Р Е Ш Е Н И
Е
Номер 1819 07.11.2017 г. град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Бургас, втори
състав, на десети октомври две хиляди и седемнадесета година в публично
заседание в следния състав:
Председател: Станимир Христов
при
секретаря Биляна Чакърова като
разгледа докладваното от съдия Христов
административно дело номер 1792 по
описа за 2017 година и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК във връзка с чл. 172, ал. 5 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП).
Образувано е по жалба на С.Д.Н. ЕГН ********** с постоянен адрес *** и съдебен адрес *** – партер, офис 2, чрез адвокат С.К. против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) № 15-0769-000460/21.04.2015 год., издадена от Началник група към ОД МВР Бургас, сектор „Пътна полиция“, с която на основание чл. 171, т. 1, б. „д” от ЗДвП е наложена принудителна административна мярка временно отнемане на свидетелството за управление на МПС (СУМПС) до заплащане на дължимата глоба. Иска се от съда да отмени оспорената заповед като неправилна и незаконосъобразна. В съдебно заседание жалбоподателят не се явява и не се представлява. Депозирана е молба от адв. С.К. ***, в качеството му на процесуален представител на жалбоподателката, в която молба поддържа заявените в жалбата доводи и аргументи и формулира искане за отмяна на оспорената заповед и присъждане направените по делото разноски.
Ответната страна – Началник група към ОД МВР Бургас, сектор „Пътна полиция“, не се явява и не се представлява. В писмо изх. № 769000-10297/19.06.2017 год. на ВПД Началник Сектор „ПП“ при ОДМВР Бургас, с което е изпратена жалбата, ведно с оспорения административен акт и преписката по постановяването му е изразено становище за неоснователност на жалбата, като е формулирано и искане за отхвърлянето й.
След като прецени твърденията на
страните и събрания по делото доказателствен материал, Бургаският административен съд намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 2 от АПК от надлежна страна, в
съответствие с изискванията за форма и реквизити поради което е явява процесуално допустима.
Разгледана по същество е основателна.
От фактическа страна по делото е установено, че срещу жалбоподателката С.Д.Н. има издадено Наказателно постановление № 14-0769-000638/ 04.03.2014 год., постановено от Началник група към ОДМВР Бургас, Сектор „Пътна полиция“, с което за нарушение на чл. 150 от ЗДвП и на основание чл. 177, ал. 1, т. 2, предл. 2 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 300 лева. От разписката, съставляваща неразделна част от наказателното постановление се установява, че същото е редовно връчено на 05.06.2014 год. По административната преписка липсват данни така постановеното и връчено наказателно постановление да е било оспорено, поради което, съда приема, че Наказателно постановление № 14-0769-000638/04.03.2014 год. е влязло в сила на 19.06.2014 год.
По делото е приложено и Наказателно постановление № 14-0304-000272/19.03.2014 год., издадено от Началник РУП към ОДМВР Бургас, РУ Несебър, с което на С.Д.Н. за нарушение на чл. 171, т. 4 от ЗДвП и на основание чл. 177, ал. 1, т. 2, предл. 2 от ЗДвП е наложена глоба от 200 лева и за нарушение на чл. 139, ал. 5 от ЗДвП и на основание чл. 179, ал. 3, т. 4 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 300 лева. От разписката в цитираното наказателно постановление се установява, че същото е връчено на 14.04.2014 год. По преписката е приложено и Решение № 162/09.06.2014 год., постановено по НАХД № 286/2014 год. по описа на Районен съд Несебър, с което е потвърдено Наказателно постановление № 14-0304-000272/19.03.2014 год., издадено от Началник РУП към ОДМВР Бургас, РУ Несебър. Видно от съдебното решение, същото е влязло в сила на 02.07.2014 год. Посочената дата – 02.07.2014 год. е вписана и като дата на влизане в сила на наказателното постановление.
На 21.04.2015 год. административния орган – Началник група към ОДМВР Бургас, Сектор „Пътна полиция“ е постановил оспорената в настоящото производство ЗППАМ № 15-0769-000460, с която на основание чл. 22 от ЗАНН и чл. 171, т. 1, б. „д“ от ЗДвП, против С.Н. е постановено временно отнемане на свидетелството за правоуправление на моторно превозно средство на водач, до заплащане на дължимата глоба. В мотивите на заповедта е посочено, че водача е с връчени, влезли в сила и непланети НП № 14-0769-000638/04.03.2014 год. на ПП Бургас и НП № 14-0304-000272/19.03.2014 год. на РУ Несебър, влязло в сила на 02.07.2014 год. Видно от разписката, съставляваща неразделна част от оспорената ЗППАМ, същата е връчена на 07.06.2017 год.
В сезиращата съда жалба, а и в молбата с изразено становище по същество, единствения довод за незаконосъобразност на оспорената заповед се твърди обстоятелството, че към момента на връчване на оспорената заповед, двугодишния срок по чл. 82, ал. 1, б. „а“ от ЗАНН за налагане на наказанията глоба по цитираните две наказателни постановления е изтекъл, поради което не е налице правно основание за събиране на глобите по тези две наказателни постановления.
При служебно извършената проверка за законосъобразност на обжалвания акт, настоящият съдебен
състав констатира, че същият е произнесен от компетентен орган и в
законоустановената форма, при спазване на административно производствените правила за
неговото издаване, но в нарушение на приложимите материалноправните разпоредби.
Този извод се налага по следните съображения:
Предмет на делото е индивидуален административен акт – принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1, б. „д” от ЗДвП. Актът е издаден от компетентен орган, съгласно Заповед № з-4982/01.12.2014 г. на Директора на ОД МВР Бургас във връзка със Заповед № Із-1741/23.08.2012 г. на Министъра на вътрешните работи. По силата на чл. 165, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, определени от министъра на вътрешните работи служби, контролират спазването на правилата за движение от всички участници в движението и техническата изправност на движещите се по пътя пътни превозни средства, като на основание чл. 165, ал. 2, т. 2 от ЗДвП, при изпълнение на функциите си по този закон, определените от министъра на вътрешните работи служби имат право да изземват и задържат документите по т. 1, както и да отнемат табелите с регистрационен номер в допустимите от закона случаи. Съгласно разпоредбата на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, б.„д“ се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по ЗДвП съобразно тяхната компетентност. Съгласно чл. 170, ал. 1 от ЗДвП, контролът по спазване на правилата за движение и на изискванията, определени от закона и издадените въз основа на него нормативни актове, се осъществява от съответните служби по тази глава. В този смисъл, съда намира, че оспорената заповед е постановена от компетентен орган, в кръга на правомощията му. За пълнота следва да се отбележи, че и в сезиращата жалба липсват твърдения за некомпетентност на органа постановил оспорения акт.
Сезираният съдебен състав намира, че оспореният административен акт съдържа фактически и правни основания за издаването му, по смисъла на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, като са описани факти относно необходимостта от постановяване на ПАМ, както и правното основание – чл. 22 от ЗАНН. В заповедта ясно е формулирана разпоредителна част относно временно отнемане на СУМПС, поради което липсва нарушение на изискването на чл. 59, ал. 2, т. 5 от АПК.
Приложената принудителна административна мярка има превантивен характер - да осуети възможността на дееца да извърши други противоправни деяния, като тази мярка не съставлява административно наказание (по аргумент от чл. 12 и чл. 13 от ЗАНН). Затова тя се прилага под прекратително условие – „до заплащане на дължимата глоба“. Именно задължението за заплащане на глоби, произтичащи от цитираните в заповедта две наказателни постановления се оспорва в настоящото производство. В подкрепа на това възражение, процесуалния представител на жалбоподателката се позовава на нормата на чл. 82, ал. 1, б. „а“ от ЗАНН, съгласно който административното наказание не се изпълнява, ако са изтекли две години, когато наложеното наказание е глоба. Настоящият съдебен състав споделя така заявените възражения.
Както вече се посочи, цитираните в ЗППАМ две наказателни постановления са влезли в сила съответно на 19.06.2014 год. и 02.07.2014 год. С оглед на това, двугодишния давностен срок за изпълнение на така наложените административни наказания е изтекъл съответно на 19.06.2016 год. и 02.07.2016 год.
В настоящия случай, оспорената ЗППАМ № 15-0769-000460 е постановена на 21.04.2015 год., т.е. в срока за изпълнение на наложените административни наказания с цитираните наказателни постановления. От разписката за връчване на заповедта обаче се установява, че същата е връчена едва към 07.06.2017 год., когато давностния срок по чл. 82, ал. 1, б. „а“ от ЗАНН вече е изтекъл. След като, към момента на връчване на заповедта сроковете за изпълнение на наказанията глоба са изтекли, не е налице правно основание за изпълнение на тези наказания, поради което, прилагането на ПАМ по чл. 171, т. 1, б. „д“ от ЗДвП за неплащане на неподлежащо на изпълнение наказание – глоба се явява неправилно и незаконосъобразно.
Настоящият съдебен състав не споделя възраженията, развити в писмо изх. № 769000-10297/19.06.2017 год. на ВПД Началник Сектор „ПП“ при ОДМВР Бургас, съгласно които доводите за изтекъл давностен срок са ирелевантни, доколкото, към момента на постановяване на заповедта, същите срокове не са били изтекли. Безспорно, към момента на постановяване на заповедта, двугодишните срокове не са изтекли, но към момента на връчването й – момента в който този административен акт следва да породи целените от административния орган правни последици, тези срокове са изтекли, което обстоятелство препятства законосъобразното привеждане в изпълнение на оспорената заповед. Извън пределите на настоящото производство и настоящия спор остават причините, поради които, постановената на 21.04.2015 год. заповед е връчена едва на 07.06.2017 год., но факт е, че към момента на нейното връчване, наложените с цитираните две наказателни постановления глоби не подлежат на изпълнение. След като наложените наказания не подлежат на изпълнение, необосновано и незаконосъобразно е да се прилага ПАМ – временно отнемане на свидетелство за правоуправление до заплащане на неподлежащи на събиране глоби.
Предвид гореизложеното, съдът намира, че жалбата е основателна и като такава следва да се уважи, а оспорения акт като неправилен и незаконосъобразен, следва да се отмени.
По делото е направено искане за присъждане на направените разноски от страна на процесуалния представител на жалбоподателя. Като съобрази изхода на спора пред настоящата инстанция и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК, в полза на жалбоподателката следва да се присъди сумата от 410,00 лева, от които 10 лева държавна такса и 400,00 лева заплатено в брой възнаграждение за един адвокат, съгласно приложения по делото договор за правна защита и съдействие.
Мотивиран от това, на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Бургаският административен съд, втори
състав
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 15-0769-000460/21.04.2015 год., издадена от Началник група към ОД МВР Бургас, сектор „Пътна полиция“.
ОСЪЖДА ОД на МВР Бургас да заплати на С.Д.Н. ЕГН ********** с постоянен адрес *** и съдебен адрес *** – партер, офис 2, чрез адвокат С.К. сумата от 410,00 (четиристотин и десет) лева разноски по делото.
Решението може да се обжалва
в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховен административен
съд.
СЪДИЯ: