ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№
Град Разград, 24.04.2020 г.
Разградски окръжен съд в закрито заседание на горепосочената дата,
в състав:
Председател:Рая Йончева
Членове:
Валентина Димитрова
Атанас Христов
като
разгледа докладваното
от съдията Атанас Христов в.ч.гр. дело №
68 по описа за 2020 година, за да се произнесе съобрази
следното:
Производството е по реда на чл.413 ал.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба с вх. № 628 от
12.02.2020г. по описа на РС – Исперих, подадена от „Агенция за контрол на
просрочени задължения“ ЕООД, представляван от управителя Ян. Янакиев, подадена
чрез пълномощник, срещу разпореждане /без номер/ от 20.01.2020г., постановено
по ч.гр.д. № 28/2020г. на РС Исперих, с което е отхвърлено Заявление вх.№ 173/
17.01.20120г. за издаване на Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК от „Агенция
за контрол на просрочени задължения“ ЕООД срещу длъжника Анифе Ахмед Мехмед,
ЕГН – ********** *** за заплащане на следното парично вземане произтичащо от
Договор за кредит № 539775/ 03.04.2018г. – главница в размер на 197.14лв.,
договорна лихва за периода от 06.04.2018г. до 06.11.2018г. в размер на
23.42лв., неустойка за неизпълнение на задължение за периода от 06.05.2018г. до
06.11.2018г. в размер на 60.05лв., разходи и такси за извънсъдебно събиране в
размер на 220.00лв., мораторна лихва за забавено плащане за периода от
07.11.2018г. до 13.12.2019г. в размер на 21.50лв., ведно със законната лихва от
датата на депозиране на заявлението в съда – 17.01.2020г., до окончателното
изплащане на задължението и разноски в размер на 25.00лв. – заплатена държавна
такса и 200.00лв. – възнаграждение за процесуално представителство.
Жалбоподателят излага доводи за неправилност на
изводите на съда относно неравноправния характер на клаузите за неустойка за
неизпълнение на задължение и за разходи и такси за извънсъдебно събиране на
задължението. Счита за неправилен извода на първостепенния съд в смисъл, че
след като са налице пречки за издаване на заповед за изпълнение за част от
заявените вземания, не следва да се издава заповед за всички предявени
вземания. Моли въззивния съд да отмени обжалваното разпореждане и да разпореди
издаване на заповед за изпълнение за предявените от него вземания.
Частната жалба е подадена от легитимирана страна срещу
акт, който подлежи на обжалване и в законовия срок, поради което същата се
явява процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е частично
основателна.
Производството по ч.гр.д. № 28/2020г. на Районен съд
Исперих е образувано по заявление на „Агенция за контрол на просрочени
задължения“ЕООД за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу
длъжника Анифе Ахмед Мехмед за парични вземания, произтичащи от договор за
кредит № 539775/ 03.04.2018г., сключен между длъжника и „Аксес файнанс“ООД,
както следва: главница в размер на 197.14лв., договорна лихва за периода от
06.04.2018г. до 06.11.2018г. в размер на 23.42лв., неустойка за неизпълнение на
задължение за периода от 06.05.2018г. до 06.11.2018г. в размер на 60.05лв.,
разходи и такси за извънсъдебно събиране в размер на 220.00лв., мораторна лихва
за забавено плащане за периода от 07.11.2018г. до 13.12.2019г. в размер на
21.50лв., ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението в
съда – 17.01.2020г. В т.12 от заявлението е посочено, че вземанията са
придобити от „Агенция за контрол на просрочени задължения“ЕООД по силата на
Приложение № 1 от 28.05.2019г. от
рамков договор за прехвърляне на парични задължения (цесия) от 11.11.2016г.,
сключен между „Аксес файнанс“ООД, като цедент и „Агенция за контрол на
просрочени задължения“ЕООД в качеството му на цесионер.
В изпълнение на изискванията на чл. 410 ал.3 ГПК, към
заявлението е приложен договор за кредит „Бяла карта“ от 03.04.2018г., сключен между „Аксес файнанс“ООД в качеството му на
кредитодател и Анифе Ахмед Мехмед в качеството й на кредитополучател, за
отпускане на револвиращ кредит в максимален размер 50лв., както и приложимите към договора общи условия.
За да откаже издаване на заповед за изпълнение,
районният съд е приел, че уговорената между страните неустойка противоречи на
чл.143 ал.2 т.5 ЗЗП, а разходите и таксите за извънсъдебно събиране
противоречат на чл.10а ал.2 ЗПК. По отношение на останалите вземания съдът е
изложил съображения, че законът не дава възможност за издаване на заповед за
изпълнение само на част от предявените вземания, поради което цялото заявление
следва да бъде отхвърлено.
Съображенията на първоинстанционния съд се споделят
относно невъзможността за издаване на заповед за изпълнение досежно:
-
неустойка за
неизпълнение на задължение за периода от 06.05.2018г. до 06.11.2018г. в размер
на 60.05лв.,
-
разходи и
такси за извънсъдебно събиране в размер на 220.00лв.
Новата редакция на чл.411 ал.2 т.3 ГПК задължава
заповедния съд да следи за наличието на неравноправни клаузи, когато искането
на заявителя произтича от потребителски договор, какъвто е настоящият случай.
От обстоятелствената част на заявлението е видно, че неустойката се дължи от кредитополучателя
по договора за кредит при неизпълнение на задължението в тридневен срок от
настъпване на падежа да предостави на кредитодателя обезпечение на задълженията
си по договора чрез поръчителство на едно физическо лице, което да отговаря на
подробно описаните в чл.15 ал.1 от договора изисквания и което да подпише с
кредитодателя договор за поръчителство – ал.2 от същия член. Поради
неизпълнение на това задължение на длъжника е начислена неустойка за
неизпълнение в размер на горепосочената сума.
Необосновано високият размер на уговорената неустойка,
сравнена с размера на кредита, е определен в нарушение на чл.143 ал.2 т.5
ЗЗП, което придава на договорната клауза неравноправен характер и на осн.чл.411
ал.2 т.3 ГПК не следва да се издава заповед за тази сума.
По-нататък следва да се разгледат и въпросите за
нейните характер и цел. В Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010 г. на ВКС по
т. д. № 1/2009 г., ОСTK е посочено, че неустойка, уговорена извън присъщите й
обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции е нищожна поради противоречие
с добрите нрави. В конкретния случай клаузата стои изцяло извън главното
задължение за връщане на заетата сума, поради което губи характера си на
обезпечение на главното вземане, обезщетение на вредите от неизпълнението му и
санкция за поведението на длъжника. Уговорената неустойка няма обезпечителен
характер, тъй като не обезпечава главното задължение, а акцесорното задължение
за предоставяне на обезпечение от заемателя. По този начин се прекъсва връзката
между неустойката и главния дълг. От тук следва също, че не служи за
обезщетение на вредите от неизпълнението на главното задължение и не може да
бъде санкция за поведението на длъжника. Освен всичко изложено, предвиденият
тридневен срок за намиране на поръчител, който да отговаря на всички изброени
условия и да се съгласи да подпише договор за поръчителство, прави самото
задължение вероятно неизпълнимо. Налага се изводът, че кредитодателят използва
обсъдената договорна клауза единствено като средство за увеличение размера на
главния дълг, а не за постигане на присъщите й цели. Ето защо неустойката се
явява нищожна поради противоречие с добрите нрави, на основание чл.26 ЗЗД.
Налице е и основанието на чл.411 ал.2 т.2 ГПК за отказ от издаване на заповед
за претендираната неустойка.
Второто вземане за горецитираната сума за дължими
такси и разходи за извънсъдебно събиране на задължението, е уговорено в
противоречие с нормата на чл.10а ал.2 ЗПК, която забранява от потребителя
да се изискват такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и
управление на кредита. Действията по извънсъдебно събиране на задължението са
такива по управление на кредита. Уведомяването на длъжника за допусната от него
забава и предупреждение за последиците от нея посредством телефонни обаждания,
изпращане на писма, електронни съобщения, поддържането на нарочен служител,
ангажиран с дейността по събиране на вземането, са типични действия по
управление на лош кредит и съставляват присъщ за основния предмет на договора
разход. Уговарянето на бъдещи разходи и въвеждането на отделна такса за тази
дейност придава на клаузата неустоечен характер и предполага заобикаляне на
забраната на чл.33 ЗПК. Поради противоречието на клаузата с посочените
законови разпоредби е налице основанието на чл.411 ал.2 т.2 ГПК за отказ от
издаване на заповед за претендираната сума за дължими такси и разходи за
извънсъдебно събиране на задължението.
Разпореждането в частта, с която е отхвърлено искането
на заявителя за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК за неустойка
за:
-
неустойка за
неизпълнение на задължение за периода от 06.05.2018г. до 06.11.2018г. в размер
на 60.05лв.,
-
разходи и
такси за извънсъдебно събиране в размер на 220.00лв.,
се
явява правилно и законосъобразно.
По отношение обаче на претендираните вземания за
главница в размер 197.14 лв., договорна лихва за периода от 06.04.2018г. до
06.11.2018г. в размер на 23.42лв, мораторна лихва за забавено плащане за
периода от 07.11.2018г. до 13.12.2019г. в размер на 21.50лв., ведно със
законната лихва върху главницата от датата на депозиране на заявлението в съда
– 17.01.2020г. до окончателното й изплащане, въззивният съд не споделя
аргументите на първостепенния съд за невъзможност за издаване на заповед за
изпълнение.
Такава може да бъде издадена както за всички
претендирани със заявлението вземания, така и само за част от тях при наличието
на предпоставките на чл.410 ал.1 ГПК и отсъствие на пречки по чл.411 ал.2 ГПК,
както е в настоящия случай. Горните вземания се претендират като цедирани на
заявителя от първоначалния кредитор с твърдението за тяхната ликвидност и
изискуемост. Материалните предпоставки не са предмет на разглеждане в
заповедното производство, а ще се установяват евентуално в исков процес, при
наличието на подадено възражение от длъжника. За тези суми следва да се издаде
заповед от районния съд, на когото делото следва да се върне след отмяна на
разпореждането в тази част.
От частичното уважаване на подаденото заявление следва
присъждане на деловодни разноски, направени в хода на първоинстанционното
производство. Заявителят е внесъл ДТ в размер 25лв. и е представляван от
юрисконсулт, за когото претендираното възнаграждение за осъществено процесуално
представителство е в размер 150лв., съгласно чл.26 НЗПП в.в. с чл.78 ал.8 ГПК.
Съобразно уважената част от заявлението длъжникът следва да заплати на
заявителя сумата 11,59 лв. за платена ДТ и сумата 69,54 лв. за
юрисконсултско възнаграждение. Над тези размери разпореждането в
отхвърлителната част следва да бъде потвърдено. Търсената сума от 50лв. за предварителна
подготовка на документи на осн.чл.13 т.2 НЗПП не следва да се присъжда,
доколкото в съдебното производство съдът е обвързан само с разходите за
осъщественото процесуално представителство.
В същия дух е и формираната вече практика на Окръжен съд – Разград по сходни и/или
идентични казуси – Определение №
113 от 21.4.2020 по в.ч.гр.д. № 67/2020г.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
Отменя разпореждане /без номер/ от 20.01.2020г.,
постановено по ч.гр.д. № 28/2020г. на РС Исперих, с което е отхвърлено подадено
заявление от „Агенция за контрол на просрочени задължения“ЕООД, представляван
от управителя Ян.Янакиев, за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК
срещу длъжника Анифе Ахмед Мехмед, ЕГН – ********** *** за заплащане на
следното парично вземане произтичащо от Договор за кредит № 539775/
03.04.2018г.: – главница в размер на 197.14лв., договорна лихва за периода от
06.04.2018г. до 06.11.2018г. в размер на 23.42лв., мораторна лихва за забавено
плащане за периода от 07.11.2018г. до 13.12.2019г. в размер на 21.50лв., ведно
със законната лихва върху главницата от датата на депозиране на заявлението в
съда – 17.01.2020г., до окончателното изплащане на задължението, както и в
частта за отхвърляне на претендираните деловодни разноски до размер 11,59 лв.
за заплатена ДТ и до размер 69,54лв. за юрисконсултско възнаграждение,
като вместо него постановява:
Да се издаде заповед за изпълнение по чл.410 ГПК в
полза на „Агенция за контрол на просрочени задължения“ЕООД против Анифе Ахмед
Мехмед, ЕГН – ********** *** за заплащане на следното парично вземане
произтичащо от Договор за кредит № 539775/ 03.04.2018г.: – главница в размер на
197.14лв., договорна лихва за периода от 06.04.2018г. до 06.11.2018г. в размер
на 23.42лв., мораторна лихва за забавено плащане за периода от 07.11.2018г. до
13.12.2019г. в размер на 21.50лв., ведно със законната лихва върху главницата
от датата на депозиране на заявлението в съда – 17.01.2020г., до окончателното
изплащане на задължението, като вземания, придобити от заявителя по силата на
Приложение № 1 от 28.05.2019 г. към
рамков договор за прехвърляне на парични задължения (цесия) от 11.11.2016г.,
сключен между „Аксес файнанс“ООД и „Агенция за контрол на просрочени
задължения“ЕООД, както и за направени деловодни разноски пред районния съд в
размер 11,59 лв. за платена ДТ и в размер 69,54 лв. за
юрисконсултско възнаграждение .
Връща делото на РС Исперих за издаване на заповед за
изпълнение съобразно настоящото определение.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба с вх. № 628 от
12.02.2020г. по описа на РС – Исперих, подадена срещу разпореждане /без номер/
от 20.01.2020г., постановено по ч.гр.д. № 28/2020г. на РС Исперих, с което е
отхвърлено подадено заявление от „Агенция за контрол на просрочени
задължения“ЕООД, представляван от управителя Ян.Янакиев, за издаване на заповед
за изпълнение по чл.410 ГПК срещу длъжника Анифе Ахмед Мехмед, ЕГН – **********
***, за:
-
неустойка за
неизпълнение на задължение за периода от 06.05.2018г. до 06.11.2018г. в размер
на 60.05лв.,
-
разходи и
такси за извънсъдебно събиране в размер на 220.00лв.,
произтичащи
от договор за кредит № 539775/ 03.04.2018 г., както и в частта за отхвърляне на
претендираните деловодни разноски над размера 11,59лв. до претендирания
такъв от 25лв. за заплатена ДТ и над размера 69,54 лв. до претендирания
такъв от 200лв. за юрисконсултско възнаграждение
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.