О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ …….........../01.03.2018
г., гр. Варна
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХХ състав, в закрито заседание, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ЕВГЕНИЯ МЕЧЕВА
като разгледа гр. д. № 18479 по описа на съда за 2017 г.,
за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството
по делото е образувано по искова молба, подадена от „И.А.” ЕАД, с която е
предявен иск за установяване на вземането по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, за
което вземане е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. №
9505/2017 г. по описа на ВРС, ХVІІ състав.
При
проверка допустимостта на настоящото производство и с оглед служебно изисканото
ч. гр. д. № 9505/2017 г. по описа на ВРС, ХVІІ състав, съдът е констатирал, че
депозираното по реда на чл. 414 ГПК общо възражение от длъжниците
„ХЕЛИОС-99” ООД и Д.К.Г. против издадената заповед № 5277/10.07.2017 г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК е нередовно.
Ето защо с
постановеното по делото разпореждане № 55184/14.12.2017г. на длъжниците са дадени конкретни указания, както следва: на
длъжника „ХЕЛИОС-99” ЕООД е указано, че в едноседмичен срок от получаване на
настоящото съобщение следва да представи доказателства за спазване на двуседмичния
преклузивен срок по чл. 414, ал. 2 ГПК за подаване на
писмено възражение срещу заповед № 5277/10.07.2017 г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК, издадена по ч. гр. д. № 9505/2017 г. по описа на
ВРС, ХVІІ състав, доколкото препис от тази заповед за изпълнение е връчена на
дружеството още на 02.08.2017 г., видно от приложеното по делото известие за
доставяне, а възражението е депозирано едва на 19.10.2017 г.; съответно в същия
едноседмичен срок да потвърди извършеното
от негово име действие по подаване на възражение от 19.10.2017 г., доколкото в
същото е посочено, че е подадено от адв. Костадин
Димитров, без приложено пълномощно за процесуално представителство на посочения
адвокат, а на длъжника Д.К.Г. е указано, че в едноседмичен срок от получаване
на настоящото съобщение следва да потвърди
извършеното от негово име действие по подаване на възражение по реда на чл.
414 ГПК от 19.10.2017 г., доколкото в същото е посочено, че е подадено от адв. Костадин Димитров, без приложено пълномощно за
процесуално представителство на посочения адвокат.
Указани са и
последиците от неизпълнение на указанията в посочения срок, а именно, че ако в
указания срок „ХЕЛИОС-99” ЕООД не представи доказателства за спазване на срока
за подаване на възражението, съдът ще приеме, че същото е извън законоустановения срок по чл. 414, ал. 2 ГПК. В случай че
не изпълни дадените указания в останалата им част, съдът ще приеме действието
по подаване на възражение по чл. 414 ГПК за неизвършено, на основание чл. 101,
ал. 3 ГПК. По отношение на Д.К.Г. е указано, че ако в определения срок не
изпълни дадените от съда указания съдът ще приеме действието по подаване на
възражение по чл. 414 ГПК за неизвършено, на основание чл. 101, ал. 3 ГПК.
Препис от
разпореждането е връчено на длъжниците съответно на
16.01.2018 г. и 30.01.2018 г., като в указания им срок същите не са изпълнили
дадените от съда указания.
Вместо това с молба
от 13.02.2018 г. „Х.9.“ ЕООД, чрез управителя си Д.К.Г., представя
доказателства за платени в полза на кредитора суми.
Разпоредено е препис от молбата,
ведно с представените към нея платежни нареждания, да се връчи на ищеца, с
указание, че може да изрази становище в едноседмичен срок от получаването.
Постъпило е становище
от процесуалния представител на ищцовото дружество – адв. Оханес Паникян,
в което посочва, че претендира заплащането на адвокатски хонорар за настоящото
производство и направените разноски, в това число юрисконсултско
възнаграждение в заповедното производство.
За да се произнесе, съдът взе предвид следното:
Производството по иска за съществуване на
вземането по чл. 422, ал. 1 ГПК се провежда по реда на общия исков процес при
отчитане на съответните особености, произтичащи от заповедното производство и
издадената заповед за изпълнение. За допустимостта на исковете за съществуване
на вземане по чл. 422 ГПК е необходимо наличието на специалните предпоставки,
които са: 1) издадена заповед за изпълнение; 2) подадено в двуседмичен срок от
връчването на заповедта от длъжника възражение по чл. 414 ГПК; 3) спазване на
срока за предявяване на установителния иск за
съществуване на вземането по чл. 415 ГПК.
Дадените от съда, пред когото е висящо
заповедното производство, указания до заявителя да предяви иск за установяване
на вземането си в едномесечен срок, съгласно чл. 415 ГПК не освобождават съда,
разглеждащ предявения установителен иск по чл. 422,
ал. 1 ГПК от задължението му да провери абсолютните процесуални предпоставки,
които обуславят съществуването и надлежното упражняване на правото на иск.
Съдът, пред когото е висящо исковото производство, не е обвързан от
констатацията на съда по заповедното производство, че е подадено в срок
възражение от длъжник срещу вземането, за което е издадена заповед за изпълнение,
както и от дадените указания по чл. 415 ГПК, а е длъжен да провери
допустимостта на предявения установителен иск.
В този смисъл са и задължителните разрешения,
дадени в т. 10а от Тълкувателно решение № 4/2013 г., постановено по тълк. д. № 4/2013 г. по описа на ВКС, ОСГТК.
Ето защо и предвид гореизложеното, съдът
приема, че в настоящия случай липсва валидно депозирано от длъжниците
възражение по реда на чл. 414 ГПК. За длъжника „ХЕЛИОС-99“ ООД следва да се
отбележи, че подаденото възражение освен, че е нередовно – липсва пълномощно на
адв. Костадин Димитров, но същото е депозирано и
извън законоустановения двуседмичен срок, доколкото
заповедта за изпълнение е редовно връчена на страната на 02.08.2017 г., а
възражението е депозирано едва на 19.10.2017 г. Депозираното от длъжника Д.Г.,
чрез адв. Костадин Димитров, възражение също е
нередовно като подадено от лице без представителна власт.
Въпреки дадените ясни и конкретни указания
нито един от длъжниците не пожела да потвърди
действието по депозиране на възражение, поради което и на основание чл. 101,
ал. 3 ГПК същото следва да се счита за неизвършено.
Нередовното заявление се приравнява на липса
на депозирано възражение. А подаденото такова извън срока по чл. 414, ал. 2 ГПК, както е за длъжника „ХЕЛИОС-99“ ООД, изобщо не е следвало да бъде взето
предвид от заповедния съд. Липсата на възражение, съответно депозираното такова
извън законоустановения срок, влече след себе си и
законовата последица – влизане на заповедта, издадена по реда на чл. 410 ГПК в
сила, по аргумент от чл. 416 ГПК.
По
изложените съображения съдът приема, че настоящото производство следва да бъде
прекратено, на основание чл. 130 ГПК, доколкото не е налице едно от специалните
изисквания, обуславящи допустимостта на исковото производство – подадено от длъжниците редовно заявление в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК.
Дадените
от заповедния съд указания за предявяване на иска по чл. 415 ГПК са ненадлежни,
поради което и исковото производство се явява преждевременно образувано такова.
Що
се отнася до исканията на ищеца за присъждане на сторените в настоящото и в
заповедното производство разноски, то съдът намира за необходимо да отбележи,
че установителен иск за разноските е недопустим, в
който смисъл са и задължителните разрешения, дадени в т. 10в от Тълкувателно
решение № 4/2013 г., постановено по тълк. д. № 4/2013
г. по описа на ВКС, ОСГТК.
Издаването
на изпълнителен лист за разноските страната може да иска от заповедния съд,
предвид влязлата в сила заповед за изпълнение. Може да иска и произнасяне по
реда на чл. 414а ГПК по отношение на разноските, вкл. и за платения адвокатски
хонорар, предвид ненадлежно дадените указания за предявяване на установителен иск, доколкото не възразява, че длъжниците са погасили реално претендираните
вземания, за която е издадена и съответна заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК,
но не и разноските в производството.
Воден
от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. № 18479/2017
г. по описа на Варненски районен съд, ХХ състав, на основание чл. 130
ГПК.
Определението подлежи
на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от съобщаването му на страните
пред Варненски окръжен съд.
Препис от
определението да се връчи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: