№ 723
гр. Сливен, 30.05.2023 г.
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, II СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Петя Хр. Манова
при участието на секретаря Василка Д. Къчева
Сложи за разглеждане докладваното от Петя Хр. Манова Гражданско дело №
20232230100816 по описа за 2023 година.
На именното повикване в 10:50 часа се явиха:
Ищецът К. Т. К., редовно призован, се явява лично и с адв. Л. А. от АК –
Сливен, редовно упълномощена с пълномощно от 15.02.2023 г.
Ответницата Г. М. Д., редовно призована, се явява лично и с адв. Л. А. от АК –
Сливен, редовно упълномощена с пълномощно от 14.04.2023 г.
СТРАНИТЕ: Да се даде ход на делото.
Съдът намира, че не са налице процесуални пречки за даване ход на делото,
поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
Съдът пристъпи към изясняване на фактическа обстановка по делото.
АДВ. А.: От името на моя доверител, поддържам исковата молба така както е
предявена. Правим отново искане след събиране на доказателства по делото, да бъде
изменен режима на лични контакти на бащата с детето, поради обстоятелствата, които
вече сме изложили в молбите за изменение. Считаме, че бихме доказали промяна в
обстоятелствата или поне да докажем тези обстоятелства със свидетелските показания,
както и настъпването на факта, че детето е навършило две години и половина. Наред с
това към исковата молба, тъй като ние получихме отговор от ответната страна считаме,
че част от обстоятелствата не отговарят на истината, тъй като детето не изпитва
тревожност когато е с баща си, тъй като майката има хашимото от преди да се познава
с ищеца, като е заявила в социалния доклад, че се е разболяла, както и обстоятелството,
че бащата е заплащал издръжка за детето от раздялата на родителите до настоящия
1
момент - първите месеци лично, а до сега и по банкова сметка на ответницата. По
повод на страховете на ответницата, че бабата на моя доверител имала психическо
заболяване, считаме това за преекспонирано, още повече, че не са направени
изследвания на роднините на ответницата те с какво заболяване са и в тази връзка
представяме и моля да приемете медицинско удостоверение от психиатър за
състоянието на бабата и съответно амбулаторен лист. Представяме препис от
доказателствата за другата страна. Поддържаме изцяло исковата молба и
доказателствените си искания. Нямаме възражения по проекто-доклада и
разпределението на доказателствената тежест. Водим двама свидетели.
АДВ. А.: От името на моята доверителка, поддържам отговора представен пред
съда по повод образуваното дело и изложените в него обстоятелства. Не възразяваме да
бъде определен режим на контакти, да бъде определено местоживеенето на детето и
кой да упражнява родителските права, защото безспорно страните очевидно към
днешна дата не са се разбрали как да разрешат този въпрос. Поддържаме изцяло
твърденията относно необходимостта определеният режим на детето да се приближава
до този определен по привременните мерки. По въпроса за искането за промяна на
привременните мерки смятам, че същото е неоснователно, тъй като не се е променило
нищо в отношенията между страните по повод изпълнението на досегашните
привременни мерки. Нямам възражения по проекто-доклада и разпределението на
доказателствената тежест. Няма да представяме писмени доказателства. Що се отнася
до медицинското удостоверение представено за бабата на ищеца, не възразяваме да
бъде прието. Водим един свидетел.
Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА изготвения проекто-доклад за ОКОНЧАТЕЛЕН.
По доказателствата и на основание чл. 148 от ГПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА и ПРИЛАГА допуснатите с определение от 02.05.2023 г. писмени
доказателства, както и представения по делото социален доклад.
ПРИЕМА и ПРИЛАГА представеното в днешното с.з. медицинско
удостоверение издадено от д-р Е.Г. от 24.04.2023 г. и Амбулаторен лист от 24.04.2023
г. на А.С.Г...
На основание чл. 164 от ГПК, съдът
О П Р ЕД Е Л И :
2
ДОПУСКА до разпит водените в днешното с.з. свидетели, като сне
самоличността им:
САМОЛИЧНОСТ НА СВИДЕТЕЛИТЕ:
И.Г.И. с ЕГН **********, бълг. гражданка, не осъждана, вдовица, със средно
образование, не работи, майка на ищеца.
П.Д.Й. с ЕГН **********, бълг. гражданин, не осъждан, разведен, с висше
образование, работи, без родство със страните по делото.
В.М.Д. с ЕГН **********, бълг. гражданка, не осъждана, омъжена, с висше
образование, работи, сестра на ответницата.
Предупредени за наказателната отговорност, която носят, обещават да говорят
истината без лъжесвидетелстване.
Съдът отстрани от залата свидетелите Й. и Д..
СВИД. И.И., РАЗПИТАНА КАЗА : Майка съм на ищеца, желая да
свидетелствам. Г. я познавам от март месец 2020 г., тогава с К. дойдоха в дома, в който
живея и се запознахме. Те заживяха заедно септември месец 2020 г., до шест
месечната й бременност бяха разделени по настояване на Г.. Имах голямо желание да
съм в помощ за посрещането на моя внук, но това не ми беше дадено от Г.. К. ми каза,
че ще вземе само той участие, защото Г. не иска моето участие. До този момент съм й
се обаждала само два пъти да попитам как протича нейната бременност, но отговор не
получавах, даваше на К. да говори с мен. Бях с моята майка на посрещането на моя
внук, там бяха нейната майка и сестра й, тяхното поведение беше пренебрежително,
явно се показваше тяхното нежелание аз да присъствам. Впоследствие в един от
разговорите Г. ми каза, че държанието им било такова, защото не съм спазила една
уговорка, в която ми казала да не отивам пред родилното като се ражда детето. По
настояване на Г., тя искаше детето да се казва на нейната фамилия, но К. го припозна
своето дете и не можа да носи нейната фамилия. Исках да го виждам, но в първия
месец след раждането освен К., нейната майка само помагаше. Аз си вземах отпуск и аз
да се включа в помощ, но помощта ми беше отказана. В разговор с Г. тя каза точно така
„аз не съм те задължила тебе да си вземеш отпуск, аз имам майка, на която само
разчитам“. На 29-ти след изписването аз и моята майка бяхме поканени, за да видим
детето. К. по месинджър само ми е показвал детето няколко пъти в седмицата до
четвъртия месец и съм виждала как се грижи за него. Виждала съм как му говори,
забавлява го, преоблича го, сменя му памперсите и в пътите след тяхната раздяла, аз
съм присъствала на отношенията между К. и детето, по същия начин го обгрижваше
детето, беше щастливо. К. замина за чужбина когато детето беше на четири месеца.
Март месец замина. До тогава той се грижеше за детето, заедно живееха тогава. След
като замина за чужбина, той постоянно е поддържал връзка с Г. и се е интересувал.
Понеже аз поддържах само с него връзка, той ме осведомяваше как е детето. Август
3
месец 2022 г. се разделиха. Той замина м. март 2021 г. и се върна от Г. август месец.
Тук стоя 20 дни и пак замина вече за Ф., но там работата му беше два месеца беше във
Ф., три седмици в България. Когато беше тук, вече много рядко можех да виждам
детето, защото Г. му беше забранила и той се съобразяваше с нея, за да нямат
конфликти и само като тя отсъстваше, ми го показваше, но съм виждала пак неговото
отношение. Той се грижеше за него, играеше, забавляваше го с играчки, спазваше
нужната хигиена, виждала съм как му сменя му памперсите. Август месец 2022 г. се
разделиха, детето остана при майката. Тя му беше поставила ограничение за личните
контакти с детето. Октомври месец 2022 г. се върна окончателно в България. През това
време от м. август 2021 г. до м. октомври 2022 г. все така работеше - два месеца в
чужбина и три седмици тук. Ноември месец е виждал детето един път, декември - два
пъти, януари - един път, февруари - два пъти, март - един път и вече април месец
излезе съдебното определение, което го спазваше. Ноември месец беше оставено
детето на К. от майката за няколко часа преди обяд, декември едната събота пак за
няколко часа преди обяд, на 24.12. цял ден от 9 до 17 часа и февруари месец една
събота за няколко часа и неделя цял ден, без нейно присъствие, с нейно съгласие.
Присъствала съм на тези срещи когато го е оставяла и съм виждала, че детето не плаче
от К., даже и от мен, защото не ме познаваше, но го отдавам на това, че ходи на детска
градина и е свикнало с хора. Само при една от срещите февруари месец К. заведе своя
син с негов приятел с детето на Карандила. Отговорно заявявам, че моят син може да
се грижи за детето за един, за два дни, за месец. Моята майка е болна повече от 40
години, тя не е опасна за детето. Тя е с депресивно разстройство в момента в ремисия с
поддържащи лекарства. Когато тя се разболя, моят брат е бил на четири години, бил е
малък и тя се е грижила за него без родителите й да й помагат, помагала е в
отглеждането на брат ми на децата, на К., оставяли сме ги при нея за няколко дни, за
седмица, по-големи като бяха, ваканциите за цял месец, тя не е опасна. Депресията й се
изразяваше точно в обратното на агресивност - изпадаше в едно безразличие,
потиснатост, некомуникация с нас. Аз живея в Ш.. Когато К. вземаше детето, отивах в
квартирата където живееха. К. ми казваше, че Г. ще остави детето и аз отивах, за да му
се радвам, аз исках като баба също да го обгрижвам. По вайбър виждах като го държи,
като му говори, играе с играчки на неговата възраст, детето беше малко на месеци
тогава, беше спокойно, виждала съм как го преоблича, как му сменя памперса. В
момента го виждах и когато бях в тях, също го хранеше с подходящи храни, с плодове,
сменяше му памперса. Въпреки моето желание, аз на два пъти съм й се обаждала като
замина К., понеже беше забранено като малък да го виждаме, по времето като имаше
пандемия беше забранено да се ходи в тях, помолих поне да ми го пуска по месинджър,
но месец нямаше обаждане и аз я попитах защо не си спазва обещанието. Точните й
думи бяха „Аз такова обещание не съм давала. Слушай бе жена, аз определям
правилата, искаш ли повече да не видиш детето“ и така и стана. Като всяка баба се
4
радвах, виждах, че и други баби пускат снимки на своите внучета и аз го публикувах,
но тя се обадила на К. да му каже да снема снимката и аз се съобразих с това.
СТРАНИТЕ: Нямаме въпроси към свидетеля.
СВИД. ПЛАМЕН Й., РАЗПИТАН КАЗА: С К. се познаваме от деца, израснали
сме заедно. Г. съм я виждал, не я познавам. Знаех, че той ще има дете докато беше в
чужбина. Разбрах, че е станал баща 2020 г. на Димитровден. Виждал съм детето тази
година за първи път. Февруари месец в началото на месеца, с моят син и с К. и А. се
качихме на Карандила. Майката го даде детето. Остави го майка му детето. Малко
преди да тръгнем имаха някакъв спор, тя си тръгна, остави детето, аз се качих с моя
син в моята кола, той с неговия син в неговата и тръгнахме нагоре. Малко след
„Лечков“ спряхме, тя ни настигна и си говориха нещо по пътя, след това уж всичко
беше наред, тя се движеше след нас, но реши по средата на пътя да обърне, рисково
беше и си тръгна и ние се качихме горе. Аз съм разведен, аз си гледам детето, април
месец навърши 4 години. В началото беше малко притеснено детето от мен, но с моя
син си играха, спокойно беше. Може К. да се грижи за детето, да го храни, да го
преоблича. Те бягаха, изпотяваха се, седнахме да обядваме и към 2.30 – 3 часа се
върнахме. Може да се грижи повече от няколко часа за сина си. Когато се прибрахме
разбрах, че ще започва да се води такова дело и от тогова не съм го виждал с малкия,
винаги е бил сам. Когато си приказваха той ми каза, че тя е имала против да се качим в
една кола, да пътуваме с моя автомобил. После по пътя като спираха, не знам за какво
са си говорили. Първия път беше като бяхме на Карандила, една седмица по късно
излязохме в парка с децата. Няма проблем, грижи се за детето, храни го, преоблича го.
За хранене не, но го преобличам много пъти моето дете.
СТРАНИТЕ: Нямаме въпроси към свидетеля.
СВИД. В.Д., РАЗПИТАНА КАЗА : Сестра съм на ответницата, желая да
свидетелствам. Те заживяха заедно в края на нейната бременност, като К. работеше
извън България и пътуваше в различни периоди по корабите. В цялостната си част на
отглеждане, Г. е полагала грижи за детето. Нашите родители живеят извън България,
връщат се един път в годината за един месец, ако може да се счете, че са помагали,
през останалото време аз съм се включвала да помагам за отглеждането на детето.
Майката полага грижи за детето. Случвало се е К. да полага грижи, но основната грижа
е на Г.. Докато тя раждаше, майка ни се върна от Америка, за да може да се включи да
помага, за да може Г. да се възстанови, защото роди с операция, още повече че и
двамата нямат опит. Понеже детето се роди по време на пандемията, нито ние сме
настоявали да ходим в жилището, което бяха наели, нито те са ходили някъде. На мен
лично К. не се е оплаквал никога. Мисля, че бях близка с него до момента на тяхната
5
раздяла. Откакто са се разделили, Г. се грижи за детето. Има собствен апартамент,
който заедно обитаваме. Моят съпруг също е извън България и с цел помощ, така сме
решили. Ескалацията дойде след миналогодишната ни почивка, която нашите
родители ни подариха на всички, някакво напрежение имаше от страна на К., след това
мисля, че просто замина за чужбина. Официално Г. приключи със взаимоотношенията
им в края на декември месец преди Нова година 2022 г. Във времето когато К. е бил
тук, след раздялата им, проблем не е имал за виждане с детето, единствено когато А. е
боледувал. Не ми е известно да е преспивало при баща си, винаги е било с майка си.
Има едно следобедно преспиване на Бъдни вечер през деня. След срещите преди съда
да постанови временната мярка за виждане, мога да кажа, че А. винаги се е връщал
превъзбуден от тези срещи. Сега е много по-спокоен може би, защото е с двамата.
Детето търси майка си, има изключителна връзка с нея, така че въпреки, че мен ме
познавам много добре, когато има нужда от майка си, той го заявява и нищо друго. Тя е
изключително отдадена на детето си, винаги е мечтала да има дете, изключително
всеотдаен родител е. Не ми е известно по време на привременните мерки да е отказвала
срещи на бащата с детето. Не мога да кажа защо се събраха в края на нейната
бременност, съжителството е между двама човека. Никога не сме обсъждали въпроса
защо са разделени, винаги сме я подкрепяли. Майката на К. не мога да кажа дали е
искала да се включи в отглеждането на детето, аз само веднъж съм я виждала. Г. нищо
лошо не е казвала за нея. В ежедневието предполагам, че се е случвало бащата да бъде
сам с детето. Винаги когато е имало възможност и детето е било здраво, срещите са
били насаме с баща без нея и след това детето беше превъзбудено, по-скоро е
изнервено, нещо изживява вероятно детето, мъничко е, не може да назове причините.
За тези няколко часа когато връща детето, не мога да кажа дали е било нахранено
детето, защото К. не е казвал. Не си спомням дали е било чисто или мръсно. Не зная
след раздялата им дали бащата е правил опити да се вижда с детето в детската ясла. Не
съм присъствала на срещите на К. с детето, не зная дали тогава детето се е срещало с
други деца. Не съм сигурна дали Г. се е обаждала на бащата да го информира за детето.
Имам едно дете, аз съм отглеждащия родител, омъжена съм и съпругът ми е
изключително до нас въпреки, че отсъства често. Съпругът ми е изключителен
родител.
СТРАНИТЕ: Нямаме въпроси към свидетеля.
АДВ. А.: Други доказателства няма да сочим.
АДВ. А.: Други доказателства няма да сочим.
С оглед липсата на други доказателствени искания, съдът
6
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИКЛЮЧВА съдебното дирене и дава ход на
У С Т Н И Т Е С Ъ С Т Е З А Н И Я:
АДВ. А.: Първо бих искала да засегна въпроса по привременните мерки.
Определеният ограничителен режим на срещи на бащата с детето е вреден във връзка с
интереса на детето да израства. За детето е необходим контакта с бащата, недостатъчно
кратък за да го забрави и не с натрапчивото присъствие на майката, за да не бъде
контакта пълноценен, както и са вредни забраните, които поставя майката за
комуникация на детето с роднините на баща му. Това е част от неговия свят и бащата
има право на контакти. По никакъв начин не се доказа детето да е тревожно и да се
плаши. Детето посещава детска ясла, там контактува с чужди хора, те се сменят в
зависимост от работния режим, поради което детето очевидно е адаптирано, нещо
повече от свидетелските показания стана ясно, че детето нито се страхува от баща си,
нито се тревожи, напротив то комуникира свободно със своя баща. Краткото време не
позволява пълноценно общуване на родителя и детето, поради което считаме, че
следва да бъде променен този режим и не само с оглед израстването на детето, което с
оглед неговата възраст дори и няколко месеца са от значение, а с оглед и на практиката
на съда във връзка с възрастта на детето, като посочвам решение №185 от 13.07.2015 г.
по възз. гр. дело № 327/2015 г. на СлОС във връзка с определяне режим налични
контакти на бащата с детето на приблизително същата възраст. Нещо повече, бихме
искали да посочим решение от практиката на РС Сливен, № 446 от 09.06.2022 г. по гр.
дело 2300/2022 г. на СлРС, където децата са приблизително на същата възраст, т.е.
самата възраст не е от такова значение относно конкретните обстоятелства за
комуникацията на бащата с детето. Вече изложих по-горе своите мотиви по отношение
на решението. От отговора и предложеното споразумение и предложения режим на
лични контакти се вижда, че не се държи сметка за интересите на детето. Предложено
е детето да бъде с баща си след петата си година, което е напълно неприемливо. Не
само ви молим да може детето да остава при бащата повече от няколко часа два пъти в
месеца, тъй като бащата се оказа нито толкова страшен, нито толкова немощен, че да
не може да се грижи за детето, бихме искали детето да може да заживее с баща си дори
в краткото време на съботата и неделята два пъти в месеца с преспиване. Нещо повече,
през лятото в детските ясли и градините децата се изнасят на различни лагери, т.е.
децата могат на тази възраст да живеят извън контрола на своите майки. Няма друго
основание, което да е посочено от ответницата за искането й да присъства при режима
на лични контакти с детето освен да контролира тези контакти съобразно своите
7
разбирания. Доколкото се вижда от социалния доклад, оплакванията на ответницата са
единствено и само, че роднините я били обиждали. Това не може да бъде основание за
ограничаване на контактите на бащата с детето. Аз ви моля след анализ на
свидетелските показания да определите режим, с който да предоставите възможност на
бащата да се вижда с детето от 9 часа в събота до 17 часа в неделя с преспиване, както
и съответно за празниците с редуване на нечетни и четни години. Безспорно в
отношенията между родителите следва да се постави сериозно въпроса относно
родителството на бащата, което не е ограничено, напротив най-вече за детето, а и за
майката са ползите от това детето да общува със своя баща без прекия контрол на
майката. Не сме оспорвали родителските права да бъдат предоставени на майката, не
сме оспорвали и не е имало спор между страните за местоживеенето на детето, бащата
вече споменах, че е заплащал издръжка за детето около 200 лева на месец и е
превеждал сумите по сметка на майката, което говори за неговата добросъвестност.
Нито едно обстоятелство не се посочи бащата да застрашава или да не може да се
грижи за своето дете. Моля да се съобразите и с практиката на ВКС с подобни казуси,
които се отнасят приблизително за същата възраст на детето.
АДВ. А.: От името на моята доверителка, ако позволите да взема отношение
първо по привременните мерки и искането за тяхното изменение. Считам, че по делото
не са събрани и не са представени никакви нови обстоятелства, които биха могли да
променят виждането на съда относно привременните мерки, докато окончателно влезе
в сила съдебното решение, което ще определи кой от родителите да упражнява
родителските права, къде да живее детето, какъв режим да бъде определен като
окончателен, размера на издръжката, която ще следва да заплаща родителя, при който
няма да живее детето. Както и в исковата молба е написано, очевидно ищецът не
предявява претенция да упражняване на родителските права. Моята доверителка в
отговора изрично е посочила, че заявява съгласието си тя да упражнява тези права и
съответно детето да живее при нея. Очевидно между страните спорът е за това какъв да
бъде режима на контакти между детето и бащата. Смятам, че предложеният от моята
доверителка режим на контакти е изключително в интерес на детето и ако съдът се
съобрази с него или се приближи до него, това ще бъде изключително в интерес на
детето. Детето е на ниска възраст, на две години и половина, от социалния доклад, а и
страните не спорят по въпроса, че то все още вербално не може да комуникира, няма
развита свободна реч, така че да може да общува към днешна дата нормално с хората
около себе си, нуждае се от някой, който го разбира, който е непрекъснато с него, за да
го преведе през този труден за всяко дете период от мълчаливото и едносричното
общуване, да премине към свободно разговаряне с хората около него. Предложението,
което има моята доверителка за определяне на режим на контакти на бащата за по-
кратък период от време, контакти само през деня два пъти през месеца събота и
неделя, са свързани с това, че до настоящия момент детето е живяло и се е развивало
8
изключително при майката, на него му е необходимо време, за да създаде трайна
емоционална и постоянна връзка с бащата. Присъствието на майката е онзи
успокояващ момент, който ще помогне на детето, не да бъде контролирано как ще
общува с бащата, а да създаде обичайни естествени връзки с него. Преспиването на
детето при бащата, разбира се, че никой не твърди, че ще го злепостави, ще му създаде
големи проблеми, аз смятам, че в тази ниска възраст детето има нужда от време, за да
се чувства при бащата точно толкова спокойно, колкото се чувства при майката.
Условията при бащата са свързани с обстоятелството, че там живее и неговата баба. Не
бих казала, че не са непреодолими, но това са условия, при които не е известно болен
човек как би реагирал при едно малко дете, което не може да се съобразява със
здравето на възрастните хора. Струва ми се, че много по-добре ще бъде ако детето
продължително време общува с бащата, след което да има възможност и да се среща и
общува с един възрастен, който пребивава постоянно в жилището където е бащата,
каквато е неговата баба. По делото не се събраха доказателства, които да установяват,
че бащата освен да си играе с детето, може да полага и другите обичайни грижи към
него, каквито се полагат за едно дете. Няма съмнение, че с времето той ще се научи
или ще бъде принуден от обстоятелствата да полага тези грижи, но към днешна дата
игрите не са достатъчни, за да се научиш как да полагаш грижи към едно дете, за да се
чувства то комфортно, за да не се отдалечава от режима, който му е създаден и с който
е свикнал. Това са били съображенията на моята доверителка когато е предложила
режима на контакти с детето. Считам, че нейното поведение до настоящия момент е
показало изключителна загриженост за детето и в никакъв случай не е показало
намерение да лишава бащата от възможността да се вижда с детето. От разпита на
свидетелката - сестрата на моята доверителка става ясно, че когато ищецът е бил тук и
е искал да се види с детето, той е имал такава възможност, предоставяна му е, не е бил
лишаван от нея, единствено като е било болно, не е имало тази възможност да го взема
при себе си. Що се отнася до впечатленията на майката на ищеца считам, че по-скоро
това са нейни разсъждения, а не факти в общуването на детето с баща си, тъй като
очевидно тя не живее тук и няма непосредствени впечатления. Както забелязахте тя
непрекъснато повтаряше, че виждала как К. се грижи за детето по месинджър. На
месиндръжа може да видиш детето какво прави в момента, защото очевидно трябва да
го снимат или да показват клипчето. Бащата едва ли бил могъл едновременно да
обслужва детето и да прави филмче, а може би го е правил със специална цел. Смятам,
че с израстването на детето и при определен по-ограничен режим на контакти,
постепенно ще свикне с баща си и няма да има нужда от този режим за в бъдеще.
Вярно е, че моята доверителка е посочила, че иска този режим да бъде определен до
пет годишна възраст, но това са разумни хора, ако нещата вървят с по-бързи темпове
не намирам пречка те да разширят режима без да е нужна намесата на съда. Вярно е
също така, че бащата плаща издръжка, но тази издръжка я плаща понеже моята
9
доверителка е заявила категорично пред него, че трябва да плаща, а не е плод на негово
решение. Като имате предвид тези обстоятелства намирам, че следва да уважите
искането на доверителката ми контактите на виждане на бащата и детето да бъдат в
началото по-ограничени и в нейно присъствие, без приспиването на детето при него и с
времето те да бъдат променени и да стигнат едни по-различни, по-разширени контакти,
като през този период от време и бащата ще има възможността да свикне със своите
задължения на родител. В живота нищо не се знае, може и да се съберат отново.
АДВ. А.: На първо място по повод на изразеното становище, че бащата не иска
родителските права. В исковата молба категорично сме посочили, че предлагаме
родителските права да бъдат предоставени на майката, но ако тя не иска, бащата има
готовност да изпълнява родителските права, т.е. не става въпрос за неискане, става
въпрос за трезва преценка кой от двамата родители да изпълнява родителските права.
По отношение разумността на ограничителния режим и че те са разумни хора,
напротив, преди да започнем делото разполагаме с предложени споразумения, т.е.
направили са опит доброволно да стигнат до споразумение по тези въпроси, очевидно
не са могли, поради което е необходима вашата регулация.
Съдът счете делото за изяснено, ОБЯВИ устните състезания за приключени,
като ще се произнесе с решение на 30.06.2023 година.
По искането за изменение на привременните мерки, съдът ще се произнесе
в закрито заседание.
Протоколът се изготви в съдебно заседание.
Заседанието по делото се закри в 12.00 часа.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
Секретар: _______________________
10