№ 245
гр. София, 11.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично
заседание на двадесет и първи март през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Величка Борилова
Членове:Зорница Гладилова
Мария Райкинска
при участието на секретаря Красимира Г. Георгиева
като разгледа докладваното от Величка Борилова Въззивно търговско дело
№ 20231001000100 по описа за 2023 година
взе предвид следното:
Въззивното производство по реда на чл.258 и сл. ГПК е образувано по жалба на
Фондация „Европа“, БУЛСТАТ *********, чрез адв.П. А. от САК насочена против Решение
№ 1048/19.09.2022 г., постановено по т.д. № 782/2021 г. по описа на СГС, ТО, с което
въззивникът е осъден да заплати/върне на „АЕС България“ЕООД, ЕИК ********* на
осн.чл.55, ал.1 ЗЗД сумата от 50 000 лв., като дадена на отпаднало основание - развален
договор за изработка от 16.02.2016 г., както и сторени по делото разноски.
Във въззивната жалба се развиват съображения за неправилност на
първоинстанционното решение, като в противоречие с материалния закон - нормите на
чл.87, ал.1 ЗЗД и чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД, както и за необоснованост.
Твърди се, че въззивната фондация, в качеството си на изпълнител, е изпълнила точно
задълженията си по договора, обвързващ страните по делото, поради което и не били налице
основанията за неговото едностранно разваляне от страна на ищеца-въззиваем. Развалянето
било крайно средство за ликвидиране на възникналото между страните правоотношение и
било допустимо, ако длъжникът не изпълни задължението си след предоставения от
изправната страна срок.
В случая такъв срок на въззивника не бил даван, а заявеното в исковата молба, че с нея
договора се развалян, не следвало да се счита като изявление до кредитора по смисъла на
чл.87, ал.1 ЗЗД, т.к. не било отправено към насрещната страна като адресат на изявлението,
а до съда.
Твърди се, че анализът на доказателствата по делото сочели на изпълнение на
договорните задължения на страните и правоотношенията помежду им следвало да се
уредят на плоскостта на неизпълнение на договорни задължения, а на неоснователно
обогатяване, чийто състав в случая не бил налице, т.к. не можело да става въпрос за
неоправдано разместване на блага.
1
Изпълнителят по договора предложил на въззиваемия след 16.05.2016 г изготвен
проект, но неговия управител заявил, че не желае да участва по тази програма и въобще да
инвестира средства в РБългария, като било отказано финално плащане по договора.
По подробно изложените съображения в подкрепа на тези оплаквания се иска отмяна
на обжалваното решение и по същество отхвърляне на предявения кондикционен иск.
В отговора по въззивната жалба въззиваемата страна оспорва наведените в нея доводи
и поддържа правилност на атакуваното решение в частта му, предмет на настоящето
производство.
Страните на са поискали събиране на нови доказателства пред въззивната инстанция и
не са налице основания за служебно събиране на такива.
Софийският апелативен съд в решаващия състав, в изпълнение на правомощията си по
чл.269 ГПК след като извърши служебна проверка за валидност и допустимост на
първоинстанционното решение прецени доводите на страните и събраните по делото
доказателства, съобразявайки основанията за неправилност срещу първоинстанционния
съдебен акт, посочени във въззивната жалба, приема следното:
Първоинстанционното решение е валидно и допустимо, като постановено от надлежен
съдебен състав, в рамките на неговата правораздавателна власт и в съответната форма, по
редовно предявен иск.
Разгледани по същество оплакванията за неправилност на същото настоящата
инстанция намира за неоснователни, предвид следното:
СГС е бил сезиран с предявен кондикционен иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.3
ЗЗД от „АЕС България“ЕООД против Фондация „Европа“.
Твърдяло се е в обстоятелствената част на исковата молба, че страните по делото
били обвързани от договор, сключен на 16.02.2016 г., по силата на който ответникът
следвало да изпълни задълженията си по предмета на договора, описан в п.“I“, а ищецът -
възложител - да плати възнаграждение за работата му.
На 02.02.2016 г. ответната фондация издала фактура, а на 07.03.2016 г. ищецът й
платил в изпълнение на задълженията си по договора сумата от 50 000 лв. по банков път.
Независимо от това ответникът не изпълнил нищо по поетите в договора задължения,
поради което и „АЕС България“ЕООД е заявило, че с исковата молба разваля договора
поради неизпълнение от насрещната страна.
В резултат на последното ответникът се обогатил със сумата от 50 000 лв., с която
ищецът обеднял, а разместването на благата било в причинно-следствена връзка.
Ответникът нямал друго основание, на което да задържи дадената му от ищеца сумата,
поради което е поискано от съда да постанови решение, с което да го осъди да върне на
ищцовото дружество сумата от 50 000 лв., явяваща се дадена на отпаднало основание.
В отговора по исковата молба ответникът, чрез процесуалния си представител,
оспорва предявения иск.
Не е оспорил фактическите твърдения на ищеца за договорната обвързаност на
страните по делото, основана на договора от 16.02.2016 г., както и че на това основание и в
изпълнение задълженията на насрещната страна по него е получил сумата от 50 000 лв.
Оспорил е обаче твърденията, че не е изпълнил своите задължения по договора и
поддържа, че е сторил това, вкл. че е предал на възложителя работата, но последния
неоснователно не я приел.
Така в изпълнение на договора ответникът сключил друг такъв с „Херцог“ ЕООД, с
предмет извършване на действията, конкретно посочени, всички във връзка с договора от
16.02.2016 г., сключен с ищеца. По него „Херцог“ЕООД изпълнило възложените му за
изготвяне проекти и ги е предало на ответника с приемо-предавателен протокол от
16.05.2021 г., който от своя страна ги е предложил за приемане на ищеца след посочената
дата, но управителя на ответното дружество заявил, че не желае да участва по тази програма
и въобще да инвестира средства в РБългария, като било отказано плащане по договора.
В допълнителната искова молба ищецът е оспорил твърденията на ответника за
2
изпълнение на договорните му задължения и е поддържал, че приложените документи към
отговора по исковата молба представлявали разпечатка на информацията за оперативната
програма, която е била и все още е публично достъпна. Оспорил е и твърдението, че между
страните са били провеждани срещи и е бил обсъждан представен от ответника проект.
След самостоятелна преценка на приобщените пред първоинстанционния съд
доказателства настоящият въззивен състав приема за установено следното от фактическа
страна:
Страните не са спорили по установените и от анализът на приобщените писмени
доказателства факти, че са били надлежно обвързани от договор, сключен на 16.02.2016 г.,
по който въззиваемото дружество, като възложител, а фондацията въззивник, като
изпълнител, са се споразумели по предмета на договора, посочен в чл.1, изразяващ в
предпроектно проучване и разработване на концепция във връзка с кандидатстване по
оперативна програма „Добри и безопасни условия на труд“; организиране и съдействие за
намиране на партньори по проекта; подготовка и изработване на проект, според
допустимите възможности за финансиране, след представяне на необходимата
документация, изискуема се от страна на възложителя и др.
Правата и задълженията на страните са били предмет на регламентация в чл.II - за
изпълнителя и в чл.III - за възложителя.
Страните не са уговорили конкретен срок за изпълнение, като са приели в чл.V, че
договорът влиза в сила от датата на получаване на 50% от сумата /договореното
възнаграждение/ по банкова сметка на изпълнителя, а се счита за приключен след изготвяне
на проекта и превеждане на вторите 50% по сметка на възложителя.
Уговорено е, че договорът може да бъде прекратен от всяка от страните с
едномесечно писмено предизвестие.
Възнаграждението е предмет на съглашение в чл. IV и е в размер на 50 000 евро или
левовата им равностойност по фиксинга на БНБ в деня на плащането, което да се плати по
конкретно посочена банкова сметка на изпълнителя, като 50 % от нея е била дължима в срок
от 5 работни дни от подписване на договора и 50% до 5 работни дни от изготвяне и
представяне на проекта.
Няма спор и се установява от приобщените по делото писмени доказателства, че на
02.02.2016 г. изпълнителят е издал фактура за 50 000 лв. спрямо възложителя, в която като
основание за плащане на сумата е посочен „договор за препроектно проучване“, а
посочената във фактурата сума е била платена от възложителя по сметка на изпълнителя на
07.03.2016 г.
На 20.02.2016 г. изпълнителят по обсъждания договор, но вече в качеството му на
възложител, сключил друг такъв с „Херцог“ЕООД, ЕИК ********* - последният, в
качеството на изпълнител, чийто предмет е определен като „изпълнителят да извърши от
името и за сметка на възложителя подробно посочени действия във връзка със сключен
договор от 16.02.2016 г. между Фондация „Европа“ и „АЕС България“ЕООД“, които
действия са идентични с тези, поети като задължение от страна на въззивникът по договора
от 16.02.2016 година.
Ответната страна е ангажирала като доказателства пред първоинстанционния
документи (л.20-л.64 от първоинстанционното дело), представляващи преписи на условията
за кандидатстване по програмата „Добри и безопасни условия на труд“, които са публично
достъпни.
Други доказателства страните се на ангажирали.
Гореустановените релевантни за предмета на настоящето производство факти
предпоставят следните правни изводи:
Анализът на клаузите на договора от 16.02.2016 г. и според настоящата инстанция
предпоставя извод, че същият по правната си природа е договор за изработка /Решение №
12/31.05.2013 г. по гр.д. № 239/2012 г. на ВКС, постановено по реда на чл.290 ГПК/, т.к. се
дължи престиране на трудова /интелектуална/ дейност, изразяваща се в обобщение в
изработването на план /концепция/ за кандидатстване по конкретна оперативна програма -
3
„Добри и безопасни условия на труд“ и респ. - за получаване финансиране по нея.
Въззивната инстанция изцяло споделя и се присъединява към даденото тълкуване от
първоинстанционния съд на отделните понятия, употребени в чл.I от договора при
конкретизиране на предмета му, поради което и за избягване на приповтарянето им
препраща към тази част от мотивите му по реда на чл.272 ГПК.
Доколкото страните не спорят и се установи, че са надлежно обвързани от валиден
договор за изработка, за да се приеме за основателен предявения иск по чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД
следва да се отговори на въпроса дали този договор е развален, в случая с достигане на
препис от исковата молба да ответника, предвид изявлението му в тази насока,
инкорпорирано в обстоятелствената й част.
Съдебната практика е единодушна в разбирането си, че договорът може да бъде
развален и с искова молба. В този случай правото на извънсъдебно едностранно разваляне
на договора се осъществява с изявлението за разваляне, формулирано в обстоятелствената й
част и петитума на исковата молба, с която се претендират последиците от развалянето.
За да настъпи ефекта на разваляне на договора в казуси като процесния, трябва да са
установени предпоставките по чл. 87 ЗЗД и то се реализира, ако длъжникът не изпълни в
хода на производството по делото до изтичането на обективно подходящ, предвид
конкретните обстоятелства, срок /Решение № 37/22.03.2011 г. по гр.д. № 920/2009 г., IV г.о.,
Решение № 178812.11.2010 г. по т.д. № 60/2010 г., Решение № 81/03.06.2015 г. по т.д. №
1591/2014 г., II т.о., Решение № 186/15.07.2014 г. по гр.д. № 6836/2013 г., III г.о и др./.
При установеното от фактическа страна следва да се приеме, че в случая
предпоставките по чл.87 ЗЗД са налице, доколкото въпреки твърденията на въззивника-
изпълнител по договора за изработка същият не е ангажирал каквито и да е доказателства да
е изпълнил частично или в цялост задълженията си по него, вкл. изобщо да е предприел
каквито и да е действия в тяхно изпълнение.
На оплакванията в обратна посока във въззивната жалба следва да се отговори, че
ангажираните от него като писмени доказателства представляват преписи от публично
достъпни документи, които не установяват осъществяването на конкретни действия по
изпълнение на задълженията му, в качеството на изпълнител, по процесния договор.
Изключение от тях прави единствено договора, сключен от въззивника с трета за спора
страна, но фактът на възникване и съществуване на такова договорно правоотношение не
удостоверява изпълнение на задълженията на изпълнителя по процесния договор така, както
са конкретизирани в чл.II от същия.
При изложеното въззивната инстанция приема, че в казуса се установиха безсъмнено
предпоставките за разваляне на процесния договор посредством едностранното изявление за
това от страна на възложителя – ищец, формулирано в исковата молба, при наличието на
хипотезата 87 ЗЗД - неизпълнение на задълженията от страна на Фондация „Европа“, в
качеството му на изпълнител на възложените му работи по договора за изработка от
16.02.2016 г., вкл. след поканата с връчването на исковата молба на 05.02.2021 г. до
приключване на устните състезания пред настоящата инстанция - т.е. за срок, по-дълъг от
две години, който следва да се счете за обективно подходящ, с оглед обстоятелствата по
делото.
С разваляне на договора за изработка поради неизпълнение на задължения на
изпълнителя-ответник е отпаднало основанието, на което последният е получил сумата 50
000 лв., поради което и получената от него сума се явява получена на отпаднало основание
и подлежи на връщане. Въззивникът-ответник и не поддържа, че посочената сума е
получена от него на друго основание.
Ето защо и се налага извод, че са налице предпоставките на чл. 55, ал. 1, пр.3 ЗЗД –
ищецът-въззиваем е установил плащане на уговореното възнаграждение по разваления
договор, а ответникът-въззивник не е доказал, че е налице основание да задържи получената
сума, тъй като не е изпълнил основните си задължения по договора, посочени по-горе.
Предвид изложените съображения и поради пълно съвпадение на правните изводи
крайния резултат от спора на двете съдебни инстанции, първоинстанционното решение
следва да се потвърди.
4
С оглед изхода на спора и поради обстоятелството, че въззиваемата страна не
претендира разноски за настоящата инстанция, такива не се присъждат.
Мотивиран от изложеното, Софийският апелативен съд, търговско отделение, пети
състав,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1048/19.09.2022 г., постановено по т.д. № 782/2021 г. по
описа на СГС, ТО.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба в едномесечен срок от
връчването му на страните при наличие на предпоставките по чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5