РЕШЕНИЕ
№ 762
гр. Варна, 05.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ ГО, в публично заседание на
седемнадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Константин Д. Иванов
Членове:Златина Ив. Кавърджикова
Николай Св. Стоянов
при участието на секретаря Марияна Ив. Иванова
като разгледа докладваното от Николай Св. Стоянов Въззивно гражданско
дело № 20243100500595 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на М. И. Д., ЕГН **********, срещу
Решение №245/20.01.2024г. по гр. д. №13035/2022г. на ВРС, 7-ми състав, с
което са отхвърлени предявените от М. И. Д. искове с правно основание чл.49
от ЗЗД за осъждане на отв. Община Варна да заплати на ищеца следните
суми:
- 13600 лева, представляваща обезщетение за претърпяни имуществени
вреди, изразяващи се в пропуснати ползи от нереализиран доход в размер на
34броя месечни наемни цени всяка от по 400лева в периода от 01.05.2018г. до
31.03.2021г. по сключен между ищеца и И. Г. А. на 02.03.2018г. договор за
наем на собствена на ищеца вещ- недвижим имот представляващ апартамент
№ 1 на адрес гр. Варна, ул.М.В. ***, предсрочно прекратен от наемателя в
резултат на бездействието на ответника по стопанисване на собствения му
имот на адрес гр. Варна, ул. Х. № 2, ведно със законната лихва считано от
датата на подаване на исковата молба- 31.08.2022г. до окончателното
погасяване на задължението;
- 11880 лева, представляваща обезщетение за претърпяни имуществени
вреди, изразяващи се в пропуснати ползи нереализиран доход в размер на
1
33броя месечни наемни цени всяка от по 360лева в периода от 01.04.2022г. до
31.01.2025г. по сключен между ищеца и М.О.А. на 04.01.2022г. договор за
наем на собствена на ищеца вещ- недвижим имот представляващ апартамент
№ 1 на адрес гр. Варна, ул.М.В. ***, предсрочно прекратен от наемателя в
резултат на бездействието на ответника по стопанисване на собствения му
имот на адрес гр. Варна, ул. Х. № 2, ведно със законната лихва считано от
датата на подаване на исковата молба- 31.08.2022г. до окончателното
погасяване на задължението;
и като резултат е осъден ищецът за разноски в полза на ответника.
Във въззивната жалба се твърди, че решението на ВРС е неправилно,
незаконосъобразно, необосновано и постановено при съществени нарушения
на материалния и на процесуалния закон. Първоинстанционният съд е стеснил
неправилно сочените от ищеца проявни форми на бездействието на ответника
по стопанисването на имота на последния. Всички представени от ответника
протоколи и писма са били оспорени от ищеца, което не е било съобразено от
ВРС. Необоснован е и изводът за липса на причинно-следствена връзка между
бездействието на ответника по поддържка на имота му и настъпилите щети за
ищеца от невъзможността да получава доходи от наемите, тъй като водещата
причина за прекратяването на последните от наемателите е безстопанственото
съС.ие на общинския имот. Ищецът не е твърдял деянието на служителите на
ответника да се изразява в неопазване на обществения ред в района, а в
неподдържане и необезопасяване на общинския имот в съседство на ищцовия,
каквото е налице. Описаните от наемателите в предизвестията за прекратяване
на двата наема причини за последното, както и сигналите и публикациите на
граждани относно съС.ието на общинския терен, не са били обсъдени от ВРС.
Договорите за наем, представени по делото, са с неоспорена от ответника и с
достоверна дата, противно на приетото в обжалваното решение. ВРС е
кредитирал избирателно показанията на свидетелите и не в съответствие с
другите доказателства по делото; преценката на доказателствения материал е
била направена хаотично и в нарушение на процесуалните правила и
логиката; и всичко това е довело до погрешни решаващи изводи, ползващи
само другата страна. Липсват още мотиви и задълбочен анализ на
материалите по делото. Нарушени са били принципите на чл.12, чл.10, чл.8 и
чл.9 от ГПК, както и по чл.6 от ЕКЗПЧОС за безпристрастност на съда.
Поради това се моли за отмяна на обжалваното решение и за уважаване на
предявените искове в цялост, с присъждане на разноски за две инстанции. В
о.с.з. се доводите и искането до съда се поддържат.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК въззиваемата страна депозира отговор, с
който оспорва жалбата като неоснователна. Поддържа твърденията си пред РС
за недоказаност на всички предпоставки на исковете. Поддържа правилността
и законосъобразността на обжалваното решение, за което излага съображения.
Моли за потвърждаване на решението и за съдебни разноски за пред ВОС, а в
о.с.з. чрез молба поддържа позицията си.
2
При извършената служебна проверка по чл.269 от ГПК настоящият
съдебен състав на въззивния съд намира, че обжалваното съдебно решение е
валидно и допустимо. По останалите въпроси съдът взе предвид следното:
Производството пред ВРС е образувано по искове на М. И. Д.,
ЕГН**********, с правно основание чл.49 от ЗЗД, за осъждане на отв.
Община Варна да заплати на ищеца следните суми:
- 13600 лева, представляваща обезщетение за претърпяни имуществени
вреди, изразяващи се в пропуснати ползи от нереализиран доход в размер на
34броя месечни наемни цени всяка от по 400лева в периода от 01.05.2018г. до
31.03.2021г. по сключен между ищеца и И. Г. А. на 02.03.2018г. договор за
наем на собствена на ищеца вещ- недвижим имот представляващ апартамент
№ 1 на адрес гр. Варна, ул.М.В. ***, предсрочно прекратен от наемателя в
резултат на бездействието на ответника относно почистването,
обезопасяването и стопанисването на собствения му поземлен имот на адрес
гр.Варна, ул. „Х.“ №2, в нарушение на чл.15 от Наредба на ОбС-Варна за реда
за придобиване и управление с общинско имущество и чл.11, ал.1 от ЗОС,
ведно със законната лихва считано от подаване на исковата молба –
31.08.2022г. до окончателното погасяване на задължението;
- 11880 лева, представляваща обезщетение за претърпяни имуществени
вреди, изразяващи се в пропуснати ползи нереализиран доход в размер на
33броя месечни наемни цени всяка от по 360лева в периода от 01.04.2022г. до
31.01.2025г. по сключен между ищеца и М.О.А. на 04.01.2022г. договор за
наем на собствена на ищеца вещ- недвижим имот представляващ апартамент
№ 1 на адрес гр. Варна, ул.М.В. ***, предсрочно прекратен от наемателя в
резултат на бездействието на ответника относно почистването,
обезопасяването и стопанисването на собствения му поземлен имот на адрес
гр.Варна, ул. „Х.“ №2, в нарушение на чл.15 от Наредба на ОбС-Варна за реда
за придобИ.е и управление с общинско имущество и чл.11, ал.1 от ЗОС, ведно
със законната лихва считано от датата на исковата молба – 31.08.2022г. до
окончателното погасяване на задължението.
Ищецът твърди, че е собственик на недвижим имот, представляващ
апартамент №1 на адрес гр. Варна, ул. М.В. ***, въз основа на покупко-
продажба, обективиран в НА № 41/08.05.2008г. На 22.02.2018г. сключил
договор за посредничество с агенция за отдаване на имота си под наем при
наемна цена от 400лева на месец. В резултат на усилията на посредника на
02.03.2018г., като наемодател, сключил с И. Г. А. договор за наем на имота.
Договорът бил със срок от три години. Наемателят пожелал дългосрочно
обвързване, но още тогава забелязал и заявил, че е притеснен от лошия вид на
съседния имот. За да се сключи все пак договорът, ищецът му направил
отстъпка от две месечни вноски. Два месеца по-късно наемателят го
уведомил, че прекратява договора за наем с едномесечно предизвестие. Като
основание за това посочил необичайното струпване на хора в съседния имот,
които бил необитаем и неограден. Повечето от тях били със занемарен
3
външен вид, неадекватни и агресивни. Постоянно се вдигал шум в имота, вкл.
от автомобили със специален режим на движение извършващи проверки.
Имотът се обитавал от скитници, бездомници или лица, употребяващи
наркотици, които често правели скандали помежду си, хвърляли боклуци,
задоволявали физиологичните си нужди там. Имало дори случаи, когато
поради превишена доза представители на Съдебна медицина изнасяли тела в
чували от имота. Всичко това притеснявало наемателя и пречело на
спокойното ползване на жилището. В терена на ответника имало
полуразрушена постройка, изцяло необезопасена, без стени и с ров от около
два метра. За това му състояние живущите в околността сигнализирали
ответника и полицията за инциденти с хора и животни, но ефект от сигналите
нямало имало. През 2019г. служители на д-я „Общинска собственост,
икономика и стопански дейности“ констатирали, че мястото е силно
замърсено с битови и строителни отпадъци и обитавано от бездомни животни.
Не било осветено и било привлекателно за наркозависими, които нощно време
дори палели огън в района. Неприятна била и гледката от изхвърлени
използвани спринцовки. Ето защо счита, че с предсрочното прекратяване на
договора за наем на имота по тези причини ищецът претъпял вреди във вид на
пропуснати ползи и в размер на дължимата наемна цена за оставащия срок от
него.
Отчаяни от поведението на ответника спрямо собствения му имот
съседи и лично той търсили съдействие от медии. Въпреки това
безстопанственото поведение на ответника спрямо имота му продължавало.
След прекратяване на договора за наем с И. А. продължил да предлага имота
си за отдаване под наем, но безуспешно. Потенциалните наематели се
отказвали заради гледката и състоянието на имота на ответника в съседство.
Все пак, на 04.01.2022г. ищецът е успял да сключи нов договор за наем с М.
А., отново за срок от три години. За да се сключи договора, му се наложило да
намали наемната цена на 360лева, което било по-малко в сравнение със
средната на пазара за сходни имоти по площ и състояние. След три месеца
обаче и този договор бил прекратен от наемателя с едномесечно предизвестие,
поради невъзможност за безпрепятстваното и необезпокоително ползване,
предвид струпването на бездомни хора и наличието на денонощен шум от тях
в намиращия се в непосредствена близост изоставен двор, който се виждал от
терасата на апартамента. Ето защо поддържа, че с предсрочното прекратяване
и на този договор за наем на имота е претъпял вреди в размер на целия
оставащ срок от него (до м.01.2025г. включително).
Твърди, че кметът на общината, съгласно чл.15 от Наредба на Общински
съвет Варна за реда за придобИ.е, управление и разпореждане с общинско
имущество, а и чл.11 ЗОС, организира, ръководи и контролира управлението
на имотите- частна общинска собственост, което задължение било
неизпълнено дори и след проверките от д-я „Общинска собственост,
икономика и стопански дейности“ и изпратените указания от 07.03.2019г. за
обезопасяване и почистване на терена с цел премахване на вредоносното
въздействие върху живущите в района на намиращата се в близост
Специализирана болница. Поради това с предсрочното прекратяване и на
4
втория договор за наем е претъпял вреди във вид на пропуснати ползи и в
размер на дължимата наемна цена за оставащия срок от него.
Моли за уважаване на исковеве и за съдебни разноски. В о.с.з. поддържа
твърденията си. Уточнява, че от терасата на апартамента на ищеца, вляво,
имало видимост към общинския терен. Оспорва отговора и всички
възражения в него. Поддържа искането си до съда.
В срока по чл.131, ал.1 от ГПК ответникът представя писмен отговор, в
който не оспорва собствеността на ищеца върху неговото жилище и правото
на собственост на ответника върху сочения терен (частна общинска
собственост).
Предявените искове обаче оспорва изцяло. Поддържа, че през годините
Община Ваерна е предприемала и продължава да предприема действия по
поддържане, стопанисване и грижа за имота си. Имотът бил обект на редовни
проверки с цел превенция на вредоносно действие върху живущите в района.
С писмо от 07.03.2019г. е било наредено обезопасяване и почистване на
имота, изпълнено на 26.06.2019г. от „Елит-пътна сигнализация“ ООД. На
20.08.2020г. служители на общината извършили проверка, след която били
предприети действия по отстраняване на проблема чрез почистване на терена,
почистване и изрязване на растителност и подготовка на проект за изграждане
на детска градина там. Повторни действия са били предприети на 24.08.2020г.,
когато било извършено основно почистване на терена. Констатирано било
обслужване по график на съдовете за битови отпадъци.
На 13.12.2022г. при проверка било констатирано, че теренът е почистен
от ниска растителност и били подрязани ниски клони на дърветата. Нямало
големи количества натрупани боклуци и не било открито пребиваване на лица,
употребяващи алкохол или други упойващи вещества. Подземното
съоръжение било обезопасено с бетонна стена. На 14.12.2022г. била
извършена проверка, при която било констатирано, че от имота няма видимост
към жилището на ищеца. Имотът е бил почистен от дървета и храсти, липсват
обемни отпадъци.
Предвид горното оспорва да бил изоставян имотът и да е било проявено
бездействие относно обезопасяването и поддържането му. Оспорва наличие на
противоправно поведение на негови служители. Счита, че липсва разписано
законово задължение собственикът да огражда имота си, а поддържането му е
било редовно, съобразно посоченото.
По същество моли за отхвърляне на исковете и за разноски, като в о.с.з.
поддържа позицията си.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и становищата на
страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
Между страните не се спори, като се потвърждава и от приобщения НА
№41/08.05.2008г., том III, per. №2863, нот. дело №389/2008г. на н-с при ВРС, че
с обективираната в него сделка ищецът М. И. е придобил правото на
5
собственост върху апартамент №1 в гр.Варна, ул. „М.В.“ ***.
Не се спори още и се потвърждава от приетия АЧОС №3565/30.06.2009г.,
че ПИ №*** по КК и КР на гр. Варна, ул. „Х.“ ***, е със статут на частна
общинска собственост.
Видно от приетия договор за посредничество от 22.02.2018г., с него
ищецът е възложил на „Матена“ ЕООД да извърши проучвания и да подготви
сключването на договор за наем на апартамента.
Видно от приетия договор за наем от 02.03.2018г., с него ищецът М. И.
се е задължил да предостави на И. Г. А., ползването на собствения на
наемодателя ап.1 в гр. Варна, ул. „М.В.“ №9, ет.1, за срок от три години при
наемна вноска от 400 лева. Страните са са договорили и за това имотът да се
ползва безплатно два месеца (март и април 2018г.), едва след което от м.май
2018г. да се дължи наемната цена.
Прието по делото е предизвестие от 01.04.2018г., с което наемателят е
прекратил договора на осн.13.2 от него. Като причина е посочено, че имотът
„не отговаря на жилищните ми нужди“ поради нарушаване на спокойствието
на наемателя от „шум от хора“ от изоставения имот, от който има видимост от
терасата, както и от „сирените на специализирани автомобили“.
Видно от приложения договор за наем на жилището от 04.01.2022г.,с
него М. И. се е задължил да предостави на М. А. ползването на собствения на
наемодателя ап.1 в гр. Варна, ул. „М.В.“ ***, за срок от три години при наемна
цена от 360лв. на месец. Съобразно чл.13.2 от договора страните са
предвидили възможността на всяка от тях да прекрати едностранно
правоотношението с предизвестие, без значение или обосновка на причините
за това.
Прието по делото е предизвестие от 01.04.2018г., с което наемателят е
прекратил договора на осн.13.2 от него. Като причина е посочено, че
жилището не може да се ползва безпрепятствено и необезпокоително предвид
струпване на бездомни хора и денонощен шум от тях от изоставен двор в
непосредствена близост до апартамента.
С прието писмо от 07.03.2019г. на директор д-я „общинска собственост“
при общ. Варна е бил уведомен директорът на д-я „управление на сигурността
и контрол на обществения ред“ при общ. Варна за това, че в ПИ №*** на ул.
„Х.“ били констатирани „необезопасени постройки“, мястото било „силно
замърсено“ и станало „привлекателно за бездомни животни“.
В две приети писма от м.08.2020г. на зам. кмет на общ. Варна е вписано,
че на 24.08.2020г. е било извършено основно почистване на общинския терен
(ПИ №***), изрязване на храсти и реализиране на проект за детска градина на
терена. Представена е и друга кореспонденция между общински органи.
Приети по делото са писма и заповеди от периода 2009-2015г., които са
неотносими за процесния период по делото.
С констативен протокол (КП) от 01.10.2020г. на комисия от шест лица на
експертни или ръководни позиции в общинската администрация е било прието
след оглед, че „резервоар в ПИ №***“ е бил негоден за ползване, създавал
6
условия за възникване на пожар, бил вреден в санитарно-хигиенно
отношение.
С КП от 13.12.2022г. на комисия при община Варна е било констатирано
след оглед, че ПИ №131 е бил почистен от ниска растителност, подрязани са
били ниските клони на дърветата и била осигурена добра видимост, боклуците
са били почистени, подхода към резервоарът бил обезопасен с бетонна стена, а
на място е нямало лица, зависими от алкохол или ПАВ. Към КП са приложени
снимки на мястото към този момент (л.26-30 от делото на ВРС), които
кореспондират с посоченото.
С КП от 14.12.2022г. на комисия при община Варна, в различен състав, е
било констатирано след оглед, че ПИ №131 е бил напълно почистен от храсти,
дървета и отпадъци, а резервоарът бил зазидан и без достъп за външни лица.
Към КП са приложени снимки на мястото към този момент (л.34-42 от делото
на ВРС), които кореспондират с посоченото.
Посочените КП са оспорени от ищеца като „неверни като съдържание“,
но поисканите от ответника свидетели за доказване на констатациите в тях не
са допуснати от ВРС.
На л.75-82 от делото на ВРС са приложени преписи от печатни издания с
информация за лошото и неподдържано съС.ие на общинския терен на ул.
„М.В.“ в периода 2020г. – м.03.2022г.
На л.83 от делото е приета неоспорена снимка от лявата част на тераса с
видимост към малка част от поземлен имот.
Приет по делото е отговор от МВР по повод сигнал от М. Д. за получени
заплахи от наркотично зависимо лице, което е било задържано. Била е
образувана преписка по сигнала, завършила с отказ от образуване на ДП.
Показанията на св. И. А. съдът цени като базирани на личните му
впечатления за конкретен период (м.03-м.04.2018г. вкл.), но и като донякъде
декларативни. От тях се изяснява, че през м.03.2018г. св. И. А. наел жилището
на М. Д. на ул. „М.В.“ ***. При огледа свидетелят харесал жилището, нямало
нищо, което да го смути, въпреки че от терасата вляво се виждала изоставена
сграда, на около 200-300метра от входа на блока. Свидетелят наел жилището,
но не помни срещу каква цена. Останал в него за кратко, защото в района, до
изоставената сграда вляво, както и по улиците, се събирали алкохолици и
наркомани; те се напивали, биели се, карали се, вършели си физиологични
нужди, движели се и викали по улицата; в района често минавали и патрулки.
Всички това притеснило свидетеля, защото бил с дъщеря си, и напуснал
квартирата. За ползването й не бил заплатил нищо, тъй като М. Д. бил
опростил задълженията на св. А., като разбрал причината за напускането.
Докато ползвал имота свидетелят не е виждал някой да почиства терена в
близост. След напускането „скоро след сключването през м.03.2018г.“
свидетелят И. А. няма никакви впечатления за жилището на ищеца и за
общинския имот наблизо.
Показанията на св. М. А. съдът цени като базирани на личните му
впечатления за конкретен период (м.12.2021г. – м.02.2022г.), но също и като
донякъде декларативни. От тях се изяснява, че през м.12.2021г. св. Асан наел
7
жилището на М. на ул. „М.В.“ *** срещу наем 360лв. на месец. При огледа
свидетелят не харесал това, че от терасата се виждали боклуци и хора, които
обикалят наблизо, поради което се отказал от апартамента. След като М.
намалил наема свидетелят се съгласил да наеме имота. След един месец обаче
се отказал, защото в района миришело на урина, вляво се виждал боклук „в
съседен имот, на самата улица, на около 20 метра“; през нощта също „на
улицата“ имало бездомници, които вдигали шум, палели огън и хвърляли
камъни по прозорците на жилището, „въртяха се около тересата, викаха“. Това
накарало свидетелят и приятелката му да напуснат жилището, като от страна
на наемодателя М. нямало проблеми по въпроса. Докато ползвал имота
свидетелят не е виждал някой да почиства терена в близост. След напускането
през м.02.2022г. свидетелят А. няма никакви впечатления за жилището на
ищеца и за общинския имот наблизо.
Показанията на св. С. Д. съдът цени по реда на чл.172 от ГПК, с оглед
правоотношението му с ищеца по делото по възлагане отдаването под наем на
жилището на ищеца; освен това като декларативни, явно оспосредени и
вътрешно противоречиви в някои части. От същите се изяснява, че със
съдействието на свидетеля през м.03.2018г. М. Д. отдал под наем апартамента
му на ул. „М.В.“ *** за цена от 400лв. на месец, като това се случило много
бързо. При сключване на договора наемателят не бил заплатил комисионна, но
бил предплатил един наем и депозит. След около два месеца собственикът
известил свидетеля, че наемателят напуснал заради имот в близост, в който се
събирали „определена група хора“. Брокерът продължил да търси наематели,
но хората се отказвали заради безстопанстения терен в близост, който се
виждал от терасата в жилището на ищеца. В същото време неподдържаният
терен бил на около 100 метра от сградата. Свидетелят не бил забелязал нищо
притеснително при първоначалния оглед на апартамента, при който бил
преценявал само жилището, не и близките имоти. Свидетелят не е чувал
шумове от безстопанстения имот, но е усещал неприятни миризми. След доста
време със съдействието на свидетеля М. Д. отново отдал жилището си под
наем, но срещу „350лв.“, като при подписване на договора наемателят
заплатил суми. Наложило са намаляване на наемната цена за да се съгласи
наемателят. Последният имал дългосрочни намерения, но скоро след това бил
напуснал, предполагаемо заради общинския имот наблизо.
Въз основа на изложената фактическа обстановка и приложимата към
нея нормативна регламентация, съдът достигна до следните правни изводи:
Съгласно чл.49 от ЗЗД всяко лице, възложило изпълнение на определена
работа на други лица, отговаря за вредите, причинени от изпълнителите при
или по повод възложената работа. Отговорността на възложителя е обективна,
гаранционно-обезпечителна, безвиновна и функционално обусловена от тази
на деликвента, поради което субсидиарно (т.е. при отчитане на особеностите
й) за нея се прилагат разпоредбите на чл.45 от ЗЗД. Съобразно ППВС
№7/1959г., ППВС №17/1963г. и други, отговорността по чл.49 от ЗЗД
възниква за лицето, което е възложило работата другиму, когато вредите са
причинени виновно от лицата, на които е възложена работата с действия по
8
извършване на самата нея, или чрез бездействия по изпълнение на
задължения, които произтичат от закона, от техническите или други правила
или от характера на работата, а също и когато вредите са причинени виновно
от лицата, на което е възложена работата, чрез действия, които не съставляват
изпълнение на самата работа, но са пряко свързани с нея, а вредите са
причинени по повод изпълнение на работата. В този смисъл отговорността по
чл.49 ЗЗД е за чужди противоправни и виновни действия или бездействия, а
нейната гаранционно-обезпечителна функция произтича от непосредствената
обусловеност на претърпяните вреди от имуществен или от неимуществен
характер от трети лица, с неправомерното поведение на натоварените лица,
при която вредите се явяват единствената или решаващата закономерна
последица от противоправното поведение.
С оглед на това уважаването на предявения иск налага пълно и главно
доказване от ищеца на кумулативното наличие на следните предпоставки:
тъврдяното поведение на служители на ответника или натоварени от него
лица (без значение кои точно и въз основа на каква договореност) при
извършване на твърдяната дейност през спорния период; противоправността
на действията или бездействията (или само на част от тях) на тези лица, с
оглед на конкретно посочени правни норми или с оглед на общата забрана да
не се вреди другиму (в случая разпоредбите на чл.15 от Наредба на Общински
съвет Варна за реда за придобИ.е, управление и разпореждане с общинско
имущество и на чл.11 от ЗОС); претърпяните по вид, обем, характер и
продължителност вреди (които в случая са имуществени от категорията на
пропуснатите ползи, с оглед което изискват доказване на сигурното и
несъмненото пропускане на увеличаването на имуществото на ищеца през
целия сочен период, в случай на правомерно поведение на ответната страна по
делото), които да са пряка и непосредствена последица от действията или от
бездействията на ответника; и размера на претендираното обезщетение.
В процесуална тежест на ответната страна е да докаже положителните
твърдения, на които основава своята изправност по спазване на относимите за
случая нормативни задължения, както и възраженията си срещу твърдяните от
ищеца вредите, причинна връзка с деянието и размера на обезщетението.
Съгласно чл.15,ал.1 от Наредба на ОбНС-Варна за реда за придобиване,
управление и разпореждане с общинско имущество, кметът на общината
организира, ръководи и контролира управлението на имотите – частна
общинска собственост, а съгласно ал.2 ръководителите на юридическите лица
и на звената на общинска бюджетна издръжка осъществяват управлението на
имотите – частна общинска собственост, предоставени им безвъзмездно за
управление. В следващите алинеи на чл.15 от Наредбата са предвидени редът
и условията за предоставяне ползването на такива имоти. А съобразно чл.11,
ал.1 от ЗОС имоти и вещи – общинска собственост се управляват в интерес на
населението в общината съобразно разпоредбите на закона и с грижата на
добър стопанин. Соченото в тази насока противоправно поведение на община
Варна – бездействие относно почистването, обезопасяването, огражрането,
поддържането и стопанисването на общинския терен на ул. „Х.“ *** в добър
вид през целия процесен период на пропуснати ползи (от 01.05.2018г. до
9
31.03.2021г. и от 01.04.2022г. до 31.01.2025г.) – не се установи от събраните по
делото доказателства. От показанията на св. А., съпоставени тези на св. Д.,
може да се приеме, че към м.03.2018г. ситуираният на „около 100“ / „на 200-
300“ метра от входа на жилищния блок поземлен имот на ответника по делото,
е бил неподдържан, непочистен, с боклуци; в него имало и изоставена сграда,
околко която се събирали „бездомници и наркомани“, които си вършели
физиологичните нужди там и в района се носила миризма на такива.
Безспорно подобно състояние на общински имот колидира с изискванията на
чл.11, ал.1 от ЗОС, поради което към този момент соченото нарушение е
налице. Видно е от показанията на св. А. и приетото предизвестие обаче, че
след напускане на жилището през м.04-05.2018г., свидетелят няма никакви
впечатления за жилището на ищеца или общинския имот. Конкретни такива не
се съдържат и в показанията на св. Д. освен абстрактното и декларативно
изявление, че брокерът продължил да търси наематели на имота, но те се
отказвали заради безстопанстения терен, който се виждал от терасата в
жилището. А приетите по делото разпечатки от медийни публикации, както и
сигналите на трети лица, могат да имат само корективно и косвено значение,
но чрез тях не може да се осъществи пълно и главно доказване в гражданския
процес, тъй като те не съставляват предвидени в чл.163-182 от ГПК
доказателства, а отразяват изявления или показания на трети лица, адресирани
до институции или медии. По тези причини не може да се приеме, че за
времето след м.05.2018г. и до 31.03.2021г. вкл. състоянието на общинската
земя е било идентично с това в началото на периода. Още по-малко
последното може да се приеме за втория времеви период, през който се сочат
да са били пропуснати ползи от ищеца – 01.04.2022г. до 31.01.2025г., тъй като
единствено показанията на св. М. А. свидетелстват за неподдържането на
общинския терен, при това само към м.01-м.02 на 2022г. На първо място в
исковата молба се твърди, че второто спорно вземане (за 11880лв.), а така и
бездействието на ответника, е с начален момент, считано от м.04.2022г., но за
след този момент св. А. вече няма никакви впечатления за жилището или от
земята на общината в близост до него. Ето защо за съС.ието на общинския
терен след м.03.2022г. няма никакви преки доказателства, освен две медийни
статии, които са крайно недостатъчни сами по себе си, предвид обсъдената им
по-горе правна същност. Обратното – за положението към 13-ти и 14-ти
декември 2022г. са приобщени по делото 2 броя констативни протоколи на
комисии при община Варна в различни състави, с констатациите, че към
м.12.2022г. ПИ №131 е бил почистен от растителност и от храсти, подрязани
са били ниските клони на дърветата, осигурена е била добра видимост,
боклуците са били почистени, а подходът към резервоара е бил обезопасен с
бетонна стена. КП действително са оспорени от ищеца, но ангажираните от
него доказателства не опровергават констатациите поради относимостта им
към различни времеви периоди. Освен това в нарушение на процесуалните
правила ВРС е отхвърлил молбата на ответника за допускане на свидетели за
установяване на съС.ието на имота на ответника към датите на съставяне на
сочените КП, в негатив на ответната страна по делото. При тези данни КП са
достатъчни за да разколебаят и без това недоказаното от ищеца лошо и
10
безстопанствено съС.ие на ПИ №*** след м.04. 2022г., още повече към края на
годината. Съвсем отделен е въпросът, че исковата молба по делото е подадена
на 31.08.2022г., но второто предявено вземане се сочи да е формирано от
пропуснати ползи до 2025г., вкл. и за след устните състезания пред ВРС, а и
пред ВОС, което напълно изключва преценката за противоправно бездействие
от ответника за бъдещ период. По изложените съображения съдът приема за
установено от съвкупния анализ на събраните гласни и писмени доказателства
по делото, че конкретно за периодите м.03-м.04-05 на 2018г. и м.12.2021г.-
м.02-03.2022г. общинският терен на ул.„Х.“ *** е бил в лошо състояние,
непочистен, неподдържан, с боклуци, с изоставена необезопасена сграда и с
предпоставки за събиране на „бездомници и наркомани“ – в нарушение на
чл.11, ал.1 от ЗОС. За доказано противоправно бездействие в рамките на два
пъти по около два-три месеца обаче не може да се ангажира деликтна
отговорност за години наред.
Втората изискуема предпоставка на вземането по чл.49 от ЗЗД е пряката
причинна връзка между противоправното поведение на ответника и вредите,
претърпяни от ищеца. Причинната връзка е пряка, когато настъпилите вреди
са сигурна и закономерна последица, задължително и директно следствие от
факта на противоправното деяние на делквента, без което вредите е нямало да
възникнат изобщо. Ако вредите не се дължат единствено на противозаконното
поведение на ответника или негови служители или когато са опосредени и от
други и допълнителни фактори, причинно-следственият процес не може да се
приеме за осъществен. Такъв е и настоящият случай, тъй като от показанията
на св. А. се изясни, че причината за напускането на наетия апартамент е, че до
изоставената сграда в терена „на около 200-300 метра“ от наетия имот, както и
по улиците в района, се събирали алкохолици и наркомани; напивали се, биели
се, карали се, вършели си физиологични нужди; „викаха и крякаха“ „по
улиците“; „патрулки минаваха“, „не можех да спя“. Посочената от св. А.
причина да се откаже от наема е сходна – в района миришело на урина; вляво,
през терасата, се виждал боклук „в съседен имот, на самата улица, на около 20
метра“; през нощта отново „на улицата“ имало бездомници, които вдигали
шум, палели огън и хвърляли камъни по прозорците на жилището, „въртяха се
около тересата, викаха“. От тези показания става ясно, че не само по себе си
неподдържаното състояние на общинския имот, а редовното присъствие на
зависими и бездомни лица и различните им хулигански и противообществени
прояви, са били водещата причина за прекратяване на договорите за наем. По
този начин твърдяната от ищеца връзка между поведението на ответника във
връзка със стопанисването на земята му и претендираните пропуснати ползи
се явява опосредена от пълното и главно установяване, че присъствието на
въпросните „наркомани и алкохолици“ в района на жилището на ищеца е било
единствено в резултат на безстопанственото състояние на общинския терен,
което не може да се предполага, а доказателства за което категорично не са
ангажирни по делото. Не се касае още и за вреди (телесна повреда, увреждане
на здравето и др.) настъпили непосредствено върху неподдържания общински
имот, нито за два граничещи помежду си имота, в които случаи състоянието
на терена може да има пряко отражение върху увредения съседен имот или
11
върху телесния интегритет на пострадалото лице. Освен това по свидетелски
данни имотът на общината се намира на „около 100“ или„на 200-300“ метра от
входа на жилищния блок на ищеца, а видимостта към терена от апартамента
съвсем не е голяма – само влявло от терасата (по свидетелски показания,
корективно анализирани с приета на л.83 от делото на ВРС и неоспорена
снимка). Всички тези обстоятелства в тяхната съвкупност дискредитират
наличието на пряка причинна връзка между противоправното бездействие на
ответника във връзка със стопанисването на имота му (доказано само за малка
част от релевантните периоди) и пропускането на ищеца да реализира приходи
за цели три години напред, считано от сключване на всеки от договорите за
наем до крайната им дата. Приетото в тази връзка от ВРС е правилно и
обосновано, противно на въззивните доводи за обратното.
На трето място в продължение на гореизложеното следва да се посочи,
че от принципна и концептуална гледна точка пропуснатата полза съставлява
неосъществено увеличаване на имуществото на кредитора (увреденото лице).
Тъй като тя представлява реална, а не хипотетична вреда, тя винаги трябва да
се основава на доказаната възможност за сигурно увеличаване на
имуществото на ищеца и не може да почива на логическо допускане за
вероятно настъпване на увеличаването. Поради това и при липса на изрично
установена в закона презумпция за настъпването й, пропуснатата полза не се
предполага, а следва да бъде доказана в процеса като сигурна последица при
изправно поведение на ответната страна по делото. И тази предпоставка обаче
не се установи по несъмнен начин в случая. Съобразно твърденията в исковата
молба първият наемател през 2018г. (И. А.) е бил „притеснен от лошия вид на
съсдения имот“ още при огледа на жилището, поради което и именно за да го
мотивира да сключи договора М. Д. му е направил отстъпка от два месечни
наема; а видно от показанията на св. А. наемодателят „опростил задълженията
му“ пак с оглед причината за напускането. В аналогичен смисъл са
показанията и на св. А., че още при огледа в края на м.12.2021г. бъдещият
наемател се отказал от апартамента, но след като М. Д. намалил наема
свидетелят се съгласил да наеме жилището. От тези данни се достига до
извода, че още при сключването и на двата договора наемателите са имали
ясни резерви относно наемането на жилището на ищеца и само отстъпките на
наемодателя са ги мотивирали да встъпят в правоотношението. В същото
време в чл.13.2. от двата договора за наем е била предвидена безусловната
възможност за едностранното му прекратяване с предизвестие от всяка от
страните по делото, без значение от и без обосновка на причините за това, в
отклонение от диспозитивните правила на чл.228-238 от ЗЗД, в т.ч. на чл.238,
изр.1 от ЗЗД, доколкото наемите са били с уговорен срок. Тук следва да се
посочи, че описаните в съдържанието на приетите писмени предизвестия
причини нямат доказателствено значение за процеса, противно на въззивните
доводи за това, защото документите са частни диспозитивни, релевантни
ведно с гласните доказателства за факта на прекратяване на двата наема, но не
и за причините за това, подлежащо на доказване по делото. Всичко
гореизложено дискредитира изискуемото сигурно и несъмнено реализиране
на приходи от ищеца за пълния срок на всеки от договорите, дори и при
12
изцяло изправно поведение на ответника по отношение на собствения му
имот. Нещо повече – вземането от 11 880лв. за пропуснати ползи по втория
договор за наем е формирано от всички вноски за периода 01.04.2022г. до
31.01.2025г., но в същото време исковата молба е подадена на 31.08.2022г.
Следователно почти целият период на натрупване на пропуснати активи от
тази сделка датира след исковата молба и касае бъдещи, несигурни по
естеството им и ненастъпили към исковата молба, а дори в цялост към устните
състезания пред ВОС, факти, което напълно изключва положителната
преценка за сигурност на увеличаване на активите на ищеца в претендирания
размер.
По изложените съображения, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът
преценява за недоказани, пълно и главно, всички изискуеми предпоставки на
предявените искове, с оглед събраните по делото доказателства и стойността
на същите за процеса. Поради това исковете следва да бъдат отхвърлени.
По изложените съображения и поради съвпадане на крайните изводи на
въззивния съд с тези на първоинстанциионния съд, решението на последния
следва да бъде потвърдено.
Следва да бъде отбелязано, че въззивният съд не споделя сочените от
възивника нарушения на чл.8-10 и чл.12 от ГПК. Първоинстанционният съд е
осигурил аналогични възможности на двете страни да се запознаят с всички
насрещни доводи, искания и доказателства, да изразят становище по тях, да се
защитят чрез предвидени в ГПК средства и да съберат приетите за относими и
допустими доказателства, след което е анализирал събраните доказателства и
е формирал изводите си по решаващите въпроси по вътрешно убеждение въз
основа на закона. Несъвпадането на правните анализ и оценка на събраните
доказателства от някоя от страните в процеса с направените от съда, както и
несъвпадането на преценката за материалите предпоставки на спорното право
въз основа на тях, не може да обоснове накърняване на процесуални
принципи, а съставлява въззивно основание срещу обосноваността и
правилността на обжалвания съдебен акт, несподелени от въззивния съд в
случая по горните изложени съображения.
По разноските: С оглед изхода по делото пред ВОС разноските пред ВРС
не следва да бъдат ревизирани.
Предвид изхода по делото пред ВОС и представените доказателства, на
ответника-въззиваем се следват разноски за юрисконсултско възнаграждение в
размер на 180.00лв., на осн. чл.78, ал.3 от ГПК вр. чл.78, ал.8 от ГПК вр. чл.37
от ЗПП вр. чл.25 от Наредбата към ЗПП.
Воден от горното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №245/20.01.2024г. по гр. д. №13035/2022г.
13
на ВРС, 7-ми състав, с което са отхвърлени предявените от М. И. Д.,
ЕГН**********, искове с правно основание чл.49 ЗЗД за осъждане на отв.
Община Варна да заплати на ищеца следните суми:
- 13600 лева, представляваща обезщетение за претърпяни имуществени
вреди, изразяващи се в пропуснати ползи от нереализиран доход в размер на
34броя месечни наемни цени всяка от по 400лева в периода от 01.05.2018г. до
31.03.2021г. по сключен между ищеца и И. Г. А. на 02.03.2018г. договор за
наем на собствена на ищеца вещ- недвижим имот представляващ апартамент
№ 1 на адрес гр. Варна, ул.М.В. ***, предсрочно прекратен от наемателя в
резултат на бездействието на ответника относно почистването,
обезопасяването и стопанисването на собствения му поземлен имот на адрес
гр. Варна, ул. Х. № 2, ведно със законната лихва считано от датата на
подаване на исковата молба – 31.08.2022г. до окончателното погасяване на
задължението;
- 11880 лева, представляваща обезщетение за претърпяни имуществени
вреди, изразяващи се в пропуснати ползи нереализиран доход в размер на
33броя месечни наемни цени всяка от по 360лева в периода от 01.04.2022г. до
31.01.2025г. по сключен между ищеца и М.О.А. на 04.01.2022г. договор за
наем на собствена на ищеца вещ- недвижим имот представляващ апартамент
№ 1 на адрес гр. Варна, ул.М.В. ***, предсрочно прекратен от наемателя в
резултат на бездействието на ответника относно почистването,
обезопасяването и стопанисването на собствения му поземлен имот на адрес
гр. Варна, ул. Х. № 2, ведно със законната лихва считано от датата на
подаване на исковата молба – 31.08.2022г. до окончателното погасяване на
задължението.
ОСЪЖДА М. И. Д., ЕГН**********, да заплати на Община Варна, със
седалище гр. Варна, бул. „Осми приморски полк” №43, сумата от 180.00лв. –
юрисконсултско възнаграждение за защита пред ВОС, на осн. чл.78, ал.3 от
ГПК вр. чл.78, ал.8 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд в
едномесечен срок от получаване на съобщението от страните, при наличие на
предпоставките по чл.280, ал.1 и ал.2 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
14