
него парцели и записванията по разписната книга към плана. Разгледан е
въпроса за идентичността на процесния имот с този предмет на гр.д.
5
№152/1970г. по описа на РС-Велинград, коментирана е приетата без
възражения от страните СТЕ, отчетено е от съда приложението на забраната
по чл.59 от ЗТСУ за придобиване по давност на реално определени части от
ДРПарцели и е наведен извода, че придобивна давност не може да тече, както
и приетото от съда, че при това положение, независимо от срока , в който е
продължило владението на ищеца, при действие на ЗТСУ и до влизане в сила
на ЗУТ не е придобита собственост по давност, при отчитане и на
разпоредбата на чл.200 ал.1 от ЗУТ за придобиване на реално определени
части от ПИ в границите на населени места само чрез правни сделки или по
давност, само ако са спазени минималните размери по чл.19 от ЗУТ.
Поддържа и изложеното в писмената си защита пред първоинстанционния съд
за липсата на елементите на чл.79 от ЗС. Моли да се потвърди обжалваното
решение с присъждане на разноските.
Няма направени доказателствени искания от страните по спора по реда
на чл.266 от ГПК.
Адв. А. – Оспорвам въззивната жалба. Поддържам отговора, който съм
подал. Нямам доказателствени искания.
Съдът счете делото за изяснено, затова
О П Р Е Д Е Л И :
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ:
Адв. А.: - Ув. окр. съдии, с оглед приобщените доказателства в
първоинстанционното производство се установява, че въззивната жалба е
неоснователна, решението на първоинстанционния съд е правилно и
законосъобразно. Съдът е анализирал доказателствения материал, обсъдил е
доводите на страните. Приложил е относимите материално правни норми, в
частност нормата на чл. 20, ал. 1 от ЗУТ, с оглед ограниченията и пречките,
които са налице за придобиване на реални части по давност или по сделка
относно процесния имот. Въззивникът прави опит заобикаляне ограниченията
за ограничен въззив, като навежда някои нови обстоятелства, които смятам за
недопустими. Моля да постановите решение, с което да потвърдите
решението на РС и отхвърлите въззивната жалба като неоснователна. Моля да
6
ни се присъдят разноските пред тази инстанция. Представям списък, договор
за правна защита и съдействие и платежно нареждане за плащане.
Съдът счете делото за разяснено, затова
О П Р Е Д Е Л И :
ПРИКЛЮЧВА устните състезания.
СЪОБЩАВА на страните, че ще обяви решението си в срок до
13.11.2021 год.
Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 10:37
часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
7