Р Е Ш Е Н И Е
гр. Свиленград, 18.09.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РС
Свиленград, III
граждански състав,
в публично заседание на пети септември две хиляди и осемнадесета година, в
състав:
СЪДИЯ: РАДИНА ХАДЖИКИРЕВА
при
участието на секретаря Цвета Данаилова, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 63 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявени са
установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК,
вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 92, ал.
1 ЗЗД от „А1 България” ЕАД (с предишно наименование „М.” ЕАД) срещу П.Ж. П.за
признаване за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца сумата от
429,62 лв., представляваща незаплатена цена на ползвани далекосъобщителни
услуга по договори № М4200033/19.08.2014 г., № М4200034/19.08.2014 г. и №
М4205204/25.08.2014 г. и сумата от 1379,75 лв., представляваща сбор от
неустойки за предсрочно прекратяване на договори за далекосъобщителни услуги № М4200033/19.08.2014
г., № М4200034/19.08.2014 г. и № М4205204/25.08.2014 г., за които суми е
издадена Заповед № 375/13.10.2017 г. за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК по ч. гр. д. № 704/2017 г. по описа на РС Свиленград.
Ищецът
твърди, че с ответника П.Ж. П.сключил договори № М4200033/19.08.2014 г., №
М4200034/19.08.2014 г. и № М4205204/25.08.2014 г., по силата на които се
задължил да предоставя на ответника далекосъобщителни услуги срещу заплащането
на уговорена цена. Посочено е, че въз основа на договор за предоставяне на
далекосъобщителни услуги № М4200033/19.08.2014 г. за отчетния период 16.03.2015
г. – 15.07.2015 г. ищецът издал четири фактури на обща стойност 188,88 лв.,
като ответникът не заплатил тази сума. Твърди се, че по договор за предоставяне
на далекосъобщителни услуги № М4200034/19.08.2014 г. за периода 16.09.2014 г. –
15.03.2015 г. ответникът не заплатил задълженията си на обща стойност 190,65
лв. Също така поддържа, че ответникът не погасил и задълженията си по договор №
М4205204/25.08.2014 г. на стойност 50,09 лв. за отчетен период 23.09.2014 г. –
22.11.2014 г. Тъй като ответникът не изпълнил посочените задължения, ищецът
прекратил договорите за мобилни услуги и му начислил неустойки за предсрочно
прекратяване на всеки договор, както следва: по договор № М4200033/19.08.2014
г. в размер на 915,75 лв., по договор № М4200034/19.08.2014 г. в размер на 132
лв. и по договор № М4205204 в размер на 332 лв. Твърди, че в сключените
договори за мобилни услуги и в Общите условия, които представлявали неразделна
част от тях, се съдържала клауза, съгласно която в случай на прекратяване на
договора по вина на абоната, операторът имал право да получи неустойка в размер
на всички стандартни месечни абонаментни такси, дължими от датата на
прекратяване до изтичане на определения срок на ползване. Посочено е, че въз
основа на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК било
образувано ч. гр. д. № 704/2017 г. по описа на РС Свиленград, по което била
издадена заповед за изпълнение срещу ответника за претендираните суми и
сторените в заповедното производство разноски. Тъй като заповедта не била
влязла в сила, за ищеца бил налице правен интерес да предяви установителни
искове за съществуването на вземанията си по издадената заповед за изпълнение.
По изложените съображения моли да бъдат уважени предявените искове.
В срока по
чл. 131 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба от ответника П.Ж. П..
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното
от фактическа страна:
От
приложеното ч. гр. д. № 704/2017 г. по описа на РС Свиленград се установява, че
в полза на ищеца е издадена Заповед № 375/13.10.2017 г. за изпълнение на
парично вземане по чл. 410 ГПК против ответника за следните суми: 429,62 лв. –
дължима цена за ползвани далекосъобщителни услуги, предоставени по Договори №
М4200033/19.08.2014 г., № М4200034/19.08.2018 г. и № М4205204/25.08.2014 г., 1379,75
лв. – неустойка за предсрочно прекратяване на посочените договори, 103,24 лв. –
сбор от начислените мораторни лихви за забава за периода 13.12.2014 г. –
25.09.2017 г., както и 256,58 лв. – разноски по делото за държавна такса и адвокатско
възнаграждение. Заповедта е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което на основание чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК ищецът е предявил иск
по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК за установяване на вземането си в срока по чл.
415, ал. 4 ГПК. С Определение № 54/12.02.2018 г., влязло в сила на 26.02.2018
г., е прекратено производството по делото поради отказ от иска в частта, в
която са предявени искове с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване дължимостта на сумата от 103,24 лв.,
представляваща сбор от мораторните лихви за периода 13.12.2014 г. – 25.09.2017
г.
От
събраните писмени доказателства се изяснява, че между ищеца „А1 България” ЕАД
(с предишно наименование „М.” ЕАД) и ответника П.Ж. П.(с предишна фамилия С.) е
сключен Договор № *********/19.08.2014 г., по силата на който ищецът се е задължил да
предоставя на ответника мобилни услуги. Съгласно Приложение № 1 към Договор №
*********/19.08.2014 г. относно условията за ползване на тарифни планове Мтел
трансфер страните са уговорили ищецът да предоставя на ответника
далекосъобщителни услуги за SIM карта № 8935901187082786272 и телефонен номер
********** по тарифен план Мтел Трансфер M Summer 2014 за срок от 2 г. срещу
заплащане на месечна такса в размер на 24,90 лв. На 03.09.2014 г. страните са
предоговорили условията по посоченото приложение, като са променили тарифния
план за горепосочения телефонен номер на Мтел Трансфер XL с месечна такса в
размер на 99,90 лв. Освен мобилни услуги за този телефонен номер и SIM карта от
представените по делото Приложение № 1 към Договор № *********/19.08.2014 г. и
Приложение № 1 към Договор № *********/25.08.2014 г. се изяснява, че страните
са постигнали съгласие ответникът да ползва още следните тарифни планове:
-
Мтел Трансфер XS за срок от 2 г. срещу заплащане на месечна такса в размер на
9,90 лв. за SIM карта № 8935901187063710762 и телефонен номер **********;
-
Мтел Трансфер М ТВ Summer 2014 за срок от 2 г. срещу заплащане на месечна такса
в размер на 24,90 лв. за SIM карта № 8935901187063519007 и телефонен номер
**********.
Съгласно
посочените по-горе Приложения № 1 към Договор № ********* относно условията за
ползване на тарифни планове Мтел трансфер, които са идентични по съдържание,
страните са се договорили договорът да влезе в сила незабавно от датата на
подписване, както следва: на 19.08.2014 г. по тарифен план Мтел Трансфер XS, на
25.08.2014 г. по тарифен план Мтел Трансфер М ТВ Summer 2014 и на 03.09.2014 г.
по тарифен план Мтел Трансфер XL. В чл. 6.3.1. от Приложение № 1 е предвидено,
че в случай, че абонатът наруши задълженията си, произтичащи от това
приложение, договора или Общите условия, в това число, ако по негово искане или
вина договорът по отношение на услугите в това приложение бъде прекратен в рамките
на определения срок за ползване, операторът има право да прекрати договора по
отношение на тези или всички услуги и/или да получи неустойка в размер на
всички стандартни месечни абонаментни такси (без отстъпки), дължими от датата
на прекратяване до изтичане на определения срок за ползване. Според чл. 4.9.
страните са постигнали съгласие за услугите по посоченото приложение да се
прилагат съответно Общите условия за взаимоотношенията между „М.” ЕАД и
абонатите и потребителите на обществените мобилни наземни мрежи на „М.” ЕАД по
стандарти GSM, UMTS и LTE. Видно от Допълненията към Приложение № 1 ответникът П.Ж.
П.е декларирала, че са ѝ предоставени Общите условия. Съгласно чл. 26.4.
и чл. 26.5. от последните заплащането на услугите се извършва въз основа на
месечна фактура в петнадесетдневен срок от издаването ѝ.
От
съвкупната преценка на съдържащите се в кориците на делото доказателства се
изяснява, че за ползваните услуги от телефонен номер ********** ответникът П.Ж.
П.е била въведена в системата на мобилния оператор с потребителски номер №
М4200033. По отношение на този потребителски номер ищецът е издал четири броя
фактури за ползвани мобилни услуги от горепосочения телефонен номер на абоната П.Ж.
П.на обща стойност 188,88 лв., както следва:
-
фактура № **********/21.04.2015 г., с падеж на плащане 06.05.2015 г., за
отчетен период от 16.03.2015 г. до 15.04.2015 г., за сумата от 143,24 лв.,
ведно с описание на вида на ползваните далекосъобщителни услуги и тяхната цена;
-
фактура № **********/20.05.2015 г., с падеж на плащане 04.06.2015 г., за
отчетен период от 16.04.2015 г. до 15.05.2015 г., за сумата от 44,56 лв., ведно
с описание на вида на ползваните далекосъобщителни услуги и тяхната цена;
-
фактура № **********/22.06.2015 г., с падеж на плащане 07.07.2015 г., за
отчетен период от 16.05.2015 г. до 15.06.2015 г., за сумата от 0,96 лв., ведно
с описание на вида на ползваните далекосъобщителни услуги и тяхната цена;
-
фактура № **********/20.07.2015 г., с падеж на плащане 04.08.2015 г., за
отчетен период от 16.06.2015 г. до 15.07.2015 г., за сумата от 0,12 лв., ведно
с описание на вида на ползваните далекосъобщителни услуги и тяхната цена.
За
ползваните от телефонен номер ********** услуги абонатът П.Ж. П.е регистрирана
в системата на мобилния оператор с потребителски № М4200034, като за исковия
период ищецът е издал шест броя фактури на обща стойност 190,65 лв., както
следва:
-
фактура № **********/20.10.2014 г., с падеж на плащане 04.11.2014 г., за
отчетен период от 16.09.2014 г. до 15.10.2014 г., за сумата от 108,38 лв.,
ведно с описание на вида на ползваните далекосъобщителни услуги и тяхната цена;
-
фактура № **********/20.11.2014 г., с падеж на плащане 05.12.2014 г., за
отчетен период от 16.10.2014 г. до 15.11.2014 г., за сумата от 74,65 лв., ведно
с описание на вида на ползваните далекосъобщителни услуги и тяхната цена;
-
фактура № **********/19.12.2014 г., с падеж на плащане 03.01.2015 г., за
отчетен период от 16.11.2014 г. до 15.12.2014 г., за сумата от 7,02 лв., ведно
с описание на вида на ползваните далекосъобщителни услуги и тяхната цена;
-
фактура № **********/19.01.2015 г., с падеж на плащане 03.02.2015 г., за
отчетен период от 16.12.2014 г. до 15.01.2015 г., за сумата от 0,42 лв., ведно
с описание на вида на ползваните далекосъобщителни услуги и тяхната цена;
-
фактура № **********/19.02.2015 г., с падеж на плащане 06.03.2015 г., за
отчетен период от 16.01.2015 г. до 15.02.2015 г., за сумата от 0,12 лв., ведно
с описание на вида на ползваните далекосъобщителни услуги и тяхната цена;
-
фактура № **********/19.03.2015 г., с падеж на плащане 03.04.2015 г., за
отчетен период от 16.02.2015 г. до 15.03.2015 г., за сумата от 0,06 лв., ведно
с описание на вида на ползваните далекосъобщителни услуги и тяхната цена.
Също
така от събраните по делото доказателства става ясно, че по отношение
предоставяните за телефонен номер ********** услуги ответникът П.Ж. П.е била
въведена в системата на мобилния оператор с потребителски номер № М4205204. В
тази връзка ищецът е издал две фактури на обща стойност 50,09 лв., както
следва:
-
фактура № **********/27.10.2014 г., с падеж на плащане 11.11.2014 г., за
отчетен период от 23.09.2014 г. до 22.10.2014 г., за сумата от 25,19 лв., ведно
с описание на вида на ползваните далекосъобщителни услуги и тяхната цена;
-
фактура № **********/27.11.2014 г., с падеж на плащане 12.12.2014 г., за
отчетен период от 23.10.2014 г. до 22.11.2014 г., за сумата от 24,90 лв., ведно
с описание на вида на ползваните далекосъобщителни услуги и тяхната цена.
Сборът
от сумите по издадените фактури възлиза на 429,62 лв. Приложени са и сметки №
**********/25.03.2015 г., № **********/01.04.2015 г. и № **********/17.09.2015
г. за начислени от ищцовото дружество по отношение на ответника П.Ж. П.неустойки
в размер на 1379,75 лв.
При
така установената по делото фактическа обстановка съдът намира от правна страна
следното:
В
разглеждания случай между страните са съществували облигационни правоотношения,
по силата на които ищецът се е задължил да предоставя на ответника мобилни
услуги срещу заплащането на уговорената цена съобразно тарифния план. С оглед
естеството на договора и тъй като страните са уговорили, че последният има
незабавно действие от датата на сключването му за всеки един от тарифните
планове, съдът приема, че ищцовото дружество е изпълнило задължението си да
предостави мобилни услуги на ответника съгласно тарифния план. Поради това и
като съобрази, че към изброените по-горе фактури, неоспорени от ответната
страна, са приложени детайлни справки за потреблението от ползваните от
ответника телефонни номера, съдът приема, че искът за признаване за установено
дължимостта на сумата от 429,62 лв., представляваща цената на ползваните
далекосъобщителни услуги, е доказан по основание и размер. По тези съображения
следва да бъде уважен.
Същевременно
съдът намира за неоснователна претенцията на ищеца за ангажиране отговорността
на ответника за заплащане на предвидената в чл. 6.3.1. от Приложение № 1 неустойка,
формираща се от сбора на стандартните месечни абонаменти, дължими до края на
срока на действие на договора, по следните съображения: Тъй като съдът следи
служебно за нищожност на договора поради наличието на неравноправни клаузи,
намира, че процесната уговорка за заплащане на неустойка следва да бъде
квалифицирана именно като такава на основание чл. 143, т. 5 ЗЗП. В случая
абонатът безспорно притежава качеството на потребител по смисъла на § 13, т. 1
от ДР на ЗЗП. Разпоредбата чл. 143 ЗЗП дава легално определение на понятието
„неравноправна клауза” в договор, сключен с потребител, като това е всяка
уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и
води до значително неравноправие между правата и задълженията на търговеца или
доставчика и потребителя. Предпоставките за определяне на една клауза като
неравноправна са следните: клаузата да не е индивидуално определена, а да е
предварително изготвена от търговеца, като потребителят няма възможност да
влияе върху съдържанието ѝ; същата да не отговаря на изискванията за
добросъвестност – честно, почтено поведение на всеки участник в гражданския
оборот при сключване и изпълнение на сделки за потребление; уговорката да води
до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или
доставчика и потребителя – съществено несъответствие в насрещните престации на
страните по договора, водеща до тяхната нееквивалентност. В случая процесният
договор е сключен при предварително определени условия от едната страна по
правоотношението – доставчикът на мобилни услуги. Видно е, че представените
приложения към договора за далекосъобщителни услуги са бланкови, поради което
не са били предмет на предварително договаряне между страните, респ. ответникът
не е имал възможност да влияе върху съдържанието им, като не се установява
клаузата за неустойка да е била индивидуално договорена, а и липсват такива
твърдения и ангажирани доказателства от ищцовата страна. Според чл. 146, ал. 1
ЗЗП неравноправните клаузи в договорите са нищожни, освен ако не са уговорени
индивидуално, като в ал. 2 от същата разпоредба е посочено, че не са
индивидуално уговорени клаузите, които са били изготвени предварително и поради
това потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието им, особено
в случаите на договор при общи условия. В случая с оглед начина на попълване на
договора и обстоятелството, че полетата се попълват от представител на мобилния
оператор, се налага изводът, че ответникът не е имал възможност да изрази воля
и съгласие по отношение на клаузата за неустойка. Поради това съдът намира, че
уговорката за дължимост на всички месечни абонаментни такси до крайния срок на
договора при прекратяването му по вина на потребителя обуславя необосновано
висока неустойка, тъй като предварително дава възможност на ищеца да получи
насрещната престация по договора. Тя излиза извън допустимите законови рамки,
защото кредиторът получава имуществена облага от насрещната страна в определен
размер, какъвто би получил, ако договорът не беше развален, без обаче да се
престира от негова страна, респективно да е извършил допълнителни разходи по
договора, което води до неоснователно обогатяване и нарушава принципа на
справедливост.
Предвид
нищожността на посочената клауза, то в конкретния случай не е налице валидно
неустоечно съглашение и съобразно разпоредбите на чл. 146, ал. 1, вр. ал. 5 ЗЗП
в тази си част договорът изобщо не е породил правно действие, а нищожността на
тази клауза е пречка за възникване на задължение за неустойка в какъвто и да
било размер. Ето защо, съдът намира, че исковете за установяване дължимостта на
претендираните неустойки в общ размер на 1379,75 лв. следва да бъдат отхвърлени.
Само
за пълнота на изложението следва да се отбележи, че ищецът не установи кога са
били прекратени договорните правоотношения с ответника и по какъв начин
страната, която е упражнила правото си да прекрати договора, е уведомила
другата страна. Тук следва да се отбележи, че надлежното упражняване на
потестативното право на разваляне е елемент от правопораждащия фактически
състав на вземането за неустойка, тъй като същата е уговорена именно за този
етап от развитието на облигационното правоотношение. В тази връзка не може да
бъде споделено становището на ищеца, че за прекратяването на договора законът
не изисква форма за валидност и такава за доказване. Напротив, доколкото не е
уговорено друго, следва да се приеме, че надлежното упражняване на правото на
разваляне се подчинява на общите правила на чл. 87, ал. 1 ЗЗД и писмените
договори подлежат на прекратяване с изявление в същата форма. С оглед
уговорения начин на изчисляване на неустойката – оставащите до края на договора
абонаментни такси, установяването на факта на получаване на писмено
предизвестие от абоната е от значение не само за доказване на основанието, но и
за размера на иска. В случая по делото не се твърди, а и не се доказва
операторът да е отправял до абоната писмено предизвестие, с което да му
предостави подходящ срок за изпълнение, а дори и да се приеме, че исковата
молба служи като изявление за разваляне на договора, то това разваляне е
станало едва с получаване на препис от същата от ответника и далеч след
съставянето на процесните сметки, с която е начислена неустойката. От това
следва, че към момента на съставяне на сметки № **********/25.03.2015 г., №
**********/01.04.2015 г. и № **********/17.09.2015 г. не са били налице предпоставките
за дължимост на вземанията. По изложените съображения съдът намира, че ищецът
не е установил, че е уведомил ответника за прекратяването на договорните
правоотношения преди датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК, поради
което дори извън мотивите, изложени по-горе, липсва изискуемост на неустоечното
вземане.
Предвид
всичко изложено, следва да бъде постановено решение, с което да бъде признато
за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца сумата от сумата от
429,62 лв., представляваща сбор от незаплатени далекосъобщителни услуга за
периодите 16.03.2015 г. – 15.07.2015 г., 16.09.2014 г. – 15.03.2015 г. и
23.09.2014 г. – 22.11.2014 г., като исковете следва да се отхвърлят за сумата
от 1379,75 лв.,
представляваща сбор от неустойки за предсрочно прекратяване на договорите за
мобилни услуги.
Съгласно
т. 12 от ТР № 4/18.06.2014 г. на ВКС, ОСГТК, съдът, който разглежда иска,
предявен по реда на чл. 422, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, следва да се произнесе за
дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като
съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в
исковото, така и в заповедното производство. В мотивната част на тълкувателното
решение е указано, че съдът по установителния иск следва да се произнесе с
осъдителен диспозитив и за разноските, сторени в заповедното производство.
В
заповедното производство ищецът е претендирал разноски за платена ДТ в размер
на 38,25 лв. и адвокатско възнаграждение в размер на 218,33 лв. В исковото
производство е направил разноски в общ размер на 441,75 лв., от които 261,75
лв. – държавна такса, и 180 лв. – за адвокатско възнаграждение. Предвид изхода
на спора съдът намира, че ответникът следва бъде осъден да заплати на ищеца
разноски в заповедното производство в размер на 57,63 лв. и разноски в исковото
производство на стойност 102,58 лв. В този случай следва да се съобрази, че
разноските в заповедното производство и заплатеното адвокатско възнаграждение в
исковото производство са сторени за първоначалната претенция в размер 1921,61
лв., включваща главници, неустойки и мораторни лихви (преди отказа от иска за мораторната
лихва в размер на 103,24 лв.), поради което ответникът ще следва да заплати тези
разноски съобразно уважената част от иска преди извършения отказ – арг. чл. 78,
ал. 4, вр. ал. 1 ГПК.
Така
мотивиран, РС Свиленград
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО по
исковете с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79,
ал. 1 ЗЗД по отношение на П.Ж. П., ЕГН: **********, постоянен адрес: ***, че
дължи на „А1 България” ЕАД (с предишно наименование „М.” ЕАД), ЕИК: *********,
със седалище и адрес на управление:***, сумата от 429,62 лв., представляваща
незаплатени далекосъобщителни услуги за потребителски № М4200033 за периода
16.03.2015 г. – 15.07.2015 г., за потребителски № М4200034 за периода
16.09.2014 г. – 15.03.2015 г. и за потребителски № М4205204 за периода
23.09.2014 г. – 22.11.2014 г., като ОТХВЪРЛЯ
предявените искове с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК,
вр. чл. 92, ал. 1 ЗЗД от „А1 България” ЕАД (с предишно наименование „М.” ЕАД),
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:***, срещу П.Ж. П., ЕГН: **********,
постоянен адрес: ***, за признаване за установено по отношение на П.Ж. П., че
дължи на „А1 България” ЕАД (с предишно наименование „М.” ЕАД) сумата от 1379,75
лв., представляваща сбор от неустойки за предсрочно прекратяване на договори за
далекосъобщителни услуги за потребителски № М4200033, № М4200034 и № М4205204,
за които суми е издадена Заповед № 375/13.10.2017 г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 704/2017 г. по описа на РС Свиленград.
ОСЪЖДА П.Ж. П., ЕГН: **********,
постоянен адрес: ***, да заплати на „А1 България” ЕАД (с предишно наименование
„М.” ЕАД), ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:***, сумата от
57,63 лв. – разноски в заповедното производство, и сумата от 102,58 лв. –
разноски в исковото производство.
Решението
подлежи на обжалване с въззивна жалба пред ОС Хасково в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
СЪДИЯ: