ПРОТОКОЛ
№ 448
гр. Пазарджик, 27.02.2024 г.
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседА.е на двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Цветанка Вълчева
при участието на секретаря Стоянка Миладинова
Сложи за разглеждане докладваното от Цветанка Вълчева Гражданско дело
№ 20235220103065 по описа за 2023 година.
На именното повикване в 10:30 часа се явиха:
Ищецът „Агенция за контрол на просрочени задължения АД“, редовно
призован, не изпраща процесуален представител.
Съдът докладва постъпилата молба от ищцовото дружество, чрез
процесуалния му представител юрк. Тонева, с вх. № 5142/2024 г., с която
заявява, че поради служебна ангажираност е в невъзможност да се яви в
съдебно заседА.е и моли делото да се разгледа в нейно отсъствие. Поддържа
исковата молба и моли да се приемат писмените доказателства. Моли да се
даде ход на делото, ако са налице процесуалните предпоставки за това. Сочи,
че при направена справка в деловодството на съда установила, че вещото
лице не е представило в срок експертиза, поради което моли делото да се
отложи за друга дата и час като му се даде възможност да изготви
заключението си. С оглед процесуалното поведение на ответника и
евентуални оспорвА.я в съдебното заседА.е, моли да й бъде предоставена
възможност във връзка с тях да ангажира допълнителни доказателства. Във
връзка с отговора на исковата молба и разпределението на доказателствената
тежест е изложил становище. В случай, че съдът приеме делото за изяснено
от фактическа и правна страна да го обяви за решаване. Искането към съда е
да постанови решение, с което да приеме за установено, че ответницата А. Л.
Б., дължи на “Агенция за контрол на просрочени задължения“ АД сума в
1
размер на 669.19 лв., представляваща главница; сумата 50.75 лв.,
представляваща мораторна лихва за периода от 30.09.2022 г. до 29.06.2023 г.,
ведно със законната лихва върху главницата от момента на подаване на
заявлението до окончателното изплащане на дължимите суми. Претендират
се разноски, вкл. юрисконсултско възнаграждение по настоящото дело и по
заповедното производство, съобразно представения списък чл. 80 от ГПК. В
случай, че ответникът претендират адвокатско възнаграждение в по-голям
размер от предвидения с Наредба №1 от 09.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, прави възражение за прекомерност
и моли то да бъде намалено до минимума, съгласно посочената наредба. В
случай, че ищцовото дружество бъде осъдено да заплати разноски за
адвокатско възнаграждение, присъдени в полза на другата страна, на основА.е
чл. 127 ал. 4 от ГПК, моли ответникът и процесуалният му представител да
бъдат задължени да предоставят информация относно притежавана от всеки
от тях банкова сметка, като в случай че откажат или не предоставят тази
информация, моли да бъдат уведомени, че дружество „Агенция за контрол на
просрочени задължения“ АД като институция по чл. 56а, ал. 3 от ЗКИ с
електронен достъп до Регистъра на банковите сметки и сейфове, воден при
БНБ и поради наличие на обоснован легитимен интерес, ще се снабди с
исканата информация чрез справка в този Регистър. Получената информация
от Регистъра на банковите сметки и сейфове ще се използва от „Агенция за
контрол на просрочени задължения“ АД единствено с цел изпълнение на
задължения по влязло в сила съдебно решение и възстановяване на суми,
които в резултат на съдебното решение се явяват платени от клиента без
основА.е, както и за заплащане на дължими разноски и адвокатски хонорари.
На основА.е чл.38 ал.2. вр. чл. 50, ал. 5 от ГПК /изм. считано от 30.06.2021 г./,
моли всички съобщения, адресирА. до „Агенция за контрол на просрочени
задължения“ АД в качеството й на страна по настоящото гражданско
производство, да бъдат връчвА. чрез Системата за сигурно електронно
връчване към Държавна агенция „Електронно управление“ по профила на
дружеството. Моли протоколът от съдебното заседА.е да бъде изпратен на ел.
адрес: ************. Към молбата е приложено пълномощно на
юрисконсулта, подал молбата, както и списък с разноски.
Ответницата А. Л. Б., редовно призована, не се явява и не изпраща
представител.
2
Съдът докладва постъпилите молби от ответницата А. Б., чрез
пълномощника й адв. Ч., с вх. № 5076/26.02.2024 г. и вх. № 5081/26.02.2024
г., с които заявява, че поддържа предявения отговор на исковата молба, както
и всички направени с него възражения и доказателства. Заявява, че не
възразява да бъде даден ход на делото и същото бъде гледано в тяхно
отсъствие. Във връзка с постъпилото заявление от вещото лице, счита, че
същото следва да бъде уважено като бъде предоставен нов срок за изготвяне
на допуснатата ССчЕ. Към молбата е приложено пълномощно за процесуално
представителство, с което адв.Ч. е преупълномощил адв. Й. М. от АК –
Плевен.
Не се явява вещото лице М. Л., редовно призована.
Съдът докладва постъпилото уведомление от вещото лице Л., с вх. №
4461/20.02.2024 г., с което уведомява съда за причините, поради които
заключението не е изготвено в определения срок. Моли да й бъде дадено
допълнително време за изготвяне на заключението и съдът да приеме
отсъствието й в съдебното заседА.е.
Съдът счита, че не е налице процесуална пречка по хода на делото, тъй
като стрА.те са редовно призовА.. Поради което и на основА.е чл. 142, ал. 1
от ГПК
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО:
НА ОСНОВА.Е ЧЛ. 146 ОТ ГПК СЪДЪТ ПРИСТЪПВА КЪМ
ДОКЛАДВАНЕ НА ДЕЛОТО:
С исковата молба е предявен установителен иск с правно основА.е
чл.415 ал.1 от ГПК.
Твърди се в исковата молба, че ищцовото дружество е подало Заявление
по чл. 410 ГПК. въз основа на което е издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение. В законоустановения едномесечен срок А. Л. Б. е
възразила срещу същата, поради което на основА.е чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК
депозира настоящия установителен иск.
Твърди се, че обстоятелството, въз основа на което е издадена заповед
за изпълнение, е подписан Договор за паричен заем № 4401149, сключен на
15.02.2022 г. между А. Л. Б./Заемател/ и „Изи Асет Мениджмънт” АД
3
/Заемодател/, по силата на който е отпуснат кредит в размер на 800 лв.,
сключен при спазване на разпоредбите на Закона за потребителския кредит,
както и Договор за предоставяне на гаранция от 15.02.2022 г. между А. Л. Б.
/Потребител/ и „Файненшъл България“ ЕООД /Гарант/.
Твърди се, че длъжницата се е задължила да ползва и върне заемната
сума, съгласно условията на сключения договор, като заплати сума в размер
на 917.80 лв., ведно с договорната лихва, на 20 двуседмични погасителни
вноски, всяка в размер на 45.89 лв. (включваща първоначална главница и
договорна лихва).
Твърди се, че в договора стрА.те се съгласяват, че със сключването на
същия ще се рефинансира текущия заем на ответника по Договор за паричен
заем № 4351432 в размер на 183.06 лева. СтрА.те са направили изрично
изявление за прихващане на насрещни изискуеми задължения, като в случая
процесният договор има сила на разписка. След извършеното прихващане
задължението на Заемателя се погасява изцяло, а Заемодателят му изплаща
остатъка от заемната сума по договора.
Твърди се, че длъжницата е извършвала плащА.я в размер на 224 лв.
преди подаване на заявлението в съда, като към момента дължимата главница
по задължението е в размер на 669.19 лв.
Твърди се, че съгласно клаузите на договора за заем, Заемателят се е
задължил в 3-дневен срок от подписване на договора за заем да предостави на
заемодателя едно от следните обезпечения: 1. Две физически лица -
Поръчители, всяко от които да отговаря на следните изисквА.я: да представи
служебна бележка от работодател за размер на трудово възнаграждение;
нетния размер на осигурителния му доход да е в размер над 1000 лв.; да
работи по безсрочен трудов договор; да не е заемател или поръчител по друг
договор за паричен заем, сключен с „Изи Асет Мениджмънт“ АД; да няма
неплатени осигуровки за последните две години; да няма задължения към
други банкови и финансови институции или ако има - кредитната му история
в ЦКР към БНБ една година назад да е със статус “период на просрочие от 0
до 30 дни“; Поръчителят подписва договор за предоставяне на поръчителство
банкова гаранция с бенефициер - Заемодателя, за сумата по чл.2. т. 7, със срок
на валидност - 30 дни след крайния срок за плащане на задълженията по
настоящия договор. Одобрено от Заемодателя Дружество - гарант, което
4
предоставя гаранционни сделки.
Твърди се, че на 15 февруари 2022 г. между А. Л. Б. /Потребител/ и
„ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД /Гарант/ е сключен Договор за
предоставяне на гаранция с № 4401149. по силата на който потребителят
възлага, а гарантът се задължава да издаде гаранция за плащане (за
изпълнение на парични задължения) в полза на ..Изи Асет Мениджмънт“ АД.
ЕИК *********, с цел гарантиране на изпълнението на всички задължения на
Потребителя пред „Изи Асет Мениджмънт“ АД, възникнали съгласно
Договор за паричен заем № 4401149, както и за всички последици от
неизпълнението на задължението по Договора за паричен заем, както следва:
1. задължение за връщане на заемната сума; 2.задължение за плащане на
възнаградителна лихва; 3. задължение за плащане на законна лихва за забава
в случай на забава на плащането, разходи за събиране на вземането, съдебни
разноски, адвокатски хонорари.
Твърди се, че в Договор за предоставяне на гаранция № 4401149 е
уговорено, че същият влиза в сила, в случай че заемателят не изпълни
задълженията по сключения Договор за паричен заем в указА.я срок да
предостави обезпечение - гаранция от две физически лица или банкова
гаранция.
Сочи се, че „Файненшъл България“ ЕООД е търговско дружество,
вписано като финансова институция в Регистъра на БПБ за финансовите
институции, с основен предмет на дейност: предоставяне на гаранционни
сделки по занятие. Дружеството извършва търговската си дейност в
съответствие с всички необходими законови разпоредби, относими към
упражняването на такъв вид търговска дейност. Именно в това си качество -
на търговец. Дружеството следва да получава съответно възнаграждение по
всяка сключена от него гаранционна сделка (поръчителство), с цел
гарантиране изпълнението на всички парични задължения на Потребителя,
възникнали съгласно Договора за паричен заем. С оглед на изложеното следва
да се преценяват приложимите към това правоотношение законови
разпоредби, а именно тези на Търговския закон.
Твърди се, че длъжницата А. Л. Б. не е изпълнила договорното си
задължение да върне заемната сума съгласно условията на договора за
паричен заем, поради което на 03.05.2023 г. Заемодателят „Изи Асет
5
Мениджмънт“ АД е отправил искане в писмен вид за изпълнение на целия
дълг от солидарно задълженото дружество - гарант „ФАЙНЕНШЪЛ
БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, което представям с исковата молба. Вследствие на това
Дружеството-гарант ..ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД е заплатило
дължимата сума в пълен размер на 868.78 лв. към „Изи Асет Мениджмънт“
АД на 03.05.2023 г., като прилагам доказателство за направеното плащане.
След това, съгласно клаузите от Договора за предоставяне на гаранция,
дружеството-гарант е встъпило в правата на удовлетворения кредитор - „Изи
Асет Мениджмънт“ АД и от този момент за него възниква правен интерес за
предявяване на претенции по съдебен ред срещу Заемателя.
Твърди се, че на основА.е сключения Договор за предоставяне на
гаранция, потребителят дължи законната лихва върху заплатената от гаранта
сума.
Твърди се, че задължението на длъжницата А. Л. Б. към Дружеството-
гарант „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД произтича от заплатеното от
страна на последния спрямо „Изи Асет Мениджмънт“ АД изискуемо
задължение по Договор за паричен заем № 4401149, формирано от усвоената,
но непогасена част от кредита - главница, за която длъжникът се е задължил,
но не е изплатил и дължимата законна лихва до окончателното изплащане на
главницата.
Твърди се, че длъжницата е трябвало да възстанови сумата, платена от
дружеството-гарант, но към настоящия момент заемателката (потребител по
договора за предоставяне на гаранция) продължава виновно да не изпълнява
задълженията си.
Твърди се, че на 02.03.2020 г. е сключен Рамков договор за Покупко-
продажба вземА.я (цесия) и Приложение № 1 към него от 03.05.2023 г. между
„АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ“ ООД, ЕИК
(цесионер) и „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК: *********, (цедент),
по силата на който вземането е прехвърлено в полза на „Агенция за контрол
на просрочени задължения“ ООД (правоприемник на което е „Агенция за
контрол на просрочени задължения“ АД, с ЕИК: *********, считано от
25.11.2022 г.), изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности.
Към исковата молба е приложен препис извлечение от Приложение № 1
към договора за цесия, в което фигурират само данните на ответника,
6
доколкото личните данни на останалите длъжници са защитени, съгласно
Закона за защита на личните данни и доколкото книжата по делото не се
предоставят единствено на съда.
Твърди се, че „Файненшъл България“ ЕООД е упълномощило „Агенция
за контрол на просрочени задължения“ ООД. в качеството си на цесионер по
договор за прехвърляне на вземА.я /цесия/ от името на цедента и за своя
сметка да уведоми длъжниците за извършената цесия.
Твърди се, че по реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД на 05.05.2023 г. до А. Л. Б. е
изпратено уведомително писмо за станалата продажба от страна на
„ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, чрез „Агенция за контрол на
просрочени задължения“ АД, чрез „Български пощи“ с известие за доставяне
на посочения в договор за паричен заем постоянен адрес. Ищцовото
дружество е посочило подробно в известието за доставяне съдържА.ето на
плика. Следователно ищцовото дружество е придобило вземА.ята от
„ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД. Правният интерес на „Агенция за
контрол на просрочени задължения“ АД от предявяване на исковете
произтича от това, че А. Л. Б. не е изпълнила задълженията по договора за
заем и по договора за предоставяне на гаранция. Поради това неизпълнение
„Файненшъл България“ ЕООД е погасило задълженията на А. Л. Б. по
договора за кредит към „Изи Асет Мениджмънт“ АД и вследствие на това е
встъпило в неговите права на първоначален кредитор на основА.е чл. 146, ал.
1 от ЗЗД.
Към исковата молба е приложено Уведомление за извършена цесия от
името на „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД чрез „Агенция за контрол на
просрочени задължения“ АД, което ищцовото дружество моли съдът да връчи
на ответника, ведно с исковата молба и приложенията към нея. Позовават се
на постановените от ВКС, на основА.е чл. 290 и чл. 291 от ГПК Решение №
3/16.04.2014 г. по т.д. № 1711/2013г. на I ТО и Решение № 123/24.06.2009г. по
т.д. 12/2009г. на II ТО, съгласно които ако към исковата молба на цесионера е
приложено уведомление на цедента до длъжника за извършена цесия, същото
уведомление достигнало до длъжника с връчване на препис от исковата
молба съставлява надлежно съобщаване за цесията, съгласно чл. 99, ал. 3, пр.
1 от ЗЗД. Прехвърляне на вземането поражда действие за длъжника на
основА.е чл. 99, ал. 4 от ЗЗД и същото следва да бъде съобразено от съда като
7
факт от значение на спорното право.
В случай че ответникът не бъде намерен на установения по делото
адрес, се иска съобщението да бъде надлежно връчено по реда на чл. 47, ал. 1
от ГПК и в настоящото производство безспорно се установи, че задължението
на ответника, произтичащо от посочения договор за паричен заем, не е
погасено, моля да приемете, че получаването на уведомлението за извършена
цесия лично от длъжника е ирелевантно за основателността на предявените
искове. Уведомлението по реда на чл. 99, ал. 1 от ЗЗД е предвидено в полза на
длъжника с цел да го предпази от двойно плащане на едно и също
задължение. Длъжникът може да възрази за липсата на уведомяване за
извършената цесия само ако едновременно с това твърди, че вече е изпълнил
на стария кредитор или на овластено от този кредитор лице до момента на
уведомлението. С оглед на изложеното, фактът кога и на кого е връчено
уведомлението за прехвърляне на вземането не от значение за
основателността на иска, след като по делото безспорно се установи, че
претендираното с исковата молба задължение не е погасено. В тази насока
Определение № 987/18.07.2011 г. на ВКС постановено по гр.д. № 867/2011 г.
и Решение № 173/15.04.2004г. на ВКС постановено по гр.д. № 788/201 Зг.,
ТК.
Искането към съда е да постанови решение, с което да признае за
установено, че „Агенция за контрол на просрочени задължения“ АД има
следните вземА.я срещу А. Л. Б. по Договор за паричен заем № 4401149 от
15.02.2022 г.: главница в размер на 669.19 лв., мораторна лихва върху
непогасената главница в размер на 50.75 лв., за периода от датата на
настъпване на забавата, а именно - 30 септември 2022 г. до 29 юни 2023 г. -
датата на подаване на заявлението, както и законната лихва върху главницата
от момента на подаване на заявлението до окончателното изплащане на
дължимите суми. Претендират се направените съдебни разноски и
възнаграждение за процесуално представителство на основА.е чл.78 ал. 8 от
ГПК в общ размер на 350.00 лв., от които - 50.00 лв. по чл. 13 т.2 от НЗПП за
подготовка на документи за завеждане на дело и 300.00 лв. по чл. 25 от
НЗПП.
Посочена е банкова сметка, по която в случай, че съдът присъди
горепосочените суми в полза на ищеца, ответната страна може да заплати
8
същите.
В случай че ищцовото дружество бъде осъдено да заплати разноски за
адвокатско възнаграждение, присъдени в полза на ответника, на основА.е чл.
127, ал. 5 от ГПК, се моли да бъдат задължени ответникът и упълномощеният
по делото адвокат да предоставят информация относно притежавана от всеки
от тях банкова сметка /IBAN.BIC/, като в случай, че откажат предоставянето
на тази информация, моля да бъдат уведомени, че дружество „Агенция за
контрол на просрочени задължения“ АД, като институция по чл. 56а. ал. 3 от
ЗКИ с електронен достъп до Регисгъра на банковите сметки и сейфове, воден
при БНБ и поради наличие на обоснован легитимен интерес, ще се снабди с
исканата информация чрез справка в този Регистър. Получената информация
от Регистъра на банковите сметки и сейфове ще се използва от „.Агенция за
контрол на просрочени задължения“ АД единствено с цел изпълнение на
задължения по влязло в сила съдебно решение и възстановяване на суми,
които в резултат на съдебното решение се явяват платени от клиента без
основА.е, както и за заплащане на дължими разноски и адвокатски хонорари.
На основА.е чл. 238, ал. 2 ГПК, се моли съдът, в случай че не се яви
процесуален представител за ищеца в първото по делото насрочено открито
съдебно заседА.е, да разгледа делото в негово отсъствие.
В случай че ответникът оспори настоящия иск, моли да бъде дадена
възможност да ангажира допълнителни доказателства и изложи становище.
Направено е искане за постановяване на неприсъствено решение, в
случай, че са налице законовите предпоставки за това.
В случай че ответникът представи списък с разноски по реда на чл. 80
от ГПК по-висок от законоустановения минимум, се моли съдът да приеме
възражение за прекомерност, съответно да редуцира присъдените разноски в
полза на ответната страна до законоустановеният минимален размер.
Към исковата молба са приложени доказателства. Направени са
доказателствени искА.я.
В срока по чл. 131 от ГПК по делото е постъпил писмен отговор на
исковата молба от ответника, чрез пълномощникът му, с който оспорва
изцяло, както по основА.е, така и по размер предявеният против същата иск за
заплащане на сумата от 719 лв., представляваща сумата от 669,19 лв.
главница и сумата от 50.75 лв. мораторна лихва за периода 30.09.2022 год. -
9
29.06.2023 год.
Твърди се, че ищецът в производството е физическо лице, като
предоставеният кредит не е предназначен за извършване на търговска или
професионална дейност, поради което същият има качеството на потребител
по смисъла на чл. 9, ал. 3 ЗПК и § 13, т. 1 ДР на ЗЗП. Ето защо в отношенията
си с кредиторът същият се ползва със закрилата на ЗЗП, поради което и
сключеният между тях договор и клаузи подлежат на преценката за тяхната
нищожност като неравноправни на основА.е чл. 143 ЗЗП. По отношение на
този договор важат всички императивни изисквА.я по Закона за
потребителския кредит и Закона за защита на потребителите. Съгласно чл.
143 от ЗЗП неравноправна клауза в договор сключен с потребител, е всяка
уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност
и води до значително неравновесие между правата и задълженията на
търговеца и потребителят.
Сочи се, че ищцовото дружество твърди и се легитимира като кредитор
по отношение на ответницата А. Л. Б., в следствие на сключен Рамков
Договор за цесия и Приложение №1 към него от 03.05.2023 год. с
„Файненшъл България“ ЕООД с ЕИК *********. Същият, черпи права във
връзка със сключеният договор за прехвърляне на задължение, но и поема и
предвидените по договор задължения. Считам, че ищцовото дружество не е
активно легитимирано да предяви настоящият иск срещу ответницата А. Л.
Б., като мотивите ми за това са следните:
Твърди се, че хронологично ответницата е сключила Договор за
паричен заем № 4401149/15.02.2022 год. с дружеството „Изи Асет
Мениджмънт“ АД. В последствие отново на 15.02.2022 год. се твърди да е
сключила Договор за предоставяне на гаранция № 4401149 с „Файненшъл
България“ ЕООД, цедент на ищцовото дружество. Впоследствие се твърди, че
дружеството гарант е изпълнило задължението по сключеният договор за
гаранция № 4401149. Счита се, че сключеният между ответницата Договор за
паричен заем № 4401149/15.02.2022 год. за недействителен, като
противоречащ на разпоредбите на чл. 11, ал.1 т. 7- 12 от ЗПК. На следващо
място клаузите на чл. 4, т. 1 и т. 2 от Договорът за потребителски кредит са
нищожни на основА.е чл. 26 от ЗЗД. Във връзка с оспорването за
недействителност на подписА.ят Договор за паричен заем и нищожност на
10
клаузите на чл. 4, т.1 и т. 2 от същия, считам и че подписА.ят Договор за
предоставяне на гаранция № 4401149/15.02.2022 год. за недействителен.
Оспорва се твърдението на ищцовото дружество, че ответницата е усвоила
изцяло сумата в размер на 800 лв. Съгласно чл. 3, ал.1 от представеният към
исковата молба договор се твърди, че със сумата от 183,06 лв. е рефинансиран
Договор за паричен заем № 4351432. С настоящата оспорвам твърдението, че
ответницата е усвоила в цялост главницата по сключеният договор. Твърди се,
че ответницата не е страна и не е подписвала договор под този номер и въз
основа на който да се е задължавала да извършва плащА.я в полза на „Изи
Асет Мениджмънт“ АД. С исковата молба не са представени доказателства за
обстоятелството, че сумата от 183,06 лв. е изплатено друго задължение. В
случай, че ищецът твърди това обстоятелство, се моли съдът да задължи
ищцовата страна да представи екземпляр на Договор за паричен заем №
4351432.
Счита се, че клаузата на чл. 4, т. 1 и т. 2 от сключения Договор за
паричен заем № 4401149/15.02.2022 год. за нищожни като противоречащи на
чл. чл. 26 ЗЗД. Считам с поемането на задължението предвидено в чл. 4 са
накърнение добрите нрави с оглед на това че, договорната свобода е
използвана от едната страна - ищец в производството, за да възложи на
другата несъразмерни тежести, като се възползва от по-неблагоприятното му
положение. Преценката за нищожност поради накърняване на добрите нрави
следва да се прави за всеки конкретен случай към момента на сключване на
договора /Решение №285 от 12.06.2019год. на ВКС по гр.дело
№1511/2018год. ,IV гр.отделение Решение №2944 по описа за 2021 год. на
ВКС, трето г.о. и др./. В действителност добрите нрави не са писА.,
систематизирА. и конкретизирА. правила, а съществуват като общи принципи
или произтичат от тях, като за спазването им съдът следи служебно. Един от
тези принципи е принципът на справедливостта, който в гражданските и
търговските правоотношения изисква да се закриля и защитава всеки признат
от закона интерес. Такъв е несъмнено интересът на потребителя при сключен
от него договор за кредит. В настоящият случай, в тежест на доверителката
ми е предвидено в тежест за изпълнение едно неизпълнимо задължение
противоречащо на закона. При внимателен прочит на т. 1 и т. 2 на чл. 4,
където са разписА. изисквА.ята относно представянето на обезпечение, по
отношение на поръчителите, които следва да бъдат 2 физически лица са
11
поставените изисквА.я, които са многобройни и несъобразени с размера на
предоставения заем, като за част от тях кредитополучателят не би могъл да
получи информация в предвиденият еднодневен срок, доколкото това е
свързано със запитвА.я от различни държавни институции - НОИ, НАП, БНБ.
Също така е налице и едно абсурдно дори задължение изразяващо се в това
кредитополучателя да изследва дали евентуалният поръчител не е заемател
или поръчител по друг задължение, както и кредитната му история в ЦКР към
БНБ. Информация която самият заемодател разполага. Тези изисквА.я
относно исканото от дружество „Изи Асет Мениджмънт“ АД обезпечения
считам че са в противоречие с изисквА.ята на добросъвестността. Тази
информация кредитополучателят би могъл да получи много по-трудно от
кредитодателя, който с оглед предмета на дейността си, има необходимите
знА.я и умения, за да извърши и сам проверка на сочените обстоятелства.
Прехвърлянето на тези задължения на кредитополучателя, съчетано с
определянето на изключително кратък срок за изпълнението им, несъмнено
води до извод, че клаузата е предвидена по начин, който да възпрепятства
длъжника да я изпълни и единствената й цел е да се създаде задължение за
сключване на договор за гаранция по чл. 4, т. 3. Считам че дори само поради
тези особености на естеството на задължението, предвидено в чл. 4 я прави
нищожна на основА.е чл. 26, ал. 1 от ЗЗД /така т. 3 на TP № 1 от 15.06.2010 г.
по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС/, в следствие на което води до
недействителност на сключеният между стрА.те договор. Във тази връзка
доверителката ми е поставена в положение, в което е била принудена да
подпише договор с трето лице съгласно т. 3 от чл. 4. Трето лице, което
изначално е било известно на заемодателят, били са му известни условията по
договора за гаранция, което обстоятелство се доказва с оглед на това, че
предвиденото възнаграждение е включено в погасителният план по основното
задължение. Счита се, че с това си поведение както дружеството заемодател,
така и изначално известното дружество гарант са нарушили основни
принципи в гражданското право и взаимоотношения.
Твърди се, че сключеният Договор за предоставяне на паричен заем №
4401149/15.02.2022 год. с дружеството „Изи Асет Мениджмънт“ АД не
отговарят на изисквА.ята на закона, като същия противоречи на добрите
нрави и на принципа на добросъвестност при договарянето, поради което е
нищожен. Посоченият в договора за заем лихвен процент не отговаря на
12
действително приложения процент, тъй като уговореното възнаграждение за
поръчител по Договор за предоставяне на поръчителство сключен с
„ФАИНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД в размер на 562,20 лв. представлява
добавък към договорната лихва по Договор за потребителски кредит №
4401149/15.02.2022 год. сключен с „Изи Асет Мениджмънт“ ЕАД. В
представеният към исковата молба погасителен план колона №6 е предвидена
и вписана месечна вноска от 28,11 лв., която се явява именно
възнаграждението за предоставена гаранция. Поради по-високия лихвен
процент нараства и стойността на ГПР, поради което считам, че посоченият в
договора ГПР съществено се различава и разминава от действително
прилагА.ята. Към договорения лихвен процент в договора за потребителски
кредит се кумулира вземането, представляващо скрита печалба, визирано в
Договор за предоставяне на гаранция, с която кредиторът допълнително се
обогатява, поради което се нарушават добрите нрави и се внася
неравноправие между правата и задълженията на потребителя и доставчика на
финансова услуга в разрез с изисквА.ята на добросъвестността и в негов
ущърб, което води несъмнено до нищожност на договорното съглашение.
Предвид, че възнаградителната лихва съставлява цена за предоставено
ползване на заетата сума и е налице явна нееквивалентност между
предоставената услуга и уговорената цена, се нарушава принципът на
добросъвестност при участие в облигационните отношения. Посоченият в
договора ГПР в размер на 40,66 % е неточен и заблуждава потребителят. В
приложеният погасителен план, колона 6 е вписано размер на възнаграждение
за предоставяне на гаранция, което следва да се включи в ГПР съгласно чл.
19, ал.1 от ЗПК. Считам, че сумата в размер на 562,20 лв. не е включена,
поради което има разлика и разминаване в посоченият и действително
прилагА.ят ГПР, което намирам реално че не е посочен ГПР по кредита и
доверителката ми е поставена в заблуждение. В тази връзка и в случай, че се
приеме че сключеният с А. Л. Б. Договор за паричен заем №
4401149/15.02.2022 год. е недействителен, то следва да се приложи чл. 22 от
ЗПК. В тази връзка Следва да бъде съобразена и приложена закрилата,
предоставяна от закона с разпоредбата на чл. 22 ЗПК, където са предвидени,
няколко самостоятелни основА.я водещи до недействителност на сключеният
между стрА.те договор, едно от които е неспазване на разпоредбата на чл. 11,
ал.1, т. 10 ЗПК. Нормата на § 2 от ДР на ЗПК, съгласно която този закон
13
въвежда разпоредбите на Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и
на Съвета от 23 април 2008 г. относно договорите за потребителски кредити и
за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета. Съгласно приложимият акт
при съмнение в действителния смисъл на законовите разпоредби същите
следва да бъдат тълкувА. с оглед постигане целите на цитираната Директива
2008/48/ЕО. Съгласно съображение 19 от Директивата, за да се даде
възможност на потребителите да взимат своите решения при пълно знА.е за
фактите, те следва да получават адекватна информация относно условията и
стойността на кредита и относно техните задължения, преди да бъде сключен
договорът за кредит, която те могат да вземат със себе си и да обмислят. С
оглед осигуряване на възможно най-пълна прозрачност и сравнимост на
предложенията за сключване на договор, тази информация следва да включва
по-специално годишния процент на разходите, приложим за кредита и
определян по еднакъв начин навсякъде в Общността. В съображение 24 от
същата директива пък е посочено, че е необходимо на потребителя да се
предостави изчерпателна информация, преди да сключи договора за кредит,
независимо от това, дали в маркетинга на кредита участва кредитен
посредник, или не. Според съображение 31 от Директивата, за да се даде
възможност на потребителя да познава своите права и задължения по договор
за кредит, този договор следва да съдържа цялата необходима информация по
ясен и кратък начин. С оглед горецитирА.те цели на Директивата следва да се
приеме, че нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, водещо до
недействителност по смисъла на чл. 22 от ЗПК ще е налице не само, когато в
договора изобщо не е посочен ГПР, но и когато формално е налице такова
посочване, но това е направено по начин, който не е достатъчно пълен, точен
и ясен и не позволява на потребителя да разбере реалното значение на
посочените цифрови величини, както и когато формално е налице такова
посочване, но посочения в Договора размер на ГПР не съответства на
действително прилагА.я между стрА.те. И в трите хипотези е налице
еднотипно нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, доколкото потребителят се
явява реално лишен от информация за действителния размер на приложимия
ГПР, което право Директивата и ЗПК му признават и гарантират
Сочи се, че въпреки, че всеки един от представените договори - този за
кредит и този за предоставяне на гаранция, формално представляват
самостоятелни договори, двата договора следва да се разглеждат като едно
14
цяло, с оглед тяхната обвързаност и зависимост. Тази обвързаност се
установява от уговорката за необходимост от предоставяне на обезпечение
(без всякаква друга възможна алтернатива, във връзка с гореизложеното) чрез
сключване на договор за гаранция на кредитополучателя с одобрено от
кредитодателя юридическо лице - гарант, сключването на договора за
гаранция в деня, в който е сключен самият договор за кредит, както и с
изричната уговорка за изплащане на възнаграждението за предоставяне на
гаранция, ведно с основното задължение по кредита. С оглед изложеното
разходът за възнаграждение на гаранта за обезпечаване вземА.ята на „Изи
Асет Мениджмънт“ АД по процесния договор за потребителски кредит,
отговаря на поставените от ЗПК изисквА.я, за да се включи в общия разход
по кредита (така Решение № 24 от 10.01.2022 г. на СГС по в. гр. д. №
7108/2021 г., Решение № 264616 от 09.07.2021 г. 5 по в.гр.д. № 9991/2020 г. по
описа на СГС, Решение № 260628 от 21.02.2022 г. на СГС по в. гр. д. №
2806/2021 г. и др.).
Счита се за недействителен и сключеният между стрА.те Договор №
4401149/15.02.2022 год. за предоставяне на гаранция за нищожен на основА.е
чл. 26, ал.1 предл. 2 и 3 от ЗЗД във вр. с чл. 19, ал.4 от ЗПК и чл. 143, ал. 1
ЗПК тъй като не е налице еквивалентност между престациите, доколкото
сумата по договора за поръчителство в размер на 562,20 лева съставлявала
допълнителна сума, която е в размер на повече от половината о главницата по
отпуснатият кредит, а освен това се стига до нарушаване на нормативно
предвидения размер на ГПР и заобикаляне на закона на основА.е чл. 26, ал.1,
пр. 2 ЗЗД вр. чл. 19, ал. 4 ЗПК, тъй като това възнаграждение следва да бъде
отразено в ГПР. С оглед обусловеността и обвързаността на двата договора то
същите следва едновременно да отговарят на изисквА.ята на ЗПК, ЗЗП и ЗЗД.
Твърди се, че от служебно извършена справка в Търговския регистър се
установява, че “Изи Асет Мениджмънт“ АД е едноличен собственик на
капитала на „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, като двете дружества са с
един адрес на управление. В същото време, съгласно чл. 3, ал. 3 от договора
за предоставяне на поръчителство, „Изи Асет Мениджмънт“ АД е овластено
да приема вместо гаранта възнаграждението по договора за предоставяне на
гаранция. Тази свързаност обуславя извод, че разходът за възнаграждение в
полза на гаранта е било известно на заемодателя и е следвало да бъде
включено в ГПР. Липсва доброволност при избора на обезпечение, а от
15
формулировката им става ясно, че за да бъде потребителят одобрен за
отпускане на кредита, следва да сключи още и договор за предоставяне на
гаранция с посочено от кредитора юридическо лице - гарант. Гореизложеното
води и до извода, че в конкретния случай договорът за гаранция има за цел да
обезщети кредитора за вредите от възможна фактическа
неплатежоспособност на длъжника, което определено влиза в противоречие с
предвиденото в чл. 16 ЗПК изискване към доставчика на финансова услуга да
оцени сам платежоспособността на потребителя и да предложи цена за
ползването на заетите средства, съответна на получените гаранции. Отделно
от това считам и че начин на оповестяване на разходите не е съответен на
изискването на чл. 19, ал. 1 ЗПК. При отчитането на възнаграждението за
предоставяне на гаранция като несъмнен разход действителният ГПР би бил
значително завишен .
Твърди се, че с оглед на това, че заемодателят не е оповестил
действителен ГПР в договора за кредит същият е нарушил изисквА.ята на
закона и не може да се ползва от уговорената сделка, което води до извод за
недействителност на договора за кредит на основА.е чл. 22 от ЗПК, поради
неспазването на изисквА.ята на чл. 11, т. 10 и 11 от ЗПК (в този смисъл са
Решение № 261440 от 04.03.2021 г. по в.гр.д. № 13336/2019 г. по описа на
СГС, II-А въззивен състав, Решение № 24 от 10.01.2022 г. по в.гр.д. №
7108/2021 г. по описа на СГС, ІІІ-Б въззивен състав и др.). В настоящия
случай следва да се отбележи, че договорът, сключен между потребителя и
„Изи Асет Мениджмънт“ АД, и договорът, сключен между потребителя и
„ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, се намират във взаимовръзка помежду
си и като система от правоотношения между стрА.те, поради което
последиците от недействителността на договора за потребителски кредит
неминуемо рефлектират и по отношение на договора за предоставяне на
гаранция, поради естеството на правоотношенията (така Решение № 264616
от 09.07.2021 г. по в.гр.д. № 9991/2020 г. по описа на СГС, Решение № 264616
от 9.07.2021 г. на СГС по в. гр. д. № 9991/2020 г., Решение № 260628 от
21.02.2022 г. на СГС по в. гр. д. № 2806/2021 г. и др.).
В случай, че съдът не сподели гореизложеното за нищожност на
Договора за представяне на гаранция, то пълномощникът на ответницата
счита, че същият е нищожен на основА.е чл. 26, ал. 2, предл. 1 и 4 от ЗЗД
поради липса на предмет и основА.е. Договорът за предоставяне на
16
поръчителство е каузален и акцесорен договор, с основА.е гарантиране на
изпълнението на длъжника към кредитора, същият е нищожен поради липсата
на основА.е, по смисъла на чл. 26, ал. 2, предл. 4 от ЗЗД предвид акцесорния
му характер спрямо главния договор - договор за кредит. Предвид
нищожността на главния договор /Договор за потребителски кредит/ и в
конкретност чл. 4 от него и акцесорния характер на Договора за предоставяне
на поръчителство, последния се явява нищожен поради липса на предмет по
смисъла на чл. 26, ал. 2, предл. 1 от ЗЗД. Налице е трайна съдебна практика в
посока на гореизложеното и в случай на недействителност на договора за
кредит, както и на конкретна клауза от същия предвиждаща задължение за
представяне на гаранция, то сключеният в последствие договор за гаранция се
приема за нищожен поради липса на предмет и основА.е.
Твърди се, че недействителността на сключения с А. Л. Б. и „Изи Асет
Мениджмънт“ АД, Договор № 4401149/15.02.2022 год. за паричен заем и
нищожността на клаузата на чл. 4 от същия, водят до недействителност и на
сключеният Договор № 4401149/15.02.2022 год. с дружеството гарант и
цедент „Файненшъл България“ ЕООД, с оглед на което считам, че ищцовото
дружество „Агенция за контрол на просрочени задължения АД не е встъпило
в правата и няма качеството на кредитор по отношение на ответницата.
ПретендирА.те с исковата молба права, считам че не са постъпили в
патримониума на ищцовото дружество. Спорното право не принадлежи на
ищеца в производството.
Твърди се, че сключените между стрА.те договор за паричен заем и
договор за гарант са недействителни, в следствие на което сключеният с
АКПЗ АД договор за цесия не е породил действие и с него не са прехвърлени
права.
Искането към съда е да постанови решение, с което да отхвърли като
неоснователен предявеният от „Агенция за контрол на просрочени
задължения“ АД, с ЕИК ********* иск срещу А. Л. Б. за заплащане на сумата
от 719 лв., представляваща сбор от сумата от 669,19 лв. главница и сумата от
50.75 лв. мораторна лихва за периода 30.09.2022 год. - 29.06.2023 год.
Претендират сторените по делото съдебно-деловодни разноски.
Направено е доказателствено искане.
С Определението си под № 3189/12.12.2023 г. съдът е приел
17
представените от ищеца и приложени към исковата молба писмени
доказателства. Произнесъл се е по доказателствените искА.я на стрА.те.
Указал им е разпределението на доказателствената тежест, а именно по реда
на чл. 154, ал. 1 от ГПК.
СЪДЪТ по доказателствата
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА представените от ищеца и приложени към исковата молба
писмени доказателства.
ПРИЕМА И ПРИЛАГА към настоящето дело ч.гр.дело №2479/2023г. по
описа на Пазарджишкия районен съд.
Съдът счита, че делото ще следва да бъде отложено за друга дата за
изслушване заключението по допуснатата СИЕ, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ОТЛАГА делото и го НАСРОЧВА за 23.04.2024 г. от 10:00 часа, за
която дата и час стрА.те уведомени по реда на чл. 56 ал. 2 от ГПК.
Да се призове вещото лице М. Л..
След изготвяне на протокола препис от същия да се изпрати на ищеца
на посочения ел. адрес: ***********.
Протоколът написан в съдебно заседА.е, което приключи в 10:40 часа.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
Секретар: _______________________
18