Решение по дело №2288/2023 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл.172 ал.5 от ЗДвП и е образувано по жалба от М.С.Б., ЕГН **********,***, чрез пълномощника му адв.Т.Р. ***, срещу Заповед № 23-0819-001230/02.10.2023г на началник група към ОД на МВР – Варна, сектор „Пътна полиция“, с която на осн.чл.171 т.1 б.“б“ от ЗДвП на жалбоподателя е приложена ПАМ – временно отнемане на свидетелството за управление на МПС до решаване на въпроса за отговорността му, но не повече от 18 месеца.

Жалбоподателят релевира всички основания по чл.146 от АПК, въз основа на които на първо място претендира обявяване на заповедта за нищожна, а в евентуалност – отмяната й като незаконосъобразна. Твърди, че заповедта е издадена от некомпетентен орган поради липса на доказателства за противното; че в случая не е установена употреба на наркотични вещества въз основа на медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване и не му е направен тест с доказателствен анализатор, вместо което е използвано техническо средство, което не е одобрен тип и не е технически изправно, поради което извършената с него проба не установява вярно относимите към основанието за налагане на ПАМ факти – употреба на наркотични вещества или техните аналози, каквито жалбоподателят никога не е употребявал, както се установява от извършеното след датата на вмененото му нарушение химико-токсикологично изследване – поради това оспорената заповед не съответства и на целта на закона. Твърди се, че със заповедта личните права на жалбоподателя са предварително ограничени, за прекомерно продължителен период от време, без да е безспорно доказана опасността за обществената сигурност, предвид и общоизвестния факт, че използваните полеви тестове дават фалшивоположителни резултати. В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адв.Янко Я. от АК – Варна, който поддържа изцяло жалбата, и с позоваване на събраните в производството доказателства настоява за уважаването й. С писмени бележки адв.Р. сочи и допълнителни основания за недоказаност на вмененото на доверителя й деяние – управление на МПС след употреба на наркотични вещества или техните аналози; твърди също, че в ЗППАМ липсват мотиви относно продължителността на срока; сочи, че АНП срещу доверителя й е прекратено, с което въпросът за административнонаказателната му отговорност е решен, а за целите на досъдебното производство е допустимо налагането на мерки за процесуална принуда по реда на НПК. С допълнителна молба адв.Р. моли за присъждане на минимално адвокатско възнаграждение по реда на чл.38 ал.2 от ЗА.

Ответникът началник група при ОД на МВР – Варна, сектор „Пътна полиция“, чрез процесуалния си представител гл.ю.к.Г. Г. оспорва жалбата с конкретни аргументи за неоснователност на възраженията на жалбоподателя, както и достоверността на данните, съдържащи се в ангажираните от него доказателства относно липсата на забранени вещества при изследване на биологичните му проби. Настоява за отхвърляне на жалбата и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

След преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

На 01.10.2023г около 23:55ч жалб.М.Б. управлявал л.а. „Ауди А6 Олроуд 3.0 ТДИ“ с рег. №***, собственост на С.А. Б.,*** на ж.к.Възраждане в гр.Варна. Управляваният от жалбоподателя л.а. бил спрян за извършване на проверка от служители на сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Варна. В хода й бил отчетен отрицателен резултат за употреба на алкохол. След това водачът бил отведен в Сектор „Пътна полиция“, където в 00:05ч на 02.10.2023г бил тестван и за употреба на наркотични вещества с Dreger Drug Test 5000 с фабр. № ARJM-0053 (технически годен съгл. Протокол №*********-10000 от 23.08.2023г), като пробата с пореден № 80 показала положителен резултат на кокаин, опиати, канабис – 25 и метадон; при физическия преглед, обективиран в съставения Протокол рег. №819р-30377/01.10.2023г, не били установени никакви отклонения от нормалното поведение. Служителите издали талон за изследване №0155452 от 00:30ч на 02.10.2023г, връчен лично на Б., който бил отведен от тях до ВМА – Варна за вземане на проба за химичен анализ. Преди това за осъщественото административно нарушение по чл.5 ал.3 т.1 пр.2 от ЗДвП – управление на ППС след употреба на наркотични вещества или техните аналози, против Б. бил издаден АУАН сер.GA №1087678/02.10.2023г.

С оспорената понастоящем заповед за виновно извършеното нарушение по чл.5 ал.3 т.1 пр.3 от ЗДвП на осн.чл.22 от ЗАНН и чл.171 т.1 б.“б“ от ЗДвП на жалбоподателя е приложена ПАМ – временно отнемане на свидетелството му за управление на МПС до решаване на въпроса за отговорността му, но не повече от 18 месеца; на чл.172 ал.3 вр.чл.165 ал.2 т.2 от ЗДвП е допуснато предварителното изпълнение на ПАМ. С определение №2864/17.10.2023г по настоящото дело е оставено без уважение искането на Б. за спиране на така допуснатото предварително изпълнение на ЗППАМ.

Жалб.М.Б., ЕГН **********, е правоспособен водач кат.В със Протокол №830/26.06.2023г, като за периода след тази дата до датата на съставяне на горецитирания АУАН на 02.10.2023г не е наказван за други извършени административни нарушения по ЗДвП.

Към момента на приключване на съдебните прения в настоящото производство не е извършено медицинското химико-токсикологично изследване на биологичната проба на М.Б. от акредитираната лаборатория към ВМА – Варна. Като доказателства по делото са приети Работен лист и резултати от медико-диагностична лаборатория „К.“ – Варна, и резултати от изследвания от лаборатория към Център за медицински грижи „Д-р Л.“, адресирани до лаборатория „К.“. Според резултатите от българската лаборатория изследванията на проба урина, взета на 05.10.2023г от М.Б., са изцяло негативни за наличие на барбитурати, канабис, бензодиазепам, амфетамини, кокаин и опиати. Според резултатите от немската лаборатория изследванията на кръвната проба, взета на 11.10.2023г от М.Б., са отрицателни на канабиноиди, кокаин, опиати, вкл. метадон; липсва изследване за канабис. Съображения кои от тези резултати и по какви съображения кредитира съдът излага по същество.

Горната фактическа обстановка, по същество безспорна между страните, съдът приема за установена въз основа на писмените доказателства по административната преписка, въз основа на които е издадена оспорената ЗППАМ, и тези, приобщени в хода на съдебното дирене, които са последователни, взаимно обвързани и допълващи се и не налагат различни изводи.

При така установената фактология съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е подадена в законоустановения срок по чл.149 ал.1 от АПК, от легитимиран субект – неин адресат, и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

Принудителните административни мерки са акт на държавна принуда, прилагани с индивидуален административен акт, като съгласно чл.23 от ЗАНН случаите, когато могат да се прилагат принудителни административни мерки, техният вид, органите, които ги прилагат, и начинът за тяхното приложение, както и редът за тяхното обжалване се уреждат в съответния закон или указ. Съгл.чл.172 ал.1 от ЗДвП принудителните административно мерки по чл.171 т.1 от същия закон се прилагат с мотивирана заповед на ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност, или от оправомощени от тях длъжностни лица. Определянето на тези служби е в правомощията на министъра на вътрешните работи с оглед разпоредбата на чл.165 ал.1 от ЗДвП. Видно от приложената по административната преписка Заповед № 365з-8226/30.12.2021г., с т.І.1.3 Директорът на ОД на МВР-Варна е възложил правомощия за издаване на ЗППАМ по чл.171 т.1 от ЗДвП на издателя на процесния ИАА – началник група към ОДМВР – Варна, сектор Пътна полиция. Действието на тази заповед не е обвързано със срок, и доколкото не е отпаднало правното основание за издаването й, съдът приема, че обжалваният ИАА е издаден от надлежно оправомощен и териториално компетентен административен орган, поради което възражението за нищожност на оспорената ЗППАМ се преценява като неоснователно.

В производството по издаването й не са допуснати съществени процесуални нарушения – такива, чието избягване би резултирало в различно произнасяне по същество на спора; впрочем макар да се твърдят, такива нарушения не са конкретизирани нито с жалбата, нито с писмените бележки, поради което съдът е възпрепятстван да ги коментира. Заповедта е издадена в изискуемата за валидността й писмена форма и съдържа минимално изискуемите с чл.59 от АПК реквизити, поради което не е обременена с пороци от процесуално естество.

При издаването й е приложен правилно и материалния закон.

Разпоредбата на чл.171 т.1 б.„б“ от ЗДвП предвижда прилагане на ПАМ – временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач, който управлява МПС след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест – до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца; при наличие на изследване от кръвна проба или изследване с доказателствен анализатор по реда на чл.174 ал.4 установените стойности са определящи.

На първо място съдът счита за безспорно доказано, че на 01.10.2023г жалбоподателят е управлявал МПС след употреба на наркотични вещества. Този правнорелевантен факт е доказан по един от алтернативно предвидените със специалния закон начини – чрез тест, извършен с Dreger Drug Test 5000 с фабр. № ARJM-0053, технически годен към датата на проверката съгл. Протокол №*********-10000 от 23.08.2023г, издаден от оторизиран сервиз на фирмата-производител. Твърдението, че съгл. Заповед №3121з-329/22.03.2022г на МР проверка за установяване употребата на наркотични вещества или техните аналози от водачите на МПС се извърша с уред за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози „Drger Drug Test 5000“ с тестова касета „Drger Drug Test 5000 Test-Kit“ е принципно вярно видно от приложената по административната преписка заповед; вярно е цитирана и легалната дефиниция на §1 т.4 от ДР на Наредба №1/19.07.2017г за реда за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, според която „тест за проверка за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози“ е средство за установяване по химичен или имуноаналитичен метод наличието на наркотични вещества или техни аналози в орална течност (слюнка). От съдържанието и от съвкупния им анализ обаче не следва твърдението на жалбоподателя, че не е достатъчно административният орган да докаже, че техническото средство е преминало годишна сервизна проверка, и че той следва да докаже също, че използваната тестова касета е от одобрения тип. От една страна такова възражение не е направено нито в хода на административното производство при извършването на самия тест, нито в хода на съдебното дирене, а едва с писмената защита след приключване на съдебното дирене; от друга страна вменяване на тежестта за такова доказване представлява недопустимо разширително тълкуване на приложимия специален материален закон – ЗДвП, където такова изискване не фигурира. Напротив – в чл.6 ал.2 на издадената във връзка с приложението му Наредба №1/19.07.2017г изрично е описана изискуемата индивидуализация на средството, с което е извършено тестването - в акта за установяване на административно нарушение и в протокола за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози по чл.5 ал.2 контролният орган вписва часа и начина на извършване на проверката, вида, модела, фабричния номер и показанията на техническото средство или резултата от теста и номера на талона за изследване. Сред тези индивидуализиращи реквизити не фигурира изискване за описание на използваната тестова касета, поради което липсата на посочване на такава в съдържанието на Протокол рег.№819р-30377/02.10.2023г от една страна не води до нередовност на проведеното изследване, а от друга – не резултира в недоказаност на отчетения от теста положителен резултат за употреба на четири забранени вещества – кокаин, метадон, опиати и канабис 25; липсата на изискване за индивидуализация на използваната тестова касета в протокола обективно препятства възможността резултатът от изследванията да бъде оспорван в момент, последващ самото физическо изследване. Фактът, че пробата е невалидна за две от тестваните вещества (бензодиазепини и амфетамини) не може да се тълкува еднозначно в смисъл, че използваните реактиви са били негодни да гарантират верен резултат – такова тълкуване би поставило под съмнение и отчетения негативен резултат за употребата на метамфетамин.

На следващо място е вярно, че при физическата оценка на състоянието на жалбоподателя в момента на проверката не са установени отклонения от нормалното поведение, но този факт не е достатъчен да опровергае положителните показания на теста за наличие на четири забранени вещества в кръвта му. Преценката на доказателствената тежест на така установените от проверяващите физически данни на водача следва да бъде съобразена с реалното въздействие на редица неизвестни и недоказуеми факти (физиологичните особености на отделните индивиди, общо здравословно и физическо състояние, скорост на метаболизма, изтеклият период от време след употребата на забранените вещества и др. подобни). Поради това и законодателят не възприема субективната преценка на контролните органи относно тези физически показатели на водача като достатъчно доказателство за наличие или липса на наркотични вещества или техните аналози в кръвта му, а е въвел конкретни изискване за установяване на употребата на такива вещества с тест или с медицинско изследване.

Отчетения по установения с чл.171 ал.1 б.“б“ от ЗДвП ред положителен резултат за употреба на наркотични вещества от водача Б. не е опроверган с представените резултати от изследвания на биологични проби от българска и немска лаборатория. На първо място за никоя от тях не са ангажирани доказателства да е акредитирана за извършването на такива изследвания – условие, изпълнено за лабораторията към ВМА – Варна, една от единствените три такива лаборатории на територията на РБ, където са предадени за изследване биологичните проби от жалбоподателя. На второ място – пробата урина, изследвана от българската лаборатория, е взета четири дни след установяване на управлението на МПС, а пробата кръв, изследвана от немската лаборатория – десет дни по-късно, което на самостоятелно основание ги лишава от достоверност. На трето място – по делото не се представени доказателства за съществуването на немската лаборатория, на чиито резултати се позовава жалбоподателя; нито за приложимите национални изисквания за функционирането й; нито за съответствието на използваните от тях референтните стойности на тези, използвани в трите акредитирани български лаборатории (предвид факта, че като референтна стойност за едно от изследваните вещества – метадон, е посочено 10, а не изцяло отрицателен).

При горните констатации съдът в настоящия си състав намира, че в случая е налице предвидената с чл.171 т.1 б.“б“ от специалния закон материалноправна предпоставка за прилагане на ПАМ, а именно – управлението на л.а. от водач след употреба на четири наркотични вещества, установена с тест, и при липса на резултат от извършено медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване към момента на установяване на нарушението по чл.5 ал.1 т.3 от ЗДвП. При установяването й административният орган издава заповедта за прилагане на ПАМ в условията на обвързана компетентност, което изключва твърдяното противоречие с целта на закона от една страна, а от друга – води до отпадане на задължението за мотивиране на ПАМ при констатираната доказаност на правопораждащия факт. ПАМ е приложена за предвидения с приложимата материалноправна норма срок – не повече от 18 месеца, което изключва необходимостта от изрично мотивиране и на тази част от заповедта.

При горните констатации съдът намира, че оспорената заповед не е обременена с твърдяната материалноправна незаконосъобразност, а други основания за ревизия или отмяна не бяха констатирани в кръга на задължителната проверка по чл.168 ал.1 и ал.2 от АПК. Горното квалифицира жалбата против ЗППАМ като неоснователна и безалтернативно налага отхвърлянето й.

При този изход на делото претенцията на жалбоподателя за присъждане на адвокатско възнаграждение в хипотезата на чл.38 ал.2 от ЗА е неоснователно; тази на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение следва да бъде уважена в размер на 100 лв. на осн.чл.143 ал.3 от АПК вр.чл.78 ал. 8 от ГПК вр.чл.37 ал.7 от Закона за правната помощ и чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, в съответствие с фактическата и правна сложност на настоящото производство и реално положения квалифициран юридически труд като обем и продължителност.

Така мотивиран и съобразно правомощията си по чл.172 ал.2 от АПК, съдът:

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на М.С.Б., ЕГН **********,***, срещу Заповед № 23-0819-001230/02.10.2023г на началник група към ОД на МВР – Варна, сектор „Пътна полиция“, с която на осн.чл.171 т.1 б.“б“ от ЗДвП му е приложена ПАМ – временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността му, но не повече от 18 месеца.

ОСЪЖДА М.С.Б., ЕГН **********,***, да заплати на ОДМВР – Варна юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 (сто) лева.

РЕШЕНИЕТО е окончателно на основание чл.172 ал.5 от ЗДвП.

Преписи да се връчат на страните.

Съдия: