№ 8053
гр. София, 05.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 32 СЪСТАВ, в публично заседание на
втори декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ВЕСЕЛИНА ИВ. ДИМЧЕВА
при участието на секретаря МАРИЯ Й. ЯНАКИЕВА
като разгледа докладваното от ВЕСЕЛИНА ИВ. ДИМЧЕВА Гражданско дело
№ 20241110124966 по описа за 2024 година
Съдът за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 422 и сл. ГПК.
Образувано е по предявен от *** с ЕИК ***, установителен иск с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК, с който се иска установяване по отношение на
ищеца, че ответникът *** с ЕИК ***, дължи сумата от 6 000 лева,
представляваща главница за разходи за демонтаж на вещи съгласно Приемо-
предавателен протокол от 17.01.2024г. за предаване на владението от
ответника на ищеца върху собствения на ответника обект, а именно: магазин,
находящ се на площад ***, за която сума е издадена Фактура ***., ведно със
законна лихва за период, считано от 02.02.2024г. /датата на депозиране на
заявлението/ до окончателното изплащане на вземането.
В ИМ се твърди, че между страните по делото е сключен договор за наем
от 01.03.2007г., по силата на който ищецът, в качеството си на наемодател е
предоставил на ответника, в качеството му на наемател за временно и
възмездно ползване недвижим имот, представляващ магазин, находящ се на
площад ***. Впоследствие на 17.01.2024г. страните по делото подписват
приемо-предавателен протокол за предаване на владението от ответника на
ищеца върху собствения на ответника обект, по силата на който е уговорено,
че ищецът има право да наеме по свой избор фирма – изпълнител, която да
демонтира и премахне трайно прикрепени вещи на наемателя за сметка на
наемателя. Ответникът, от своя страна се задължава да заплати на ищеца
разходите за демонтажа в 3-дневен срок от предоставяне на фактура за
извършените работи Посочва се, че на 24.01.2024г. фирмата изпълнител *** е
издала към ищеца фактура с № *** г., а ищецът от своя страна е издал
Фактура ***. Ищецът посочва, че в законоустановения срок ответникът не е
заплатил процесното вземане, поради което намира предявения иск за
1
основателен и доказан.
В указания законоустановен едномесечен срок по реда на чл. 131 от ГПК
е постъпил отговор от ответната страна, с който ответникът оспорва
предявения иск като неоснователен като в тази връзка са релевирани следните
възражения: услугата, за която се претендира заплащане на процесното
вземане не е извършена за процесния обект; в процесната фактура не се
съдържа информация къде е извършена услугата, нито е предоставено друго
писмено доказателство, което да доказва, че услугата е извършена в процесния
обект; не е представен посочения в приемо-предавателния протокол опис на
вещи. В условията на евентуалност е оспорен размера на процесното вземане.
Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните, съгласно разпоредбите на
235 ГПК, установи от фактическа и правна страна следното:
Предявен е установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр.
чл. 79, ал. 1 ЗЗД, с който се иска установяване по отношение на ищеца, че
ответникът *** с ЕИК *** дължи сумата от 6 000 лева, представляваща
главница за разходи за демонтаж на вещи съгласно Приемо-предавателен
протокол от 17.01.2024г. за предаване на владението от ответника на ищеца
върху собствения на ответника обект, а именно: магазин, находящ се на
площад ***, за която сума е издадена Фактура ***., ведно със законна лихва за
период, считано от 02.02.2024г. /датата на депозиране на заявлението/ до
окончателното изплащане на вземането.
За основателността на предявения иск, в доказателствена тежест на
ищеца е да установи по делото при условията на пълно и главно доказване: 1/.
наличието на валидно облигационно правоотношение с ответника,
произтичащо от сключен между страните Приемо-предавателен протокол от
17.01.2024г. за предаване на владението от ответника на ищеца върху
собствения на ответника обект, а именно: магазин, находящ се на площад ***,
свързан със сключен между страните договор за наем от 01.03.2007г, по
силата на който протокол е уговорено, че ищецът има право да наеме по свой
избор фирма – изпълнител, която да демонтира и премахне трайно
прикрепени вещи на наемателя за сметка на ответника. 2/. обстоятелството, че
ищецът е изправна страна по сключения протокол и е изпълнил
произтичащите от протокола задължения; 3/. размер на вземането; 4/.
настъпила изискуемост на вземането.
С изготвения проект на доклад по делото, съдът е отделил като
безспорни и ненуждаещи се от доказване в отношенията между страните
следните обстоятелства: 1. страните по делото са сключили договор за наем от
01.03.2007г., по силата на който ищецът, в качеството си на наемодател е
предоставил на ответника, в качеството му на наемател за временно и
възмездно ползване недвижим имот, представляващ магазин, находящ се на
площад *** и 2. страните по делото са подписали Приемо-предавателен
протокол от 17.01.2024г. за предаване на владението от ответника на ищеца
върху собствения на ответника обект, а именно: магазин, находящ се на
площад ***, свързан със сключен между страните договор за наем от
2
01.03.2007г, по силата на който протокол е уговорено, че ищецът има право да
наеме по свой избор фирма – изпълнител, която да демонтира и премахне
трайно прикрепени вещи на наемателя за сметка на ответника.
Между страните по делото е съществувало наемно правоотношение,
което въз онова на споразумение от 31.10.2022 г. е прекратено, считано от
30.06.2023 г. Владението на наетата вещ е предадено на ищеца по делото, но
със съставения между страните приемо-предавателен протокол 17.01.2024 г., е
констатирано, че помещенията на магазина се предават от Наемателя и се
приемат от Наемодателя, ведно с трайно прикрепени вещи на Наемателя,
включени в „Справка за сметка: 206 Стопански инвентар *** на ***".
Именно в тази връзка е постигнатата между страните уговорка по т. 4 от
приемо-предавателния протокол от 17.01.2024 г., съобразно която страните
изрично са уговорили помежду си, че наемодателят – ищец в настоящото
производство, има право да наеме по свой избор фирма – изпълнител, която да
демонтира и премахне посочените в опис – приложение № 1, трайно
прикрепени вещи на наемателя – ответник по делото, за негова сметка.
Наемателя се е задължил да заплати на наемодателя разходите по демонтажа, в
тридневен срок от представянето на фактура за извършените от фирмата
изпълнител дейности по разглобяване, изнасяне и транспорт, но не повече от
5000 лв., без ДДС за всички дейности.
По делото в представена фактура № *** от 24.01.2024 г., с доставчик ***
и получател ищеца по делото ***, с цена за извършена услуга на стойност
5 000 лв. без ДДС и посочено основание „Разглобяване, изнасяне и транспорт
на мебели“.
Видно от представено извлечение от разплащателна сметка с титуляр
*** за периода от 23.01.2024г. до 29.01.2024 г. на 25.01.2024 г. е извършено
плащане, като е наредена сумата от 6 000 лв. към посочената във фактурата
банкова сметка на „Ади Дизайн” ЕООД, поради което се установява плащане
на цената за договорената услуга.
Към исковата молба е приложена Фактура № *** от 24.01.2024 г. с
доставчик *** и получател ***, с основание: „Разглобяване, изнасяне и
транспорт на мебели" и стойност – сумата в размер на 5000 без ДДС,
съответно върху данъчната основа е начислен 20% ДДС - 1000 лв., като
цитираната фактура е на обща стойност в размер на 6 000 лв.
В хода на съдебното следствие, по делото е прието без възражения от
страните заключение на ССчЕ. При извършения преглед на дневник покупки
на ответното дружество *** за м.януари 2024г., вещото лице е установило, че
издадената от ищеца Фактура № *** от 24.01.2024г., е отразена на ред 41 в
дневника, с данъчна основа 5000 лв. и ДДС с право на пълен данъчен кредит -
1 000 лв. Експертът е констатирал, че по процесната фактура, ответникът *** е
ползвал данъчен кредит в размер на сумата от 1 000 лв.
Съдебната практика еднопосочно и без противоречия възприема
становището, че само по себе си, отразяването на фактурата в счетоводството
на ответното дружество, включването й в дневника за покупко-продажбите по
ДДС и ползването на данъчен кредит по същата - представляват
3
недвусмислено признание на задължението и доказват неговото съществуване
(така Решение № 42 от 19.04.2010 г. на ВКС по т. д. № 593/2009 г., II т. о., ТК;
Решение № 45 от 10.02.2025 г. на ВКС по к. т. д. № 1764/2023 г.; Решение №
212 от 7.01.2013 г. на ВКС по т. д. № 696/2012 г., I т. о., ТК; Решение № 46 от
6.04.2017 г. на ВКС по гр. д. № 60140/2016 г., I г. о., ГК и мн.др.).
В случая, видно от заключението на неоспорената по делото ССчЕ,
ответникът е осчетоводил процесната фактура и е ползвал данъчен кредит по
нея, но не е представил доказателства за заплащане на задължението си по
нея.
С оглед, горното, съдът намира, че предявеният иск е основателен и
следва да бъде уважен.
По разноските.
При този изход на спора, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК, право на разноски
възниква единствено за ищеца. В настоящото исково производство, ищецът
претендира разноски, съобразно представен списък по чл. 80 ГПК, в общ
размер на сумата от 1 420 лв., от която 120 лв. – държавна такса, 400 лв. –
депозит за вещо лице и 900 лв. – адв. възнаграждение, изплатено изцяло, по
банков път, съобразно представено извлечение от банкова сметка. За
производството по ч.гр.д. № 6581/2024 г. по описа на СРС, 32 състав, ищецът
претендира разноски в размер на сумата от 620 лв., от която 120 лв. - държавна
такса и 500 лв. – адв. възнаграждение, изплатено изцяло, по банков път,
съобразно представено платежно нареждане. Ответникът е направил
възражение за прекомерност на адв. хонорар заплатен от срещната страна,
което съдът като съобрази цената на иска, както и правната и фактическа
сложност на делото, намира за основателно. Адвокатското възнаграждение по
исковото производство следва да бъде редуцирано на осн. чл. 78, ал. 5 ГПК и
съответно възложено в тежест на ответника, в размер на сумата от 500 лв., а за
заповедното производство – сумата от 250 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл. 422 ГПК и на осн. чл.
79, ал. 1 ЗЗД, че „Е ЕНД ЕМ УОТЧИС ЕНД ДЖУЪЛРИ“ ЕООД, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление: гр. ***, дължи на „***“, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление: гр. ***, сумата от 6000 лв. (шест хиляди
лева) – главница по приемо-предавателен протокол от 17.01.2024 г., за
предаване на владението от ответника на ищеца, върху собствения на ищеца
обект, а именно: магазин, находящ се на площад ***, представляваща разходи
за демонтаж на вещи, за която сума е издадена Фактура ***., ведно със
законна лихва за период, считано от 02.02.2024 г. до окончателното изплащане
на вземането, за която сума е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължени по чл. 410 ГПК от 09.02.2024 г. по ч.гр.д. № 6581/2024 г. по описа
на СРС, 32 състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ***, ЕИК *** да заплати на
4
„***“, ЕИК ***, сумата от 1 020 лв. – разноски за настоящото исково
производство и сумата от 370 лв. – разноски за производството по ч.гр.д. №
6581/2024 г. по описа на СРС, 32 състав.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд, в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5