РЕШЕНИЕ
№
гр.Ловеч, 14.04.2021 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ЛОВЕЧ, касационен състав, в публично заседание на шести април през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАБРИЕЛА ХРИСТОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ЙОНИТА ЦАНКОВА
ДИМИТРИНА ПАВЛОВА
при секретаря ТАТЯНА ТОТЕВА и в присъствието на прокурора ГЕОРГИ
АРГИРОВ като разгледа докладваното от съдия ЦАНКОВА КАНД № 50 / 2021 год. и на основание данните по делото и закона, за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 63, ал. 1 от ЗАНН във връзка с гл. ХІІ от АПК.
С решение № 260099 от 08.12.2020 г., постановено по НАХД № 138/2020 г., Ловешкият районен съд, първи състав, е потвърдил Наказателно постановление № 11-1580 от 11.12.2019 г. на Началник отдел „Рибарство и контрол – Централен Дунав“ гр. Русе към Главна дирекция „Рибарство и контрол“ при Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури /ИАРА/, с което на К.Г.К., ЕГН: **********, с адрес: ***, е наложена глоба в размер на 1000 лв., на основание чл. 73, ал. 1 от ЗРА, за нарушение на чл. 39а, ал. 1 от ЗРА, като на основание чл. 90, ал. 1 от ЗРА са отнети в полза на държавата: мрежа с размери 50м. х 3м х 80 мм, мрежа с размери 50 м х 2м х 50 мм, лодка модел „Лисичанка“ зелена на цвят, 230 см, 2 бр. гребла, 4 бр. риби от вида „шаран“ с общо тегло 2 кг. и 29 бр. риби от вида „каракуда“ с общо тегло 14,500 кг.
Със същото решение е осъден К.Г.К., ЕГН: ********** да заплати на „Рибарство и контрол – Централен Дунав“ гр. Русе към Главна дирекция „Рибарство и контрол“ при Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури /ИАРА/ сумата от 80 лв. разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Недоволен от така постановеното решение е останал К.Г.К., ЕГН: **********, който чрез адв. С.Б. от ГАК, с адрес: ***, е подал касационна жалба с твърдения за нарушения на материалния закон. Касаторът сочи, че административното нарушение не е доказано, а също и непрецизност на правната квалификация. Касаторът сочи, че липсват доказателства за извършване на „някакво конкретно действие свързано с риболов“. В заключение се моли съда да отмени обжалваното решение на РС и вместо него да постанови друго решение по същество, с което да отмени оспореното НП.
В съдебно заседание касаторът се явява лично, като поддържа касационната жалба и твърди: „Бил съм в неподходящия момент на неподходящо място“.
Ответникът по касационната жалба – отдел „Рибарство и контрол – Централен Дунав“ гр. Русе към Главна дирекция „Рибарство и контрол“ при Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури /ИАРА/ - не се представлява и не ангажира становище по касационната жалба.
Представителят на прокуратурата дава заключение за неоснователност на касационната жалба, като сочи, че първоинстанционният съд е обсъдил всички събрани доказателства и правилно е достигнал до извод за съставомерност на административното нарушение, неговата правилна правна квалификация, а също и липсата на допуснати процесуални нарушения при издаването на АУАН и НП.
Касационният състав на съда като прецени събраните по делото доказателства и съобрази доводите на страните и наведените касационни основания, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок от надлежна страна, поради което е допустима и следва да бъде разгледана от касационната инстанция.
Жалбата е неоснователна.
С обжалваното решение Ловешкият районен съд е потвърдил Наказателно постановление № 11-1580 от 11.12.2019 г. на Началник отдел „Рибарство и контрол – Централен Дунав“ гр. Русе към Главна дирекция „Рибарство и контрол“ при Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури /ИАРА/, с което на К.Г.К., ЕГН: **********, с адрес: ***, е наложена глоба в размер на 1000 лв., на основание чл. 73, ал. 1 от ЗРА, за нарушение на чл. 39а, ал. 1 от ЗРА, като на основание чл. 90, ал. 1 от ЗРА са отнети в полза на държавата: мрежа с размери 50м. х 3м х 80 мм, мрежа с размери 50 м х 2м х 50 мм, лодка модел „Лисичанка“ зелена на цвят, 230 см, 2 бр. гребла, 4 бр. риби от вида „шаран“ с общо тегло 2 кг. и 29 бр. риби от вида „каракуда“ с общо тегло 14,500 кг.
Районният съд е изложил подробни мотиви за липса на процесуални нарушения при издаването на АУАН и НП, както и за съставомерност на административното нарушение.
С касационната жалба не се релевират конкретни оплаквания за незаконосъобразност на решението на РС, а единствено за незаконосъобразност на оспореното пред районния съд НП, като доводите на касатора за незаконосъобразност НП са били релевирани и пред РС, на които първоинстанционният съд е изложил подробни мотиви.
Касационната инстанция споделя мотивите на РС за законосъобразност на наказателното постановление, както поради липса на допуснати процесуални нарушения, така и поради съставомерност на административното нарушение, въз основа на събраните пред РС писмени и гласни доказателства, които противно на твърдението на касатора, са обсъдени в мотивите на решението на РС, като са изложени и мотиви защо РС кредитира свидетелските показания на С.Ш., А.А., П.П., Н.Н., Л.Т., П.П., както и проведените очни ставки, като отделно РС е изложил и мотиви, че част от свидетелите са и очевидци на административното нарушение.
В допълнение касационната инстанция следва да препрати към мотивите на районния съд съгласно чл. 221, ал. 2, изр. 2 от АПК.
Приетата от РС фактическа обстановка се подкрепя от всички събрани по делото писмени и гласни доказателства, като правилно РС е анализирал всички доказателства по делото поотделно и в съвкупност.
Районният съд е издирил служебно обективната истина, включително е провел разпит на множество свидетели, като е допуснал и очни ставки.
Правилно РС приема, че в „рамките на съдебното следствие са разпитани множество свидетели, част от които очевидци на извършване на нарушението, от показанията на които по категоричен начин се установява, че жалбоподателят е извършил нарушение по чл.39а, ал.1 от ЗРА. От показанията на св. П.П. и Н.Н. се установява как са наблюдавали водите на язовира и са възприели двама човека с лодка, като и двамата свидетели посочват, че единият от тях е жалбоподателят. Въпреки, че нарушението е извършено в тъмната част на денонощието съдът не поставя на съмнение показанията на свидетелите очевидци, тъй като същите заявяват, че са ползвали уред за нощно виждане и съвсем ясно са възприели лицата в язовира и тяхното поведение. Останалите свидетели – служители на ИАРА и РУ-Ловеч описват по непротиворечив начин повода за извършване на проверката, а именно подаден сигнал на тел.112, начина по който е извършена, присъствалите лица, присъствието на К. и Л. на мястото на нарушението, предприетите действия, откритите и иззети вещи, начина на изваждане на мрежите от водите на язовира, като техните показания напълно съответстват на описаната от наказващия орган фактическа обстановка. Съдът напълно дава вяра на показанията на всички разпитани свидетели, с изкл.на тези на св.Л., тъй като те са последователни, логични и безпротиворечиви. Не са налице данни, които да сочат тенденциозност при осъществяване на правомощията на контролните органи или заинтересованост от изхода на процеса. Относно показанията на св.Л., съдът намира, че не следва да се кредитират по следните съображения: близките отношения на този свидетел с жалбоподателя, факта, че при същата тази проверка по отношение на Л. е съставен АУАН и НП за нарушение по ЗРА /представени писмени доказателства/, както и това, че в с.з. свидетелят заявява, че преди да бъде разпитан по делото се е запознал с показанията на служителите на ИАРА. От друга страна показанията на св.Л. единствени подкрепят защитната теза на жалбоподателя, но противоречат на всички останали гласни доказателства, поради което са проведени очни ставки между него и останалите свидетели.
Поради изложеното съдът приема, че безспорно е установено, че жалбоподателят е извършил описаното в НП нарушение и неговите твърдения са само защитна теза, която не се подкрепя от събраните писмени и гласни доказателства“.
Касационната инстанция споделя и мотивите на РС за липса на допуснато нарушение при изписването на правната квалификация на административното нарушение на чл. 39а, ал. 1 от ЗРА, като следва да добави, че както в АУАН, така и в НП административното нарушение е описано достатъчно подробно и ясно.
Касационната инстанция споделя и мотивите на РС за липса на нарушение на принципа „ne bis in idem“ поради провеждане две санкционни процедури от два различни органа за едно и също деяние, тъй като от материалите към преписката е видно, че деянието предмет на административнонаказателното производство не е било обект на разследване, няма образувано досъдебно производство за престъпление от общ характер, а постановен отказ да се образува досъдебно производство с постановление от 30.10.2019 г. на прокурор при РП - Ловеч, поради което и не може да се говори за това, че по отношение на жалбоподателя/сега касатор са проведени две санкционни процедури.
Правилно РС е достигнал до извод за съставомерност на административното нарушение, както и за неговата правилна правна квалификация, поради което и в тази част касационната инстанция следва да препрати към мотивите на РС съгласно чл. 221, ал. 2, изр. 2 от АПК.
Допълнително касационната инстанция намира, че липсват предпоставките на чл. 28 от ЗАНН за маловажност на случая, предвид посоченото по-горе постановление от 30.10.2019 г. на прокурор при РП – Ловеч, с което е отказано образуването на досъдебно производство, като и в тази част споделя мотивите на РС, като следва да препрати към тях на основание чл. 221, ал. 2, изр. 2 от АПК.
Следва да се посочи, че касаторът не релевира конкретни нарушения на РС по смисъла на касационните основания на чл. 348 от НПК, към които препраща нормата на чл. 63 от ЗАНН, поради което и касационната инстанция не дължи по-подробни мотиви.
Съгласно чл. 218, ал. 1 от АПК касационната инстанция обсъжда само посочените в жалбата пороци на решението.
Поради това касационната жалба е неоснователна, а решението на РС законосъобразно.
От страна на ответника по касация не се претендират разноски за юрисконсултско възнаграждение, поради което съдът не следва да се произнася по въпроса за разноските.
С оглед правомощията на касационната инстанция по чл. 218, ал. 2 от АПК и за пълнота следва
да се отбележи, че решението на РС е
валидно, допустимо и съответстващо на материалния закон.
На основание гореизложеното и чл. 63, ал. 1 от ЗАНН и чл. 221 от АПК Ловешкият административен съд
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 260099 от 08.12.2020 г., постановено по НАХД № 138/2020 г. на Ловешкия районен съд, първи състав.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: