№ 160
гр. В., 25.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – В. в публично заседание на двадесет и седми
септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:В. Й. М.
при участието на секретаря И. СТ. К.
в присъствието на прокурора К. Цв. К.
като разгледа докладваното от В. Й. М. Гражданско дело № 20231300100133
по описа за 2023 година
Делото е образувано по искова молба от К. А. М. с ЕГН **********, от
гр. С., ж.к. „Н. 1“, бл. 133, вх. Б, ет. 6, ап. 42, чрез адв.п-к С. М., съдебен адрес
гр. В., ул. „Търговска“ № 2, ет. 3, офис 4, тел. **********, против
Прокуратура НА РЕПУБЛИКА Б., представлявана от Главния прокурор, гр.
С., бул. „Витоша“ № 2,/ОП - В., съдебен адрес: гр. В., ул. „Дунавска“ № 14/ с
правно основание: чл. 2, ал. 1, т. 1, предл. 1 и т. 3, предл. 1 във вр. с чл. 4 и чл.
7 от ЗОДОВ, във вр. с чл. 45 от ЗЗД и цена на иска: материални щети 120 000
лв, нематериални щети 80 000 лв.
В исковата молба се поддържа, че ОП - В. му е повдигнала обвинение по ДП
№ 48/2017г. на ГПУ - В., пр.пр. № 1683/2017г., внесла и поддържала
обвинителен акт, по образуваното НОХД № 153/2019г. на Окръжен съд - В.,
срещу него- К. А. М. от С., за това, че «на 20.05.2017г. на ГКПП Дунав мост 2
- В.-К. е направил опит при излизане от Р. Б. към Р. Р. с товарен автомобил -
влекач марка „Рено Премиум“ с ДК № СА 1712 НС, с прикачено за него
полуремарке с марка „Кьогел СН 24“ с ДК № С 0005 ЕС без надлежно
разрешително по Закона за контрол върху наркотичните вещества и
прекурсорите, като извършител, да пренесе през границата на страната
високорисково наркотично вещество - хероин, опаковано в 400 пакета, с общо
нетно тегло 392 580 грама, с концентрация на активен компонент
диацетилморфин в количество 10.76 %, на обща стойност 19 629 000 лв.,
укрити в товара в полуремаркето, като предмета на контрабандата е в особено
големи размери и случаят е особено тежък.
Обвинението е по чл. 242, ал. 4 във вр. с ал. 2 във вр. с чл. 18, ал. 1
от НК.
1
При доказана вината , законът предвижда наказание лишаване от
свобода от петнайсет до двайсет години и глоба от двеста хиляди до триста
хиляди лева.
Сочи се, че Досъдебното производство продължило повече от две
години, след многократни продължавания на срока за приключване. Първите
десет дни прекарал във В.ския арест и в един от софийските. Апелативен съд -
С. заменил най-тежката наложена мярка с „парична гаранция“ в размер на 5
000 лв., която е платена от работодателя му.
Съдебното производство на две инстанции минало през петнайсет
съдебни заседания - четири от тях пред В.ски окръжен съд и единайсет пред
САС.
Междувременно на 19.02.2020г. В.ски окръжен съд постановил
оправдателна присъда, която е протестирана от ОП - В.. Тогава делото
продължило на втора инстанция в Софийския апелативен съд. Повече от две
години по-късно е потвърдена оправдателната присъда.
Близо пет години бил обвиняем и подсъдим, докато не влезе в сила
Решението на Апелативен съд - С., потвърдило оправдателната присъда на
Окръжен съд - В..
През всичките тези пет години му била наложена забрана като
обвиняем и подсъдим, да напуска Б. и не можел да упражнява професията си
на международен шофьор. Принуден е да започне работа в друга фирма като
шофьор, на минимална работна заплата и само в предЕ.те на страната. Живеел
изключително бедно и на ръба на оцеляването.
Единствените му роднини - двама племенници, деца на покойния ми брат, се
дистанцирали от него и не искали да се срещат, разговарят дори по телефона,
да общуват по какъвто и да било начин с него. Преди случая били
изключително близки и поддържали топли взаимоотношения като между
чичо и племенницИ. След случая се срамували от него и не искали да се знае,
че са роднини, че нещо ги свързва. Всичко това е в резултат и след широкото
медийно отразяване на случая, което го представя като голям престъпник,
като наркотрафикант от висок ранг. Те се дезинтересирали напълно от него и
това не се е променило и досега.
Задържаното количество наркотик от около 400 кг., оценено на близо
20 милиона лв. е най-голямото в страната за 2017г. и предизвика огромен
медиен и обществен интерес. Всичките му приятЕ., познати, колеги научили
за това. Хората го разпознавали на улицата в квартала, сочЕ. го и си говорЕ., -
„това е онзи
К., тираджията с половин тон наркотици между плочки, дето го имаше във
вестника...“.
През цялото това време единствена подкрепа и опора е и още е, м
приятелката му Н.С.. Само тя била с него неотлъчно по време и на
досъдебното производство, и на всяко едно от съдебните заседания. Освен
моралната подкрепа тя му подпомагала финансово и по всякакви други
2
начинИ. Въпреки, че самата тя работи като личен асистент на тежко болен, а
знайно е какви са заплатите на тези хора - минимална и под нея, почасово, с
част от доходите си тя подпомагала и него.
Като следствия от преживяното през тези пет години се сдобил с
хроничните труднолечими заболявания хипертония, псориазис, диабет, за
които има множество доказателства, отразени в медицинска документация.
По лекарска преценка те са отключени вследствие на преживения
стрес и ще му останат за цял живот, като ще се задълбочават, ще увреждат все
повече здравето му и ще скъсяват повече и по-бързо живота му.
Счита, че макар това му състояние да не може да бъде компенсирано
по никакъв начин, то държавата в лицето на прокуратурата следва да понесе
отговорност за неоснователните и недоказани обвинения.
Така по гореописаният начин и в резултат на тези неправомерни
действия на прокуратурата в продължение на повече от пет години претърпял
неимуществени вреди, които оценява на 80 000 лв.
Бил лишен и от възможността да упражнява професията си на
международен шофьор на тежкотоварен камион и да реализира доходи като
такъв. Материалните щети, които са му нанесени от повдигнатото и
поддържано обвинение са разликата от трудовото възнаграждение, което би
реализирал и това, което в действителност е получавал като шофьор на малък
бус само в предЕ.те на Б., и се равняват на 120 000 лв. за периода.
Неправомерните и незаконни действия на прокуратурата се изразяват
в това, че не е извършил тези престъпления и не е имало никакви
първоначални достатъчно данни, че той е извършил престъплението, поради
което не са били налице законни основания за образуване на досъдебно
производство против него, за привличането му като обвиняем, за извършване
на процесуално-следствени действия, за вземане по отношение на него мярка
за неотклонение, за внасяне и поддържане на обвинителен акт по
горецитираното НОХД.
Неимуществените вреди, които претърпял се изразяват в психо-
емоционален стрес, притеснения, страх, срам, неудобство, явяване пред
органи на досъдебно производство в качеството на обвиняем, явяване пред съд
като подсъдим, опетнено име в обществото, в печатни медии — вестници, в
национални електронни медии - телевизии с широка зрителска аудитория,
загуба на работа, прекратени отношения с роднини и влошено като цяло
физическо и психическо здраве.
Моли съда да постанови решение, с което , да осъди ответника
Прокуратурата на Р Б., да изплати обезщетение по смисъла на чл. 2, ал. 1, т. 1,
предл. 1 и т. 3, предл. 1 във вр. с чл. 4 и чл. 7 от ЗОДОВ, във вр. с чл. 45 от
ЗЗД, в размер на 120 000 /сто и двадесет хиляди/ лв. материални щети и 80 000
/осемдесет хиляди/ лв. нематериални щети, ведно със законната лихва,
считано от момента на повдигане на обвинението 21.05.2017г. до
окончателното издължаване, за претърпените от К. А. М. материални и
нематериални щети и вреди от воденото досъдебно производство - ДП №
48/2017г. на ГПУ - В., пр. пр. № 1683/2017г. на ОП - В. и НОХД № 153/2019г.
3
на Окръжен съд - В., по обвинение в извършване на тежко престъпление от
общ характер, по което е оправдан с влязла в сила оправдателна присъда.
Претендира разноски и присъждане на адвокатско възнаграждение
за оказаната му адвокатска помощ при условията на чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона
за адвокатурата.
Представя ДОКАЗАТЕЛСТВА: Копие от:Материали по ДП №
48/2017г. на ГПУ - В., пр. пр. № 1683/2017г. на ОП - В. - 41 стр. Материали по
НОХД № 153/2019г. на Окръжен съд - В. - 143 стр.Копия от печатни издания -
вестници - 4 стр.Служебни бележки за трудови доходи издадени от „Гопет“
ООД - гр. С. - 7 стр.Медицински документи - 4 стр.
В срока по чл.131 ал.1 от ГПК ответника по настоящето дело е
представил отговор , в който оспорва изцяло допустимостта и
основателността на исковата претенция.
Посочва, че исковите претенции са за обезщетение от претърпени
имуществени и неимуществени вреди от обвинение за престъпление по
чл.242, ал.4 във вр. с ал.2, във вр. с чл.18, ал.1 от НК, за което е оправдан и по
което е бил задържан под стража 10 дни като мярка за неотклонение.
Оспорват исковите претенции като неоснователни, недоказани и силно
завишени, и несъответстващи на изискването за справедливост по чл.52 от
ЗЗД.
Сочи се, че предметът на делото е бил опит за контрабанда на 392 580
г хероин на стойност 19 629 000 лева с товарен автомобил, управляван от
ищеца. Наркотикът е открит при митническа проверка на ГКПП „Дунав мост
2В идин-Кал афат“.
При този факт ищецът като единствен водач, отговарящ за превозвания
товар, съобразно изискванията на НПК и събраните доказателства е
привлечен като обвиняем и е поискано задържането му под стража с оглед
тежестта на обвинението. С определение от 23.05.2017г. на Окръжен съд - В.
било прието искането за основателно и е взета спрямо ищеца мярка за
неотклонение „Задържане под стража“. С определение от 01.06.2017г. /8 дни
по-късно/ с определение на САСъд мярката е изменена в „Парична гаранция“
в размер на 5000 лева, по жалба на обвиняемия.
Твърди се, че в резултат на наложената му забрана като обвиняем и
подсъдим да напуска страната, не можел да упражнява професията си на
международен шофьор и бил принуден да работи за по-малко заплащане като
шофьор „само в предЕ.те на страната“ и живеел на ръба на оцеляването.
Именно разликата от трудовото възнаграждение, което според него би
реализирал като международен шофьор и това, което е получавал като
шофьор в предЕ.те на страната, ищецът оценява като материални щети в
размер на 120 000 лева за периода на наказателното производство.
Твърди се, че близо пет години е бил обвиняем и подсъдим, от които
две години е било досъдебното производство. Съдебното производство на две
инстанции „минало през петнайсет съдебни заседания“.
4
Ответникът заявява , че в по-голямата част от наказателното
производство делото е било в същинската си съдебна фаза, което не зависи от
действията на Прокуратурата.
Твърдяната забрана да напуска предЕ.те на страната е съобразена с
НПК и обвинението за рекордна за страната контрабанда на хероин. Чл.4 от
ЗОДОВ изисква претендираните вреди да са преки и непосредствени
последици от увреждането.
С оглед горното сочат, че претенцията за имуществени вреди в размер
на 120 000 лева е неоснователна, недоказана и недоказуема, тъй като с
твърдяната забрана ищецът не е лишен от възможността да упражнява
професията си на шофьор.
Посочват, че са неоснователни и недоказуеми и претенциите за
неимуществени вреди в размер на 80 000 лева, като действително
константната съдебна практика приема, че всяко лице участник в съдебно
производство, особено наказателно такова обичайно търпи вреди - неприятни
изживявания, неудобство, страх от изхода на делото... В конкретния случай
ищецът не ангажира доказателства за преживени такива страдания, още по-
малко надвишаващи по интензитет обичайните при наличие на обвинение в
тежко умишлено престъпление.
Посочва, че са неоснователни и претенциите за неимуществени вреди,
вследствие на „огромния медиен и обществен интерес“, тъй като няма
твърдения за публикувани медийни изявления на Прокуратурата.
Същевременно Прокуратурата не може да носи отговорност за медийното
отразяване на случая.
Оспорва предявения иск и по размер, тъй като претенцията е
прекомерно завишена, не отговаря на твърдените от ищеца вреди, на
стандарта в страната по времето, през което се твърди, че са претърпени
/2017г. - 2022г./, на съдебната практика и най-вече на принципа за
справедливост, заложен в чл.52 от ЗЗД.
Неоснователна и незаконосъобразна е и претенцията за законна лихва,
считано от момента на повдигане на обвинението, тъй като същата е дължима
от влизане в сила на оправдателната присъда.
Възразяват срещу исканите съдебно-икономическа /счетоводна/
експертиза с оглед изложеното по-горе за „имуществените вреди“ и липсата
на критерии за обективни изчисления, както и съдебно-медицинска
експертиза, с оглед посоченото за неимуществените вреди - липса на данни и
доказателства за необичаен по интензитет стрес, депресия и лишения, които
да причинят евентуалните твърдени заболявания на ищеца.
Молят съда да отхвърли исковите претенции, предявени от К. А. М. от
гр. С., с които претендира обезщетение за неимуществени вреди и лихви като
нередовни, алтернативно неоснователни и недоказани, изключително
завишени и неотговарящи на критерия за справедливост, залегнал в чл.52 от
ЗЗД.
В.ски окръжен съд като взе предвид постъпилата искова молба,
5
становището на ответната по делото страна и съобразявайки данните по
делото в тяхната съвкупност, прие за установено следното от фактическа
страна :
ОП - В. е повдигнала обвинение по ДП № 48/2017г. на ГПУ - В.,
пр.пр. № 1683/2017г., внесла и поддържала обвинителен акт, по образуваното
НОХД № 153/2019г. на Окръжен съд - В., срещу ищеца - К. А. М. от С., за
това, че «на 20.05.2017г. на ГКПП Дунав мост 2 - В.-К. е направил опит при
излизане от Р. Б. към Р. Р. с товарен автомобил - влекач марка „Рено Премиум“
с ДК № СА 1712 НС, с прикачено за него полуремарке с марка „Кьогел СН 24“
с ДК № С 0005 ЕС без надлежно разрешително по Закона за контрол върху
наркотичните вещества и прекурсорите, като извършител, да пренесе през
границата на страната високорисково наркотично вещество - хероин,
опаковано в 400 пакета, с общо нетно тегло 392 580 грама, с концентрация на
активен компонент диацетилморфин в количество 10.76 %, на обща стойност
19 629 000 лв., укрити в товара в полуремаркето, като предмета на
контрабандата е в особено големи размери и случаят е особено тежък.
Обвинението е по чл. 242, ал. 4 във вр. с ал. 2 във вр. с чл. 18, ал. 1
от НК.
За повдигнатото обвинение и при доказана вината , законът
предвижда наказание лишаване от свобода от петнайсет до двайсет години и
глоба от двеста хиляди до триста хиляди лева.
Досъдебното производство продължило повече от две години, след
многократни продължавания на срока за приключване. Първите десет дни
ищецът прекарал във В.ския арест и в един от софийските. Апелативен съд -
С. заменил най-тежката наложена мярка с „парична гаранция“ в размер на 5
000 лв., която е платена от работодателя му.
Съдебното производство на две инстанции минало през петнайсет
съдебни заседания - четири от тях пред В.ски окръжен съд и единайсет пред
САС.
Междувременно на 19.02.2020г. В.ски окръжен съд постановил
оправдателна присъда, която е протестирана от ОП - В.. Тогава делото
продължило на втора инстанция в Софийския апелативен съд. Повече от две
години по-късно е потвърдена оправдателната присъда.
Близо пет години бил обвиняем и подсъдим, докато не влезе в сила
Решението на Апелативен съд - С., потвърдило оправдателната присъда на
Окръжен съд - В..
Постановена присъда по НОХД № 153/2019г. на Окръжен съд - В., по
обвинение в извършване на тежко престъпление от общ характер, по което К.
А. М. от С. е оправдан с влязла в сила оправдателна присъда, за това, че «на
20.05.2017г. на ГКПП Дунав мост 2 - В.-К. е направил опит при излизане от Р.
Б. към Р. Р. с товарен автомобил - влекач марка „Рено Премиум“ с ДК № СА
1712 НС, с прикачено за него полуремарке с марка „Кьогел СН 24“ с ДК № С
0005 ЕС без надлежно разрешително по Закона за контрол върху наркотичните
вещества и прекурсорите, като извършител, да пренесе през границата на
страната високорисково наркотично вещество - хероин, опаковано в 400
6
пакета, с общо нетно тегло 392 580 грама, с концентрация на активен
компонент диацетилморфин в количество 10.76 %, на обща стойност 19 629
000 лв., укрити в товара в полуремаркето, като предмета на контрабандата е в
особено големи размери и случаят е особено тежък-Обвинение е по чл. 242,
ал. 4 във вр. с ал. 2 във вр. с чл. 18, ал. 1
от НК.
ПРАВНАТА КВАЛИФИКАЦИЯ на правата претендирани от ишеца е по
чл.2 ал.1 т.1 предл 1 и т.3 предл 1 във вр с чл.4 и чл.7 от същата във вр.с чл.4,
от ЗОДОВ.
ОБСТОЯТЕЛСТВАТА , които се нуждаят от доказване са размерът на
претендираните неимуществени вреди, причинната връзка между действията
на прокуратурата и настъпилите за ищеца вреди от неимуществен характер,
като тежестта за подлежащите на доказване факти тежи върху ищеца по
делото.
Във връзка с твърденията на ищеца пред съда са разпитани свидетЕ.те Н.С.
Е. и Й. ВЕ.нова Д..
Свидетелят Н. Е. установява, че с ищеца са приятЕ. от 1991 година и са
колегИ.К. останал сам, след смъртта на родитЕ.те и брат си, нямал други
близки и когато се случило задържането му във В. тя била една от близките
му, която непрекъснато го търсела. Разбрала за задържането на следващия ден,
когато му разрешили да се обади и от фирмата в която работи К. разбрала, че е
задържан. От там нататък започнали обратите в живота на К..
При неговото задържане всички роднини и близки се отдЕ.ли от него. Във В.
го посещавала само тя.Племенниците му не желаЕ. да дойдат,това го сринало.
Всички се отдръпнали и К. останал сам в нищета и безработен, след като го
пуснали от ареста.. От пускането му до оправдателната му присъда никой не
поддържал връзка с него. Отдръпнали се приятЕ., близки, роднинИ.К. останал
толкова на дъното, че идвал вечер за буркан храна в къщи, за цигари, за пари
като изстрадал цЕ.я този период. Започнал работа на най-ниската заплата.
Товарел и разтоварвал камионите на колегите си, които пътували за чужбина,
а той извършвал хамалогията. Отслабнал с над 20 кг, паднали му зъбите,
получил диабет, псориазис. Като излязъл от ареста е бил в ранИ. Постъпил в
клиника.
Най-голямата му радост била да отиде облечен като Дядо Коледа при
племенниците си, да го посрещнат внуците, защото той нямал семейство. Но и
до днес те не поддържат връзка с него.
7
Свидетелят Й. Д. е в близкия приятелски кръг на К.. Познават се от 2004
г.В седемте години от момента на задържането му до момента, твърди, че К. е
коренно различен, като стресът който изживял, оказал драстично влияние
върху психиката, физиката му и душевността. Свидетел е във времето на това
как посещавал болниците, как продължава да бъде болен и все по-болен. Има
доказан диабет, има псориазис, който отключил още при задържането му във
В. и това, отключил депресия. Станал затворен човек, избягвал срещи с
тях,като при предлагане на помощ за платен адвокат или пари казвал - „Аз съм
невинен и разчитам на справедливостта“.
Неговите роднини не контактували с него, били го нарочили като
черната овца и се отдръпналИ..
От изготвената по делото съдебно-икономическа експертиза се
установи размера на претендираните имуществени щети, представляващи
разликата между полученото от К. А. трудово възнаграждение и средния
размер на доходи на международен шофьор в сектора „Международен
транспорт“ за периода 2017 - 2022г.
В.л установява, че полученото брутно-трудово възнаграждение на ищеца за
периода м.10.2017 до м.04.2022г. от фирма „ГОПЕТ“ ООД , в която по силата
на трудов договор № 147 от 03.10.2017 г е работел ищеца, както и
допълнителните споразумения е в размер 34 741,18 лв., а средната БРЗ
,отчетена по данни на НСИ в сектор транспорт за периода е 62 709 лв.
Разликата между полученото БТВ и средната БРЗ в сектор международен
транспорт е 27 976,82 лв.
При така установеното от фактическа страна Съдът намира,
че предявеният иск срещу Прокуратурата на РБ за присъждане на
обезщетение за причинени неимуществени вреди, вследствие
незаконосъобразни действия на правозащитните органи срещу ищеца за
доказан в основанието сИ.
Установи се наличие на фактическия състав на чл.2, ал.1, т.3,
предложение първо от ЗОДОВ.
Установени са предпоставките да бъде ангажирана отговорността на
ответника Прокуратура на РБ на основание чл. 2, ал. 1, т.3 от ЗОДОВ, за
установените неимуществени вреди, претърпени в резултат от обвинението.
От данните по делото се установи, че с Постановление от
21.05.2017г. ОП - В. е повдигнала обвинение по ДП № 48/2017г. на ГПУ - В.,
пр.пр. № 1683/2017г., внесла и поддържала обвинителен акт, по образуваното
НОХД № 153/2019г. на Окръжен съд - В., срещу ищеца К. А. М. от С., за
8
това, че „на 20.05.2017г. на ГКПП Дунав мост 2 - В.-К. е направил опит при
излизане от Р. Б. към Р. Р. с товарен автомобил - влекач марка „Рено Премиум“
с ДК № СА 1712 НС, с прикачено за него полуремарке с марка „Кьогел СН 24“
с ДК № С 0005 ЕС без надлежно разрешително по Закона за контрол върху
наркотичните вещества и прекурсорите, като извършител, да пренесе през
границата на страната високорисково наркотично вещество - хероин,
опаковано в 400 пакета, с общо нетно тегло 392 580 грама, с концентрация на
активен компонент диацетилморфин в количество 10.76 %, на обща стойност
19 629 000 лв., укрити в товара в полуремаркето, като предмета на
контрабандата е в особено големи размери и случаят е особено тежък.
Обвинението е по чл. 242, ал. 4 във вр. с ал. 2 във вр. с чл. 18, ал. 1
от НК.
На 23.05.2017г. е внесено искане до Вдос за вземане на мярка за
неотклонение „задържане под стража“.
Образувано е ЧНД № 153/2017г. и спрямо обвиняемия К. А. е взета
мярка за неотклонение „задържане под стража „.
С протоколно определение от 01.06.2017г., по ВЧНД № 641 / 2017
САС е отменил определението на ВдОс е и взел спрямо А. мярка за
неотклонение „парична гаранция в размер на 5 000 лв.
На 08.2019г. ОП-В. внася обвинителен акт срещу А. с обвинение е по
чл. 242, ал. 4 във вр. с ал. 2 във вр. с чл. 18, ал. 1
от НК, въз основа на което е образувано НОХД №153 от 2019г по описа на
ВдОС.
След 4 съдебни заседание ВдОс постановява Присъда № 7
/19.02.2020г. по НОХД № 153 от 2019г. с която признава подсъдимият А.
за невинен .
По протест на ОП-В. е образувано ВНОХД № 572/2020г., по описа на
САС, като след 11 заседания , след 2г. е постановено Решение №
10001/22.03.2022г., с което е потвърдена Присъда № 7 /19.02.2020г. по
НОХД № 153от 2019г. на ВдОС.
От установените обстоятелства по делото може да се направи извод,
че е налице хипотезата на чл.2 ал.1 т.3 ЗОДОВ-против ищеца е било
образувано наказателно производство, завършило с оправдателна
присъда.
За да се уважи исковата претенция следва да се докаже от ищеца, че в
резултат на проведеното против него наказателно преследване е претърпял
вреди от неимуществен характер, за които се претендира обезщетение .
Наличието на законов текст , който урежда основанието за носене на
отговорност от държавата , не е основание да се присъди обезщетение.
Необходимо е доказването на наличие на вреди по характер и степен , за да
може да се приложи разпоредбата на чл.52 ЗЗД и те да бъдат репарирани по
справедливост.
Съдът счита, че при изложените фактически по-горе данни е
осъществен фактическият състав на отговорността на Държавата за дейността
на правозащитните й органи визиран в чл.2, ал.1 т.3 от ЗОДОВ, за вредите
причинени на граждани от органите на прокуратурата при незаконно
9
обвинение при извършване на престъпление.
По така предявените претенции в контекста на този текст следва да отговаря
като ответник прокуратура на РБ предявила и поддържала чрез отделен свой
орган –ОП-В., незаконосъобразно обвинение срещу ищеца.
След като е налице незаконност на действие на правозащитен орган, то е
налице и предпоставката на разглеждания закон за отговорността на
държавата за вредите, които са произлезли за него от ответната страна.Съдът
намира, че сме изправени пред хипотезата на чл.2 , ал.1 т.3 от ЗОДОВ като
пасивно легитимирана е прокуратура на РБ.
Прокурорът е държавният орган, който съгласно чл. 234 НПК проверява
съставлява ли деянието престъпление и правилна ли е квалификацията, има ли
основание за прекратяване, спиране или разделяне на наказателното
производство, събрани ли са доказателствата по делото необходими за
разкриване на обективната истина, подкрепя ли се обвинението от
доказателствата по делото и пр. Ако намери че обвинението е доказано,
прокурорът съставя обвинителен акт - чл. 235 НПК. Обвиняемият не е длъжен
да доказва, че е невинен - чл. 83, ал. 1 НПК. Съгласно чл. 14, ал. 2 НПК той се
счита за невинен до завършване на наказателното производство с влязла в
сила присъда, с която се установява противното. Ако констатира, че деянието
не съставлява престъпление или че не е доказано, след като е повдигнато и е
подържано обвинение, Прокурорът след проверка на всички обстоятелства по
делото постановява прекратяване на наказателното производство, както е и в
настоящия случай. Тази преценка е фактическа и означава, че деянието не е
извършено от лицето. В този случай основанието за присъждане на
обезщетение е по ЗОДОВ.
Налице е необоснованост на валидно повдигнато и предявено обвинение,
което не е подкрепено от събраните по делото доказателства. Затова, когато
наказателното производство е приключило с оправдателна присъда поради
недоказаност на обвинението, основанието за обезщетяване на вреди по чл. 2,
ал.1 ЗОДОВ е, че деянието не е извършено от лицето.
По отношение претенцията за заплащане на обезщетение за
неимуществени вреди съдът съобрази следното:
Неимуществената вреда представлява сериозно засягане на личността и
достойнството на едно лице изразява се в търпене на болки и страдания от
негова страна. При съобразяване на конкретната личност, която е засегната,
начина по който е преживяла случилите се събития и отраженията, които те са
оказали върху нея и при съобразяване преди всичко разпоредбата на чл.52 от
ЗЗД съдът намира иска за основателен до размер на 15 000 лв., до който
същият следва да бъде уважен, а в останалата част до претендирания
размер 120 000 лв. отхвърлен.
Обезщетението има за цел да репарира накърняването на лични права и
интереси, справедливото обезщетяване каквото изисква чл.52 от ЗЗД на
всички неимуществени вреди .Означава да се опредЕ. точно паричен
10
еквивалент на негативните преживявания и психическото им отражения върху
лицето. Определената сума пари в най- пълна степен следва да компенсира
вредите които са причинени и настъпили в предходен момент, а съда
определя парично обезщетение за тях при постановяване на съдебното
решение.
Преди всичко следва да се съобрази обстоятелството, че срещу ищеца
съответните действия във връзка с повдигнатото обвинение са осъществявани
през продължителен период от време,като естествено от житейска гледна
точка през този период ищецът К. А. да е изпитвал несигурност и
притеснение от обстоятелството, че е бил привлечен като обвиняем за деяние,
за което впоследствие е признато, че не е извършил, както и чрез това да е
засегната неговата чест и достойнство. В този смисъл са ангажираните по
делото гласни доказателства – показанията на близките му приятЕ., които са
имали преки впечатления за въздействието което досъдебното и съдебно
производство са имали върху него. СвидетЕ.те и техните възприятия
обективно посочват начина по който се отразило цялото наказателно
производство върху психическото състояние на ищеца.
Съдът при определяне на обезщетението отчете и обстоятелството, че
спрямо ищеца е реализирана мярка за неотклонение „Задържане под стража „
,неоснователно повдигнато обвинение, Забрана да напуска предЕ.те на Б.,
Многобройни процеси, Претърпени следствие необоснованото обвинение
неимуществени вреди, подробно описани в обстоятелствената част на
исковата молба.
Съобразно задължителната практика на ВКС, постановена по чл.290 от
ГПК - в Р №427/16.06.2010 г. по гр.д. №273/2009 г., ІІІ г.о., Р №480/23.04.2013
г. по гр.д. №85/2012 г., ІV г.о., Р №449/16.05.2013 г. по гр.д. №1393/2011 г., І.
г.о., Р №96/31.05.2013 г. по гр.д. №792/2012 г., ІV г.о., Р №123/23.06.2013 г. по
гр.д. №254/2014 г., ІІІ г.о., Р №389/04.08.2014 г. по гр.д. №40/2013 г., І.
г.о., Р №358/06.01.2015 г. по гр.д. №2026/2014 г., ІV г.о., Р №151/13.05.2014 г.
по гр.д. №5386/2013 г., ІV г.о., Р №267/26.06.2014 г. по гр.д. №820/2012 г., ІV
г.о., Р №532/24.06.2010 г. по гр.д. №1650/2009 г., ІІІ г. о., Р №439/14.12.2012 г.
по гр.д. №1730/2011 г., ІV г. о., Р №149 от 02.05.2011 г. по гр.д. №574/2010 г. на
ІІІ г.о., Р №391 от 13.01.2012 г. по гр.д. №201/2011 г. на ІІІ г.о., Р №335 от
10.01.2012 г. по гр.д. №296/2011 г. на ІІІ г.о. и др. в понятието неимуществени
вреди се включват всички телесни и психически увреждания на пострадалия,
претърпените болки и страдания, които в своята цялост представляват
негативни емоционални изживявания на лицето, намиращи не само негативно
отражение в психиката, но и в социален дискомфорт в определен период от
време. Обезщетението за неимуществени вреди в хипотезата на чл.2 ал.1 т.3 от
ЗОДОВ е за увреждане на неимуществени права, блага или правно защитими
интересИ. Вредите се изразяват в нравствените, емоционални, психически,
психологически терзания на личността, накърнената чест, достойнство, добро
име в обществото. Размерът на обезщетението за неимуществени вреди се
определя от съда по справедливост, след преценка на всички конкретно
11
обективно съществуващи обстоятелства и при наличие на причинна връзка с
незаконните актове на правозащитните органИ.
От значение за размера на обезщетението са тежестта на
престъплението, за което е било повдигнато обвинение, продължителността на
незаконното наказателно преследване, интензитета на мерките на процесуална
принуда, броя и продължителността на извършените с участие на лицето
процесуални действия, начинът, по който обвинението се е отразило на
пострадалия, с оглед на личността му, начина му на живот, среда, ценностна
система, рефлектирало ли е обвинението върху професионалната реализация
на пострадалия, на общественото доверие и социалните му контакти,
отраженията в личната му емоционална сфера, здравословното му състояние и
други, които следва да се преценяват съобразно конкретните обстоятелства за
всеки отделен случай.
Фактът на незаконно обвинение е достатъчен да индицира, че
подсъдимият е претърпял вреди, рефлектиращи върху неговата чест и
достойнство. Безспорно за периода на наказателното преследване ищецът има
отрицателни изживявания от незаконното обвинение – то ограничава
възможността му да води обичайния си начин на живот и му се отразява
емоционално негативно. Нормално е да се приеме, че по време на цялото
наказателно производство лицето, обвинено в извършване на престъпление, за
което впоследствие е оправдано, изпитва неудобства, чувства се унизено, а
също така притеснено и несигурно, накърняват се моралните и нравствените
ценности и личността, както и социалното му общуване.
Справедливостта, като критерий за определяне паричния еквивалент на
неимуществените вреди не е абстрактно понятие, а се извежда от преценката
на конкретните обстоятелства, които носят обективни характеристики –
характер и степен на увреждане, начин и обстоятелства, при които е получено,
последици, продължителност и степен на интензитет, възраст на увредения,
обществено и социално положение.
Претърпените от ищеца неимуществени вреди, за които излагат
твърдения свидетЕ.те, се изразяват в преживени срам и неудобство в житейски
и личен план, засегната чест и достойнство, в изпитаните напрежение, липса
на спокойствие, във влошено здравословно състояние, унижение, доброто му
име в обществото било силно накърнено. Неимуществените вреди са от
неоснователно повдигнато му обвинение, задържането му под стража макар
и само в размер на 10 дни, години забрана да напуска предЕ.те на Б.,
отразила се на възможността да упражнява професията си на международен
шофьор, многобройните съдебни заседения, постановена окончателна
оправдателна присъда от САС. По делото са събрани доказателства за
трайни негативни последици за психическото и физическо състояние на
ищеца, предизвикани изключително от незаконното обвинение.
По тези съображения съдът намира, че предявения иск срещу
прокуратура на РБ за присъждане на неимуществени вреди следва да бъде
12
уважен в посочения по-горе размер – 15 000 лв.
Законната лихва върху тази сума, следва да се счита от датата на
влизане в сила на постановената присъда , с която е признат за
НЕВИНОВЕН по повдигнатото обвинение-27.04.2022г. От този момент се
дължи обезщетението, тъй като тогава е станало изискуемо вземането на
ищецът към съответния правозащитен орган.
В останалата част до пълния размер 120 000 лв. искът за
неимуществени вреди следва да бъде отхвърлен, като неоснователен и
недоказан.
Възражението на ответника, че не следва да отговаря за
продължителността на процеса в съдебната му фаза, тъй като няма ръководни
функции в рамките на същата, е неоснователно. При обвинение в извършване
на престъпление държавата отговоря на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ за
причинените вреди чрез П.Р.а Б., на която е предоставена функцията по
обвинение в наказателния процес, като последната носи отговорност и за
вредите, претърпени в рамките на съдебната фаза на процеса, тъй като тези
вреди са причинени от предявеното и поддържано неоснователното
обвинение, извършено от неин представител, и без него същите не биха
настъпилИ. Прокуратурата упражнява надзор върху разследващите органи и е
компетентният орган, който повдига и поддържа обвинение за извършването
на престъпление от общ характер. Следователно при неоснователно държавно
обвинение, прокуратурата е правозащитният орган, които трябва да промени
практиката си и да вземе мерки за отстраняване причините за увреждането.
(ТР № 5 от 15.06.2015 г. по тълк. д. № 5 / 2013 г. на ВКС).
По отношение искът за имуществени вредИ.
Съдът намира същия за основателен. В т. 11 от Тълкувателно решение №
3/22.04.2005 г по т. д № 3/2004 г. на ОСГК на ВКС е прието, че обезщетението
за имуществени вреди се определя с оглед особеностите на всеки конкретен
случай и при наличие на причинна връзка с незаконните актове на
правозащитните органИ. В решение № 54/13.06.2017 г. по гр. д № 2755/2016 г.
на ВКС, ІІІ ГО, е прието, че пропуснатата полза също подлежи на
обезщетяване при това условие, като приход за имуществото на пострадалия,
който не се е осъществил заради непозволеното увреждане. Приходът не
трябва да е случайна, а закономерна последица от установените по делото
обстоятелства, да е обективно, а не само субективно очакван, като увЕ.чение
на имуществото и получаването му при нормални обстоятелства да е било
осуетено от незаконните действия на органите по 19 чл. 2 ЗОДОВ.
Това означава осъществяването на прихода да е реално и сигурно
(решение № 156/29.11.2010 г. по т.д. № 142/2010 г.), като свързано с
13
конкретните обстоятелства.
Пропуснатата полза е елемент от фактическия състав, пораждащ
правото на обезщетение. Поради това и при липса на изрично установена в
закона презумпция за настъпването й, пропуснатата полза не се предполага, а
следва да бъде доказана в процеса.
Съгласно разясненията в ТР № 3/12.12.2012 г. на ОСГТК на ВКС,
установяването на пропуснатата полза при договор се основава на
предположение за състоянието, в което имуществото на кредитора би се
намирало, ако длъжникът беше изпълнил точно задължението си, съпоставено
с имуществото му към момента на неизпълнението. Когато пропусната полза
се основава на очаквано получаване на възнаграждение по изпълнен договор,
от значение са причините за неизпълнението и дали същото е било осуетено от
незаконните действия и актове на органите по чл. 2 ЗОДОВ.
Според указанията по в ТР №3 /13.01.2023г. по т.д.№3/2021 на ОСГТК
на ВКС причинените от дЕ.кт пропуснати ползи трябва да бъдат доказани със
сигурност, както трябва да бъдат доказани със сигурност пропуснатите ползи,
причинени от неизпълнение на договорно задължение.
Сигурност при установяването на пропусната полза ще има, ако от
обстоятелствата преди тази намеса не следва извод за друга пречка пред
изпълнението, предвид поведението на страните по договора, волята им,
нормалното развитие на договорните отношения и добросъвестността.
Доказана пропусната възможност за увЕ.чение на имуществото е налице
например в случаите, когато е установена невъзможност на работника или
служителя да се яви на работа по съществуващо трудово правоотношение
поради наложената му ограничителна мярка за неотклонение - задържане под
стража, домашен арест, забрана за напускане предЕ.те на страната, когато
мястото на работа е в чужбина.
В тези случаи е налице доказана възможност за реализиране на трудови
доходи, която обаче е пропусната именно поради наложената мярка за
неотклонение. За периода, през който увреденият е бил в обективна
невъзможност да полага труд по валидно трудово правоотношение в резултат
на подобна наложена мярка за неотклонение по наказателното производство,
причинната връзка между вредата и незаконното обвинение е доказана.
В конкретния случай, полученото брутно-трудово възнаграждение на ищеца
14
за периода м.10.2017 до м.04.2022г. от фирма „ГОПЕТ“ ООД , в която по
силата на трудов договор № 147 от 03.10.2017 г е работел ищеца, както и
допълнителните споразумения е в размер 34 741,18 лв., а средната БРЗ
,отчетена по данни на НСИ в сектор транспорт за периода е 62 709 лв.
Разликата между полученото БТВ и средната БРЗ в сектор международен
транспорт е 27 976,82 лв.
Ищецът е претърпял имуществени вреди, от невъзможността на полага труд
като международен шофьор, вследствие на повдигнатото срещу него
обвинение за тежко умишлено престъпление и наложената във връзка със
същото забрана да напуска предЕ.те на страната.
Размерът на имуществените вреди се равнява на разликата от трудовото
възнаграждение, което би реализирал, упражнявайки професията си на
международен шофьор на тежкотоварен автомобил и това, което действително
е получил като шофьор на малък бус в предЕ.те на РБ. в размер на 27 967.82
лв. за периода м.10.2017 до м.04.2022г , съобразно икономическата
експертиза, ведно със законната лихва, считано от 27.04.2022г./ датата на
влизане на присъдата в сила /, до окончателното издължаване, като искът до
пълния размер 80 000 лв., следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК в полза на ищецът следва да бъдат
присъдени разноски, съразмерно на уважената част на исковете, в случай, че
такива са направени и доказанИ. Съдът констатира, че с Определение
№330/09.06.2023г. по настоящото дело ищецът е освободен от внасяне на
такси и разноски по делото, с оглед на което разноски не му се дължат.
Видно от приложения договор за правна помощ адв. С. М., от АК-В. и
адрес :гр. В. е осъществявала безплатна правна помощ на ищеца, поради което
и на основание чл.38, ал. 1, т. 2 от ЗА, ответникът ще следва да бъде осъден да
заплати на адвокат С. М. адвокатско възнаграждение, определено по реда на
чл. 7, ал.2, т.5 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.
В случая ищецът е предявил два отделни иска- за неимуществени и за
имуществени вреди, настъпили вследствие на незаконно подържано
обвинение и постановена оправдателна присада, и следва да се присъди
адвокатско възнаграждение за всеки един тях по отделно.
Следва да се има предвид, че съгласно чл. 2, ал. 5 от Наредба № 1 за
минималните размери на адвокатските възнаграждения за процесуално
представителство, защита и съдействие по граждански дела възнагражденията
се определят съобразно вида и броя на предявените искове, за всеки един от
тях поотделно, т.е. следва да се опредЕ. възнаграждение върху размера на
15
всеки един от уважените искове.
В случая дължимото се адвокатско възнаграждение, което следва да се
присъди на процесуалния представител на ищецът на основание чл. 38, ал. 2
от ЗА, вр. с чл. 7, ал. 2, от Наредба № 1/09.07.2000 г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения за осъществена безплатна адвокатска помощ
по смисъла на чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата, определена
съобразно уважената част на исковите претенциИ. ал.1, т.2 и чл. 38, ал.2, във
връзка с чл.36, ал.2 от ЗА е в размер на 1 750 / хиляда седемстотин и
петдесет / лева, за уважената част на иска за неимуществени вреди и в
размер на 2 888/ две хиляди осемстотин осемдесет и осем / лева за иска за
имуществени вреди, или общо в размер на 4 638 /четири хиляди
шестстотин тридесет и осем / лв.
Водим от горното, В.ски окръжен съд :
РЕШИ:
ОСЪЖДА П.Р.а Б. , със седалище гр.С., Бул.”Витоша „ № 2 да
заплати на К. А. М. с ЕГН **********, от гр. С., ж.к. „Н. 1“, бл. 133, вх. Б, ет.
6, ап. 42 по иска по чл.2 ал.1 т.3 ЗОДОВ сумата в размер на 15 / петнадесет
хиляди / лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени
вреди вследствие незаконосъобразно повдигнато обвинение срещу К. А. М. с
ЕГН **********, от гр. С., ж.к. „Н. 1“, бл. 133, вх. Б, ет. 6, ап. 42, приключило
с оправдателна присъда Присъда № 7 /19.02.2020г. по НОХД № 153 от
2019г. по описа на ВдОС, потвърдена с Решение № 10001/22.03.2022г
ВНОХД № 572/2020г., по описа на САС, ведно със законната лихва ,
считано от 27.04.2022г., като в останалата част до пълния предявен размер -
120 000 сто и двадесет хиляди / лв., искът ще следва да бъде ОТХВЪРЛЕН
като неоснователен .
ОСЪЖДА П.Р.а Б. , със седалище гр.С., Бул.”Витоша „ № 2 да заплати
на К. А. М. с ЕГН **********, от гр. С., ж.к. „Н. 1“, бл. 133, вх. Б, ет. 6, ап. 42
по иска по чл.2 ал.1 т.3 ЗОДОВ сумата 27 976,82 лв. / двадесет и седем
хиляди деветстотин седемдест и шест лева и осемдесет и две ст /,
представляваща обезщетение за имуществени вреди като разлика от
трудовото възнаграждение, което би реализирал, упражнявайки професията си
на международен шофьор на тежкотоварен автомобил и това, което
действително е получил като шофьор на малък бус в предЕ.те на РБ. за
периода м.10.2017 до м.04.2022г., ведно със законната лихва, считано от
27.04.2022г. до окончателното издължаване, като искът до пълния размер
80 000 / осемдесет хиляди / лв., ОТХВЪРЛЯ КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА П.Р.а Б. , със седалище гр.С., Бул.”Витоша „ № 2 да
16
заплати на адв. С. М. на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА, вр. с чл. 7, ал. 2, от
Наредба № 1/09.07.2000 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения сумата в размер на 4 638 /четири хиляди шестстотин
тридесет и осем / лв. за осъществена безплатна адвокатска помощ по смисъла
на чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата, определена съобразно
уважената част на исковите претенциИ.
Решението подлежи на обжалване пред САС в двуседмичен срок от
съобщението до страните по реда на въззивното обжалване.
Съдия при Окръжен съд – В.: _______________________
17