МОТИВИ към ПРИСЪДА № 260011 от 09.02.2021 г.
по НОХД № 28/2021 г. по описа на РС-Кърджали
Повдигнато е обвинение срещу Е.М.Б. *** за престъпление
по чл.354а, ал.3, т.1 от НК, извършено на 29.08.2020 г. в гр.Кърджали.
Делото се разглежда по реда на глава 27, в хипотезата
на чл.371, т.2 от НПК. Подсъдимият признава фактите изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт и изразява съгласие да не се събират
доказателства за тези факти.
Представителят на Районна прокуратура-Кърджали поддържа
обвинението срещу подсъдимия. Счита за безспорно доказано престъплението по чл.354а,
ал.3, т.1 от НК, а именно държане от страна на подсъдимия на високорисково
наркотично вещество – хероин, без да има за това надлежно разрешение. Твърди,
че Е.Б. бил осъждан с влезли в сила присъди и се ползвал с негативни
характеристични данни, но с оглед малкото количество държано наркотично
вещество, можело да се приложи разпоредбата на чл.55 от НК. Затова предлага на
подсъдимия да бъде наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 10
месеца и „глоба“ към минималния размер. Дали случаят е маловажен следвало да се
преценя, както с оглед на обществената опасност на деянието, така и на дееца.
Към момента деецът бил със завишена степен на обществена опасност, осъждан и с
негативни характеристични данни.
Защитникът на подсъдимия не оспорва фактическата
обстановка, изложена в обвинителния акт. Сочи, че на инкриминираната дата и
място Е.Б. действително е държал 0.53 грама хероин. Счита обаче, че в случая
бил осъществен съставът на чл.354а, ал.5 от НК, т.е. деянието било маловажен
случай. Подсъдимият се признавал за виновен, бил млад човек, трудово ангажиран
и с влошено здравословно състояние, страдал от наркотична зависимост и се
лекувал. Той държал този наркотик, защото имал нужда от консумация на такъв. С
оглед на това обществената опасност на деянието била в значително по-ниска
степен и нямало пречка да се квалифицира като маловажен случай. Оформяла се
една трайна съдебна практика наркотик около половин грам да бъде квалифициран
по ал.5 на чл.354а от НК. Защитникът моли съда да преквалифицира деянието и да
наложи на подсъдимия предвиденото наказание „глоба“. Алтернативно моли за
прилагане на разпоредбата на чл.55 или чл.58а от НК, като на Б. се определи наказание
в значително по-малък размер от предложеното от прокурора.
Подсъдимият в съдебно заседание се признава за виновен
по повдигнатото обвинение. Твърди, че бил наркозависим и се лекувал. Моли да не
бъде изпращан в затвора.
Съдът като обсъди всички доказателства събрани по
делото и съобрази разпоредбата на чл.373, ал.3 от НПК, прие за установено следното от фактическа
страна:
Подсъдимият Е.М.Б. е роден на *** ***, български
гражданин, неженен, със средно образование, работи като машинен оператор,
осъждан, с ЕГН **********. Не се ползва с добри характеристични данни.
На 29.08.2020 г. св.В.Д.М. –
служител в РУ-Кърджали и св.П.Т.К. – старши полицай в РУ-Кърджали, били на
работа за времето от 19.00 часа до 07.00 часа на 30.08.2020 г. по утвърден
ежедневен график, по безопасността на движението и охрана на обществения ред.
Около 19.40 часа на 29.08.2020
г. свидетелите К. и М. се намирали в гр.Кърджали, ж.к.„Възрожденци“ до блок № 36,
в близост до магазин за хранителни стоки „Алди Г“. Св.К. управлявал служебен
автомобил и го паркирал до магазина, с намерение да си закупят вода. Двамата се
запътили към входната врата на магазина, като св.М. вървял отпред, а след него
св.К.. Стигайки до входната врата, същата се отворила и забелязали непознато
лице – подсъдимият Е.Б., който след като видял полицейските служители се върнал
обратно в магазина. У свидетелите К. и М. се породило съмнение относно
действията на лицето и изражението му, показващо уплаха, като решили да го
проверят. Св.М. вървял напред, а след него вървял св.К.. Подсъдимият Е.Б. завил
надясно след входната врата и стигайки пред стелажите с хляб, го забелязали да
хвърля с ръката си на пода някакъв малък предмет. Св.М. извикал на подсъдимия
да спре и да се върне. Той спрял и отишъл до полицейските служители. Свидетелите
К. и М. били в близост до хвърления предмет и видели, че опаковката била от
станиол. Е.Б. бил попитан дали изхвърленият предмет е негов, но той отрекъл.
С цел проверка за държане на
наркотични вещества, подсъдимият Б. бил задържан. Полицейските служители
уведомили за случая дежурния в ОДЧ на РУ-Кърджали, като били дадени инструкции
за запазване на местопроизшествието. Пристигнала дежурна оперативна група,
която извършила оглед на местопроизшествие, съставен бил и протокол. Установена
била самоличността на лицето след представяне на лична карта, а именно подсъдимият
Е.М.Б. ***. При извършения оглед било установено, че в станиола се съдържа
кафяво прахообразно вещество, което при извършения наркополеви тест реагирало
на хероин. Прахообразното вещество, ведно с опаковката било претеглено на
електронна везна и се установило тегло около 1 грам. Подсъдимият Б. бил
освидетелстван и задържан в сградата на РУ-Кърджали за срок до 24 часа.
На досъдебното производство бил
извършен оглед на веществени доказателства и изготвен фотоалбум.
По делото е възложена и
извършена физико-химическа експертиза № 432/03.09.2020 г. От заключението на
същата се установява, че веществото от обект № 1, описан в т.3.1, съдържа
хероин с активен наркотичнодействащ
компонент диацетилморфин 30.9 % (тегловни проценти), нетно тегло преди анализ – 0.53
грама, остатък – 0.47 грама. Нетните тегла били определени на аналитична
електронна везна „Сарториус“ № 10100486 в ОД на МВР-БНТЛ-гр.Стара Загора.
Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена
от дадените на
досъдебното производство показания на свидетелите В.М. и П.К., кредитирани като логични, непротиворечиви,
кореспондиращи помежду си и взаимно допълващи се; Протокол № 432/03.09.2020 г.
за извършена физико-химическа експертиза; Протокол
от 29.08.2020 г. за оглед на местопроизшествие, ведно с фотоалбум; Протокол
за оглед на веществени доказателства от 31.08.2020 г., ведно с приложен
фотоалбум; Приемателно-предавателен протокол № 73825/30.09.2020
г.; Писмо на заместник-министър на
здравеопазването от 15.09.2020 г.;
Заповед за задържане на лице Рег.№ 1947зз-259/29.08.2020 г.; Епикриза от
24.12.2020 г.; заверено копие от идентификационна карта № 739, както и другите
приети по делото писмени и веществени доказателства. Установените
обстоятелства се подкрепят изцяло и от самопризнанието на подсъдимия в съдебно
заседание, одобрено от
съда по реда на чл.372, ал.4 във вр. с чл.371, т.2 от НПК.
При така установената по делото фактическа обстановка
съдът приема следното от правна страна:
Подсъдимият Е.М.Б. е осъществил от обективна и
субективна страна признаците на престъпния състав по чл.354а, ал.3,
т.1 от НК, тъй като на 29.08.2020 г. в гр.Кърджали, без надлежно
разрешение по Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите (ЗКНВП), държал
високорисково наркотично вещество по смисъла на &1, т.11 от Допълнителните разпоредби на ЗКНВП,
съгласно приложение № 1 от Наредба за реда за класифициране на растенията и
веществата като наркотични, включено в Списък I по чл.3, т.1 от Наредбата – хероин с активен
наркотичнодействащ компонент диацетилморфин 30.9 % (тегловни проценти), с нетно тегло 0.53 грама. Според &1, т.11 от Допълнителните разпоредби на ЗКНВП „Наркотично
вещество“ означава всяко упойващо и психотропно вещество,
включено в списъците по чл.3, ал.2,
т.1, 2 и 3. Наркотично вещество е и всяко друго природно и
синтетично вещество, включено в списъците по чл.3, ал.2, т.1, 2 и 3, което може
да предизвика състояние на зависимост и има стимулиращо или депресивно
въздействие върху централната нервна система, предизвиква халюцинации или
нарушения на двигателната функция, мисловната дейност, поведението,
възприятията и настроението, както и други вредни въздействия върху човешкия
организъм. Хероинът представлява наркотично вещество, няма легална употреба,
пазар и производство и е под контрол съгласно Единната конвенция на ООН за
психотропните вещества, ратифицирана от Р.България, както и съгласно ЗКНВП.
Включен е в Списък I по чл.3, ал.2, т.1 от ЗКНВП и
Списък I по чл.3, т.1, приложение № 1 от Наредбата за реда за
класифициране на растенията и веществата като наркотични - “Растения и вещества
с висока степен на риск за общественото здраве поради вредния ефект от
злоупотребата с тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарната
медицина”. С оглед на това в чл.30 от ЗКНВП е въведена изрична забрана за
придобиване и притежание на наркотичните вещества от Списък I по чл.3, ал.2, т.1 от закона. Съгласно трайната
практика на ВКС, държането означава установяване на фактическа власт върху
предмета на престъпление от дееца посредством
действия, които обективират принадлежността на вещта. Без значение за
съставомерността на престъплението е времетраенето на тази фактическа власт. В случая подсъдимият е осъществил посочената форма на
изпълнителното деяние, тъй като е упражнил фактическа власт върху процесното
високорисково наркотично вещество, представляващо хероин. За държането на
същото Е.М.Б. не е имал надлежно разрешително,
издадено по реда и условията на ЗКНВП. От субективна страна подсъдимият
е действал с пряк умисъл – той е съзнавал общественоопасния характер на
деянието, предвиждал е общественоопасните му последици и е искал тяхното
настъпване, като е съзнавал, че държи инкриминираното наркотично вещество без
надлежно разрешение за това.
Съдът намира за неоснователно искането на защитата за
преквалифициране на престъплението, тъй като същото не представлява маловажен
случай по смисъла на чл.93, т.9 от НК. Последната разпоредба обявява за маловажен този случай, при който извършеното
престъпление с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или
с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от
съответния вид. В настоящото производство тези условия не са налице. Действително по отношение на дееца съществува смекчаващо
обстоятелство и това е невисокото количество държано наркотично вещество. Само
по себе си обаче това обстоятелство не е достатъчно, за да се приеме
автоматично, че е налице хипотезата на маловажен случай. Същевременно по делото
се установяват и цяла поредица от обстоятелства, отегчаващи отговорността и
завишаващи конкретната степен на обществена опасност на деянието и дееца. На
първо място, държаното от подсъдимия наркотично вещество е хероин, при това с високо
процентно съдържание на активния наркотичнодействащ компонент диацетилморфин – 30.9
% (тегловни проценти). На второ място, инкриминираното деяние не е
инцидентна и изолирана проява в живота на Е.М.Б.. Той има три предходни осъждания, като
първото от тях е отново за държане на наркотични вещества (по чл.354а, ал.3, т.1 от НК), а третото за престъпление, свързано с употреба на
наркотични вещества (по чл.343б, ал.3 от НК). Очевидно е, че налаганите и изтърпявани до момента
наказания „лишаване от свобода“ не са достатъчни, не са повляли на подсъдимия и
не са го мотивирали към спазване на правилата и закона. Следва да се отчете и
неправомерното поведение на Е.Б. на процесната дата, насочено към осуетяване
разкриването на извършеното деяние. Единствено ниският грамаж на
инкриминираното наркотично вещество не може да обоснове липса или незначителност на вредните последици, респ. по-ниска
степен на обществената опасност на извършеното деяние в сравнение с
обикновените случаи на престъпления от съответния вид. Прочее, в горепосочения
смисъл е и практиката на ВКС, обективирана в Решение № 306 от 22.06.2009
г. по НД № 318/2009 г., Решение № 445 от 12.10.2010 г. по НД № 428/2010
г., Решение № 576 от 04.01.2011 г. по НД № 2664/2011 г. Предвид
всички тези обстоятелства, преценени поотделно и в съвкупност, съдът намира, че
деянието на подсъдимия не разкрива по-ниска степен на обществена опасност
спрямо обикновените хипотези на престъпления от този вид и поради това не
представлява маловажен случай. До друг извод не води и твърдението за това, че Б.
страдал от наркотична зависимост, което впрочем не бе и категорично доказано.
От представеното копие на идентификационна карта № 739 на името на Е.М.Б., не
става ясно нито кога е издадена същата, нито от кого, нито пък удостоверява
кога подсъдимият е провел някакво лечение за зависимост от наркотични вещества.
При определяне на наказанието, което следва да се
наложи на Е.Б. за престъплението по чл.354а, ал.3, т.1 от НК, съдът се ръководи от разпоредбата на чл.36 от НК относно целите на
наказанието, съобрази предвиденото от закона наказание за престъплението, както
и императивната разпоредба на чл.373, ал.2 от НПК, според която в случаите по
чл.372, ал.4 от НПК, какъвто е настоящия, при постановяване на осъдителна
присъда съдът определя наказанието при условията на чл.58а от НК. Освен
посочените разпоредби, настоящата инстанция отчете степента
на обществена опасност на деянието – завишена, предвид важността на засегнатите
обществени отношения, които законодателят е защитил с въвеждането на съставите
по чл.354а от НК; степента на обществена опасност на дееца – средна, предвид
наличието и на смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства; подбудите за
извършване на деянието – незачитането на установения ред за осъществяване на
контрол върху наркотичните вещества; смекчаващите
отговорността обстоятелства – ниското количество на наркотичното вещество;
отегчаващите отговорността обстоятелства
– обременото съдебно минало на подсъдимия и недобрата му
характеристика. Тъй
като подсъдимият се съгласи съдебното производство да бъде проведено по реда на
съкратеното съдебно следствие, направеното от него самопризнание не може да се
отчита като смекчаващо вината обстоятелство (в този смисъл е ТР № 1/06.04.2009
г. по т.д.№ 1/2008 г., ВКС, ОСНК), доколкото не е част от
цялостното му процесуално поведение, а е факт едва на съдебното заседание по
делото и с оглед провеждането на диференцираната процедура. Престъплението по
чл.354а, ал.3, т.1 от НК се наказва с
„лишаване от свобода” от 1 до 6 години и „глоба“ от 2 000 до 10 000 лв. В случая съдът прие, че е налице изключително смекчаващо отговорността
обстоятелство, при наличието на което и най-лекото, предвидено в закона
наказание за това престъпление, би се оказало несъразмерно тежко. Като такова
изключително смекчаващо отговорността обстоятелство бе отчетено ниското
количество на държаното от подсъдимия наркотично вещество. Затова и следвайки
нормата на чл.58а,
ал.4 вр. чл.55, ал.1, т.1 от НК съдът
наложи на Е.Б. наказание под най-ниския предел, а именно „лишаване от свобода” за срок от 4 месеца. Така
наложеното наказание следва да бъде изтърпяно ефективно, тъй като по отношение
на подсъдимия е неприложим институтът на условното осъждане по чл.66, ал.1 от НК – той вече е бил осъждан на „лишаване от свобода“ за престъпление от общ
характер. На
основание чл.57, ал.1, т.2 б.„б“ от ЗИНЗС
съдът определи първоначален „строг“ режим на изтърпяване на наказанието. На
подсъдимия бе наложено и кумулативно предвиденото наказание „глоба” в
минималния размер от 2 000 лв., съобразно имотното му състояние. За прецизност,
съдът следва да отбележи, че наказанието „глоба“ не може да бъде определено под
минимума, доколкото разпоредбата на чл.55, ал.2 от НК е приложима само, когато
наказанието „глоба“ е предвидено като самостоятелно наказание, а не заедно с
„лишаване от свобода“, какъвто е настоящия случай (в този смисъл Решение № 115 от 5.03.2012 г. на ВКС по
н.д. № 207/2012 г., I н.о., НК). Така
наложените по вид и размер наказания се явяват справедливи, съобразени със
степента на обществена опасност на деянието и дееца, със смекчаващите и
отегчаващи вината обстоятелства, и ще постигнат целите на генералната и
специалната превенция.
На основание чл.59, ал.1 и ал.2 от НК настоящата
инстанция приспадна от наказанието „лишаване от свобода” времето, през което подсъдимият
Е.М.Б. е бил задържан по реда на ЗМВР за срок до 24 часа със Заповед за
задържане на лице Рег.№ 1947зз-259/29.08.2020 г.
На основание чл.354а, ал.6 вр. ал.3 от НК съдът
постанови да бъде отнет в полза на държавата предметът на престъплението – хероин
с активен наркотичнодействащ компонент диацетилморфин 30.9 % (тегловни проценти), с нетно тегло 0.53 грама, предаден
на съхранение в ЦМУ, отдел „НОП” с Приемателно-предавателен протокол № 73825/30.09.2020
г.
Настоящата инстанция постанови още вещественото
доказателство – опаковка от станиол, да бъде унищожено като вещ без стойност.
С оглед изхода на делото – осъдителна присъда, съдът
на основание чл.189, ал.3 от НПК осъди подсъдимия Е.М.Б. да заплати направените
на досъдебното производство разноски в размер на 90.16 лв. по сметка на ОД
МВР-Кърджали.
По изложените съображения от фактическо и правно
естество, съдът постанови присъдата си.
Районен съдия: