О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 8230
17.08.2018 година, град Пловдив
ПЛОВДИВСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, Гражданско
отделение, XXI гр.с. в закрито заседание на седемнадесети
август две хиляди и осемнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ТОСКО АНГЕЛОВ
като разгледа докладваното от съдията Ангелов гражданско дело № 11996 по описа на съда за
2018г., намира следното:
Производството по делото е образувано по
искова молба, подадена от „ЕОС матрикс“ ЕООД
Пловдив срещу Г. И., с която е предявен иск по чл. 422 ГПК за признаване за
установено в отношенията между страните, че ответницата дължи присъдената сума
със заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 по частно гр. дело №
5628/2018 г. на ПРС.
При проверка редовността и допустимостта на исковата молба,
съдът констатира, че не са налице предпоставките за предявяване на установителния иск.
Видно от документите по ч.гр.д. съобщението до
длъжника е връчено по реда на чл. 47 ГПК чрез залепване на уведомление. В
новата си редакция чл. 47, ал. 1 ГПК предвижда, че невъзможността ответникът да
бъде намерен на посочения по делото
адрес се констатира най-малко с три посещения на адреса, с интервал от
поне една седмица между всяко от тях, като най-малко едно от посещенията е в
неприсъствен ден или със събирането на данни, че ответникът не живее на
адреса, след справка от управителя на етажната собственост, от кмета на
съответното населено място или по друг начин, като връчителят е удостоверил това с посочване на източника на
тези данни в съобщението. В този смисъл е и наложилата се още преди изменението
практика на ВКС: Решение №
15 от 9.03.2018 г. на ВКС по гр. д. № 3719/2017 г., III г. о., ГК; Решение
№ 14 от 20.04.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5741/2014 г., I г. о., ГК; Решение №
920 от 2.12.2009 г. на ВКС по гр. д. № 3906/2008 г., I г. о., ГК; Решение № 123
от 28.09.2012 г. на ВКС по т. д. № 530/2012 г., II т. о., ТК; Решение № 167 от
19.07.2012 г. на ВКС по гр. д. № 358/2012 г., III г. о., ГК; Решение № 300 от
26.11.2012 г. на ВКС по гр. д. № 649/2012 г., II г. о., ГК.
В настоящия случай, длъжникът е търсен на установения
постоянен и настоящ адрес, като и в двата случая са събрани сведения, че не
пребивава на адресите. Залепено е уведомление единствено на настоящия адрес,
като самото залепване е редовно.
В заявлението обаче кредиторът е посочи два адреса
за призоваването на длъжника. Съобщение е било изпратено само на един от тях,
като страната не е била търсена на адреса гр. П., ул. З. №. Касае се за посочен адрес на длъжника, с оглед осъществяване
процедурата по връчване на издадената заповед за изпълнение. В този смисъл и
доколкото приоритетно е личното връчване или връчването на друго лице, съгласно
чл.
43, ал. 1 ГПК, на адреса, който е посочен по делото, съобразно чл. 38 ГПК и чл. 47, ал. 1 ГПК, то връчването на заповедта е следвало да се
извърши и на посочения от заявителя втори адрес на длъжника. Едва в случай, че
се удостовери, че той не може да бъде намерен на него и не се намери лице,
което е съгласно да получи съобщението, е следвало да пристъпи към връчване
чрез залепване на уведомление, съгласно чл. 47, ал. 1 ГПК. В този смисъл
Определение № 3508 от 17.12.2014 г. на ОС - Пловдив по в. ч. гр. д. № 3507/2014
г.
С оглед изложеното, съдът намира, че не са били налице
предпоставките за даване на указания по чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК, а предявеният
установителен иск се явява преждевременно заведен и
като такъв е недопустим.
В случая исковият съд преценява допустимостта на
образуваното пред него исково производство, т.к. той не е обвързан от изводите
на заповедния съд относно необходимостта от предявяване на иск за претендираното вземане. В този смисъл: Определение
№ 1542 от 20.07.2018 г. на ОС - Пловдив по в. ч. гр. д. № 1652/2018 г.
Следва да се допълни, че в тази насока са и
разясненията на т. 10а на ТР № 4/2013г. от 18.06.2014г. на ОСГТК на ВКС, където
е посочено, че съдът разглеждаш иска по чл. 422, във вр.
с чл. 415 ГПК извършва самостоятелна преценка на тези специални процесуални
предпоставки (подадено в срок възражение по чл. 414 ГПК) и не е обвързан от
констатациите по тях на съда в заповедното производство. Тези разяснения са
приложими и в настоящия случай, тъй като след изменението на разпоредбите в
края на 2017г., редовността на връчването по чл. 47, ал. 5 ГПК обуславя
допустимостта на иска за установяване на вземането, по същия начин, както и
наличието на възражение по чл. 414 ГПК.
Исковата молба следва да бъде върната, на основание
чл. 130 ГПК, а производството по делото – прекратено.
Заповедта не подлежи на обезсилване.
Частното дело следва да бъде върнато на заповедния съд
след стабилизирането на настоящия акт.
Така мотивиран и на основание чл. 130 ГПК,
съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ВРЪЩА искова молба вх. № 46079/26.07.2018 г.,
подадена от „ЕОС матрикс“ ЕООД срещу Г.И., като
недопустима.
ПРЕКРАТЯВА производството по гражданско дело № 11996 по
описа за 2018 г. на Районен съд- Пловдив, ХXI гр.с.
Определението подлежи на обжалване с частна
жалба пред Окръжен съд- Пловдив в едноседмичен срок от връчването му на ищеца.
След
стабилизиране на определението, ч.гр.д. № 5628/2018 г. на ПРС да се върне на IV гр.с.
СЪДИЯ:
п
/ Тоско
Ангелов /
ВЯРНО
С ОРИГИНАЛА!
МП