Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. София, 13.11.2018 г.
В И М
Е Т О Н А
Н А Р
О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ПЪРВО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 19
състав в публичното заседание на петнадесети октомври две хиляди и осемнадесета
година в състав:
СЪДИЯ: НЕВЕНА ЧЕУЗ
при секретаря Радослава Манолова и в присъствието на прокурора Мравкова, като разгледа докладваното от съдия Чеуз гр.дело № 6 107/17
г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен иск с правно
основание чл.2б ал.1 от ЗОДОВ за сумата от 30 000 лв.
Ищецът М.М.С. твърди в исковата си молба, че на 27.01.2015 г. чрез
РП – Стара Загора завел дело срещу Прокуратурата на РБ пред АССГ като било
образувано адм. дело 975/2015 г. Твърди се в исковата
молба, че след образуване на делото съдът поискал от него „някои допълнителни
неща”, които ищецът изпълнил като последното разпореждане от АССГ, на което отговорил
било от 29.04.2015 г. След сочената дата няколко пъти ходил да се интересува за
въпросното дело, но отговорът бил, че е „на доклад при съдията”. Твърди се, че
завел и второ дело, което било присъединено към адм.
дело 975/2015 г. Твърди се в исковата молба, че въпреки натовареността на
съдебна система периодът от две години за доклад е прекален, поради което
счита, че са нарушени човешките, гражданските и съдебните му права. Твърди се,
че е претърпял неимуществена увреда, изразяваща се в забава на делото му, стрес
от безсилието пред „беззаконието” на съдията – докладчик, както и от физическа
болка от неколкократните ходения до АССГ, предвид на обстоятелството, че е
болен от диабетна полиневропатия и всяка негова
стъпка е свързана с физическа болка.
При тези фактически твърдения е обоснован правен интерес
от предявяване на иска и е сезирал съда с искане да осъди АССГ да му заплати
сумата от 30 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди.
Ответникът – А.С.– С.Г., чрез своите процесуални представители оспорва иска по
основание и размер в писмен отговор, депозиран в срока по чл. 131 от ГПК.
Контролиращата страна –
Прокуратурата на РБ, оспорва иска чрез процесуалния си представител като
заявява становище за липса на предпоставките на нормата на чл. 2б от ЗОДОВ.
Съдът след като обсъди становищата и доводите
на страните и събраните по делото доказателства с оглед разпоредбата на чл.235
ал.2 и ал.3 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна
следното:
С
нормата на чл. 2б от ЗОДОВ се създаде национален компенсаторен механизъм за бавно правосъдие
като вътрешноправно средство за защита и самостоятелна
хипотеза на отговорност на държавата за вреди,
причинени на граждани и на юридически
лица от нарушение
на правото на разглеждане и решаване на делото
в разумен срок т.е наличие на
нарушение по чл. 6 § 1 от ЕКПЧ респ. възможност
да претендират обезщетение.
В тази хипотеза, държавата отговаря за вреди от
действия на правозащитни органи, които не са
извършени в разумен срок като отговорността е деликтна. Допустимостта на
иска за
обезщетение на вредите от нарушение
на правото по чл. 6 §1 от ЕКПЧ по висящо производство не е обусловена от абсолютните
процесуални предпоставки на чл. 8 ал.2 от ЗОДОВ да е изчерпана административната процедура за обезщетение
на вредите по реда на глава III от ЗСВ и да няма
постигнато споразумение /решение 210/15.06.2015 г. по гр.д. 3053/2014 г. на
Трето ГО на ВКС/.
Липсва легална дефиниция на понятието „разумен срок”, а съгласно практиката
на ВКС /решение 66/02.04.2015 г. по гр. д. 5813/2014 г. на Трето ГО на ВКС/ разумността се
оценява с оглед обстоятелствата по делото, като се
търси баланс между интересите на лицето възможно
най - бързо да получи решение
и необходимостта от внимателно проучване и правилно провеждане на производството. При преценката си за разумността
на релевантния период, съдът прилага
три критерия: сложност на делото,
поведение на жалбоподателя и поведение на компетентните органи.
Видно от приложения препис на адм. дело
975/2015 г. по описа на АССГ, същото е образувано на 02.02.2015 г. Същото е
оставено „без движение” от съдията-докладчик с разпореждане от 04.02.2015 г., с
което е указано на настоящия ищец по делото да отстрани констатирани
недостатъци на „частната жалба”, с която е инициирано производството. В срока
за изпълнение на тези указания, настоящият ищец е депозирал молба, в която са
изложени твърдения, че не може да посочи административния акт, който обжалва и
е отправил искане до съда за съдействие, изразяващо се в изискване на досъдебно
производство по описа на Първо РУП – Стара Загора. С разпореждане от 24.02.2015
г. АССГ е изискал, с оглед заявеното искане на настоящия ищец и на основание
чл. 186 от ГПК вр. с чл. 144 от АПК, от СРП, РС –
Стара Загора и РП – Стара Загора преписи от съдебни и прокурорски актове,
приложени по описаните в искането прокурорски преписки и съдебни дела. След
получаване на исканите преписи и с разпореждане от 29.04.2015 г. АССГ е
разпоредил препис от същите да се изпратят на настоящия ищец и е предоставил
седмодневен срок на същия да изпълни указанията, дадени му с разпореждането от
05.02.2015 г. Съобщението е получено от настоящия ищец на 05.05.2015 г., а на
12.05.2015 г. същият е депозирал писмена молба, в която отново е заявил, че не
може да изпълни указанията на съда без да получи достъп до прокурорските
преписки като е поискал от съда да прогласи нищожност на действия на РП – Стара
Загора, посочени в обстоятелствената част на молбата и да му бъде присъдена
сумата от 30 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди.
По адм. дело 975/2015 г. е изготвена
справка в деловодната система на АССГ, от която е установено, че настоящият
ищец е завел 23 дела в АССГ. По делото се съдържат част от „частните жалби” респ. крайните съдебни
актове по част от тези 23 дела, водени в АССГ от настоящия ищец.
С оглед нормата на чл. 235 ал.3 от ГПК настоящият съдебен състав
следва да вземе предвид, че с определение 8911/22.12.2017 г. съдията докладчик
по адм. дело 975/2015 г. е оставил без разглеждане
„частната жалба” на настоящия ищец и е прекратил производството по делото, а
определението е потвърдено и влязло в сила на 14.06.2018 г. с определение 8077
на ВАС, Трето отделение, постановено по адм. дело
1841/2018 г.
От тези установени по делото обстоятелства, настоящият съдебен
състав намира, че след образуване на административното дело и оставяне на
производството по същото „без движение” с оглед констатираната нередовност на
исковата молба /именувана „частна жалба”/ респ. предоставения допълнителен
процесуален срок за отстраняване на същите с разпореждането от 29.04.2015
г. до постановяване на определението за
прекратяване на производството липсват данни за извършени процесуални действия
от страна на съда. С оглед преценка дали
е налице нарушение на принципа за „разумен срок” на разглеждане на делото,
настоящият съдебен състав намира, че следва да бъде съобразен статистическия
срок за максимално приключване на делата с произнасяне по съществото на спора в
рамките на една година, утвърден от ВСС и МП. Следва да бъде съобразен и
регламентираният в чл. 11 от АПК принцип за бързина и икономия на
административния процес. С оглед посочените по-горе критерии за преценка следва
да се съобрази фактическата и правна сложност на спора, която с оглед предмета
на адм. дело 975/2015 г. е стандартна респ.
извършените от съда процесуални действия, както и тези извършени от други
органи с оглед отправените искания на основание чл. 186 от ГПК вр. с чл. 144 от АПК. Следва да бъде преценено и поведението
на процесуалните субекти като в тази връзка настоящият съдебен състав намира,
че разглеждането на делото е забавено от АССГ доколкото след разпореждането от
29.04.2015 г. до завеждане на исковата молба пред настоящия съдебен състав
липсват данни за извършване на каквито и да е процесуални действия, което е
значителен период от време дори при съблюдаване на свръхвисоката натовареност
на АССГ и по-специално индивидуалната такава на съдията –докладчик, която е над
два пъти по-висока от средното ниво натовареност на административните съдилища
в РБ. Ищецът не е възпрепятствал разглеждането на производството. Същият е
изпълнявал своевременно и доколкото е могъл указанията на съда, а и по делото
липсват данни да са му давани указания относно правото му на правна помощ.
Съгласно практиката на ЕСПЧ забавеното правосъдие,
независимо от изхода на производството, причинява вреди на страните по
съответните дела. В обстоятелствената част на исковата
молба се твърди, че ищецът претърпял вреди, изразяващи се в стрес и
физическа болка от неколкократни посещения в АССГ по повод извършване на
справки по делото. За установяване на тези вреди са събрани гласни
доказателства, чрез разпит на свидетели по делегация, чиито показания съдът
цени с оглед правилото на чл. 172 от ГПК, предвид близката родствена връзка на
свидетелите с ищеца като негови възходящи от първа степен. Няма данни по делото
диагнозата „диабетна полиневропатия”, посочена в
амбулаторен лист 2046/18.11.2016 г. да е в някаква причинна връзка с воденото
от него адм. дело 975/2015 г. От ангажираните по
делото данни, настоящият съдебен състав намира, че ищецът е претърпял
неимуществени вреди, изразяващи се в негативни емоции.
При определяне размера на обезщетението, което следва да се
присъди, съдът съобрази следното: продължителността на забавеното
производство, срокът на процесуално бездействие от страна на съда,
както и многобройните дела, които ищецът е водил в периода на висящност на процесното
административно дело / 23 дела само в АССГ/ респ. налични данни за водени от и
срещу него наказателни и граждански дела, поради което не може да се приеме, че
неприятните му емоции са само от забавяне разглеждането на административно дело
№975/2015 г. по описа на АССГ. При съвкупна преценка на тези обстоятелства,
настоящият съдебен състав намира, че обезщетението, което се следва на ищеца с
оглед продължителността на производството, настъпилите вреди
и констатираните действия на съда, които могат да бъдат
квалифицирани като „неоснователно забавяне“ е в размер на 300 лв.
като за горницата до пълния предявен размер от 30 000 лв. искът като
неоснователен и недоказан следва да се отхвърли.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА А.С.– С.Г., с адрес: гр. София, ул. „********* на
основание чл.2б ал.1 във вр. с чл.4 от ЗОДОВ да заплати на М.М.С.,
ЕГН **********, с адрес: *** сумата от 300 /триста/ лв., представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на разглеждане на адм. дело 975/2015 г. по описа на АССГ в неразумен срок по
смисъла на чл. 6 § 1 от ЕКПЧ като отхвърля искът за горницата до пълния
предявен размер от 30 000 лв. като неоснователен и недоказан.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участие на контролираща страна –
Прокуратурата на РБ.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно
обжалване пред САС, в двуседмичен срок от съобщението до страните, че е
изготвено.
СЪДИЯ :