Р Е Ш
Е Н И Е
№ ….
гр. София, 22.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І г.о., 5 състав, в публично съдебно заседание на деветнадесети октомври през
две хиляди двадесет и втора година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСИСЛАВА ЯНЕВА
и секретар Н.Масова, като разгледа докладваното от
председателя гражданско дело № 9257 по описа за 2015 год., за да се произнесе
взе предвид следното:
Предявени са от А.В.А. и К.В.А. против Д.П. С.и П.Д.М. главен иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК, вр чл.26, ал.2 от ЗЗД, вр чл.44 от ЗЗД за установяване нищожността на упълномощителна сделка по нотариално
заверено пълномощно рег. № 677/17.02.2005г. на нотариус Д.Д. *** действие -
районът на СРС.
При уважаване на главния иск е поискано
разглеждане на евентуален иск с правно основание чл.42, ал.2 от ЗЗД за недействителност на договор за дарение от
11.03.2005 г., обективиран в нот.акт №
31/11.03.2005г., том първи, рег.№ 856, дело № 29/2005г. на нотариус Д.Д. ***
действие – районът на СРС, в частта относно 3/12 ид.част от поземлен имот с пл. № 666 от квартал 52
по плана на гр. София, кв.“Манастирски ливади“ – изток, поради сключването му от лице, без представителна власт.
При отхвърляне на
главния иск е поискано разглеждане на евентуален иск за нищожност по чл.576 от ГПК на нотариално удостоверяване по нот.акт за дарение на недвижим имот №
31/11.03.2005г., том първи, рег.№ 856, дело № 29/2005г. на нотариус Д.Д. и са
предявени евентуални искове един спрямо друг с правно основание чл.26, ал.2 от ЗЗД за нищожност на договора за дарение в частта относно 3/12 ид.част от
поземлен имот с пл. № 666 от квартал 52
по плана на гр. София, кв.“Манастирски ливади“ - изток, поради неспазена форма, поради липса на основание и поради липса на
съгласие.
При отхвърляне на
горепосочените искове е поискано разглеждане на евентуален иск с правно
основание чл.30, ал.1 от ЗН за намаляване на дарствено разпореждане, извършено
с нот. акт № 31/11.03.2005 г., том първи, рег.№ 856, дело № 29/2005г. на
нотариус Д.Д. до размера на запазената част на ищците от наследството на
дарителката К.В.Г..
Ищците твърдят, че
заедно с ответниците са наследници /внуци/ на К.В.Г., починала на 05.09.2007 г.
След смъртта на Г. ответниците се позовали на саморъчно завещание, което било
прогласено за нищожно с влязло в сила решение от 29.11.2011 г. по гр.д. №
9652/2010 г. на СРС. Ищците се усъмнили дали не са извършени нищожни
разпореждания с наследствени имоти. При извършена проверка установили, че
на 11.03.2005 г. бил сключен договор за
дарение на недвижими имоти, обективиран в нот.акт № 31/11.03.2005 г., том
първи, рег.№ 856, дело № 29/2005г. на нотариус Д.Д. *** действие – районът на
СРС, с който К.В.Г., чрез пълномощника си С.В.С., дарила на дъщеря си Г.А.Т.по
3/12 ид.част от три недвижими имота, а именно: 3/12 ид.част от поземлен имот с пл.
№ 666 от квартал 52 по плана на гр. София, кв.“Манастирски
ливади“ - изток, съгласно заповед №
РД-09-05-214/24.04.1997г. на главния архитект на гр. София и заповед № РД-09- 2-127/01.06.2000г. на кмета на район
„Триадица“, СО, целият с площ от 2 953 кв. м., ведно с всички подобрения върху имота, при съседи по нотариален акт: ул.“Луи Айер” (бивша "Н.К.”),
наследници на А.Ш., наследници на М.К., наследници на С.А., а по скица - ул. „Луи Айер” (бивша Н.К.),
УПИ I -230, 623, УПИ II 939, 560, УПИ III
- 600, парцел 668
и парцел 525; 3/12
ид.част от поземлен имот № 665 от кв. 83, находящ се в гр.София, местността “Манастирски
ливади“ – изток, целият с площ от 6514, която регулация е одобрена с протокол
№ 24/ 30.03.2001 г. и решение № 50 на СОС, при съседи по нотариален акт : С.М.,
С.А., И.К., Й.М., а по скица: имот 601, имот 721 имот 558, УПИ I -390 и УПИ IV -390 и 3/12 ид.част от поземлен
имот № 300 от кв.86, находящ се в гр.София, м.“Манастирски ливади“ – изток,
целият с площ от 6514 кв.м. по регулация, одобрена с протокол № 24 от 30.03.2001
г. и решение № 50 на СОС, при съседи по нотариален акт: наследници
на С.А., П.К.И.и И.П., а по скица: имот 391, имот 551, имот 438, имот 563, имот
468. Ищците твърдят, че при сключване на договора за дарение пълномощникът С.В.С.
представила нотариално заверено пълномощно от дарителката с рег. №
677/17.02.2005 г. на нотариус Д.Д. *** действие - районът на СРС. Ищците
поддържат становището, че упълномощителната сделка по това пълномощно е
нищожна, поради липса на изразена воля от упълномощителката – същата не била
подписала пълномощното, а в случай, че го била подписала, не могла да разбира
свойството и значението на постъпките си и да ги ръководи към датата на
упълномощаването. Тъй като нищожното пълномощно било използвано при сключване
на договора за дарение от 11.03.2015 г., същият се явявал недействителен,
поради липса на представителна власт. С уточняваща молба от 30.10.2015 г.
ищците са поискали да бъде установена недействителността на договора за дарение
само относно един от дарените недвижими
имоти, а именно, относно 3/12
ид.част от поземлен имот с пл. № 666 от
квартал 52 по плана на гр. София,
кв.“Манастирски ливади“ - изток, одобрен със заповед №
РД-09-05-214/24.04.1997г. на главния архитект на гр. София и заповед № РД-09- 2-127/01.06.2000г. на кмета на район
„Триадица“, СО, целият с площ от 2 953 кв. м., ведно с всички подобрения върху имота, при съседи по нотариален акт: ул.“Луи Айер” (бивша "Н.К.”),
наследници на А.Ш.. наследници на М.К., наследници на С.А.. а по скица - ул. „Луи Айер” (бивша Н.К.),
УПИ I -230, 623, УПИ II 939, 560, УПИ III
- 600, парцел 668
и парцел 525. На следващо място ищците твърдят, че договорът за дарение е нищожен в частта относно 3/12 ид.част от поземлен имот с пл. № 666
от квартал 52 по плана на гр.
София, кв.“Манастирски ливади“ – изток, поради липса на съгласие, поради липса на
предписана от закона форма и поради липса на основание. Поддържат, че липсва
съгласие за сключване на договора, тъй като упълномощителката не е изразила
воля за подписването му. Твърдят, че липсва предписана от закона форма на
договора, тъй като нотариалното удостоверяване е нищожно. Сочат следните
нарушения, които са довели до нищожност на нотариалното удостоверяване - дарителката
не е присъствата на сделката, не е изразила лично волята си пред нотариуса;
пълномощно рег. № 677/17.02.2005 г. не е подписано от упълномощителката;
сделката е сключена без представителна власт; не са подписани от дарителката
декларациите по чл.25 от ЗННД и чл.226 от ДПК, т.е по същество такива
декларации липсват по сделката; декларациите са използвани по няколко сделки;
страните не са изписали трите си имена под положените подписи./уточняващи молби
от 02.10.2015 г. и от 30.10.2015 г./. Ищците твърдят, че липсвало основание за
сключване на договора, тъй като дарителката нямала намерение да дари имота. В
случай, че договорът за дарение е
действителен, твърдят, че с този договор
е накърнена запазената им част от наследството на К.В.Г.. Твърдят, че всеки от
тях притежава по ¼ ид.част от наследството на Г. /уточняваща молба от
13.11.2020 г. - л.249/, като запазената им част от дарените имоти възлиза на по
2/3 ид.част. Поради изложените доводи, ищците молят съда да приеме за
установено по отношение на ответниците по предявения главен иск с правно
основание чл.124, ал.1 от ГПК, вр. чл.26, ал.2 от ЗЗД, вр. чл.44 от ЗЗД, че е
нищожна упълномощителната сделка по нотариално заверено пълномощно рег. № 677/17.02.2005г.
на нотариус Д.Д. *** действие - районът на СРС. В случай, че главният иск бъде
уважен, молят съда да се произнесе по евентуален иск с правно основание чл.42, ал.2 от ЗЗД за установяване недействителност, поради липса
на представителна власт, на договор за дарение от 11.03.2005 г., обективиран в
нот.акт № 31/11.03.2005г., том първи, рег.№ 856, дело № 29/2005г. на нотариус Д.Д.,
в частта относно 3/12 ид.част от поземлен имот с пл. № 666 от квартал 52
по плана на гр. София, кв.“Манастирски ливади“ - изток, одобрен със
заповед № РД-09-05-214/24.04.1997г. на главния архитект на гр. София и заповед
№ РД-09- 2-127/01.06.2000г. на кмета на район „Триадица“, СО, целият с площ от
2 953 кв. м., ведно с всички подобрения върху имота, при съседи по нотариален
акт: ул.“Луи Айер” (бивша "Н.К.”), наследници на А.Ш..
наследници на М.К., наследници на С.А., а по скица - ул. „Луи Айер” (бивша Н.К.), УПИ I -230,
623, УПИ II 939, 560, УПИ III - 600, парцел 668 и
парцел 525. В случай, че бъде отхвърлен главният иск, молят съда да се
произнесе по евентуален иск за установяване нищожност по чл.576 от ГПК на
нотариалното удостоверяване, извършено с нот.акт за дарение на недвижим имот №
31/11.03.2005 г., том първи, рег.№ 856, дело № 29/2005г. на нотариус Д.Д.. В
случай, че бъде отхвърлен главният иск, молят съда да се произнесе по евентуални
искове с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК, вр чл.26, ал.2 от ЗЗД, за
установяване нищожност на договора за дарение, обективиран в нот.акт № 31/11.03.2005г., том първи, рег.№
856, дело № 29/2005 г. на нотариус Д.Д., в частта, относно 3/12 ид.част от
поземлен имот с пл. № 666 от квартал
52 по плана на гр. София, кв.“Манастирски
ливади“ - изток, одобрен със заповед № РД-09-05-214/24.04.1997г. на главния
архитект на гр. София и заповед № РД-09- 2-127/01.06.2000г. на кмета на район
„Триадица“, СО, целият с площ от 2 953 кв. м., ведно с всички подобрения върху
имота, при съседи по нотариален акт: ул.“Луи Айер” (бивша "Н.К.”),
наследници на А.Ш., наследници на М.К., наследници на С.А., а по скица - ул.
„Луи Айер” (бивша Н.К.), УПИ I -230,
623, УПИ II 939, 560, УПИ III - 600, парцел 668 и
парцел 525, поради липса на съгласие, липса на предписана от закона форма и
липса на основание. В случай, че бъдат отхвърлени горепосочените евентуални
искове, ищците молят съда да намали дарственото разпореждане, извършено с нот.
акт № 31/11.03.2005 г., том първи, рег.№ 856, дело № 29/2005г. на нотариус Д.Д.
*** действие - районът на СРС, до размера на запазената част на ищците от
наследството на дарителката К.В.Г..
Ответницата Д.П. С.оспорва исковете. Твърди, че нотариално
завереното пълномощно рег. № 677/17.02.2005 г., както и нотариално заверените деклараци
по чл.25 от ЗННД и чл.226 от ДПК, били подписани лично от дарителката Г..
Същите били нотариално заверени, поради което представлявали официални
свидетелстващи документи, които притежавали материална доказателствена сила.
Ответницата оспорва баба й К.В.Г. да е страдала от заболяване, което да й е
попречило да разбира свойството и значението на постъпките си и да ги ръководи.
Твърди, че ищците не са желаели да се
грижат за баба си К.В.Г., поради което ответницата и майка й са се преместили
да живеят при нея и именно те са полагали грижи за нея от 2003 г. до момента на
нейната смърт - 05.09.2007 г. По тази причина Г. е извършила процесното
дарение. Дарственото намерение на дарителката било именно да надари този от
наследниците, който полага грижи за нея. Ответницата оспорва към датата на
сключване на договора за дарение да е съществувало нормативно изискване за
изписване на трите имена под положения подпис – чл.580, ал.6 от сега действащия ГПК. Твърди, че дарителката действително не се е явила лично пред нотариуса, но е била
представлявана от пълномощника си С.В.С.. По отношение на иска с правно
основание чл.30, ал.1 от ЗН ответницата прави възражение за изтекла погасителна
давност.
Ответникът П.Д.М.
оспорва предявените искове. Оспорва иска с правно основание чл.30, ал.1 от ЗН,
като се позовава на изтекла погасителна давност. Твърди, че в периода след 2005 г. ищците и ответниците са извършили
разпоредителни сделки в полза на трети лица, при неоспорени квоти, след
извършеното дарствено разпореждане, т.е ищците са приели по-малката квота.
Наред с това твърди, че имотите, предмет на нотариалния акт, са били продадени
съвместно от ищците и ответниците на трети лица. Моли съда да отхвърли
исковете.
Съдът, като прецени
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната взаимна връзка, приема
за установено от фактическа страна следното:
Ищците А.В.А., К.В.А. и ответниците
Д.П. С.и П.Д.М. са внуци на К.В.Г., починала на 05.09.2007 г. Ищците са деца на
нейния син В.А.Й., починал на 25.04.2003 г., а ответницте са деца на нейната
дъщеря – Г.А.Т., починала на 04.02.2014 г./удостоверение за наследници № 982/30.06.2014
г./
На 11.03.2005 г. К.В.Г.
е дарила на дъщеря си Г.А.Т.правото на собственост върху идеални части от три съсобствени недвижим имоти, както
следва:
- 3/12 идеални части от поземлен имот,
находящ се в гр. София.
местността „Манастирски ливади“ – изток, целият с площ от 2 953 кв. м., представляващ имот с пл. №
666 от квартал 52 по плана на гр. София, кв.“Манастирски ливади“
- изток,
съгласно Заповед № РД-09-05-214/24.04.1997г. на Гл. арх. на гр. София и Заповед № РД-09- 2-127/01.06.2000
г. на Кмета на район „Триадица“, СО, ведно с всички подобрения върху имота, при съседи по нотариален
акт: ул. “Луи Айер” (бивша
"Н.К.”), наследници на А.Ш.. наследници на М.К.,
наследници на С.А.. а по скица -
ул. „Луи Айер” (бивша Н.К.), УПИ I -230, 623, УПИ II 939, 560, УПИ III - 600, парцел 668 и парцел 525 ;
- 3/12 идеални части от поземлен имот 665 от квартал 83, находящ се в гр. София,
местността „Манастирски ливади“ - изток, с площ от 6 514
кв. м, която регулация е одобрена с Протокол № 24 от 30.03.2001 г и
Решение № 50 на СОС, при съседи по
нотариален акт: Стойко Младенков, С.А.,
И.К., Й.М., а по скица: имот 601, имот 721, имот 558, УПИ I - 390 , УПИ IV – 390;
- 3/12
идеални части от поземлен имот 300 от
квартал 86
по регулацията на гр. София, местност „Манастирски
ливади“ - изток, утвърдена с Протокол №
24 от 30.03:2001 г и Решение № 50 на СОС, целият с площ от 3 415 кв.м., при съседи по нотариален акт: наследници
на С.А., П.К.И.и И.П., а по скица:
имот 391, имот 551, имот 438, имот 563,
имот 468.
Сделката е обективирана
в нот.акт за дарение на недвижим имот № 31/11.03.2005 г., том първи, рег. №
856, дело № 29/2005г. на нотариус Д.Д. *** действие – районът на СРС.
При изповядване на сделката К.В.Г. е представлявана от своя пълномощник С.В.С.,
упълномощена с нот.заверено пълномощно № 677/17.02.2005г. на нотариус Д.Д. с
рег. № 117 от регистъра на НК, с район
на действие - районът на СРС / л.168/.
От заключението на
назначената по делото графологическа експертиза от 12.03.2020 г./л.231-238/, което
съдът приема като компетентно и обективно дадено, се установявана, че оригиналът
на пълномощното № 677/17.02.2005г. е
подписан от К.В.Г..
Видно от констативната
част на заключението вещото лице е установило, че подписът на Г. се
характеризира с ниска степен на обработеност и е изпълнен с изразено
разстройство на координацията на движения, проявяващо се в смущения в
структурните характеристики и пространствената ориентация, а именно: ъгловато
изписване на овалните елементи, вълнообразно и начупено изписани прави и дъговидни
щрихи, вълнообразна линия на реда на писане спрямо линията на листа, темпът на
изпълнение е неустойчив, на места много бавен. Вещото лице е посочило, че изброените признаци
в съвкупност образуват комплекс от диагностични признаци, наличието на които
доказва съществуването на обстоятелства, смущаващи функцията на
писмено-двигателния апарат. Такива обстоятелства могат да бъдат общо отслабване
функциите на организма, поради напреднала възраст, заболяване на централната
нервна система, хроничен алкохолизъм, мозъчна атеросклероза и др. Експертът
разяснява, че не може да се установи конкретният фактор, който нарушава процеса
на писане, поради обстоятелството, че всички горепосочени фактори имат еднотипен
комплекс от признаци на проявление при писмено-двигателния навик.
В обобщение експертът
посочва, че видимите различия в почерка на Г. не са в признаците, които определят
писмено-двигателния навик, а са в степента на нарушаване на изграденото вече
координационно съотношение на различни групи от нерви и мускули, изгражащи
писмено двигателния апарат. Именно на тези нарушения се дължат неточните
движения, разкривените букви, думи и редове. Те свидетелстват за увредено
неврологично здравословно състояние, но не влияят на идентификационните
признаци, индивидуализиращи почерка на К.В.Г..
Вещото лице е представило и друго заключение от
по-ранна дата - 19.11.2019 г., в което е посочило, че е изследвало ксерокопие
на пълномощното, поради което е дало заключение, че подписът на ксерокопието
вероятно е положен от К.В.Г..
Съдът кредитира заключението
от 12.03.2020 г., тъй като експертът е изследвал оригинала на пълномощното, за
разлика от заключението от 19.11.2019 г., в което е изследвано копието на
документа. В съдебно заседание вещото лице заявява, че е категорично в извода си
за автора на пълномощното след като е изследвало оригинала на документа. Експертът
разяснява, че при изследване на сравнителни образци, представляващи официални
документи, е установило, че в почерка на К.В.Г. през годините са започнали да
настъпват изменения. Още в заявление за издаване на документи през 2001 г. се
наблюдава разграждане на писмено-двигателния навик относно подписа, който е положен в жълтото каре на документа, но на
следващата страница на същия документ при изписване на имената на Г. това разграждане го няма. След това в
пълномощните през 2004 г. се наблюдава задълбочаване на това разграждане на
писмено –двигателния навик на Г.. Тя се е опитвала да изписва буквите по начина, по който е
свикнала през годините, но се получават
разминавания, които обичайно експертите приемат, че се дължат на някакъв вид заболяване. През 2005 г.
и следващата година се забелязва още по-голямо задълбочаване на тези различия,
които се наблюдават при сравняване на подписа от 1996г. и подписа от 2004 г.
Вещото лице счита, че това се дължи на причина, свързана с физическото здравословно
състояние на К.В.Г., не може да каже
дали е следствие на нейната възраст или на някакво заболяване. Експертът
е изследвал заявления за издаване на документи
в оригинал, подадени от ищцата през 2001г. и 2005г., които се съдържат в
масива на БДС, както и пълномощни с нотариална заверка на подписите,
описани в раздел “Сравнитетелн материал“ на заключението.
Представено е решение от
29.11.2011 г. по гр.д. № 9652/2010г. на СРС, с което е прогласена нищожността
на саморъчно завещание, обявено от нотариус № 117 София с протокол/акт № 199, том първи, рег. № 5065,
на К.В.Г.в полза на Г.А.Т.. В мотивите към решението съдът е приел, че
завещанието е нищожно, тъй като не е подписано от К.В.Г., както и текстът на
завещанието, и подписът, са положени от различни лица. Със същото решение е
допусната делба на апартамент в гр.София и дворно място в с.Железница при следните квоти на съделителите: 2/4 ид.част
за Г.А.Т., ¼ ид.част за А.В.А. и ¼ ид.част за К.В.А..
С писмо от 07.07.2021 г. нотариус Д.Д. *** действие -
районът на СРС, заявява, че нотариалните
дела, образувани при извършване на сделки с недвижими имоти, се съхраняват за
срок от пет години, след което се унищожават. Нотариално дело № 29/2005 год.,
рег. № 856, т. I за нотариален акт № 31 е унищожено след изтичане на 5 годишния
срок на съхранение. Общият регистър, в който се записват всички нотариални
удостоверявания, се съхранява десет години, след което се унищожава. Регистърът
от 2005 година е унищожен след като е изтекъл срокът на съхранение. При
удостоверяване на подписи върху пълномощни и декларации екземпляр от тях не се
съхранява в архива на нотариуса. След удостоверяване на подписа, същите се
връщат на лицата, поискали удостоверяването.
Видно от писмо от
05.01.2022 г. от Столична община, след извършена справка в поддържаните
информационни масиви на Столична община - район
„Триадица“, не са констатирани данни К.В.Г. да е била поставена под запрещение
в периода от 1996 г. до 2007 г.
По делото са събрани и гласни
доказателствени средства. В своите показания св. Д. – нотариусът, който е
удостоверил подписът на К.В.Г. върху пълномощно
№ 677/17.02.2005г., описва каква процедура обичайно спазва при заверка на
подпис върху документ - снема самоличност от лична
карта или от паспорт на лицето, чийто подпис ще заверява, проверява дали
упълномощителят знае какви права има и на
кой дава тези права, в случаите, в които пълномощното е за разпореждане с
имоти, и едва след това приканва
упълномощителят да се подпише под
пълномощното пред него. Свидетелят не си спомня точно, но счита, че към 11.03.2005
г. не е съществувало нормативно изискване за изписване на трите имена под
положения подпис в
нотариалните документи. Не си спомня дали К.В.Г.
през 2005 г. е идвала при него, тъй като е било отдавна. След запознаване с
пресниман текст от пълномощното в заключението на графологическата експертиза
свидетелят заявява, че удостоверяването на подписа е извършено извън кантората,
но няма спомен при какви обстоятелства е било подписано, защото това се е случило отдавна. Ако в пълномощното
е отразено, че удостоверяването е извършено извън кантората, значи е отишъл в
дома на упълномощителката да го завери.
Разпитана е и
свидетелката С.В.С., която е
упълномощена с пълномощно № 677/17.02.2005 г. от К.В.Г. да сключи от нейно име
договора за дарение с Г.А.Т.. Свидетелката заявява, че е била ангажирана от Г.
във връзка с нейни имоти. Смътно си спомня за сключената сделка, защото е било
отдавна. Заявява, че ако през 2005 г. е имало сделка с нейно участие, е имало и
пълномощно. Не е забелязала Г. да е имала психическо заболяване или някакво
объркване в поведението й. Спомня си, че клиентката й искала да възнагради дъщеря си за нещо и не била в
добри отношения със сина си. Пълномощното било издадено при спазване на закона.
К.Г. била адекватна психически, имала само физически затруднения и болежки, но
не и психически проблеми.
От показанията на св.С.–
свекърва на ответницата Д. С., се
установява, че е познавала Г.А.Т., както и К.В.Г.. Запознала се с Г.през 2000 г., а впоследствие и с майка
й К.през 2003 г. Поддържали връзка с Г.по
телефона като познати и при един разговор през 2003 г. била поканена в дома й. Тогава
се запознала с майка й. По това време Г.и дъщеря й се били преместили при К.да
я гледат. Г.се грижела за майка си, защото тя била изкарала инсулт. След
инсулта се движела по-бавно, но в говора и съзнанието нямала проблеми. След
смъртта на съпруга на Г., те продали жилището и купили по-голям апартамент. Не
им било удобно да живеят трите в старото жилище и се преместили в ново, което
било по-близо до дома на свидетелката. Тогава започнали да контактуват по-често
и дъщерята на Г.се запознала със сина на
свидетелката. През 2003 г. починал мъжът на Г., а на следващата година/през късната
есен/ купили новото жилище. В старото
жилище свидетелката била ходила два-три
пъти през два-три месеца, а в новия апартамент ходела по-често. През 2004 г.
ходела поне веднъж в месеца на гости на Г.и тя идвала в дома й. Св.С.не е
забелязала бабата да е имала някакви проблеми с разсъдъка и с говора си. Тя била
много гостоприемна и се радвала на гости, постоянно искала с някого да си говори
и била много добронамерена. Споделяла със свидетелката, че й било мъчно, че дъщеря
й Г.трябвало да ходи на работа и да се
грижи за нея, майчински я жалела и постоянно я прегръщала, изпитвала
благодарност към дъщеря си, радвала се, че се преместили в по-голямо жилище.
Казвала на дъщеря си, че който я гледа, на него ще дари каквото има. Тя била разочарована от внуците
си, защото след като починал синът й, започнали проблеми с тях. Първоначално Г.била
предложила на снаха си, която живеела в съседен вход, да помага в грижите за К.,
но тя отказала. К.споделяла със свидетелката, че искала да е с внуците си, да я
карат на вилата в Железница. Те й обещавали, но нищо не правели, не я водели на вилата в Железница.
Тя тъгувала и често каазвала на Г., че ако не е била тя, не знае какво щяла да
прави. При преместването в новото жилище К.била много доволна, че има
самостоятелна стая и че има човек, който да се грижи за нея. След като се
преместили в новото жилище, на следващата година, Г.била оперирана – направили
й сърдечна операция, поставили й байпас. Тогава внучката Д., която все още била
ученичка, се грижела за майка си и баба си и това още повече ги сплотило.
Бабата починала една година след като Д. и синът на свидетелката вече били приятели. Ищците не дошли на
погребението на баба си.
При така събраните по делото доказателства съдът достигна
до следните правни изводи:
Исковата молба
многократно е оставяна без движение и уточнявана с молби от 02.10.2015 г., от
30.10.2015 г. и от 21.12.2015 г. Постановено е разпореждане от съда на 23.11.2015
г. между две от уточняващите молби в опит да се внесе яснота относно основанието
и вида на търсената защита, както и относно
поредността на предявените искове.
С оглед на уточняващите
молби, съдът е приел с доклада по делото, че са предявени следните искове:
1/главен иск с правно
основание чл.26, ал.2 от ЗЗД за прогласяване за нищожна на упълномощителна
сделка по нотариално заверено пълномощно рег. № 677/17.02.2005г.;
2/евентуален иск за
нищожност по чл.576 от ГПК на нотариално удостоверяване по нот.акт №
31/11.03.2005г., том първи, рег.№ 856, дело № 29/2005г. на нотариус Д.Д.;
3/евентуален иск с правно основание чл.42, ал.2 от ЗЗД за недействителност на договор за дарение,
обективиран в нот.акт № 31/11.03.2005г.,
том първи, рег.№ 856, дело № 29/2005г. на нотариус Д.Д., поради сключването му
от лице, без представителна власт;
4/евентуален иск с
правно основание чл.26, ал.2 от ЗЗД за нищожност на договора за дарение, поради
неспазена форма;
5/ евентуален иск с
правно основание чл.26, ал.2 от ЗЗД за нищожност на договора за дарение, поради
липса на основание;
6/евентуален иск с
правно основание чл.26, ал.2 от ЗЗД за нищожност на договора за дарение, като
сключен без съгласие, поради невъзможност на дарителя да разбира и ръководи постъпките си;
7/евентуален иск с правно
основание чл.30, ал.1 от ЗН за намаляване на дарствено разпореждане, извършено
с нот. акт № 31/11.03.2005 г., том първи, рег.№ 856, дело № 29/2005г. на
нотариус Д.Д..
С уточняваща молба от
30.10.2015 г. ищците са уточнили, че
искат да бъде установена недействителността на договора за дарение само относно
дарственото разпореждане за един от
дарените имоти, а именно - поземлен имот с пл. № 666 от квартал 52
по плана на гр. София, кв.“Манастирски ливади“ - изток, съгласно Заповед № РД-09-05-214/24.04.1997г.
на главния архитект на гр. София
и Заповед № РД-09- 2-127/01.06.2000г. на Кмета на район „Триадица“, СО, целият
с площ от 2 953 кв. м., ведно с всички
подобрения върху имота, при съседи по нотариален акт: ул. “Луи
Айер” (бивша "Н.К.”), наследници на А.Ш., наследници на М.К.,
наследници на С.А., а по скица -
ул. „Луи Айер” (бивша Н.К.), УПИ I
-230, 623, УПИ II 939, 560, УПИ III - 600, парцел 668 и парцел 525, а не относно
всички дарени имоти, което следва да бъде съобразено при индивидуалзиацията
на исковете.
По
главния иск на ищците А.В.А. и К.В.А.
с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК, вр. чл. 26, ал.2 от ЗЗД, вр. чл.44 от ЗЗД, за прогласяване за нищожна на
упълномощителна сделка по нотариално заверено пълномощно рег. №
677/17.02.2005г.:
Ищците А.В.А. и К.В.А. основават
предявения главен иск на твърдения, че К.Г. не била изразила воля за упълномощаването
- подписът под пълномощното не бил положен от нея и на второ място твърдят, че
не е могла да разбира свойството и значението на постъпките си и да ги ръководи
при подписване на пълномощното.
Искът е неоснователен и следва да бъде
отхвърлен, поради следните съображения:
От заключението на графологическата експертиза
от 12.03.2020 г., което съдът кредитира като компетентно и обективно дадено, се
установява, че пълномощното с рег. № 677/17.02.2005 г. е подписано лично от
упълномощителката К.В.Г.. При изготвяне на заключението вещото лице е изследвало
оригинала на пълномощното и е използвало за сравнителни образци молби за
издаване на документи, подписани от самата упълномощителка, които се съдържат в
масива на БДС, както и в други пълномощни с нотариална заверка на подписа на Г..
Недоказано е и второто
твърдение на ищците за липса на изявена воля от страна на упълномощителката, която не могла да разбира
свойството и значението на постъпките и
да ги ръководи при подписване на пълномощното. По делото липсват доказателства Г.
да е била поставена под пълно запрещение към датата на упълномощаването –
17.02.2005 г. или в друг период от живота й. Видно от писмо от 05.01.2022 г. от
Столична община, след извършена справка в поддържаните информационни масиви на Столична
община – район „Триадица“, не са констатирани данни К.В.Г. да е била поставена
под запрещение в периода от 1996 г. до 2007 г.
Тъй като предявеният иск е за установяване нищожността
на упълномощителната сделка е безпредметно да бъде изследван въпросът дали
упълномощителката, поради ментални и психични проблеми, не е могла да разбира
свойството и значението на постъпките си и да ги ръководи, макар формално да не
е била поставена под запрещение.
Ако действително упълномощителката е изпаднала в
състояние, при което не е могла да разбира свойството и значението на
постъпките си и да ги ръководи към датата на сделката, което не бе доказано по
делото, то това би било основание за унищожаване, а не за нищожност на
упълномощителната сделка./чл.31, ал.1 от ЗЗД/, какъвто иск не е предявен по
настоящото дело. Съгласно ТР № 5/2020 г. от 30.05.2020 г. по т.д. № 5/2020 г.
на ОСГТК на ВКС, договорът, сключен от дееспособно лице, ако то при сключването
му е било в състояние на трайна неспособност да разбира или да ръководи
действията си, е унищожаем на основание чл.31, ал.1 от ЗЗД. Цитираното тълкувателно
решение е приложимо и спрямо едностранните сделки, съгласно чл. 44 от ЗЗД.
Ищците не са предявили иск по чл.31, ал.1 от ЗЗД за
унищожаване на упълномощителната сделка, а и подобен иск би бил недопустим, тъй
като не може да бъде предявен след смъртта на упълномощителката, освен ако
преди смъртта й е било поискано поставянето й под запрещение или ако
доказателството за недееспособността произлиза от самия договор/ чл.31, ал.2 от ЗЗД/, но, както вече бе посочено, такъв иск не е предявен.
Независимо от това, следва да се посочи, че по
делото не се и установява упълномощителката да не е могла да разбира свойството
и значението на постъпките си и да ги ръководи. Вещото лице от графологическата
експертиза в кредитираното заключение от 12.03.2020г. е посочило, че подписът на Г. се характеризира с ниска
степен на обработеност и е изпълнен с изразено разстройство на координацията на
движения, проявяващо се в смущения в структурните характеристики и
пространствената ориентация, а именно: ъгловато изписване на овалните елементи,
вълнообразно и начупено изписани прави и дъговидни щрихи, вълнообразна линия на
реда на писане спрямо линията на листа, темпът на изпълнение е неустойчив, на
места много бавен. Експертът е посочил, че изброените признаци в съвкупност
образуват комплекс от диагностични признаци, наличието на които доказва
съществуването на обстоятелства, смущаващи функцията на писмено-двигателния
апарат. Такива обстоятелства могат да бъдат общо отслабване функциите на
организма, поради напреднала възраст, заболяване на централната нервна система,
хроничен алкохолизъм, мозъчна атеросклероза и др., но не може да се установи
конкретният фактор, който нарушава процеса на писане, поради обстоятелството,
че всички горепосочени фактори имат еднотипен комплекс от признаци на
проявление при писмено-двигателния навик. В съдебно заседание вещото лице
заяви, че в почерка на К.В.Г. през годините са настъпили изменения. Още в
заявление за издаване на документи през 2001 г. се наблюдава разграждане на
писмено-двигателния навик относно подписа, който е положен в жълтото каре на
документа, но на следващата страница на същия документ при изписване на
имената на Г. това разграждане го няма. След това в
пълномощните през 2004 г. се наблюдава задълбочаване на това разграждане на
писмено-двигателния навик на Г.. През 2005 г. и следващата година се забелязва
още по-голямо задълбочаване на тези различия, които се наблюдават при
сравняване на подписа от 1996 г. и подписа от 2004 г. Според показанията на св.С.,
която се е срещнала с упълномощителката
през 2003 г., към този момент тя вече е била претърпяла инсулт, което е
наложило дъщеря й да се пренесе при нея, за да се грижи за майка си. Св.С.заявява,
че упълномощителката трудно се е движела след инсулта, но психиката и говора й
не са били засегнати. Тази свидетелка се е срещала с упълномощителката в
периода от 2003г. до нейната смърт през 2007 г. Описва я като дружелюбна и
общителна, загрижена за дъщеря си, тъй като същата трябвало не само да ходи на
работа, но и да се грижи за нея. Г. изразявала пред свидетелката благодарността
си към дъщеря си за нейната всеотдайност и за полаганите грижи, споделяла със свидетелката
и намерението си да дари имотите си на този, който я гледа. Показанията на св.С.относно
способността на упълномощителката да разбира и да ръководи постъпките си се
потвърждават и от показанията на св.С. и св.Д.. Според св.С., упълномощителката
е имала своите старчески болежки, но психически е била добре, разбирала е
свойството и значението на постъпките си и ги е ръководила. Наела е св.С./адвокат
по професия/ във връзка със свои имоти, искала да дари дъщеря си със свой имот.
Св.Д. – нотариусът, удостоверил упълномощаването, също не е констатирал ментални
и психични проблеми, които да породят у него съмнение относно психическото
състояние на упълномощителката и възможността й да разбира и ръководи
постъпките си при упълномощаването. Същият заявява, че не си спомня конкретния
случай, но разяснява каква процедура винаги спазва при заверка на пълномощни за
разпореждане с имот – не само снема самоличността на упълномощителя, но и се
уверява, че лицето е наясно какви права предоставя с пълномощното, като едва
след това удостоверява подписа.
Тъй като по делото се установи че упълномощителката
лично е подписала пълномощното и към датата на упълномощаването няма данни да е
била недееспособна/поставена под пълно запрещение/, съдът приема, че същата е
изразила воля за упълномощителната сделка, поради което предявеният иск за
прогласяване нищожността на упълнощителната сделка следва да бъде отхвърлен.
По предявените от всеки от ищците А.В.А. и К.В.А. евентуални
искове с правно основание чл.42, ал.2 от ЗЗД за установяване недействителността
на договора за дарение, обективиран в
нот.акт № 31/11.03.2005г., том първи, рег.№ 856, дело № 29/2005 г. на
нотариус Д.Д., в частта относно 3/12 ид.част от поземлен имот с
пл. № 666 от квартал 52 по плана на гр. София, кв.“Манастирски
ливади“ - изток, поради сключването на договора от лице без представителна
власт:
Исковете са предявени
като евентуални спрямо главния иск за нищожност на упълномощителната сделка по
нотариално заверено пълномощно рег. № 677/17.02.2005г.
Тъй като искът за
нищожност на упълномощителната сделка по нотариално завереното пълномощно рег.
№ 677/17.02.2005 г. е неоснователен, съдът не дължи произнасяне по исковете по
чл.42, ал.2 от ЗЗД за установяване недействителност
на договора за дарение, обективиран в
нот.акт № 31/11.03.2005г., том първи, рег.№ 856, дело № 29/2005г. на
нотариус Д.Д., основан на твърдения за сключването му от лице без
представителна власт.
По евентуалните искове на ищците за установяване нищожност
по чл.576 от ГПК на нотариално удостоверяване по нот.акт № 31/11.03.2005 г.,
том първи, рег.№ 856, дело № 29/2005г. на нотариус Д.Д.:
Предявените искове от
всеки от ищците са недопустими.
Нищожността на
нотариалното удостоверяване е факт с правно значение и може да бъде установена
по исков ред само ако е изрично предвиден такъв иск в закона./ чл.124, ал.4,
изр.2 от ГПК/.
В чл.576 от ГПК са посочени нарушенията, при които нотариалното
удостоверяване е нищожно, но не е предвидена възможност за предявяване на иск
за прогласяване нищожността на нотариалното удостоверяване.
Това е така, тъй като
страната може да се защити като предяви иск за последиците от тази нищожност за
правата си по съществуващото гражданско правоотношение/определение №
824/15.07.2010г. на ВКС по гр.д. № 363/2010г., четвърто гр.отделение/. В този
смисъл е и решение от 12.02.2019 г. по гр.д. № 4909/2017 г. на ВКС, ГК, трето
отделение, в мотивите на което е посочено, че „нотариалното удостоверяване е нищожно, когато при съставяне на
нотариалния акт, удостоверяващ вещно право върху недвижим имот, или при
съставяне на нотариалния акт за правна сделка относно вещно право върху
недвижим имот е бил нарушен чл. 576 ГПК (чл. 472 ГПК (отм.)). Нищожното нотариално
удостоверяване е факт с правно значение. Съгласно чл. 124, ал. 4 ГПК (чл. 97,
ал. 3 ГПК (отм.)), иск за установяване на съществуването или несъществуването
на факт с правно значение е допустим само в случаите, изрично предвидени в
закона. Законът урежда основанията за нищожност на нотариалните
удостоверявания, но законът не предвижда иск за установяване на нищожност на
нотариалното удостоверяване. Следователно такъв иск е недопустим“.
Както вече бе посочено,
страната може да се защити срещу нищожността на нотариално удостоверяване като
предяви иск за последиците от тази нищожност за правата си по гражданското
правоотношение. Такъв иск за последиците
от нищожността на нотариалното удостоверяване е предявен и по настоящото дело –
евентуален иск по чл.26, ал.2 от ЗЗД за
установяване нищожност на дарствена сделка, поради липса на предписана от
закона нотариална форма, вследствие на нищожност на извършеното нотариално
удостоверяване, който иск ще бъде
разгледан по-долу в мотивите.
По изложените съображения, производството по
исковете на всеки от ищците за установяване
на нищожност по чл.576 от ГПК на нотариално удостоверяване по нот.акт № 31/11.03.2005г.,
том първи, рег.№ 856, дело № 29/2005г. на нотариус Д.Д. следва да бъде
прекратено.
По евентуалните искове с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК, вр. чл.26, ал.2 от ЗЗД, за установяване нищожността на договора за дарение
от 11.03.2005 г., в частта относно 3/12 ид.част от поземлен имот с
пл. № 666 от квартал 52 по плана на гр. София, кв.“Манастирски
ливади“ - изток, поради липса на предписана от закона форма, липса на
основание и липса на съгласие:
Исковете са предявени
като евентуални спрямо главния иск за нищожност на упълномощителната сделка по
нотариално заверено пълномощно рег. № 677/17.02.2005г. и като евентуални един
спрямо друг.
При предявени искове за
обявяване на нищожност на правна сделка на няколко основания, съдът не е
обвързан от въведения от ищеца начин на съединяване на исковете. /така решение
№97 от 8.02.2013 г. на ВКС по т. д. № 196/2011 г., I т. о., ТК, решение №198/10.08.2015г. на ВКС по гр. д.
№5252/2014г., IV г.о., ГК и др./. Съдът следва да се произнесе по всеки един от
исковете в поредността, произтичаща от естеството на въведеното основание, като
при уважаването на иска на едно от основанията, съдът не дължи произнасяне по
същество по останалите евентуални искове.
Съдът приема, че
евентуалните искове за нищожност на договора за дарение следва да бъдат
разгледани по поредност – липса на съгласие, липса на предписана от закона
форма и липса на основание.
По евентуалните искове на ищците А.В.А. и К.В.А., с
правно основание чл.26, ал.2 от ЗЗД за нищожност на договора за дарение от
11.03.2005 г. относно 3/12 ид.част от поземлен имот с
пл. № 666 от квартал 52 по плана на гр. София, кв.“Манастирски
ливади“ - изток, основани на твърдения за липса на съгласие:
По допустимостта на
исковете:
Исковете са частично недопустими.
Ищците в исковата молба
твърдят, че заедно с ответниците са наследници на К.В.Г.. С уточняваща молба от
30.10.2015г./л.17-18/ са заявили, че искат прогласяване недействителността на
договора за дарение само в частта, относно
дарственото разпореждане за един от
имотите – поземлен имот с пл. № 666 от квартал 52
по плана на гр. София, кв.“Манастирски ливади“ - изток, одобрен със
Заповед № РД-09-05-214/24.04.1997г. на главния архитект на гр. София и Заповед № РД-09-
2-127/01.06.2000г. на Кмета на район „Триадица“, СО, не и относно останалите имоти. С друга уточняваща молба от 13.11.2020 г./л.249/ заявяват, че
притежават по ¼ ид.част от
наследството на баба си К.В.Г..
Съгласно чл.26, ал.2 от ГПК, освен в предвидените от закон случаи,
никой не може да предявява от свое име чужди права пред съд.
Следователно, ищците могат да предявят иск за
прогласяване нищожността на договора за дарение относно посочения от тях поземлен
имот с пл. № 666 от квартал 52
по плана на гр. София, кв.“Манастирски ливади“ - изток, само за своята идеална
част -
по ¼ ид.част за всеки от тях от
дарената 3/12 ид.част, което след аритметично пресмятане възлиза на по 1/16
ид.част за всеки от ищците(1/4 х 3/12 = 3/48 = 1/16).
По изложените
съображения производството по всеки от предявените от ищците искове за
нищожност на договора за дарение относно дарственото разпореждане на 3/12
ид.част от поземлен имот с пл. № 666 от квартал 52
по плана на гр. София, кв.“Манастирски ливади“ – изток, следва да бъде прекратено над притежаваната от всеки от
ищците наследствена квота от 1/16 ид.част до пълния размер на дарената 3/12 ид.част от
поземления имот.
По основателността на евентуалните
искове за установяване нищожност на договора за дарение, основани на твърдения
за липса на съгласие на дарителката при сключването му:
Исковете са
неоснователни.
Договорът за дарение от от
11.03.2005 г. е сключен чрез пълномощник – С.В.С., действаща с валидно нотариално
заверено пълномощно рег. № 677/17.02.2005 г. от нотариус Д.Д. *** действие –
районът на СРС. Липсват доказателства към датата на упълномощаването или към
датата на сключване на дарствената сделка упълномощителката да е била поставена
под пълно запрещение или в друг период от живота й. Видно от писмо от
05.01.2022 г. от Столична община, след извършена справка в поддържаните
информационни масиви на Столична община – район „Триадица“, не са констатирани
данни К.В.Г. да е била поставена под запрещение в периода от 1996 г. до 2007 г.,
поради което искът за нищожност на договора, основан на твърдения за липса на
съгласие на дарителката, е неоснователен.
В настоящото производство не трябва да се изследва
въпросът дали К.Г., макар и формално дееспособна, е била в такова ментално и
психическо състояние, че не е могла да разбира свойството и значението на
постъпките и да ги ръководи към датата на сключване на договора, тъй като
посочените факти са основание за друг иск – за унищожаемост на договора за
дарение, а не за неговата нищожност. Съгласно ТР № 5/2020 г. по т.д. № 5/2020
г. на ОСГТК на ВКС, договорът, сключен от дееспособно лице, ако то при
сключването му е било в състояние на трайна неспособност да разбира или
ръководи действията си, е унищожаем на основание чл.31, ал.1 от ЗЗД, а не
нищожен. В настоящото производство не е предявен иск за унищожаемост на
договора за дарение, а и такъв иск би бил недопустим. Съгласно чл.31, ал.2 от ЗЗД унищожение на договор, сключен от дееспособно лице, ако то при сключването
му не е могло да разбира и ръководи действията си, не може да се иска след
смъртта на лицето, освен ако преди смъртта е било поискано поставянето му под
запрещение или ако доказателството за недееспособността произлиза от самия
договор, но както вече бе посочено, такъв иск не е предявен.
Независимо от това, следва да се посочи, че липсват
и доказателства К.Г. да не е могла да разбира свойството и значението на постъпките
си и да ги ръководи към датата на упълномощаването и към датата на сключване на
сделката, поради ментални или психични проблеми.
Вещото лице от графологическата експертиза в
кредитираното заключение от 12.03.2020г., при изследване на подписа на Г.,
положен под нотариално заверено пълномощно рег. № 677/17.02.2005 г., е
установило разстройство на координацията на движенията, проявяващо се в
смущения в структурните характеристики и пространствената ориентация, а именно:
ъгловато изписване на овалните елементи, вълнообразно и начупено изписани прави
и дъговидни щрихи, вълнообразна линия на реда на писане спрямо линията на
листа, темпът на изпълнение е неустойчив, на места много бавен. Експертът е
посочил, че изброените признаци в съвкупност образуват комплекс от диагностични
признаци, наличието на които доказва съществуването на обстоятелства, смущаващи
функцията на писмено-двигателния апарат. Такива обстоятелства могат да бъдат
общо отслабване функциите на организма, поради напреднала възраст, заболяване
на централната нервна система, хроничен алкохолизъм, мозъчна атеросклероза и
др., но не може да се установи конкретният фактор, който нарушава процеса на
писане, поради обстоятелството, че всички горепосочени фактори имат еднотипен
комплекс от признаци на проявление при писмено-двигателния навик. Разпитаните
по делото свидетели дават показания, според които Г. е разбирала свойството и
значението на постъпките си и е могла да ги ръководи, претърпяла е инсулт,
поради което е имала физически затруднения при придвижването си. Според
показанията на св.С., която се е
срещнала с дарителката през 2003 г., към този момент тя вече е била претърпяла
инсулт, което е наложило дъщеря й да се пренесе при нея, за да се грижи за
майка си. Св.С.заявява, че дарителката трудно се е движела след инсулта, но
психиката и говора й не са били засегнати. Тази свидетелка се е срещала с Г. в
периода от 2003г. до нейната смърт през 2007 г. Описва я като дружелюбна и
общителна, загрижена за дъщеря си, тъй като същата трябвало не само да ходи на
работа, но и да се грижи за нея. Г. изразявала пред свидетелката благодарността
си към дъщеря си за нейната всеотдайност и за полаганите грижи, споделяла със
свидетелката и намерението си да дари имотите си на този, който я гледа. Нейните
показания относно способността на Г. да разбира и ръководи постъпките си се
потвърждават и от показанията на св.С. и св.Д.. Според св.С., Г. е имала своите
старчески болежки, но психически е била добре, разбирала е свойството и
значението на постъпките си и ги е ръководила. Наела е св.С./адвокат по
професия/ във връзка със свои имоти, искала е да дари дъщеря си със свой имот.
Св.Д. – нотариусът, който е удостоверил подписа на Г. върху пълномощното от
17.02.2005 г., също не е констатирал ментални и психични проблеми, които да
породят у него съмнение относно психическото състояние на упълномощителката и
възможността й да разбира и ръководи постъпките си при упълномощаването. Същият
заявява, че не си спомня конкретния случай, но разяснява каква процедура винаги
спазва при заверка на пълномощни за разпореждане с имот – не само снема
самоличността на упълномощителя, но и се уверява, че лицето е наясно какви
права предоставя с пълномощното, като едва след това удостоверява подписа.
Тъй като дарението е извършено чрез пълномощник с
валидно пълномощно, подписано от дарителката Г., която е била дееспособна, съдът
приема, че същата валидно е изразила воля за сключване на договора за дарение.
Предявените от ищците искове за прогласяване нищожността на договора за
дарение, основани на твърдения за липса на изразено съгласие от дарителката, следва
да бъдат отхвърлени.
По евентуалните искове на ищците с правно основание чл.26, ал.2 от ЗЗД за установяване нищожност на
договора за дарение от 11.03.2005 г. в частта относно 3/12 ид.част от поземлен
имот с пл. № 666 от квартал 52 по плана на гр. София, кв.“Манастирски
ливади“ - изток, основани на твърдения за липса на предписана от закона форма:
Исковете са частично недопустими.
Ищците в исковата молба твърдят, че заедно с
ответниците са наследници на К.В.Г.. С уточняваща молба от
30.10.2015г./л.17-18/ са заявили, че искат прогласяване недействителността на
договора за дарение само в частта,
относно дарственото разпореждане за един
от имотите – поземлен имот с пл. №
666 от квартал 52 по плана на гр. София, кв.“Манастирски
ливади“ - изток, одобрен със Заповед № РД-09-05-214/24.04.1997г. на главния
архитект на гр. София и Заповед № РД-09- 2-127/01.06.2000г. на Кмета на район
„Триадица“, СО, не и относно останалите имоти. С друга уточняваща молба от
13.11.2020 г./л.249/ заявяват, че притежават по ¼ ид.част от наследството на баба си К.В.Г..
Съгласно чл.26, ал.2 от ГПК, освен в предвидените от закон
случаи, никой не може да
предявява от свое име чужди права пред съд.
Следователно,
ищците могат да предявят иск за прогласяване нищожността на договора за дарение
относно посочения от тях поземлен имот с пл. № 666 от квартал 52
по плана на гр. София, кв.“Манастирски ливади“ - изток, само за своята идеална част - по
¼ ид.част за всеки от тях от дарената 3/12 ид.част, което след
аритметично пресмятане възлиза на по 1/16 ид.част за всеки от ищците(1/4 х 3/12
= 3/48 = 1/16).
По изложените съображения производството по всеки от
предявените от ищците искове за нищожност на договора за дарение относно
дарственото разпореждане на 3/12 ид.част от поземлен имот с пл. № 666 от квартал 52
по плана на гр. София, кв.“Манастирски ливади“ – изток, следва да бъде
прекратено над притежаваната от всеки от ищците наследствена квота от 1/16
ид.част до пълния размер на дарената
3/12 ид.част от поземления имот.
По основателността исковете:
Ищците твърдят, че договорът за дарение е нищожен,
поради неспазване на изискуемата от закона нотариална форма. Поддържат, че при
изповядване на сделката пред нотариус са допуснати нарушения, които са довели
до нищожност на нотариалното удостоверяване. В ИМ и в уточняващи молби от
02.10.2015г. и от 30.10.2015 г. сочат следните нарушения: дарителката не е
присъствата на сделката, не е изразила лично волята си пред нотариуса;
пълномощно рег. № 677/17.02.2005 г. не е подписано от упълномощителката; сделката
е сключена без представителна власт; не са подписани от дарителката
декларациите по чл.25 от ЗННД и чл.226 от ДПК, т.е по същество такива
декларации липсват по сделката; декларациите са използвани по няколко сделки;
страните не са изписали трите си имена под положените подписи.
Нотариалният акт е вид нотариално удостоверяване,
което нотариусът извършва по молба на заинтересованото лице. Както отмененият
ГПК, който е в сила до 01.03.2008 г., така и сега действащият ГПК, съдържат
разпоредби, в които изрично и изчерпателно са изброени нарушенията, при които нотариалното
удостоверяване е нищожно – съответно чл.472 от ГПК/отм/ и чл. 576 от сега
действащия ГПК.
Тъй като процесният договор за дарение е сключен на
11.03.2005 г., спрямо нотариалната форма на този договор е приложим чл.472 от ГПК/отм/,
в редакцията, която е била в сила към посочената дата. Съгласно чл. 472 от
ГПК/отм/, нотариалното действие е нищожно, когато нотариусът не е имал право да го
извърши (чл. 465, 466, ал. 1, 469, ал. 1, 470, 471 от ГПК -
отм), както и когато при неговото извършване са били нарушени чл. 474, ал. 4
(относно личното явяване на участвуващите лица), 475, 476, б. "а",
"в", "г" и "е", 478, 479 и 485, ал. 2 от ГПК -
отм.
От посочените от ищците основания само едно може да
бъде подведено под правната норма на чл.472 от ГПК/отм/, а именно –
твърденията, че дарителката не се е явила лично пред нотариуса и не е изразила
волята си пред него. Останалите посочени от ищците нарушения не са предвидени в
чл.472 от ГПК/отм/ като основания за нищожност на нотариалното удостоверяване.
Към датата на сделката – 11.03.2005 г.-
не е съществувало изискване страните по договора или техните
представители да изпишат трите си имена под подписите си. Съгласно чл.476 от ГПК/отм/, б.“е“, нотариалният акт трябва да съдържа подпис на страните и
нотариуса.
Така единственото нарушение, посочено от ищците,
което попада в хипотезата на чл.472 от ГПК/отм/ е неявяването на дарителката
пред нотариуса, за да изрази волята си пред него – изискване по чл.474, ал.4 от ГПК/отм/ относно личното явяване на участващите лица. Соченото от ищците
основание обаче остана недоказано. Съгласно чл.474, ал.4 от ГПК/отм/, лицата или техните пълномощници, чиито
изявления се съдържат в проекта, трябва да се явят лично пред нотариуса,
който преди да извърши акта, проверява самоличността, дееспособността и
представителната власт на явилите се пред него лица. Видно от
договора за дарение от 11.03.2005 г. пред нотариуса се е явила пълномощничката
на дарителката Г. – С.В.С., упълномощена с валидно нотариално заверено
пълномощно рег. № 677/17.02.2005г. на нотариус Д.Д. с рег. № 117 от регистъра
на Нотариалната камара и именно С. се е подписала под договора в качеството на
пълномощник на дарителката.
Не е допуснато нарушение на чл.472, ал.4 от ГПК/отм/, поради което нотариалното удостоверяване не е нищожно. Спазена е
изискуемата от закона нотариална форма за дарение на недвижим имот. По
изложените съображения, предявените от ищците евентуални искове по чл.26, ал.2
от ЗЗД следва да бъдат отхвърлени.
По евентуалните искове на ищците с правно основание чл.26, ал.2 от ЗЗД за установяване нищожност на
договора за дарение от 11.03.2005 г. в частта относно 3/12 ид.част от поземлен
имот с пл. № 666 от квартал 52 по плана на гр. София, кв.“Манастирски
ливади“ - изток, основани на твърдения за липса на основание:
По допустимостта на исковете:
Исковете са частично недопустими.
Ищците в исковата молба твърдят, че заедно с
ответниците са наследници на К.В.Г.. С уточняваща молба от
30.10.2015г./л.17-18/ са заявили, че искат прогласяване недействителността на
договора за дарение само в частта,
относно дарственото разпореждане за един
от имотите – поземлен имот с пл. №
666 от квартал 52 по плана на гр. София, кв.“Манастирски
ливади“ - изток, одобрен със Заповед № РД-09-05-214/24.04.1997г. на главния
архитект на гр. София и Заповед № РД-09- 2-127/01.06.2000г. на Кмета на район
„Триадица“, СО, не и относно останалите имоти. С друга уточняваща молба
от 13.11.2020 г./л.249/ заявяват, че притежават по ¼ ид.част от наследството на баба си К.В.Г..
Съгласно чл.26, ал.2 от ГПК, освен в предвидените от закон
случаи, никой не може да
предявява от свое име чужди права пред съд.
Следователно,
ищците могат да предявят иск за прогласяване нищожността на договора за дарение
относно посочения от тях поземлен имот с пл. № 666 от квартал 52
по плана на гр. София, кв.“Манастирски ливади“ - изток, само за своята идеална част - по
¼ ид.част за всеки от тях от дарената 3/12 ид.част, което след
аритметично пресмятане възлиза на по 1/16 ид.част за всеки от ищците(1/4 х 3/12
= 3/48 = 1/16).
По изложените съображения производството по всеки от
предявените от ищците искове за нищожност на договора за дарение относно дарственото
разпореждане на 3/12 ид.част от поземлен имот с пл. № 666 от квартал 52
по плана на гр. София, кв.“Манастирски ливади“ – изток, следва да бъде
прекратено над притежаваната от всеки от ищците наследствена квота от 1/16
ид.част до пълния размер на дарената
3/12 ид.част от поземления имот.
По основателността на исковете:
Исковете са неоснователни.
Видно от договора за дарение основанието на същия е намерението на К.В.Г.
да надари дъщеря си Г.А.Т..
Намерението на дарителката се потвърждава от съдържанието
на нотариално заверено пълномощно рег. № 677/17.02.2005 г./л.168/, представено
при изповядване на сделката и от показанията на св.С. и св.С.. От показанията
на св. С. /адвокат по професия/ се
установява, че Г. я е наела във връзка със свои имоти, искала е да дари дъщеря си със свой имот. Св.С.се е
срещала с дарителката в периода 2003г. до нейната смърт през 2007 г. В своите
показания тази свидетелка заявява, че към 2003 г. Г. вече е била претърпяла
инсулт, била е трудно подвижна, което е наложило дъщеря й да се пренесе при
нея, за да се грижи за майка си. При разговорите си със свидетелката Г. се е тревожела за дъщеря си, която
трябвало да ходи на работа и да се грижи за нея и изпитвала благодарност към
нея за всеотдайността й и за полаганите
грижи. К.Г. изразявала пред свидетелката и намерението си да дари
имотите си на този, който я гледа. Св.С.е свекърва на ответницата и е
заинтересована от изхода на делото, но нейните показания са житейски правдиви и
непротиворечиви и се подкрепят от показанията на останалите свидетели по
делото.
Събраните доказателства по несъмнен начин доказват
намерението на К.Г. да дари дъщеря си Г.А.Т.и тази кауза е ясно заявена в
договора за дарение на недвижим имот от 11.03.3005 г.
Ищците се позовават на декларация по чл.25 от ЗННД с
рег. № 679/17.02.2005 г., нотариално заверена от нотариус Д.Д., и декларация по
чл.226 от ДПК с рег. № 680/17.02.2005 г., нотариално заверена от същия нотариус, които декларации били
представени при сключването на дарението и не били подписани от дарителката. На
първо място тези декларации не са представени по делото и не е доказано да са били
неавтентични. Същите са били с нотариална заверка на подписа на дарителката и
няма основание да се счита, че не са били подписани от нея. На следващо място,
тези декларации, при изразена ясна воля от дарителката за сключване на договор
за дарение, не могат да обосноват извод за липса на основание на сделката..
По изложените съображения предявените от ищците
искове за прогласяване нищожността на договора за дарение, основани на
твърдения за липса на основание, следва да бъдат отхвърлени.
По предявените от всеки от ищците евентуални искове с
правно основание чл.30, ал.1 от ЗН за намаляване на дарствено разпореждане,
извършено с нот. акт № 31/11.03.2005 г., том първи, рег.№ 856, дело № 29/2005г.
на нотариус Д.Д.:
Исковете са
неоснователни.
Съдът счита, че не е
неоходимо да изследва каква е била наследствената маса и каква е разполагаемата
част на ищците, тъй като исковете са погасени по давност.
Ответниците своевременно
с отговорите на исковата молба са направили възражения за изтекла погасителна
давност.
Съгласно т.3, б. ”г” от ППВС
№ 7/73 г., искът за възстановяване на
запазена част от наследство, накърнена с дарение, се
погасява с изтичане на общия петгодишен
срок на погасителната давност по
чл.110 ЗЗД, който започва
да тече от датата на откриване на наследството на дарителя, а не от узнаването. В конкретния случай това е станало на 05.09.2007 г., когато
е починала дарителката, като петгодишният срок изтича на 05.09.2012г., а
исковата молба е подадена няколко години по-късно – на 28.07.2014 г., поради
което съдът приема, че исковете по чл.30, ал.1 от ЗН са погасени по давност.
По разноските:
Ищците следва да бъдат осъдени да заплатят на
ответницата Д.П. С., на основание чл.78, ал.3 от ГПК, направените по делото
разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 4000 лв.
Мотивиран така, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
предявения от А.В.А., ЕГН **********,*** – III част, бл.****** и К.В.А., ЕГН **********,*** против Д.П. С., ЕГН **********,***,
съдебен адрес:*** – за адв.К., и П.Д.М.,
ЕГН **********,***, иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК, вр чл.26, ал.2 от ЗЗД, вр
чл.44 от ЗЗД, за установяване нищожност на упълномощителна сделка по нотариално
заверено пълномощно № 677/17.02.2005 г. на нотариус Д.Д. с рег. № 117 от
регистъра на Нотариалната камара, с
район на действие - районът на СРС.
ПРЕКРАТЯВА, на
основание чл.130 от ГПК, производството
по предявен от А.В.А., ЕГН ********** и К.В.А., ЕГН **********, против Д.П. С.,
ЕГН **********, и П.Д.М., ЕГН **********,
евентуален иск за установяване нищожност
на нотариално удостоверяване, извършено с нот.акт № 31/11.03.2005 г., том първи,
рег.№ 856, дело № 29/2005г. на нотариус Д.Д. *** действие - районът на СРС.
ОТХВЪРЛЯ предявения от А.В.А., ЕГН **********, против
Д.П. С., ЕГН **********, и П.Д.М., ЕГН **********, евентуален иск с правно основание чл.124, ал.1
от ГПК, вр чл.26, ал.2 от ЗЗД, за установяване нищожност на договор за
дарение на недвижим имот от 11.03.2005 г., обективиран в нот.акт № 31/11.03.2005г., том първи, рег.№
856, дело № 29/2005 г. на нотариус Д.Д. *** действие – районът на СРС, в частта относно дарствено разпореждане с 1/16 ид.част от
поземлен имот с пл. № 666 от квартал 52 по плана на гр. София,
кв.“Манастирски ливади“ - изток, одобрен със заповед № РД-09-05-214/24.04.1997г. на главния архитект на гр. София и заповед № РД-09-
2-127/01.06.2000г. на кмета на район „Триадица“, СО, целият с площ от 2 953 кв.
м., ведно с всички подобрения върху
имота, при съседи по нотариален
акт: ул. “Луи Айер” (бивша
"Н.К.”), наследници на А.Ш., наследници на М.К.,
наследници на С.А., а по скица -
ул. „Луи Айер” (бивша Н.К.), УПИ I -230, 623, УПИ II 939, 560, УПИ III - 600, парцел 668 и парцел 525, който иск е основан на твърдения за липса
на съгласие на дарителката К.В.Г., ЕГН **********, б.ж. на гр.София,
починала на 05.09.2007 г., като
ПРЕКРАТЯВА, на основание чл.130 от ГПК, производството по иска в
останалата част, в която се иска установяване нищожност на договора за
дарение над притежаваната от ищеца наследствена квота от 1/16 ид.част от дарената част от поземления имот до пълния размер на
дарената 3/12 ид.част от поземления имот.
ОТХВЪРЛЯ предявения от К.В.А., ЕГН **********, против Д.П. С., ЕГН **********, и П.Д.М., ЕГН **********,
евентуален иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК, вр чл.26, ал.2 от ЗЗД, за установяване нищожност на договор за дарение на недвижим имот от
11.03.2005 г., обективиран в нот.акт №
31/11.03.2005г., том първи, рег.№ 856, дело № 29/2005 г. на нотариус Д.Д. ***
действие – районът на СРС, в частта
относно дарствено разпореждане с 1/16
ид.част от поземлен имот с пл. № 666 от
квартал 52 по плана на гр. София, кв.“Манастирски ливади“ - изток, одобрен
със заповед № РД-09-05-214/24.04.1997г. на главния архитект на гр. София и заповед № РД-09-
2-127/01.06.2000г. на кмета на район „Триадица“, СО, целият с площ от 2 953 кв.
м., ведно с всички подобрения върху
имота, при съседи по нотариален
акт: ул. “Луи Айер” (бивша
"Н.К.”), наследници на А.Ш., наследници на М.К.,
наследници на С.А., а по скица -
ул. „Луи Айер” (бивша Н.К.), УПИ I -230, 623, УПИ II 939, 560, УПИ III - 600, парцел 668 и парцел 525, който иск е основан на твърдения за липса
на съгласие на дарителката К.В.Г., ЕГН **********, б.ж. на гр.София,
починала на 05.09.2007 г., като
ПРЕКРАТЯВА, на основание чл.130 от ГПК, производството по иска в
останалата част, в която се иска установяване нищожност на договора за
дарение над притежаваната от ищеца наследствена квота от 1/16 ид.част от
дарената част от поземления имот до пълния размер на дарената 3/12 ид.част от
поземления имот.
ОТХВЪРЛЯ предявения от А.В.А., ЕГН **********, против Д.П. С., ЕГН **********, и П.Д.М.,
ЕГН **********, евентуален иск с правно основание чл.124,
ал.1 от ГПК, вр чл.26, ал.2 от ЗЗД, за установяване нищожност на договор за
дарение на недвижим имот от 11.03.2005 г., обективиран в нот.акт № 31/11.03.2005г., том първи, рег.№
856, дело № 29/2005 г. на нотариус Д.Д., в
частта относно дарствено разпореждане с
1/16 ид.част от поземлен имот с пл. № 666
от квартал 52 по плана на гр. София, кв.“Манастирски ливади“ - изток,
одобрен със заповед № РД-09-05-214/24.04.1997г. на главния архитект на гр. София и заповед № РД-09-
2-127/01.06.2000г. на кмета на район „Триадица“, СО, целият с площ от 2 953 кв.
м., ведно с всички подобрения върху
имота, при съседи по нотариален
акт: ул. “Луи Айер” (бивша
"Н.К.”), наследници на А.Ш., наследници на М.К.,
наследници на С.А., а по скица -
ул. „Луи Айер” (бивша Н.К.), УПИ I -230, 623, УПИ II 939, 560, УПИ III - 600, парцел 668 и парцел 525, който иск е основан на твърдения за липса
на предписана от закона форма, като
ПРЕКРАТЯВА, на основание чл.130 от ГПК, производството по иска в
останалата част, в която се иска установяване нищожност на договора за
дарение над притежаваната от ищеца наследствена квота от 1/16 ид.част от
дарената част от поземления имот до пълния размер на дарената 3/12 ид.част от
поземления имот.
ОТХВЪРЛЯ предявения от К.В.А., ЕГН **********,, против Д.П. С., ЕГН **********, и П.Д.М.,
ЕГН **********, евентуален иск с правно основание чл.124,
ал.1 от ГПК, вр чл.26, ал.2 от ЗЗД, за установяване нищожност на договор за
дарение на недвижим имот от 11.03.2005 г., обективиран в нот.акт № 31/11.03.2005г., том първи, рег.№
856, дело № 29/2005 г. на нотариус Д.Д., в
частта относно дарствено разпореждане с
1/16 ид.част от поземлен имот с пл. № 666
от квартал 52 по плана на гр. София, кв.“Манастирски ливади“ - изток,
одобрен със заповед № РД-09-05-214/24.04.1997г. на главния архитект на гр. София и заповед № РД-09-
2-127/01.06.2000г. на кмета на район „Триадица“, СО, целият с площ от 2 953 кв.
м., ведно с всички подобрения върху
имота, при съседи по нотариален
акт: ул. “Луи Айер” (бивша
"Н.К.”), наследници на А.Ш., наследници на М.К.,
наследници на С.А., а по скица -
ул. „Луи Айер” (бивша Н.К.), УПИ I -230, 623, УПИ II 939, 560, УПИ III - 600, парцел 668 и парцел 525, който иск е основан на твърдения за липса
на предписана от закона форма, като
ПРЕКРАТЯВА, на основание чл.130 от ГПК, производството по иска в
останалата част, в която се иска установяване нищожност на договора за
дарение над притежаваната от ищеца наследствена квота от 1/16 ид.част от
дарената част от поземления имот до пълния размер на дарената 3/12 ид.част от
поземления имот.
ОТХВЪРЛЯ предявения от А.В.А., ЕГН **********, против Д.П. С., ЕГН **********, и П.Д.М.,
ЕГН **********, евентуален иск с правно основание чл.124,
ал.1 от ГПК, вр чл.26, ал.2 от ЗЗД, за установяване нищожност на договор за
дарение на недвижим имот от 11.03.2005 г., обективиран в нот.акт № 31/11.03.2005г., том първи, рег.№
856, дело № 29/2005 г. на нотариус Д.Д., в
частта относно дарствено разпореждане с
1/16 ид.част от поземлен имот с пл. № 666
от квартал 52 по плана на гр. София, кв.“Манастирски ливади“ - изток,
одобрен със заповед № РД-09-05-214/24.04.1997г. на главния архитект на гр. София и заповед № РД-09-
2-127/01.06.2000г. на кмета на район „Триадица“, СО, целият с площ от 2 953 кв.
м., ведно с всички подобрения върху
имота, при съседи по нотариален
акт: ул. “Луи Айер” (бивша
"Н.К.”), наследници на А.Ш., наследници на М.К.,
наследници на С.А., а по скица -
ул. „Луи Айер” (бивша Н.К.), УПИ I -230, 623, УПИ II 939, 560, УПИ III - 600, парцел 668 и парцел 525, който иск е основан на твърдения за липса
на основание, като ПРЕКРАТЯВА,
на основание чл.130 от ГПК, производството
по иска в останалата част, в която
се иска установяване нищожност на договора за дарение над притежаваната от
ищеца наследствена квота от 1/16 ид.част от дарената част от поземления имот до
пълния размер на дарената 3/12 ид.част от поземления имот.
ОТХВЪРЛЯ предявения от К.В.А., ЕГН **********,, против Д.П. С., ЕГН **********, и П.Д.М.,
ЕГН **********, евентуален иск с правно основание чл.124,
ал.1 от ГПК, вр чл.26, ал.2 от ЗЗД, за установяване нищожност на договор за
дарение на недвижим имот от 11.03.2005 г., обективиран в нот.акт № 31/11.03.2005г., том първи, рег.№
856, дело № 29/2005 г. на нотариус Д.Д., в
частта относно дарствено разпореждане с
1/16 ид.част от поземлен имот с пл. № 666
от квартал 52 по плана на гр. София, кв.“Манастирски ливади“ - изток,
одобрен със заповед № РД-09-05-214/24.04.1997г. на главния архитект на гр. София и заповед № РД-09-
2-127/01.06.2000г. на кмета на район „Триадица“, СО, целият с площ от 2 953 кв.
м., ведно с всички подобрения върху
имота, при съседи по нотариален
акт: ул. “Луи Айер” (бивша
"Н.К.”), наследници на А.Ш., наследници на М.К.,
наследници на С.А., а по скица -
ул. „Луи Айер” (бивша Н.К.), УПИ I -230, 623, УПИ II 939, 560, УПИ III - 600, парцел 668 и парцел 525, който иск е основан на твърдения за липса
на основание, като ПРЕКРАТЯВА,
на основание чл.130 от ГПК, производството
по иска в останалата част, в която
се иска установяване нищожност на договора за дарение над притежаваната от
ищеца наследствена квота от 1/16 ид.част от дарената част от поземления имот до
пълния размер на дарената 3/12 ид.част от поземления имот.
ОТХВЪРЛЯ предявения от А.В.А., ЕГН **********, против Д.П. С., ЕГН **********, и П.Д.М., ЕГН **********, евентуален
иск с правно основание чл.30, ал.1 от ЗН за намаляване на дарение, извършено
от К.В.Г., ЕГН **********, бивш жител ***,
починала на 05.09.2007 г., направено с нот.акт № 31/11.03.2005г., том първи, рег.№ 856, дело № 29/2005г. на
нотариус Д.Д. *** действие – районът на СРС, в полза на Г.А.Т., ЕГН **********, бивш
жител ***, починала на 04.02.2014 г., до размера на запазената част на ищеца А.В.А. от
наследството на К.В.Г..
ОТХВЪРЛЯ
предявения от К.В.А., ЕГН **********, против
Д.П. С., ЕГН **********, и П.Д.М.,
ЕГН **********, евентуален иск с правно основание чл.30, ал.1 от ЗН за намаляване
на дарение, извършено от К.В.Г., ЕГН **********,
бивш жител ***, починала на 05.09.2007 г., направено с нот.акт № 31/11.03.2005г., том първи, рег.№ 856, дело № 29/2005г. на
нотариус Д.Д. *** действие – районът на СРС, в полза на Г.А.Т., ЕГН **********,
бивш жител ***, починала на 04.02.2014 г., до размера на запазената част на
ищеца К.В.А. от наследството на К.В.Г..
ОСЪЖДА А.В.А. и К.В.А. да заплатят на Д.П.
С., на основание чл.78, ал.3 от ГПК, направените по делото разноски за
адвокатско възнаграждение в размер на 4000 лв.
Решението подлежи на
обжалване с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от
връчването на страните.
СЪДИЯ: