Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 4571 29.11.2019
г. Гр. Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ
РАЙОНЕН СЪД, I-ви гр. състав в
открито съдебно заседание на деветнадесети ноември две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕТА ТРАЙКОВА
при участието на
секретаря Цвета Василева, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело
№ 14577 по описа на ПРС за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
по делото е образувано по искова молба, подадена от В.А.Д. с ЕГН ********** срещу „***“ ЕООД,
с ЕИК: *********.
Предявени са обективно
съединени искове с правно основание чл. 128, т. 2 вр. чл. 245, ал. 1 и ал. 2 от
Кодекса на труда за осъждане на ответника да заплати на ищеца трудови
възнаграждения в размер на общо 15 280 лева за периода 02.11.2016г. до
31.05.2019г., както и да заплати мораторна лихва за забава върху ТВ от 840 лева
за периода 31.12.2016 -31.05.2019г., ведно със законната лихва за забава върху
главницата от 15 280 лева, считано от датата на подаване на исковата молба
до окончателното й изплащане. Претендира разноски.
Ищцата твърди, че е работила
по трудово правоотношение с ответното дружество на основание сключен трудов
договор от 02.11.2016г. на длъжност „***”, с основно трудово възнаграждение 420
лева, изменено на 460 лева, съответно 510 лева и 560 лева, каквито размери е
имала минималната работна заплата в страната за съответните периоди от време.
Ищецът твърди, че не е
получила трудовите си възнаграждения за процесния период.
Предвид гореизложеното моли
съда да постанови решение, с което да уважи предявените искове, претендира
законна лихва и разноски.
В законоустановения срок е
постъпил писмен отговор от ответното
дружество. С отговора се взема становище за неоснователност на исковете. Твърди
се, че след сключването на трудовия договор ищцата е пожелала да ползва
неплатен отпуск, като на практика никога не е изпълнявала задълженията си по
трудовия договор. Ето защо се моли за отхвърляне на исковете. Претендират се
разноски.
Съдът, като взе предвид
становищата на страните и като обсъди събраните по делото доказателства, намери
за установено следното:
Страните нямат спор, че са сключили трудов
договор, спори се относно изпълнението на договора – престирана ли е била
работна сила от ищцата по време на действието на трудовия договор за процесния
период, респ. налице ли е точно и добросъвестно изпълнение на трудовите
задължения.
Фактът на полагане на труд следва да бъде
установен от ищцата при условията на пълно и главно доказване, доколкото от
положителното установяване на този факт за ищцата биха възникнали благоприятни
последици.
За установяване полагането на труд на ищцата е бил
допуснат един свидетел, дадени са обяснения по реда на чл. 176 ГПК, като от
ищцата са били представени и писмени доказателства, свързани с дейността на
дружеството.
От представените от ищцата писмени доказателства –
разпечатка-извадка за интернет-кореспонденция от личния имейл на ищцата, три
броя фактури за закупуване на мастила и две товарителници от ***за получени
тениски за обработка, означени като текстил в товарителниците и договор за
закупуване на принтер, както и 22 броя фактури, написани собственоръчно от
ищцата.
Ищцата е твърдяла, че дейността на ответното дружество
е свързана с изработването и продажбата онлайн на печат върху тенис фланелки, в
чието изработване и печат е била ангажирана. От представените разпечатки от
сайта Ибей се установява, че фирмата на работодателя й се е занимавала с печат
върху тениски фланелки. От представения договор за закупуване на принтер се
установява, че е бил закупен на 19.09.2018г., като от представените три броя
фактури от 03.10.2018г., 10.12.2018г. и 18.12.2018г. се установява покупката на
мастило за принтера. От товарителниците
на „Спиди“ се установява доставка на колети с текстил с получател *** ЕООД.
По реда на член 176 ГПК ищцата е дала обяснения, от
които се установява, че е работила по 4 часа за двете фирми на ***а си – *** и
българската. В ***работила две години от вкъщи, а в ***от офиса на фирмата в
гр. ***, ул. ***№ *** ет. *. Ищцата не е обяснила какво конкретно е вършила за
***фирма в ***, но е дала подробни обяснения за работата й в дружеството, след
връщането им със ***а й от ***. Разпитан
е и свидетелят ***, ***на ищцата, от чийто показания се установява, че ***му е
работила по 4 часа за ***и *** фирма на ***а си. Както ***, така и ***фирма се
занимавали с транспорт, докато двамата съпрузи пребивавали в ***. След
връщането им в ***двамата продължили бизнеса с ***фирма, като дейността й била
свързана с печатане на фланелки до 27.12.2018 г., на която дата С. осъществил
домашно насилие над ищцата и тя напуснала семейното жилище.
За опровергаване твърденията на ищцата за полагането й
на труд в ответниковото дружество е допуснат един свидетел, а също така от
ответника са били представени и писмени доказателства. В приетите от съда
писмени доказателства – сведение от ищцата до органите на полицията по повод
осъщественото домашно насилие на ***от нейния ***, ищцата е разказала за
престоя си в ***, а след това за връщането си в ***. При престоя си в ***ищцата
работила за *** фирма на ***си по 4 часа, която се занимавала с транспорт,
имали и ***, които спели в жилището им в ***. В *** фирма ищцата пишела фактури
и придружавала ***те до сервиза, понеже не знаели ***език, носила счетоводната
документация до ***, внасяла и теглила суми от сметката на фирмата. В
обясненията й няма данни за работата й в ***фирма по време на престоя й в ***.
Ищцата обяснява как се е грижила за домакинството, както и че е работила като
***в хотел и в частни жилища, без осигуровки и трудов договор, като с
получените суми се издържала. В обясненията няма нито ред за работата й в
***фирма при престоя й в ***, а такива са дадени само относно периода, в който
двамата се прибират в ***и започват да печатат фланелки. Изложените факти и
обстоятелства в сведението представляват извънсъдебно признание на неизгодни
факти, релевантни за спора и обвързващи далата ги страна.
По делото е разпитана свидетелката ***, ***на
работодателя, от показанията на която се установява, че ищцата е била назначена на трудов договор, за
да получава майчинство, но реално никога не била работила в „***“ ЕООД.
Споменава, че фирмата не е извършвала дейност по принтиране на фланелки, нито
са осчетоводявани фактури за такава дейност, като от 01.01.2018 г. фирмата няма
дейност и са подавани нулеви декларации. Представена е и ел. кореспонденция от
служебния имейл на дружеството с подател ***за периода 2017 и 2018г., в която
се съдържа запитване от подателя дали
неплатения отпуск на В. продължава.
От съвкупния анализ на събраните доказателства, съдът
стигна до извода, че претенцията на ищцата за заплащане на дължими ТВ е
основателна само за периода 01.08.2018г. до 27.12.2018г., доколкото в
съвкупността си всички събрани доказателства, както дадените от ищцата сведения
пред полицията, така и представените писмени доказателства за закупуване на
принтер и мастило, откриването на страница за он-лайн продажбата на тениски за
този период водят до еднозначния извод за престирането на работна сила от
ищцата. Размерът на трудовите възнаграждения, дължими на ищцата за този период,
възлиза на 2 464,99 лева, като за
разликата над този размер до пълния предявен от 15 280 лева, както и за
мораторната лихва от 205,82 лева върху главница от 840 лева, представляваща
възнаграждение за ноември и декември 2016 г. за периода 31.12.2016г. –
31.05.2019г. исковете ще се отхвърлят като недоказани и неоснователни.
С оглед изхода на спора ищецът има право на разноски
по съразмерност в размер на 156 лева, а ответника има право на на разноски по
съразмерност съобразно отхвърлената част в размер на 504 лева за платено адв.
възнаграждение.
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на държавата, по
бюджета на съдебната власт, по сметка на ПРС дължимата държавна такса върху
уважения иск, като същата на основание чл. 1 от Тарифа за държавните такси,
които се събират от съдилищата по ГПК, възлиза на 98,60 лева - ДТ по иска с
правно основание чл. 128, т. 2 от КТ. Така мотивиран, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА „***“ ЕООД, с ЕИК: ********* да заплати на В.А.Д. с ЕГН **********
сумата от 2464,99 лева, представляваща неплатено нетно трудово
възнаграждение за периода 01.01.2018г. – 27.12.2018г., ведно със законната
лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба –
03.06.2019 г. до окончателното плащане на дължимите суми, както и сумата от 156
лева разноски за адвокатско възнаграждение, като отхвърля предявените искове
над уважения размер от 2 464,99 лева до пълния предявен размер от 15 280
лева, представляваща сбора от сумата за трудови възнаграждения за периода
ноември и декември 2016г., 2017, 2018г. и от януари до м. март 2019г., както и
предявения иск за мораторна лихва в размер на 205,82 лева върху сумата от 840
лева, представляваща сбора от труд. възнаграждения за м. ноември и декември
2016г., като недоказани и неоснователни.
ОСЪЖДА В.А.Д. с ЕГН ********** да заплати на „***“ ЕООД, с ЕИК: ********* да
заплати сумата от 506 лева разноски за адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА „***“ ЕООД, с ЕИК: ********* да заплати на полза на
държавата, по бюджета на съдебната власт, по сметка на Пловдивския районен съд
сумата от 98,60 лева държавна такса върху уважения иск.
Решението
подлежи на обжалване пред Пловдивски окръжен съд с въззивна жалба в двуседмичен
срок от датата на постановяването му – 03.12.2019
г., на осн. чл. 315, ал. 2 от ГПК.
Препис от решението да се връчи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :/п/ Анета Трайкова
Вярно с оригинала: Ц.В.