№ 1676
гр. Плевен, 05.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на трети ноември през две хиляди двадесет и пета година
в следния състав:
Председател:Светла Илм. Замфирова
при участието на секретаря Дарина В. Димитрова
като разгледа докладваното от Светла Илм. Замфирова Гражданско дело №
20244430107152 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Делото е образувано по подадена искова молба от А1 България ЕАД, с ЕИК
**********, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от
членовете на Съвета на ***ите А.Д. и М.М., чрез пълномощник юрисконсулт
П. П. мобилен номер: **********, против Й. Д. Г., с ЕГН: **********, с
постоянен адрес: ***, с правно основание чл. 415 от ГПК и цена на иска:
1529,13 лв., от които 1217,55 лв. - главница и неустойки и 311,58 лв. -
мораторна лихва.
Фактическите твърдения в исковата молба са следните: Между *** ЕАД и Й.
Д. Г., с ЕГН: **********, е бил сключен договор за електронни съобщителни
услуги, идентифициран с неговия уникален номер ********** от 30.03.2021 г.
със системен партиден номер **********.
За периода от 23.03.2021 г. - 22.09.2021 г. е било извършено изпълнение
от страна на дружеството по горепосочения договор. Ответницата не е
заплатила съответно възникналите си задължения в сроковете, съгласно
договора и Общите условия на „А1 България” ЕАД и е натрупала просрочени
задължения за неплатени електронни съобщителни услуги в размер на 518,54
лв. В връзка с натрупаните просрочени задължения за посочения периода на
29.09.2021 г., договор № ********** от 30.03.2021 г. със системен партиден
номер ********** е прекратен поради неплащане, продължило повече от 124
1
дни съгласно ОУ и е начислена неустойка в размер на 699,01 лв.
За периода 26.04.2021 г. до 13.11.2021 г. Г. дължи на ищцовото
дружество по договор № ********** от 30.03.2021 г. със системен партиден
номер **********, сумата от 1529,13 лв., от които 518,54 лв. неплатени суми
за предоставени и неплатени електронни съобщителни услуги, 699,01 лв. общ
размер неустойки, както и мораторна лихва върху посочената обща сума от
1217,55 лв. (главница и неустойки) в размер на 311,58 лв. за периода от първия
ден на забавата за плащане по всеки отделен документ до 18.03.2024 г.
От страна на „А1 България“ ЕАД е подадено заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, въз основа на което е образувано ч.
гр. д. № 2956/2024 г. на РС - Плевен, 13 състав. В хода на заповедното
производство, на основание чл. 423 от ГПК, е подадено възражение против
заповедта за изпълнение от Й. Д. Г..
В срока по чл. 131 от ГПК е депозиран писмен отговор, в който
ответницата изразява становище, че исковата молба е недопус***а, тъй като
не е получила услугата, за която има сключен договор.
Ищецът, чрез процесуалния му представител, поддържа предявените
искове.
Г. поддържа писмения отговор.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.12
и чл.235 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
Всяка страна е длъжна да установи фактите, на които основава своите
искания или възражения. В тежест на ищеца е да докаже претендираното
вземане по основание и размер, както и че е изправната страна по договора.
Той трябва да докаже, че е провел успешно заповедното производство,
качеството си на кредитор спрямо ответника и наличието на валидна
облигационна връзка между страните. В тежест на ответната страна е да
докаже наличието на факти, погасяващи или изключващи претендираното от
ищеца вземане.
Към дата 30/03/2021г. ответницата и нейният съпруг В.Е.Й., ЕГН:
**********, са отишли до офиса на А 1 България ЕАД в ***, тъй като са
използвали тяхната услуга за интернет и телевизия на адреса си в кв. ***“, а
им е предстояла промяна на местожителството в ***. Били обслужени от
служител на фирмата, като изрично са показали на екрана на монитора му
(който той обърнал към тях с цел да се отбележи точният адрес), адресът на
който ще се преместят да живеят в гр. ***. В. е посочил с пръст на екрана в
„Google Maps“ блока и входа, за да няма грешки. Служителят ги е уверил, че
ще премести услугата по договора без проблем и същата ще бъде
доставена на адреса там. След като са се преместили на новия адрес ( 3 дни
по-късно), са изчакали срока от 7 работни дни, който обаче не е изпълнен от
страна на ищеца. След две последващи обаждания от страна на
ответницата, за да разберат, какво се случва, са били уверени отново, че
техници ще дойдат да доставят услугата, за която са заплатили. След
2
изтичане отново на срока, който е даден по телефона, младото семейство е
решило да отиде до офис на „А1 България“ ЕАД в (Магазин А1 гр. ***, *** ).
Обяснили са ситуацията на служителя и какво са им казали в гр. София при
подписването на договора, а именно, че услугата ще бъде предоставена,
същата, за която има подписан договор. Получили са отговор, че услугата,
за която има подписан договор „НЯМА КАК“ по техни думи да бъде
доставена, тъй като имат устна уговорка с фирма „***“ сградата да бъде
обслужена от друга фирма „***“ и те не могат да предоставят договорената
услуга. При въпрос от страна на младоженците: „ Какво ще правим?“ , те са
получили отговор: “Можем да предоставим бисквитка с интернет, която не
предоставя услугата по договора или да заплатите неустойка към оператора
в размер на всички дължими такси до изтичане на договора“. В този случай,
освен, че не са получили услугата, за която са подписали договор, са
подложени на вербален тормоз, че са длъжници на „А1 България“ ЕАД за
услуга, която не са използвали и те отказват да предоставят. В този случай
клиентите са заявили ясно и категорично, че няма да заплатят услуга, която
не са използвали и то по тяхна вина, след като отказват да я предоставят.
Така са станали абонати на фирма „***“. При преместването им от *** в
София обратно, година по-късно са заплатили остатъка от задълженията по
договора , определените неустойки без възражение, тъй като са искали да
прекратят договора си и те са нямали обхватност в гр. София.
Следователно, младоженците са коректни и редовни платци, този случай е
изключение. Вината изцяло е на „А1 България“ ЕАД, които са отказали да
предоставят услугата и да спазят договора . Съдът взе предвид, че е
задължението е погасено по давност. С тригодишна давност се погасяват
задълженията за: задълженията за обезщетения и неустойки; вземанията за
труд; вземанията за наем; лихви и всякакви други периодични плащания,
задължения към дружества за топлинна енергия, например задължения към
Топлофикация; задължения към към мобилни оператори, като А1, Виваком,
Теленор… договори за финансов лизинг; вземанията за ВиК услуги, например
Софийска вода; вземанията за електрическа енергия, например задължения
към ЧЕЗ.
По гореизложените съображения, съдът намира, че исковата
претенция е неоснователна и следва да бъде отхвърлена. При този изход на
процеса, разноските по делото се възлагат на ищеца.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения иск по реда на чл. 422 ГПК, от А1
България ЕАД, с ЕИК **********, със седалище и адрес на управление:
***, представлявано от членовете на Съвета на ***ите А.Д. и М.М., чрез
пълномощник юрисконсулт П. П. мобилен номер: **********, против Й.
Д. Г., с ЕГН: **********, с постоянен адрес: ***,като
НЕОСНОВАТЕЛЕН.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Плевен в
3
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
4